Р Е Ш Е Н И Е № 108/14.7.2020 г.
гр. Ямбол, 14.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският административен съд, четвърти състав, в
публично заседание на 24 юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Ваня Стоянова
при секретаря Стела Гюмлиева, разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 103 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на С.Д.Т. *** против Заповед №
ЗСП/Д-Я/335 от 20.03.2020г. на Директора
на дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол, с която й е отказано отпускане на
еднократна помощ по подадено от нея заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-Я/335 от
20.03.2020г. по реда на чл. 16 от ППЗСП/Правилника
за прилагане на Закона за социално подпомагане/. С решение № 28-РД06-0011 от
28.04.2020г. на директора на Регионална дирекция „СП“, Ямбол е отхвърлена жалбата на Т. против
Заповед № ЗСП/Д-Я/335 от 20.03.2020г. на
Директора на дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол.
В жалбата се сочи, че на 27.01.2020г. на
автобусна спирка в кв.“Аврен“ са й били откраднати наличните пари, като е
писала писмо-жалба до Полицията в квартала. Това е била причината да поиска
еднократна социална помощ от дирекция „СП“,Ямбол. Отказа да й бъде отпусната
социална помощ намира за незаконосъобразен. Счита, че отговаря на условията за
получаване на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСПЗЗ.
В съдебно заседание оспорващата
се явява лично, поддържа депозираната жалба и излага становище за уважаването
й, както и за отмяна на оспорената заповед.
Административният орган, чрез
юрисконсулт А. оспорва жалбата. Счита, че в процесния случай не е установена
инцидентно възникнала за жалбоподателя потребност, както и липсата на собствени
средства. Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна.
ЯАС, като
взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и
прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
Оспорващата е подала заявление-декларация с вх. №
ЗСП/Д-Я/335 от 02.03.2020г. по реда на чл. 16 от ППЗСП до Директора на
дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол, с която е поискала отпускане на
еднократна помощ, поради това, че са й откраднали парите от пенсията.
По заявлението е изготвен социален доклад от 20.03.2020г.,
включващ описание на семейното и материалното положение на г-жа Т.. В
част Б от същия, досежно преценката на нуждите от социално подпомагане е
предложено да й бъде отказана исканата социална помощ, тъй като няма доказана
инцидентно възникнала жизненоважна потребност. В доклада са констатирани
следните обстоятелства: посочено е, че
живее сама в общинско жилище, като искането за еднократната помощ е в резултат
на това, че на автобусна спирка са й откраднали 125 лева и няма близки, които
да й оказват финансова помощ. Други обстоятелства, които констатира адм. орган
е, че на 06.02.2020г. има извършена продажба на наследствен недвижим имот, като
нейния дял от продажбата е в размер на 150 лева. Пенсията, която получава е в размер на 319,20 лева. Изводът на
адм. орган е, че не са възникнали
здравословни, комунално-битови или други жизненоважни потребности.
Със Заповед № ЗСП/Д-Я/335 от
20.03.2020г. на Директора на дирекция
“Социално подпомагане”-Ямбол, й е отказано отпускане на еднократна помощ със
същите мотиви, че лицето няма възникнала жизненоважна потребност.
С решение № 28-РД06-0011 от
28.04.2020г. на директора на Регионална дирекция „СП“, Ямбол е отхвърлена жалбата на
оспорващата против цитираната заповед. По-горестоящият административен орган е
приел, че не са налице предпоставките на чл. 16 от ППЗСП, като посочва в мотивите
си, че еднократната помощ по чл. 16 се отпуска за потребности, които настъпват
като отклонение от обичайния начин на
живот и не могат да бъдат преодолени
със собствени средства. Ответната страна приема, че макар и недоказано с писмени
документи, кражбата на 125 лева не може да се счете за инцидент, в резултат на който да са
възникнали конкретни потребности, които не
е могла да задоволи. Адм. орган е установил при служебна проверка, че от
продажба на наследствен имот оспорващата
е имала допълнителен доход м. февруари в
размер на 150лв. От друга страна адм. орган посочва в мотивите си, че
разпоредбата на чл. 16 от ППЗСП е една правна възможност, предпоставките за
прилагане на която се преценят от органа по социално подпомагане, а не е безусловно
законно право.
Съдът с определението за
насрочване на делото указа на оспорващата, че следва да представи доказателства
за инцидентно възникнала потребност, което е предпоставка за отпускане на
помощта по чл. 16 от ППЗСПЗЗ. В съдебно заседание оспорващата заяви, че за кражбата на парите е изпратила
писмо до Полицията и че няма отговор.
Не се спори относно факта, че оспорващата получава пенсия в размер на 319,20лева, както
и че е получила доход от наследствен имот в размер 150 лева и че живее в
общинско жилище.
Тези обстоятелства са отразени в
социалния доклад и са взети предвид от
административния орган. По делото е представена Заповед № ЗСП/Д-Я/335 от
20.03.2020г. на Директора на дирекция
“Социално подпомагане”-Ямбол, решение № 28-РД06-0011 от 28.04.2020г. на
директора на Регионална дирекция „СП“,
Ямбол , както и заверено копие на адм. преписки. По делото беше представен от
оспорващата и отговор с изх. № 91-00-0400 от 08.05.2020г. от Агенция за
социално подпомагане, видно от който се акцентува на обстоятелството, че след
извършена служебна проверка се установява, че през м. февруари е извършена
продажба на недвижим имот, с което
възможностите за самоиздръжка чрез лично имущество не са изчерпани.
При така
изяснена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена до АС –Ямбол, чрез административния орган в рамките на 14-дневния преклузивен срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК. Съдът е сезиран от надлежна страна - участник в
административното производство срещу акт, с който се засягат негови законни
права и интереси и следователно е подлежащ на оспорване. Във връзка с
изложеното, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед
№ ЗСП/Д-Я/335 от 20.03.2020г. на
Директора на дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол, с която й е отказано
отпускане на еднократна помощ по подадена от нея заявление-декларация с вх. №
ЗСП/Д-Я/335 от 20.03.2020г. от
02.03.2020г. по реда на чл. 16 от ППЗСП.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът
проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на
всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от
оспорващия.
Съгласно чл. 12 ЗСП социалните помощи са месечни, целеви и еднократни и
се отпускат след преценка на обстоятелствата, посочени в чл. 12, ал. 2 ЗСП. Условията и
редът за предоставянето и прекратяването на социалните помощи са уредени в
ППЗСП. В чл. 16 от
правилника са
посочени потребностите, за чието задоволяване се отпуска еднократна помощ:
инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други
жизненоважни потребности на лицата и семействата. Посочено е, че тази помощ
може да се отпуска веднъж годишно със заповед на директора на ДСП или
упълномощено от него длъжностно лице, като е уреден и нейният максимален
размер: до петкратния размер на гарантирания минимален доход, определен от
Министерския съвет.
От цитираните дотук норми може да се
направи извода, че за да е налице право на еднократна социална помощ, е
необходимо внезапно (инцидентно) да са възникнали посочените в чл. 16, ал.1 ППЗСП жизненоважни потребности. Субекти на това
право са тези български граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради
здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат да
осигурят задоволяването на внезапно възникналата потребност (сами чрез труда си
или чрез доходи, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на
задължените по закон да ги издържат лица). Следователно, анкетата, която се
прави при постъпила молба за еднократна помощ, трябва да даде отговор на въпросите:
а) налице ли е инцидентно възникнала потребност от изброените в чл. 16, ал.1
ППЗСП; б) какви
доходи по смисъла на § 1, т.9
ППЗСП има лицето,
искащо такава помощ; какво имущество
притежава и налице ли е реална възможност то да реализира доходи от него; в)
има ли задължени по закон лица да издържат искащото помощ лице, и имат ли тези
лица реалната възможност да изпълняват това свое задължение.
В хода на административното
производство всички тези въпроси са получили своя отговор, а пред съда не се
установява нещо различно. Следва
да се приеме, че жалбоподателката има доходи от пенсия-319,20 месечно. Получила е месец февруари доход
еднократно от продажба на наследствен
имот в размер на 150 лева. Следва да се има предвид, че в изготвения Социален доклад /по повод
заявлението-декларация с вх. № ЗСП/Д-Я/335 от
02.03.2020г./, който е официален документ за установените в него
обстоятелства, неоспорен, изготвен и
подписан от социален работник и главен социален работник е посочено, че
сумата, която установила Ст. Т., че е
открадната е около 125 лева. И въпреки, че не е представила писмени
доказателства за сигнализиране на Полицията, адм. орган е взел предвид твърдението за извършена
кражба при излагане на мотивите си за
преценка по законосъобразност на искането по чл. 16 от ППЗСП.
С оглед изложеното, по делото
няма конкретни доказателства за настъпването на внезапно възникнала
потребност, внасяща смут и нарушаваща нормалния живот на жалбоподателката. Към
потребности от този род могат да се причислят внезапно заболяване, природно
бедствие или настъпване на битово произшествие (като пожар, наводнение,
срутване на дом), страдание от престъпление или изобщо някакъв непредвидено
възникнал тежък инцидент, който е поставил търсещото социална помощ лице в
невъзможност да се справи с бедствената ситуация със свои сили. В случая оспорващата получава всеки месец пенсия в посочения
размер, в обхвата на
разглежданата хипотеза не попада плащането на наем и изхранване, за отпускане на
помощ по чл. 16 от ППЗСП. За тези нейни нужди е отпусната пенсия, чийто месечен размер в житейски аспект е
действително нисък, но така или иначе не е основание или предпоставка за
отпускане на помощ по чл. 16. В този смисъл не са представени
доказателства за наличие на инцидентно
възникнали жизненоважни потребности. Както е посочено и в писмо изх. № 91-00-0400
от 08.05.2020г. от Агенция за социално подпомагане, от извършена служебна
проверка се установява, че през м. февруари е извършена продажба на наследствен
недвижим имот, с което възможностите за
самоиздръжка на оспорващата чрез лично имущество не са изчерпани. В този смисъл няма основание и
за приложението на чл. 16 от ППЗСП, която
еднократната помощ не е всеобхватна, а се отпуска при наличие на
непредвидени и неочаквани събития.
В заключение съдът намира, че
заповедта съответства на събраните доказателства в хода на административното
производство пред Дирекция “Социално подпомагане” Ямбол.
Еднократната
помощ по чл.16 от ППЗСП е правна
възможност за подпомагане при непредвидено, неочаквано събитие и невъзможност
за преодоляването му, поради липса на собствени средства, каквито обстоятелства
към момента на извършване на преценката от административния орган не са били
налице.
По изложените съображения, не са
налице предпоставките за отпускане на еднократната помощ по чл. 16 от ППЗСПЗЗ
за жалбоподателката, поради което и жалбата като неоснователна следва да се
отхвърли.
Предвид горното и на основание
чл. 172 ал. 2 от АПК, ЯАС, четвърти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
жалбата на С.Д.Т. ***, против Заповед № ЗСП/Д-Я/335 от 20.03.2020г. на
Директора на дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол, потвърдена с Решение №
28-РД06-0011 от 28.04.2020г. на директора на Регионална дирекция „СП“, Ямбол.
Решението е окончателно, с оглед
разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане.
СЪДИЯ: /п/ не се чете