и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 3/06.02.2006 г. постановено по гр. д. № 603/2005 г., Кърджалийският районен съд признал уволнението на Андрей Тодоров Гълбачев за незаконно и е отменил заповед № 46/11.04.2005 г. на управителя на "Васмар" ООД гр. Кърджали, възстановил го на предишната работа като "шофьор" и му присъдил обезщетение за времето, през което останал без работа и обезщетение за времето, през което работил на по- ниско платена работа. Недоволен от така постановеното решение в частта, с която съдът не се е произнесъл по предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 220 ал. 1 от КТ-неизплатено предизвестие в размер на 210.80 лв. и обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за неизползуван платен отпуск за 2004 г. в размер на 191.60 лв. и обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползуван платен отпуск за 2005 г. в размер на 55.80 лв., както и в частта относно присъдените разноски по делото в частта за разликата над сумата от 100 лв. до пълния дължим размер 120 лв. в съответствие с уважената част на иска, е останал жалбодателят Андрей Тодоров Гълбачев, който го обжалва с молба да бъде отменено в тази му част и вместо него се постанови решение по същество на делото. Излага подробни съображения. Поддържа се в жалбата, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Съдът уважил предявения главен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, което било предпоставка за уважаване и на останалите обективно съединени искове с правно основание чл. 220 ал. 1 КТ и чл. 224 ал.1 от КТ. Тежестта на доказване по обективно съединените искове с оглед осъдителния им характер било възложена на ищеца. По делото били представени и приети доказателства, които установявали като основателни претенциите по чл. 220 ал. 1 КТ и чл. 224 ал. 1 от КТ, както по основание така и по размер. Районният съд в мотивите си неоснователно и необосновано приемал, че не следва да се произнася по тези искови претенции, тъй като същите предпоставяли прекратено трудово правоотношение и произнасяне било "....допустимо, когато съдът не уважи предявените главни искове..” . Този извод на съда противоречал на законовият замисъл на разпоредбата на чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, тъй като уважаването на обективно съединените искове е в зависимост от предявения главен иск. Относно неприсъдените съдебни разноски по делото, съобразно уважения размер на иска за претендираното обезщетение с правно основание чл. 225 ал. 1 КТ, поддържа се в жалбата, че районният съд неправилно присъдил сума в размер на 100 лв., вместо дължимата такава в размер на 120 лева. Тази неправилност се потвърждавала и от разликата между мотивите и диспозитива на решението. В мотивите правилно съдът се съобразил с нормата на чл. 64 ал. 1 от ГПК, но присъдил различни по размер разноски. Моли да се отмени решението в атакуваната част. Претендира разноски пред тази инстанция. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Ответникът не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Ищецът твърди в исковата молба, че работел във "Васмар" ООД гр. Кърджали като шофьор. Със заповед N 46/11.04.2005 г., връчена му на 16.05.2005 г., било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ. Като причина за прекратяване на договора му било посочено-"с предизвестие". В заповедта било посочено за изплащане обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 210.80 лв. и за неизползван отпуск за 2005 г. в размер на 55.80 лв. С писмо от 22.06.2005 г. ответникът му отговорил, че не му дължи тези обезщетения, тъй като удържал сумата в размер на 200 лв., представляваща наложена на ищеца ограничена имуществена отговорност по заповед, връчена му също на 16.05.2005 г. Твърди се в исковата молба, че заповедта не е мотивирана. Претенцията на ищеца е да се признае уволнението за незаконно и да се отмени заповедта, да бъде възстановен на предишната работа и ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение на основание чл. 344 ал.1 т. З вр. чл. 225 ал. 1 и ал. 2 от КТ в размер на 1086.60 лв. за времето от 16.05.2005 г. до 01.07.2005 г., през което ищецът останал без работа, поради незаконното уволнение и в размер нÓ 420 лв. за времето след 01.07.2005 г. до 01.11.2005 г., представляващо разликата в заплатите за четири месеца, през които ищецът работел на по- ниско платена работа. Ищецът претендира и обезщетение в размер на 210.80 лв. за неспазено предизвестие на основание чл. 220 ал. 1 от КТ, и обезщетение в размер на 55.80 лв. за неизползван платен отпуск за 2005 г. и обезщетение в размер на 160 лв. за неизползван платен отпуск за 2004 г. на основание чл. 224 от КТ, ведно със законните лихви и разноски по делото. От събраните по делото доказателства се установява следното: Предявени са като главни при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ, както и искове с правно основание в чл. 220 ал. 1 от КТ и чл. 224 ал. 1 от КТ при условията на евентуалност. Установява се по делото, че по трудов договор от 03.11.2003 г. ищецът започнал работа при ответника на длъжността "водач на товарен автомобил 20 тона". Със заповед на работодателя от 15.04.2005 г., връчена на ищеца на 16.05.2005,г., на последния е била наложена ограничена имуществена отговорност в размер на 200 лв. за нанесени на предприятието загуби в размер на 300 лв. На 16.05.2005 г. на ищеца е било връчено предизвестие с N 3/10.04.2005 г., с което бил предизвестен, че на основание чл. 326 от КТ във вр. чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ след изтичане на законния срок от 30 дни, ще му бъде прекратено правоотношението, а при неспазване срока на предизвестие, ще му бъде изплатено обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ. На 16.05.2005 г. на ищеца е била връчена заповед N 46/11.04.2005 г., с която на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ е бил прекратен трудовия му договор, считано от 11.04.2005 г. От трудов договор от 01.06.2005 г., сключен между ищеца и ЕТ "Интела- Стефан Чанев" гр. Кърджали се установява, че ищецът е започнал работа като шофьор на товарен автомобил, считано от 01.06.2005 г. От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, както и по поставената допълнителна задача, приета от съда, се установява, че брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получил при "Васмар" ООД гр. Кърджали за периода от 16.05.2005 г. до 31.05.2005 г. е в размер на 133.08 лв. За периода от 01.06.2005 г. до 01.10.2005 г. разликата между брутното трудово възнаграждение, получавано във "Васмар" ООД гр. Кърджали и в ЕТ "Интела- Стефан Чанев" гр. Кърджали възлиза на сумата 123.20 лв. Установява се и това, че по ведомост за заплати на ищеца е била изплатена сумата 210.80 лв., представляваща обезщетение по чл. 220 от КТ съгласно заповед N 46/11.04.2005 г. Изплатено е и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ в размер на 50.19 лв. като е удържана сума в размер на 200 лв. на основание чл. 272 от КТ съгласно заповед от 15.04.2005 г. за наложена ограничена имуществена отговорност на Андрей Гълбачев за 2004 г., както и не е изплатено обезщетение в размер на 191.60 лв. за неизползван платен годишен отпуск за 2004 г. С оглед на така изложеното по- горе от фактическа страна, съдът е приел, че страните по делото са се намирали в трудово правоотношение, което е било прекратено от работодателя на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ, считано от 16.05.2005 г., когато на ищеца е било връчено, както предизвестието за прекратяване, така заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. С решението съдът е приел, че уволнението е незаконно, тъй като заповедта, с която е извършено, не е мотивирана и е приел, че предявените искове по чл. 344 ал. І т. 1 и т. 2 от КТ следва да бъдат уважени като уволнението бъде признато за незаконно, а заповедта за уволнение- отменена като незаконосъобразна като уволнения бъде възстановен на предишната му работа- шофьор на товарен автомобил във "Васмар" ООД гр. Кърджали. Съдът е приел също, че е основателен и предявения иск по чл. 344 ал. І т. 3 от КТ до размера на 256.28 лв., като за разликата до 660 лв. го е отхвърлил като неоснователен. В тази част първоинстанционното решение не е атакувано и е влязло в сила. Що се касае до оплакванията в жалбата относно атакуваната част на решението, тази инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявените като евентуално съединени с исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1, т.2 и т. 3 от КТ, искове по чл. 220 ал. 1 от КТ и чл. 224 ал. 1 от КТ като е приел, че не следва да се произнася, тъй като същите предпоставят прекратено трудово правоотношение и произнасяне по тях е допустимо, когато съдът не уважи предявените главни искове. Впрочем, изводите на първоинстанционният съд в тази насока са правилни. Отделно от горното обаче, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 193 ал. І от ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Тази възможност страната не е използвала, поради което тази инстанция, дори и искането да е допустимо, не може за първи път да се произнася. Относно претенцията на жалбодателя за неправилно присъдени разноски, следва да се посочи, че действително съществува противоречие между изложеното в мотивите на първоинстанционното решение относно размера на следващите се разноски и присъдените с диспозитива на решението, но това противоречие не може да бъде отстранено от тази инстанция. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 192 ал. ІV от ГПК в срок от два месеца след влизане на решението в сила, съдът по свой почин или по искане на страните може да измени постановеното решение в частта му разноските, но и от тази възможност жалбодателят не се е възползвал. При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват. Водим от изложеното въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3/06.02.2006 г., постановено по гр. д. № 603/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1/ 2/ |