РЕШЕНИЕ

№1463

гр. Перник, 02.10.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Лили Добрева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №08265 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

              По изложените в исковата молба обстоятелства „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* е поискало да бъде установено по отношение на  И.П.Е., ЕГН **********, адрес: ***, съществуват следните вземания, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по образуваното ч.гр.д. № ****/****г. по описа на PC Перник, а именно: 826.32 лева – главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер ****-********, 198.31 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 18.10.2013г. до 18.09.2015г.; 396.64 лева - лихва за забава за периода от 19.10.2013г.до 07.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на задължението, както и присъждане на съдебните разходи по заповед производство, както и направените разноски в настоящето производство. 

Ответника е подал отговорна исковата молба, чрез назначения му особен представител, като е оспорила исковете. Направил е и възражение, че претендираните суми са погасени по давност. 

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното: 

             Видно от приложените по делото писмени доказателства се установява, че на   02.10.2013г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********** и И.П.Е.. ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер ****-********, въз основа на който между страните възниква облигационноправна връзка. По силата на договора кредитополучателят се е съгласил предоставеният му кредит в размер на 991.64 лева да бъде изплатен пряко на упълномощения   Търговски партньор . Извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита - предмет на сключения договор, като последният се задължава да върне така отпуснатата заемна сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва (а именно - добавка, съставляваща печалбата на кредитора) на 24 месечни погасителни вноски.

             Ищцовата страна сочи, че падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 18.10.2013г. Считано от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава. В този случай съгласно договора се дължи договорно обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислява спрямо действащата законна лихва.

              Крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на 18.09.2015г., с което става е станал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл.86 от ЗЗД) от подаване на завлението до изплащане на задължението.  

               В последствие на 10.01.2017г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ********** и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ********* се е сключил договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл.99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, става второто дружество.  

               Съгласно задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цеденгьт е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията.  В изпълнение на задължението си за уведомяване, ищцовото дружество изпраща писмено уведомление до И.П.Е., но пратката се връща в цялост като непотърсена от адресата. Предвид този факт в настоящото производство предстои да бъде връчено уведомление приложено ведно с исковата молба. /В този смисъл е и Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС по т.д.№ 12/2009г.,Н т.о.,ТК/.

                 Видно от заключението на вещото лице В.В., след направена проверка в счетоводството на ищцовото дружество, същото е установило, че  на И.П.Е. е предоставен кредит съгласно договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер ****-******** от 02.10.2013г. в размер на 991,64 лева. Датата на последно направена вноска е 31.01.2014г., с която е погасена част от вноската с падеж 20.02.2014г. След направените вноски по кредита, остатъка от дължимата сума по договор за потребителски кредит ****-********/02.10.2013г е в размер на 1004,63 лева, от които 816,24 лева главница и 188,39 лева такса за обработка на кредита .

По договора лихвения процент е 0%. Обезщетението за забава върху всяка забавена погасителна вноска за периода от 21.02.2014г. до 07.08.2018г е в размер на 305,54 лева.              

 Предвид всичко изложено съдът приема, че е установено по делото наличието на сключен  договора за заем, по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД, поради което ищеца е доказал съществуването на такъв договор, както и че сумата е получена от ответника, като същия.

Налице са предпоставките за уважаване на предявеният по чл.79 от ЗЗД иск. Ищцовата страна е следвало да докаже съществуването на договора за заем и факта, че заемодателя и бил изправната страна по него, както и валиден договор за цесия между заемодателя и ищеца. Усвояването на кредита се установява с предаването на сумата, което не се оспорва от ответника, като по този начин заемодателя е изпълнил задължението си по чл.240, ал.1 от ЗЗД. Същия не е длъжен да доказва неизпълнението, тъй като то е отрицателен факт и не би могло да се докаже от твърдящия го. На доказване подлежи положителния факт на изпълнението,  но доказателства в тази насока е следвало да представи ответника, нещо което той не е направил. От изложеното следва, че исковете като основателни и доказани следва да бъдат уважени, но по отношение на главницата до размера установен от вещото лице, като за разликата до пълния предявен размер на претендирана главница иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

               Ответника, както бе посочено е направил възражение с отговора на исковата молба, че вземанията на цесионера са погасени с изтичането на 3 годишен давностен срок, на основание чл.111, ал.2, б.”в” от ЗЗД. Съдът счита възражението за неоснователно. Съдът намира това възражение по отношение на главницата за неоснователно. Независимо, че уговореното връщане на кредита е разсрочено, на 24 месечни вноски, това не го прави периодично плащане. Това е съгласие на кредитора да приеме изпълнение на задължението на части. Това представлява частично плащане по договор на конкретно определена изначално сума. При договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания /в този см. Р. № 261/12.07.2011 г. на ВКС по гр. дело 795/2010 г. /. Касае се за уговорено договорно задължение в общ размер 826.32 лв. и независимо, че страните са уговорили месечни вноски с конкретно определени падежи, то тези падежи не представляват друг срок за настъпване изискуемост на вземането, различен от крайния срок, който съвпада в случая с падежа на последната вноска - 18.09.2015 г. От тази дата, цялото задължение по договора /в случая неиздължената част от него/ става изискуема и за нея е приложима общата петгодишна давност, съобразно чл. 110 и чл. 114 от ЗЗД.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      Тъй като, в случая претенцията е предявена на 23.08.2018г. и към тази дата не е изтекъл срок, по-дълъг от 5 години, то вземането на ищеца за неизплатения остатък от   главница, не се е погасило по давност, дължимо е от ответника и в тази част предявеният установителен иск, като основателен, следва да се уважи до установения от вещото лице размер от 816.24 лева, като за разликата до пълния размер следва де бъде отхвърлен като неоснователен.

Съгласно Решение № 206 от 30.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1055/2010 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата, каквото и да е естеството на възнаградителни или мораторни /т. е. обезщетения за забавено плащане на сумите по договорите за финансиране/, вземанията за тях се погасяват с тригодишна давност. Съгласно разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. В случая ако се приеме, че в погасителния план към договора е включена и възнаградителна лихва то всяка една вноска е с посочен падежа на съответна дата. По гореизложени съображения съдът намира, че предвид датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение - 23.08.2018г., то и договорна (възнаградителна) лихва дължимата се лихва за 23 вноски е погасена по давност, като остава непогасена по давонст евентуална лихва за евентуална договорена лихва по дължимата се последна вноска с падеж 18.09.2015г.. Същевременно видно от договора за кредит в същия не е уговорен размер на договорна лихва, като само е посочен 24.85 % лихвен процент. В  погасителния план към договора е посочена само главница, поради което съдът намира, че сумата по евентуална възнаградителна лихва е начислена като главница. Както бе посочено и вещото лице сочи, че не е била договаряна между кредитодателя и кредитополучателя договорна лихва а само 188,39 лева такса за обработка на кредита, каквато не се претендира в настоящето производство. Предвид горното искът за заплащане на договорна /възнаградителна/ лихва следва да бъде отхвърлен като неоснователен. 

  На основание чл.86 ЗЗД върху главницата от 816.24 лв., се дължи и законната лихва която видно от заключението на вещото лице 21.02.2014г. до 07.08.2018г е в размер на 305,54 лева, като за разликата до пълния размер иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Предвид изложеното по-горе и в този случай вземането за законна лихва преди 28.08.2015г. е погасено с изтичането на 3 годишен давностен срок, поради което иска се явява основателен за сумата от 235.24 лева съобразно таблица 3 от заключението на вещото лице.

  На същото правно основание следва да се присъди и законната лихва считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.08.2018г.,  до окончателното изплащане на сумата.

В случая независимо, че процесуалния представител на ответника е назначен служебно, следва да се приеме, че е налице уведомление,  тъй като действия извършени с участието на процесуален представител следва да се счита, че са надлежно извършени, независимо дали има връзка между представител и представляван.  В случая длъжника е търсен на посочения от същия адрес но не е намерен, като цедента е  положил всички възможни усилия за уведомяването му, поради което възраженията на особения представител на ответника в тази насока съдът приема за несъстоятелни.        

Съобразно ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъдат присъдени и разноските сторени от ищеца в заповедното производство, платена държавна такса и юристконсултско възнаграждение, както и направените разноски в настоящето производство в общ размер на 517.87 лева, изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.  

  Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

            

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение  И.П.Е., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* със съдебен адрес:***, сумата от 816.24 лева – главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер ****-********, 235.24 лева - лихва за забава за периода от 28.08.2015г., до  28.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 28.08.2018г., до окончателното изпълнение на задължението, като за разликата до пълния предявен размер от 826.32 лева главница, 396.64 лева - лихва за забава за периода от 19.10.2013г.до 07.08.2018г., и иска за заплащане на 198.31 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 18.10.2013г. до 18.09.2015г.; ОТХВЪРЛЯ исковете като недоказани и неоснователни и погасени по давност.

ОСЪЖДА   И.П.Е., ЕГН **********, адрес: ***,, да заплати на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* със съдебен адрес:***, сумата от общо от 517.87 лева, направени разноски по настоящето дело и направени разноски в заповедното производство по гр.дело № 0****/****г., по описа на ПРС.                                 

              След влизане на решението в сила, частно гражданско дело  №   № 0****/****г., по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                 

 

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: