№ 47
гр. Видин, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20241320100311 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „БЕТИКА“ ООД – София, представлявано
от Е. Б. Е., чрез адв. Д. Б. против „Риъл Истейт Мениджмънт“ АД – Видин, Л. Г. П. и М. Г.
М., с която са предявени искове по чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 67, ал. 1 от ЗС.
Твърди се в исковата молба, че с Постановление за възлагане, издадено по изп.дело №
497/2017г. по описа на ЧСИ С. Н., влязло в законна сила на 07.12.2021г., вписано в Служба
по вписванията на 13.12.2021г. , ЧСИ е възложил на „Бетика“ ООД по реда на чл. 496 от
ГПК поземлен имот с идентификатор 10971.509.759 с административен адрес: гр. ******,
ул. ****** с площ по скица от 1588 кв.м. и площ по акт за собственост 1610 кв.м. , ведно с
извършените до момента СМР по изграждане на пететажна жилищно-търговска сграда с
магазини за хранителни и нехранителни стоки с разгърната площ от 4462.16 кв.м., съгласно
разрешение за строеж № 159 от 16.10.2007г. на община Видин, като към момента не
прехвърлянето на собствеността е изпълнена бетоновата конструкция на сутерена, партера и
първия жилищен етаж, за сумата в размер на 110 000.00 лева, бивша собственост на
ипотекраните по делото длъжници Л. Г. П., П. Г. М. и М. Г. М.- последните двама като
наследници на починалия ипотекарен длъжник Г. М. П.
Посочва се, че върху същия недвижим имот, преди влизане в сила на горепосоченото
Постановление за възлагане, с нотариален акт за учредяване на право на строеж върху
недвижим имот, вписан в Служба по вписванията на 03.07.2007г., предишните собственици
на имота са учредили право на строеж в полза на първия ответник за изграждането на
жилищно-търговска сграда с магазини за хранителни и нехранителни стоки, със застроена
площ от около 3000 кв.м., съгласно зададените параметри по виза № 2440/14.10.2005г. и
съобразно разрешеното застрояване, което право на строеж Л. П. и Г. П. са запазили за себе
си. Посочва се, че правото на строеж е учредено срещу задължението на първия ответник
1
да изгради за своя сметка и в полза на учредителите горепосочените магазини и/или офиси,
находящи се на партерния етаж, както и таванските помещения. Страните са се договорили,
че правото на строеж следва да се упражни като дружеството се задължава да построи
сградата до състояние, установено с акт обр. № 16 в срок не по-дълъг от 30 месеца, считано
от датата на неговото учредяване.
Поддържа се, че с разрешение за строеж № 159/16.10.2007г., издадено от гл. архитект
на община Видин е разрешено на „Риъл Истейт Мениджмънт“ АД да извърши
строителството на пететажна жилищно-търговска сграда с магазини за хранителни и
нехранителни стоки. За финансиране на строителството на сградата е сключен договор за
инвестиционен кредит от 25.04.2008г. с кредитор – „ Банка Пиреос Бълграия“ АД и длъжник
„Риъл Истейт Мениджмънт“ АД. За обезпечаване на отпуснатия кредит е учредена
договорна ипотека върху недвижим имот от Л. П. и Г. П. в полза на банката.
Посочва се, че дружеството не е построило сградата в уговорения срок, не е погасило
и предоставения кредит. Затова по реда на заповедното производство е била издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на кредитора – банката срещу
длъжника „Риъл Истейт Мениджмънт“ АД. Било образувано изпълнително дело, по което е
проведена публична продан на ипотекирания в полза на банката имот и право на строеж и с
протокол от 22.10.2021г. за купувач на имота и построеното в него е обявен ищеца.
Поддържа се, че правото на първия ответник да построи сградата е погасено, тъй като
не е било упражнено в законоустановения 5 – годишен срок.
Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника „Риъл Истейт Мениджмънт“ АД несъществуването на правото на строеж,
учредено на този ответник по силата на нотариален акт за учредяване на право на строеж
върху недвижим имот поради погасяването му по давност.
Иска се също да се постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на останалите ответници несъществуване на право на собственост върху
самостоятелен обект на собственост – всички магазини и/или офиси, находящи се на
построеният от „Риъл Истейт Мениджмънт“ АД партерен етаж на сградата, за които обекти
Л. П. и Г. П. са си запазили правото на строеж, поради незавършването на строежа до етап „
груб строеж“ по смисъла на пар. 5, т. 46 от ДР на ЗУТ.
От ответника „Риъл Истейт Мениджмънт“ АД – Видин в указания месечен срок не е
постъпил отговор на исковата молба.
Ответниците П. Г. М., М. Г. М. и Л. Г. П. законния месечен срок са подали отговор на
исковата молба, с който са оспорили исковата претенция като неоснователна. Развили са
съображения относно правото на строеж и че същото не е погасено по давност.
В процеса на делото, същото е прекратено частично по отношение на ответника П. Г.
М..
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно –
техническа експертиза.
2
Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на
страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа страна:
Видно е от представения нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №
112, том IV, рег. № 4061, н.д. № 557 на нотариус Л. Ц., че на 08.07.2004г. ответницата Л. Г.
П. е закупила УПИ IX – за магазин и клуб в кв. 80 по действащия кадастрален план на гр.
******, ул. ******, целият с площ от 860 кв.м., заедно с построените в имота масивна сграда
/ магазин/ със застроена площ от 66.96 кв.м., масивна сграда със застроена площ от 78.20
кв.м., и масивна сграда със застроена площ от 72 кв.м., както и е закупила УПИ XIII – за
магазин, клуб в кв. 80 по действащия кадастрален план на гр. ******, ул. ******, целият с
площ от 750 кв.м.
На 03.07.2007г. с нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим
имот/ суперфиция/ № 77, том V, рег. № 4314, н.д. № 780/2007г. на нотариус Л. Ц.,
ответницата Л. Г. П. и съпругът й Г. М. П. са учредили право на строеж на ответника „Риъл
Истейт Мениджмънт“ АД върху УПИ IX-1288, 1289 в кв. 80 по действащия план на гр.
******, ул. ****** 108, целият с площ от 1610 кв.м. за построяването на жилищно –
търговска сграда с магазини за хранителни и нехранителни стоки, със застроена площ от
около 700 кв.м. и с РЗП около 3000 кв.м., съгласно зададените параметри по виза №
2440/14.10.2005г. и съобразно разрешеното застрояване в съответствие с утвърдените
строителни книжа и документи, при спазване на изискванията на застроителния план, без
правото на строеж за построяването на 23% от РЗП на сградата, представляващи следните
обекти: всички обекти – магазини и/или офиси, находящи се на партера на кота 0.0м. и
таванските помещения, което право на строеж учредителите запазват за себе си, а
приемателят „Риъл Истейт Мениджмънт“ АД ще придобие в собственост останалите обекти
в сградата. В нотариалния акт е посочено, че приемателят ще извърши строителството на
сградата за своя сметка със 100% завършеност на общите части съгласно проекта, полагане
на Ел. и В и К инсталации, положени поводи настилки, стени – замазка и шпакловка,
топлоизолация. Посочено е също, че правото на строеж се учредява срещу задължението на
приемателя да изгради за своя сметка в полза на учредителите описаните магазини и/или
офиси и тавански помещения. Посочено е още, че срокът за построяване на сградата е 24
месеца, считано от датата на даване на строителна линия, но не по-късно от 30 месеца от
учредяването на правото на строеж, както и след завършване на строителството да
предприемат и извършат необходимите действия за издаване на приемателен протокол обр.
16 и Разрешение за ползване на сградата.
Видно е , че на ответника „Риъл Истейт Мениджмънт“ АД е дадено разрешение за
строеж № 159/16.10.2007г.
С нотариален акт № 38, том VI, рег. № 7224, дело № 500/2008г. на нотариус Т. А., на
12.06.2008г. в полза на „Банка Пиреос България“ е учредена ипотека върху описания по-
горе имот, ведно с правото на строеж за построяване на пететажна жилищно –търговска
3
сграда с магазини за хранителни и нехранителни стоки за обезпечаване на кредит, отпуснат
на кредитополучателя „Риъл Истейт Мениджмънт“ АД за строителство на процесната
сграда, като ответниците „Риъл Истейт Мениджмънт“ АД и Л. Г. П. и Г. М. П.са ипотекарни
длъжници.
На 13.05.2009г. по гр.д. № 21382/2009г. по описа на СРС срещу посочените ответници
е издаден изпълнителен лист в полза на банката. На 25.06.2009г. по гр.д. № 21830/2009г. по
описа на СРС срещу посочените ответници е издаден изпълнителен лист в полза на банката.
Въз основа на издадените изпълнителни листове е образувано изп.дело № 497/2017г. по
описа на ЧСИ – С. Н..
С Постановление за възлагане на недвижим имот по изп.дело № 497/2017г. по описа
на ЧСИ – С. Н. с район на действие ОС – Видин, собствеността върху следния недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор 10971.509.759 с административен адрес: гр. ******,
ул. ****** с площ по скица от 1588 кв.м. и площ по акт за собственост 1610 кв.м. , ведно с
извършените до момента СМР по изграждане на пететажна жилищно-търговска сграда с
магазини за хранителни и нехранителни стоки с разгърната площ от 4462.16 кв.м., която ще
бъде построена в поземления имот съгласно разрешение за строеж № 159 от 16.10.2007г. на
община Видин, като към момента на прехвърлянето на собствеността е изпълнена
бетоновата конструкция на сутерена, партера и първия жилищен етаж, е ВЪЗЛОЖЕНА на
ищеца „БЕТИКА“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. ******,
за сумата в размер на 110 000.00 лева.
Посочено е в постановлението, че имотът е бивша собственост на ипотекарните
длъжници Л. Г. П. и П. Г. М. и М. Г. М., последните двама в качеството на наследници на
починалия ипотекарен длъжник Г. М. П.
Постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 07.12.2021г., и е вписано в
Служба по вписванията дв.вх рег. № 5335 от 13.12.2021г. , акт № 54, том XVII.
Видно е от представения препис на удостоверение за наследници, че Г. М. П. починал
на **.**.****г., за което е издаден акт за смърт № ****/**.**.****г., съставен в гр. ******,
обл. ******. Наследници на починалия длъжник се явяват синовете му М. Г. М. и П. Г. М. ,
като последния е направил отказ от наследството на своя наследодател, който отказ е вписан
под № 11 от 27.01.2021г. в особената за това книга в Районен съд – Видин, видно от
приложена справка от ч.гр.д. № 101/2021г. по описа на Районен съд – Видин.
От писмо от 20.10.2017г. до ЧСИ – С. Н. от Община Видин, се установява, че към
момента на издаване на писмото, строежът по издадено разрешение за строеж №
159/16.10.2007г., влязло в сила на 31.10.2007г. е изпълнен, както следва:
-етажна плоча на партерния етаж, включително колони и греди, частично изпълнена
тухлена зидария
- етажна плоча над първи жилищен етаж, включително колона и греди.
От представеното по делото писмено становище от И. Ц. за техническото състояние и
справедлива пазарна стойност на процесния недвижими имот, ведно с правото на строеж,
4
което становище е изготвено по изпълнително дело, се установява, че към дата –
30.06.2021г. са изградени в груб строеж сутерен, партер и конструкцията на първи жилищен
етаж. Не е изпълнен обратен насип до кота 0.0 м. и няма информация за изградени връзки с
водопровод, градска канализация и електрозахранване. Имотът е частично ограден с ограда
от стомановобетонови платна и ажурна връхна част. Строежът е изоставен и необезопасен.
Посочено е също, че е установена ниска степен на завършеност, а разрешението за строеж е
изтекло.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза е
дало заключение, че по издаденото разрешение за строеж от 2007г. строителството не е
завършено, поради което срокът за строителното разрешение е изтекъл През 2022г. от новия
собственик „ Бетика“ООД са изготвени нови инвестиционни проекти и е издадено
Разрешение за строеж № 16/25.03.2022г. Към момента на огледа от вещото лице –
26.12.2024г. сградата е в груб строеж. В с.з. вещото лице е уточнило, че посоченото в
писменото становище от И. Ц. „изградени в груб строеж сутерен, партер и конструкцията“,
не се има предвид цялата сграда, а само сутерен, партер и конструкция на първия жилищен
етаж.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
От представеното Разрешение за строеж № 16/25.03.2022г., е видно че на ищцовото
дружество е дадено разрешение за строеж на жилищна сграда на пет етажа с магазини и
подземен паркинг. От обяснителна записка, част „Архитектура“ и Конструктивно
обследване, част Стр. Конструкции, е видно, че строителното разрешение №
159/16.10.2007г. е отпаднало, строежът не е бил завършен, поради което се е наложило
обследване на съществуващата конструкция във връзка с издаване на новото разрешение за
строежа на новия собственик.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявените искове са установителни по чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.67, ал.1 от ЗС.
Съгласно чл. 67, ал.1 от ЗС, правото да се построи сграда върху чужда земя се
погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на
5 години. Нормата на чл.67 от ЗС определя петгодишен срок, в който следва да се упражни
правото на строеж и постановява, че при бездействие на суперфициаря то се погасява по
давност. Това обаче не става автоматично, а собственикът на земята следва да се позове на
настъпилата погасителна давност преди реализирането на правото на строеж.
Според разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1 от 04.05.2012г. на ВКС по
тълк.д.№1/2011г., ОСГК, понятието "упражняване" на правото на строеж, употребено в чл.67
ЗС, следва да се тълкува в смисъл на реализиране на правомощието, чрез което се постига
крайната цел - придобиване на суперфициарна собственост.
Съгласно чл.181, ал.1 и 2 от ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от нея може
5
да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на
сградата в груб строеж. Разпоредбата определя завършването на грубия строеж като момент
на придобиване на собственост за обектите в цялата сграда. Съгласно даденото в §5, т.46 от
ДР на ЗУТ определение, груб строеж е сграда или постройка, на която са изпълнени
ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение на
довършителните работи. От момента на завършване на грубия строеж - изпълнени
ограждащи стени и покрив, се счита, че е възникнал обектът на суперфициарна собственост.
Дотогава строежът представлява недвижим имот по смисъла на чл.110 от ЗС като част от
незавършена сграда, която е прикрепена към земята, но не е отделен обект на собственост и
правото на строеж все още не е упражнено.
При неизпълнение на задължението за изграждане на сградата в уговорения срок,
собственикът на земята може, без да разваля договора, направо да се позове на давността
като предяви иск за собственост срещу суперфициаря, ако в петгодишния срок от
учредяването му, сградата не е завършена до покрив. При уважаването на иска правото на
строеж като погасено по давност ще се върне в патримониума на собственика на земята.
Последващото прехвърляне на правото на строеж не обвързва собственика на земята, затова
правото на строеж трябва да се реализира в рамките на петгодишния срок от учредяването
на суперфицията. Ако този срок не е спазен и давността не е спирана и прекъсвана, правото
ще се погаси за всички обекти при позоваване на давността от собственика на земята.
Когато правото на строеж се учредява с договор между страните, от момента на сключването
му или от момента, в който те са уговорили, че ще породи действие, започва да тече и срокът
за упражняването му.
По делото е установено от фактическа страна, че през 2007г., ответницата Л. Г. П. и
съпругът й Г. М. П.са учредили в полза на ответника „Риъл Истейт Мениджмънт“ АД право
на строеж върху процесния имот за построяването на жилищно –търговска сграда с
магазини за хранителни и нехранителни стоки, без правото на строеж за построяването на
23% от РЗП на сградата, представляващи следните обекти: всички обекти – магазини и/или
офиси, находящи се на партера на кота 0.0м. и таванските помещения, което право на
строеж учредителите запазват за себе си, а приемателят „Риъл Истейт Мениджмънт“ АД ще
придобие в собственост останалите обекти в сградата. Посочено е в договора, че срокът за
построяване на сградата е 24 месеца, считано от датата на даване на строителна линия, но не
по-късно от 30 месеца от учредяването на правото на строеж, както и след завършване на
строителството да предприемат и извършат необходимите действия за издаване на
приемателен протокол обр. 16 и Разрешение за ползване на сградата.
На суперфициаря „Риъл Истейт Мениджмънт“ АД е издадено разрешение за строеж
№ 159/16.10.2007г. и съгласно договореното, построяването на сградата следва бъде
извършено най-късно в срок до м. 04.2010г. , а съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗС
правото на строеж следва да бъде упражнено най – късно до м. 10. 2012г. Видно е от
събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. и писмено становище от И. Ц., че
правото на строеж е погасено през 2012г. Това е така, защото ответникът „Риъл Истейт
6
Мениджмънт“ АД не е извършил строителството на сградата в т.нар. „груб строеж“.
Установява се от писмо от община Видин / лист 16 от делото/, че към дата 20.10.2017г. е
изградена етажна плоча на партерния етаж, включително колони и греди, частично
изпълнена тухлена зидария, както и е изградена етажна плоча над първи жилищен етаж,
включително колона и греди. Същите обстоятелства се установяват и от становището на И.
Ц. от дата 30.06.2021г.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно – техническа експертиза
потвърждава в заключението си, че по издаденото разрешение за строеж от 2007г.
строителството не е завършено, поради което срокът за строителното разрешение е изтекъл.
В тази връзка съдът не споделя доводите на ответниците Л. П. и М. М. в отговора на
исковата молба, че правото на строеж е реализирано по отношение на първия етаж на
сградата. Както е разяснено в ТР № 1/04.05.2012г. по т.д. № 1/2011г. на ОСГК на ВКС,
понятието "упражняване" на правото на строеж, употребено в чл.67 ЗС, следва да се тълкува
в смисъл на реализиране на правомощието, чрез което се постига крайната цел -
придобиване на суперфициарна собственост, а не изпълнение на отделните етажи в
сградата, както се твърди в отговора на исковата молба.
По делото не се установи, а и такива възражения не са правени от ответниците за
наличие на основания, довели до спиране или прекъсване на давностния срок, поради което
съдът приема, че на 16.10.2012г. учреденото право на строеж за построяване на пететажна
жилищно-търговска сграда с магазини за хранителни и нехранителни стоки в недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор 10971.509.759 с административен адрес: гр. ******,
ул. ****** с площ по скица от 1588 кв.м. и площ по акт за собственост 1610 кв.м. по
действащия кадастрален план на гр. ******, е погасено.
Ищецът като последващ собственик на процесния имот, е станал собственик и на
извършените към момента на придобиване на собствеността на 10.11.2021г. по силата на
Постановление за възлагане на недвижим имот по изп.дело № 497/2017г. по описа на ЧСИ –
С. Н. с район на действие ОС – Видин, строително-монтажни работи по изграждане на
пететажна жилищно-търговска сграда с магазини за хранителни и нехранителни сток, а
именно бетоновата конструкция на сутерена, партера и първия жилищен етаж.
Видно е, от заключението на техническата експертиза, че към момента сградата е
завършена в груб строеж, но това е станало въз основа на ново разрешение за строеж №
16/25.03.2022г. , което е издадено на новия собственик.
Поради гореизложеното, исковата претенция ще следва да бъде уважена като се
признае за установено по отношение на ответника „Риъл Истейт Мениджмънт“ АД, че
учреденото право на строеж за построяване на пететажна жилищно-търговска сграда с
магазини за хранителни и нехранителни стоки в недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 10971.509.759 с административен адрес: гр. ******, ул. ****** с площ по
скица от 1588 кв.м. и площ по акт за собственост 1610 кв.м. по действащия кадастрален
план на гр. ******, не съществува поради погасяването му по давност поради
неупражняването му в срок.
7
Основателен се явява и предявеният установителен иск по отношение на ответниците
Л. Г. П. и М. Г. П.в, последният като наследник на починалия Г. М. П. б.ж. на гр. ******, за
установяване на несъществуване на право на собственост върху самостоятелен обект на
собственост – всички магазини и/или офиси, находящи се на построеният от „Риъл Истейт
Мениджмънт“ АД партерен етаж на сградата, за които обекти Л. П. и Г. П. са си запазили
правото на строеж, поради незавършването на строежа до етап „ груб строеж“ по смисъла
на пар. 5, т. 46 от ДР на ЗУТ.
Видно е от нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот/
суперфиция/ № 77, том V, рег. № 4314, н.д. № 780/2007г. на нотариус Л. Ц., че ответницата
Л. Г. П. и съпругът й Г. М. П. са си запазили правото на строеж на 23% от РЗП на сградата,
представляващи следните обекти: всички обекти – магазини и/или офиси, находящи се на
партера на кота 0.0м. и таванските помещения, а ответникът „Риъл Истейт Мениджмънт“
АД – супрефициар, се е задължил да изгради за своя сметка в полза на учредителите
описаните магазини и/или офиси и тавански помещения срещу учреденото право на строеж.
Безспорно се установи, че правото на строеж не е реализирано в петгодишния
давностен срок. Строителството на сградата е започнало като са изпълнени етажна плоча на
партерния етаж, включително колони и греди, частично изпълнена тухлена зидария, както и
етажна плоча над първи жилищен етаж, включително колона и греди. Към м. 10.2012г.
сградата не е била завършена в груб строеж, а правото на строеж е погасено. През 2021г.
собствеността върху поземления имот е прехвърлена на ищеца по силата на възлагателно
постановление от ЧСИ. Не са били налице самостоятелни обекти в сградата. Поради това
ответниците Л. Г. П. и М. Г. П.в, последният като наследник на починалия Г. М. П. б.ж. на
гр. ******, не са станали собственици на обособени самостоятелни обекти.
С оглед на изложените по –горе съображения, по отношение на ответниците Л. Г. П.
и М. Г. П.в следва да се признае за установено несъществуването на право на собственост
върху самостоятелен обект на собственост – всички магазини и/или офиси, находящи се на
партерен етаж на сградата, за които обекти Л. П. и Г. П. са си запазили правото на строеж,
поради незавършването на строежа до етап „ груб строеж“ по смисъла на пар. 5, т. 46 от ДР
на ЗУТ.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят направените
разноски за платена държавна такса в размер на 446.62 лева.
Ищецът претендира и разноски за адвокатско възнаграждение. Представил е два
броя договори за правна защита и съдействие – на лист 27 за сумата от 3000.00 лева,
платима по банков път и за сумата от 9000.00 лева – процесуално представителство по иска
против Л. Г. П. и против М. Г. М.. Доказателства за плащане на сумата от 3000.00 лева по
банков път не са представени, поради което тази сума не следва да се присъжда.
По отношение на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 9000.00 лева, съдът намира следното: Съгласно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 2, т. 3, адвокатското възнаграждение
8
възлиза на 2409.75 лева. Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от
23.11.2017 г. , постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен
съд, установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и
необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са
обвързващи за съда. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, § 2
ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член
101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Предвид така изложеното, съдът
счита, че при определяне на размера на дължимото се адвокатско възнаграждение на ищеца
следва да отчете обстоятелството, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност,
както и че същото е приключило в едно съдебно заседание. Поради това адекватното
адвокатско възнаграждение, което следва да се дължи е в размер на 2000.00 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от „БЕТИКА“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. ******, район Студентски, ж.к.
Студентски град бл. 63, ет. 1, ап. 4 против „Риъл Истейт Мениджмънт“ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. Баба Вида № 9Б, представлявано от В. Д.
Д. установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.67, ал.1 от ЗС, че по отношение на
ответника правото на строеж, учредено с нотариален акт за учредяване на право на строеж
върху недвижим имот/ суперфиция/ № 77, том V, рег. № 4314, н.д. № 780/2007г. на нотариус
Л. Ц. за построяване на жилищно –търговска сграда с магазини за хранителни и
нехранителни стоки върху поземлен имот, представляващ дворно място, находящо се в гр.
******, ул. ******, съставляващо УПИ IX-1288, 1289 в кв. 80, целият с площ от 1610 кв.м.,
при съседни поземлени имоти по скица с идентификатори: 10971.509.1187, 10971.509.761,
10971.509.766, 10971.509.791, 10971.509.758 и съседи по акт за собственост: от запад: ул.
******, от изток: улица и имот № 5510, от север: имот № 1287 и от юг: имот за Битов
комбинат, вписан като имот с идентификатор 10971.509.759 по КККР на гр. ******, не
съществува поради погасяването му по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от „БЕТИКА“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. ******, район Студентски, ж.к.
Студентски град бл. 63, ет. 1, ап. 4 против Л. Г. П. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, обл.
******, ул. ****** и М. Г. М. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. ******, последният
като наследник на Г. М. П.с ЕГН **********, б.ж. на гр. ******, установителен иск по
чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.67, ал.1 от ЗС, че по отношение на ответниците не съществува
9
право на собственост върху самостоятелен обект на собственост – всички магазини и/или
офиси, находящи се на партерен етаж на сградата, за които обекти Л. П. и Г. П. са си
запазили правото на строеж, по силата на нотариален акт за учредяване на право на строеж
върху недвижим имот/ суперфиция/ № 77, том V, рег. № 4314, н.д. № 780/2007г. на нотариус
Л. Ц. за построяване на жилищно –търговска сграда с магазини за хранителни и
нехранителни стоки върху поземлен имот, представляващ дворно място, находящо се в гр.
******, ул. ******, съставляващо УПИ IX-1288, 1289 в кв. 80, целият с площ от 1610 кв.м.,
при съседни поземлени имоти по скица с идентификатори: 10971.509.1187, 10971.509.761,
10971.509.766, 10971.509.791, 10971.509.758 и съседи по акт за собственост: от запад: ул.
******, от изток: улица и имот № 5510, от север: имот № 1287 и от юг: имот за Битов
комбинат, вписан като имот с идентификатор 10971.509.759 по КККР на гр. ******.
ОСЪЖДА Л. Г. П. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, обл. ******, ул. ****** и
М. Г. М. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. ****** да заплатят на „БЕТИКА“ ООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. ******, район Студентски, ж.к.
Студентски град бл. 63, ет. 1, ап. 4 разноски по делото за платена държавна такса в размер на
446.62 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
10