№ 12090
гр. София, 09.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двА.есет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа доклА.ваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110101994 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подА.ена от „Т.С.“ ЕА. искова молба
срещу Л. Н. Г., З. И. С. и Л. И. Г., с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да
се признае за установено между страните, че ответниците дължат на ищцовото
дружество сумите както следва: 2 486,29 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането; 430,04 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., 17,98 лв. – стойността на извършена
услуга дялово разпределение за периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 09.12.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 3,99 лв. – мораторна
лихва за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г. в условията на разделна отговорност при
квоти както следва:
Л. Н. Г. – 4/6 или 1 657,52 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането; 286,69 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., 11,98 лв. – стойността на извършена
услуга дялово разпределение за периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 09.12.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 2,66 лв. – мораторна
лихва за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г.;
З. И. С. – 1/6 или 414,38 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането; 71,67 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., 2,99 лв. – стойността на извършена
услуга дялово разпределение за периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 09.12.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,66 лв. – мораторна
лихва за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г.;
Л. И. Г. – 1/6 или 414,38 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането; 71,67 лв. – мораторна
1
лихва за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., 2,99 лв. – стойността на извършена
услуга дялово разпределение за периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 09.12.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,66 лв. – мораторна
лихва за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г., за които суми е издА.ена заповед за
изпълнение на парично зА.ължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70558/2021 г., по
описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕА. твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от
10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в
сгрА.а етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Н.“ А., съобразно сключения между това дружество и сгрА.ата в
етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено,
че ответниците дължат на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба.
Ответниците оспорват наличието на договорни отношения с ищеца и сочат, че не са
собственици, нито ползватели на имота. Оспорват ищеца да е доставил в процесния
имот твърдяната топлинна енергия. Твърдят, че „Н.“ А. и „Н. и.“ ООД не притежават
лиценз за извършване на дялово разпределение. Излагат подробни твърдения в насока,
че зА.ълженията за заплащане на топлинна енергия не са изискуеми. Сочат, че
сключения между СЕС и ищеца договор е с изтекъл срок, както и че липсват
доказателства да е сключен друг такъв, в това число и такИ. за решение на ОС на ЕС за
сключване на договор. Оспорват представения от ищеца протокол от ОС на ЕС и
развИ.т съображения в насока, че същият е недействителен. Излагат, че ищецът не е
титуляр на вземането за дялово разпределение. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало зА.ължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сгрА.ата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
зА.ължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
2
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сгрА.а - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сгрА.а - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са зА.ължения за доставена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот, представляващ обект с
абонатен № ********, находящ се в гр. София, /адрес/
От представеното на л. 17 по делото копие на Договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост процесният апартамент
е закупен в режим на СИО през 2003г. от ответника Л. Н. Г. и съпруга й И.н Л.ов Г..
От приложената на л. 20 справка от НБД „Население“ се установява, че И.н Л.ов
Г., ЕГН **********, е починал като е оставил за свои наследници по закон съпругата
си Л. Г., и децата си З. И. С. и Л. И. Г..
По аргумент от чл. 44 СК със смъртта на И.н Г. бракът между него и ответника
Л. Г. е прекратен, като доколкото съгласно 28 СК при прекратяване на имуществената
общност дяловете на съпрузите са равни, тя е получила ½ от правото на собственост
върху процесния апартамент при прекратяване на СИО.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете,
респективно останалата ½ от жилището е разпределена между двете деца на И.н Г. и
съпругата му, като всеки е получил в наследство по 1/6 идеална част.
В обобщение следва извода, че през исковия период Л. Г. е била носител на
правото на собственост на 4/6 идеални части, а другите двама ответници на по 1/6
идеална част, порА.и което същите са притежавали качеството потребители на
топлинна енергия и отговарят за зА.ълженията съгласно квотите от съсобствеността.
За пълнота следва да се отбележи, че във връзка с нанесената корекция в
договора досежно входа на блока „Ж“, като на ръка е нанесена буква „Б“, е изискана
информация и по делото е постъпило писмо от Столична община р-н „Люлин“ /л.112/,
в което е посочено, че А.ресът на процесния имот в договора следва да се чете а/адрес/,
тоест предмет на продажба в процесния договор е именно собственият на ответниците
апартамент.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
3
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че абонатната станция топлозахранва
само вх. „Б“, като общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път
в началото на всеки месец, като посредством „терминал“ се снема показанието на ТЕ
на първо число на месеца. От отчетеното количество топлинна енергия са приспА.нати
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата е разпределена между всички потребители. От заключението
става ясно, че за двата отчетни периода 18/19 и 19/20 не е осигурен достъп до
процесния имот, за което са съставени два констативни протокола, като въпреки
неосигурения достъп експертът е посочил, че за целия период има служебна
начислена ТЕ за отопление само за щранг лира в банята, вместо за всички
отоплителни тела по проект. Вещото лице е стигнало до заключението, че
изчислената сума за ТЕ за отопление е занижена, тъй като е изчислена само за
щранг лира в банята вместо за всички отоплителни тела. Също така е посочено, че
така изчислената сума за ТЕ за БГВ е занижена, тъй като разликата от показанията на
общия водомер е следвало да се разпредели само на абонати с нередовни водомери или
неотчетени такИ.. Според заключението ТЕ за отопление от сгрА.на инсталация е
изчислена в съответствие с действащата Наредба № 16-334/01.06.2014г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сгрА.а - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сгрА.а - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдА.ена от сгрА.ната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сгрА.а - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т.С.” ЕА. и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгрА.а – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
От приложеното на л. 22 по делото копие на Договор от 03.10.2002г., се
установява, че между процесната етажна собственост и фирма „Н. и.“, е сключен
договор за дялово разпределение, въз основа на взето решение на ЕС /протокол л. 24/.
Гореизложеното обуславя извода за основателност на заявените претенции,
респективно следва да се разгледа наведеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се зА.ължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито пА.еж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
4
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните зА.ължения давността тече
от деня на пА.ежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който зА.ължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД. По отношение на вземанията предмет на настоящото производство
давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 – дневен
срок.
Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 09.12.2021г., респективно погасени
по давност са вземанията станали изискуеми преди 09.12.2018г., в случая погасено по
давност е вземането за топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.09.2018г. За
останалата част от периода м. 10.2018г. – м. 04.2020г., видно от заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза стойността на доставената
топлинна енергия е 2 106.33лв., като Л. Г. отговаря за 4/6 от тази сума, а останалите
ответници за по 1/6.
В обобщение следва извода, че претенцията за доставена топлинна енергия се
явява частично основателна за сумите както следва:
По отношение на Л. Г. за 1404.22лв., като нА. тази сума до максимално
предявения размер от 1657.52лв. или за разликата от 253.30лв. искът се явява
неоснователен.
По отношение на З. С. за 351.05лв., като нА. тази сума до максимално
предявения размер от 414.38лв. или за разликата от 63.33лв. искът се явява
неоснователен.
По отношение на Л. Г. за 351.05лв., като нА. тази сума до максимално
предявения размер от 414.38лв. или за разликата от 63.33лв. искът се явява
неоснователен.
Няма погасена по давност част от вземането за дялово разпределение, като видно
от заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ дължимата се сума е 17.98лв.
В обобщение следва извода, че претенцията за дялово разпределение се явява
основателна за сумите както следва:
По отношение на Л. Г. за сумата от 11.98лв.
По отношение на З. С. за сумата от 2.99лв.
По отношение на Л. Г. за сумата от 2.99лв.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че намира за неоснователно
възражението на ответниците, че исковата претенция за дялово разпределение следва
бъде отхвърлена, като неоснователна, доколкото носител на вземането е дружеството,
извършило дяловото разпределение. Съгласно чл. 22, ал.1 от Общите условия на ищеца
от 2016г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършена от избрания от тях
търговец. По аргумент от изложеното следва извода за допустимост на претенцията за
дялово разпределение, заявена от топлоснабдителното дружество. С оглед изложеното
възражението се явява неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
5
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена
топлинна енергия се явява частично основателна, порА.и следните съображения:
Съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
По изложената аргументация акцесорната претенцията за обезщетение за забава върху
погасената по давност главница следва да бъде отхвърлена като неоснователна,
доколкото главното вземане е погасено по давност.
За останалата част от периода са действали общите условия одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и
ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Видно от
заключението на вещото лице дължимата се лихва за забава върху уважената част на
претенцията за топлинна енергия е в размер на 352.47лв.
С оглед изложеното акцесорната претенция се явява частично основателна,
както следва:
По отношение Л. Г. за сумата от 234.98лв., като нА. тази сума до максимално
претендирания размер от 286.69лв. или за разликата от 51.71лв. искът се явява
неоснователен.
По отношение на З. С. за сумата от 58.74лв., като нА. тази сума до максимално
претендирания размер от 71.67лв. или за разликата от 12.93лв. искът се явява
неоснователен.
По отношение на Л. Г. за сумата от 58.74лв., като нА. тази сума до макмисално
претендирания размер от 71.67лв. или за разликата от 12.93лв. искът се явява
неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, порА.и което
длъжникът изпА.а в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
зА.ължение, порА.и което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлената част на исковите
претенции следва да бъдат разпределени разноските по делото. Предявени са искови
претенции в общ размер на 2938.30лв., уважената част е в размер на 2476.78лв.,
респективно отхвърлената част е в размер на 461.52лв., при каквото съотношение
следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 1466.30лв., от които
58.77лв. – държавна такса заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение заповедното производство, 557.53лв. – държавна такса исковото
производство, 700.00лв. – депозит вещи лица и 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 1235.98лв., като
същите следва да бъдат разпределение както следва:
823.99лв. – дължими се от Л. Г.
205.99лв. – дължими се от З. С.
205.99лв. – дължими се от Л. Г..
От представения на л. 68 по делото договор за правна защита и съдействие се
установява, че А.в. О. Д. е оказал безплатна правна помощ на ответниците, като на
6
основание чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗА.в., на същия следва да се признае възнаграждение в
размер на 1200.00лв. /х 400лв. за всеки ответник/.
С оглед отхвърлената част на исковите претенции, ищцовото дружество следва
да заплати на А.в. Д. възнаграждение в общ размер на 188.48лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че Л. Н. Г.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕА., ЕИК *********, със седалище и А.рес на
управление: гр. София, /адрес/ на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 1404.22лв. – доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.10.2018г. – м. 04.2020г., до обект с абонатен №
********, представляващ ап. 40, находящ се в гр. София, /адрес/, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 09.12.2021г. до
окончателно изплащане на сумата, 234.98лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2019г. – 24.11.2021г. и 11,98 лв. – стойността на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от
09.12.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издА.ена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70558/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна енергия, в частта, за сумата от
253.30лв. за периода м.05.2018г. – м.09.2018г., иска за мораторна лихва върху
доставената топлинна енергия, в частта, за сумата от 51.71лв. и иска за сумата от 2,66
лв. – мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода 31.12.2018 г. –
24.11.2021г., една част като неоснователни, друга част като погасени по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че З. И. С.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕА., ЕИК *********, със седалище и А.рес на
управление: гр. София, /адрес/ на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 351.05лв. – доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.10.2018г. – м. 04.2020г., до обект с абонатен №
********, представляващ ап. 40, находящ се в гр. София, /адрес/, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 09.12.2021г. до
окончателно изплащане на сумата, 58.74лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г.
– 24.11.2021г. и 2.99лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за
периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 09.12.2021 г. до
окончателно изплащане на сумата, за които суми е издА.ена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70558/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна енергия, в частта, за сумата от 63.33лв. за периода
м.05.2018г. – м.09.2018г., иска за мораторна лихва върху доставената топлинна
енергия, в частта, за сумата от 12.93лв. и иска за сумата от 0,66 лв. – мораторна лихва
върху дяловото разпределение за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021г., една част като
неоснователни, друга част като погасени по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че Л. И. Г.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕА., ЕИК *********, със седалище и А.рес на
управление: гр. София, /адрес/ на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 351.05лв. – доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.10.2018г. – м. 04.2020г., до обект с абонатен №
********, представляващ ап. 40, находящ се в гр. София, /адрес/, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 09.12.2021г. до
окончателно изплащане на сумата, 58.74лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г.
– 24.11.2021г. и 2.99лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за
периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 09.12.2021 г. до
7
окончателно изплащане на сумата, за които суми е издА.ена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70558/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна енергия, в частта, за сумата от 63.33лв. за периода
м.05.2018г. – м.09.2018г., иска за мораторна лихва върху доставената топлинна
енергия, в частта, за сумата от 12.93лв. и иска за сумата от 0,66 лв. – мораторна лихва
върху дяловото разпределение за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021г., една част като
неоснователни, друга част като погасени по давност.
ОСЪЖДА Л. Н. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕА., ЕИК *********, сумата от 823.99лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА З. И. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.“ ЕА., ЕИК *********, сумата от 205.99лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Л. И. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕА., ЕИК *********, сумата от 205.99лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕА., ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗА.в., да
заплати на А.в. О. К. Д., сумата от 188.48лв. - възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ с оглед отхвърлената част на исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Н.“ А..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски грА.ски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8