Р Е
Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 16.04.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и пети март през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Екатерина
Калоянова като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 3099 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
273 от ГПК.
С решение № 301824 от 15.12.2019
г. по гр.д.№ 21015/2019 г. по описа на СРС,
І ГО, 27 състав, съдът е осъдил
на основание чл. 41 ЗС М.Д.М., ЕГН ********** с адрес: ***, да
заплати на Т.Б.М., ЕГН **********, Б.С.М., ЕГН **********, и Д.С.М., ЕГН ********** и тримата с адрес: гр. София, кв. Княжево, ул. *****, сумата от 2 785лв.
(на всеки по 938,33лв.), представляваща припадащата се спрямо собствените
му 1/2 ид.ч. от стойността за извършен през м.08 - 10.2018 г. необходим
ремонт на покривна конструкция на двуетажна жилищна сграда, находяща се
в гр. София, кв. „Княжево“, ул. „*****.
Със
същото решение на основание чл. 78, ал. 1 М.Д.М. е осъден да заплати на Т.Б.М.,
ЕГН **********, Б.С.М., ЕГН **********, и Д.С.М., ЕГН **********, разноски по
делото общо в размер на 750 лв. (по 250 лв. за всеки).
Недоволен от така постановеното
решение, е останал ответника в първоинстанционното производство М.Д.М., който в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност, поради
противоречието му на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост
по подробно изложени във въззивната си жалба съображения. По-конкретно
поддържа, че неправилно първостепенния съд е кредитирал СТЕ, тъй като по-голяма
част от разходните документи не доказват, че посочените в тях суми са реално
платени. Счита, че е признал на ищците разходи за 464 лв. Искането към съда е
да отхвърли иска изцяло. Претендира разноски и за двете инстанции.
Въззиваемите – Т.Б.М.,
Б.С.М. и Д.С.М., чрез адв. Д.С. оспорват жалбата в депозирания по реда на чл.
263 от ГПК оспорват писмен отговор въззивната жалба и поддържат, че решението е
правилно и законосъобразно и молят съда да го потвърди изцяло. Претендират
разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д.
№ 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV
г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
В случая, обжалваното
решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което
на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
По исковете с правно
основание чл. 41 от ЗС.
Първоинстанционният
съд е сезиран със субективно съединени осъдителни искове по чл. 41 от ЗС.
Нормата на чл. 41 от ЗС предвижда, че всеки
собственик, съразмерно с дела си в общите части на сградата е длъжен да участва
в разноските, необходими за поддържането или възстановяването й, както и в
полезните разноски, за извършването на които е взето решение на ОС на ЕС.
Следователно необходимите предпоставки за установяване основателността на
предявения иск са: наличието на сграда, представляваща ЕС, извършени необходими
или полезни разноски за сградата, решение на ОС /касае само полезните
разноски/, доказване основанието и размера на разноските.
В тази връзка законосъобразен е извода
на СРС, че ищците и ответникът са етажни собственици в двуетажна къща, находяща се в гр. София, кв.
„Княжево“, ул. „*****.
По делото са
отделени за безспорни и обстоятелствата, че между страните била постигната
договорка за извършване на ремонт на покрива на посочената къща, че
извършването на ремонта е бил необходим за запазване на общата
вещ, че от припадащата се на ответника част от разходите, направени за ремонта,
съобразно дела му от общата вещ, той заплатил на ищците сумата от 4 000 лв. и му
били приспаднати още 900 лв. - стойност на горелка към отоплителния котел в
сградата, закупена през 2016 г. съвместно от страните за 1 800 лв.
От приетия по Делото
договор за услуга от 20.08.2018 г. се установява, че между ищеца Д.М. в
качеството му на възложител и В.Г.М., в качеството му на изпълнител е бил
сключен договор за СМР, по силата на който възложителят възлагал, а
изпълнителят се задължавал срещу уговорено възнаграждение в размер на 6 600
лв., да извърши ремонт на покрива на фамилна къща в гр.София, ул. *****,
изразяващ се в подмяна на цялата дървена конструкция, поставяне на нови
керемиди и зидане наново на комините със срок за изпълнение до 15.10.2018 г.
Съгласно разписка
от 20.10.2018 г. се установява, че В.Г.М. получил в брой сумата по договора.
По делото пред СРС
са приети фактури, касови бележки и стокови записки за материали, издадени в
периода м.08.2018 г. до м.10.2018 г. общо на стойност 9 469 лв.
От заключението на
вещото лице по допуснатата пред СРС и неоспорена от страните по делото СТЕ,
която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, се установява, че
стойността
на ремонта на покрива по средни пазарни цени на материали и вложен труд възлиза
на стойност 16 070 лв. По договореност едната капандура е за
сметка на ищците – 700 лв., и горелката 1 800 лв. Тоест, според вещото
лице стойността на покрива с работа и материали възлиза на 13 570 лв. или
за ½ ид.ч. на ответника – 6 785 лв. От тях ответника е платил
4 000 лв., като остава задължен за сумата от 2 785 лв.
От показанията на разпитания
по делото свидетел - В.Г.М. се установява, че същият е осъществил ремонта
на покрива, изразяващ се в събаряне на стария, пренареждане на керемиди,
влагане на дървен материал, дограма, керемиди, за което бил съставен договор от
20.08.2018 г., който подписал, както и разписка от 20.10.2018 г.
От
всичко изложено до тук, настоящият въззивен състав изцяло споделя становището
на СРС, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
както и от заключението на СТЕ, се установява, че ремонтът на покрива по средни
пазарни цени възлизала общо на стойност 16 070 лв. Ищците и ответника са
договорили, че на ответника ще бъде приспадната сумата от 900 лв. /стойност на
горелка към отоплителния котел в сградата, закупена през 2016 г./, както и стойността
на едната капандура от 700 лв., както и не е било спорно, че ответникът
заплатил на ищците сумата от 4 000 лв. С оглед горното, съразмерно квотите
на собствениците, правилно СРС е уважил така предявеният иск за целият му
размер за сумата от 2 785 лв., или ответника дължи по 928,33 лв. на всеки
един от ищците.
Изложеното
обосновава извод да е осъществен фактическия състав на предявеното от ищците
право, следователно искът се явява основателен и като такъв правилно е
бил уважен от първостепенния съд.
С
оглед изхода на делото пред настоящата инстанция на въззивника не следва да
бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски. Въззиваемата
страна не ангажира доказателства за направени разноски пред СГС и не претендира
такива.
В упражнение на
правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди
обжалваното решение.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 301824 от 15.12.2019
г. по гр.д.№ 21015/2019 г. по описа на СРС,
І ГО, 27 състав, вкл.в частта за разноските.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.