Р Е
Ш Е Н
И Е
№260051
гр. Добрич, 23.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и трети септември година
2020
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар Румяна Радева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело
номер 526 по описа за 2020 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Г.Т.А. ***, чрез
упълномощения адвокат, обжалва решение №65/17.01.2020г., поправено с решение
№149/10.02.2020г. и с решение №447/11.06.2020г.
по гр.д.№3945/2018г. на Добричкия районен съд, с което е постановено
допуснатата между страните съдебна делба на четири недвижими имота да бъде
извършена чрез изнасяне на делбените имоти на публична продан и е отхвърлен
предявеният от въззивницата срещу съделителя В.И.К. иск по сметки за сумата
8 350 лева, съставляваща обезщетение за водене на чужда работа без
пълномощие при закупуването на недвижим имот в с.К., общ.Добричка с договор по
нотариален акт №26 т.9 д.№1567/11.11.2013г. на нотариус с рег.№160.
В жалбата се
възразява срещу определения от първоинстанционния съд способ за извършване на
делбата, като нарушаващ основния принцип при съдебната делба, изискващ всеки
съделител да получи дела си в натура. Изложени са доводи в подкрепа на
становище, че, щом делбените имоти са повече от броя на съделителите, е
възможно всеки съделител да получи реален дял, независимо от това, че дяловете
на съделителите и стойностите на имотите са различни. Настоява се решението за
извършване на делбата чрез публична продан да бъде отменено и да се постанови
друго, с което делбата да се извърши чрез разпределяне от съда по чл.353 от ГПК.
Заявено е искане на въззивницата да се разпредели делбеният имот в с.К.,
общ.Добричка, в подкрепа на което искане са изложени доводи.
В жалбата се
възразява срещу отхвърлянето на предявения от въззивницата иск по сметки.
Жалбоподателката не е съгласна с дадената от първоинстанционния съд правна
квалификация на претенцията, не е съгласна и фактическите констатации на съда.
Възразява, че в обжалваното решение са игнорирани доказателствата,
установяващи, че цената за придобиване на съсобствения между нея и В.И.К.
недвижим имот в с.К., общ.Добричка е заплатена изцяло от въззивницата и тя е
разполагала със средства за това. Счита, че, като е платила цената за
придобиване на съответния му дял от другия съсобственик, тя се е обеднила, а
той се е обогатил за нейна сметка. Настоява искът й да бъде удовлетворен след
отмяна на неправилното решение на районния съд.
Г.Т.А. е депозирала отделна жалба и срещу решение №447/11.06.2020г. за поправка на първото
решение №65/17.01.2020г. по гр.д.№3945/2018г. В жалбата не се съдържат доводи
за липса на предпоставки за поправка на първото решение, а е посочено, че по
изложените в първоначалната жалба съображения, постановеното от районния съд
отхвърляне на предявения от въззивницата иск по сметки е неправилно.
В писмени отговори и
в съдебно заседание въззиваемите В.И.К. и А.А.К., чрез адвоката си, оспорват
жалбите и молят решението на районния съд да бъде потвърдено.
Съдът обсъди
съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
С решение №485/25.04.2019г.
по гр.д.№3945/2018г. на Добричкия
районен съд е допусната съдебна делба на недвижим имот в с.К., общ.Добричка –
дворно място от 780кв.м, съставляващ парц.IV, имот
с пл.№319, кв.31, ведно с построената в него фурна със застроена площ 122кв.м.
Делбата на този имот е допусната между Г.Т.А.
и В.И.К., двамата с равни дялове от по 1/2.
Със същото решение е допусната съдебна делба и на: 1. недвижим имот в с.Л.,
общ.Генерал Тошево, представляващ стопанска сграда – краварник с площ 462кв.м,
построена в парц.I по плана на селото; 2. недвижим имот в с.Р., общ.Добричка - дворно
място с площ 850 кв.м, съставляващо парц.V, пл.№161,
кв.29 по плана на селото, ведно с построената в него къща от две стаи, коридор,
баня, тоалетна и лятна кухня с площ от 60кв.м., и стопанска сграда /обор за
крави/ с площ от 110.25кв.м и 3. недвижим имот в с.Р., общ.Добричка - дворно
място с площ 900кв.м, съставляващо парц.VI, кв.29,
пл.161, ведно с построения в него обор за овце с площ 280кв.м Делбата на тези
имоти е допусната между Г.Т.А. с дял от 4/8, В.И.К. с дял от 1/8 и А.А.К. с дял
от 3/8.
Относно извършването на
делбата - основен принцип е всеки съделител да получи дела
си в натура. В случая това не може да бъде постигнато за описания по-горе имот
в с.К., общ.Добричка. Съделители за този имот са Г.Т.А. и В.И.К., имотът не
може да бъде разделен на два реални дяла /заключението и обясненията на вещото
лице/ и друг имот, допуснат до делба само помежду им, няма.
Неоснователно е искането на Г.Т.А. делбата на всички имоти, предмет на
съдебния спор, да бъде извършена съвместно по чл.353 от ГПК, като на нея се
разпредели имотът в с.К., останалите имоти се разпределят на другите съделители
и неравенството се уравни в пари. Способът по чл.353 от ГПК може да се приложи
при делба на имоти между едни и същи съделители. В случая съделителите за имота
в с.К. са посочените двама, но освен с тяхно участие делбата на другите имоти в
с.Л. и в с.Р. е допусната и с участието на съделителката А.А.К., която не е
съделителка за имота в с.К.. Като се имат предвид лицата, между които следва да
се извърши делбата, по делото са налични две групи имоти и способът за
извършване на делбата им следва да се преценява за всяка група по отделно.
С оглед изложеното, единственият
начин за извършване на делбата на имота в с.К., общ.Добричка, между Г.Т.А. и В.И.К.
е този по чл.348 от ГПК. Постановеното от първоинстанционния съд изнасяне на
публична продан на този имот е правилно и обжалваното решение в тази част
следва да се потвърди.
Неправилно е постановено изнасяне на публична продан на останалите
имоти, предмет на делото и в тази част първоинстанционното решение следва да се
отмени.
Касае се за три имота, всеки от тях самостоятелен обект на правото на
собственост, принадлежащо на трима съделители. Щом като броят на делбените
имоти е равен на броя на съделителите, налице са условия всеки един от тях да
получи дела си в натура. Това не може да се постигне по реда на чл.347 от ГПК
със съставянето на разделителен протокол, защото дяловете на съделителите са
различни, както и съотношението между тях и броя на имотите не позволява
тегленето на жребий. В такъв случай делбата им следва да се извърши чрез
разпределяне по чл.353 от ГПК. Преценката за начина на разпределяне се извършва
при съобразяване дяловете на съделителите и стойностите на имотите. Взето е
предвид и това, че имотите в с.Р., общ.Добричка са съседни, фактически /не
правно/ образуват един двор, а съделителите А.А.К. и В.И.К. са майка и син /и в
недобри отношения с другата съделителка/.
Така, на Г.Т.А., чийто дял от 4/8 във всички имоти е най-голям, следва
да се разпредели имотът с най-висока пазарна стойност от 19 000 лева, а
именно - недвижимият имот в с.Л., общ.Генерал Тошево, представляващ стопанска
сграда – краварник с площ 462кв.м, построена в парц.I по
плана на селото.
На съделителката А.А.К., с дял от 3/8 във всеки имот, следва да се
разпредели следващият по пазарна стойност от 6 000 лева имот в с.Р.,
общ.Добричка - дворно място с площ 900кв.м, съставляващо парц.VI, кв.29,
пл.161, ведно с построения в него обор за овце с площ 280кв.м.
На съделителя В.И.К. с дял от по 1/8 във всеки имот следва да се
разпредели този с най-ниската пазарна стойност от 5 600 лева в с.Р.,
общ.Добричка - дворно място с площ 850 кв.м, съставляващо парц.V, пл.№161,
кв.29 по плана на селото, ведно с построената в него къща от две стаи, коридор,
баня, тоалетна и лятна кухня с площ от 60кв.м., и стопанска сграда /обор за
крави/ с площ от 110.25кв.м.
Съгласно
заключението на вещото лице общо стойността на делбената маса /трите имота на
тримата съделители/ възлиза на 30 600 лева. Съделителката Г.Т.А. с дял от 4/8
би трябвало да получи имот на стойност от 15 300 лева, съделителката А.А.К.
с дял от 3/8 би трябвало да получи имот на стойност от 11 475 лева, а
съделителят В.И.К. с дял от 1/8 би трябвало да получи имот на стойност
3 825 лева.
В действителност
имотът, който ще се разпредели на Г.Т.А. е с цена 19 000 лева и надхвърля
дела й с 3 700 лева, а имотът, който ще се разпредели на В.И.К. е на
стойност 5 600 лева и надхвърля дела му с 1 775 лева /общо за двата
имота надхвърлянето стойността на дяловете на двамата съделители възлиза
на 5 475 лева/.
Същевременно имотът,
който ще се разпредели на А.А.К. е с цена 6 000 лева, което е с 5 475 лева по-малко
от стойността на дела й.
За уравнение на
дела на А.А.К. другите двама съделители следва да й заплатят: Г.Т.А. – сумата 3 700 лева и В.И.К. –
сумата 1 775 лева.
Относно иска по сметки –
Г.Т.А. е
предявила срещу В.И.К. иск за осъждането на ответника да й заплати сумата
8 350 лева. Сумата съставлява половината от цената, платена изцяло от
ищцата по договора за покупко-продажба, въз основа на който тя и ответникът
придобили недвижим имот в с.К., общ.Добричка – дворно място от 780кв.м,
съставляващ парц.IV, имот с пл.№319, кв.31, ведно с построената в него фурна със застроена
площ 122кв.м.
В срока за отговор ответникът е възразил, че в деня на сделката е носил
половината от цената по договора в себе си в брой и я е предал на ищцата пред
банковия офис тъй, че тя да може да извърши превода. Посочил е още, че ищцата
нямала достатъчно свои доходи и средства, с които да би могла изобщо да плати
цената по сделката, а това било сторено със средства на бащата на ответника. В
защитата си по същество пред първоинстанционния съд ответникът се е позовал и
на погасителна давност.
Описаният имот е придобит в съсобственост от ищцата и ответника, като
купувачи, за цена от 16 700 лева, въз основа на договор за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт №126 т.9 рег.№12558
д.№1567/11.11.2013г. на нотариус с рег.№160 и район на действие ДРС. В
сключването на договора двамата купувачи са участвали лично. Не е спорно, че на
продавача пълният размер на цената от 16 700 лева по договора е платена от
ищцата. Видно от представения по делото платежен документ, това е осъществено
безкасово, с паричен превод от сметката на ищцата в „Токуда Банк“АД по сметката
на продавача.
Установено е по делото, че ищцата приблизително двадесет и пет години
живяла на семейни начала с лицето Иван К.К. /поч.21.03.2018г./, баща на ответника
В.И.К. и съпруг на А.А.К. /бракът им не е бил прекратен с развод/. Разпитани са
две групи свидетели и от показанията им се установява, че в годините на
съвместното им съжителство ищцата и наследодателят на ответника работили много
/в заведение на наследодателя, гледали животни, добивали земеделска продукция/,
като същевременно мъжът подкрепял материално и семейството си – съпруга и син.
С оглед на това коя страна ги е ангажирала, всяка от двете групи свидетели дава
превес или омаловажава участието и вложените от ищцата усилия в дейността и
осигуряването бита и благополучието на съжителстващата съвместно двойка. Според
въззивния съд обаче това е без значение. Въпрос на вътрешни отношения между
двамата е кой какви доходи е реализирал, как са ползвали и разпределяли
средствата си, но акумулираните в банковата сметка на ищцата средства са нейни
/дори и да е житейски несправедливо от гледна точка на сина и съпругата на
мъжа/. Всъщност, изложеното е относимо към половината от сумата, платена на
продавача от ищцата за погасяване на нейното задължение като купувач по
договора, а тя не е предмет на спора.
Спорът е за другата половина от сумата, която е платена на продавача от
ищцата за погасяване на задължението на ответника като купувач по договора. За
тази част поддържаното от ответника е, че той лично е дал на ищцата 8 350
лева по посочения в отговора му начин. В подкрепа на твърдяното от ответника е
свидетелствал Станислав Борисов Стефанов /братовчед по майчина линия/. Според
свидетеля, веднъж през м.октомври/ноември 2013г. той придружил ответника до
офиса на „Токуда Банк“АД. Ответникът носел в торбичка в брой малко по-малко от
10 000 лева /свидетелят не разбрал точно колко/. Пред банката чакали
бащата на ответника и жената, с която той живеел. Ответникът дал торбичката на
баща си, жената влязла в банката, после отишли при нотариуса. Съпоставено с
безспорните данни по делото, изнесеното от свидетеля означава, че ответникът е
държал парите, с които да плати на продавача своята част от задължението за
цената и е можел да плати сам, като ги внесе по сметката на продавача; вместо
това ответникът дал парите на ищцата /на баща си/, а тя погасила и неговата
част от задължението със средства от своята сметка. Това е нелогично и
необосновано и при отчитане на точната родствена връзка между свидетеля и
ответника не може да бъде кредитирано.
Ищцата със свои средства е платила на
продавача дължимата от ответника цена от 8 350 лева по договора за покупко-продажба.
Така ищцата е обедняла с 8 350 лева, а ответникът, като си е спестил
плащането на цената, се е обогатил за сметка на ищцата. В съответствие с чл.59
ал.1 от ЗЗД за ответника е възникнало задължение да върне на ищцата онова, с
което се е обогатил за нейна сметка, изпълнението на което задължение той не
доказа успешно. Позоваването от негова страна на погасяване на задължението му
по давност е преклудирано /въведено в защитата по същество пред районния съд/,
а и неоснователно. Задължението е изискуемо от датата на сключване на договора
за покупко-продажба, когато е настъпило обедняването/обогатяването –
11.11.2013г., а претенцията за изпълнение е предявена още с първоначалната
искова молба за делба на 13.10.2018г., когато срокът по чл.110 от ЗЗД не е
изтекъл. Следователно ответникът дължи изпълнение и предявеният срещу него иск
следва да бъде удовлетворен след отмяна на неправилното решение на районния съд
в частта, в която този иск е отхвърлен. За забавеното изпълнение и на осн.чл.86
ал.1 от ЗЗД следва да се присъди обезщетение в размер на законната лихва върху
главното парично задължение, считано от предявяване на иска 13.10.2018г. до
окончателното му погасяване.
С оглед резултата по делото и на
осн.чл.78 ал.1 във вр.с чл.355 от ГПК, Г.Т.А. има право да получи от В.И.К.
държавните такси, които е платила за иска по сметки за всяка инстанция – 334
лева и 167 лева. Същата има право да получи от посочения съделител и по
половината от адвокатските възнаграждения, които е платила за всяка инстанция –
500 лева и 400 лева.
Останалите 500 лева и 400 лева от платените от нея адвокатски
възнаграждения следва да се отнесат към спора за извършване на делбата, в равни
части за всеки един от общо четирите имота по делото. Съответен на исканото от
тази съделителка, е постановеният начин за делба на съсобствените между нея и
другите двама съделители три имота. Поради това тя трябва да получи от тях част
от 300 лева от адвокатското възнаграждение за въззивното производство и 375 лева
от това за първата инстанция. За тези
суми въззиваемите отговарят разделно и по равно.
Така общо дължимите от В.И.К. на Г.Т.А. адвокатски възнаграждения,
съразмерни на изгодния за нея резултат по иска по сметки и по извършване на
делбата възлизат на 687.50 лева за първата инстанция и на 550 лева за
въззивната инстанция. Съответно, А.А.К. дължи на Г.Т.А. за адвокатски
възнаграждения 150 лева и 187.50 лева.
Възложените с първоинстанционното
решение държавни такси и отговорност за разноските за вещо лице са
предпоставени от стойността на дяловете на съделителите, а не от начина за
извършване на делбата, поради което и не подлежат на промяна с въззивното
решение.
За въззивната инстанция
А.А.К. не е извършвала разноски.
Представено е
пълномощно от В.И.К. за адвокат Н.К.за процесуално представителство по
въззивното дело, ведно с договор за правна помощ с удостоверено плащане на възнаграждение
в размер на 1 600 лева. Този адвокат не е осъществил процесуалното
представителство, за което е бил упълномощен.
По-рано, още при
образуване на съдебния спор по реда на чл.71 ал.1 от ЗА В.И.К. упълномощил
адвокатско дружество „**“ да го представлява в делбения спор до окончателното
му свършване, а управителят на дружеството Н.К.преупълномощил адвокат П.А..
Това е адвокатът, който е извършил всички процесуални действия за посочения
съделител във въззивната инстанция, но на него или на адвокатското дружество
възнаграждение не е плащано.
Адвокат Н.К.е
съдружник и управител на посоченото адвокатско дружество, но той не е
преупълномощен от дружеството по чл.71 ал.1 от ЗА, а е лично упълномощен от
страната по делото и лично на него е платено възнаграждението. Така платеното
лично на адвокат Н.К.възнаграждение не може да бъде отнесено към адвокатското
дружество „**“ и свързано с процесуалното представителство, осъществено от
преупълномощения по чл.71 ал.1 от ЗА адвокат П.А..
Или, въззиваемият В.И.К.
не е плащал възнаграждение за представлявалия го адвокат, а платеното такова на
адвокат, който не го е представлявал, не може да му бъде присъдено от
насрещната страна.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№65/17.01.2020г., поправено с решение №149/10.02.2020г. и с решение
№447/11.06.2020г. по гр.д.№3945/2018г.
на Добричкия районен съд в частта на
постановения начин за извършване на делбата между Г.Т.А. и В.И.К. на недвижим
имот в с.К., общ.Добричка – дворно място от 780кв.м, съставляващ парц.IV, имот
с пл.№319, кв.31, ведно с построената в него фурна със застроена площ 122кв.м.
– чрез публична продан.
ОТМЕНЯ решение
№65/17.01.2020г., поправено с решение №149/10.02.2020г. и с решение
№447/11.06.2020г. по гр.д.№3945/2018г.
на Добричкия районен съд, в частта
на постановения начин за извършване на делбата между Г.Т.А., В.И.К. и А.А.К. чрез
изнасяне на публична продан на: 1. недвижим имот в с.Л.,
общ.Генерал Тошево, представляващ стопанска сграда – краварник с площ 462кв.м,
построена в парц.I по плана на селото; 2. недвижим имот в с.Р., общ.Добричка - дворно
място с площ 850 кв.м, съставляващо парц.V, пл.№161,
кв.29 по плана на селото, ведно с построената в него къща от две стаи, коридор,
баня, тоалетна и лятна кухня с площ от 60кв.м., и стопанска сграда /обор за
крави/ с площ от 110.25кв.м и 3. недвижим имот в с.Р., общ.Добричка - дворно
място с площ 900кв.м, съставляващо парц.VI, кв.29,
пл.161, ведно с построения в него обор за овце с площ 280кв.м, като вместо това
постановява:
РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ на Г.Т.А.
с ЕГН ********** *** - недвижим имот в с.Л., общ.Генерал Тошево, представляващ
стопанска сграда – краварник с площ 462кв.м, построена в парц.I по
плана на селото, с пазарна цена в размер на 19 000 лева.
РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ на В.И.К. с ЕГН ********** *** - недвижим имот в с.Р.,
общ.Добричка - дворно място с площ 850 кв.м, съставляващо парц.V, пл.№161,
кв.29 по плана на селото, ведно с построената в него къща от две стаи, коридор,
баня, тоалетна и лятна кухня с площ от 60кв.м., и стопанска сграда /обор за
крави/ с площ от 110.25кв.м, който имот е с пазарна цена в размер на 5 600
лева.
РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ на А.А.К. с ЕГН ********** *** - недвижим имот в с.Р.,
общ.Добричка - дворно място с площ 900кв.м, съставляващо парц.VI, кв.29,
пл.161, ведно с построения в него обор за овце с площ 280кв.м, с пазарна цена в
размер на 6 000 лева.
ОСЪЖДА Г.Т.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на А.А.К. с ЕГН **********
***, за уравнение на дяловете сумата 3 700 лева, ведно със законната лихва
от датата на влизане на решението в сила до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.И.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на А.А.К. с ЕГН **********
***, за уравнение на дяловете сумата 1 775 лева, ведно със законната лихва от
датата на влизане на решението в сила до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение
№65/17.01.2020г., поправено с решение №149/10.02.2020г. и с решение
№447/11.06.2020г. по гр.д.№3945/2018г.
на Добричкия районен съд в частта, в
която е отхвърлен предявеният от Г.Т.А. срещу В.И.К. иск по сметки за сумата
8 350 лева, съставляваща обезщетение за водене на чужда работа без
пълномощие при закупуването на недвижим имот в с.К., общ.Добричка с договор по
нотариален акт №26 т.9 д.№1567/11.11.2013г. на нотариус с рег.№160, като
ОСЪЖДА В.И.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на Г.Т.А. с ЕГН **********
***, сумата от 8 350 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил
за сметка на ищцата, като тя е платила дължимата от него като купувач цена по
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №26 т.9
д.№1567/11.11.2013г. на нотариус с рег.№160 и район на действие ДРС, ведно с
обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение в размер на
законната лихва върху него, считано от датата на предявяване на иска
13.10.2018г. до окончателното му погасяване.
ОСЪЖДА В.И.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на Г.Т.А. с ЕГН **********
***, сумата 334 лева и сумата 167 лева, съставляващи държавни такси за двете
инстанции за иска по сметки, както и сумата 687.50 лева и сумата 550 лева,
съставляващи съразмерни части от адвокатските възнаграждения за двете инстанции
за извършване на делбата и за иска по сметки.
ОСЪЖДА А.А.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на Г.Т.А. с ЕГН **********
***, сумата 150 лева и сумата 187.50 лева, съставляващи съразмерни части от
адвокатските възнаграждения за двете инстанции за извършване на делбата.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК в месечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.