Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 30.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V-ти граждански състав, в публично заседание на единадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 2100 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
В производството са обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1, чл.92 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т-Инвест“ЕООД, гр.Русе, представлявано от управителя
Кристиян С. твърди, че извършва
строително-монтажни и ремонтни дейности по занятие. На 27.04.2017 г. с
ответника сключили договор за строителство, по силата на който ищецът се
задължил да построи на поръчващия ограда по границата на имота и 3
бр.ограждения по 75 кв.м. всяко, разделени на по 5 отделни клетки, на стоманена
конструкция с оградна мрежа и 15 бр.врати, както и 15 навеса с повдигащи се
врати. Условията за изграждане били предвидени в договора, а цената била в общ
размер 27600 лева с ДДС, дължима, както следва: аванс 6900 лв. при подписване
на договора, 6900 лв. 30 дни след авансово плащане, 6900 лв. 30 дни след 1
междинно плащане, 6900лв. 30 дни след 2 междинно плащане. След сключване на
договора и по време на изпълнение на дейностите по него, от страна на
възложителя били поискани и съответно извършени от изпълнителя множество
промени както във вида на поисканите СМР, така и по отношение на материалите, а
също и допълнителни СМР, невключени в предмета на договора. В резултат на това
на обекта били извършени СМР в обем и на стойност, по-голяма от платената:
подът на клетките бил бетониран по желание на възложителя, което не било
съгласно договора и значително оскъпило строежа; поискана била промяна в
изграждането на навесите, както и вратите от отваряеми на плъзгащи. Възложителят
бил неизправна страна по договора, тъй като не спазил голяма част от
задълженията си по него, подробно посочени в исковата молба. Същият едностранно
преустановил и плащанията, поради което изпълнителят се възползвал от правото
си, предвидено в договора, да спре работата по обекта. Между страните било
проведено производство по обезпечаване на доказателства – гр.д.№ 7924/2017 г.
по описа на РС-Русе, в което се установило, че стойността на реално извършените
на обекта СМР възлиза на 18 219,78 лева без ДДС, от които предвидените по
договор СМР били на стойност 16089,95 лева без ДДС или 19307,94 лева с ДДС. От
ответника били платени общо 17700 лв. с ДДС. Според експертизата, извън
договора било изпълнено полагане на армиран бетон за плочи 8 см. вместо предвидената
по договор настилка на клетките от дървен материал, като стойността на това СМР
била 2555,80 лв. с ДДС. Претендира да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 4163,74 лв., от които: 1607,94
лв., представляващи разликата между извършените СМР по договор за строителство
от 27.04.2017 г. на стойност 19307,94 лв. с ДДС и платените по договор 17700
лв. с ДДС; 2555,80 лв., представляващи извършени СМР извън договора за
строителство, ведно със законната лихва от завеждане на делото до
окончателното й заплащане, както и деловодни разноски.
Ответникът
Сдружение „Германо-Българска Помощ За Животните“, гр.Русе, представлявано от
Катерина Маркова, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
претенциите по основание и размер. Твърди, че няма подписани анекси или
споразумения, доказващи, че множеството промени по договора са извършени по
искане и със съгласието на възложителя, както и че му е оферирана цена, с която
той се е съгласил. Поради това описаните дейности били извършени без съгласието
и одобрението на ответника, работата не била приета, поради което и
претендираната сума от 2555.80 лв. не се дължала. Твърди също, че договорената
работа не била извършена в пълен обем, а направеното било лошо изпълнено и за
отстраняването на недостатъците е необходима сума в размер на 1095.49 лв. без
ДДС или 1314.59 лв. с ДДС, с която прави възражение за прихващане, на основание
чл.265, ал.1, пр.2 и 3 от ЗЗД. Оспорва като неверни и твърденията, че като
възложител не спазил подробно посочените му задължения по договора, поради
което бил неизправна страна по него.
Предявява
насрещна искова молба, с която упражнява правото си да развали договора за
строителство при условията на чл.87, ал.2 ЗЗД и претендира заплащане от „Т-Инвест“ЕООД
на сумите: 2760 лв. неустойка по чл.6, ал.1 от договора за забавено или лошо
изпълнение и 5520 лв. неустойка по чл.6, ал.2 във вр.с ал.3 от договора за
отказ на изпълнителя от контракта.
Ответникът по насрещната искова молба
депозира отговор, в който оспорва изложеното от ищеца. Твърди, че като
неизправна страна по договора, възложителят няма право да претендира плащане на
неустойки по него.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите
на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното :
На 27.04.2017 г. между страните е подписан договор за
строителство, по силата на който „Т-Инвест“, в качеството на изпълнител, се
задължава да построи за поръчващия - Сдружение „Германо-Българска Помощ За Животните“, ограда
по границата на имота и 3 бр.ограждения по 75 кв.м. всяко, разделени на по 5
отделни клетки, на стоманена конструкция с оградна мрежа и 15 бр.врати, както и
15 бр.навеса с повдигащи се врати. Според чл.2, ал.2 от договора, неразделна
част от него са одобрен работен проект и оферта, които конкретизират обема и
съдържанието на строителните работи. Предвиден е срок за изпълнение на договора 30 работни дни от предаването
на терена и авансовото плащане от поръчващия. Цената е твърдо договорена на
27 600 лв. с ДДС, платими на четири вноски от по 6900 лв. както следва:
при подписване на контракта, 1 междинно плащане 30 дни след авансовото плащане,
2 междинно плащане 30 дни след първото междинно плащане и 3 междинно плащане 30
дни след второто междинно плащане. Договорът регламентира правата и
задълженията на всяка от страните, като предвижда измененията и допълненията по
него да се извършват с писмени анекси.
Приложена е офертата от
ищцовото дружество, съдържаща единичните и общи стойности за изграждането на
оградата, на 3-те ограждения и 15-те навеса с повдигащи се врати.
В производството е приложено
гр.д.№ 7924/2017 г. с предмет – обезпечение на доказателството, в което са
приложени таблица с размерите на клетките, скица с разположение на клетките и кореспонденцията
между страните по ел.поща. В делото се съдържат и платежните нареждания за
заплатен от ответника на 27.04.2017 г. аванс за материали в размер на 6 900
лв., на 25.05.2017 г. е заплатен аванс 2 по договор за строителство в размер на
6900 лв. и на 26.06.2017 г. - аванс по договор за строителство от 3 900 лв.
Съгласно приетата по приложеното гр.дело
съдебно-техническа експертиза, стойността на реално извършените на обекта СМР
възлиза на 18 219.78 лв. без включен ДДС, от които 16 089.95 лв. е
стойността на предвидените в договора видове СМР, а 2 129.83 лв. е
стойността на изпълнените СМР извън договора. Вещото лице е оценило още, че
сумата, необходима за отстраняване на недостатъците по изпълнението на договора,
е в размер на 1095.49 лв.
В качеството на свидетел по делото е разпитан бащата
на сегашния управител на ищцовото дружество – Н.С.. Същият излага твърдения, че
когато отишли да трасират нямало никакви проектни книжа, нито разрешителни.
Всичко ставало под диктовката на Катя Маркова, без строително разрешение и
строителни книжа. На малко по-късен етап от строителството им била предоставена
скицата, приложена на л.9 от обезпечителното производство с размерите на
кошарите за кучета. В началото нямало изискване за размери на клетките и те
могли да бъдат разтеглени в дълбочина. Впоследствие от ответното дружество
поискали вместо навеси за кучета да бъдат направени къщи за кучета, на които
покривът да се отваря и отпред да има плъзгащи врати. Рампата първоначално
трябвало да бъде от метални тръби с основа от дъски. Впоследствие, когато вече били
изградени, на възложителя не му харесали и поискал да се излее бетон, който не
бил предвиден в договора. Всеки ден ищецът уведомявал ответника, че парцелът не
позволява да бъде изпълнено това, което последният иска и че трябва да се
подпише анекс за всички изменения, които се искат и се правят на обекта, но под
различни предлози до предоговаряне на отношенията им не се стигнало. Свидетелят
признава, че работниците не са работили ритмично, тъй като им е трябвало ток с
голямо напрежение. Вместо това им бил осигуряван агрегат, но след като приключат
операциите на кучета. Нееднократно се случвало да свършва горивото за агрегата,
както и да стоят и да чакат до обяд, за да могат да ползват агрегата. Поради
невъзможността за целодневното му ползване и нежеланието на ответника всичко
допълнително договорено и извършено да бъде анексирано, ищецът в средата на
м.08.2017 г. го информирал, че спира работа. Въпреки това последните две
седмици Катя Маркова стояла вътре и не излизала, за да разговарят. Наложило се
представителите на ищеца да говорят с чистачката или другите служителки, но не
и с директора на сдружението.
Въз основа на установените фактически положения, съдът прави следните правни изводи:
Между страните не се спори,
че са били обвързани от облигационно правоотношение по повод сключен на
27.04.2017 г. т.нар. “договор за строителство“, който по своето естество е
договор за изработка – двустранен, възмезден, консенсуален и неформален. Контрактът
между страните не е същински договор за строителство по смисъла на чл.160 от ЗУТ, тъй като е уговорено извършването на СМР без каквато и да е проектна
документация /проекти, разрешения за строеж, спецификации, количествено-стойностни
сметки, протоколи обр.19 и обр.12 за извършени видове СМР и за видове СМР
подлежащи на закриване и др./. В самия договор е посочено, че се сключва на
основание чл.258 – чл.269 ЗЗД. Негов предмет е построяването на ограда по границата на описания имот и 3
бр.ограждения по 75 кв.м. всяко, разделени на по 5 отделни клетки, на стоманена
конструкция с оградна мрежа и 15 бр.врати, както и 15 навеса с повдигащи се
врати. Предвиденият срок за изпълнение е 30 работни дни и е уговорено твърдо възнаграждение
от 27 600 лв., платимо на четири равни вноски, като последното плащане е
дължимо на 27.07.2017 г.
Събраният
по настоящото дело и по приложеното производство по обезпечение на
доказателствата доказателствен материал дава основание на съда да приеме, че е
налице частично изпълнение на договора и от двете страни. Макар да е уговорено,
че негова неразделна част са одобрен работен проект и оферта, налична е само
последната. Както установява свид.Н.С., при трасирането на обекта и започването
на работа не е имало никакви строителни книжа, нито работен проект. Едва на
по-късен етап, по повод желанието на ответника мястото да се ползва и като
хотел за кучета, на ищеца е представен документа на л.9 от гр.д.№ 7924/2017 г.,
съдържащ таблици с размери на кошари за настаняване на кучета, с брой на
кучетата за заграждане и изготвен на ръка чертеж. Останалите два чертежа не са
предоставяни на строителя.
Освен неизпълнението на поръчващия да предаде
работните проекти на изпълнителя, първият е изпаднал в забава и за плащането на
третата вноска частично и на четвъртата вноска изцяло. Въпреки предвиденото
задължение на страните всички изменения и допълнения по договора да се
извършват с писмени анекси, по делото безспорно се установи наличието на множество
уговорки между тях, направени в хода на строителството устно или с конклудентни
действия – промени в предмета на строежа, в използвания материал, в сроковете и
др. Вместо нормални енергоизточници, на ищеца е предоставен агрегат, който се е
използвал и за операция на кучета и нерядко пъти е оставал без бензин. В
резултат на това работниците на изпълнителя не могли да работят целодневно на
обекта, както и да спазят уговорения срок за изпълнение на договора. Неговото
неспазване е и вследствие поисканите и предприети немалко промени в
количеството и качеството на извършените СМР, както и поради нежеланието на
ответника за писмено преуреждане на договорните си отношения с ищеца. Ето защо
частичното неизпълнение от страна на последния, изразяващо се в по-малко
изпълнени СМР в количествено отношение от договореното и в неспазването на
срока за изпълнение, е резултат от недаването на необходимото съдействие от
страна на възложителя.
В
задължителната си практика по чл.290 ГПК ВКС приема, че когато
и двете страни са в неизпълнение, няма пречка договорът да се развали от която
и да е от тях.
В случая следва да се приеме, че
ответникът, отправяйки писмено изявление за разваляне с насрещната искова молба, връчена на насрещната
страна на 10.06.2009
г., първи е упражнил правото си на разваляне и това разваляне е надлежно.
С оглед наличието на частично
изпълнение на строежа, което е полезно за поръчващия и е било прието от него, изпълнителят
има право да получи съответна част и от уговореното възнаграждение. Че е приета
работата, макар и с констатирани недостатъци, сочи изпратеното писмо на
28.09.2017 г. от изп.директор на Сдружение „Германо-Българска Помощ За Животните“ до
управителя „Т-Инвест“ЕООД.
Приетата
съдебно-техническа експертиза по приложеното дело за обезпечение на
доказателствата установява, че стойността на изпълнените видове СМР, предвидени
в договора, възлиза на 16 089.95 лв. без ДДС или на 19 307.94 лв. с
ДДС, а заплатеното до момента възнаграждение е в размер на 17 700 лв. с
ДДС. Следователно остават незаплатени 1607.94 лв., за които претенцията на
ищеца се явява изцяло основателна и доказана по размер.
В отговора
на исковата молба ответникът прави възражение за прихващане на горната сума със
сумата 1095.49 лв., необходима за отстраняване недостатъците по изпълнението. В
заключението си експертът е остойностил недостатъците по видовете СМР така,
както са били посочени от ответника. Същевременно обаче вещото лице сочи, че
изискване за опъване на поцинкована тел по горната и долна част на оградата не
е заложено никъде в документите и няма практика да се опъва тел по долната и
горна част на телена ограда, но въпреки това е дал стойност на този вид СМР.
Съдът, съобразявайки горното обстоятелство /а именно, че непоставянето на тел
по оградата е некачествено изпълнена работа само по недоказани твърдения на
ответната страна/ намира, че тази стойност следва да не се взема предвид, при
което възражението за прихващане, направено по реда на чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД,
се явява основателно до сумата 942.04 лв. без ДДС или 1130.45 лв. с ДДС.
Следователно,
след направеното прихващане на основание чл.266 ЗЗД, ответникът дължи на ищеца
възнаграждение за приетата до момента работа в размер на 477.49 лв. с ДДС,
ведно със законната лихва от 11.04.2019 г. Искът над тази сума, до
претендираните 1607.94 лв., следва да се остави без уважение.
Предявен е
и иск за заплащане на сумата 2 555.80 лв. с включен ДДС, представляваща
допълнително извършени СМР извън договора за строителство. Съобразно изложеното
по-горе, съдът намира за безспорно доказан факта, че не само със съгласието на
възложителя, а и по негово желание /т.е. по устна договорка между страните/, в
имота му извън първоначално договореното, е изпълнено и полагане на армиран
бетон за плочи 8 см. върху предвидената по договор настилка на клетките от
дървен материал. Стойността му, дадена в съдебно-техническата експертиза,
възлиза на 2 129.83 лв. без ДДС или на претендираните 2 555.80 лв. с
ДДС. Поради това и втората претенция се явява основателна и следва да се уважи
изцяло, ведно със законната лихва от образуване на делото.
С
насрещната искова молба се претендират договорни неустойки по чл.6, ал.1 и ал.3
от договора за строителство за забавено и лошо изпълнение и за отказ на
изпълнителя от договора.
Правото
на неустойка за неизпълнение по чл.92 ЗЗД принадлежи
само на изправната страна по договора. Институтът
има обезщетителна функция,
поради което развалящият договора, при наличието на т.нар.
„двустранна вина”, каквато настоящият състав приема за установена по спора, няма
право да се ползва от него, респективно в този случай нормата
на чл.92 ЗЗД не намира приложение.
Освен това, в конкретния случай
частичното неизпълнение от страна на изпълнителя /изразяващо се в неспазване на
договорения срок и неизвършване на всички договорени СМР/ се дължи на
неизпълнението на договорни задължения от страна на възложителя, посочени
по-горе. Поради изложеното, насрещните претенции следва да се отхвърлят изцяло
като неоснователни.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да
се присъдят направените от ищеца деловодни разноски съразмерно с уважената част
от предявените искове, възлизащи на 627.64 лв. Ответникът претендира разноски само за производството
по насрещната искова молба, но предвид изхода по нея, такива не му се следват.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Сдружение “Германо-българска помощ за животните”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, местност Слатина № 29,
представлявано от Катерина Красимирова Маркова, да заплати на “Т-Инвест”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе,
ул.Стефан Стамболов“43, представлявано от Кристиан Николов С., сумите: 477.49 лв. с ДДС, представляваща неизплатена част от възнаграждение за извършени СМР по
договор за строителство от 27.04.2017 г. и 2555.80
лв. с ДДС, представляваща извършени СМР извън договора за строителство от
27.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.04.2019
г. до окончателното им изплащане, както и 627.64 лева – деловодни
разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на възнаграждение по договор за
строителство над сумата 477.49 лв. до претендираните 1607.94 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Сдружение
“Германо-българска помощ за животните”, гр.Русе, ЕИК *********, срещу “Т-Инвест”ЕООД,
гр.Русе, ЕИК *********, насрещни искове за заплащане на договорни неустойки в
общ размер 8 280 лв. за забавено и лошо изпълнение и за отказ на
изпълнителя от договора за строителство от 27.04.2017 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: