Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2
гр.Айтос, 03.01.2020 година
АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - гражданска колегия, ІІ
състав, в публично заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Джанкова
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:.........….................
ЧЛЕНОВЕ:.....….……………
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на
прокурора.............. като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр.дело
№ 293 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК: ***, с адрес: ***, със законен представител Д.Д. – Заместник
управител, чрез пълномощник Ц.Х.С. - юрисконсулт против А.М.Ю., ЕГН ********** ***.
С исковата молба ищецът моли да бъде прието за установено спрямо ответницата А.М.Ю.,
съществуването на вземането му в общ размер на 392,46 лева, от които сумата от 332.64 лева (триста тридесет и два лева и шестдесет и четири стотинки) – главница;
сумата от 39.59 лева (тридесет и девет лева и петдесет и девет стотинки) –
възнаградителна лихва за
периода от 20.09.2017 г. до 20.10.2018 г.;
20.23 лева (двадесет лева и двадесет и три стотинки) – мораторна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 12.10.2018 г., ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване на заявлението
– 25.10.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство и в
исковия процес.
С исковата
молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК , чл.9 и чл.11,т.7 и т.11 от ЗПК, вр. с чл.240 от ЗЗД и на осн. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземането на ищеца против ответника, съобразно дадените от съда
указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 909/2018 год. на РС-Айтос.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответника. Направени са доказателствени искания, включително за прилагане на ч.гр.дело № 909/2018 г. на РС- Айтос.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответницата А.М.Ю., чрез назначения особен представител адв.Л.Ц. - БАК представя отговор. Не оспорва допустимостта на иска, но излага становище за неоснователност на ищцовата претенция, поради липса на доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Оспорва приложените писмени доказателства – известие за доставяне с товарителница № 8201701170403, както и покана за доброволно плащане. Не ангажиране на доказателства.
В съдебно заседание ответницата А.Ю. не се явява, но чрез особения представител адв.Ц. от БАК, поддържа отразеното в писменото становище, като оспорва претендираното от ищеца вземане. Като окончателна позиция, във фазата по същество моли за произнасяне по иска, като съдът съобрази ангажираните доказателства.
С оглед на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление по чл. 410 от ГПК, вх. № 5982/25.10.2018 г. на РС-Айтос ищцовото
дружество е поискало издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу ответницата А.М.Ю.. В хода на образуваното заповедно производство по ч.гр.дело № 909/2018 г. по описа на АРС и след връчване на Заповед № 494/26.10.2018
год. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с РЗ № 372/04.02.2019 г. на заявителя е
указана възможността да предяви иск за установяване дължимостта на вземането си
против длъжника А.М.Ю..
В изпълнение на дадените указания е депозирана исковата молба, по която е образувано настоящото производство. Съдът взе предвид, посоченото от ищеца правно основание, но съобрази, че искът макар и установителен досежно съществуването на вземането след възразяването му по реда на чл.414 от ГПК в заповедното производство, намира своето основание в чл.240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Ето защо и приема претенцията за допустима, а разгледана по същество счита за основателна и доказана по следните съображения:
Предвид
установеното от писмените доказателства безспорно е налице валиден договор за потребителски заем с номер
CREX-14025386/13.10.2016 г. в размер на 468,37 лева, по силата на който ищцовото
дружество е предоставило на ответницата
посочената парична сума по начина, уговорен в договора. Общият размер на договорения и усвоен кредит, съгласно
погасителния план и заключението на ССчЕ възлизал на 667,44лв.
Ответницата от своя страна се е задължила да погасява задължението на 24 равни месечни вноски от по 27,81 лева, според уговорения погасителен план, но е преустановила обслужване на кредита като към дата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК пред съда – 25.10.2018г. размерът на задължението след приспадане на погашенията от страна на ответницата, възлиза на сумата от 332,64 лв. – главница по договора, възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.10.2018 г. – 39,59 лева и мораторна лихва от 20.10.2017 г. до 12.10.2018 г. от 20,23 лева.
В подкрепа на изложеното е предоставено месечното извлечение по процесната кредитна карта, видно от което ответницата А.Ю. в качеството на кредитополучател има задължения към ищцовото дружество в горепосочения размер, поради което и искането за установяване на вземането досежно претендираната главница е основателно и доказано. В този смисъл следва да се цени и липсата на оспорване на представените писмени доказателства от страна на представителя на ответника и най-вече неоспореното от страните и възприето като компетентно изготвено заключение на ВЛ Д. по назначената ССчЕ.
С установяване съществуването на главното вземане, съдът намира, че следва да бъде уважена и претенцията за лихва, както следва: сумата от 39.59 лева (тридесет и девет лева и петдесет и девет стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.10.2018 г.; 20.23 лева (двадесет лева и двадесет и три стотинки) – мораторна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 12.10.2018 г., ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване на заявлението – 25.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, възприемайки ангажираните писмени доказателства, също неоспорени от ответната страна. Досежно оспореният начин връчване на поканата, с която кредиторът е обявил вземането си за предстрочно изискуемо, съдът счита, че не следва да го обсъжда като ирелевантно за спора, доколкото съгласно представения погасителен план /вж л.37,38 от делото/, последната погасителна вноска е била дължима от ответницата А.Ю. на 20.10.2018г., т.е. процесният кредит е станал изцяло изискуем още преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК пред съда.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото и при пълно уважаване на иска, ответникът следва да
заплати сторените от ищцовата страна
съдебно деловодни разноски, включая направените в хода на заповедното
производство разноски, а именно
сумата от общо 580,00
(петстотин и осемдесет) лева, от които: 505,00 лв. - в исковия процес
и 75,00 лева - в заповедното
производство.
Мотивиран от гореиложеното, Айтоският районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., ***, чрез БНП Париба Пърсънъл
Хайнен С.А., клон България, ЕИК: ***, с адрес и седалище на управление: ***,
със законен представител Д.Д. – Заместник управител, против А.М.Ю., ЕГН ********** *** в общ размер на 392,46
лева, от които сумата от 332.64 лева (триста тридесет и два лева и шестдесет и четири стотинки) – главница;
сумата от 39.59 лева (тридесет и девет лева и петдесет и девет стотинки) –
възнаградителна лихва за
периода от 20.09.2017 г. до 20.10.2018 г.;
20.23 лева (двадесет лева и двадесет и три стотинки) – мораторна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 12.10.2018 г., ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване на
заявлението – 25.10.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение № 494 от дата 26.10.2018г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 909/2018 г.
на на
Айтоския районен съд.
ОСЪЖДА А.М.Ю., ЕГН ********** *** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” С.А., ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Хайнен С.А., клон България, ЕИК: *** направените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 580,00 (петстотин
и осемдесет) лева, от които: 505,00 лв. - в исковия процес и 75,00 лева - в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: