гр. Силистра, 13.07.2018 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Силистра, в открито съдебно заседание на единадесети юли, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРГАРИТА
СЛАВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА
ВАЛЕРИ РАДАНОВ
при участието на секретаря АНЕТА ТОДОРОВА
и представителя на Окръжна прокуратура - гр.Силистра – ТЕОДОР ЖЕЛЕВ,
разгледа докладваното от съдия П.
Георгиева КАНД № 60 / 2018 г. по описа на Административен съд Силистра, и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е касационно - по чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Постъпила e касационна жалба от Б.Г.А., чрез адв. С.,
против решение на Силистренския районен съд № 96/27.04.2018 г., постановено по
н.а.х. дело № 941 / 2017 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
755 / 04.12.2017 г. на директора на Регионална дирекция по горите – гр. Русе. С
последното на жалбоподателя, за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите /ЗГ/, на основание чл. 266, ал. 1 от същия закон, е наложена глоба в
размер на 100 лв. и на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ е определена за заплащане
паричната равностойност на липсващите 9 пространствени кубика дърва в размер на
320,76 лева за изпълнително деяние – съхранение на дърва за огрев,непридружени
с превозен билет.
В жалбата се
въвежда оплакване за нарушение на материалния закон, тъй като решаващият състав
не отчел, че процесните обществени отношения, относими към дървесина - частна
собственост, са извън приложното поле на ЗГ, който предвиждал регулиране само
на отношенията, свързани с дървесина-държавна собственост. Моли се за отмяна на
потвърдителното решение и за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът
по касационната жалба,чрез юрисконсулт Д., поддържа становище за
неоснователност на жалбата с въведени доводи за съответно приложение на
материалния закон. Наредбата за контрол и опазване на горските територии
уреждала редът, по който касаторът е следвало да процедира – да уведоми
съответното кметството, което чрез длъжностно лице да маркира дървесината и да
издаде превозен билет. Като не е сторил това спрямо принадлежащата му
дървесина, жалбоподателят е извършил нарушение, което е съставомерно по
повдигнатото обвинение.
Представителят
на Окръжна прокуратура формулира заключение за неоснователност на жалбата.
Административният
съд, като обсъди въведените в касационната жалба оплаквания и след служебна
проверка за приложението на материалния закон въз основа на фактическите
установявания в първоинстанционното решение съгласно чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е насочена против решение на районен съд, постановено в производството по
раздел V
на ЗАНН, постъпила в законовия срок, от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
С
потвърденото наказателно постановление на жалбоподателя, за нарушение по чл.
213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ и на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ е
наложена глоба в размер на 100 лв. за изпълнително деяние – съхранение на 9
пространствени кубика дърва за огрев, непридружени с превозен билет като е
присъдена и равностойност на липсващите обекти на нарушението.
Фактическите
установявания на районния съд, представляващи база за касационна проверка за
приложението на материалния закон, са следните: на 04.10.2017 г. контролни
органи на Регионална дирекция по горите - Русе /РДГ/ посетили по сигнал дома на
жалбоподателя и в двора му намерили да се съхраняват 9 пр.кубика дърва от вида
„акация”. Било установено, че дървесината принадлежи на жалбоподателя, добита
от негов имот в регулация. Притежателят й – касатор в настоящото производство,
не притежавал превозен билет.
За
констатираните нарушения – съхраняване на дърва, непридружени с превозен билет
/чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ/ бил съставен акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление.
Въззивният
съд е изяснил фактическата обстановка и е извършил проверка за субсумирането й
под възприетите от АНО за приложими текстове на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.
Достигнал е до извод за виновно извършено нарушение от санкционираното лице,
което изпълнително деяние се съдържа в посочената и приложена
административно-наказателна разпоредба - чл. 266, ал. 1 от ЗГ.
Законосъобразни са изводите
за липса на допуснато нарушение на материалния закон. Решаващият състав е
коментирал, че „гражданите имат право да
добият дървесина за собствени нужди и от извън горски територии, какъвто е
процесният случай. Но това може да стане при определен ред, предвиден в
разпоредбата на чл. 207 от ЗГ, който предвижда маркиране на дървесината и
издаване на превозен билет от лице, определено от кмета на общината.“
Съгласно чл.
211, ал. 4 от ЗГ дървесината, добита извън горските територии, каквато е
процесната дървесина, добита от урегулиран поземлен имот на касатора,се
транспортира, придружена с превозен билет, издаден от длъжностно лице,
определено от кмета на общината. Съгласно чл.
131 б “б“ от правилника за прилагане на закона за горите /ППЗГ/
дървесината, добита извън горския фонд при условията и по реда на Закона за опазване на
селскостопанското имущество /ЗОСИ/, преди транспортиране се маркира с марка
- собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът. Марката се
изработва по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция по горите. Маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от
кмета на общината. Съгласно ал. 2 на същия текст дървесината, добита извън
горския фонд при условията и по реда на Закона за опазване на
селскостопанското имущество, се транспортира придружена с превозен билет
или с писмено удостоверение, издадено от длъжностно лице, определено от кмета
на общината. За всяко транспортно средство се издава отделен превозен билет или
удостоверение, което съдържа всички реквизити на превозния билет.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от ЗОСИ включва в приложното си
поле и процесната извънгорска урбанизирана територия, принадлежаща на касатора,
от която е добита процесната дървесина: “Селскостопанското имущество се опазва
по реда на този закон и когато се намира в границите на населените места, в
крайпътните ивици или в горските територии по смисъла на Закона за горите.
В случая от събраните по
делото доказателства се установява, че намиращата се в дома на касатора
дървесина съставлява дървесина, добита извън горските територии, и спрямо нея е
приложим посочения по-горе разрешителен режим.
Процесната простъпка
се състои в неспазване на този ред.
Неоснователно се явява възражението на
касатора, че обект на регулиране чрез ЗГ са само отношения по повод на
дървесина - държавна собственост. Текстът, на който касаторът се позовава – чл.
2, ал. 3 от ЗГ, изключва от приложното си поле: 1. паркове и градини в
урбанизирани територии; 2. горите и земите в националните паркове и в
резерватите; 3. дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато
не притежават характеристиките на гора по ал. 1; 4. площите, заети с
горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните
пътища. Сред изброените обекти не са посочени вещи - частна собственост,
различна от държавната, в какъвто смисъл е поддържаната от касатора теза. Дори
и собствена на физическо лице, дървесината, за да се съхранява, подлежи на
разрешителен режим, въведен с чл. 211, ал. 4 от ЗГ и Наредбата за контрол и
опазване на горските територии.
Обобщавайки гореизложеното, настоящата касационна
инстанция намира, че не се установява въведеното касационно основание –
нарушение на закона.
При служебната проверка за валидност и допустимост не се
установиха проявления на този вид пороци. Предвид всичко гореизложено,
оспореното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96 от 27.04.2018 г.
по н.а.х.д. № 941 /2017 г. на Районен съд гр. Силистра.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1.
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.