Решение по дело №1628/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.54, ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

Образувано е по жалба на И. Н. Н., [ЕГН] и Й. Н. Н., [ЕГН], чрез адв. Р. и адв. П.-К., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], против Заповед № 18-2376/27.02.2023г. на Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Пловдив, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], състояща се в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР, в поземлен имот с идентификатор 68080.501.196, собственост на Н. П. П. и С. П. П.: данни преди промяната: площ 324 кв.м, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), данни след промяната: площ 327 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.) и в поземлен имот с идентификатор 68080.501.2197, собственост на И. Н. Н. и Н. Н. Н.: данни преди промяната: площ 337 кв.м, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), данни след промяната: площ 335 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.).

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на административния акт, като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателите твърдят, че в оспорената заповед не са изложени мотиви, а само са цитирани документи за собственост като основание за изменението, но не са изложени конкретни факти и обстоятелства, от които да се направи извод за наличие на грешка или непълнота в кадастралната карта. Сочат, че административния орган се е позовал на изготвена комбинирана скица, която съвместява данните от кадастралната карта и от действащия регулационен план, без да посочи кога и с коя заповед е одобрен същия. Според жалбоподателите при изменението на кадастралната карта площта на ПИ с идентификатор се увеличава с 3 кв. метра, а площта на ПИ с идентификатор 68080.501.2197 се намалява с 2 кв. метра, а доколкото в заповедта е посочено, че за установяване на грешката в отразената граница между двата имота е представена комбинирана скица, съвместяваща данните от кадастралната карта и от действащия регулационен план, би трябвало данните за площите да са идентични. Твърди се наличие на спор за материалното право върху частта от дворното място, което с изменението е заснето в имота на заявителите. Изложени са доводи, че планът от 1973 г. е заснел имотите по материалните им граници, съответстващи на правото на собственост по документи за собственост, като границата между двата имота попада върху съществуваща денивилация на терена от 2 метра и тази граница съвпада с имотната граница по КК от 2011 г., като въз основа на издадено строително разрешение № 105/17.08.1976 г. на ГНС — [населено място] и протокол от 17.08.1976 г. за дадена строителна линия и определено ниво е построен ограден зид, който съществува и до момента. Иска се отмяна на заповедта.

В с.з. процесуалните представители на жалбоподателите адв. К.-П. и адв. Р., поддържат жалбата и претендират присъждане на направените по делото разноски. Подробни съображения са изложени в представена по делото писмена защита.

Ответникът – Началник на Служба по геодезия, картография и кадастър - [населено място], в писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заинтересованите страни – Н. П. П. и С. П. П., чрез адв. Т. поддържат становище за неоснователност на жалбата. Претендират направените разноски по делото.

За допустимостта:

В оспорената заповед и в справка на лист 19 от кадастралния регистър на недвижимите имоти в [населено място], като собственик на имот с идентификатор 68080.501.2197 освен И. Н. Н. е посочен и Н. Н. Н. въз основа на Решение № 270 от 23.01.2003г. по гр.дело № 1508/1994г. на РС – Карлово за разпределяне ползуването на дворно място съставляващо парцел IX-197, 198 по плана на [населено място] с площ 342 кв.м. (л.33-34). Видно от справка в Национална база данни „Население“ – л.78, няма данни за ЕГН на лицето Н. Н. Н.. В тази връзка е изискана служебна справка от РС – Карлово, според която страни по гр. дело № 1508/1994 г. на РС – Карлово са С. А. М. и И. Н. Н.. Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 26.02.2020 г. (л. 35) И. Н. Н. е собственик на целия имот с идентификатор 68080.501.2197, като закупените по силата на посочения НА идеални части от правото на собственост са придобити в режим на семейна имуществена общност със съпругата на И. Н. Н. Й. Н. Н..

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателите на 06.03.2023г., за което по на лист 48-49 по делото са приложени известия за доставяне, а жалбата е подадена чрез органа на 17.03.2023г., т.е. в предвидения за това процесуален срок. Следователно жалбата като подадена в срок от надлежни страни, заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, за които е налице правен интерес от оспорването се явява ДОПУСТИМА.

Съдът като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Административното производство по изменение на кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на [населено място], състояща се в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР е образувано по заявление вх. № 01-555573-26.09.2022 г. (л. 11) на Н. П. П. и С. П. П., засягащо ПИ с идентификатори 68080.501.196 и 68080.501.2197 по проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (л. 12), към който са приложени: обяснителна записка, скици-проект, изработени от правоспособно лице (л. 24 гръб), документи за собственост (Нотариален акт № 142 том 1 рег. 210 дело 136 от 25.01.2013г. и Нотариален акт за дарение № 154 том 3 дело 1083 от 19.03.1975г.), координатен регистър на подробните точки, комбинирана скица. В обяснителната записка към проекта е посочено, че проекта се прави във връзка с прилагане на действащия ПУП, одобрен през 1973 г., частично за УПИ I-196, кв.8 на [населено място].

След извършена проверка на проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, и приложените към него документи, СГКК-Пловдив издала Удостоверение за приемане на проект № 25-407026-29.12.2022г.

За образуваното административно производство на заинтересованите лица И. Н. Н. и Й. Н. Н. е изпратено Уведомление изх. № 24-38700/29.12.2022г. (л. 28), за което по делото са приложени известия за доставяне (лист 29-30 гръб). Заинтересованите лица са депозирали в срок възражение (л.31-32), с приложени документи: Решение № 270 от 23.01.2003г. по гр.дело № 1508/1994г. на РС – Карлово; НА за покупко-продажба на недвижим имот № 44, том I, дело 42 от 26.02.2020г.; Строително разрешение № 105/17.08.1976г. на ГНС – [населено място]; Протокол от 17.08.1976 г. за дадена строителна линия и определено ниво; както и снимков материал.

Последвало е издаването на оспорената в настоящото производство Заповед № 18-2376 от 27.02.2023 г. на Началника на СГКК-Пловдив, с която е одобрено изменението, състоящо се в промяна на границите на съществуващи обекти в КККР, засягащо ПИ с идентификатори 68080.501.196 и ПИ с идентификатор 38080.501.197. По-конкретно по отношение на имота на жалбоподателите И. Н. Н. и Й. Н. Н. с идентификатор 68080.501.2197 промяната е следната: данни преди промяната: площ: 337 кв. м, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м) и данни след промяната: площ: 335 кв. м. начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м).

Според мотивите на оспорения акт, с настоящото изменение се коригира общата граница между поземлени имоти с идентификатори 68080.501.196 и 68080.501.2197, като се извършва по реда на чл. 54. ал. 4 от ЗКИР за отстраняване на непълноти или грешки. Според ответния административен орган, за установяване на грешката в отразената граница между двата поземлени имота е представена комбинирана скица, изготвена от правоспособно лице по ЗКИР, съвместяваща данните от кадастралната и карта и от действащия регулационен план. В заповедта е посочено, че изменението се извършва на основание документи за собственост на поземлен имот с идентификатор 68080.501.196 (нотариален акт № 154. том 3. дело 1083 от 19.03.1975 г. и нотариален акт№ 142, том 1. рег. 210, дело 136 от 25.01.2013 г.), извадка от кадастралната карта, копие от действащия регулационен план, комбинирана скица и протокол за трасиране, означаване и координиране на проектен поземлен имот с идентификатор 68080.501.196.

По настоящото дело е допусната и приета съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице инж. М. Г., което е проследило статута и границите на ПИ с ИД 68080.501.196 и 68080.501.2197 и е изготвило 7 комбинирани скици съвместено извлечение от кадастралната карта за имоти ИД 68080.501.196 и 68080.501.2197 с копия от плановете, както следва: кадастралния и регулационен план одобрен през 1931г., 1956 г., 1965 г., 1969 г. 1973 г., кадастралния и регулационен план одобрен 1973г. /след първо изменение/ и кадастралния и регулационен план одобрен 1973г. изменен със заповед № 875/12.12.1989 г.

Според заключението при одобряването на действащия кадастрален и регулационен план, процесните имоти са части от имоти с пл. № 196, 197 и 198, за които по регулация са образувани парцели I-196, III-198 и VIII-197 в кв.8. Дворищно-регулационната линия между п. I-171, III-173 и VIII-172 е поставена по границата на имот пл. № 196 с имоти пл. № 197 и 198. Местоположението на границата между имоти 68080.501.196 и 68080.501.2197, съответства на местоположението на границата на имот пл. № 196 с имоти пл. № 197 и 198. Вещото лице е посочило, че при първото изменение на действащия кадастрален и регулационен план процесните имоти са частите от имоти с пл. № 196, 197 и 198, за които по регулация е образуван парцел I-жилищен комплекс в кв.8. Местоположението на границата между имоти 68080.501.196 и 68080.501.2197, съответства на местоположението на границата на имот пл. № 196 с имоти пл. № 197 и 198.

По отношение на изменението на действащия кадастрален и регулационен план със Заповед № 875 от 12.12.1989г., вещото лице посочва, че процесните имоти са частите от имоти с пл. № 196, 197 и 198, за които по регулация е образуван парцели I-196 и IХ-197,198 в кв.8. Дворищно-регулационната линия между п. I-196 и IХ-197, 198 е поставена по имотната граница на пл. №196 с пл-№ 197, след което навлиза в имот пл.№198. Местоположението на границата между имоти 68080.501.196 и 68080.501.2197, съответства на местоположението на границата на имот пл. № 196 с имоти пл. № 197 и 198.

Изрично в заключението е посочено, че с изменението на регулационния план одобрено със заповед №875/12.12.1989г., за отредения нов парцел I-196 е предвидено да се придадат около З кв.м. от имот пл. №198, а за части от имоти с пл. № 197 и 198 е образуван парцел IX-197,198. Според експерта към делото са приложени документи удостоверяващи уравняване на дяловете в образувания по регулация съсобствен парцел IX-197,198- нот.акт №63 т. 1 д.№171/1998г., но от документите приложени към преписката за изменение на КК от собствениците на имот 68080.501.196 -нот.акт №154 т. 3 д.№1083/1975г. и нот.акт №142 т. 1 д.№136/2013г. не е видно да са уредени отношенията за придаваемото място към парцел I-196 от имот пл. №198. В случай, че това са единствените документи за имот 68080.501.196, вещото лице прави експертен извод, че не може да се счита, че дворищната регулация за парцел I-196 е приложена.

При извършен оглед на място вещото лице е установило, че между процесните имоти има материализирана ограда, която е каменен зид с височина 1.7 от по-ниско прилежащият терен на имот 501.2197 и телена ограда на метални колове над зида. Непосредствено до него от страната на имот 501.2197 има и бетонов зид с височина от 0.40м. Към заключението е приложен снимков материал, а данните от заснемането на зидовете вещото лице е добавило към извлечението от кадастралната карта в цифров вид, съвместено с копието от действащия регулационен план, при което е констатирало, че местоположението на каменния зид от към страната на имот 68080.501.2197, съответства на местоположението, както на границата между имоти с ИД 68080.501.176 и 68080.501.2197 по кадастралната карта, така и на границата между имоти с пл. № 196 и 198 по кадастралния план на [населено място] от 1973г. За онагледяване на своите констатации вещото лице е изготвило комбинирана скица № 8.

Според вещото лице към датата на одобряване на КК, не е налице несъответствие относно местоположението на засегнатата от обжалваната заповед границата между поземлени имоти с ИД 68080.501.176 и 68080.501.2197, спрямо действителното и местоположение, материализирано с каменен зид.

Следва да се отбележи, че вещото лице е използвало съхраняваните в СГКК [населено място] и в Геокардфонд, предходни регулационни и кадастрални планове през 1931г, 1956г., 1965г. и 1969г. в обхвата на процесните имоти.

По искане на процесуалния представител на заинтересованите страни, вещото лице е изготвило в по-голям мащаб (М:500) комбинирана скица №3 от основното заключение (л.280) и е посочило, че разликата в местоположението на границата между процесните имоти с ИД 68080.501.196 и 68080.501.2197 по кадастралната карта с границата между имоти пл. № 171, 172 и 173 по кадастралния и регулационен план одобрен 1965г., в източния край е 49 см., а в западния край 11см. (уточнено в с.з. от 07.11.2024г.), което отклонение според вещото лице е абсолютно допустимо.

В с.з. по изслушване на основното заключение на 26.09.2024г. (неприето) и на 07.11.2024г. вещото лице посочва, че на место са изградени два зида допрени един друг - един каменен с височина около 2 м. и един бетонов с височина не повече от 50 см. От направените измервания експертът констатирал, че местоположението съответства с допустимата точност на изображението на кадастралната карта, като снимката в заключението е направена от имота на жалбоподателите Н.. Вещото лице посочва, че ниският малък зид е направен от страната на Н. и е частичен, защото на запад има постройка (между сграда 2 в имот 501.2197 и до източната му граница), а каменният зид е стар и в съседния имот продължава източно от имота на Н. по цялата имотна граница. Според вещото лице дебелината на каменния зид попада изцяло в имот 501.196.

В с.з. от 07.11.2024г. вещото лице посочва, че в измерванията, които е направила на място, кадастралната карта при одобряването преди процесното изменение, местоположението на границата съответства на това, което е на място. При предявяване на комбинирана скица № 7 от заключението експертът заявява, че образуваният по регулация парцел ІХ е образуван от площи на два имота 197 и 198, които са собственост на различни лица и със заповедта от 1989 г. за отредения нов парцел І-196 е предвидено да се предадат около 3 кв. м. от пл. № 198, защото границата на пл. № 198 е до зелената линия. Вещото лице в присъствие на страните постави с молив щрихи, с които очерта имот пл. № 198. Инж. Г. уточни, че първоначално 1973 г. са били образувани парцели І, ІІ, и ІІІ по начина, по който се вижда на скица № 5 и регулационната граница е поставена на имотната граница, но в някакъв момент, след одобряването на регулационния план от 1973 г. е имало две изменения, които засягат процесните имоти и през1989 г. е второто изменение, с което се изменя само регулацията без изменение на кадастралния план, след като е образуван жилищен комплекс, мероприятието не е изпълнено и собствениците са поискали изменението. Изрично вещото лице сочи, че с последното изменение на регулацията има придаваемо място.

По искане на заинтересованите страни по делото е допусната и приета допълнителна СТЕ от същото вещо лице. Според заключението от комбинирани скици №7 и №5 е видно, че има различия относно местоположението на дворищно-регулационните линии, като едната по-съществена разликата е в дворищната регулация между п.I-196 и II-196, като при изменението от 1989г. има изместване на запад с около 1.9м., при което квадратурата на п.1-196 се намаля с около 25кв.м., a другата по-малка разлика е в част от южната дворищна регулация, която при изменението от 1989г., не е поставена изцяло по имотните граници, а навлиза в имот пл.№198, с което се образува придаваемо място към п. I-196 около 3 кв.м. Вещото лице е описало и разликите в местоположението на дворищната регулация между п.I-196 и II-196 по изменението от 1989г. и тази между п.I-171 и II-171 по регулационния план от 1969г., 1965г. и 1956г. и е посочило, че тези разлики водят до намаляване квадратурата на п.I-196 съответно с около 19кв.м., с около 38 кв.м. и с около 6 кв.м. спрямо квадратурата на п.I-171 (който е различен от имота на жалбоподателите). Експертът посочва, че разлики има и в южната дворищна регулация, която в плана от 1969г., от 1965г. и от 1956г. е по имотните граници.

По отношение на представения от заинтересованите страни Протокол за оценка на придаваеми по регулация недвижими имоти от 15.01.1961г. (л.197), вещото лице посочва, че в периода до 1965г. е действал плана одобрен 1956г., но доколкото не са налични преписки за измененията на предходните планове на [населено място] не може да посочи конкретно кое регулационно изменение касае приложения протокол.

На следващо място в допълнителното заключение е посочено, че от съпоставянето на данните в протокола за строителна линия и ниво от 17.08.1976г. (л.40) с данните от кадастралната карта за имоти с идентификатори 68080.501.197 и 68080.501.2197, се установява, че няма съществена разлика между котираните в протокола дължини на границите на п. VIII-197 в кв.8 по плана на [населено място] от 1973г. и дължините на имотните граници по кадастрална карта, като най- голямата разлика от 20см е при границата с улицата. Поради това, че разликите са в границите на допустимата точност, вещото лице счита, че материализираните на място граници посредством огради и зидове на сгради, са съобразени с така дадената строителна линия. В с.з. от 13.03.2025г., вещото лице уточнява, че когато е издаден протокола за строителна линия е действал плана от 1973 г. Източната регулационна граница между парцел VІІІ-197, който към онзи момент е включвал два имота и парцел ІІІ-198 разминаването в дължините е 2 см. Т.е. по протокола за строителна линия е 13,70 м, а по извлечението от кадастралната карта е 13,72 м, разминаването е 2 сантиметра.

Съдът кредитира основното и допълнително заключение на вещото лице инж. М. Г., като компетентно и безпристрастно изготвени.

По делото е разпитан свидетеля С. А. М. – трети братовчед на жалбоподателя И. Н.. М. заявява, че от 1988г. имал имот в [населено място], притежаван заедно с И. Н., а от северната страна на имота съседи му били П.. Преди 1988г. живял в имота от осемгодишен, като ограда не е имало, а имало нещо като слог- полегато. Заявява, че баща му имал разправии за подкоповането на този слог, тъй като искал да го подравнява и постепенно се навлизало в другия имот от ерозия, от дъжд. М. сочи, че имало телена ограда, бодлива тел с дървени колове и така заварил оградата, като бил там, когато се копаели темелите, може би 1960 год. Не си спомня дали е премахната бодливата тел, когато е правена новата ограда. Свидетелят посочва, че от 1975 година лятото, юли месец не живее там, като продал имота през 2020 г. Заявява, че когато баща му прехвърлил имота през 1988г. му казал, че с П. „нещата са уредени, няма спорове, всичко е уредено, платил си е това нещо, дето са влезнали на вътре“ (където са го подкопавали). М. не си спомня дали телената ограда била в горната част на слога или в по-ниската част, както и че новата ограда е построена след 1975г. от дядото на И. и няма спомен дали П. са участвали в строенето на оградата. Изрично свидетеля посочва, че не е ставал свидетел на конфликти по повод строенето на новата ограда.

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, като отчита, че същите не дават конкретика на твърдените обстяотелства и не водят до изясняване на спора.

От заинтересованите по делото страни са представени: Протокол за оценка на придаваеми се по регулация недвижими имоти от 15.01.1961 г. (л.197 и л.282-283), НА № 63, том 1 от 1963г. (л.281), Протокол № 9 от 08.02.1950 или 1960г. – нечетливо за дадена строителна линия (л.307).

От трето неучастващо по делото лице - Община Сопот са представени: извадка от регулационния план на [населено място] от 1973 г., който действа и към момента. И се състои само от графична част; преписки за изменения на РП от 1973 г. (изменение на парцел I-жилищен комплекс и парцели II-196, III-198); частично изменение на РП и ЧКЗР за парцели VIII-197 и III-198 от кв. 8 по плана на [населено място]; частичен кварталнозастроителен план на квартал 8 по плана на [населено място] по РП на [населено място]. В писмото на Община Сопот е посочено, че в архива на Община Сопот не се съхраняват регулационни планове, действащи в периода 1931 г. до 1973 г. В основното заключение вещото лице също е посочило, че в Община Сопот не се съхраняват предходни кадастрални и регулационни планове на [населено място].

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.54, ал.4 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. В случая оспорената заповед за изменение на КККР е издадена от компетентен орган - Началник СГКК [населено място]. Заповедта е в писмена форма.

Административното производство е започнало по заявление на заинтересованите лица с приложени към него писмени доказателства, както и изготвена скица-проект на изменението, в съответствие с изискването на чл. 54, ал. 4, изр. второ от ЗКИР. Органът не е допуснал нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК и е уведомил надлежно всички заинтересованите лица за започналото пред него административно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР (посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед), кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на непълноти и грешки, каквито са несъответствията в данните за недвижимите имоти в КК и КР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КК и КР според легалната дефиниция на § 1, т. 16 ДР от ЗКИР.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 от ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания (арг. чл. 29 от ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри). Несъответствията в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние обективират непълноти или грешки по смисъла на § 16 от ДР на ЗКИР.

Условията, при които е допустимо отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри са императивно установени в чл. 54, ал. 1 - ал. 6 от ЗКИР. Според чл. 54, ал. 1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, изготвен от правоспособно лице по кадастъра (чл. 51, ал. 5 от ЗКИР). Когато СГКК установи, че от представените писмени доказателства и скица-проект за изменение е налице обективно несъответствие между отразеното в кадастралната карта и действителното положение на имота към датата на одобряване на кадастралната карта, проектът за изменението се одобрява със заповед на началника на СГКК, която се придружава от скица-проект за изменението. В съдебното производство по оспорване на заповедта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се преценява въз основа на писмените доказателства, приложени към проекта за изменението, дали е налице обективно несъответствие между отразеното в кадастралната карта и действителното положение към момента на одобряването на кадастралната карта, т. е. налице ли са непълноти или грешки, които според дефиницията на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР представляват несъответствията в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, като в тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри.

При одобряване на първоначалната кадастрална карта на [населено място] със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК е отразено, че ПИ с идентификатор 68080.501.2197 е с площ 337 кв.м., а ПИ с идентификатор 68080.501.196 е с площ 324 кв.м. (видно от справка на интернет страницата https://kais.cadastre.bg/).

В случая от приетите по делото писмени доказателства, включително скица-проект № 15-219440/27.02.2023 г. се установява, че процедираното изменение се изразява в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР, засягащо и имота на жалбоподателите И. Н. Н. и Й. Н. Н. с идентификатор 68080.501.2197, чиято площ се намалява от 337 кв.м. на 335 кв.м. С изменението площта на имота на заявителите Н. П. П. и С. П. П. с идентификатор 68080.501.196 се увеличава, както следва: преди промяната с площ 324 кв.м., а след промяната с площ 327 кв.м. Очевидно ответния орган е приел, че е налице непълнота на КККР на [населено място], одобрена през 2011 г., като е посочил в оспорената заповед, че за установяване на грешката в отразената граница между двата поземлени имота е представена комбинирана скица, изготвена от правоспособно лице по ЗКИР, съвместяваща данните от кадастралната и карта и от действащия регулационен план.

В становището си по жалбата отвения орган е посочил, че възражението с вх. № 02-30-11.01.2023 г. на И. Н. Н. и Й. Н. Н. не е уважено от страна на СГКК-Пловдив, тъй като не се представят доказателства за неприложена регулация, поради което отпада и индицията за спор за материално право. Тук следва да се отбележи, че на доказване подлежи положителният факт, че регулацията е приложена, а не отрицателният, че регулацията не е приложена.

Отразяването на регулационните граници като кадастрални може да бъде направено, ако са изпълнени изискванията на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР. Съгласно цитирания текст урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот. Следователно задължително условие за отразяването на регулационните граници като имотни, е регулационният план да бъде приложен. По смисъла на чл. 182 а, ал. 1 от ЗТСУ (отм.); и § 22, т. 1 от ЗР на ЗУТ регулационният план се счита за приложен с плащането на дължимите обезщетения за придадените по регулация имоти или части от тях. Т.е. за да е приложен регулационния план първо следва да има издадена заповед за изменение на регулационен план, по силата на която е определена придаваема част от един имот към друг и едва след това да са платени дължимите обезщетения за придадените по регулация имоти или части от тях. В случая действали във времето планове за имотите с идентификатори 68080.501.2197 и 68080.501.196 са от 1931г, 1956г., 1965г., 1969 и действащия към настоящия момент регулационен план на [населено място] от 1973г., който е имал две изменения, които засягат процесните имоти, като през1989 г. е второто изменение, с което е определено придаваемо място.

От приетото по делото заключение по основната СТЕ се установява, че с изменението на регулационния план одобрено със заповед №875/12.12.1989г., за отредения нов парцел I-196 е предвидено да се придадат около З кв.м. от имот пл. №198, а за части от имоти с пл. № 197 и 198 е образуван парцел IX-197,198.

С приложения на лист 64 по делото Нотариален акт №63 т.1 д.№171/1998г. се признава С. А. М. за собственик на 26 кв.м. дворно място придаващо му се по регулация за изравняване на дялове в съсобствения парцел IX-197,198 кв.8 по плана на [населено място] които 26 кв.м. се завземат от имот пл.№ 197 собственост на И. Н. Н.. По делото обаче не са приложени доказателства, а и липсват твърдения регулационните сметки за придаваемите части от имота на жалбоподателите И. Н. Н. и Й. Н. Н. (пл. №198) към имота на заинтересованите страни по делото Н. П. П. и С. П. П. (парцел I-196) да са уредени. Следователно действащия регулационен план от 1973г. изменен със заповед №875/12.12.1989г. не е приложен, поради което не са налице основания за одобряване на исканото изменение.

Представения от заинтересованите страни по делото Нотариален акт № 63, том 1, дело № 98/1963г. е за право на собственост върху недвижим имот чрез обстоятелствена проверка, а не за уреждане на регулационни сметки за придаваеми части от имот.

От съдържанието на представения от заинтересованите страни Протокол за оценка на придаваеми по регулация недвижими имоти от 15.01.1961г. (л.282-283), се установява че е извършена оценка на придаваемите се регулация недвижими имоти от комисия по пар.85 от ППИНМ, като е посочено, че от пл.№ 171 се взема 42 кв.м. и 13 кв.м. и се придава съответно към парцел III-173 и VIII-172. В действителност с този протокол само се прави оценка на придаващото се по регулация, след което се заплаща посочената сума и по делото няма данни придаваемото място от 13 кв.м. да е платено от собствениците на имот 172 (И. Г., респ. И. Н.) на собствениците на имот 171, но е неоснователно възражението изложено в писмената защита от заинтересованите по делото страни, че логиката е за сметка на онези 13 кв.м. евентуално да не се заплащат сегашните 3 кв.м. Установи се по делото, че придаваемото място от около З кв.м. от имот пл. №198 за отредения нов парцел I-196 е предвидено с изменението на регулационния план одобрено със заповед №875/12.12.1989г., а протокола за оценка е от 1961г., т.е. протокола очевидно касае друго придаваемо място, което не е около 3 кв.м., а 13 кв.м., като няма данни да са платени дължимите обезщетения за придадените по регулация 42 кв.м. или 13 кв.м. от пл.№ 171 съответно към парцел III-173 и VIII-172. По отношение на Протокола за оценка на придаваеми по регулация недвижими имоти от 15.01.1961г., вещото лице в изготвената допълнителна СТЕ посочва, че в периода до 1965г. е действал плана одобрен 1956г., но доколкото не са налични преписки за измененията на предходните планове на [населено място] не може да посочи конкретно кое регулационно изменение касае приложения протокол. Нещо повече, заинтересованите по делото лица не ангажираха доказателства, че това придаваемо място 13 кв.м., което се взема от пл.№ 171 и се придава към парцел VIII-172 попада като местоположение на процесните 3 кв.м. придаваемо място от имот пл. №198 за отредения нов парцел I-196, предвидено с изменението на регулационния план одобрено със заповед №875/12.12.1989г.

Недопустимо е такова компенсиране на придаваеми места предвидени с различни планове да се прави с изменение на КККР по реда на чл. 54. ал. 4 от ЗКИР. Очевдино е налице спор за материалното право.

Разпитания по делото свидетел С. А. М. (който от 1988г. до 2020г. е бил съсобственик на имот 68080.501.2197 заедно с И. Н. Н.) посочи, че преди 1988г. живял в имота баща му платил на П. за това, че навлезнал в имота им при подравняването на слога между двата имота – техния и на П.. Свидетелят не уточнява годината когато е станало това плащане, а отделно от това по делото не са представени писмени доказателства за това. М. посочва, че новата ограда е построена след 1975г. от дядото на И. и няма спомен дали П. са участвали в строенето на оградата, но изрично заявява, че не е ставал свидетел на конфликти по повод строенето на новата ограда.

В основното заключение по СТЕ, вещото лице проследявайки статута и границите на ПИ с ИД 68080.501.196 и 68080.501.2197 посочва, че по плана от 1931 г. процесните имоти са части от имоти с пл. № 11 и 12, за които по регулация са образувани парцели I-12, III-11 и IV-11 в кв.127. Част от дворищно- регулационната линия между п. I-12 и III-11 е поставена по границата на имоти с пл. № 11 и 12, след което навлиза в имот пл. №12, a местоположението на границата между имоти 68080.501.196 и 68080.501.2197, съответства на местоположението на границата между имоти пл. № 11 и 12. По плана от 1956г., процесните имоти са части от имоти с пл. № 171,172 и 173, за които са по регулация са образувани парцели I-171 и VIII-172 в кв.4. Дворищно-регулационната линия между п. I-171 и VIII-172 е поставена по границата на имот пл. № 171 с имоти пл. № 172 и 173, а местоположението на границата между имоти 68080.501.196 и 68080.501.2197, съответства на местоположението на границата на имот пл. № 171 с имоти пл. № 172 и 173. По плана от 1965 г., процесните имоти са части от имоти с пл. № 171, 172 и 173, за които са по регулация са образувани парцели I-171 и VIII-172, 173 в кв.4. Дворищно-регулационната линия между п. I-171 и VIII-172 е поставена по границата на имот пл. № 171 с имоти пл. № 172 и 173. Местоположението на границата между имоти 68080.501.196 и 68080.501.2197, съответства на местоположението на границата на имот пл. № 171 с имоти пл. № 172 и 173. По плана от 1969 г., процесните имоти са части от имоти с пл. № 171, 172 и 173, за които по регулация са образувани парцели I-171, III-173 и VIII-172 в кв.8. Дворищно-регулационната линия между п. I-171, III-173 и VIII-172 е поставена по границата на имот пл. № 171 с имоти пл. № 172 и 173. Местоположението на границата между имоти 68080.501.196 и 68080.501.2197, съответства на местоположението на границата на имот пл. № 171 с имоти пл. № 172 и 173. СТЕ съдържа 7 комбинирани скици съвместено извлечение от кадастралната карта за имоти ИД 68080.501.196 и 68080.501.2197 с копия от плановете, както следва: кадастралния и регулационен план одобрен през 1931г., 1956 г., 1965 г., 1969 г. 1973 г., кадастралния и регулационен план одобрен 1973г. /след първо изменение/ и кадастралния и регулационен план одобрен 1973г. изменен със заповед № 875/12.12.1989 г.

По отношение на изменението на действащия кадастрален и регулационен план със Заповед № 875 от 12.12.1989г., в заключението по основната СТЕ е посочено, че процесните имоти са частите от имоти с пл. № 196, 197 и 198, за които по регулация е образуван парцели I-196 и IХ-197,198 в кв.8. Дворищно-регулационната линия между п. I-196 и IХ-197, 198 е поставена по имотната граница на пл. №196 с пл. № 197, след което навлиза в имот пл.№198. Местоположението на границата между имоти 68080.501.196 и 68080.501.2197, съответства на местоположението на границата на имот пл. № 196 с имоти пл. № 197 и 198.

Във връзка с твърдението на адв. Т. изложено в писмената защита, че съществуващата на място материализирана граница (ограда) е изцяло разположена в имот 68080.501.196 и е с дебелина около 50 см. , като умножена по дължината му дава величина от 3 кв.м., следва да се отбележи, че при извършен оглед на място вещото лице е установило, че между процесните имоти има материализирана ограда, която е каменен зид с височина 1.7 от по-ниско прилежащият терен на имот 501.2197 и телена ограда на метални колове над зида, а непосредствено до него от страната на имот 501.2197 има и бетонов зид с височина от 0.40м. (видимо и от приложения снимков материал към основното заключение). В с.з. от 26.09.2024г. експертът посочва, че ниският зид е направен от страната на жалбоподателите Н.. Следователно оградата между двата процесни имота е изградена от две части: каменен висок зид и бетонов нисък зид, като каменния зид е изцяло разположен в имота на заинтересованите по делото страни, а бетоновия в имота на жалбоподателите.

Данните от заснемането на зидовете вещото лице е добавило към извлечението от кадастралната карта в цифров вид (оранжев цвят на комбинирана скица № 8 – стр. 12 от заключението), съвместено с копието от действащия регулационен план, при което ясно се вижда, че границата между имоти с ИД 68080.501.196 и 68080.501.2197 по кадастралната карта, така и на границата между имоти с пл. № 196 и 198 по кадастралния план на [населено място] от 1973г. е точно между каменния и бетоновия зид.

В с.з. инж. Г. заяви, че от направените измервания на място е констатирала, че местоположението на зида (материализираната ограда) съответства с допустимата точност на изображението на кадастралната карта. Така е направила своя експертен извод, че към датата на одобряване на КК, не е налице несъответствие относно местоположението на засегнатата от обжалваната заповед границата между поземлени имоти с ИД 68080.501.196 и 68080.501.2197, спрямо действителното и местоположение, материализирано с каменен зид. Ето защо е неоснователно възражението на заинтересованите по делото страни, че имотната граница между двата имота неправилно е заснета и нанесена в кадастралната карта.

За пълнота следва да се отбележи, че на няколко места в основното заключени (стр.12 и 13) вещото лице посочва имот с ИД 68080.501.176, което очевидно е техническа грешка вместо имот с ИД 68080.501.196, тъй като говори за границата между имоти с ИД 68080.501.176 и 68080.501.2197, а тези имоти видно от справка в КАИС нямат обща граница и имоти с ИД 68080.501.176 се намира в кв.6, а не в кв.8.

В допълнителното заключение вещото лице сочи, че от съпоставянето на данните в протокола за строителна линия и ниво от 17.08.1976г. (л.40) с данните от кадастралната карта за имоти с идентификатори 68080.501.197 и 68080.501.2197, се установява, че няма съществена разлика между котираните в протокола дължини на границите на п. VIII-197 в кв.8 по плана на [населено място] от 1973г. и дължините на имотните граници по кадастрална карта, като най- голямата разлика от 20см е при границата с улицата. Експертът счита, че разликите са в границите на допустимата точност и материализираните на място граници посредством огради и зидове на сгради, са съобразени с така дадената строителна линия.

В административното производство въпросът за това кога е предвидена придаваемата част от имота на жалбоподателите не е изследван, като мотиви в тази насока не са изложени в издадената заповед, а само е посочено, че за установяване на грешката в отразената граница между двата поземлени имота е представена комбинирана скица, изготвена от правоспособно лице по ЗКИР, съвместяваща данните от кадастралната и карта и от действащия регулационен план. Ответният орган е следвало да съобрази разпоредбите на ЗУТ и ЗКИР по отношение на предвиждането и приложението на регулационните планове, включително и действащия, и да прецени дали планът за регулация предвиждащ придаваемо място е приложен. По преписката не са приложени доказателства за плащането на дължимите обезщетения за придадената част от имота на жалбоподателите при изменението от 1989г., към п. I-196 около 3 кв.м. Предвид изложеното не са налице предпоставките за одобряване на исканото изменение и издадената на това основание заповед е материално незаконосъобразна.

Поставянето на кадастралните граници по регулационните такива по действаща регулация (без данни за прилагането й), не е грешка или непълнота, тъй като действителното състояние не е по регулационни граници. В случая несъотвествие в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта спрямо действителното им състояние не се установява. При изработване на кадастралната карта на [населено място] през 2011 г. спорната граница е заснета и нанесена в съответствие със съществуващата на място ограда. Вещото лице инж. Г. в комбинирана скица №8 от заключението си е онагледило констатациите си от огледа на място, като данните от заснемането на зидовете вещото лице е добавило към извлечението от кадастралната карта в цифров вид, съвместено с копието от действащия регулационен план, при което е констатирало, че местоположението на каменния зид от към страната на имот 68080.501.2197, съответства на местоположението, както на границата между имоти с ИД 68080.501.196 и 68080.501.2197 по кадастралната карта, така и на границата между имоти с пл. № 196 и 198 по кадастралния план на [населено място] от 1973г. В с.з. вещото лице посочи, че от направените измервания на място е констатирала, че местоположението на зида (материализираната ограда) съответства с допустимата точност на изображението на кадастралната карта. Следователно към датата на одобряване на КК, не е налице несъответствие относно местоположението на засегнатата от обжалваната заповед границата между поземлени имоти с ИД 68080.501.196 и 68080.501.2197, спрямо действителното и местоположение, материализирано с каменен зид.

Източниците на данни за границите на имотите към момента на приемане на кадастралната карта за територията, одобрена със заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. и тяхната поредност за нанасянето им, са предвидени в чл. 14, ал. 1, т.1-5 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отменена 13.01.2017 г., в относимата редакция към датата на одобряване на кадастралната карта - ДВ, бр. 16/2006 г.), съгласно която границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от: 1. означеното по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки; 2. съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1; 3. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, на § 40 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на ЗКИР (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ; 4. регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани; 5. карти, планове и друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други.

При тази нормативна уредба съществуващата на място ограда между имота на заявителите Н. П. П. и С. П. П. и жалбоподателите И. Н. Н. и Й. Н. Н., представляваща материализирана на място граница между тях, е с приоритетно приложение за определяне на действителното й положение, спрямо границата по регулационните планове при одобряване на първоначалната кадастрална карта. В съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 4 от приложимата Наредба № 3/2005 г. (отм.) нанасянето на границите на имоти с идентификатори 68080.501.196 и 68080.501.2197 е било възможно по действащия регулационен план, но само при условие, че имотите са с приложена регулация и границите им не са материализирани. В процесния случай обаче каза се не се установява, че за процесните имоти е приложена регулацията. За да се приеме, че регулационните граници са се трансформирали в имотни, следва да се установи, че регулационният план за имота, предхождащ одобряването на кадастралната карта е приложен и е налице разместване на правото на собственост. От доказателствата по делото не се установява по отношение на последния действащ план същият да е приложен, което води до липса на основания за изменение от категорията на допуснатото.

Всичко изложено обосновава извод за наличие на спор за материално право относно придаваемите се части към имота на Н. П. П. и С. П. П. по регулацията от 1973г., изменена със заповед № 875/12.12.1989 г.

Съгласно § 1, т. 16 от ДР на Наредба № 02 – 20 – 5 от 15.12.2016 г., „спор за материално право" по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В случая е налице такова несъответствие, тъй като при липса на уредени сметки по регулация по плана от 1973 г., изменен 1989г. е налице спор за собственост относно придаваемата се част, за която част Н. П. П. и С. П. П. претендират да бъде отразена като част от техния имот.

Наличието на спор за материално право съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР представлява отрицателна предпоставка за извършване на изменение на одобрената кадастрална карта по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР до разрешаването му по общия исков ред. Този спор за собственост е недопустимо да бъде разрешаван в протеклото административно производство или в настоящото съдебно производство по оспорване на заповедта, с която е одобрено исканото изменение.

При изрично направеното възражение от И. Н. Н. и Й. Н. Н. в административното производство (л.32), органът незаконосъобразно е одобрил изменението в КККР на [населено място], изразяващо се в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР, засягащо имот с идентификатор 68080.501.2197, чиято площ се намалява от 337 кв.м. на 335 кв.м. и имот с идентификатор 68080.501.196 чиято площ се увеличава от 324 кв.м. на 327 кв.м.

Непълнотата и грешката при заявеното противопоставяне от вписаното в кадастралния регистър лице като собственик на имота, чиято площ се намалява, следва да се отстрани след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните. При констатиран спор за материално право наведените аргументи, включително относно прилагането на регулацията, подлежат на обсъждане в производство по общия исков ред, но не и в процедурата по отстраняване на непълноти или грешки в КККР. По реда на чл. 54, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР началникът на службата по геодезия, картография и кадастър е следвало да откаже извършване на изменението до разрешаването му по исков ред. Дори и да е налице несъотвествие в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта спрямо действителното им състояние, то при отнемане на част от имот с идентификатор 68080.501.2197 – 2 кв.м. и промяна на неговите граници, административният орган отново е следвало да съобрази индицията за спор за материално право.

Поради изложеното, настоящият състав на съда намира, че доколкото не се установят непълноти ли грешки в КККР, които да обосноват одобрените с акта изменения на КККР оспорената заповед на началника на СГКК- Пловдив е незаконосъобразна, издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане на жалбоподателите за присъждане на разноски, на осн. чл.143, ал.1 от АПК, Агенция по геодезия, картография и кадастър- юридическото лице, в чийто състав е административният орган издал оспорения акт, следва да заплати на жалбоподателите сумата в общ размер на 2715 лева разноски по делото, от които: 1850 - адвокатски хонорар (л. 8 и л. 284 – договор за правна защита и съдействие от 09.03.2023г. и 06.11.2024г.) и 865 лв. – депозит за вещи лица (л. 101 и 317). Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като същото по договора за правна защита и съдействие от 09.03.2023г. е в предвидения минимум по чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Отделно от това съгласно чл.7, ал.9 от посочената наредба, при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. По настоящото дело са проведени над десет съдебни заседания, като претендираното допълнително възнаграждение в размер на 600 лева не е прекомерно.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 18-2376/27.02.2023г., издадена от Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Пловдив, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].

ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър, [населено място] да заплати на И. Н. Н., [ЕГН] и Й. Н. Н., [ЕГН] и двамата с адрес: [населено място], [улица], сумата в размер на 2715 (две хиляди седемстотин и петнадесет) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.