Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 27.06.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в
в открито заседание на двадесети юни 2017год.,в състав:
СЪДИЯ : Валентин Бойкинов
при
секретаря П.Славова, като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 342 по
описа за 2017год, за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са при
условията на обективно кумулативно и евентуално съединяване искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от страна на „К.Е.“
АД срещу „Ч.Р.Б.“ АД.
Ищецът
„К.Е.“ АД посочва, че в качеството си на производител на електрическа енергия
на 06.06.2013 г. е сключил с ответника „Ч.Р.Б.“ АД Договор за достъп до
разпределителната мрежа от производител № **********. Твърди, че въз основа на
така сключения договор, както и на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР за
определяне на временни цени за достъп на производителите на електрическа
енергия до електропреносната и електроразпределителните мрежи за периода от
01.06.2013 г. до 30.11.2013 г. е заплатил на ответника сума в общ размер от 65
949 лева по 6 броя фактури. Ищецът посочва, че с Решение № 5299 от 16.04.2013
г., постановено по адм. д. № 888/2013 г. от тричленен състав на IV-то отделение
на ВАС, потвърдено с Решение № 14625 от 07.11.2013 г., постановено по адм. д. №
7977/2013 г. на петчленен състав – I колегия на ВАС е отменен Раздел XIII, т. 2 от Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г.
на ДКЕВР, с което е определена дължимата цена за достъп до разпределителните
мрежи от производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни
източници, ползващи преференциални цени. Ищецът счита, че с отмяната на
Раздел XIII, т. 2 от Решение № Ц-33 от
14.09.2012 г. на ДКЕВР отпадат с обратна сила задълженията му като производител
на електрическа енергия да заплаща цената на достъп, тъй като без да са
определени, съответно определяеми, по размер, те не могат да съществуват, а
даденото с оглед изпълнението им подлежи на връщане като дадено на отпаднало
основание. Ищецът посочва, че с Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР са
определени окончателните цени за достъп, като за производители на електрическа
енергия, произведена от възобновяеми източници, която се изкупува по
преференциални цени, определена цена за достъп до електроразпределителната
мрежа в размер на 0,00 лв./МВтч. С т. I.2 от Решение № КМ-1/13.03.2014 г. на
ДКЕВР е определено, че операторът на мрежата, към която са присъединени
производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, различни от
вятърна и слънчева енергия, които не са оспорвали Решение № Ц-33 от 14.09.2012
г., както и тези, по отношение на които няма влезли в сила съдебни решения за
отмяна на Р Ц-33, следва да възстанови в пълен размер сумите, които е събрал от
тези производители в изпълнение на Решение Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. С
оглед на изложеното от ответника се претендира връщане на неоснователно
заплатените от ищеца като цена за достъп суми в общ размер на 65 949 лева,
ведно със законната лиихва до окончателното изплащане на задължението, както и
законна лихва за забава от датата на извършване на всяко отделно плащане до
16.01.2017 г. в общ размер на 22 493,25 лева. В условията на евентуалност
връщането на неоснователно заплатените от ищеца суми в общ размер на 65 949
лева се претендира като дължимо на основание т. I.2 от Решение № КМ-1 от
13.03.2014 г.
Ответникът
„Ч.Р.Б.“ АД в срока по чл. 367 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който
изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Счита, че между него и ищецът съществува облигационно отношение по договор за
услуга, а именно достъп до електроразпределителните мрежи. Доколкото на ищеца е
осигурен достъп той е задължен да заплаща цената за тази услуга, съответно
основание за извършените от него плащания е налице. Посочва, че отмяната на
решението на ДКЕВР и отпадането на последиците му с обратна сила не водят до отпадане
и на задължението на ищеца за заплащане на цената на услугата, доколкото
последната безспорно му е предоставена. Прави възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност на всяко от вземанията за връщане на даденото с оглед на
отпаднало основание, установени с процесните фактури. На самостоятелно
основание оспорва искането на ищеца за връщане на платеното в частта,
представляваща начислен ДДС, поради обстоятелството, че ищецът разполага с
право на възстановяване. Прави възражение срещу началната дата, от която се
претендира законна лихва за забава върху вземането за връщане на платеното с
оглед на отпаднало основание, като счита че такава би могла да се дължи едва от
поставянето му в забава с покана за плащане.
В
срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която
ищецът уточнява първоначалната и оспорва възраженията на ответника, съдържащи
се в отговора.
В
срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова
молба, с която ответникът поддържа първоначалния си отговор и излага
възраженията си срещу допълнителната искова молба.
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 съдът е отделил за безспорно и поради това
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че на
06.06.2013 г. между страните по делото е сключен Договор за достъп до
разпределителна мрежа от производител № **********, както и че ответното
дружество е получило от ищеца сочените в исковата молба плащания по приетите по
делото 6 на брой фактури на обща стойност 65 949 лева.
Съдът
е указал на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, че е в тежест на ищеца е да
ангажира доказателства за обстоятелствата, на които основава твърденията си за
отпадане с обратна сила на задължението за заплащане на цена за достъп до
електроразпределителните мрежи, както и получаването от страна на ответника на
отправените му от ищеца покани за плащане.
Съдът като прецени доводите
на страните,събраните по делото доказателства ,приема за установена следната фактическа
обстановка :
Между страните не се спори, а и се установява, че ищецът
е собственик на ВЕЦ, находяща се в землището на с.Кунино и с. Радовене, община
Роман, област Враца и е сключил договор № **********/23.12.2010год. с ответника
за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа на последния, както и договор за изкупуване на
електрическа енергия № **********/06.06.2013 за законово определен срок по
определена ДКЕВР преференциална цена.
Не се спори, а и се установява, че на 14.09.2012год. Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране е приела Решение Ц- 33/14.09.2012год.
за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните
мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници,
ползващи преференциални цени, като съгласно пункт ХІ, т.3 от него, дължимата
цена за достъп е 9,67лв. за МВтч върху произведената електрическа енергия,
считано от 18.09.2012год.
Не се спори, а и се установява, че срещу Решение № Ц-33/14.09.2012год. на ДКЕВР
в частта по раздел ХІ, т.3 е подадена жалба до Върховния административен съд,
който на 16.04.2013год. е отменил процесното решение на ДКЕВР в обжалваната му
част.
Не се спори, а и се установява, че решението на
първоинстанционния съд е обжалвано от „Ч.Р.Б.”АД пред петчленен състав на ВАС,
който е оставил в сила атакуваното решение.
Не се спори, а и се установява, че през периода от 01.06.2013год.
до 30.11.2013год. ищецът е извършил плащания към ответника за достъп до
електроразпределителната мрежа съгласно представените и приети като
доказателства данъчни фактури с №№ 3871/30.06.2013год.; 4158/31.07.2013год.;
4640/31.08.2013год.; 4682/30.09.2013год.; 5100/31.10.2013год.;
5254/30.11.2013год., които плащания са на общата стойност от 65 949 лева.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :
Неоснователно е възражението на ответника за
недопустимост на иска поради това, че ищецът можел да претендира обезщетение за
евентуалните си вреди от допуснатото предварително изпълнение на отменения
административен акт по реда на Чл.301 от ГПК. Касае се за съвсем друг
съдопроизводствен ред, който е различен от този по предявения иск и при който
следва да са налице различни предпоставки за реализиране на отговорността на
административния орган. Този ред по никакъв начин не изключва, нито влияе на
претенциите, основани на договорно основание между субектите по договорите за
изкупуване на електрическа енергия.
Разгледан по същество искът е основателен поради
следните съображения :
При фактическия
състав на чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД основанието съществува при
получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила.
Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на
волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на
прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други
подобни случаи.
В този ред на мисли, текстът следва да намери приложение
и когато изпълнението е извършено въз основа на невлязъл в сила административен
акт, на който е разпоредено предварително изпълнение, като актът впоследствие е
отменен като незаконосъобразен, какъвто случай е именно настоящият. Отмяната на
Решение № Ц-33/14.09.2012год. на ДКЕВР в частта по раздел ХІ, т.3, с която е
разпоредено плащането на конкретните суми, отрича създадените от него
правоотношения, вкл. и сключеният въз основа на него договор между страните по
делото, уреждащ конкретният начин за плащане на сумите. Постановеното решение
на ВАС, съгл. Чл.302 от ГПК, е задължително за гражданския съд относно
валидността и законосъобразността на акта и води до отпадане с обратна сила на
разпоредените с незаконосъобразния акт задължения. Без значение за предмета на
спора се явява обстоятелството, че ищецът не е бил страна в производството по
оспорване на Решението на ДКЕВР пред ВАС, тъй като той е бил един от адресатите
на акта, поради което и в съответствие с разпоредбата на Чл.177 от АПК отмяната
на незаконосъобразния административен акт има отношение и спрямо ищеца.
От друга страна, вярно е че, задължението за заплащане
на цена за достъп до електроразпределителната мрежа не е възникнало по силата
на отмененото решение на ДКЕВР, а е определено в закона- Чл.104 от Закона за
енергетиката и Чл.26, ал.3 и ал.4 от Правилника за търговия с електрическа
енергия/отм./ Законът обаче го въвежда само като основание, без да се сочат
конкретни размери на тази цена. Извод, който може да бъде направен с оглед на
отменителното решение на ВАС е, че ищецът не дължи точно тази конкретно
определена от ДКЕВР цена. И не я дължи,
защото в отменения административен акт не са били изложени никакви ясни
критерии и данни за определянето й. Безспорно е, че като производител на
електрическа енергия от възобновяеми източници ищецът дължи цена за достъп до
електропреносната мрежа. Това е негово законово определено задължение. Той не
дължи обаче цените , определени с отмененото решение, защото те не отговарят на
принципа на ценово регулиране, заложени в разпоредбата на Чл. 31, ал.1 от ЗЕ. В
този смисъл е било становището на самия регулаторен орган, който видно от
текста на отмененото решение № Ц-33/14.09.2012год. на ДКЕВР, при уреждане на
последиците от отмяната на издадения акт приема, че последната има обратно
действие, поради което за обвързаните от съдебното решение страни, временните
цени следва да се приемат като изначално несъществуващи. От своя страна
отричането на основанието за възникване на задължението за плащане на
временната цена, определена по размер с отменения акт на ДКЕВР, означава липса
на задължение за плащане на тази конкретна цена.
Същевременно заплащането на процесните суми не се
оспорва, а и се установява от представените и приети като доказателства платежни
нареждания, поради което съдът приема, че ответникът дължи връщане на
заплатените от ищеца на отпаднало основание- отмяната на решението на ДКЕВР,
суми в размер на 65 949 лева. На ищеца следва да бъде присъдена и законната
лихва от предявяването на исковата молба – 16.01.2017год. до окончателното
изплащане на сумата.
По иска с правно основание Чл.86, ал.1 от ЗЗД съдът
приема следното:
Лихви за забава върху вземане, произтичащо от някой от
фактическите състави на неоснователното обогатяване могат да се претендират
след настъпване на предпоставките за изпадане на длъжника в забава. При
отделните фактически състави това предполага изискуемост на задължението на
неоснователно обогатилното се лице и връчване на покана от кредитора, от когато
се дължи и съгласно Чл.86, ал.1 от ЗЗД лихва. Покана по смисъла на Чл.84, ал.2
от ЗЗД е необходима, тъй като при вземане за връщане на получено без основание
или на отпаднало основание няма определен ден за изпълнение на задължението на
обогатилия се, а от друга страна изискуемостта на задължението при различните
хипотези на неоснователното обогатяване не е достатъчна, за да постави длъжника
в забава.
Видно от представената по делото и приета като доказателство
покана / на л. 136/ ищцовото дружество е изпратило покана за доброволно
изпълнение до ответника, получена от ответника на 19.03.2014год., като
определеният в нея срок за доброволно изпълнение е изтекъл на 15.04.2014год. От
този момент в съответствие с разпоредбата на Чл.84, ал.2 от ЗЗД ответникът
дължи лихви за забавено плащане. Видно от приложената към делото служебна
справка за изчисляване размера на законната лихва за периода от 15.04.2014год.
до предявяването на исковата молба- 16.01.2017год. възлиза на сумата от 18 502,71 лева. В
този размер искът е основателен като за разликата до пълния предявен размер
следва да бъде отхвърлен.
На осн. Чл.78,ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по производството
в размер на 7894,93 лева, съобразно
уважената част от предявените искове.
Воден от гореизложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „К.Е.“АД, ЕИК ********, със съдебен адрес ***, на основание Чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД сумата 65 949 лева, представляваща платена цена за достъп на основание отмененото решение на ДКЕВР, ведно със законната лихва от 16.01.2017год. до окончателното изплащане на сумата, както и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 7894,93 лева.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „К.Е.“АД, ЕИК ********, със съдебен адрес ***, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 18 502,71 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2014год. до 16.01.2017год, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :