О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№260704
гр.Пловдив 07.12.2020 г.
Пловдивският окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, Х състав, в закрито заседание на седми декември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР
ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията
Р.Андреева ч.гр.д.№ 2698/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3
ГПК.
Постъпила
е частна жалба от „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК *********, чрез адв.В.А.В., САК против
определение № 261707 от 12.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 21129/2019 г. по
описа на ПРС, ХХІ гр.с-в, с което е оставено без уважение искането му в молба от 06.10.2020 г. за изменение
на постановеното по делото Решение № 260512/23.09.2020 г. в частта за
разноските.
Ответникът
по частната жалба П.А.Ч. чрез адв. С.П. е взела становище за нейната неоснователност.
Претендира за разноски.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Х гр. с-в, като разгледа делото
намери следното:
Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от
закона срок за обжалване, изхожда от лице, имащо право на жалба и като такава е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
С
исковата молба ищцата П.А.Ч. е поискала установяване недължимост на процесната
сума от 160 лв., вземането за която
ответникът е придобил по силата на договор за цесия от 21.12.2017 г. и
представляващо месечни такси и неустойки за периода м.март- м.април 2007 г. и
м.април – декември 2008 г., дължими по силата на договор от 2005 г., сключен
между ищцата и „Мобилтел“ ЕАД. В исковата си молба ищцата се е позовала както
на липсата на валидно договорно правоотношение с ответника, така и на изтекла в
нейна полза погасителна давност.
С
отговора на исковата молба ответникът изрично е признал иска, помолил е да се
постанови решение при признание на иска, като е направил претенция за заплащане
на разноски за производството.
С
Решение № 260512/23.09.2020
г. по гр.д.№ 21129/2019 г. ПРС е
уважил предявеният от ищеца П.А.Ч. отрицателен установителен иск против „С.Г.Груп“ ЕАД за установяване недължимост на
парична сума, поради липсата на валидно договорно правоотношение, респективно
поради изтекла погасителна давност и е осъдил ответника „С.Г.Груп“ООД на
основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 550
лв.
С
молба от 06.10.2020 г. „С.Г.Груп“ ЕАД е
поискал съдът да измени постановеното решение в частта му за разноските,
като всички разноски да се възложат върху ищцата и същата да бъде осъдена да му
заплати сумата от 360 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В
молбата си ответникът се е позовал на направеното признание на иска, като е
заявил, че не е изпращал покана до длъжника за плащане на сумата, а дори и да е
изпращал такава, сама по себе си поканата не е повод за образуване на исковото
производство.
С
обжалваното определение ПРС е остави молбата без уважение, като е приел, че не са налице изискуемите
предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът е дал повод за завеждане
на делото, предвид поведението преди процеса и претендирането на сумата.
С
частната жалба се поддържа, че извънсъдебната покана до длъжника, който се е
позовал на погасителна давност, не е повод за завеждане на делото, доколкото
кредиторът не се е снабдил с изпълнителен титул, а до дело не би се стигнало, ако длъжникът беше направил
извънсъдебно изявление, че не дължи
исковата сума.
Съдът
в настоящия съдебен състав намира така направените възражения за неоснователни.
Съгл.
чл.78 ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се
възлагат на ищеца.
Видно
от доказателствата по делото, преди завеждане на делото ответникът е уведомил
длъжника П.Ч., че с предходно писмо последната е била уведомена, че задължението
и към „Мобилтел“ ЕАД /А1/ му е прехвърлено с договор за цесия, като въпреки
направеното уведомление плащане от нейна страна не е направено. Уведомена е, че
при липсата на заинтересованост от нейна страна с тази покана се изчерпват
възможностите за извънсъдебно събиране на дължимата от нея сума, поради което
дружеството ще пристъпи към образуване на гражданско дело, а в тежест на
длъжника ще бъдат възложени съдебните разноски по воденето на делото – държавни
такси и адвокатски хонорари, както и разноски за съдебен изпълнител.
Съдът
приема, че с това си поведение – изпращане на повторна покана за плащане с предупреждение за
предприемане на съдебна процедура, възлагане на разноски и принудително
изпълнение, ответникът е дал повод за завеждане на делото, а ищцата не е
разполагала с друг път за защита на интересите си. Не е налице една от предпоставките на чл.78,ал.2 ГПК –
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, поради което и предвид уважаването на иска в тежест
на ответника, въпреки направеното признание, следва да се възложат направените
от ищцата съдебни разноски.
Ето защо съдът приема обжалваното определение за
правилно, а частната жалба като неоснователна ще се остави без уважение.
С
оглед неоснователността на частната жалба, частният жалбоподател следва да
заплати на ответника по частната жалба направените
разноски в размер на 360 лв.за заплатен адвокатски хонорар.
Водим
от горното съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК ********* против
определение № 261707 от 12.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 21129/2019 г. по
описа на ПРС, ХХІ гр.с-в, с което е оставено без уважение искането му в молба от 06.10.2020 г. за изменение
на постановеното по делото Решение № 260512/23.09.2020 г. в частта за
разноските.
ОСЪЖДА „С.Г.Груп“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Черни
връх“ № 150 да заплати
на П.А.Ч. сумата от 360 /триста и шестдесет/ лв. - направени по
делото разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: