№ 588
гр. Сливен, 04.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
СъдебниДиана Г. Коджабашева
заседатели:Милена Ив. Грабчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора В. П. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело
от общ характер № 20252230200307 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор И..
Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и с адв.К. К. от АК-
Сливен, надлежно упълномощен от досъдебното производство.
Пострадалата, редовно призована, не се явява.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв.К.: Няма пречка, моля да се даде ход на разпоредителното
заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание с оглед редовното призоваване на страните,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на разпоредителното заседание.
Съдът дава възможност на страните да изразят становището си по
въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК.
1
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на РС-Сливен. Няма
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Считам, че не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила,
довело до ограничаване правата на подсъдимия и на пострадалата. По т.4,
доколкото разбрах от адв.К., имат готовност за споразумение за следващо
съдебно заседание. Разглеждането на делото считам, че не следва да бъде при
закрити врата. Взетата мярка за неотклонение е правилна и адекватна. Към
момента нямам искания за събиране на нови доказателства.
Адв.К.: Делото е подсъдно на РС-Сливен. Няма основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. Няма допуснати на
досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, пострадалия или неговите наследници. По т.4 заявявам, че сме
водили разговори с наблюдаващия делото прокурор Б., но не уговорихме
параметрите за сключване на споразумение. В днешно съдебно заседание тя
отсъства и сме с нагласата да сключим споразумение и така да приключим
наказателното производство. Няма основания за разглеждане на делото при
закрити врати, определяне на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване
на защитник, вещо лице, преводач и тълковник. Мярката за процесуална
принуда е адекватна към настоящия момент. Нямаме искания за събиране на
нови доказателства. Искаме делото да бъде разгледано по реда на гл.29 от
НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си. Не са ми нарушени
правата на досъдебното производство. Искам делото да приключи със
споразумение.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
В залата се явяват прокурорът, подсъдимият и защитникът.
Съдът, след проведено тайно съвещание, като взе предвид становището
на страните в процеса, намира че делото е подсъдно на СлРС и няма
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Същевременно съдът намира, че на досъдебното производство е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което налага
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора,
поради което не следва да се обсъждат останалите въпроси по чл.248, ал.1 от
2
НПК.
Съдът констатира, че е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия по чл.249, ал.4, т.1 от НПК. Съгласно цитираната разпоредба
допуснато на досъдебното производство нарушение на процесуалните
правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на
обвиняемия – да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да
дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в
производството и да има защитник.
Съгласно разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК, в обстоятелствената част
на обвинителния акт задължително трябва да се посочат престъплението,
извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му,
т.е. всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на
престъплението. Като съгласно Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на
ВКС по т.н.д. № 2/2002 г., ОСНК, главното предназначение на обвинителния
акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване
от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в
него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване
и осъществяване на правото на защита.
В настоящия случай на обвиняемия са повдигнати две обвинения за
извършени престъпления по чл.131, ал.1, т.5а, вр.чл.130, ал.1 от НК и по
чл.198, ал.1 от НК.
Обвинението за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр.чл.130,
ал.1 от НК се изразява в това, че на 10.01.2025 г. в гр.Сливен, в условията на
домашно насилие е причинил лека телесна повреда на Е. Д. Ю. от гр.К.,
изразяваща се във „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“,
т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
В обстоятелствената част на обвинителния акт на стр.1 в първия абзац е
посочено, че подс.Д. и пострадалата не живеели заедно в общо жилище, но
при всяка възможност подс.Д. пътувал до гр.К. и отсядал у пострадалата, а тя
от своя страна пътувала до гр.Сливен и отсядала в дома на подс.Д.; както и че
така установили трайни взаимоотношения помежду си, които не се
основавали единствено на интимните им контакти.
В обстоятелствената част на обвинителния акт на стр.3 в абзац 7 е
3
посочено, че подс.Д. е реализирал деянието си в условията на домашно
насилие по смисъла на чл.93, т.31 от НК, тъй като с пострадалата са имали
интимна връзка и известно време са били във фактическо съпружеско
съжителство; както и че независимо от местоживеенето, те са поддържали
общност на отношения от материален и нематериален характер, полагали са
съвместна грижа един за друг.
С оглед изложеното съдът намира, че за това престъпление е налице
противоречие относно квалифициращия признак, че е извършено в условията
на домашно насилие, тъй като от една страна в обвинителния акт се твърди,
че подс.Д. и пострадалата не са живели заедно в общо жилище, а от друга е
посочено, че известно време са били във фактическо съпружеско съжителство.
В разпоредбата на чл.93, т.31 от ДР на НК е посочено, че престъплението е
извършено „в условията на домашно насилие“, ако е извършено чрез
упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в
икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ,
низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се
намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което
живеят или е живяло в едно домакинство.
За института на фактическо съпружеско съжителство няма легална
дефиниция в закона, но в Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС
фактическата семейна съпружеска връзка се определя като такава когато тя е
продължителна и трайна, а в §1, т.6 от ДР на ЗСВ е посочено, че фактическо
съжителство на съпружески начала е доброволно съвместно съжителство на
съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не
съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, което е
продължило повече от две години и при което лицата се грижат един за друг и
за общо домакинство. Следователно в практиката се приема, че за да е налице
фактическо съпружеско съжителство следва лицата да живеят в общ дом и да
полагат обща грижа за семейството, каквито факти в обстоятелствената част
на обвинителния акт не са посочени.
Следва да се отбележи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт
е посочено общо, че подс.Д. и пострадалата „известно време са били във
фактическо съпружеско съжителство“, но не е посочен нито периода от време,
4
нито в чие жилище и нито в кой град е станало това. Поради което съдът
намира, че в така внесения обвинителен акт съществува неяснота относно
фактите, по които подсъдимият следва да се защитава в съдебната фаза на
процеса по отношение на престъплението по чл.131, ал.1, т.5а, вр.чл.130, ал.1
от НК.
Освен това за това престъпление по отношение на субективната страна
само декларативно е посочено, че: „От субективна страна престъплението е
осъществено умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Обвиняемият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици.“ Следователно в
обстоятелствената част на обвинителния акт не е описана субективната страна
на престъплението, тъй като не са изложени никакви мотиви и не е посочено
въз основа на кои доказателства прокурорът е приел, че деянието е извършено
от подсъдимия точно с пряк умисъл.
За пълнота следва да се отбележи, че по аналогичен начин е описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт и субективната страна на
престъплението по чл.198, ал.1 от НК. Обстоятелството, че наблюдаващият
прокурор е посочил, че се е ръководил от „задължителна съдебна практика“ и
„константната съдебна практика“, без реално посочване на конкретни
решения, не го освобождава от задължението му да изложи мотиви и да
посочи въз основа на кои доказателства приема, че престъплението по чл.198,
ал.1 от НК е извършено от подсъдимия точно с пряк умисъл. Това е особено
съществено, тъй като наблюдаващият прокурор е приел, че с едни и същи
действия подс.Д. е извършил с пряк умисъл и престъплението по чл.131, ал.1,
т.5а, вр.чл.130, ал.1 от НК, и престъплението по чл.198, ал.1 от НК.
С оглед гореизложеното съдът намира, че посочените нарушения,
допуснати на досъдебното производство са съществени и отстраними по
смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК и същите водят до нарушаване правото на
защита на обвиняемия, които не могат да бъдат отстранени в хода на
съдебното производство.
С оглед гореизложеното и на основание чл.249, ал.1 и ал.2, вр.чл.248,
ал.1, т.3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 307/2025 г. по
описа на СлРС.
ВРЪЩА делото на РП-Сливен за отстраняване на допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен
срок от днес пред СлОС.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 09,55 ч.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6