М О Т И В И
към Присъда №2
от 27.01.2020 г., постановена по НОХД № 663/2018 г.
по описа на РС Карлово
По отношение на подсъдимия П.М.Д. е
повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че:
- на 26.09.2015 г. в гр. К., обл. П. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил
заблуждение у лицето Д.Д.Г., ЕГН: ********** ***, че
ще извърши ремонт на лек автомобил марка „Н.“ модел „М.“ с рег. № ***** *****
*****, с рама № **************, собственост на Д. Д. Г., ЕГН: ********** ***,
който се изразявал в ремонт на скоростна кутия и смяна на компютър, контролиращ
скоростната кутия на горепосочения автомобил, като поддържал това заблуждение у
Д.Д.Г. ЕГН:********** *** до 11.02.2016 г., а в
действителност не извършил такъв ремонт и с това причинил на лицето Д.Д.Г., ЕГН: ********** имотна вреда в размер на 1950 лева –
престъпление по чл.209, ал.1от НК;
- за периода от 05.01.2016 г. до
16.07.2017 г. в гр. К., обл. П. е измамил клиент –
Б.С.Г., ЕГН:********** *** относно качеството на предоставената услуга –
извършване на ремонт и монтаж на двигател на лек автомобил марка ,,Д.“, модел
„Ч.“ с рег. № **** **** *** собственост
на Б.С.Г. ЕГН: **********, който в действителност не бил извършен – престъпление
по чл.232, ал.2, б. „б“, вр. с ал.1 от НК.
Районна прокуратура гр. К., представлявана от
прокурора Кирил Мавродиев, поддържа обвинението в с. з. Счита вината на
подсъдимия Д. за безспорно установена. Пледира за престъплението по чл. 209
ал.1 от НК да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година,
което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за срок от 3
години; за
престъплението
по чл.232, ал.2, б. „б“, вр. с ал.1 от НК да бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за
срок от 3 години; на основание чл.232, ал.5, вр.
чл.37, т.7 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от право
да упражнява дейност за срок от 1
година; на основание чл. 23, ал.1 от НК да бъде наложено на подсъдимия едно
общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което на
основание чл. 66 от НК да бъде отложено за срок
от 3 години и на основание чл.23, ал.2 от НК да се присъедини към така
определеното общо най-тежко наказание и наказанието лишаване от право да упражнява дейност за срок от 1 година. По
отношение на веществените доказателства прокурорът счита, че същите следва да
бъдат върнати на пострадалото лице Б.Г..
Защитникът на подсъдимия адв. В.В. счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и
категоричен начин, поради което пледира за постановяване на изцяло оправдателна
присъда.
В дадената му възможност за лична защита и право на
последна дума подсъдимият се присъединява към казаното от своя защитник и моли
да бъде оправдан.
По делото е конституиран като частен
обвинител пострадалият от престъплението по чл.232, ал.2, б. „б“, вр. с ал.1 от НК Б.С.Г.. Пострадалото лице, чрез
пълномощника си адв. Е.П. счита, че вината на подсъдимия е доказана и моли на
П. М. Д. да бъде наложено наказание в съответствие с извършеното престъпно
деяние.
Съдът, след като разгледа и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа следното:
Подсъдимият П.М.Д., ЕГН: **********, е роден на ***
***, жител и живущ *****, ******.
Подсъдимият бил собственик на ЕТ „А. – П. *** и
управител на „А. е.“ ЕООД, гр. К., като част от дейността и на двете фирми била
свързана с ремонт на леки и товарни автомобили. Дейността се осъществявала в
автосервиз, представляващ гараж на адрес: гр. К., ул. „К. и М.“ №***.
С нотариално заверено пълномощно от 16.09.2015 г. Д.
Д. Г. *** упълномощил сина си Д.Д.Г. да закупи на
негово име лек автомобил. В края на месец септември 2015 г. пострадалият Д.Г.
закупил от автокъща в с. Т. лек автомобил марка „Н.“
модел „М.“ с рег. № **** **** *****, с рама № ******************, който
регистрирал на името на баща си. Автомобилът се ползвал от Д.Г. и първоначално
бил в изправност. 5-6 дена след закупуването му обаче, превозното средство
спряло да се движи, като пострадалият установил проблем с автоматичната
скоростна кутия. Свързал се по телефона с продавача, описал му повредата, при
което той го посъветвал да потърси за отстраняването ѝ П. ***.
Пострадалият разговарял по телефона с подсъдимия, който му заявил, че е
необходим ремонт на скоростната кутия. Ремонтът щял да бъде извършен в рамките
на един месец и щял да струва общо 1700 лева, от които 1100 лева била
стойността само на частите. На 26.09.2015 г., съгласно постигнатата договорка,
пострадалият транспортирал на платформа повредения автомобил от гр. Т. до
сервиза на подсъдимия в гр. К.. Там били трима работници, но подсъдимия Д. го
нямало. Д.Г. се свързал с него по телефона и се разбрали пострадалият да остави
автомобила заедно с ключа и да даде капаро от 500 лева на един от работниците
за закупуване на части. След като разтоварил превозното средство и дал 500 лева
на един от работниците, пострадалият си тръгнал. Документ за предадената сума
не бил съставен. Няколко дни по-късно подсъдимият се обадил на Д.Г. и поискал
да му даде останалите 600 лева, за да бъдат закупени необходимите части.
Пострадалият отговорил, че ще му изпрати 500 лева, тъй като не разполагал с
повече. В началото на месец октомври 2015 г. Д.Г. изпратил по „Е.“ на П.Д. 500
лева, за което получил потвърждение от него. В последващ разговор подсъдимият
уведомил пострадалия, че частите вече са закупени и са при него. До края на
месец октомври, когато изтичал уговореният едномесечен срок за приключване на
ремонта, двамата провели още няколко разговора, като автомобилът все още не бил
отремонтиран. Това не се случило и до края на месец
ноември, като в множеството проведени по телефона разговори подсъдимият Д.
уверявал пострадалия, че всичко върви по план. В началото на месец декември подсъдимият
се обадил на Д.Г. и му казал, че ремонтът е приключил. Пострадалият отишъл в
сервиза, за да си вземе автомобила, но там бил информиран от подсъдимия, че
открил друг проблем – в компютъра на скоростната кутия. Казал му, че с дадените
дотук 1000 лева закупил части и извършил ремонт на скоростната кутия, но сега
трябвало да се закупи и компютър за нея, който втора употреба струвал 500 лева.
На следващият ден пострадалият Г. изпратил на подсъдимия още 500 лева от офиса
на „Е.“ в гр. Т., за да бъде закупен с тях компютър за скоростната кутия на
автомобила. Ремонтът продължил и през месец януари 2016 г., като междувременно
пострадалият провел с подсъдимия още няколко телефонни разговора, за да разбере
кога всичко ще приключи. При последният разговор П.Д. го помолил да му даде
назаем 450 лева. Казал му, че е сменил винтил и
охладител на маслото на автомобила и щял да е готов след 2-3 дни. Когато дойдел
да си го вземе, щял да му приспадне този разход и да му върне остатъка от
заема. Пострадалият се съгласил и в средата на месец януари 2016 г. изпратил на
подсъдимия по „Е.“ сумата от 450 лева. След 2-3 дни отишъл да си вземе колата,
но противно на казаното от подсъдимия, автомобилът не само, че не бил
ремонтиран, а се намирал на улицата покрит със сняг. Пострадалият си тръгнал, а
в проведените след това разговори с подсъдимия, последният продължавал да му
обещава, че ремонтът скоро ще приключи и няма поводи за притеснения. Това обаче
така и не се случвало и Д.Г. решил да си вземе автомобила, независимо дали е
ремонтиран или не. Когато отишъл до автосервиза, подсъдимият Д. го уверил, че
му трябват само още няколко часа и автомобилът щял да е напълно готов. Убедил
го да остави при негови приятели платформата, с която пострадалият Г. бил
дошъл, а на следващият ден да дойде да си вземе ремонтираната кола. Д.Г. се
съгласил и се прибрал в гр. Т.. На другият ден – 11.02.2016 г., се върнал, за
да вземе автомобила, но установил, че автосервизът е заключен, а превозното
средство се намира вътре. Тъй като нямало никого, пострадалият потърсил
подсъдимия Д. по телефона, но той не му отговарял. Д.Г. отишъл в Районна
прокуратура – К. и подал жалба срещу подсъдимия, тъй като се чувствал измамен
от него. Докато пишел жалбата, П.Д. вече бил разбрал за намеренията му и по
телефона започнал да го моли да не прави това, а да отиде до сервиза и да си
вземе автомобила. Там щял да го чака човек, който да отвори и да му даде
ключовете за колата. След като подал жалбата, Д.Г. се върнал при автосервиза.
Там го чакала възрастна жена, която носела найлонова торба с ключове за
различни автомобили. Пострадалият открил своя и тъй като автомобилът му
продължавал да не е в движение, го закачил за платформата. Така го придвижил до
своята база в гр. Т., която представлявала бетоновъзел, негова собственост. Тъй
като вече било късно, оставил превозното средство там, а на следващата сутрин
поискал от свидетеля Г.М. да направи експертиза на автомобила. Св. М. от 1973
г. бил експерт в областта на автомобилите и автомобилното дело, вещо лице към
съдебния район на Л. о. с., бил известен в региона и често го търсели за
изготвяне на частни експертизи. Пострадалият му обяснил, че автомобилът бил
оставен за ремонт на скоростната кутия в гр. К. и искал да знае дали липсват
части и дали изобщо такъв ремонт е извършван. При извършената на 18.02.2016 г.
частна автотехническа експертиза, св. М. констатирал,
че скоростната кутия изобщо не е била демонтирана и твърдението, че е сваляна и
отремонтирана не отговаряло на истината. Освен това
от превозното средство липсвали следните възли и детайли: компютър, контролиращ
скоростната кутия, стартер, въздушен филтър, предна лява полуоска,
дифузьор с два броя вентилатори, пластмасова
облицовка на двигателя. Всички свои констатации св. М. отразил в писмена форма
(т.I, л.113 от ДП).
След като се потвърдили съмненията му, че е измамен от подсъдимия, пострадалият
се обадил на П.Д. и поискал да му върне дадените общо 1950 лева, както и
липсващите части от автомобила. Подсъдимият отказал да му върне парите и му
изпратил по „Е.“ демонтираните детайли, но компютърът на скоростната кутия не
бил сред тях. В проведения разговор той обяснил на пострадалия Г., че
компютърът с бил на колата и изобщо не бил свалян. Всичко което демонтирал, го
бил изпратил. Обещал да дойде в гр. Т. и да довърши ремонта, но това така и не
се случило. На 27.04.2016 г. бащата на пострадалия продал автомобила повреден,
тъй като преценил, че закупуването на компютър за скоростната кутия щяло да
струва прекалено скъпо.
През месец декември 2015 г. пострадалият Б.Г. закупил
лек автомобил марка ,,Д.“, модел „Ч.“ с
рег. № **** *** ***. Няколко дни след покупката той забелязал, че
автомобилът губи течност – антифриз. С подсъдимия П.Д. били познати от дълго
време, знаел, че има автосервиз в близост до Техникума в гр. К. и решил да
остави автомобила си за ремонт при него. Това се случило на 05.01.2016 г., като
в проведения между двамата разговор подсъдимият му обяснил, че най-вероятно
ставало въпрос за повреда в масления охладител. Заявил, че започвал работа
веднага и повредата щяла да бъде отстранена за около две седмици. Пострадалият
оставил автомобила в халето на автосервиза и си тръгнал. След около една
седмица той решил да провери докъде е стигнал ремонта и заедно с приятелката си
– св. М. Д., отишли в сервиза. Пострадалият констатирал, че автомобилът се
намирал там, където го бил оставил и не личало да е работено по него.
Подсъдимият Д. го успокоил, че на другия ден щял да свали охладителя.
Пострадалият го попитал дали е необходимо да му даде някакви пари и подсъдимият
поискал 150 лева за закупуване на части. Пострадалият дал парите, като за
предаването им не бил съставян никакъв документ – Г. имал доверие на
подсъдимия, дори се случвало през годините да му дава пари назаем. През
следващите няколко седмици пострадалият често минавал покрай сервиза, но колата
му си била все на същото място и видимо не се правело нищо по нея. Така
изминали около два месеца, когато подсъдимият Д. му се обадил по телефона и му
казал, че ще дойде в с. Д., където Г. имал баба и дядо, за да му обясни докъде
е стигнал с ремонта. При срещата подсъдимият му казал, че повдигачите
на клапаните на автомобила не са в добро състояние и трябва да се сменят. Нужно
било и да се шлайфа главата на двигателя. Поискал още 100 лева и след 2-3 дена
в гр. К. пострадалият му ги дал в присъствието на св. Д.. През м. април 2016 г.
подсъдимият Д. изпратил за шлайфане лицето на цилиндровата глава в сервиза на
св. В.К. – управител на „В.“ ЕООД, гр. П., с
предмет на дейност механообработка на детайли
от автомобили, транспортна и строителна техника. Поръчката била изпълнена в
деня, в който цилиндровата глава пристигнала, след което била върната на
подсъдимия Д.. За услугата той заплатил сумата от 25 лева. След това
подсъдимият се срещнал с пострадалия Г. в с. Д. и му поискал още 250 лева. Той
нямал толкова пари в себе си и му дал 200 лева. Тъй като ремонтът продължавал
да се бави, в следващите дни пострадалият многократно звънял на подсъдимия, за
да разбере кога ще си получи автомобила. Подсъдимият му давал най-различни обяснения
– ту колата била почти готова и я „събирал“, ту се налагало още нещо да се
поправя. Уверявал го, че няма за какво да се притеснява и скоро ще си вземе
автомобила ремонтиран. При един от тези разговори подсъдимият поискал от Г. 80
лева за профилактика на превозното средство, които пострадалият му изпратил по
свой приятел – Р. Т. С. от гр. К.. В
края на м. април 2016 г. подсъдимият поискал от пострадалия още 250 лева, които
били за смяна на гарнитурата на двигателя. По това време Г. *** заедно със свой
приятел – св. Г.И.. Не след дълго подсъдимият Д. дошъл при тях и пострадалият
му дал поисканите 250 лева. Подсъдимият обещал, че автомобилът ще е готов след
2-3 дни и си тръгнал. Св. И. знаел от пострадалия, че е оставил автомобила си
за ремонт при подсъдимия и при някои от посещенията на автосервиза го
придружавал. Пострадалият неведнъж му се оплаквал, че ремонтът продължава
прекалено дълго и все нещо допълнително трябвало да се купува или поправя.
Изминали още няколко дни и пострадалият получил обаждане от подсъдимия, че
автомобилът му е ремонтиран и може да си го вземе. Г. отишъл до автосервиза и
видял, че колата му е с включен двигател, но от ауспуха излизал много пушек.
Подсъдимият му каза, че това било нормално, тъй като „така се изчиствали
колекторите“ и всичко било наред. Г. се
качил на автомобила и тръгнал към бензиностанция „Ш.“ в гр. К., за да зареди
гориво. По пътя обаче светнала лампата за маслото. Той спрял, обадил на
подсъдимия Д. и му казал какво се е случило. Подсъдимият му отвърнал, че няма
поводи за притеснение и го накарал да върне обратно колата в сервиза. Там Д. я
погледнал и заявил, че ставало въпрос за някакъв датчик и нямало никакъв
проблем автомобилът да се управлява и така. Казал на Г. да кара на негова
отговорност, но последният се възпротивил и настоял автомобилът му да бъде
поправен. Оставил колата в сервиза и заявил, че ще си я вземе, когато ремонтът
бъде изцяло завършен. След няколко дни подсъдимият изпратил повторно
цилиндровата глава на двигателя на св. К. с уговорката да извърши проба за
херметичност. Пробата била извършена незабавно, като се установило, че главата
е напълно здрава и годна за употреба. След като получил тази информация, през
м. май 2016 г. подсъдимият лично занесъл на св. К. целият цилиндров блок на
автомобила. Разбрали се да бъдат извадени цилиндровите втулки, които също да
бъдат пробвани за херметичност, както и да се изшлайфа
лицето на блока. Подсъдимият си тръгнал, а цилиндровата глава и цилиндровият
блок останали при св. К.. Той изпълнил уговорката и извършил шлайфане на лицето
на цилиндровия блок, а при пробата за херметичност установил, че две от
втулките имат пробиви, през които се изпускат изгорели газове в охладителната
система. Обадил се на подсъдимия и го уведомил, че две от втулките са негодни
за употреба. Той отговорил, че ще разговаря с клиента по този въпрос, а в
последващ разговор казал на св. К., че клиентът не можел да плати ремонта, тъй
като новите цилиндрови втулки, които трябвало да се закупят били много скъпи.
Двамата провели още няколко разговора, като св. К. настоявал да му бъдат
платени 282 лева за извършеното до момента и подсъдимият да си вземе
цилиндровата глава и цилиндровия блок. Той се оправдавал с това, че клиентът не
давал пари и нямало как да бъде платено. Междувременно, около една седмица след
оставянето на автомобила в сервиза на подсъдимия, пострадалият Г. установил, че
двигателят на превозното средство е изваден. Подсъдимият Д. му обяснил, че е
изпратен в П., за да се провери нещо по налягането. Така изминали още няколко
месеца, през които пострадалият многократно питал кога ще приключи ремонта, а
подсъдимият изтъквал най-различни причини за забавянето, като го уверявал, че
всичко върви по план. Дори го завел до един гараж, за да му покаже двигателя,
но се оказало, че е заключено и не успели да влязат. След това пък казал, че
двигателят е в някакво помещение до заведението „Б.“ в гр. К.. Разменяли си
съобщения, в които подсъдимият Д. го молел да изчака още малко, а понякога си
позволявал и да го заплашва. С течение на времето опасенията на пострадалия, че
подсъдимият го лъже, се засилвали. През м. декември 2016 г. Д. му изпратил по
„В.“ две снимки на колата му пред автомивка, придружена от текст, че
автомобилът е измит, тъй като в сервиза си подсъдимият не вкарвал мръсна кола, а
двигателят бил готов за качване. Пострадалият за пореден път обаче останал
разочарован, тъй като при посещение в сервиза установил, че автомобилът все още
не е ремонтиран. Напълно убеден, че подсъдимият го мами, пострадалият подал
жалба в Районна прокуратура – К.. През месец януари 2017 г. с него се свързал
св. К. и му казал, че за да тръгне автомобила му, следва да се сменят две от
втулките на цилиндровия блок, а освен това трябвало да се заплатят 282 лева за
работата до момента. Г. отвърнал, че не знае за какво става въпрос, тъй като
каквито пари му били поискани от подсъдимия Д., той му ги давал. Заявил, че
няма да плаща нищо повече и да се оправят те двамата. Така дадените до този
момент от пострадалия на подсъдимия пари били общо 780 лева, а цилиндровата
глава и цилиндровия блок от автомобила му останали при св. К. К.. През месец
юни 2017 г. с Б.Г. се свързали от телевизионното предаване „Г. на е.“. Казали
му, че от подсъдимия П.Д. имало
множество оплаквания и искали да направят репортаж. Г. разказал за проблемите,
с които той се сблъскал при ремонта на автомобила си и се съгласил да отиде още
веднъж при подсъдимия, като направи с телефона си запис на разговора с него.
Пострадалият се срещнал с подсъдимия в сервиза и получил от Д. поредното
обещание, че автомобилът ще бъде ремонтиран до няколко дни, а блокът на
двигателя тъкмо го карали от П. – само трябвало да се сложи. Това не отговаряло
на истината, тъй като цилиндровата глава и цилиндровия блок останали при св. К.
до 05.10.2017 г., когато заедно със закупената нова гарнитура за главата ги
предал на разследващите органи с протокол за доброволно предаване (т.II, л.6 от
ДП). Пострадалият успял да запише на телефона си разговора с подсъдимия и го
пуснал на репортерите. След като се уверили в казаното от Б.Г., на 14.07.2017
г. репортерите го придружили до сервиза на подсъдимия и в тяхно присъствие П.Д.
обещал, че до десет дни автомобилът ще е ремонтиран. На 15.07.2017 г.
пострадалият получил обаждане от св. В.Б., който бил негов приятел и живеел в
с. Д.. Св. Б. му казал, че джипът му е пред къщата на баба му. Пострадалият
останал изненадан и го помолил да разпита кой и кога е докарал автомобила,
както и да провери дали има двигател. Св. Б. му отговорил, че не знае кой е
докарал колата, а под предната броня се виждало, че двигателят го няма.
Автомобилът бил отключен, но липсвал контактният ключ. До задната седалка имало
радиатор, пластмасови кори, филтър и още някакви части. Пострадалият се свързал
с репортерите от „Г. на е.“ и заедно с тях след няколко дни отишли в с. Д., за
да заснемат автомобила, като дотогава Г. умишлено не отишъл да види колата си,
за да не бъде обвинен в нещо. Междувременно, на 16.07.2017 г. около 21:30 ч.
подсъдимият Д. посетил пострадалия в дома му в гр. К.. На въпроса защо е
преместил автомобила, подсъдимият отговорил, че се притеснява да не затворят
сервиза му от общината. Д. заявил, че е намерил нов двигател за автомобила му,
като трябвало само да му се пренабият номерата и да
се монтира. Това щяло да струва 750 лева. Пострадалият отговорил, че е съгласен
да плати тези пари, но ако всичко е редовно. Разбрали се да се видят отново
след 2-3 дни, за да вземат новия двигател, но това не се случило.
На 26.07.2017 г. бил извършен оглед на
местопроизшествие от служителите на РУ К. – лек автомобил марка ,,Д.“, модел „Ч.“
с рег. № ***** *** **, паркиран на
тротоара на ул. „*****“ пред №*** в с. Д..
На 05.10.2017 г. бил извършен оглед на
местопроизшествие от служителите на РУ К. – механична база за ремонт на
автомобилни части, стопанисвана от „В.“ ЕООД, находяща се на ул. „П. ш.“, гр.
П.. С протокол за доброволно предаване от същата дата св. В.А.К. е предал на
служителите на МВР 1бр. цилиндров блок, 1бр. цилиндрова глава, 1бр.
гарнитура за глава, оставени му от подсъдимия П.Д..
С протокол за доброволно предаване от 16.10.2017 г.
подсъдимият П.Д. е предал намиращите се в автосервиза му части и детайли от
собствения на пострадалия Б.Г. лек автомобил марка ,,Д.“, модел „Ч.“ с рег. № **** **** ****, а именно: 1бр. горна част на глава, 18бр.
болтове, 1бр. бутало с биела, 1бр.
смукателна тръба, 1бр.метален капак, 3бр. би лени плъзгащи черупки на лагер, 8бр.
болтове за глава, 1бр. маховик, 1бр.
рел-тръба, 1бр. ангренажен ремък, 1бр.обтягаща
ролка, 2бр. ангренажни
зъбни колела, 1бр. вакуумна тръба, 3бр. бутала с биели, 1бр. помпа
за високо налягане, болтове, скоби и придържащи планки в кутия, 2 бр. дюзи, 1бр. динамо, 1бр. външна обтяжна ролка, 1бр. водна помпа, 1бр. опора на перката, 1бр. водна
помпа с корпус, тръби и маркучи, 1бр. турбина ведно с
изпускателен колектор, отоплителен и вакуумен радиатор, 1бр.
тръба от колектора, 1бр. маслен охладител,
термостатно тяло с маркуч, 1бр. паразитна ролка и
планка за монтаж на двигател, маслен датчик с преходник,
1бр. фланец за колянов вал, 2бр. балансиращи
валове в корпус ведно с болтове, 4бр. тръби за дюзи, 1бр. датчик за валове, 4бр. шплентове за дюзи, 4бр. планки за
фиксиране на дюзи, 1бр. гарнитура за изпускателни
колектори, планка за инсталация, матистролен болт за
маслен охладител, множество болтове и крепежни елементи,
1бр. контактен ключ за лек автомобил „Д. Ч.“ с рег. №
**** ***** ***.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Д.Г., Г.М., Б.Г., М. Д., В. Б., Г.И., В.К.; приетите по делото веществени доказателства,
предадени с протоколи за доброволно предаване от 05.10.2017 г. и 16.10.2017 г.;
извършените огледи на МП на 26.07.2017 г. в гр. К. и на 05.10.2017 г. в гр. П.,
с приложени фотоалбуми;
заключението на изготвената по делото автотехническа
експертиза на лек автомобил „Д. Ч.“ с рег. № **** ***** *****, справка за съдимост и
характеристична справка на подсъдимия.
Подсъдимият Д. се е възползвал от правото си да не
дава обяснения в съдебното производство, като поддържа обясненията си дадени в
досъдебното производство и изложеното от защитника му. Защитата на подсъдимия в
лицето на адв. В. пледира, че от обективна и субективна страна не е доказано
извършването на нито едно от двете престъпления, в които П.Д. е обвинен. Не
оспорва факта, че на подсъдимия са предоставени от страна на двете пострадали
лица посочените от тях суми – съответно от 1950 лв. за ремонт на лек автомобил
„Н. М.“ и 780 лв. за ремонт на лек автомобил „Д. Ч.“. Твърди обаче, че по
никакъв начин и в нито един момент нямал умисъл да въвежда в заблуждение някого
или да извършва некачествен ремонт. В случая ставало въпрос за неуредени
гражданско-правни взаимоотношения по повод сключени неформални договори за
ремонт на автомобили, а не за извършени престъпления.
Показанията на разпитаните свидетели
Д.Г. и Г.М., досежно повдигнатото обвинение за
извършено от подсъдимия престъпление по чл.209, ал.1от НК, съдът кредитира изцяло и счита, че същите са обективни, последователни и кореспондират
както помежду си, така и с останалите доказателства по делото. Тези показания съответстват на
изложените в обвинителния акт обстоятелства и опровергават твърденията на
подсъдимия, които съдът възприема единствено като негова защитна теза. По
делото не е спорно, че ремонтът на автомобила на пострадалия Г. е следвало да
бъде извършен в рамките на един месец, но вместо това той е продължил повече от
пет месеца и в крайна сметка Г. си е взел превозното средство с платформа,
неремонтирано. Няма спор също, че уговорката е била да се ремонтира скоростната
кутия, като впоследствие подсъдимият е обяснил на пострадалия, че е необходимо
и закупуването на компютър за нея. В течение на тези над пет месеца – от м.
септември 2015 г. до м. февруари 2016 г., подсъдимият е давал различни
обяснения за забавянето, като е искал и получавал от пострадалия допълнителни
парични суми и е обещавал, че ремонтът ще приключи съвсем скоро. Настоящият
съдебен състав приема, че противно на уговореното между пострадалия Д.Г. и
подсъдимия П.Д., последният не само, че не е извършил ремонт на скоростната
кутия на автомобила, но и през целия период от м. септември 2015 г. до м.
февруари 2016 г. по никакъв начин не е пристъпил към осъществяването му. От
показанията на св. М. се установява, че скоростната кутия изобщо не е била демонтирана
и твърдението на подсъдимия, че я е свалял и отремонтирал
не отговаря на истината. Действително, няма как по настоящото дело да се приеме
изготвената частна автотехническа експертиза, тъй
като тя не представлява събрано по надлежния ред доказателство. Свидетелските
показания на Г. М. обаче потвърждават отразеното в нея и съдът ги кредитира
изцяло, тъй като са дадени от незаинтересовано и непредубедено лице,
притежаващо необходимите експертни знания.
Относно показанията на Б.Г., М. Д., В. Б., Г.И. и В.К.,
дадени във връзка с повдигнатото обвинение за извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.232, ал.2, б. „б“, вр. с ал.1 от
НК, съдът счита същите за обективни и достоверни, тъй като са последователни,
еднопосочни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Безспорно се
установи по делото, че на 05.01.2016 г., пострадалият Б.Г. е оставил автомобила
си „Д. Ч.“ за ремонт на масления охладител, а впоследствие – на двигателя,
който ремонт вместо за две седмици, е продължил до м. юли 2017 г., т. е. повече
от една година и половина. През този продължителен период от време пострадалият
е давал неколкократно парични суми на подсъдимия, на
когото имал доверие – общо 780 лева, а Д. го убеждавал, че е наложително
закупуването на части и отстраняването на допълнителни повреди – смяна на повдигачите на клапаните, шлайфане на глава, смяна на
гарнитура, профилактика и пр. Многократно подсъдимият обещавал, че ремонтът ще
приключи „до 2-3 дни“ и че „събира“ автомобила, но всеки път се оказвало, че
твърденията му не отговарят на истината и ремонтът не е приключил. Дори му
изпращал снимки на измития в автомивка автомобил, който уж бил готов и само
трябвало да му се постави двигателя, за
да е напълно изправен. Установи се от свидетелските показания, че подсъдимият е
излъгал и св. К., че „клиентът не дава пари“, когато е следвало да се заплати
шлайфането на лицето на цилиндровия блок и извършената проба за херметичност.
Всъщност от показанията св. Г. и на св. К. става ясно, че подсъдимият изобщо не
уведомил пострадалия за тези обстоятелства, а Г. е разбрал за взаимоотношенията
между Д. и К. на по-късен етап, след обаждане по телефона от последния. До този
момент пострадалият не е бил информиран от подсъдимия и не е предполагал, че е
необходимо да се закупуват цилиндрови втулки и афектиран е заявил на св. К., че
каквито пари са му искани от Д., той му ги е дал. В крайна сметка ремонтът не е
бил извършен, а автомобилът е бил изоставен от подсъдимия повреден в с. Д.,
пред къщата на бабата на пострадалия.
При постановяване на присъдата си съдът ползва
заключението на изготвената по делото съдебна автотехническа
експертиза (т.II, л.201-221 от ДП). Вещото лице М. притежава необходимите
специални знания, в случая – в областта на автомобилите и автомобилното дело.
Експертизата е изготвена след оглед на л. а. „Д. Ч.“ и след запознаване с
материалите по делото.
От
експертното заключение и след изслушване на вещото лице в с. з. се установява,
че двигателят на лек автомобил марка ,,Д.“, модел „Ч.“ с рег. № **** ***** **** е бил демонтиран. При
извършения оглед на автомобила вещото лице е констатирало, че е невъзможно да
се определи давност на извършваните по превозното средство ремонти, а
двигателят е в разглобено състояние. Установено е, че две от втулките на
цилиндровия блок са пробити и е необходимо да се сменят с нови, тъй като в
противен случай автомобилът не може да бъде приведен в движение.
Приложените по делото писмени и веществени
доказателства, съдът кредитира изцяло при постановяване на присъдата си. Същите
са събрани по реда на НПК и в изискуемата от закона форма и са пряко относими към предмета на доказване по делото.
При така изложената и приета фактическа обстановка
съдът намира, че подсъдимият П.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава престъплението по чл.209, ал.1от НК, тъй като
на 26.09.2015 г. в гр. К., обл. П. с цел да набави за
себе си имотна облага възбудил заблуждение у лицето Д.Д.Г.,
ЕГН: ********** ***, че ще извърши ремонт на лек автомобил марка „Н.“ модел
„М.“ с рег. № ***** ****** *****, с рама № **************, собственост на Д. Д.
Г., ЕГН: ********** ***, който се изразявал в ремонт на скоростна кутия и смяна
на компютър, контролиращ скоростната кутия на горепосочения автомобил, като
поддържал това заблуждение у Д.Д.Г. ЕГН:**********
*** до 11.02.2016 г., а в действителност не извършил такъв ремонт и с това
причинил на лицето Д.Д.Г., ЕГН: ********** имотна
вреда в размер на 1950 лева.
По безспорен начин се установи, че подсъдимият Д. е
осъществил от обективна и субективна страна и състава престъплението по чл.232,
ал.2, б. „б“, вр. с ал.1 от НК, тъй като за периода
от 05.01.2016 г. до 16.07.2017 г. в гр. К., обл. П. е
измамил клиент – Б.С.Г., ЕГН:********** *** относно качеството на
предоставената услуга – извършване на ремонт и монтаж на двигател на лек
автомобил марка ,,Д.“, модел „Ч.“ с рег.
№ ***** ***** **** собственост на Б.С.Г. ЕГН: **********, който в
действителност не е бил извършен.
Престъплението „измама“ засяга обществените отношения,
свързани със собствеността. За да е налице измама, следва от обективна страна конкретно определено лице
да бъде заблудено, като се създаде у него от страна на извършителя на деянието
невярна представа относно такива обстоятелства, съобразно с които заблуденият
решава и върши имуществено разпореждане, от което настъпват вреди.
По делото е безспорно установено, че подсъдимият Д. е
извършил действия, с които е възбудил и поддържал възникналото заблуждение у
пострадалия Г., в резултат на което последният му е предал сумата от общо 1950
лева – 500 лева на 26.09.2015 г.; 500 лева в началото на м. октомври 2015 г.;
500 лева в началото на м. декември 2015 г.; 450 лева в началото на м. януари
2016 г. На 26.09.2015 г. подсъдимият е
заблудил пострадалия, че ще извърши ремонт на скоростната кутия на л. а. „Н.
М.“, който ще приключи в рамките на един месец. През този един месец ремонтът
не приключил, а дотогава, както и в следващите два месеца, Д. е поддържал
заблуждението у Г. в телефонни разговори, че колата ще бъде ремонтирана. През
м. декември 2015 г. подсъдимият информирал пострадалия, че може да си вземе
автомобила и ремонтът на скоростната кутия е приключил, но когато Г. отишъл в
автосервиза се оказало, че имало проблем с компютъра, контролиращ скоростната
кутия, който трябвало да бъде сменен. Така ремонтът продължил до 11.02.2016 г.,
когато пострадалият си взел автомобила с платформа, повреден, с липсващи части
и детайли, включително и компютъра на скоростната кутия. През този период от
време подсъдимият не само, че поддържал в телефонни разговори с пострадалия
заблуждението, че ще изпълни договорката, но и неколкократно
го излъгал, че автомобилът е ремонтиран и напразно го разкарвал от гр. Троян до
гр. Карлово и обратно – в началото на м. декември 2015 г., в началото на м.
януари 2016 г., на 10.02.0216 г. и на 11.02.2016 г.
Подсъдимият не е върнал получената от пострадалия
сума, нито е изпълнил договорката да поправи лекия автомобил.
Престъплението по чл.209 и сл. от НК от субективна
страна може да бъде извършено само при наличие на пряк умисъл и користна цел. С
оглед на това, за да е осъществен съставът му, следва към момента на
извършването подсъдимият Д. да е съзнавал и факта, че разпореждането с
имущество от страна на св. Г., ще причини на последния имотна вреда, тъй като
няма да получи насрещна престация за него.
Съдът не споделя доводите на защитата, че става въпрос
за неуредени гражданско-правни отношения. Не е спорно по делото, че между
пострадалия и подсъдимия е бил сключен неформален договор за извършване на
услуга /разновидност на договора за изработка/ – ремонт на лек автомобил.
Според константната съдебна практика /напр. Решение № 153 от 10.04.2012 г. по
н. д. №154/2012 г. I н.о. на ВКС, Решение № 404 от 19.09.1995 г. по н. д. №
300/95 г. на І н. о на ВКС и др./ престъплението по чл.209 НК е налице и
тогава, когато деецът използва договорните отношения само като способ за измама
и поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях. Съгласно Решение
№ 67 от 01.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 726/2010 г. на І н. о. „При сключване
на гражданско-правен договор е възможно да е налице измама, ако признаците на
посоченото престъпление са налице. Такъв е случаят, при който страната по
договора действа с измамлива цел, т. е. поема задължения, които поначало няма
намерение да изпълни. Деецът въвежда съконтрахента си
в заблуждение, че желае сключването на договора с произтичащите от това
последици, докато всъщност, цели да извлече неследваща му се имотна облага.
Тогава, неизпълнението на договора от негова страна е последица на предварително
взетото решение в тази насока, още към момента на сключване на договора. Не
всяко неизпълнение по договора обаче е равносилно на измама. Отправна точка при
разграничението на двете хипотези е наличието на намерение за изпълнение на
поетото задължението, респективно, съществуването на обективна възможност за
това, преценено към момента на сключване на договора. При престъплението измама
деецът изначално няма намерение да изпълни задължението, най-често, и не
разполага с обективна възможност да стори това. В тези случаи сключването на
договора е способ за въвеждане на пострадалия в заблуждение“. Предвид
изложените теоретични обстоятелства, приведени към разглеждания казус, съдът
счита, че от решаващо значение за наказателната отговорност на подсъдимия е
наличието, респ. липсата на намерение да се задължи по сделката по време на
сключването, тоест устният договор за услуга от 26.09.2015 г.
Доказателствата по делото сочат на категоричния извод,
че подсъдимият Д. е използвал създадените с пострадалия Г. гражданско-правни
отношения и с това е извършил престъплението измама, като същият е поел
задължение да ремонтира л. а. „Н. М.“, без да има намерение да го изпълни.
Установи се по делото, че в началото на м. декември 2015 г. Д. е уведомил
пострадалия, че ремонтът на скоростната кутия е извършен, а от показанията на
непредубедения свидетел М., които съдът изцяло кредитира, става ясно, че тя
изобщо не е била демонтирана. Няма как да се приеме, че подсъдимият е имал
намерение да изпълни ремонта ѝ, при положение, че дори не си е направил
труда да я свали, а направо е заявил на Г., че е ремонтирана. Впоследствие
убедил пострадалия да му даде допълнителни парични суми за подмяна на компютъра
на скоростната кутия, но по делото се установи, че този ремонт, ако изобщо се е
налагал такъв, също не е извършен. Това, че подсъдимият е свалил компютъра и някакви
части и детайли от превозното средство не води задължително до извод, че е имал
намерение да извърши ремонт. По-скоро тези действия на Д. следва да се
разглеждат като формални такива, имащи за цел да се поддържа заблуждението на
пострадалото лице, че се изпълнява постигнатата договорка. А тази договорка не
само, че не е изпълнена и автомобилът е взет от пострадалия повреден и с
липсващ компютър за скоростната кутия.
От всичко изложено следва да се направи несъмнен извод
за наличие на предварителен умисъл за въвеждане в заблуждение на св. Г. без
намерение от страна на извършителя да се задължава и да изпълнява уговорената
сделка.
Деянието е извършено с пряк умисъл и користна цел, тъй
като действията на Д. по възбуждане и поддържане на заблуждението на св. Г.
относно обстоятелството, че ще ремонтира лекия автомобил, са били насочени към
получаване на неправомерна облага – парична сума, която не му се следва.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и е искал настъпването на общественоопасните
последици – причиняване на имотна вреда. Същият е предвиждал, че в резултат на
упражненото от него въздействие върху измаменото лице, у него ще възникнат
неправилни представи относно действителните му намерения. Освен това,
подсъдимият не само е съзнавал, че в резултат на възбуденото и поддържано у
Д.Г. заблуждение, последният ще извърши акт на имуществено разпореждане и по
този начин ще увреди имуществото му, но е и желаел това. Съзнавайки неизбежното
настъпване на имотната вреда, подсъдимият Д. е действал и с цел да набави за
себе си имотна облага.
Подсъдимият Д. е осъществил изпълнителното деяние и на
престъплението по
чл.232,
ал.2, б. „б“, вр. с ал.1 от НК, тъй като за периода
от 05.01.2016 г. до 16.07.2017 г. в гр. К., обл. П. е
измамил св. Б.Г., относно качеството на предоставената услуга – извършване на
ремонт и монтаж на двигател на собствения на пострадалия лек автомобил марка
,,Д.“, модел „Ч.“ с рег. № **** *****
******, който в действителност не е бил извършен. Престъпленията против
стопанствата са очертани в Глава 6 от Особената част на НК. Родов обект на
посегателства са обществените отношения, свързани с установени общи и
специфични правила или изисквания за управление на стопанската дейност. При
стопанските престъпления се увреждат или се създават предпоставки за увреждане
на установения правен режим за стопанисване в отделни отрасли или сфери на
стопанската дейност, с което по косвен път се причиняват или се създават
условия за причиняване на стопански вреди.
Търговска измама, съгласно разпоредбата на чл.
232, ал.2, б. „б‘ от НК е налице, когато продавач
измами клиент относно качеството на стоките, материалите или услугите. От
обективна страна изпълнителното деяние се изразява в заблуждаване на клиента
относно качеството на стоките, материалите или услугите. Във всички случаи се
създава невярна представа у клиента и той е заблуден при закупуването на
стоката или услугата. Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат
обаче, за разлика от обикновената активна измама по чл. 209, ал. 1 НК, се
изчерпва само с неблагоприятното и в частност с измамливото въздействие върху адресата
– клиент. Неговата разпоредителна дейност, а още повече – причинената от нея
имотна вреда (за самия адресат или за трето лице), стоят извън състава на
престъплението. Тук следователно няма изрично изискване да настъпи някаква
имотна вреда – достатъчно е, че се смущава редът за осъществяване на
търговската дейност. Поради това престъплението не е против собствеността, а
против стопанството.
От гореизложената фактическа обстановка е видно, че с
деянието си подсъдимият П.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.232, ал.2, б. „б“, вр.
ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Д. при сключен договор
за извършване на услуга, като автомонтьор и представител на ЕТ „А. – П. *** и
„А. е.“ ЕООД, гр. К., измамил клиент – собственика на л. а. „Д. Ч.“ с рег. №
***** ***** **** Б.Г., в качеството на предоставената услуга – извършване на
ремонт на двигателя на автомобила. Както бе посочено по-горе, по безспорен и
несъмнен начин от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства се
установява, че ремонтът не е извършен, а превозното средство е престояло в
сервиза на подсъдимия в продължение на повече от една година и половина. През
този времеви период Д. многократно е заблуждавал пострадалия, че ремонтът скоро
ще приключи и е получавал е парични суми от него – общо 780 лева: 150 лева през
м. януари 2016 г.; 100 лева през м. март 2016 г.; 200 лева през м. април 2016
г.; 80 лева през м. април 2016 г.; 250 лева през м. май 2016 г. Съдът отчита
факта, че цилиндровата глава на двигателя и цилиндровия блок са изпратени от
подсъдимия в специализирания сервиза на св. К. и само по себе си това негово
действие е адекватно и правилно – в този смисъл е и становището на вещото лице
М.. И тук обаче подсъдимият е действал некоректно и недобросъвестно спрямо
пострадалия, който не е бил уведомен от него за необходимостта от закупуването
на две втулки за цилиндровия блок. Едва през м. януари 2017 г. в проведен
разговор със св. К., пострадалият е установил, че трябва да се плати извършената
от св. К. услуга и да се закупят двете втулки, защото в противен случай
двигателят не може да бъде приведен в изправност. Междувременно подсъдимият е
излъгал и св. К., че клиентът „не иска да плаща“ и е изоставил при него за
продължителен период от време тези елементи от автомобила – до 05.10.2017 г. Д. непрекъснато
заблуждавал св. Г., че двигателят пътува към него, че го „събира“, че е готов
за поставяне и пр. С това той безспорно е създал една невярна представа у
пострадалия за качеството на предоставената услуга, заплатена от последния. С
това е настъпил и престъпният резултат, който за това престъпление се изчерпва
с измамливото въздействие. В крайна сметка Б.Г. е получил автомобила си без
двигател, без контактен ключ, в полуразглобено
състояние, изоставен от подсъдимия пред къщата на баба му в с. Д..
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия П.Д. виновно, при форма на вина –
пряк умисъл. Цялостното поведение на подсъдимия навежда на извод, че умишлено е
че заблудил пострадалото лице Б.Г.
относно качеството на предоставената ремонтна услуга, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено опасни последици и е целял настъпването им.
С оглед изложеното съдът счита за безспорно и
категорично доказано, че подсъдимият Д. е извършил престъпленията по чл. 209,
ал. 1 НК и по чл.232, ал.2, б. „б“, вр. ал.1 от НК и
следва да носи наказателна отговорност за същите.
При индивидуализация наказанията на подсъдимия съдът
прецени всички критерии по чл.54 от НПК. Съобрази, че за извършените от Д.
престъпления се предвиждат наказания, както следва – за престъплението по 209,
ал.1 от НК – лишаване от свобода от една до шест години, а за престъплението по
чл.232, ал.2, б. „б“, вр. ал.1 от НК – лишаване от
свобода до две години или с пробация. В ал.5 на
чл.232 от НК е предвидено, че в случаите, когато по предходните алинеи определи
наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по
чл. 37, ал. 1, точка 6 или 7.
Измамата по чл.209, ал.1 от НК е тежко, умишлено
престъпление с висока степен на обществена опасност. При определяне на
наложеното на подсъдимия наказание, съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства чистото съдебно минало на извършителя и сравнително ниската
стойност на съставомерният резултат от деянието –
общо в размер на 1950 лева, което се явява невъзстановена и към момента щета за
пострадалия Д.Г.. Подсъдимият не е личност с висока степен на обществена
опасност, но начинът на извършване на престъплението, събраните по делото
доказателства /включително и тези в досъдебното производство/ и изпълняваната
от него трудова функция, сочат на особената морална укоримост
на деянието, което съдът отчита като отегчаващо отговорността му обстоятелство.
Дейността на подсъдимия е свързана ремонт на автомобили, при което клиентите се
лишават за определено време от възможността да ги ползват, разчитайки на
компетентното и добросъвестно отношение от страна на подсъдимия. Злоупотребата
с доверието на клиента, лъжливите обяснения и оправдания за забавянето и
поставянето му в положение безпричинно и неоснователно дълго време да не може
да ползва автомобила си, следва да се отчетат като обстоятелства, отегчаващи
вината на дееца.
При определяне размера на наказанието съдът съобрази
ръководните за съдилищата указания за индивидуализация на наказанието дадени с
Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93/2017 г. на ВКС, 3-то нак. отделение, а именно, че единствено броят на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства не може да обуслови
извод за баланс или превес на едни от тях. При преценката как да бъде
индивидуализирано наказанието следва да се отчете не само техния брой, но и
тяхната специфика. В случая съдът намира, че определяне на наказанието по реда
на чл. 55 НК не би съдействал за постигане целите на наказанието. Действително
по делото са констатирани смекчаващи обстоятелства, но те не са нито
многобройни, надхвърлящи значително по брой отегчаващите, нито изключителни по
своя характер.
Съдът,
отчитайки характеристиките, с които се индивидуализира конкретното деяние и
дееца, намира, че на подсъдимия Д. следва да се определи наказание при
условията на чл.54 от НК, но в размер по-близък до минималния, а именно
лишаване от свобода за срок от две години.
Престъплението по чл.232, ал.2, б. „б“, вр. ал.1 от НК не е „тежко“ по смисъла на чл.93, т.7 от НК,
като съдът намира за справедливо и съответстващо на обществената опасност на
деянието и дееца наказание лишаване от свобода за срок от една година. И тук
смекчаващи вината обстоятелства се явяват чистото съдебно минало на подсъдимия
и ниската стойност на нанесената на пострадалото лице щета – 780 лева. Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита продължителният период от време,
през който подсъдимият е осъществявал измамливите си действия – около една
година и половина, личността на пострадалия – негов познат, с чието доверие е
злоупотребил, състоянието, в което му е върнал автомобила – повреден, без
двигател и контактен ключ, изоставен отключен и без надзор.
С цел да бъдат изпълнени в най-висока степен задачите,
поставени пред генералната и специалната превенции за предупредителното и
възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото, както и
поправителното и превъзпитателно въздействие върху самия извършител, настоящият
съдебен състав счита, че следва да се наложи и кумулативно предвиденото
наказание лишаване от права на основание чл.37, ал.1, т.7 от НК, и по-конкретно
– от правото да упражнява професия или дейност, свързани с ремонт на леки и
товарни автомобили, като най-справедлив срок се явява този от три години,
считано от датата на влизане в законна сила на настояща присъда.
Така определеното за всяко от престъпленията наказание
като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на
деянието и дееца и в най-пълна степен би изпълнило целите, посочени в
разпоредбата на чл.36 от НК.
Деянията, санкционирани с настоящата присъда, се
намират в съвкупност помежду си. Всяко от тях е извършено, преди по отношение
за другото да има влязла в сила присъда. Затова на основание чл.23, ал.1 от НК,
съдът наложи на подсъдимия едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за
срок от две години. Прие, че за постигане целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК
за превъзпитаване и поправяне на подсъдимия следва да се приложи и разпоредбата
на чл.23, ал.3 от НК и към определеното общо най-тежко наказание да се
присъедини наказанието лишаване на подсъдимия от правото да упражнява професия
или дейност, свързани с ремонт на леки и товарни автомобили за срок от три
години, считано от влизане в сила на присъдата.
По отношение изтърпяването на така определеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода съдът намира, че с оглед невисоката степен на обществена
опасност на дееца, целите на наказанието и преди всичко предупредителното,
поправително и превъзпитателното му въздействие, ще се изпълнят с отлагане на
основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така определеното наказание
лишаване от свобода за срок от две години, с изпитателен срок от четири години.
Веществените
доказателства по делото – 1бр. цилиндров блок, 1бр. цилиндрова глава, 1бр.
гарнитура за глава, 1бр. горна част на глава, 18бр. болтове, 1бр. бутало с
биела, 1бр. смукателна тръба, 1бр.метален
капак, 3бр. би лени плъзгащи черупки на лагер, 8бр. болтове за глава, 1бр.
маховик, 1бр. рел-тръба, 1бр. ангренажен ремък, 1бр.обтягаща ролка, 2бр. ангренажни зъбни колела, 1бр.
вакуумна тръба, 3бр. бутала с биели, 1бр. помпа за високо налягане, болтове, скоби и придържащи
планки в кутия, 2 бр. дюзи, 1бр. динамо, 1бр. външна обтяжна ролка, 1бр. водна помпа, 1бр. опора на
перката, 1бр. водна помпа с корпус, тръби и маркучи, 1бр. турбина ведно с изпускателен колектор, отоплителен и
вакуумен радиатор, 1бр. тръба от колектора, 1бр. маслен охладител, термостатно тяло с маркуч, 1бр. паразитна ролка и планка за монтаж на двигател, маслен
датчик с преходник, 1бр. фланец за колянов вал, 2бр. балансиращи валове в корпус ведно с болтове, 4бр. тръби за дюзи, 1бр. датчик
за валове, 4бр. шплентове
за дюзи, 4бр. планки за фиксиране на дюзи, 1бр. гарнитура за изпускателни колектори, планка за
инсталация, матистролен болт за маслен охладител,
множество болтове и крепежни елементи, 1бр. контактен ключ за лек автомобил „Д. Ч.“ с рег. № ****
**** *****, съдът намира, че следва да бъдат върнати на Б.С.Г., след влизане на
присъдата в сила, доколкото същите се установи, че представляват части, детайли
и елементи от собствения му лек
автомобил „Д. Ч.“ с рег. № **** ***** ****.
С
оглед установената вина на подсъдимия, на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
остави в тежест на П.М.Д. направените по делото разноски, а именно – същият
следва да заплати по бюджета на изпълнителната власт, по бюджетна сметка на ОД на МВР гр. П. сумата от 480 лева, представляващи
направените по делото разноски от досъдебното производство; да заплати в полза
на Държавата, по сметка на Р. с. К. сумата от 80 лева, представляващи
направените по делото разноски в съдебното производство и да заплати на частния обвинител Б.С.Г. сумата от 800 лева,
представляващи разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ц.Ч.