Р Е Ш Е Н И Е
№
260029
гр. Габрово, 16.11. 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд колегия в
открито
заседание на двадесет и девети октомври
през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. Генжова
ЧЛЕНОВЕ : Г.Косева
Кр.Големанова
при секретаря
М.Шаханова
като разгледа докладваното от съдията
Генжова в. гр.д. № 343 по описа за
2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 250/15.07.2020г., постановено
по гр.д. № 2368/19г., Габровският районен съд , на осн.
чл. 31,ал.2 ЗС е осъдил И. С. Ц. от гр. Габрово да заплати на И. К. Ц. от гр. Г.
сумата от 1313,53 лв., представляваща обезщетение за ползването на 5/6 ид.ч.
от първи етаж на сграда с идентификатор
14218.509.280.1 , за периода
02.12.2018г. – 02.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от 03.12.2019г.
до окончателното й изплащане, както и да заплати разноски.
В
законния срок, против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от И.
С. Ц.. В нея се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие на
материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано.
Неправилно съдът приел, че през процесния период
съсобствеността между страните не била прекратена. Този извод противоречал на
доказателствата по делото, а именно на Решение № 416/09.11.2018г., постановено
по приложеното гр.д. № 2477/2015г. на ГРС, с което съсобствеността между
страните е прекратена поради извършена съдебна делба. Твърди, че макар да били
депозирани въззивна жалба срещу това решение и касационна жалба срещу потвърдилото го решение на въззивната
инстанция, то било влязло в сила по отношение възлагането на имотите с
постановяване решението от ГРС, тъй като по отношение на възлагането подадената въззивна
жалба била нередовна, а и въззивният съд не се бил
произнесъл по нея. Твърди и други нарушения при постановяване актовете на
съдилищата, по делото за делба. Моли ако
се приеме, че решението на ГРС по делбеното производство в частта му за възлагане на двата
етажа е влязло в сила на 21.03.3019г. , да се отмени обжалваното решение
частично, като жалбоподателя бъде осъден да заплати на ответника обезщетение за
периода 2.12.2018г. – 21.03.2019г. в размер на 431,77 лв. Моли да бъдат
коригирани и разноските присъдени от първоинстанционния
съд и претендира такива пред въззивната инстанция.
Ответникът
по жалба я оспорва. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Окръжният
съд, като взе предвид, че жалбата е подадена от надлежна страна , в законния
срок и против подлежащ на обжалване
съдебен акт я намери за процесуално допустима. Разгледана по същество я счете
за неоснователна.
При
извършената служебна проверка на обжалваното решение на осн.
чл. 269 ГПК, съдът намери, че то е валидно и допустимо.
По
наведените в жалбата оплаквания, съдът намери следното.
Не е
спорно между страните, че са били съсобственици на недвижим имот, като
съсобствеността е прекратена чрез съдебна делба, при която жалбоподателят И.С.Ц.
с 1/6 ид.ч. от целия имот е получил в дял първия етаж
от застроената в имота жилищна сграда, а ответникът по жалба И.К.Ц. - с 5/6 ид.ч. е
получил втори етаж от същата сграда. В настоящото производство, което е по реда
на чл. 31,ал.2 ЗС ,между страните не е било спорно, а и ответникът И. Ст.Ц. е заявил, че лично е ползувал
целия първи етаж от сградата в периода 02.12.2018г.- 02.12.2019г. По делото е
приложена нот. покана от 02.02.2018г.,
получена лично от И.С.Ц.,с която е бил поканен да заплаща на И.К.Ц. обезщетение
за ползваните 5/6 ид.ч. от първия етаж на сградата в
размер на 400 лв. месечно, считано от датата на получаване на поканата.
От заключението на СОЕ, прието пред първоинстанционния съд и неоспорено от страните се
установява месечната пазарна наемна цена
за посочените идеални части от имота, като общата й стойност за процесния период е в размер на 1313,53 лв./уточнение в
с.з./
При така установените факти, правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице
предпоставките по чл. 31,ал.2 ЗС и е уважил иска за процесния
период. Именно в този период е налице съсобственост между страните върху процесния недвижим имот в съответните идеални части, налице
е писмена покана от единия съсобственик
до другия за заплащане на обезщетение, а ползващият съсобственик е заявил, че еднолично в процесния
период е ползувал съсобствения
имот- първия етаж от делбената сграда.
Неоснователен е наведеният с настоящата въззивна жалба довод, че обезщетение се дължи само за периода от 02.12.2018г. до
21.03.2019г.- датата на която е постановено решението на ГРС по възлагането в
делбата. Това решение на ГРС е било обжалвано с въззивна
и касационни жалби именно по отношение на възлагането. То е влязло в сила в
деня, когато е постановено Определение № 10/09.01.2020. по гр.д. № 2699/19г. на
ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване- 09.01.2020г.. При тези
установявания, правилен е извода на съда, че обезщетението е претендирано за период, в който имота е бил в съсобственост
между страните, ползван е само от единия съсобственик, а другия , чрез поканата е поискал обезщетение, поради
което претенцията е основателна и то до размера определен в заключението на
вещото лице, по средни пазарни наемни цени.
Настоящият състав на съда не е компетентен и
не обсъжда наведените доводи за нередовност на въззивната
жалба, по приключилото, с влезли в сила решения
делбено производство по гр.д. № 2477/2015г. на
ГРС, приложено към настоящето.
На основание изложеното, съдът намира, че
жалбата на И.С.Ц. следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение,
като правилно следва да бъде потвърдено.
На ответника по жалба следва да бъдат
присъдени направените пред въззивната инстанция
разноски за един адвокат в размер на 350 лв.
Съгласно чл. 280, ал. 3, т.
2 ГПК решенията по искове с правно основание чл.
32, ал. 2 ЗС не подлежат на касационно обжалване.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 250/15.07.2020г., постановено по гр.д. №
2368/19г. на Габровския районен съд.
ОСЪЖДА И.С.Ц.,
ЕГН ******, от гр. Г., ул.“****“ № *** да заплати на И.К.Ц., ЕГН ******, от гр.
Г., ул.“****“ № ***, направените разноски в размер на 350 лв./ триста и
петдесет лева/ за въззивната инстанция на осн. чл. 78 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Ченове: