Решение по КНАХД №1474/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

 

Делото е образувано по касационна жалба, депозирана от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, представлявана от председателя на Управителния съвет – Я. Й., чрез юрисконсулт Р. Б., против Решение № 109/07.07.2025 г., постановено по АНД № 227/2025 г. по описа на Районен съд – Харманли.

 

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното съдебно решение поради нарушение на закона. Твърди се, че съдът неправилно тълкувал правните норми, а отмененият електронен фиш (ЕФ) бил издаден при спазване на всички материалноправни и процесуалноправни изисквания. Счита се за неправилен извода на съда, че издаването му за осъществено нарушение на чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е недопустимо. В тази връзка се сочи, че макар в нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП да се говорело за нарушения по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, то от разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 било ясно, че ЕФ можел да се издава и за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Приложеният ред за санкциониране бил допустим от гледна точка на действащото законодателство, като в тази насока била и разпоредбата на чл. 167а, ал. 4 ЗДвП, а допълнителен аргумент се черпел от разпоредбите на чл. 187а, ал. 4 и ал. 5 ЗДвП. Навеждат и се доводи за липса на процесуални нарушения при провеждане на административнонаказателното производство, както и за безспорна установеност на санкционираното деяние и неговия извършител. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение, като вместо него се потвърди електронния фиш. Касаторът прави алтернативно искане в случай, че съдът приеме, че наказанието е непропорционално, то да измени размера на наложената имуществена санкция с такъв, който се явява пропорционален на извършеното нарушение. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение

 

Подадената жалба се поддържа в представено по делото писмено становище, в което се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Поддържа се искането за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

 

Ответникът по касационната жалба – „ТОБИ ТРАНС“ ООД, [ЕИК], представлявано от управителя Т. К. Б., в писмен отговор и в депозирано чрез процесуален представител писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира разноски съгласно представен списък.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

 

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Касационната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

 

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

 

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Харманли е отменил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП, № ********** на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на „Тоби Транс“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] [област] - град, представлявано от управителя Т. К. Б., е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 500.00 лв., както и съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, съобразно категорията на притежаваното от дружеството пътно превозно средство в размер на 133.00 лв. и е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 660 лв.

 

За да постанови този резултат, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 20.10.2021 г., в 11:15 ч. било установено нарушение с ППС влекач ДАФ ФТ ХФ, с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18 600, брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке, с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса 44 000, в община Харманли за движение по път А-4 км.62+476 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Собственик, на когото било регистрирано пътното превозно средство, бил „Тоби Транс“ ООД. Въз основа на заснемането бил издаден обжалваният електронен фиш.

Позовавайки се на разпоредбите на чл. 102, ал. 2, чл. 187а, ал. 2, т. 3, чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата и на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, районният съд е достигнал до извода за неяснота в какво се изразява неправомерното поведение на наказаното лице. Описаното в обжалвания фиш не позволявало да се установи дали жалбоподателят е наказан за това, че е нарушил забраната по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП - като е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, или за това, че не е заплатил дължимата пътна такса. В обжалвания електронен фиш деянието било описано като: “като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването“, тоест изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Дори и да се приемело, че нарушението било установено от обективна страна, то същото не било подведено под приложимата по време, място и лица правна норма. Несъответствието на фактите, които били установени, с посочените като нарушени законни разпоредби, включително и с тези, с които се регламентират видът и размерът на наложеното наказание, е прието за основание за отмяна на ЕФ поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, препятстващи възможността на лицето да разбере в какво се изразява обвинението спрямо него и да осъществи ефективно правото си на защита. Съдът е приел, че е допуснато нарушение и на процедурата, по която била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Посочил е, че в случая неправилно отговорността на жалбоподателя е била ангажирана по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с издаването на електронен фиш при условията на чл. 189ж от ЗДвП.

 

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

 

Не се оспорва в случая, че собственик на процесното ППС е дружеството ответник по касация и, че на същото е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. Видът на наложеното наказание и неговият размер са установени в чл. 179, ал. 3б ЗДвП, като предвиденият от законодателя размер е фиксиран и не е предвидена възможност за преценка предвид осъществилите се факти, тоест не се прави разлика дали е налице изцяло или частично неплащане на дължимата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП такса, нито дали това се дължи на умишлени действия и от кого са извършени те или в резултат на грешка и причините за проявата й, нито се съобразяват изминатото разстояние, а също и какъв е размерът на дължимата пътна такса. При преценка осъществен ли е състав на нарушение и при определяне тежестта на наказанието, съответно – при преценка на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на наказанието, е водещ задължителният за държавите членки, както и за съда принцип за пропорционалност (Решение на Съда от 22 март 2017 г. по съединени дела C-497/15 и C-498/15). В случая този принцип е нарушен.

 

От законодателя е предвидено, че при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, водачът на ППС, неговият собственик или трето лице да може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност (чл. 10, ал. 2 ЗП).

 

Съгласно Решение на Съда от 21 ноември 2024 г. по дело C-61/23 „член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер.

 

Следователно предвиденият в чл. 179, ал. 3б ЗДвП фиксиран размер противоречи на член 9а от Директива 1999/62/ЕО поради неспазване на принципа за пропорционалност между конкретното нарушение и предвиденото за същото наказание. В случая националното право следва да остане неприложено. Недопустимо е съдът, приемайки, че безспорно е извършено нарушение, да наложи наказание в размер под установения от законодателя, ако такава възможност не му е предоставена. Не без значение е и фактът, че в случая е определена съответната такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП, в размер на 133 лева, която сума е в значително по-нисък размер от определения на предвиденото наказание „имуществена санкция“, тоест налице е безспорна несъразмерност на задължението и предвиденото наказание при неизпълнението му. В този смисъл, следва да се отбележи и, че размерът на компенсаторната такса, който е определен, е близо три пъти по-малък от размера на наложеното наказание, тоест с плащането му изначално законодателят е приел, че ще бъде постигнат дисциплиниращия ефект спрямо наказаното лице и то ще бъде освободено от административнонаказателна отговорност, като задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено, от което следва и извод, че наложеното наказание е несъразмерно тежко спрямо извършеното нарушение.

 

Гореизложеното прави ненужна проверката на обжалваното решение по отношение на другите наведени от касатора доводи за противоречието му с материалния закон, доколкото при обсъждането им и дори евентуалното им приемане за основателни, не би се стигнало до по-различен резултат с оглед задължителния характер на цитираното решение на СЕС.

 

По тези съображения съдът намира, че в случая не е налице поддържаното касационно основание, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

 

С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени, платими от касатора, своевременно претендираните разноски за настоящото производство. От ответника по касация са направени разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат – платено в брой по Договор за правна помощ от 24.07.2025 г. в размер на 650 лв., който размер, по своевременно направеното от касатора възражение за прекомерност, съдът намира, че следва да намали на 550 лв., представляващ минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., като съответстващ на действителната правна и фактическа сложност по делото.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 109/07.07.2025 г., постановено по АНД № 227/2025 г. по описа на Районен съд – Харманли.

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да заплати на „Тоби Транс“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] [област] - ***, представлявано от управителя Т. К. Б., сумата в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева, представляващи разноски за касационната инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.