№ 260055 / 12.10.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 12.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана.....………...наказателна колегия в публично
заседание на 11 септември.…...……..………….…………………………….
през две хиляди и двадесета година….......….……...………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Гинка Митова.....……..…........…………и в присъствието на прокурора..……………………….……..........като разгледа докладваното от
съдията Николова.…………………...……......…........АН дело 956 по описа
за 2020г...…………………………………..и за да се произнесе взе предвид
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-0996-002100/ 14.06.2020г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП” на Т.И.Д. xxx e наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Т.И.Д., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата. Представя писмена защита.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН, с който е констатирано, че жалбоподателя Т.И.Д. на 15.05.2018г. в 11.30 часа в село Бели Брод, обл.Монтана управлявал мотоциклет „Априлия Леонардо” с ДКН XXXX , като при спирането му за проверка се установило, че е неправоспособен /със статус на свидетелството отнето-иззето/ при извършена проверка с ОДЧ при ОД на МВР Монтана.
Проверяващите квалифицирали деянията на жалбоподателя като нарушения на чл.150 ал.1 от ЗДвП.
В срокът по чл.44 от ЗАНН жалбоподателят направил писмени възражения по констатациите.
Административнонаказващият орган след проверка законосъобразността на АУАН в производството по чл.52 ал.4 от ЗАНН издал атакуваното наказателно постановление с контретното наказание, но за нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна поради следните мотиви:
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган. С оглед длъжностното качество на актосъставителят и във връзка с разпоредбите на Закона за движене по пътищата, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.
Наказателното постановление е издадено в срок, но съдът констатира, че при издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо и поради което и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, поради следните основания:
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
Актът за установяване на административно нарушение, поставя началото на административнонаказателното производство и чрез него нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво е административното нарушение, в което е обвинен. А именно чл.42 от ЗАНН е императивна норма, която осигурява правото на защита на привлечения към административна отговорност и правото да знае какво нарушение е извършил, за да организира защитата си в пълен обем. Елементите от акта са единно цяло и същите следва да си съответстват изцяло относно изписване на нарушението и неговата квалификация.В АУАН е посочено като нарушена разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, а при издаденото НП, като нарушена разпоредба е посочена тази на чл.150а ал1 от ЗДвП. Налице е липса на идентичност между изначално квалифицираното нарушение в АУАН и описаното такова в НП.
Нормата на чл.150 от ЗДвП посочва, че МПС следва да се управлява от правоспособен водач. Притежанието на СУМПС е възведено като съставомерен белег на нормата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и то при хипотезата на притежаване на „свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство”.
Това са две различни нарушения, които са възведени, като осъществени от жалбоподателя в АУАН и НП. Напрактика жалбоподателя не знае срещу какво точно да се защитава. Това е и обстоятелството, което определя незаконосъобразността на атакуваното НП, водеща до неговата отмяна.
Не подлежи на съмнение в теорията и съдебната практика, че правото на защита включва запознаването на нарушителят с фактическите и правните рамки на вмененото му нарушение. От изричните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН следва, че задължителен реквизит на фактическите рамки на нарушението е посочване на правната квалификация на нарушението. В този смисъл посочването на различнатакава в АУАН и НП съществено затруднява правото на нарушителя да разбере фактическите рамки на повдигнатото му обвинение и да организира защитата си.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 18-0996-002100/ 14.06.2020г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП”, с което на Т.И.Д. xxx e наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: