Р Е Ш Е Н И Е
№ ..........
Гр. София, 25.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен
състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Цветослава Гулийкова като разгледа докладваното от съдия
Кордоловска гр. д. № 4431 по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С
решение № 282545 от 22.11.2019 г. по гр. д. № 51129/2018 г. на СРС, ІІ ГО, 78
състав, е отхвърлен изцяло предявеният от "Р.Т." ООД иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника "Т.Б2Б"
ЕООД да му заплати сумата 10 000 лв.
Недоволен
от така постановеното решение е останал ищецът "Р.Т." ООД, който в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност и
необоснованост. По-конкретно поддържа, че от събраните свидетелски показания чрез
разпита на св. Великов е установено, че възложител на работата по изработване
на процесната интернет-платформа е не жалбоподателят, а третото лице "О."
ООД, където и двете спорещи дружества са съдружници. Същеврменно показанията на
останалите свидетели, които сочат като възложител именно ищеца, не следвало да
се ценят поради забраната за доказване със свидетелски показания на договори на
стойност над 5000 лв. Като оспорва изводите на съда, направени въз основа на
водената между страните електронна кореспонденция, и като дава свое тълкуване
на съдържанието на представената по делото разписка, ищецът моли обжалваното
решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с
което предявеният иск за връщане на даденото при начална липса на основание да
бъде уважен.
Въззиваемото дружество "Т.Б2Б" ЕООД в срока по чл.263, ал.1
от ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата по съображенията,
изложени в нея.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия въззивният съд
служебно се произнася по валидността на цялото решение, по допустимостта - само
в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. При така очертаните правомощия като взе предвид събраните
доказателства по делото и инвокираните от страните доводи и възражения, съдът
намери от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен
е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД и с предмет - връщане на
платената от ищцовото дружество "Р.Т." ООД на ответното "Т.Б2Б"
ЕООД сума в размер на 10 000 лв., като дадена при начална липса на основание.
Ищецът твърди, че на 01.12.2016 г. е платил на
ответника сумата от 10 000 лв. за изработка на интернет-платформа на "О."
ООД без каквото и да е основание за плащането.
Ответникът "Т.Б2Б"
ЕООД в срока по чл.131 от ГПК е възразил, че сумата е
платена на валидно правно основание - неформално съглашение между страните за
изработка на сайт, какъвто бил изработен от него и към момента е функциониращ
като http://О..онлайн.
От фактическа страна
не се спори, а и от представената по делото разписка се установява, че на
01.12.2016 г. лицето А.В.като представител на ответника "Т.Б2Б" ЕООД,
получил от "Р.Т." ООД сумата 10 000 лв. за изработка на интернет
платформа на "О." ООД, където двете дружества са съдружници. Не се
спори и че страните по делото заедно са промотирали създаването на сайт, на
който да се обявяват О. на различни туроператори, които се предлагат на крайни
клиенти. Видно от неоспорената кореспонденция между страните, изработването на
такава интернет-платформа като агрегатор за туристически услуги и цени, е
възложена от ищеца на ответника.
При така установената фактическа
обстановка в правилно приложение на материалния закон първоинстанционният съд е
приел, че предявеният иск се явява неоснователен. Както това е
разяснено с Постановление на пленума № 1/1979 г. на ВС, в чл. 55 ал. 1 от ЗЗД
са уредени три различни фактически състава на неоснователно обогатяване.
Първият от тях изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато
още при самото даване липсва основание за разместване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго. Този кондикционен иск е приложим както в
случаите, когато е получено нещо въз основа на изначално нищожен акт, така и
когато предаването е станало без наличие на някакво правно отношение. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на
процесната сума, а на ответника - да докаже, че е налице основание за
получаването, съответно - за задържането му. В настоящия случай от
събраните и обсъдени по-горе доказателства се установи несъмнено, че исковата
сума от 10 000 лв. е
платена от ищеца на ответника по силата на неформално договорно
правоотношение за услуга, към което съответно приложение следва да намерят
правилата на договора за изработка. Наличието на облигационна връзка между
страните с предмет - изработка на интернет-платформа за туристически услуги и
крайни цени срещу възнаграждение, удовлетворява изискването на закона за
начиние на основание за разместване на благата от имуществената сферма на
възлагащото лице към тази на изработващото. Ето защо искът с правно основание
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане на така платената сума, се явява неоснователен
и следва за бъде отхвърлен.
В упражнение на правомощията си по
чл.271, ал. 1 изр.1 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното
решение.
При
този изход на делото на въззивника и ответник следва да бъдат присъдени
направените разноски по делото пред въззивната инстанция, които възлизат на
сумата 850 лв. - заплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 282545 от
22.11.2019 г. по гр. д. № 51129/2018 г. на СРС, ІІ ГО, 78 състав.
ОСЪЖДА "Р.Т." ООД с ЕИК-******
със съдебен адрес:***, чрез адв. С., да заплати на "Т.Б2Б" ЕООД с
ЕИК-*******, със съдебен адрес:***, чрец адв. Г., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 850 лв. направени разноски пред въззивния съд.
Решението
не подлежи на обжалване на основаие чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.