№ 14989
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110172293 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
21.12.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 72293/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Б. Н. К. и Н. Н. К. в която се твърди, че
ответниците, като наследници на Н. Б. К. били потребители на топлинна енергия за
недвижим имот, находящ се в гр. ....................., аб. № 159562, като била доставена топлинна
енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.
Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 1139,42 лева за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в
забава и дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на
201,58 лева за периода от 15.09.2018 г. до 04.02.2021 г. Излага съображения, че била
предоставена услугата дялово разпределение, поради което ответниците дължали и сумата
от 22,33 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово
1
разпределение за периода 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 4,92 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 02.03.2018 г. до
04.02.2021 г. Иска ответниците да бъдат осъдени разделно да заплатят претендираните суми,
както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника Б. К.,
като сочи, че не оспорва факта, че е наследник по закон на Н. Б. К.. Поддържа, че
починалият бил единствен наследник на А К.а и Б. К., като имотa бил придобит от А К.а по
време на брака й с Б. К.. Навежда доводи, че Н. Б. К. бил извършил отказ от наследството на
Б. К., което било увеличило наследствения дял на А К.а. Излага съображеяни, че А К.а била
завещала имота на внука си Б. Н. К., поради което последният бил едноличен собственик на
имота. Твърди, че за процесният период имотът не бил ползван и никой не бил живял в него,
поради което оспорва подписите под отчетните формуляри, освен това за периода не била
ползвана топлинна енергия за отопление на имот и БГВ. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Развива аргументи, че не се дължала сума за дялово разпределенеи за
процесния период, тъй като такава услуга не била предоставяна. Освен това твърди, че
сумата за дялово разпределение била заплатена. Поддържа, че претенцията е недоказана.
Прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства. Иска
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника Н. Н. К., като се твърди,
че вземанията са погасени чрез плащане. Иска отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
С отговора на исковата молба и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 211 ГПК е
подаден насрещен иск от Б. Н. К. срещу „ТС“ ЕАД, като се претендира заплащане на сумата
от 122,14 лева, представляващи платена сума за дялово разпределение. Поддържа, че сумата
е платена без наличието на правно основание. Твърди, че сумата е платена без да знае, че за
процесния недвижим имот нямало техническа възможност да се извърши услугата дялово
разпределение. Навежда доводи, че ответника бил получил сумата без правно основание,
тъй като услугата дялово разпределение не била действително извършена. Прави
доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства. Иска ответника
по насрещния иск да бъде осъден да заплати претендираната сума, евентуално да се
извърши прихващане с вземанията по главния иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба по насрещния иск,
като се твърди, че предявеният иск е процесуално допустим, но неоснователен. Поддържа,
че ищецът не бил доказал твърдяната от него липса на правно основание. Навежда доводи,
че в случая сумата не била платена при липсата на правно основание, тъй като последният
бил собственик и потребител на процесния топлоснабден имот. Излага съображения, че
сумата се дължала по силата на общите условия от който ищецът по насрещният иск бил
обвързан. Развива доводи, че услугата дялово разпределение е била извършвана, но не от
трето лице, а от „ТС“ ЕАД. Иска отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.
200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и последващо обективно съединен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
2
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, и 3. ответниците да са
приели наследството на твърдяният от ищеца наследодател.
За да бъде уважен искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъдат налице
следните материалноправни предпоставки: ищецът да е платил на ответника сумите, чието
връщане претендира, и същите да са платени, без да е налице правно основание за
извършеното плащане. В тежест на ищеца е да докаже извършването на плащането, а в
тежест на ответника да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
юридически факт, които да е породил валидно правоотношение, чийто централен елемент е
разместването на имуществени блага, въз основа на което се дължи платената сума, както и
че същата е изискуема.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
3
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приложен е Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55г от ЗПИНМ №
198, том III, нот. дело № 598/1972 г., като се установява, че А К.а е станала собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. ...................... Като с оглед установяването на идентичност
на административния адрес на имота по делото е приложено и удостоверение от Столична
община (л. 16 в кориците на делото).
Представена е справка НБД „Население“ от 24.03.2021 г. от гр. д. № 11154/2021 г. по
описа на СРС, 177-ми състав, като в справката е отбелязано, че А Маринова К.а е починала
на 02.06.1986 г., като същата е имала съпруг – Б. Н. К. – починал на 10.10.1973 г., както и
син Н. Б. К. – също починал, но без посочена дата в справката, респ. без посочени други
низходящи лица.
От удостоверение за наследници изх. № РСЦ22-ВК08-119/21.01.2022 г. се установява,
че Н. Б. К. е починал на 24.10.2018 г., като е оставил за наследници по закон двамата му
синове (арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – Б. Н. К. и Н. Н. К..
С оглед твърденията на ответниците в отговорите на исковата молба, съдът намира,
че последните са признали, че са наследници на Н. Б. К. и че са приели наследството му. А
съдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в
гражданския процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото
води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните –
арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
По делото е представен и неоспорен отказ от наследство от страна на Н. Б. К., като
последният се е отказал от наследството на Н. Б. К., като отказа от наследство е направен и
заверен при Посолството на НРБ в гр. Париж, Франция на 23.10.1973 г.
Приложено е саморъчно завещание от 03.10.1978 г., извършено А Маринова К.а, с
което последната е завещала на Б. Н. К. за след смъртта си цялото си движимо и недвижимо
имущество.
Съдът, като взе предвид наследствените сукцесии, то намира, че доколкото предмета
на настоящото производство е различен, то следва да коментира правоприемствата само
досежно определяне на кръга на пасивно материално легитимираните лица по претенцията
на ищеца за заплащане на топлинна енергия.
В случая съдът счита, че възражението на ответника Б. К., че е единствен собственик
на имота е неоснователно, тъй като отказа от наследство, който е извършен от неговия баща
– Н. К. не е породил правен ефект. Съгласно наличните по делото данни Б. Н. К. е починал
на 06.09.1973 г. в гр. София, поради което приложимото право към наследствените
отношения е българският ЗН. Съгласно чл. 51 ЗН, отказът от наследството става по реда,
указан в чл. 49, ал. 1; той се вписва по същия ред. А съгласно правилото на чл. 49, ал. 1 ЗН,
приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е
открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга. Тъй като
по делото няма данни да е спазена процедурата по отказ от наследство, то съдът намира, че
отказа от наследство не е породил правният си ефект, поради което с оглед веригата от
наследствени правоприемства и двамата ответници се явяват наследници, респ.
съсобственици досежно процесния имот, поради което същите са пасивно материално
легитимирани да отговарят по предявените искове.
4
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесният период е доставяна топлинна енергия за отопление на имот,
която е отчитана в съотвествие с нормативните изисквания, също така е налице топлинна
енергия за сградна инсталация и за БГВ, като последната е определяна на базата на реален
отчет на 2 бр. технически изправни водомери за топла вода. Вещото лице е посочило, че
стойността на топлинната енергия за процесния период е в размер на 1139,63 лева. По
отношение на дяловото разпределение, както в заключението на СТЕ, така и в о. с. з. от
28.11.2022 г. експертът е посочил, че в случая е налице хипотеза на еднотръбна отоплителна
инсталация, като отоплението по отношение на имота се определя чрез съотнасянето с
кубатурата на даден потребител. Посочено е, че има ФДР, като в случая се правело
разпределение, но същото не било дялово разпределение.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че на 12.04.2022 г. е налице плащане на
сумата от 910,77 лева, която касаела процесния период, като със същата били погасени суми
както следва: сумата от 159,73 лева – съдебни разноски, сумата от 66,32 лева – законна
лихва, сумата от 103,25 лева – мораторна лихва и сумата от 580,87 лева – главница.
Експертът е посочил, че за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. размерът на дължимата
мораторна лихва бил в размер на 8,71 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са извършени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани
от изхода на правния спор или са недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
5
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия.
От приложен по делото фикален бон от 12.04.2022 г. се установява, че ответника Н.
Н. К. е заплатил сумата от 910,17 лева на ищеца, което обстоятелство се потвърждава и от
кредитираното заключение на ССчЕ. При това положение, съдът намира, че исковете за
главници и лихви срещу този ответника следва да се отхвърля изцяло, тъй като
задълженията му са погасени чрез извършеното плащане, в това число и на деловодните
разноски.
По отношение претенцията срещу ответника Б. К., съдът намира, че с оглед
заключението на СТЕ, същата е основателна за периода м.05.2017 г. до м. 04.2019 г. за
сумата от 569,82 лева, но с оглед основният принцип в българския граждански процес – за
дипозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), следва, че искът трябва да се уважи за сумата
от 569,71 лева.
Настоящото производство на 17.12.2021 г. – датата на подаването на исковата молба
пред съда (арг. чл. 125 ГПК). При това положение с оглед приложение на нормите на чл.
115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“ ЗЗД от този момента давността се счита спряна и
прекъсната. С оглед направеното възражение за давност в случая следва да се приложи
правилото за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. , „понятието
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви”…”Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност”. Следователно при съобразяване на момента на подаване на исковата
молба и кратката тригодишна погасителна давност, следва, че всички вземания преди
17.12.2018 г. са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с
Решение на ДКЕВР от 2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени
по делото), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тоест, вземанията за периода м.05.2017 г. до м.10.2018 г. (включително) са погасени по
давност за сумата от 323,57 лева. Следователно искът за главницата следва да бъде уважен за
сумата от 246,14 лева за периода от м.11.2018 г. до 30.04.2019 г., като за разликата до пълния
предявен размер от 569,71 лева и за периода от м.05.2017 г. до м.10.2018 г. (включително),
искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение претенцията за припадащата се част от цената на услугата дялово
разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ безспорно е предоставяна
услуга по разпределянето на топлинната енергия, като претенцията принципно е
основателно в пълния предявен размер срещу ответника Б. К. за сумата от 11,16 лева.
Доколкото по делото не сочено по отделно за всеки конкретен месец в какъв размер е
дължимата сума, настоящият съдебен състав намира, че следва да приложи правилото на чл.
162 ГПК, като раздели претендираната сума на броя на месеците, за да от полученото частно
6
да се формира извод за цената на услугата за един месец – като в случая искът по
аналогични на изложените съображения, че се касае за периодично вземане, което се
погасява с давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което същото е погасено по давност и
предявеният иск следва да бъде отхвърлен за другата част от процесния период. Тоест, в
случая искът следва да бъде уважен за периода м.12.2018 г. до м.04.2019 г. за сумата от 3,50
лева, като за разликата до пълния предявен размер от 11,16 лева и за периода от м.01.2018 г.
до м.11.2018 г. претенцията следва да бъде отхвърлена.
В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР от
2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени по делото), клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото
липсват доказателства, че ответниците са изпълнили надлежно и своевременно
задълженията си, като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал.
1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава в размер
на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ето защо и при приложение на нормата на чл. 162
ГПК, съдът намира, че претенцията следва да се уважи за сумата от 37,19 лева за периода от
18.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 08.04.2020 г. до 04.02.2022 г., като за разликата до пълния
предявен размер от 100,79 лева и за периода от 15.09.2018 г. до 17.12.2018 г. и от 13.03.2020
г. до 08.04.2020 г. претенцията следва да бъде отхвърлена. Необходимо е да се спомене, че в
случая съдът е взел предвид и императивната норма на чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение (действаща за периода 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г.), мораторна лихва в случая не се дължи за посочения период на извънредното
положение, като в тази насока съдът е взел предвид и размера на установената от ССчЕ
мораторна лихва, за периода на действие на разпоредбата на закона. Нещо повече – в случая
съдът е уважил и направеното възражение за погасителна давност за част от периода,
доколкото акцесорното вземане за мораторна лихва се погасява с кратка тригодишна
давност (арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД) – която в случая е налице за периода 15.09.2018 г. до
17.12.2018 г.
Съдът намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите
условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
По отношение на насрещният иск, съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намира, че същият е неосванователен, като
съображенията за това са следните:
Приложени са 14 бр. платежни нареждания (л. 66-72 в кориците на делото – лице и
7
гръб), като се установява, че Б. Н. К. е заплатил на „ТС“ ЕАД сумата от 122,14 лева, като в
основанието за плащане са посочени различни видове фактури.
При извършването на паричен превод основният документ е платежното нареждане,
което по правната си същност представлява нареждане до банката от платеца да се извърши
определено правно действие – задължаване на сметката на платеца и тази на получателя на
банкови превод (когато се касае за сметка в една и съща банка, респ. за извършване на
действия по изпращане към съответната платежна система на платежното нарежда, за да се
извърши брутен или нетен сетълмент, при което да се завери банковата сметка на
получателя на банковия превод). Макар и често под платежното нареждане между платеца и
банката да са налице конкретни каузални правоотношения, банката не се интересува от
основанието за превеждане, респ. от лицето по отношение на което се извършва банковия
превод. В този смисъл удостоверението за заверяване на банкова сметка, в което е вписано
основанието за плащане е официален свидетелстващ документ, издаден от частно-правен
субект, който има обвързваща материална доказателствена сила за фактите, за които законът
е създал удостоверителна компетентност на издателя (извън посоченото основание за
плащане от платеца). Съгласно чл. 55 – чл. 58 от Закона за платежните услуги и платежните
системи (ЗПУПС) доставчикът на платежни услуги предоставя на платеца/получателя
информация за регистрационния номер на платежната операция и платеца, стойността на
платежната операция, дата на получаване на платежното нареждане, вальор на заверяване на
сметката на получателя. От друга страна, съгласно чл. 14, ал. 2 и чл. 15, ал. 1, т. 9 от Наредба
№ 3/18.04.2018 г. на УС на БНБ за условията и реда за откриване на платежни сметки, за
изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, платежното
нареждане се съставя от платеца и съдържа и „основание“ (информация за получателя).
Следователно информацията, която банката предоставя на платеца/получателя по реда на
чл. 55-58 ЗУПСП, съставлява удостоверяване както на извършени от издателя (банката) и от
трето лице (платеца) действия, така и направени от третото лице изявления (относно
основанието за извършване на плащането). Това удостоверяване има официален характер за
действията извършени от и пред банката, но документът не е обвързващ относно верността
на частно-правното изявление на третото лице (в частта относно посоченото основание за
плащане удостоверяването обвързва съда единствено с факта, че такова основание е посочил
платецът, но не и че то е действителното). С особено практическо значение е
удостоверяването относно заверяване на сметката на получателя. Тъй като в тази част
документът удостоверява извършено от банката (издателя на документа) действие, то има
характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. В този смисъл
изчерпателно е аргументирано Определение № 169/19.02.2014 г. по ч. т. д. № 4520/2013 г.,
ТК, І т.о. на ВКС.
При това положение трябва да се направи извод, че от самото основание в
процесните платежни нареждания не може да се установи конкретното основание за превод
на сумите. Въпреки това от кредитираното заключение на СТЕ безспорно се установява, че е
извършвана услуга по разпределение на топлинна енергия. Без значение е факта дали
същата е само разпределение – по кубатура, какъвто е процесният случай или т. нар. „дялово
разпределение“. Очевидно е, че въпросът на квалификация не касае правната същност на
извършената услуга, а касае техническите характеристики на топлопреносната инсталация.
След като се предоставя една услуга, която очевидно е свързана, за да може да се измерва
правилно и законосъобразно потребената топлинна енергия, то същата следва да се заплати.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че е налице основание от страна на ответника
по насрещният иск да претендира и заплащането, респ. да приема плащане по отношение на
извършеното дялово разпределение. В тази насока, правилен е и довода на ответника по
насрещният иск, че с оглед клаузата на чл. 36 от Общите условия към договора за покупко-
продажба на топлинна енергия, сумата за дяловото разпределение се дължи именно на
ищеца.
8
Следователно ответника по насрещният иск е доказал, че е налице валидно правно
основание за заплащане от страна на ищеца по насрещната искова молба на сумата за дялово
разпределение, поради което кондикционната претенция по чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
изцяло отхвърлена.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страни по спора.
Ищецът по главният иск е направил искане за присъждане на деловодни разноски,
като е доказал, че реално е сторил такива, поради което съобразно уважената част от
исковете и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл.
25, ал. 1 НЗПП, принципно се дължи присъждането на деловодни разноски, но в случая,
съдът счита, че следва да вземе предвид, че:
- по отношение ответника Н. К. са ангажирани доказателства, че деловодните
разноски, макар и в противоречие с чл. 3 ГПК (т.е. в хипотеза на злоупотреба с процесуални
права, доколкото деловодните разноски са следствие от съдебното решение) ищецът е
начислил, а ответника е заплатил деловодните разноски извънсъдебно, поради което на
ищеца не следва да се присъждат деловодни разноски.
- по отношение на ответника Б. К., принципно последният дължи разноски съобразно
уважената част от исковете, респ. на самият него на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат
деловодно разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Отделно от това последният
дължи разноски на отвентика по насрещния иск на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – за който
„ТС“ ЕАД е направила искане, като съдът констатира, че е направено и възражение за
компенсация. При това положение, при аритметическото изчисляване на дължимите
разноски между тези страни по главните и насрещния иск, с оглед компенсаторното
възражение, съдът намира, че не следва да се присъжда деловодни разноски – по
компенсация.
Ответникът Н. К. не е поискал и не е доказал, че действително е сторил такива,
поради което не следва да му се присъждат деловодни разноски на основание чл. 78, ал.
3ГПК, вкл. предвид факта, че същият е станал причина за предявяване на иска по смисъла на
чл. 78, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Н. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ..................... да заплати на „ТС“
ЕАД“, ЕИК: ....................., със седалище и адрес на управление: гр. ............., на основание чл.
318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
246,14 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.11.2018 г. до 30.04.2019 г.
за недвижим имот, находящ се в гр. ....................., аб. № 159562, ведно със законната лихва от
17.12.2021 г. (датата на подаването на исковата молба) до окончателното плащане, както и
сумата от 3,50 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.12.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 17.12.2021 г. (датата на подаването
на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 37,19 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на топлинната енергия за
периода от 18.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 08.04.2020 г. до 04.02.2022 г., като
ОТХЪВРЛЯ иска за главницата за цената на доставената топлинна енергия за сумата над
246,14 лева до пълния предявен размер от 569,71 лева и за периода от м.05.2017 г. до
м.10.2018 г. (включително), както и иска за цената на услугата дялово разпределение за
9
сумата над 3,50 лева до пълния предявен размер от 11,16 лева и за периода от м.01.2018
г. до м.11.2018 г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за цената на топлинната
енергия за сумата над 37,19 лева до пълния предявен размер от 100,79 лева и за периода
от 15.09.2018 г. до 17.12.2018 г. и от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и за мораторната
лихва върху цена на услугата дялово разпределение за сумата от 2,46 лева за периода от
02.03.2018 г. до 04.02.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД“, ЕИК: ....................., със седалище и
адрес на управление: гр. ............. срещу Н. Н. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ....................,
за присъждане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 569,71 лева, представляващи цена на доставена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода
от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за недвижим имот, находящ се в гр. ....................., аб. №
159562, както и за сумата от 100,79 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2018 г. до 04.02.2022 г.,
както и за сумата от 11,16 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., както и за сумата от 2,46 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода от
02.03.2018 г. до 04.02.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Б. Н. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. .....................
срещу „ТС“ ЕАД“, ЕИК: ....................., със седалище и адрес на управление: гр. ............., за
заплащане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, на сумата от 122,14 лева, представляващи
платена без правно основание сума за дялово разпределение за недвижим имот, находящ се
в гр. ....................., аб. № 159562.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10