РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Пловдив, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300503322 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н. И. Б. против Решение № 3946/09.10.2024г.,
пост. по гр.д.№ 9100/2023, ПдРС, с което е :
Допуснато извършване на съдебна делба между К. И. Б., Н. И. Б. и Й. Н. Б., на
следния недвижим имот, а именно:
ПИ с идентификатор ***.***, находящ се с. ***, общ. ***, обл. ***, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот е от 10.03.2022 г., адрес на имота: с. ***, ул. “***”
№ ***, площ: 1433 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: *** и част
от ***, квартал ***, парцел ***, съседи: ***.975, ***.971, ***.1554, ***.2935, ***.2934
и ***.1811,
ПРИ КВОТИ:
-1433/8598 ид.ч. за К. И. Б.,
-5653/8598ид.ч. за Н. И. Б.,
1
-1512/8598 ид.ч. за Й. Б. .
Допуснато е извършване на съдебна делба между К. И. Б. и Н. И. Б. на следните
недвижими имоти, а именно:
СГРАДА с идентификатор ***.***.1, със застроена площ от 150 кв.м., брой етажи:
два, предназначение - жилищна сграда, еднофамилна, СГРАДА с идентификатор
***.***.2, със застроена площ от 25 кв.м., брой етажи: един, предназначение: жилищна
сграда, еднофамилна, СГРАДА с идентификатор ***.***.3, със застроена площ от 18
кв.м., брой етажи: един, предназначение: селскостопанска сграда, СГРАДА с
идентификатор ***.***.4, със застроена площ от 29 кв.м., брой етажи: един,
предназначение: селскостопанска сграда, и СГРАДА с идентификатор ***.***.5, със
застроена площ от 61 кв.м., брой етажи: един, предназначение: селскостопанска
сграда, всички находящи се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.***, находящ
се с. ***, общ. ***, обл. ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот е от 10.03.2022 г., адрес на имота: с. ***, ул. “***” № ***, площ: 1433 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: *** и част от ***, квартал ***,
парцел ***, съседи: ***.975, ***.971, ***.1554, ***.2935, ***.2934 и ***.1811.
ПРИ КВОТИ:
-1/6ид.ч. за К. И. Б.
-5/6ид.ч. за Н. И. Б..
Жалбоподателят Н. Б. поддържа, че постановеното решение е недопустимо, т.к.
в производството не са участвали съсобственици, които са необходими и
задължителни другари. Излага доводи, че наследодателят му И. Б. е бил съсобственик
с трети лица на единия от имотите, от който е притежавал само 1/3ид.ч. Счита, че
съсобствеността между тях не е прекратена, поради което тези трети лица също следва
да участват в производството по делба. Поддържа и че съдът не е обсъдил съобразно
доказателствата по делото и възражението за придобивна давност и неправилно не го е
уважил. Подробно излага доводи с оглед събраните доказателства по делото и счита,
че се доказва превръщането на държането във владение, ясното демонстриране от
страна на Н. Б., че свои имота като извършва ремонти, подобрява го, не предоставя
ключ на другия съсобственик. С оглед на това поддържа, че възражението за
придобиване на имота от ответника Н. Б. е доказано и искът за делба следва да бъде
отхвърлен. Позовава се и на съдебна практика в тази насока. По отношение на
извършената разпоредителна сделка през 2022г. от страна на майката Й. Б. в полза на
сина Н. Б. поддържа, че възражение за придобиване на нейната идеална част от имота
не е правено. Счита, че нито чрез сделката, нито по друг начин Н. Б. е правил
2
извънсъдебно признание за правата на сестра си. Поддържа, че дори и да се приеме, че
подобно признание е извършено, то отказът от придобивна давност не е извършен в
предвидената форма по чл.100 от ЗС. Поддържа и че ищцата не е декларирала
собствеността си, поради което не може да се приеме, че тя се е считала за собственик.
Поддържа тезата си за договорка в семейството къщата да остане на сина Н., а на
дъщерята К. да бъде закупен апартамент. Моля за отмяна на обжалваното решение
като недопустимо, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира разноски.
Въззиваемата страна К. Б. е подала отговор на въззивната жалба, в който
поддържа, че решението е правилно и законосъобразно. Счита за неоснователно
оплакването за наличие на съсобственост с трети лица, като се позовава на приетата
СТЕ, която доказва, че РЗП е изменен и то със съгласието на всички заинтересовани
страни и имотът на наследодателя им е урегулиран като самостоятелен такъв.
Поддържа, че съдът правилно е разпределил доказателствената тежест във връзка с
възражението за придобивна давност и от събраните по делото доказателства не се
установява такава да е започнала да тече, още по-малко да е изтекла. Също излага
подробни съждения относно доказателствения материал по делото. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Ответната страна Й. Б. поддържа тезите, изложени във въззивната жалба и също
претендира решението да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално отмяната му
като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица –
съделител, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Производството по делото е въззивно – делба І фаза, по допускането.
Обжалваното решение е постановено от местно и родово компетентен орган, в
рамките на сезирането си с исковата молба, като е разрешен повдигнат правен спор за
делба на недвижим имот. Постановеното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е и възражението за недопустимост на съдебното решение
поради неучастието на всички съсобственици на имота. На първо място, доколкото
искът е за делба на наследствени имоти, приложение намира нормата на чл.345 от
ГПК, съгласно която при наличие на съсобственост по отношение на определен имот
между наследодателя и трети лица, то този имот се допуска до делба, но ако до
съставяне на разделителния протокол / което процесуално действие се извършва във
втората фаза по извършване на делбата/ тази съсобственост не бъде прекратена, то и
3
имотът се изключва от делбената маса. Това законодателно разрешение е
продиктувано от същността на първата фазата на делбата - по допускане, а именно да
внесе яснота между страните относно това кои са сънаследниците, кои са
наследствените имоти и какви са правата на страните в тях. Така със сила на
пресъдено нещо се установяват правата на страните в наследствените имоти. На
следващо място, доколкото имотът е застроен с множество сгради, за които няма
твърдения да са собственост с трети лица, то земята, за която се твърди, че трети лица
притежават идеални части, се явява прилежаща част към главната вещ – сградите, т.е.
допустимо е в ПИ, който съставлява дворно място права да имат и лица, които не са
съсобственици на сградата, която е главна вещ. С оглед на тези изводи, съдът намира,
че възражението за недопустимост на първоинстанционното делбено решение,
постановено в първата фаза на делбата по извършването , са неоснователни и не
следва да бъдат споделяни.
От фактическа страна е безспорно от представеното УН на И. Б. /поч.***г./, че е
оставил за свои наследници преживялята си съпруга Й. Б. и двете си деца К. Б. и Н. Б..
Страните не спорят и по факта, че приживе наследодателят е придобил чрез
покупко-продажба 1/3идч. от дворно място, съставляващо парцел ***-***, кв.*** по
плана на с. ***, с площ от 990кв.м., ведно с паянтова сграда, застроена на границата с
парцел ***-*** /НА№***, т.***, д.***/*** на нотариус при ПРС/, както и дворно
място, съставляващо парцел ***-***, кв.*** по плана на с. ***, ведно с построената
масивна жилищна сграда и подобрения в имота. Доколкото към този момент купувачът
И. Б. се е намирал в брак с Й. Б. / макар и ищцата К. Б. изрично да заявява, че не знае
точната година на сключване на брак, но признава този неизгоден за себе си факт/, то
придобитото съставлява съпружеска имуществена общност.
През 2022г. Й. Б. прехвърля срещу задължение за издръжка и гледане на сина си
Н. Б. / неженен/ 1055/1433ид.ч. от ПИ с идентификатор ***.*** по КККР на с. ***общ.
***, с площ от 1433кв.м., номер по предходен план *** и част от ***, кв.***, парцел
***, ведно със сградите в имота, общо пет на брой, подробно индивидуализирани.
По делото е приложена извадка от регулационния план на с. *** на кв. ***, от
който картен материал се установява, че имоти *** и 973 са съседни, като в имота 973
е изчертана линия разделяща имота , която е по протежението на регулационната
граница с имот *** и в отдЕ.та част , гранично на имот *** е отбелязана паянтова
сграда. Приложена е и скица №***/***г., на двата имота, в която като собственици са
записани М. И. Х., З.Й.Х. и И. К. Б., като и тримата съсобственици са направили
изявление, че се съгласяват регулацията между парцелите им да бъде изменена по
линията отразена в червен цвят / скицата е черно бяла, но очертаната регулация
графически съответства на формата на новообразувания ПИ/. В тази насока е издадено
и удостоверение от Общ. *** /л.41 от делото/, което удостоверява, че от парцели ***-
4
***, ***-***, ***-*** с изменение, одобрено със Заповед № ***/***г. на Кмета на
общ. ***, са образувани парцели ***-***/нов/ и ***-***/нов/. Парцел ***-***/нов/
съответства на ПИ ***.*** по КК.
По делото е допусната и изготвена СТЕ с в.л. В. Г., която не е оспорена от
страните и се възприема от съда като обективна и компетентна и която проследява
измененията в границите на процесния имот и съседните такива от 1986г. до момента.
Вещото лице установява, че със заповедта за изменение на регулационните граници от
1997г. УПИ ***-***се заличава, като 2/3 от площта му се придават към УПИ ***-*** и
1/3 се придава към УПИ ***-***. През 2019г. е одобрено ново изменение, засягащо
единствено УПИ ***-***. Изготвена е и комбинирана скица между действащата КК и
РП за процесния имот, от която се установява , че регулационните и кадастралните
граници на имота съвпадат, като в зЕ. линия между т.3,4,5 е изчертана имотната
граница по РП от 1986г.
Съдът намира, че с извършеното изменение на регулацията и придаването на
реална част от съсобствения на наследодателя УПИ ***-***, към имота, който е бил
негова индивидуална собственост – УПИ ***-***, то се е увеличила площта на
последния имот и са се изместили границите, като съгл. чл. 59, ал.2 от ЗТСУ/отм./
придаваемата се част става част от целия имот. Доколкото СТЕ установява, че
останалите 2/3 от имота, също са придадени към друг съседен имот, то очевидно
съсобствениците на заличения имот не са си дължали заплащане на така разделените
части, т.к. те съответстват на правата им в съсобствеността. Имотът , от който са
отделени посочените части е заличен и от него и съседните два имота са образувани
нови имоти, единия от които собственост на наследодателя на страните по делото.
Подобно разделение е допустимо от ЗТСУ/отм./, който съгл. чл.32, ал.2 , позволяла
влезлите в сила дворищно-регулационни планове да се изменят по общо съгласие на
заинтересованите собственици. Именно това е сторено и при разделянето на
съсобствения на наследодателя И. Б. с трети лица имот.
Предвид изложеното , съдът намира, че към момента на откриване на
наследството на И. Б. той е бил собственик на ПИ ***.*** на основание покупко-
продажба и регулация, заедно със съпругата си Й. , като собствеността им е била в
режим на СИО. С откриване на наследството през ***г. съпругата е придобила общо
4/6ид.ч. от имота / ½ на основание прекратено СИО и 1/6 на осн. наследяване/, а двете
му деца – К. и Н. – по 1/6ид.ч. на основание наследяване.
С отчуждителната сделка през 2022г. Й. Б. прехвърля на сина си Н.
1055/1433ид.ч. от ПИ и петте сгради в него изцяло /до притежаваната от нея квота/.
Така страните се легитимират като собственици на процесния имот при следните
права : 5/6ид.ч. от сградите и 5653/8598 ид.ч./ 5/6 от 1055/1433+1/6 от 378/1433/ от
земята за Н. Б.; 1/6ид.ч. от сградите и 1433/8598ид.ч. / 1/6 от 1055/1433+1/6 от
5
378/1433/ от земята за К. Б.; и 1512/8598ид.ч. / 4/6 от 378/1433/ от земята за Й. Б..
Следва да бъде разгледано възражението на Н. Б. за придобиване на имота по
давност.
Представено е удостоверение от общ. *** за декларирано имущество по ЗМДТ,
съгл. което Н. Б. е декларирал, че е собственик на 5/6идч. от процесния имот.
Приложена е и нотариална покана от К. Б. до Н. Б. за заплащане на обезщетение
за това, че ползва имота изцяло, която покана е връчена на 13.05.2022г. Представено е
и Становище без дата, но при посочване, че е в отговор на поканата до него, от Н. Б.
до К. Б., в което той признава правата й, като отрича възможността да заплаща
обезщетение, поради това, че трето лице има запазено право на ползване. Посочено е и
че К. Б. е ползвала имота и никой не й е пречил, като се отправя и предложение за
разпределяне на ползването или за доброволна делба на имота.
Представен е НА №***, т.***, д.№***/*** СлВп, съгласно който К. Б. купува
апартамент в гр. *** за сумата от 41200евро.
Представен е и НА № ***, т.***, д.№***/***СлВп, с който Й. Б. продава
собствените си 1/6идч. от дворно място с жилищна сграда в с. *** за сумата от 3000лв.
Представено е и копие от погасителния план по договор за кредит между К. Б. и
ОББ за периода 20.05.2015г.-2051г.
Приложено е удостоверение от МВР, от което се установява, че А.М. не е бил
адресно регистриран в с. ***.
По делото са събирани и гласни доказателства – разпитвани са свидетелите С.
К., З. П. , С. Б. , А.М., В. В..
Свидетелят С.К. твърди, че познава страните и е бил семеен приятел на Й. и И..
Твърди, че приживе И. му е споделя, че иска да осигури децата си. За сина си, който
обичал да се занимава със земеделие искал да остави къщата и двора, а дъщерята да
възмездят с апартамент или с пари. След смъртта на И. Н. останал да се грижи за
къщата и двора на село. К. учела и не се е връщала в тази къща. Й. работела в *** и
веднъж като се прибрала се срещнали и тя му споделила, че е удовлетворена, защото
ще купят апартамент на К., а двора и къщата ще останат за Н.. Това се случило след
2011г. Според свидетеля майката имала друг имота на село и счита, че са го продали,
за да купят апартамента на дъщерята. Свидетелят твърди, че Н. живеел в процесния
имот, извършвал ремонти на сградите. Според свидетелят Н. се считал за собственик
на имота. Знае от Н., че след прехвърлянето на дяловете на майка им през 2022г. са се
развалили отношенията в семейството със сестрата.
Свидетелят З.П. твърди, че е съсед на имота, а и много години бил полицай в с.
***. Знае, че в имота живее Н. с баба си.След смъртта на бащата Н. поел грижите за
имота. Спомня си за техен разговор през 2010г., когато обсъждали отоплението на
6
имота и Н. казал, че все още не е сигурен какво да прави, т.к. собствеността не била
уредена. След няколко години - около 2012г. му споделил, че е уредил отношенията
със сестра си и че няма проблем да прави ремонти и подобрения. Свидетелят твърди,
че знае от Н., че майка им имала имот в другия край на селото, че е продала този
имот. Пак Н. му казал, че майката е помогнала на сестра му с пари за покупката на
апартамента.Според свидетеля през 2015 до към 2018г. Н. правил ремонти по
къщата.К. не е правила ремонти и не е помагала. Свидетелят твърди че знае от Н. че
към 2020-1г. в семейството се е говорило на сестрата да бъде закупено жилище, а
къщата с двора в с. *** да остане за Н.. През 2021г. Н. правил отново ремонт, във
връзка с отоплението, поставил и климатици.
Свидетелката Б. е баба на Н. и К.. Твърди, че през 2003-4г. К. напуснала
къщата, т.к. отишла да учи. След завършването си заживяла в гр. ***. Около 2010г. се
прибрала с приятеля си в процесния имот в с. ***. Твърди, че след смъртта на сина й
през ***г., жена му се прибрала от *** и се разбрали на К. да се купи апартамент, а
къщата и двора да останат за Н.. К. заявявала, че не желае да живее на село. Така през
2012/3г. майката Й. продала свой имот и помогнала на К. да си закупи жилище в гр.
***.Н. се успокоил, че имотът остава за него и започнал да го ремонтира.До 2022г. К.
идвала рядко, но никога не е предявявала претенции за имота. Пред посочената година
майката Й. се прибрала от *** и поискала да уредят документално отношенията си. К.
разбрала, че майката е прехвърлила всичко на Н. и дошла много ядосана и започнала
да сади домати в двора. Нарекла баба си предателка и че не иска да е вижда и чува.
Свидетелката твърди, че знае от самата К., че няма да има претенции и че иска да
живее в гр. ***.
А.М., съжител на К., твърди, че е живял в имота през 2010-2012г., когато тя
завършила и се върнала в с. ***.тогава в къщата живеели бабата на К., брат й. През
2022г. когато К. искала да ползва част от двора и да си засее някакви култури, заварили
на входната врата копие от нотариалния акт и Н. й казал да се маха. К. много се
разстроила, т.к. до този момент не са имали такива пререкания. Свидетелят твърди, че
след 2012г., когато заживели в гр. *** , често отивали в имота, празнували семейни
празници, оставали и да нощуват на долния етаж. Преди да се нанесат през 2010г. К.
правила ремонт на горния етаж. Тя имала и стая със свои вещи. Тази вещи били в
къщата и през 2022г., когато били изгонени от Н., си тръгнали и не са си ги прибирали.
Според свидетеля в периода 2012-2022г. Н. извършил единствено ремонт на
отоплението. К. е разполагала с ключ и можела да си влиза свободно. Свидетелят
признава, че при покупката на апартамента майката на К. им е помогнала с малка
сума, но по-голямата част била закупена с кредитни средства, които и до момента
изплащали.
Свидетелката В. твърди, че познава К. и Н., т.к. е съученичка на К..
7
Свидетелката твърди че знае имота в с. *** и че е гостувала многократно на К.,
включително през последните 15 години. През този период братът на К. не е имал
претенции. Едва напоследък са възникнали спорове за имота.
При така установеното фактически относно твърденията за придобиване по
давностно владение се правят следните изводи: Съгл. чл.68 от ЗС имот може да бъде
придобит на основание давностно владение при осъществяване на фактическата власт
върху него от лице, което има намерение да държи вещта като своя, като това
фактическо състояние следва да е продължило определен период от време. Владението
следва да е постоянно, непрекъсвнато, спокойно, явно и несъмнено. Това е оригинерен
придобивен способ, който включва кумулативното наличие на два елемента –
осъществяване на фактическа власт / корпус/ в определен период от време и намерение
за своене / анимус/.
Съдебната практика е последователна и непротиворечива в разбирането си, че
когато сънаследник упражнява фактическата власт върху наследения имот, то той е
владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на своите
сънаследници. За да установи владение върху целия имот, то той следва да
предприеме действия, които обективно са достигнали до знанието на останалите
наследници, с които да отблъсне тяхното владение върху имота и недвусмислено да
демонстрира намерението си за трансформация на държането във владение на този
имот. В този смисъл са разясненията, дадени в ТР по т.д. №1/2012, ОСГК, ВКС,
съгласно които презумпцията по чл.69 от ЗС – че владелецът държи вещта като своя до
доказване на противното, се счита за оборена в случаите, когато собствеността
произтича от наследяване. В този случай наследникът, който държи съсобствената вещ
следва да докаже, че е променил намерението си и е започнал да свои имота, както и
че е демонстрирал това пред останалите съсобственици, за да се приеме, че от
държател, той се е превърнал във владелец на вещта.
По настоящето дело, съдът намира, че претендиращият изключителна
собственост Н. Б. не успяла да докаже тази трансформация от държател във владелец.
От една страна подобно намерение не е обективирано с неговите писмени изявления –
така пред общинската администрация за нуждите на местните данъци и такси, той е
заявил собственост върху 5/6ид.ч., участвал е в сделка със своята майка за
придобиване на нейните идеални части през 2022г., отговорил е на изпратена му от К.
Б. нотариална покана през 2022г., в който отговор е признал правата й, поканил я е да
ползва имота, както е отправил предложение за доброволна делба. Събираните гласни
доказателства, макар и да се разминават в някои свои части, също не установяват
категорично и несъмнено, че от 2012г. Н. е започнал да свои имота. Прокарваната
линия на защита за извършена неформална делба между двамата – Н. и К. чрез
отстъпване на процесиня имот на Н. и закупуване на имот на К. не намира
8
потвърждение в писмените доказателства по делото, а свидетелските показания в тази
насока са от бабата, която е евентуално заинтересована и от свидетеля П., който обаче
не излага собствени възприятия, а преразказва чуто от самия Н.. В същото време се
представят доказателства, че имотът на К. е закупен със заемни средства, а
твърдението за продажба на имот на майката, средствата от който да са отишли за
закупуване на апартамента в *** остават недоказани. Още повече, че имотът на
майката Й. е продаден на много ниска стойност, крайно недостатъчна за закупуването
на жилището в гр. ***. Така, при доказателствена тежест на Н. Б., който следва при
условията на пълно и главно доказване да докаже установяване на давностно владения
върху процесния имот, той не успява да стори това, при което и твърдението му за
придобиване на целия имот на основание давностно владение остава недоказано.
При установените законни права на страните , посочени по-горе, следва да бъде
допусната делба помежду им.
Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят Н. Б. следва да заплати на въззиваемата
страна К. Б. сумата от 1500лв. разноски в производството.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА против Решение № 3946/09.10.2024г., пост. по гр.д.№
9100/2023, ПдРС.
ОСЪЖДА Н. И. Б., ЕГН **********, да заплати на К. И. Б., ЕГН **********,
сумата от 1500лв. разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9