Р
Е Ш Е
Н И Е
N 260024
гр.Русе, 22.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в публичното
заседание на 11 февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
БОЯН
ВОЙКОВ мл.съдия
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от председателя в.т.д.
N485 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. Париж, Франция, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
С.А. Клон България, ЕИК204915054, представлявано от Д.Д., чрез юрисконсулт П.П.,
против решението на Районен съд-Русе, постановено по гр.д.№6675/2019г., в
частта, с която са отхвърлени исковете по реда на чл.422 ГПК за главница над
уважения размер 2054.95лв. до претендирания 2810.78лв., както и исковете за
възнаградителна лихва и мораторна лихва. Излагат се оплаквания за неправилност
на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се
да бъде отменено от въззивния съд и исковете-уважени. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Насрещната страна-въззиваемият
К.Д.К. не е подал отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание чрез
назначения особен представител адвокат К.Д. заявява становище за нейната
неоснователност. Особеният представител иска да му бъде присъдено
възнаграждение за тази инстанция.
След като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на
решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба,
Окръжният съд намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в законния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане.
Решението е валидно и допустимо.
По
делото е безспорно установено, че по заявление на настоящия въззивник от 27.06.2019г.,
по ч.гр.д.№4017/2019г. на РРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу въззиваемия К.Д.К. за сумите: 2810.78лв.-главница, възнаградителна лихва-879.27лв. за периода 20.06.2017г.-20.12.2018г.,
537.75лв.-мораторна лихва за периода 20.07.2017г.-06.06.2019г., законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
84.56лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че паричните
задължения са възникнали по договор за потребителски заем №PLUS-14283463 от
20.12. 2016г. Тъй като заповедта е връчена при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, на заявителя е указано да предяви иск за вземането си. В едномесечния
срок ищеца-заявител е предявил иск за установяване на вземането си. Твърдял е,
че страните са сключили процесния договор за кредит, по силата на който му отпуснал
кредит в размер на 3200лв. и закупуване на застраховка от 430.08лв. Сумата била
изплатена на ответника, който се е задължил да я върне на 24 месечни вноски,
всяка по 206.61лв., които вноски съставляват изплащане на главницата, ведно с
оскъпяване й съгласно ГПР-47.99% и ГЛП-35.84%. Плащането било преустановено на
20.06.2017г., като били погасени само пет вноски, поради което кредита станал
изискуем в пълен размер, на основание чл.5 от договора. Твърдял е, че поради
падежиране на всички вноски според погасителния план към 20.07.2017г., цялото
вземане е изискуемо.
С обжалваното
решение първоинстанционния съд е отхвърлил иска за главница над 2054.95лв. до
предявения размер 2810.78лв., както и изцяло исковете за възнаградителна лихва
и за мораторна лихва. Приел е, че договора за потребителски заем е
недействителен съгласно чл.22 ЗПК, поради сключването му в нарушение на чл.11,
ал.1, т.7 и 10 ЗПК. Приел е, че реално предоставената и получена сума е 3088лв.,
тъй като е удържана такса ангажимент 112лв. и след приспадане на размера на
погасените пет вноски /по погасителния план/-1033.05лв., е уважил иска за
главница за 2054.95лв.
Решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че
неправилно е прието от първостепенния съд, че договорът е сключен в нарушение
на чл.11, ал.1, т.7 и т.10 ЗПК. Изводът на съда по този въпрос се възприема
изцяло от настоящата инстанция, поради което тя препраща към мотивите му на основание
чл.272 ГПК. Отделно от това, настоящия състав, при извършената служебна проверка относно
действителността на сключения между страните договор констатира и друго
основание за недействителност на потребителския договор.
Според
чл.
10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните. В конкретния случай, в договора е
предвидено предоставяне на потребителски кредит, както под формата на паричен
заем, така и под формата на финансиране на услуга – сключване на застраховка. Следователно,
тъй като приложените Сертификат и Общи условия за застраховка "Защита на
плащанията" съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и
дължима от ответника застрахователна премия,
настоящият съдебен състав счита, че същите съставляват елементи от
договора, по отношение на които трябва да са налице и спазени посочените
законови изисквания. Дори и без наличието на специални познания е очевидно, че
договорът за потребителски кредит и сертификатът с общите условия са изготвени
в различен по размер шрифт, като в застрахователните документи този шрифт
категорично е в размер по-малък от 12 и е трудно четлив. Предвид това,
настоящият съдебен състав намира, че от една страна е налице нарушение на
изискването на чл.
10, ал. 1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички елементи
на договора, а от друга страна е налице нарушение и на изискването за шрифт не
по-малък от 12 по отношение на част от елементите на договора, касаещи
финансираната услуга за застраховане.
Последиците от обявяването недействителността на договора са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която предвижда, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
В чистата стойност на кредита не следва да
бъде включена посочената в договора и
удържана сума за такса ангажимент в
размер на 112лв., тъй като клаузата за заплащането на същата е недействителна и
на самостоятелно основание, извън посочените такива за недействителност на
целия договор за кредит. Съгласно чл. 2 от условията по договора, срещу
договорената такса ангажимент кредиторът
се задължава да сключи договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1,
т. 5 ЗПК. Посочено е, че таксата се заплаща от кредитополучателя при
усвояване на кредита, като кредиторът удържа посочената в договора сума. От
посоченото в договора не става ясно дали заплащането на тази такса е
задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит. В
случай, че се приеме, че таксата ангажимент
е задължително условие за получаване на кредита, то същата има връзка с
усвояването и управлението му, поради което не може да се приеме, че попада в
приложеното поле на чл.
10а, ал. 1 ЗПК и претендирането й от потребителя противоречи на забраната
на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия за усвояване и управление на кредита. Ако пък се
приеме, че таксата ангажимент не е
условие за получаване на кредита, а е свързан с договора разход за допълнителна
услуга по смисъла на чл.
10а, ал. 1 ЗПК, както е отразено в представения СЕФ, то след като страните
са договорили фиксиран лихвен процент, договорената такса не представлява
възнаграждение за реално ползване на определена услуга, а представлява условие
за изпълнение на договорно задължение на едната страна по договора спрямо
другата страна. Това условие накърнява изискването за добросъвестност и води до
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради
което клаузата е недействителна на основание чл. 24 ЗПК вр. чл.
143, ал. 1 ЗЗП. Следователно и в двата случая, потребителят не дължи
заплащането на такава такса, поради което въззиваемият-кредитор неправомерно я
е удържал от общата стойност на предоставения кредит.
Предвид гореизложените съображения, постановеното
решение в обжалваните части е правилно и следва да бъде потвърдено.
В тежест на въззивника е дължимото
възнаграждение за особен представител на въззиваемия в размер на 150лв. за тази
инстанция.
Решението
не подлежи на
касационно обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК,
Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРДЖАВА решение №260223 от 09.10.2020г., постановено по гр.д.№6675/2020г. по описа
на Районен съд-Русе в обжалваната част.
ОСЪЖДА „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“С.А., Париж, Франция, чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“С.А. Клон България, гр.София, ЕИК204915054, да заплати
на адвокат К.А. Б.-Д. сумата 150лв. –възнаграждение за особен представител.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: