Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 22.10.2018г.
Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, ТРЕТИ въззивен състав в публичното заседание на 15.10., две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИВА
2.КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретар Р. Андреева, след като разгледа докладваното от съдия Бозаджиева , ВЧНД № 422/ 2018г. по описа на СОС , и да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ХХI – чл.422, ал.1 НПК за контрол на постановено разпореждане от 29.03.2016г. за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 104/ 2018г. по описа на РС- К..
Жалбоподателят – повереник на частният тъжител – адв. К. обжалва постановеното разпореждане като незаконосъобразно – постановено в противоречие с процесуалния и материалния закони съдебната практика по приложението му.
Навежда доводи за обидния характер на цитираните в тъжбата изрази, съдържащи ирония и сарказъм, адресирани до тъжителя.В съответствие с изложеното отправя искане за отмяна на разпореждането за прекратяване от 30.04. 2018г.
В съдебно заседание от името на тъжителя повереникът поддържа искането си и аргументите, които го обосновават, към това становище се присъединява тъжителят.
Защитникът на подсъдимия счита, че е постановено законосъобразно и правилно определение и моли да бъде потвърдено.
Подсъдимият се присъединява към това становище, като в последната си дума моли производството да бъде приключено.
Съдът като разгледа частната жалба, след като осъществи цялостен служебен контрол в съответствие с правомощията си по чл.314,ал.1 НПК, по отношение на обжалваното разпореждане, намира за установено следното:
Сред правомощията на докладчика по чл.247,ал.3 НПК, вр.чл.250, ал.1 т.1 НК да прекрати наказателното производство не фигурира хипотезата на чл.24,ал.1т.1 НК – а именно- когато приеме, че деянието не съставлява престъпление.По аргумент на отсъствието на препращане към хипотезата на т.1 на чл.24 НПК, следва да се приеме, че този извод следва да бъде направен само и единствено с присъдата, след обсъждане на всички доказателства, по правилата на формиране на вътрешно убеждение и при прилагане на формалната логика. В настоящия случай, съдът неправилно и в нарушение на закона е приел, че основанието за прекратяване е по т.2 на ал.1 на чл.250, т.к. по делото не са налични данни, че е образувано административно производство с АУАН. В противоречие с цитираното основание са и съображенията, които е изложил за липса на обиден характер на отправените изрази. Като оставим настрана неверния характер на едно такова съждение от гледна точка на твърденията, че „тъжителят е изпратил майка си в лудница” и че е „изоставил дъщеря си”, които имат определено характер на позорни обстоятелства, свидетелстващи за неморален начин на поведение на тъжителя спрямо най- близки хора, с оглед на гореизложеното, преди провеждане на съдебно следствие, на този етап на наказателното производство, съдът не е имал компетенциите да се произнася и да квалифицира деянието. С оглед на гореизложеното съдът дължи отговор на повдигнатото обвинение с тъжбата единствено с присъда , при обсъждане на въпросите по чл.301 НПК, сред които безспорно най-съществен е отговорът по чл.301, ал.1 т.2 НПК –съставлява ли деянието престъпление.
Единствено след обсъждане на доказателствата и приемане на определени фактически положения за доказани е допустимо да се прилага материалния закон спрямо релевантните факти.
Гореизложеното, обосновава извода, че атакуваното разпореждане е постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон и обуславя неговата отмяна.
Предвид изложеното и на осн. чл. 341,ал.2, вр.чл.334,т.1 и чл.336 НПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 62/30.04.2018г., постановено по НЧХД №104/2018г. по описа на РС- К. и ВРЪЩА делото на РС –К. за разглеждане на частната тъжба по същество.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.