№ 1912
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20211100106665 по описа за 2021 година
Ищцата Б.Д., чрез адв. О., твърди в исковата молба, че е претърпяла
подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.10.2020г. в гр. Нови Искър по
вина на водача на автобус „БМЗ 320 Просити ЦНГ“ с рег. № ******* Ц.П.,
нарушил ЗДвП, като предприел изпреварване в лентата за насрещно
движение, при което реализирал удар с движещия се в нея л.а. „Пежо
Партнер“ с рег. №СВ6361РС. С цел избягване на ПТП, водачът на автобуса
предприел аварийно спиране, при което намиращата се в същия като пътник
ищца паднала в салона и получила подробно описаните телесни увреждания.
Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника – ЗК „Л.И.“ АД, поради което
предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 60 000 лв. -
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 16.01.2021г. – датата, на която е изтекъл срокът на застрахователя за
изплати обезщетение въз основа на заявената извънсъдебно от ищцата
претенция.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът подава писмен отговор, /който
съдът следва да съобрази като подаден в законовия срок, съгласно указанията
на САС, дадени с определение от 09.02.2022г. по в.ч.гр.д.№3845 по описа на
съда за 2021г./, в който оспорва изцяло предявения иск. Оспорва вината на
застрахования при него водач, като поддържа, че вина за настъпилото ПТП
има единствено водача на л.а. „Пежо Партнер“ М.К., която е отнела
предимството на водача на автобуса. Оспорва настъпването на твърдените от
1
ищцата неимуществени вреди и причинната им връзка с ПТП. Навежда
евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата,
което е пътувала в автобуса права, без да използва наличните свободни
седалки и без да се държи стабилно за наличните ръкохватки и дръжки.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема от фактическа страна следното:
По делото са ангажирани писмени доказателства – констативен
протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествието и албум към
него. За установяване механизма на ПТП по делото са изслушани
заключението на съдебна авто-техническа експертиза и са събрани гласни
доказателствени средства.
При разпита в съдебно заседание свидетелят Е.Й. заявява следното: Той е
бил пътник в процесния автобус към момента на осъщественото ПТП и също
е пострадал. Качил се в автобуса за една спирка от ж.п. гара „Курило“. Возел
се прав, държейки се за железния лост в горната част на купето. Събитието се
случило около обяд, в автобуса имало много пътници. Част от тях били
правостоящи към момента на ПТП, въпреки, че в автобуса имало достатъчно
свободни места, защото инцидентът се случил на близко разстояние от
следващата спирка и хората се подготвяли да слизат. Според свидетеля
автобусът се е движел бързо, с около 50 км/ч, внезапно предприел спиране в
авариен режим, при което част от пътниците паднали на пода в салона. Сред
падналите били той и ищцата. Не може да каже къде точно се е намирала
ищцата преди удара, видял я след това – лежала на пода, държала се за
главата и й течала кръв.
Свидетелката М.К. заявява следното: Спомня си за пътния инцидент, тя
управлявала л.а. „Пежо Партнер“. Движила се по улица, чието име не знае,
която образува кръстовище с улицата, на която е настъпило ПТП. На ъгъла на
улицата имало къща и дърво, като дървото покривало знака „Стоп!“. Въпреки
това заявява, че е спряла, за да се огледа. Първоначално заявява, че е спряла
на нивото на знака „Стоп!“, след което, че е спряла на ръба на кръстовището
между двете улици, като не може да посочи дали знакът е точно на ръба или
преди него. Уточнява, че спряла така, че да има видимост към главния път, но
без да излиза на него. Възприела е в далечината автобус, но преценила, че е
безопасно да излезе на пътното платно, предприемайки маневра „завой
надясно“. Потеглила с ниска скорост, на първа предавка. В този момент,
автобусът предприел маневра „заобикаляне“ на превозно средство – камион
или кола, спрял в неговата лента за движение, при което навлязъл частично в
лентата за движение на лекия автомобил. Възприемайки опасността,
свидетелката незабавно преустановила движението си и се опитала да се
върне назад, за да освободи платното. Не успяла толкова бързо да смени
предавките на автомобила и настъпил удар. Към момента на удара,
управляваният от нея автомобил се е намирал под ъгъл спрямо осевата линия,
за която сочи, че не помни дали е била прекъсната или непрекъсната. След
2
удара автомобилът не е бил нито отместен, нито завъртян - останал там,
където се е намирал към момента на съприкосновението, а именно – в дясната
лента за своята посока на движение.
При разпита в съдебно заседание свидетелят Ц.П. заявява следното: Той е
бил шофьорът на процесния автобус. Инцидентът станал някъде около 12:05
ч. Движел се от гара „Курило“ към следващата спирка със скорост около 20-
30 км/ч. На това място платното за движение няма пътна маркировка.
Възприел в своята лента за движение паркиран автомобил, намалил
скоростта, огледал се и тъй като в този момент лентата за насрещно движение
била свободна, предприел маневра „заобикаляне“. В този момент от
ул.“Иглика“ излязъл лек автомобил Пежо. Възприемайки опасността,
свидетелят задействал спирачната система с авариен режим, което
предизвикало падане на пътници в салона на автобуса. Когато видял Пежо-то
за първи път, свидетелят твърди, че то вече е било в движение и навлязло в
лентата, която е лява спрямо посоката на движение на автобуса. Водачката се
опитала да върне назад, но не успяла и автобусът ударил леко лекия
автомобил, свидетелят заявява, че „леко го е закачил“. Твърди, че е имал
видимост към улицата, от която е излязлъл л.а. Пежо, но когато е възприел
автомобила, той вече е бил навлязъл на главния път и автобусът е бил твърде
близо – на около 2-3 метра.
Заявява, че в автобуса е имало повече седящи места, отколкото пътници
– достатъчно за всички, които в този момент са се намирали в него. ПТП е
настъпило на около 200 - 300 метра от следващата спирка.
По делото е изслушано заключението на САТЕ, изготвено от вещото
лице инж. А., в което е посочено следното:
На 06.10.2020 г. около 12.05 ч. в гр.Нови Искър, кв.”Курило” по ул.
„Търговска“ в посока от ул. „Роден край“ към ул. „Зорница“ в дясната
половина на платното за движение се е движил автобус БМЦ 320 ПРОСИТИ
ЦНГ, с рег.№ ******* управляван от Ц.Е. П. със скорост около 30 км/ч.
Времето е било дневно, облачно, пътната асфалтова настилка суха с
широчина 7,0 м, без пътна маркировка. Когато автобусът се е приближавал
към кръстовището с ул. „Иглика“, намираща се вляво, е застигнал
паркиран до десния бордюр автомобил. Това е принудило водачът на
автобуса да го заобиколи, като навлезе частично с левите си колела в
условната лента за насрещното си движение. Когато е започнал
заобикалянето, не е имало насрещно движещи се МПС, нито е имало
видимо МПС в напречната улица „Иглика“.
В същото време по улица „Иглика“ към кръстовището с ул.
„Търговска“ се е приближил л.а. “Пежо“, модел “Партнер“, с peг. № *******,
управляван от М. Е.К.. От фактическа страна, съдът приема, че водачката К. е
спряла непосредствено преди кръстовището, за да огледа движението по
ул. Търговска, след което е потеглила, за да завие надясно.
Изводът на вещото лице, че водачът на автобуса не е имал видимост
3
към лекия автомобил към момента, когато е започнал заобикалянето, е
направен, както е видно от наличните в заключението схеми, на база
възприетия от него факт, че водачката на лекия автомобил е спряла на знака
„Стоп!“, който е поставен на 4,0 м вляво от левия бордюр на ул. Търговска.
При това положение, намиращата се на ъгъла къща е ограничавала
видимостта и към момента, в който е предприел заобикалянето, водачът на
автобуса изобщо не е имал възможността да възприеме лекия автомобил.
Като обсъди този извод на вещото заедно с показанията на
свидетелката К., съдът намира следното:
Действително, първоначално свидетелката заявява, че е спряла на знака
„Стоп!“. Впоследствие обаче пояснява, че същият е бил скрит от дърво и тя е
спряла, за да се огледа, а не защото е възприела знака. Ето защо, съдът
кредитира показанията в частта им, в която свидетелката заявява, че е спряла
„на ръба“ на кръстовището между двете улица, така че да има видимост и в
двете посоки. Същата е възприела автобуса визуално от тази си позиция.
Следователно, и водачът на автобуса е имал възможността да я възприеме.
Това обаче той не е направил, т.к. вниманието му е било насочено към
установяване липсата на насрещно движение, с оглед предприемането на
маневрата заобикаляне. В този смисъл, съдът кредитира и заключението на
вещото лице, че във всички случаи автомобилът е станал видим преди да
навлезе в платното за движение на ул. „Търговска“.
Когато автобусът е заобикалял паркирания автомобил и се е намирал
вляво от него, водачът му е видял потеглящия от напречната ул. „Иглика“
л.а. Пежо Партнер, преценил е, че той ще му създаде опасност от удар и е
предприел аварийно спиране, при което автобусът е оставил 4 спирачни
следи от задните си колела с дължина 4,9 м. Същевременно е завил и надясно
с цел да предотврати удара и да се върне цялостно в дясната си пътна
лента, но въпреки това е настъпил челен кос удар между предния ляв ъгъл
на автобуса, левия ъгъл на предната му броня с предната дясна част на
предната броня на л.а. Пежо Партнер, в зоната на левия край на десния
фар.
От своя страна, водачката К. също е възприела опасността,
преустановила навлизането в кръстовището, опитала да се върне назад и да
освободи платното, но не успяла и се реализирал процесният удар.
Тъй като водачът на автобуса е действал в аварийна ситуация, той е
задействал спирачките с максимална ефективност, като е реализирал
спирачно закъснение не по-малко от 5,0 м/сек2 , което е създало инерционна
сила, действаща напред, равна приблизително на половината от собственото
тегло на всеки пътник. Поради голямата стойност на инерционна сила, тя
се е оказала непосилна, за да се задържат правостоящите пътници и затова
пострадалата пътничка - ищцата БЛ. К. Д. - е паднала на пода.
За да се отговори правилно на въпроса кой от двамата водачи е станал
причина с поведението си за настъпването на ПТП /или и двамата са
4
допринесли/, следва на първо място да се отвори на фактическия въпрос за
момента, в който всеки от водачите в възприел другия като опасност и
предотвратимо ли е било ПТП за всеки от тях, като се вземат предвид
скоростта им, разстоянието между тях и др. обективни фактори, съобразени
от вещото лице при изготвянето на заключението.
Както беше посочено по-горе, от фактическа страна, съдът приема, че
предвид спирането на лекия автомобил „на ръба“ на кръстовището между
двете улици, и двамата водачи са имали видимост един спрямо друг. Въпреки,
че е възприела автобуса обаче, свидетелката К. е извършила неправилната
преценка, че ще може безопасно да навлезе на пътя с предимство, с което е
допуснала нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП, съгласно който на кръстовище,
на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
От своя страна, водачът на автобуса е възприел лекия автомобил като
опасност едва след навлизането му на пътя, въпреки, че автомобилът е бил
видим и преди това, при потеглянето си от ръба на кръстовището.
При изслушването в съдебно заседание, вещото лице А. заявява, че ако
се вземе предвиди фактът, че веднага след навлизането си в кръстовището,
лекият автомобил е спрял, а не е продължил да се движи, макар и с малка
скорост, и като се извършат съответните изчисления, съобразно изминалия
път, с приетата скорост от 30 км/ч, се оказва, че за водача на автобуса най-
вероятно ударът е бил предотвратим. От гледна точка настъпването на
вредите обаче, съдът намира, че това се оказва без значение, защото за да
успее да спре за 2 или 3 стотни от секундата по-бързо, отколкото
действително е изразходил /3 сек. и 12 стотни според заключението на
САТЕ/, водачът пак е следвало да използва максимално аварийно спиране,
което, ако ударът е бил избегнат, е можело да предотврати щетите по
превозните средства /които не са значителни/, но по никакъв начин не би
могло да предотврати падането на пътниците, т.к. последното е предизвикано
именно от инерционните сили, възникнали от спирачното закъснение.
С други думи, дали автобусът би спрял непосредствено преди спрелия
лек автомобил „Пежо“ или както се е случило – в него, реализирайки лек
удар, е равнозначно от гледна точка на пътниците, които и двата случая са
били подложени на инерционна сила, твърде голяма, за да бъде понесена от
правостоящите от тях, което е довело до падането им в купето на автобуса.
Така, съдът кредитира възприетото от САТЕ и приема, че основната
причина за настъпване на процесното ПТП са субективните действията на
водачката К., която при поставен за нея пътен знак Б2-„Стоп“ и навлизайки на
път с предимство, е предприела извършването на десен завой, при наличие
на приближаващ се отдясно в опасна близост автобус, частично навлязъл в
лента за насрещното си движение, в която е трябвало да завие л.а. „Пежо“.
Навлизането на лекия автомобил в платното за движение на ул. „Търговска“
5
, която е с предимство, е причина водачът на автобуса да предприеме
аварийно спиране, което е довело до падане на пода на автобуса на ищцата.
Освен това, установява се от заключението на САТЕ, че дори и лекият
автомобил да е извършил маневрата си, придържайки се максимално вдясно,
тя е нямало как да бъде извършена при спазване на безопасна странична
дистанция. Съдът намира, че най-вероятната причина за отнемането на
предимството от страна на водачката К. е фактът, че тя въобще не е възприела
маневрата на водача на автобуса, т.к. в този момент вниманието й е било
насочено наляво – в посоката, от която идват автомобилите в нейната лента за
движение, с оглед осигуряването на безопасно навлизане в същата. След
оглеждането си наляво и смятайки, че автобусът продължава да се движи в
собствената си лента, тя директно е потеглила и едва след като е насочила
погледа си в посоката си на движение, е установила, че автобусът е частично
в нейната лента за движение и в опасна близост, при което е опитала да се
върне назад, но не е успяла.
Същевременно, съдът намира, че принос за настъпването на ПТП има
и водачът на автобуса, който е навлязъл частично в лентата за насрещно
движение, не е възприел своевременно навлизащия в кръстовището лек
автомобил като опасност, респ. не е реагирал своевременно и не е
предотвратил удара, който за него е бил предотвратим, с което е допуснал
нарушение на чл.25 от ЗДвП. Следва да се имат предвид и специалните
задължения на водачите, превозващи пътници, които съгласно чл.132, т.2 от
ЗДвП са длъжни по време на движение да осигурят всички условия за
безопасното им превозване, което изключва поставянето на ППС в ситуация,
налагаща задействането на спирачните системи в авариен режим.
От падането, ищцата е претърпяла неимуществени вреди под формата на
телесни увреждания, които се установява от приетата по делото медицинска
документация и заключението на изслушата КСМЕ, а именно: Контузия в
областта на главата; Открита рана на лявата челна окосмената област на
главата с дължина 1,8 см; Кръвонасядане и оток на лявата длан в основата на
палеца; Кръвонасядане и охлузване на лявата ушна мида и съществуващ
отит, който след претърпяната травма се е усложнил и се е превърнал в гноен
отит; Кръвонасядане на външната част на лявото коляно с площ – 4,7см.;
Кръвонасядане на вътрешната повърхност на дясното коляно- 6,7см;
Охлузване на дясното коляно с площ- 8 кв.см. с последвал посттравматичен
възпалителен процес на ставата.
Травматичните увреждания се дължат на „удар и плъзгане“ на тялото и
крайниците в твърдия под на превозното средство и са с доказан произход.
По своят вид и тежест, травматичните увреждания на ищцата имат следната
медико-билогична характеристика:
Всяка една от получените мекотъканни увреждания: откритата рана на
лявата челна окосмената област на главата, кръвонасядане и охлузване на
лявата ушна мида, кръвонасядане на лявата длан , кръвонасядането на лявото
6
и дясно коляно, са довели до разстройство на здравето, неопасно за живота.
Наличието на посттравматичен хроничен отит след травмата на лявото ухо е
причинил на ищцата също разстройство на здравето, неопасно за живота.
След ПТП, пострадалата е била транспортирана от екип на БМП за
оказване на спешна помощ в УМБАЛ „ Царица Йоанна“ (ИСУЛ). Там са
били извършени клинични хематологични,рентгенови изследвания и
консултаци с лекари от различна специалност. Поставена окончателна
диагноза: „ Открита рана на окосмената част на главата“. Останалите
мекотъканни увреждания не са били описани от дежурните лекари. Ето защо,
на 07.10.2020г. пострадалата е била освидетелствана от съдебен лекар, който
в издаденото от него Съдебно-медицинско свидетелства е описал подробно
всички мекотъканни увреждания по местоположение, форма и размер.
На 08.10.2020г. на пострадалата е било извършено ядрено-магнитна
томография на дясната колянна става. Установени били следните увреждания:
Възпалителен процес на околоставната торбичка на дясното коляно.
Натрупване на хрущялни клетки по време на възстановяване на увреда на
вътрешната връзка на коляното.
При извършен нов медицински преглед на пострадалата на 22.10.2020г.
при д-р Веселинов дясното коляно било обездвижено с гипсова лонгета.
При последващ преглед е установена „лезия (прекъсване целостта) на
вътрешния мениск на дясното коляно“. В тази връзка ищцата постъпила за
оперативно лечение на скъсания вътрешен мениск в УМБАЛ“ Св.Анна“
София в периода от 02.08. до 05.08.2021г., като операцията била осъществена
на 03.08.2021г.
Вещите лица поддържат в депозираното заключение, че разкъсването на
вътрешния мениск на дясното коляно не е получено при ПТП, а по-късно.
Тази вътреставна травма на дясното коляно която е била оперирана на
03.08.2021г. по данни на операторите д-р К. и д-р Н. от МБАЛ „Св.Анна“ е
получена около 5 дни преди операцията, затова в оперативния протокол и
епикризата тя е обозначена като „прясна частична лезия на мениска“. При
проведената магнитно-резонансна томография на дясната колянна става на
08.10.2020г. ( два дни след ПТП) в МЦ „ Русев“ София, на дясната колянна
става на ищцата няма установена лезия на вътрешния мениск. При
изслушването в о.с.з. обаче вещото лице ортопед пояснява, че „прясна лезия“
означава, че лезията не е възстановена, защото последното понякога се случва
и от само себе си, без оперативна намеса, но самата операция е наложена
поради възникналата вътреставна травма, която от своя страна е в причинно-
следствена връзка с претърпяното от ищцата ПТП на 06.10.2020г., когато
ищцата е наранила и двете си колене.
Мекотъканните увреждания при ищцата са зараснали за срок до 2-3
седмици. Контузията на дясната колянна става и последвалия оток и синовит
е отзвучала за срок до 30 дни. Гнойният отит първоначално е продължил
7
около 1 месец, после отзвучал, но и към момента този процес е станал
хроничен, което е довело до частична загуба на слуха. Общо лечебният и
възстановителен период на всички травматични увреждания в т.ч. и
хронифицираната инфекция на лявото ухо е приключил за общ срок около 2
месеца. През посоченият по-горе период ищцата е търпяла болки и страдания,
като най - интензивни те са били през първите 2 седмици - непосредствено
след злополуката и около 2-3 седмици по време на рехабилитацията на
дясната колянна става. Извън посочените периоди, пострадалата е търпяла
само периодично явяващи се болки при преумора на дясното коляно и при
рязка промяна на времето (при студено и влажно време), когато тя е била
принудена да ползва седативни и обезболяващи средства. От деня на
процесната злополука вече са изминали почти 2 години и ищцата не би
трябвало да търпи болки в дясното коляно. Наред с претърпените болки през
първите 2-3 седмици ищцата се е предвижвала затруднено и това е
затруднявало самообслужването и в ежедневието.
Полученото гнойно усложнения на лявото ухо е причинявало
периодични болки в периодите на екзацербация, т.е. когато процесът се
усложни с гноетечение от ухото и е възможно и занапред ищцата да търпи
единични болки при възобновяване на възпалителния процес.
На ищцата е извършен личен преглед, при който е установено следното:
В лявата окосмена част на челото има остатъчен белег с размер 2 см.
от получената рана при ПТП. От претърпените охлузвания и кръвонасядания
не са останали трайни следи. Ищцата се придвижва самостоятелно , без
помощни средства, с нормална походка. При прегледа лявата колянна и
глезенна стави са леко оточни и палпаторно болезнени. Движенията на
дясната колянна става са в норма и без усложнения. При изследване се
установява затруднение на ищцата да кляка и да изкачва стълби. От
претърпените телесни увреждания няма остатъчни негативни последици или
усложнения, които да влошават походката и трудоспособността.
При УНГ прегледа на ищцата са констатирани заличени анатомични
подробности на лява тъпанчева мембрана с ценрална перфорация с влажни
ръбове и оскъден слузесто-гноен ексудат; данни за нормален слух на дясно
ухо и звукопроводен тип намаление на слуха за лявото ухо - със загуба -
38децибела. При изслушването в о.с.з. вещото лице УНГ – специалист д-р
Меджедиева изрично сочи, че е възможно от травматично нараняване на
външното ухо да се причини отит и на средното ухо, когато от травмата чисто
механично се стигне до увреждане и на тъпанчевата мембрана на средното
ухо и чрез нарушаване на нейната цялост се създадат предпоставки за
инфекция. При ищцата се констатират именно хронифицирали форми на
възпаление на средното ухо, водещи към намаление на слуха.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното
МПС, към момента на деликта.
8
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне
субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното
ПТП, осъществено и по вина на застрахования при ответника водач, са
налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане. С действията си водачът на процесния автобус е
допуснал нарушение на чл.25 и чл.132, т.2 от ЗДвП, в резултат на което се е
осъществило процесното ПТП, при което са настъпили претърпените от
ищцата неимуществени вреди от процесния деликт - изпитаните от нея болки
и страдания от получените травматични увреждания, посочени по – горе при
излагане на фактическата страна по казуса. Налице е и валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното
увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл.
чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително
причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП.
Обстоятелството, че по-горе съдът е приел от фактическа страна, че
процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправните действия и на
двамата водачи, няма правно значение за основателността на иска. Това е
така, защото при множество причинители на застрахователното събитие
всеки застраховател, съответно Гаранционният фонд по чл. 518 от Кодекса за
застраховането или институция, натоварена да извършва гаранционни
плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518 от Кодекса за
застраховането, отговарят пред увреденото лице, както отговарят
причинителите. Когато причинителите отговарят солидарно,
застрахователите, също отговарят солидарно - чл. 499, ал. 7 от Кодекса за
застраховането. А на осн. 53 от ЗЗД, съпричинителите отговаря солидарно.
Ето защо, ищцата е легитимирана да търси обезщетение за претърпените от
нея вреди в пълен размер от всеки от тях.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от
23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване с: вида и броя на
причинените телесни увреждания; силата, продължителността и
9
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на спора от фактическа страна; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период от 2 месеца, през първите 2 седмици от
които, както и по време на рехабилитацията на коляното, ищцата е търпяла
интензивни болки; възрастта й – 47 г. към датата на ПТП; настъпилото
възстановяване от получените ортопедични травми към настоящия момент,
но и необходимостта от последващи грижи касателно хронифициралия отит и
намалелия в тази връзка слух; пожизненият оперативен белег с дължина 2 см.,
както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на
ПТП и към настоящия момент, възлиза на 30 000 лева. Според съда тази сума
е достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите,
причинени от процесното ПТП.
По претенцията за лихва:
Чл.429, ал.3, изр.2 изрично лимитира включените в застрахователното
обезщетение лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от
момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата
на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение. На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и
при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя,
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
собствената си забава. При така изложеното, съдът намира , че лихва за забава
върху определеното обезщетение се дължи от датата на предявяване на
извънсъдебната претенция пред застрахователя – 15.10.2020г., но съобразно
диспозитивното начало в процеса същата следва да бъде присъдена, както е
поискана – от 16.01.2021г.
По възражението за съпричиняване:
Своевременно инвокираното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца съдът намира за
основателно. При установения по делото механизъм на ПТП, следва да се
приеме, че ищцата е пътувала в салона на автобуса правостояща, при наличие
на свободни седалки. Следващата спирка на автобуса, съгласно заключението
на САТЕ, се намира на 145 м. от ул. „Иглика“, поради което не може да се
сподели виждането, че ищцата е била права, защото се е подготвяла за
слизане. В заключението на САТЕ е посочено и съдът кредитира този извод,
че ако тя е била седнала, при задействането на инерционната сила то
аварийното спиране, е било възможно да се плъзне и наклони напред, но
движението й е щяло да бъде ограничено от облегалката на предната седалка.
10
Вероятно, предвид факта, че автобусът не е оборудван с предпазни колани, е
било възможно при такава ситуация пътничката да получи някакви други
наранявания от контакта с предната седалка, а ако се е държала здраво за нея,
вероятно би могла успешно да запази положението на тялото си. При всички
случи обаче, тя е нямало да падне и да получи тези именно увреди, които е
получила. Ето защо, съдът приема, че ищцата с поведението си е допринесла
за настъпването на конкретните вреди.
Размерът на съпричиняването съдът определя на 25%. С толкова следва
да се намали определеното обезщетение за неимуществени вреди.
Следователно, искът се явява основателен за сумата от 22 500 лв., а за
горницата следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв. О.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 048,5 лв. с
ДДС, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените от него разноски, съобразно представения списък и
съобразно отхвърлената част от иска, а именно сума в размер на 656,25 лв.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС дължимата държавна такса в размер на 900 лв. и разноски в
размер на 197,08 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление: гр. София бул. "*******, да заплати на БЛ. К. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Нови искър, ул. ******* сумата от 22 500 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при
ПТП, настъпило на 06.10.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от
16.01.2021г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер от 22 500 лв. до пълния му предявен размер от 60 000
лева.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление: гр. София бул. "*******,да заплати на адв. В.В. О. от САК, на
основание чл.38 ЗА, сумата от 1 048,5 лв. – адвокатско възнаграждение с
ДДС.
ОСЪЖДА БЛ. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Нови искър, ул.
*******, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК:*******, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата от 656,25 лв. – разноски по делото.
11
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София бул. "******* да заплати по сметка на СГС сумата от
1 097,08 лв. - държавна такса и разноски, съразмерно с уважената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12