Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
г.о., 8 с-в в открито заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 16329 по
описа на състава за 2015г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./за вреди в следствие на ексцес.
Ищцата М.Ш., която е гражданка на Ф.Р.Г., родена на ***г.
поддържа твърдение, че претърпяла значителни неимуществени и имуществени вреди,
в резултат на описаните в исковата молба физически травми, причинени при пътно-
транспортно произшествие. Самото произшествие настъпило на 10.09.2010г., поради
виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „Пежо 205“ с рег.
№ *******- Г. А.Ж., а противоправният характер на поведението на водача било
установено с влязло в сила Решение от 08.02.2011г. по НАХД № 1055/2010г. съгласно
описа на РС Несебър. След като ищцата предявила пред ответника претенция за
доброволно изплащане на застрахователно обезщетение - при ответното дружество
била образувана преписка по щета с № 43072951100-181, а между застрахователя и
ищцата били постигнати две отделни споразумения, съответно: Споразумение от 17.11.2011г.
по силата на което било изплатено обезщетение за претърпени имуществени вреди
/медикаменти и лечение/ и Споразумение от 23.01.2012г., по силата на които
ответникът заплатил на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Отказът
на ответника, да изплати на отделно (самостоятелно) основание обезщетение за имуществени
вреди- пропуснати ползи, станало основание за предявяване на съдебен иск срещу
него и така с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 58481/2012г. съгласно
описа на 44 състав при СРС, ответникът бил осъден да заплати на ищцата и
обезщетение за пропуснати ползи, свързани с невъзможността на ищцата да
придобие доходи в резултат от участие на мисия на EUFOR. След определяне и изплащане на застрахователното обезщетение на всяко от
посочените по- горе три отделни самостоятелни основания, по нейни твърдения, здравословното
състояние на ищцата се влошило. Вредоносните последици, които за здравето и общата
работоспособност на ищцата се задълбочили и влошили, както по отношение на травматичните
увреждания, така и по отношение на психиката й. Тези увреждания ескалирали негативно
в своето развитие след 2012г., а считано от 07.09.2013г. на ищцата била изрично
призната нова, по- висока степен на инвалидност. На 01.07.2014г. ищцата била
пенсионирана преждевременно от работодателя си – Федерална служба „Военна
администрация“, където работела като главен секретар на правителствена служба и
в това качество била „пожизнен държавен служител“. По- ранното пенсиониране на
ищцата, според нея я лишило от възможността да работи в продължение на още 14
години и 2 месеца – изчислени за периода считано от 01.07.2014г. до момента, в
който би следвало да се пенсионира и на това основание да получава трудово
възнаграждение. Разликата между размера на заплатата и размера на определената
пенсия на ищцата възлизала на 8 98, 14 евро/месечно, респективно изчислена в
общ размер възлизала на сумата от 152 683, 80 евро за целия период от 14
години и 2 месеца. Споменатата сума представлявала общия размер на имуществената вреда, настъпила като
пряка и непосредствена последица от настъпилото след изплащане на
застрахователното обезщетение усложнение/влошаване на здравословното й
състояние и изразяваща се в пропусната полза от възможността да бъде получен
сигурен доход от възнаграждение за труд на държавен служител на заеманата от
ищцата длъжност във Федерална служба „Военна администрация“. При изложените
фактически твърдения и с оглед допуснатото по молба на ищцата увеличение на
иска в открито съдебно заседание на 03.05.2018г. - ищцата претендира за
осъждане на ответника, да й заплати сумата от 120 271, 90 евро
(равностойни на 235 426, 97, 86 лева), представляваща част от дължимо застрахователно
обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, в пълен размер на
152 683, 80 евро, които настъпили в резултат от ексцес в здравословното
състояние на ищцата, заедно със законната лихва, считано от предявяването на
иска, до деня на окончателното плащане.
Исковата претенция е оспорена от ответника „ДЗИ- О.З.“
ЕАД. Чрез процесуалните си представители, ответникът поддържа становище за
неоснователност на предявените претенции. Оспорва твърдението на ищцата за настъпването
на обективно влошаване на здравословното й състояние след изплащане на
първоначално определените размери на обезщетенията т.е. на твърдяния ексцес. Независимо
от изложеното, дори да се приеме, че здравословното състояние на ищцата в
действителност се било влошило - ответникът оспорва твърдението за наличие на
пряка причинно- следствена връзка между настъпването на ПТП на 10.09.2010г. от
една страна и настъпването на описания в исковата молба допълнително проявил се
вредоносен резултат (за който се твърди да осъществявал ексцес). Оспорва
твърдението за наличие на пряка причинно- следствена връзка между причинените
при настъпването на ПТП на 10.09.2010г. травми от една страна и основанието за преждевременно
пенсиониране на ищцата. Оспорва претенцията за изплащане на застрахователно
обезщетение по размер и също оспорва съдържанието на документа /удостоверение
за доход/, който е представен като доказателство пред настоящия съд, за да
установи този размер. Поддържа становище, че не е изяснен началния момент на
претендираната законна лихва. При условията на евентуалност, ако съдът приеме
предявения иск за основателен, ответникът прави възражение за изтекъл срок на
погасителна давност за претендираното обезщетение за вреди. Изразява становище
за липса на основание за изплащане на претендираното допълнително обезщетение,
за предполагаемо настъпващи в бъдещето имуществени вреди. Независимо от
изложените по- горе други доводи, ответникът поддържа тезата, че предявената
искова претенция е прекомерна, с оглед действителния обем на вредите и принципа
на справедливостта. По изложените съображения - ответникът моли за отхвърляне
на иска и претендира за осъждане на ищцата да му заплати направените съдебни
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на
приет като доказателство препис от Решение от
08.02.2011г. по НАХД № 1055/2010г. по описа на РС Несебър мотивира при
условията на чл. 300 от ГПК извода, че ищцата е понесла физически травми в
резултат от настъпването на ПТП на 10.09.2010г. – луксация на
метакарпофалангиалната става на първи пръст на лявата ръка, водеща до трайно
затрудняване на движението на лявата ръка за срок от 1,5 до 2 месеца.
Страните не спорят помежду си, а представените от тях заверени преписи от
писмени доказателства установяват по категоричен начин факта, че след
предявяване на претенция за доброволно изплащане на застрахователно обезщетение
- при ответното дружество била
образувана преписка по щета с № 43072951100-181, а между застрахователя и
ищцата били постигнати две отделни споразумения, съответно Споразумение от
17.11.2011г. по силата на което било изплатено обезщетение за претърпени
имуществени вреди /медикаменти и лечение/и Споразумение от 23.01.2012г., по
силата на които ответникът заплатил на ищцата обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. Отказът на ответника да изплати на отделно (самостоятелно)
основание обезщетение за пропуснати ползи, дало повод на ищцата за предявяване
на иск срещу ответника и така с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
58481/2012г. съгласно описа на 44 състав при СРС, ответникът бил осъден да
заплати на ищцата и обезщетение за пропуснати ползи, свързани с невъзможността
на ищцата да придобие доходи в резултат от участие на мисия на EUFOR.
Като доказателства пред настоящия съд са представени следните медицински
документи, с цел да бъдат установени новонастъпили факти за здравословното
състояние на ищцата/с превод на български език/: Медицинска експертиза от д-р
Барбара Клокер от 27.06.2014г, Медицинско удостоверение, относно периоди на
неработоспособност от 24.03.2015г., Удостоверение за стационарен престой от
Клиника „Янус Хюрт“ ат 20.08.2013г., Решение за пенсиониране от 20.06.2014г., Решение от 25.11.2013г. за
определяне на степен на инвалидност от 70%, удостоверение за доход на М.Ш.,
издадено от Федерална административна агенция, Кьолн на 01.07.2014г. (чието
съдържание е оспорено от ответника). Съдържащите в
посочените документи данни, относно здравословното състояние на ищцата през
периода на 2013-2014г. и поради това са обект на анализ от допуснатите съдебно-
медицински експертизи.
Заключението на допуснатата съдебно- психиатрична експертиза, изготвена от
доц. д-р В.В. предлага следните изводи:
·
Представените от
ищцата медицински документи относно здравословното състояние на ищцата през
периода на 2013-2014г. „колкото и да са
формални и да не съдържат конкретни описания на болестни смущения,....а само
диагностични оценки, позволяват да се направят медицински изводи за влошаване
на здравословното състояние на ищцата, ако бъдат кредитирани.“ /цит./
·
Налице са някои данни
за задълбочаване на появилото се след ПТП посттравматично стресово разстройство,
защото е много вероятно смущение на здравето на лица, които са претърпели ПТП.
·
Хипотетично би могло
да се коментира дали само посттравматичното стресово разстройство /ПТСР/ е
довело до пенсионирането на ищцата. На
този въпрос не може да се отговори еднозначно /цит./ Липсата на
осъвременени данни за здравословното състояние на ищцата препятства
възможността за преценка на състоянието й при изготване на тази експертиза.
·
При ищцата има
медицински оценки за изначална /преди датата на настъпване на процесното ПТП/ личностова
абнормност- смесено личностово разстройсттво, датиращо преди датата на
настъпване на процесното ПТП.
Заключението на допуснатата съдебно- медицинска експертиза /ортопедия и
травматология/, изготвена от д-р Б.Б. предлага следните изводи:
·
Настъпилите след
2011г. негативни изменения в здравословното състояние на ищцата са относими към
психичното й състояние. В прегледаните от вещото лице медицински документи
категорично липсват обективни данни за настъпили усложнения на травматичните
увреждания, които са били причинени на ищцата при настъпване на процесното ПТП.
·
Представените пред
съда медицински документи относно здравословното състояние на ищцата през
периода на 2013-2014г. съдържат данни за обостране на психично заболяване,
което според посочените от д-р Барбара Клокер сведения датират от преди 20
години т.е. значително преди настъпването на процесното ПТП.
·
Ищцата е извършвала
профилактика за заболявания на опорно – двигателния апарат, които не се намират
във връзка с уврежданията при процесното ПТП, а са резултат от хормонален
дисбаланс, във връзка с климакса и се изразяват в типични възрастови ставни
промени.
В хода на съдебното дирене са приети заключенията на две отделни съдебно-
счетоводни експертизи, допуснати с цел установяване размера на предявените
вземания и размера на заплатените застрахователни обезщетения, които са
получени от ищцата на основание репариране на вреди от процесното ПТП.
Експертните заключения, изготвени от вещи лица М. и Х. посочват аритметичната
разлика между възнаграждението, което ищцата би получила, ако бъде кредитирано
твърдението за размера на възнаграждението й преди пенсионирането. При конкретния изход на спора, съдът не
намира за необходимо да обсъжда подробно тези експертни заключения.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искови
претенции, които се основават на твърдението, че в качество на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на
причинителя на вредата /застрахования при него водач / и при наличие на
предпоставките по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ - ответника дължи да изплати на ищцата
застрахователно обезщетение за пълния обем на понесените от нея имуществени
вреди. Ако се установи, че след определяне и изплащане на предходно обезщетение
са настъпили по- тежки или по-значителни вредоносни последици и тези вредоносни
последици са резултат от обективни усложнения в здравословното състояние на
пострадалото лице, застрахователят би бил длъжен да обезщети и тези вреди, в
хипотеза на т.нар. „ексцес“
Претенцията, с
която настоящият съд е сезиран се основава именно на института на т.нар. ексцес, който е нормативно дефиниран и от вече действащия Кодекс за застраховането.
Ексцесът е всяко последващо влошаване
на здравословното състояние на пострадалото лице, което е
настъпило след вече осъществено репариране на вредите и се
намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно
събитие.
Тъй като
страните не спорят, че ищцата вече е получила от ответника застрахователно
обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, за което дори са
представени доказателства – то основателността на предявения иск, който е
предмет на настоящото дело е предпоставена именно от установяването на
елементите на ексцес: Първо- дали е настъпило обективно влошаване на
здравословното състояние на пострадалото лице и Второ -ако е настъпило, дали това
усложнение е пряко свързано, респ. произтича пряко от получените първоначални увреждания
в следствие на ПТП. А доколкото тези две предпоставки се отричат категорично от
ответника – то за установяването на тяхното проявление доказателствената тежест
е на ищцата.
Внимателният
анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, според съда не
установи нито една от посочените по- горе предпоставки за основателност на
претенцията.
На първо място не
се установи твърдението за обективно влошаване на здравословното състояние на
ищцата, пред периода 2012-2014г.
Този извод е
мотивиран от неубедителната доказателствена сила на представените пред
настоящия съд нови писмени доказателства /медицински документи/, датиращи от
периода на 2012-2014г. и чието съдържание посочва, че са издадени единствено с
цел да „удостоверят“ подобен краен извод. Нито
представената медицинска експертиза от д-р Барбара Клокер от 27.06.2014г, нито
медицинското удостоверение, относно периоди на неработоспособност от
24.03.2015г., нито представеното удостоверение за стационарен престой от
Клиника „Янус Хюрт“ от 20.08.2013г., нито пък представеното от ищцата Решение
от 25.11.2013г. за определяне на степен на инвалидност от 70%, не могат да
послужат за формиране на необходимия категоричен извод - относно обективните
медицински признаци/ данни/ показатели на здравословното състояние на ищцата,
които да са установени за периода след 2012г. Тъкмо напротив, споменатите
документи съдържат вместо факти- готови „експертни изводи“ на изготвилите ги
лекари във Ф.Р.Г..
Липсата на актуални медицински данни за здравословното състояние на ищцата,
подчертаха в заключенията си и двамата медицински експерти, които настоящият
състав на съда допусна и изслуша.
Дори да се приеме, че в действителност са налице данни за влошено
здравословно състояние на ищцата, които са се проявили обективно в периода след
2012г., то следва да се има предвид, че тези промени засягат психичното
състояние на ищцата, а физическото й състояние, което е било пряко засегнато
при настъпване на процесния пътен инцидент. Впрочем и двамата медицински
експерти, които настоящият състав на съда допусна и изслуша – д-р Б. и д-р В.,
независимо един от друг посочиха, че в представената от ищцата нова медицинска
документация са налице косвени данни за проявено на психично разстройство у
ищцата още преди настъпване на пътния инцидент.
Следователно, дори както се твърди, да е налице обективно влошено
здравословно състояние на ищцата, което се е проявило в
периода след 2012г. до 2014г., то
в конкретния случай очевидно не е налице необходимата пряка причинно-
следствена връзка между проявилото се негативно изменение (влошаване) и
последиците от настъпилото на 10.09.2010г. пътно– транспортно произшествие.
По изложените съображения, съдът приема, че не е налице ексцес на
увреденото в следствие на ПТП здравословно състояние на ищцата, който ексцес би
могъл да създаде предвиденото в закона основание за изплащане на допълнителното
застрахователно обезщетение.
Предявения от нея иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан по
основание.
По претенциите на
страните за присъждане на разноски;
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК – ответникът има право да получи от
ищцата направените от него съдебни разноски.
Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК /стр. 379 от делото/ –
размерът на разноските възлиза общо на 970 лева и тази сума ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ш., родена на ***г.
и гражданка на Ф.Р.Г., с адрес – гр. Б., ул. „*******, със съдебен адресат –
адв. А.Д.,*** срещу „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, с ЕИК*******и адрес- гр. София, ул. „*******,
иск с правно основание чл. 226, ал.1 от
КЗ /отм./ - за присъждане на сумата от 120 271, 90 евро
(равностойни на 235 426, 97, 86 лева), представляваща част обезщетение в
размер на сумата от 152 683, 80 евро, което е платимо за имуществени вреди
– пропуснати ползи от получаване на трудови доходи, в продължение на 14 години
и 2 месеца, изчислени за периода считано от 01.07.2014г. в резултат от ексцес в
здравословното състояние на ищцата,
заедно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска
до деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.Ш., родена на ***г. и гражданка на Ф.Р.Г., с адрес – гр. Б., ул. „*******,
със съдебен адресат – адв. А.Д.,*** да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, с ЕИК*******и адрес- гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - сумата от 950 (деветстотин и
петдесет) лева за направени съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Решението подлежи
на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, чрез жалба, която може да
бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: