Р Е Ш Е Н И
Е
№ 44
гр. Велико Търново, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на осемнадесети март две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря М.Н.и участието на прокурора от ВТОП Невена Орманджиева,
разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10034/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Същото
е образувано по касационна жалба на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Велико Търново против Решение № 596 от 03.12.2021 г. по АНД № 1229/2021
г. по описа на Великотърновски районен съд (ВТРС), с което е отменено Наказателно
постановление № 18-1275-002134/09.10.2018 г. на началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, с което
на А.И.С. ***, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140, ал. 1 от същия закон, е наложено
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца.
Касаторът оспорва
решението като неправилно и незаконосъобразно. Посочените в жалбата оплаквания
съдът квалифицира като такива по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.
63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение, поради нарушение на
материалния закон. Намира също съдебния акт за постановен в противоречие с
установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства. Счита
че районният съд неправилно е приел за нарушен принципа „ne
bis in idem” („не два
пъти за едно и също нещо), прогласен
в чл. 4, §1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС. Според аргументите му, развити в
касационната жалба, принципът изисква за едно и също деяние, за което
окончателно е постановен окончателен акт, да не се образува друго наказателно
по смисъла на Конвенцията наказателно производство. Посочва, че в случая няма
окончателно приключило административнонаказателно производство преди образувано
наказателно такова, както и не са водени едновременно двете производства, а административнонаказателната
отговорност на нарушителя за извършеното деянието е ангажирана едва след
прекратяване на образуваното срещу него наказателно производство. На следващо
място, касаторът счита че неправилно въззивният съд приписва съществено
нарушение на процесуалните правила поради несъответствие в описаните
обстоятелства в НП и собствеността на процесния лек автомобил, като погрешно е
приел, че изписването на предходния собственик на МПС в издаденото НП е довело
до невъзможност на санкционираното лице да разбере за какво нарушение е
подведен под отговорност, а от там и до ограничаване на правото му на защита. Излага
съображения, че извършването на нарушението е безспорно доказано от събраните
доказателства. По тези изложени в жалбата съображения от съда се иска да отмени
оспореното решение и да се постанови ново, с което се потвърди наказателното
постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата по изложените в нея доводи за неправилност на оспореното решение. Не се
претендират разноски.
Ответникът по
касационната жалба – А.И.С. ***,
в съдебно заседание чрез упълномощения ***Г. от ВТАС, намира касационната жалба
за неоснователна. Счита решението на въззивния съд за правилно като се позовава
на доводите, изложени в отговора на касационната жалба, и моли същото да бъде
оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Велико Търново счита касационната жалба за неоснователна, а решението на ВТРС
за правилно и законосъобразно. Споделя мотивите за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при издаване на НП и предлага оспореното
решение да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото
доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения намира за установено
следното:
Жалба е подадена от надлежна
страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния
съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният
съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на
глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда предмета на касационната
проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения
предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна,
а решение на ВТРС за неправилно като съображенията на настоящия касационен
състав са следните:
От фактическа страна
Великотърновският районен съд е приел за установено, че на 23.09.2018 г., около
10:45 часа, в гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски" № 55, в посока
центъра на града, А.И.С. управлявал лек автомобил „Фиат Пунто", peг. № ***,
собственост на Р.С.П., като след извършена справка от контролните органи било констатирано,
че автомобилът не е регистриран по надлежния ред /МПС е с прекратена
регистрация от 18.07.2018 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП/. Първоначално
на основание чл. 356, ал. 3 от НПК за извършеното деяние срещу А.И.С. било
образувано бързо производство № ЗМ - 857/2018 г. по описа на ОД на МВР – Велико
Търново, РУ – В.Търново, пр.пр. №2299/2018г. на РП – Велико Търново, за
престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал.1 от НК. С Постановление от 03.10.2018г.
на Районна прокуратура – Велико Търново е прекратено образуваното бързо
производство на основание чл. 199, чл. 357, ал.1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т.
1, пр. второ от НПК и наблюдаващият прокурор е изпратил преписката на
компетентния административнонаказващ орган. Въз основа на материалите по
преписката и на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН от началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново е издадено НП №
18-1275-002134/09.10.2018 г. като поведението на нарушителя е квалифицирано като
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
същия закон на водача на нерегистрираното по надлежния ред МПС са наложени административни
наказания "Глоба" в размер на 200,00 лева и "лишаване от право
да управлява МПС" за срок от шест месеца. Наказателното постановление е
връчено на санкционираното лице на дата 23.08.2021 г. и е обжалвано пред ВТРС в
законоустановения срок.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка
районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, но НП е незаконосъобразно поради нарушение на принципа „ne bis in idem”
и допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя в производството. Конкретно, позовавайки се на ТР № 3/2015 г., постановено по ТД №
3/2015 г. на ОСНК на ВКС, съдът е
преценил, че деянието е
едно и също, но за него са проведени две отделни самостоятелни производства -
наказателно и административнонаказателно с наказателен характер по критериите
„Енгел" по смисъла и за целите на Конвенцията за защита правата на човека
и основните свободи, което съставлява нарушение на чл. 4, §1 от Протокол № 7
към Конвенцията, независимо от обстоятелството, че са засегнати различни обекти
на защита. Наред с това, от ВТРС е установено
съществено несъответствие в описаните обстоятелства в издаденото НП и по –
конкретно като е посочено лице, което не е действителният собственик на процесното
МПС към момента на извършване на нарушението е довело до невъзможност на
санкционираното лице да разбере за какво нарушение е потърсена
административнонаказателната му отговорност и до накърняване на правото му на
защита. Това нарушение е преценено като съществено и РС е отменил обжалваното
пред него НП.
Настоящата касационна инстанция
намира проверяваното решение за неправилно, а изводите на районния съд за
незаконосъобразност на наказателното постановление противоречат на
доказателствата по делото и материалния закон.
Основателни са оплакванията в
касационната жалба, че въззивният съд погрешно е приел за нарушен принципа
"non bis in idem“ (не два пъти за едно и също нещо). До издаване на процесното
НП се е стигнало след като е било образувано бързо производство № ЗМ - 857/2018
г. по описа на ОД на МВР – Велико Търново, РУ – В.Търново, срещу А.И.С. за
извършено престъпление по чл. чл. 345, ал. 2 вр. ал.1 от НК, което е прекратено
с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.10.2018 г. на младши прокурор при РП – Велико
Търново на основание чл. 199, чл. 357, ал.1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1,
пр. второ от НПК, поради това, че деянието е с ниска степен на обществена
опасност и явно незначително като съгласно чл. 9, ал. 2 от НК не съставлява
престъпление. Преценено е, че извършеното от С. деяние покрива признаците на
административно нарушение по ЗДвП и преписката е изпратена на компетентния АНО
за реализиране административнонаказателна отговорност спрямо водача на
нерегистрираното МПС. В резултат на това, АНО е пристъпил към ангажиране на
отговорността на дееца като изрично е посочил, че НП се издава на основание чл.
36, ал. 2 от ЗАНН и се е позовал на прокурорското постановление за прекратяване
на образуваното наказателно производство.
Действително, видно от приложените в преписката
документи, е налице издаден АУАН Серия Д № 584020
от 23.09.2018 г. от мл.
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново и
липсват данни административнонаказателното производство, започнало със
съставянето на този АУАН, да е било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН след като първоначално е било преценено наличие
данни за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 във вр. ал. 1 от НК. Но това
не може да бъде счетено за съществено процесуално нарушение, тъй като никъде в
санкционния акт административнонаказващият орган не е посочил, че е провел
производството въз основа на този АУАН. Напротив, изрично е посочено, че основанието
за реализиране на тази административнонаказателна отговорност не е вече
съставения АУАН, а прекратяването на наказателното производство.
Принципът „non bis in idem“ е характерен за наказателнопроцесуалното
право и по същността си е забрана за повторно съдене и наказване на едно и също
лице за същото деяние. Този принцип е приложим в националната ни правна система
и е гаранция, че едно и също лице за едно и също деяние не може да понесе два
пъти наказателна или съответно административнонаказателна отговорност. Всъщност, нормата на чл. 4, § 1 от
Протокол № 7 към Конвенцията закрепва същия принцип "non bis in idem" като същият е
доизяснен и в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. №
3/2015 г. на ОСНК, очертавайки забраната
за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние, когато спрямо
него е било проведено и приключило с влязъл в сила акт производство с
наказателен характер. Според утвърдената практика на ЕСПЧ, нормата се прилагат
единствено на национално ниво, като се приема, че правилото ne bis in idem
забранява окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано
повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от
наказателно преследване въобще. Изяснено е, че дублирането на наказателни
процедури е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си,
след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Посоченият принципът се
активира при идентичност на субекта в двата наказателни процеса като административнонаказателно производство е с
характер на наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Или иначе казано, правилото
въвежда изискване постановеният първи по време акт да има окончателен характер.
В случая обаче, към датата на издаване на процесното НП /09.10.2018 г./, наказателното производство вече
е било прекратено с постановление на прокурор от ВТРП от 03.10.2018 г. без да е била ангажирана
наказателната отговорност на ответника по касация за извършеното деяние с
влязъл в сила акт. Санкционният акт за
извършеното нарушение е един единствен и не се е стигнало до наказване на ответника
по касация два пъти за едно и също деяние. Следва да се има предвид и
разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК, която гласи: "Когато прекратява
наказателното производство на основание чл. 24. ал. 1, т. 1 поради това, че деянието
съставлява административно нарушение, прокурорът изпраща материалите заедно с
веществените доказателства по компетентност на съответния
административнонаказващ орган." Такъв е и настоящият случай, предвид което
не е нарушен принципът "non bis in idem". Постановлението за
прекратяване по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е необходимо условие за спазване на
забраната "non bis in idem", поради което не може да бъде подвеждано
като факт, сочещ на вече реализирана от държавата наказателна принуда спрямо
същото лице за същото деяние.
Неправилни са и изводите на районния
съд, че в производството по издаване на НП е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, съдържа предвидените в закона реквизити и описва ясно, точно и конкретно
извършеното нарушение. Същото е в достатъчна степен индивидуализирано чрез
посочване на признаците от неговия състав по начин, че да няма съмнение какъв е
той.
В приложимата й редакция нормата на чл.
140, ал.1 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 2 от
Обстоятелството, че мястото на което А.И.С.
е бил спрян за проверка представлява път, отворен за обществено ползване, на
който се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани, не е спорно по делото.
Освен това, съдът намира, че по
делото е безспорно доказано, че на 23.09.2018г. ответникът по касация е управлявал
лек автомобил, който към
момента на проверката, макар и с регистрационни табели, не е регистриран по
надлежния ред, след като е била служебно прекратена регистрацията от 18.07.2018 г. от компетентната контролна служба
на МВР по реда на чл. 143, ал. 15
от ЗДвП, поради което правило е ангажирана административнонаказателната му
отговорност за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По принцип е вярна
констатацията на ВТРС, че по силата на договор за покупко-продажба на МПС от
17.05.2018 г. с нотариална
заверка на подписите към датата на извършване на нарушението процесния лек
автомобил вече е бил собственост на А.И.С., а не на отразеното в НП лице - Р.С.П..
Но в случая, ирелевантно за отговорността за извършено нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП е обстоятелството чия собственост е нерегистрираното по надлежния
ред МПС след като санкционната норма на чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП предвижда
административнонаказателната отговорност за това деяние да бъде потърсена не от
собственика, а от водача, който управлява моторно превозно средство при
проверката от контролните органи. Предвид това, не е засегнато по никакъв начин
правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
На следващо място, извършеното нарушение
е формално, т. е. такова на просто извършване и за осъществяването му не се
изисква да са настъпили някакви вредни последици. На водача на МПС е вменено
задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по
надлежен ред. В случая, ответникът по касация, след като е придобил собствеността
над управляваното МПС на 17.05.2018г. е бил длъжен като приобретател да заяви
това обстоятелство пред контролните органи в едномесечния срок по чл. 145, ал.
2 от ЗДвП. В резултата на неговото бездействие изрично законът е предвидил
двумесечен срок, с изтичането на който настъпват неблагоприятните последици,
изразяващи се в прекратяване регистрацията на придобитото превозно средство. Незнанието
на вменени със закон задължения не
може бъде прието като липса на субективен елемент от състава на нарушението в
каквато насока са изложените в отговора на касационната жалба доводи. Нарушението
по чл. 140, ал.1 от ЗДвП може да бъде извършено както при умисъл, така и при
непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само
в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал.
3 ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вината.
Не са представени
доказателства, че по отношение на А.С. са възникнали непредвидени обстоятелства
от такъв характер, които да го възпрепятстват изпълнение на задължението му за
регистрация на придобития от него автомобил в законоустановения срок.
Напускането на пределите на РБългария не е такова обстоятелство, а освен това видно
от приложената справката в досъдебното производство това е станало на
05.07.2018 г. през ГКПП
Русе-Дунав мост, което е близо два месеца след придобиване на процесния
автомобил и същият е имал достатъчно време да изпълни вмененото му ЗДвП
задължение да го регистрира в едномесечния срок от придобиването в службата за
регистрация на пътни превозни средства. Без
значение е обстоятелството дали административният орган е уведомил собственика
на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация. Такова
уведомяване не се предвижда както в Закона за движение по пътищата, така и в
Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. на министъра на вътрешните работи. В
различните хипотези, предвидени в чл. 143 от ЗДвП, както и в чл. 18б от цитираната
Наредба е предвидено уведомяване на собственика на превозното средство, но тези
хипотези се отнасят до прекратяване на регистрация след уведомления по
съответния ред, направени от изрично посочени институции, но не и в случаите,
когато прекратяването на регистрацията е поради неизпълнение на задължения на
собственика за регистриране на МПС. Прекратяването настъпва по силата на закона
и в следствие на неизпълнение на задължение на самия собственик. Това, че
регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не освобождава водача
от отговорност.
Следва да се посочи, че НП е издадено
при спазване на давностните срокове по чл. 34, ал.3 от ЗАНН, като не е изтекла
и абсолютната погасителна давност за извършеното деяние по чл. 80, ал 1, т. 5
от НК във вр. с чл. 81 ал 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН.
Налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и нарушената
законова разпоредба, а приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма съответства на установеното нарушение.
Това формално нарушение
не се отличава с някаква по-ниска степен на обществена опасност от други
нарушения от същия вид, поради което и няма никакво основание за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Случаят не е маловажен, а наложеното наказание е в минимален
размер и отговаря на тежестта на нарушението, както и на значимостта на
нарушените обществени отношения.
По изложените
съображения съдът намира касационната жалба за основателна. Направените изводи
от районния съд са неправилни, поради което обжалваното съдебно решение следва
да бъде отменено и вместо това да се постанови потвърждаване на Наказателно
постановление № 18-1275-002134/09.10.2018 г. на началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.
Не се претендират
разноски от касатора, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 596 от 03.12.2021
г. по АНД № 1229/2021 г. по описа на Великотърновски районен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 18-1275-002134/09.10.2018 г. на началник на
сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Велико Търново, с което на А.И.С. ***, на основание чл. 175, ал.3,
пр.1 от Закона за движението по пътищата, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
същия закон, е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.