Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер…………..………12.05.2021 година…………..…..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…...….Седми граждански състав
На………шестнадесети
април………..……...……...………..…..Година 2021
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар………Маргарита
Николова…………………………………………
Прокурор…………………………………………………………………………като
разгледа докладваното от…………………………съдията Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 4791..…по описа за………….….………2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Л.Г.Г. твърди, че на 09.08.2013 г. между него и
ответника К.М.Г. бил сключен договор за заем. По силата на този договор ищецът
предоставил в заем на ответника сума в размер на 50 000,00 лв. /чл.2 от
договора/, като ответникът се задължил да върне заемната сума в срок до
09.10.2013 г. /чл.4 от договора/ и че в случай на набавено плащане след
изтичане па срока на договора /09.10.2013г./ заемополучателят ще дължи на
заемодателя лихва за забава в размер на законната лихва на този период /чл. 9
от договора/.
За обезпечаване на всички вземания на ищеца ответникът
учредил Договорна ипотека обективирана в Нотариален акт на учредяване на
договорна ипотека № 91, том V, per. № 4347, дело № 397 от 09.08.2013г.
Сумата по договора на заем била предадена в брой преди
подписване на описания по-горе нотариален акт от ищеца на ответника.
Падежът за връщане на паричното задължение настъпил на
09.10.2013г., но не последвало плащане от страна на длъжника. Пoради това
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение но чл. 417 ГПК на
03.08.2018г. до Районен съд гр.Панагюрище. По подаденото заявление било
образувано ч.гр.дело № 681/2018г. на Панагюрския районен съд, и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която длъжникът бил осъден да заплати на ищеца претендираните суми за
главница в размер на 50 000 лева; разноски във връзка с делото на
PC-гр.Панагюрище и законна лихва считано от 03.08.2018г. върху претендираната
главница до окончателното заплащане на сумата. Едновременно с това, съдът
отказал да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по
подаденото заявление в частта за сумата от 24 456,52 лв. В тази връзка ищецът
твърди, че има вземане за мораторна лихва върху размера на заемната сума в
размер на 50 000,00 лева по договор за заем на парична сума от 09.08.2013г.
изчислена за периода от 10.10.2013г. /деня след датата на падежа на паричното
задължение/ до 03.08.2018г. /момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК/ - 24
456,52 лв.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
24 456,52 лв., представляваща мораторна лихва върху размера на заемната сума в
размер на 50 000,00 лева по договор за заем на парична сума от 09.08.2013г
изчислена за периода от 10.10.2013г. /деня след датата на падежа на паричното
задължение/ до 03.08.2018г. /момента на подаване на заявлението за издаване па
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК/.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба.
В проведеното на 15.01.2021 г.
открито съдебно заседание по делото, ищецът е направи искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител
в откритото съдебно заседание, не се представлява от пълномощник и не е заявено
искане за гледане на делото в отсъствие на негов представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
становището на ищеца и като взе предвид приложимото право, намери за установено
следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
против ответника. От него не е депозиран писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, негов представител не се е явил в първото заседание по
делото, респ. негов упълномощен процесуален представител, не е направено искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е заявил изрично искане
да бъде постановено неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал.
1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. С разпореждане от 25 ноември
2020 г., връчено на адреса на ответника, са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Освен
това съдът намира че е налице и условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК - искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства, че ответникът не е изпълнил своето задължение по договора за
заем, както и с оглед на представените с исковата молба доказателства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки,
следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените от Л.Г.Г.,
против К.М.Г., осъдителен
иск с правно основание по чл. 240,
ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да
заплати на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1270,00 лв. съобразно
договор за правна защита и съдействие от 18.11.2020 г. /л. 4 от делото/ - с
отбелязването в договора е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно
решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК и по сметка на
съда държавна такса в размер на 978,24 лв.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи
на обжалване /така и определение № 579/28.11.2016 г. на ВКС по гр.д. №
2859/2016 г., I г.о, определение № 394/26.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. №
1418/2014 г., I т. о./.
Така мотивиран и на основание чл. 239
ГПК, Старозагорски районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД /при условията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение/, К.М.Г., ЕГН: **********, и адрес: *** да заплати на Л.Г.Г., ЕГН: **********, и адрес: *** сумата от 24 456,52 лв. /двадесет
и четири хиляди четиристотин петдесет и шест лева и петдесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода 10.10.2013 г. –
03.08.2018 г. по договор
за паричен заем от 09.08.2013 г. сключен между Л.Г.Г. и К.М.Г. обезпечен с договорна ипотека № 91,
том 5, рег. № 4347 по дело № 397/2013 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК К.М.Г., ЕГН: **********, и адрес: *** да заплати на Л.Г.Г., ЕГН: **********,
и адрес: *** сума в размер на 1270,00 лв. /хиляда двеста и седемдесет
лева/ разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК К.М.Г., ЕГН: **********, и адрес: *** да
заплати по сметка на Старозагорски районен съд сума в размер на 978,24 лв. /деветстотин
седемдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/ разноски за държавна такса
пред настоящата инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ