Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-в с-в, в публичното заседание на пети декември през 2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цв.Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 1847 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273
С решение от 23.11.2018
г. СРС, 52 с-в, по гр.д.№ 50089/17 г. е признал за установено по предявения от
„Е.Л.“ ООД иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД против „Ю.Б.“ АД
съществуването на вземане на „Е.Л.“ ООД срещу „Ю.Б.“ АД за сумата от 47,15 лв.,
представляваща невъзстановена сума по закрита банкова сметка ***нес пакет от
17.12.2014 г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по гр.д.№ 16620/17 г. по описа на СРС, 52 с-в, като е отхвърлил
иска за разликата над уважената част от 47,15 лв. до пълния предявен размер от
67,15 лв., като неоснователен и недоказан.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Е.Л.“ ООД в частта,
с която е отхвърлен иска за разликата над 47,17 лв. до 67,20 лв. с оплаквания,
че съдът неправилно е приел, че ответникът има право да задържи сумата в размер
на 20 лв. съгласно р-л IА, т.12 от Тарифата на банката за закриване
на банкова сметка.***, че в посочената част решението е неправилно и
недопустимо, тъй като с него в полза на банките се дава безпрецедентна
възможност за злоупотреба със собствеността на всяко лице в Р Б., представлява
отказ от правосъдие, нарушава Конституцията на РБ и императивни разпоредби на
ЗЗД /чл.97 и чл.66/.Излага доводи, че ищецът не е искал от банката услугата
„закриване на банковата сметка“, поради което не дължи такса за това действие,
тъй като сметката е закрита поради прекратяване на договора с едностранно
предизвестие, като предизвестието не е достигнало до ищеца преди 16.11.2016 г.
и посочената сума е получена от ответника при начална липса на основание.Моли
съда да отмени решението в обжалваната от него част и да уважи иска и за сумата
от 20 лв.Претендира разноски.
Ответникът по
въззивната жалба-„Ю.Б.“ АД оспорва същата.Твърди, че изложените от
въззивника-ищец доводи са необосновани.Излага твърдения, че от 25.05.2016 г.
вместо „Рамков договор за платежни услуги, предоставяни от „Алфа Банка-клон Б.“
КЧТ на юридически лица, еднолични търговци и лица, упражняващи свободни
професии, са приложими Общи условия за откриване, водене и закриване на банкови
сметки на юридически лица в „Ю.Б.“ АД /ОУ/, тъй като въззивникът не е възразил
в срока по чл.5.4. от Рамковия договор срещу промяната.Тарифата е неразделна
част от ОУ съгласно т.V.7 и след като клиентът не е възразил,
тя е приложима в отношенията му с банката, свързани с воденето и извършването
на операции по банковата му сметка.По силата на т.V.5 за обслужване и
извършване на операции по сметката клиентът дължи на банката такси и комисионни
съгласно действащата Тарифа на банката.Поддържа становище, че таксата се дължи
за извършено от банката действие без оглед на това по чие искане е предприето
същото и тълкуването на въззивника е произволно.Твърди, че с прекратяването на
договора и закриването на банковата сметка е възникнало правото съгласно р-л I А „Разплащателни
сметки“, т.12 от Тарифата да удържи таксата за закриване на сметката в размер
на 20,00 лв.Твърди, че в договора за банково обслужване чрез бизнес пакет и в
Общите условия не са предвидени случаи на закриване на сметка без да се дължи
такса, поради което твърдението на въззивника че банката е присвоила сумата при
начална липса на основание, е неоснователно и недоказано.Моли съда да остави
въззивната жалба на ищеца без уважение.Претендира разноски.
Постъпила е
въззивна жалба и от ответника- „Ю.Б.“ АД срещу решението на СРС в частта, с
която е уважен иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД за сумата от 47,15 лв.Въззивникът твърди, че ищецът не е доказал,
че имуществото му е намаляло, а на банката-увеличено.Излага оплаквания, че
съдът не е изследвал всички елементи на фактическия състав на неоснователното
обогатяване и не е обсъдил представените по делото доказателства в тяхната
съвкупност.Излага оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е възприел
изявлението на ищеца в заявление вх.№ 5300/1000 от 14.03.2017 г. като искане за
възстановяване на процесната сума и като поддържа становище, че той е поискал
извлечения от движението по банковите сметки на представляваните от него
дружества във връзка с приключване на счетоводната година и отново откриване на
банковите сметки с наличните суми, което е неизпълнимо.Неправилно съдът е
приел, че уведомлението на банката от 12.08.2016 г. за прекратяване на договора
с покана към ищеца да се разпореди с наличните средства по сметката, не е
достигнало до него.Излага доводи, че банката се е освободила от задължението си
и е предприела предписаните от закона действия по чл.97, ал.1 ЗЗД, като е
вложила сумата в специална особена сметка „Разни други разчети с клиенти“, като
сумата не е била на нейно разпореждане, а само на съхранение при нея.Моли съда
да отмени решението в частта, с която е уважен иска по чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и да отхвърли иска и в тази част.Претендира разноски.Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Въззивникът-ищец-„Е.Л.“
ООД оспорва въззивната жалба на ответника.Поддържа становище, че правната
квалификация е определена правилно, и че не са доказани кумулативните
предпоставки на чл.97, ал.1, изр.2 ЗЗД за забава на кредитора.Излага доводи, че
банката не е открила сметка на ответника, и че кредиторът не е уведомен за
открита такава сметка.Моли съда да потвърди решението в обжалваната от
ответника част като правилно и законосъобразно.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.В исковата
молба и в уточнителната молба от 27.05.2019 г. ищецът-„Е.Л.“ ООД твърди, че на
17.03.2017 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу „Ю.Б.“ АД за сумата от 67,15 лв., представляваща присвоена без
основание от ответника сума, налична по
собствена на дружеството банкова сметка № *********, открита в същата
банка.Ответникът е депозирал възражение срещу издадената по ч.гр.д.№ 16620/17
г. на СРС, 52 с-в и на ищеца е даден едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си.Ищецът твърди, че на 17.12.2014 г. с ответника е
сключил договор за банково обслужване чрез бизнес пакет и на дружеството е
открита банкова сметка № *********.На 16.11.2016 г.
„Ю.Б.“ АД едностранно е закрила посочената банкова сметка, ***,15 лв., която е била
удържана изцяло от и в полза на ответника и е присвоена без основание.Твърди,
че считано от 16.11.2016 г. след закриване на банковата сметка между страните
не съществуват договорни отношения.Със заявление вх.№ ********* от 14.03.2017
г. ищецът е поканил ответника да му възстанови всички парични средства, които
са били налични по едностранно закритата банкова сметка, *** си за връщане на
сумата.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи сума в размер на 67,15 лв., за която е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 16620/17 г. на СРС,
която е присвоена неоснователно от ответника.
Със
заявление вх.№ 3019239/17.03.2017 г. „Е.Л.“ ООД е поискала издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „Ю.Б.“ ООД за сумата от 67,15 лв., удържана
от банката без основание.На 04.04.2017 г. СРС, 52 с-в, по ч.гр.д.№ 16620/17 г.
е издал заповед по чл.410 ГПК, поправена с определение от 26.06.2017 г.Срещу
издадената заповед длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК и на ищеца е
указано да предяви иск по чл.415 ГПК.Съобщението е получено от ищеца на
10.07.2017 г., искът е предявен на 24.07.2017 г. /в срока по чл.415, ал.1 ГПК в
редакцията към тази дата/.
Видно
от искане за откриване на банкова сметка *** „Е.Л.“ ЕООД от 17.12.2014 г. и от
договор за откриване на банково обслужване чрез бизнес пакет между страните по
делото е било налице облигационно правоотношение за откриване на банкова разплащателна
сметка в лева на името на дружеството и интернет банкиране.Съгласно чл.8 от
договора с подписването му се активира действието на Рамковия договор за
платежни услуги, предоставяни от Алфа Банка-клон Б. на юридически лица,
еднолични търговци и лица, упражняващи свободни професии, обявен на интернет
страницата на банката и в нейните офиси, с условията на които клиентът е
запознат изцяло, приема ги и се задължава да ги спазва.В чл.5.4. от посочения
Рамков договор е предвидено, че банката има право едностранно да променя
рамковия договор, като изменя клаузи и/или да го допълва, за което уведомява
клиента.Уведомяването се извършва чрез предаването на променения текст на
клиента на хартиен или друг дълготраен носител.Клиентът се съгласява, че е
уведомен за промените и когато те бъдат обявени от банката по общодостъпен
начин на интернет страницата на банката или чрез поставяне на съобщения на
общодостъпни места в офисите на банката те стават задължителни за клиента, ако
той не възрази срещу тях в 7-дневен срок от уведомяването му.
Видно
от представеното извлечение „Е.Л.“ ООД е титуляр на сметка с аналитичен номер 4598 100 ********* 885 916 8 , открита по инициатива на банката с налична сума от 47,15 лв.-остатък след
приспадане на такса от 20,00 лв. за закриване на сметката.
Представено е
уведомление от 12.08.2016 г. от „Ю.Б.“ АД до управителя на ищцовото дружество
за упражнено право на банката на основание р-л V, чл.VI.1.2 от Общите
условия за откриване, водене и закриване на банкови сметки на юридически лица
едностранно да прекрати сключените с ищеца договори за банкови сметки и за
необходимостта дружеството да предприеме действия по разпореждане с наличните в
банката средства, и че след изтичането на 30 дни от получаване на
уведомлението, разплащателната сметка ще бъде закрита.
Със заявление вх.№
5300/1000 от 14.03.2017 г. управителят на ищцовото дружество е поискал от
ответника извлечения за движение по банковите сметки за приключване на
счетоводната година и отново откриване на банковите сметки на фирмата, които са
закрити незаконно и без негово знание.
Представено е
известие за доставяне с баркод № 3100013837625 с подател „Ю.Б.“ АД, адресирано
до И.Р.като законен представител на „Е.Л.“ ООД и получено от Д. на 27.09.2016
г., както и потвърждение за доставяне на пратка със същия баркод и получател И.Р.,
получена от Д. на същата дата.Представена е и разпечатка от електронна поща,
представляваща отговор от „Ю.Б.“ АД на заявление вх.№ 5300/1000А и уведомление
за разпореждане с наличните средства по закритите сметки следва да подети
Финансов център София-Дондуков и да се идентифицира като законен представител
на дружеството.
С покана изх.№
9300/0254 от 13.04.2017 г. ответникът отново е уведомил ищцовото дружество за
упражненото право на едностранно закриване на сметката и прекратяване на
договора за банкови сметки, както и че сумите, налични по банковата сметка са
на разположение във ФЦ /клон/ на банката на бул. „********, гр.София и следва
да се яви упълномощен представител да се разпореди със сумите.Поканата е
връчена на 18.04.2017 г. на В.Д..
Видно от р-л IА, т.12 от
Тарифата за таксите и комисионните на банката таксата за закриване на
разплащателна сметка е 20 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителния
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и същият се явява допустим, тъй като ответникът е подал възражение в срока
по чл.414, ал.1 ГПК срещу издадената по ч.гр.д.№ 16620/17 г. на СРС, 52 с-в
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Първоинстанционният съд е дал правилна правна квалификация на предявения
иск /чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД/ с оглед твърденията на ищеца, че претендира
връщане на сума, задържана от ответника без основание и се е произнесъл в
рамките на заявения петитум.Съгласно цитираната разпоредба който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.
От събраните по делото доказателства се установи, че
страните по делото са били обвързани от правоотношение по договор за банково
обслужване чрез бизнес пакет, сключен на 17.12.2014 г. и прекратен едностранно
от ответника.Не се спори, че ответникът е встъпил в правоотношението по силата
на прехвърляне на търговското предприятие на „Алфа банка-клон Б.“, както и че
след прехвърлянето му на публичната интернет страница на ответника е
публикувано известие, че от 25.05.2016 г. към договора за банково обслужване
чрез бизнес пакет са приложими Общите условия за откриване, водене и закриване
на банкови сметки на юридически лица в „Ю.Б.“ АД, както и че към 16.11.2016 г.
наличната сума по банковата сметка на ищеца е 67,15 лв., от която е удържана
сумата от 20,00 лв.-такса за закриване на сметката.Съдът намира за
неоснователни възраженията на ищеца, че не е получил уведомленията за
прекратяване на договора и за закриване на банковата сметка, както и за
предприемане на действия по разпореждане с наличните суми по банковата сметка,
които са на разположение в посочения финансов център.Представените
документи-потвърждение за получаване и обратни разписки удостоверяват връчване
на посочените документи на служител на дружеството на адреса по търговския
регистър към момента на връчването, както и съдържанието на пратката.Дори и да
се приеме, че ищецът не е получил уведомленията, същият е уведомен за
действията на ответника с получаване на отговора на исковата молба, което
обстоятелство следва да се съобрази предвид разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.
Според мнозинството от съдебния състав заплащането на
такса за закриване на сметката по инициатива на банката противоречи на добрите
нрави и на принципа на неоснователното обогатяване, поради което таксата от
20,00 лв. е задържана неоснователно от ответника и подлежи на връщане.
По отношение на останалата част от сумата за разликата до
предявения размер от 67,15 лв. състав счита, че липсват доказателства същата да
е била присвоена от ответника.Сумата е била вложена по отделна сметка с
аналитичен номер 4598 100 ********* 885 916 8 в посочения от ответника финансов център и за
получаване на средствата по нея е било необходимо ищецът да изпрати упълномощен
представител.Липсата на IBAN ***, тъй като сметката е индивидуализирана с аналитичен
номер, а неин титуляр е ищцовото дружество.Разпоредбата на чл.3, ал.5 от
Наредба № 3 /16.07.2009 г. /отм., ДВ бр.37/04.05.2018 г., но действала през
процесния период/ предвижда възможност за откриване на банкова сметка ***.
Поради изложеното липсва един от елементите на
фактическия състав на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД-обогатяване на ответника.
Според мнозинството от съдебния състав доводите относно
забава на кредитора не следва да се обсъждат, тъй като те имат отношение само
по предявен иск за връщане на суми на договорно основание и не са относими към
предмета на иска на предявеното основание.
Останалите доводи във въззивната жалба на въззивника-ищец
са ирелевантни към правилността на обжалваното решение.
Поради разминаване на крайните изводи на двете инстанции
обжаваното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови решение,
с което искът да се уважи за сумата от 20,00 лв., представляваща неоснователно
удържана такса на 16.11.2014 г. за закриване на банковата сметка на ищеца, а за
сумата от 47,15 лв. /разликата над 20,00 лв. до 67,15 лв./, представляваща
сума, с която ответникът се е обогатил без основание, искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора въззивникът-ответник следва да бъде осъден да
заплати на въззивника-ищец сумата от 263,81 лв.-разноски за двете инстанции и
за заповедното производство /по 96,80 лв. за двете инстанции и 70,21 лв. за
заповедното производство/, а въззивникът-ищец следва да заплати на
въззивника-ответник сумата 140,42 лв. /по 70,21 лв. за двете инстанции/.На
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 от НППП съдът определя размера на
юрисконсултското възнаграждение на 100 лв. за всяка инстанция.Възражението за
прекомерност на въззивника-ответник относно размера на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца е неоснователно, тъй като същото не
надвишава предвидения в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимум от 300 лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решението от
23.11.2018 г. на СРС, 52 с-в, по гр.д.№ 50089/17 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от „Е.Л.“ ООД с ЕИК ******** и със седалище и адрес на
управление:***, оф. партер иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
против „Ю.Б.“ АД с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление:*** съществуването
на вземане на „Е.Л.“ ООД срещу „Ю.Б.“ АД за сумата от 20,00 лв., представляваща
неоснователно удържана на 16.11.2016 г. такса за закриване на банкова сметка № *********, открита по
договор от 17.12.2014 г. за банково обслужване чрез бизнес пакет, за която е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 16620/17 г. по описа
на СРС, 52 с-в.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявен от „Е.Л.“ ООД с ЕИК ******** и със седалище и адрес на
управление:***, оф. партер срещу „Ю.Б.“ АД с ЕИК ********и със седалище и адрес
на управление:*** сумата от 47,15 лв. /разликата над уважената част от 20,00
лв. до предявения размер от 67,15 лв./, представляваща невъзстановена сума по
закрита банкова сметка ***нес пакет от 17.12.2014 г., с която ответникът се е
обогатил без основание и за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 16620/17 г. по описа на СРС, 52 с-в, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД с ЕИК ********и със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на „Е.Л.“ ООД с ЕИК ******** и със
седалище и адрес на управление:***, оф. партер на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 263,81 лв. /двеста шестдесет и три лева и осемдесет и една стотинки/.
ОСЪЖДА „Е.Л.“ ООД с ЕИК ********
и със седалище и адрес на управление:***, оф. партер да заплати на „Ю.Б.“ АД с
ЕИК ********и със седалище и адрес на управление:*** сумата от 140,42 лв. /сто и четиридесет лева и четиридесет и две
стотинки/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
/о.м./ ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено мнение
на съдия А.Александрова на
решението от 05.03.2020 г. по гр.д.№ 1847/19 г.:
Не съм съгласна с мнозинството от
съдебния състав, че сумата от 20,00 лв., представляваща такса за закриване на банковата
сметка на ответника, е недължима от последния.Въззивникът-ищец е упражнил
правомерно правото си да прекрати договора и да закрие банковата сметка на
ищеца в съответствие с p. VI.1.2 от Общите условия.Съгласно р-л IA, т.12 от Тарифата за таксите
и комисионните на банката таксата за закриване на разплащателна сметка е 20
лв., като плащането на таксата не е обусловено от това по чия инициатива се
извършва услугата.След като по делото е установено, че такава услуга е
извършена, таксата е дължима.Въззивникът-ищец не е възразил в предвидения срок
срещу приложимостта на Тарифата, поради което сумата е удържана от банката
основателно.Считам също, че е налице забава на кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД, тъй като не е дал необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл
да изпълни задължението си.Паричното задължение е носимо /чл.68, б. „а“ ЗЗД/ и
местоизпълнението на задължението е местожителството на кредитора, в
случая-седалището и адреса на управление на юридическото лице.Съгласно разпоредбата
на чл.97 ЗЗД когато задължението е парично, длъжникът се освобождава от
задължението си, като депозира сумата в банка по местоизпълнението, което в
случая е сторено от ответника, за което ищцовото дружество е уведомено, но не е
предприело действия за получаване на сумата и е изпаднало в забава по смисъла
на чл.95 ЗЗД, а длъжникът се е освободил от задължението си да върне наличната
по сметката сума след прекратяване на договора.Този извод обаче не се отразява
на крайния изход на спора по отношение на сумата от 47,15 лв. доколкото по
делото не се установи обогатяване на ответника при начална липса на основание.
СЪДИЯ