№ 3944
гр. Варна , 30.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20203100503372 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на М. П. М. , А. Р. М. и
Е. Р. М. чрез адвокат Пенка Христова срещу решение № 669 от 13.02.2020 г., поправено с
решение № 260216 от 02.09.2020 г., постановено по гр.д.№ 10500 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Варна, двадесет и първи състав, в частта, с която са отхвърлени исковете на
въззивниците против „Дончев комерс 96“ ЕООД - Варна да заплати на М. П. М. сумата за
разликата от 914,97 лева до предявения размер от 6 175 лева, съставляваща обезщетение за
нанесени имуществени вреди, в която стойност се включва изцяло искането за присъждане
на обезщетение за нанесени имуществени вреди за ремонт на комин и доизграждането му на
височина над нивото на новия по-висок покрив, на жилищна сграда, находяща се в град
Варна - ул. „Беласица“ № 3А, с идентификатор 10135.1501.340.1 -, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда /03.07.2018 г./ на
основание член 49 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/; да заплати на А. Р. М.
сумата за разликата от 457,48 лева до предявения размер от 1 425 лева, съставляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди, в която стойност се включва изцяло искането
за присъждане на обезщетение за нанесени имуществени вреди за ремонт на комин и
доизграждането му на височина над нивото на новия по-висок покрив, на жилищна сграда,
находяща се в град Варна - ул. „Беласица“ № 3А, с идентификатор 10135.1501.340.1 -, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда
/03.07.2018 г./ на основание член 49 от ЗЗД/; да заплати на Е. Р. М. сумата за разликата над
457,48 лева до предявения размер от 1 425 лева, съставляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди, в която стойност се включва изцяло искането за присъждане на
обезщетение за нанесени имуществени вреди за ремонт на комин и доизграждането му на
1
височина над нивото на новия по-висок покрив, на жилищна сграда, находяща се в град
Варна - ул. „Беласица“ № 3А, с идентификатор 10135.1501.340.1 -, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда /03.07.2018 г./ на
основание член 49 от ЗЗД; осъдени са въззивниците да заплатят на „Дончев Комерс 96“
ЕООД – Варна сумата от 1 427,05 лева, представляваща съдебно–деловодни разноски
съразмерно отхвърлената част на предявените искове, на основание член 78, алинея 1 от
ГПК, като решението е постановено при участието на трети лица–помагачи на ответника - Г.
Ц. А. и „Строй контрол сервиз“ ООД – Варна.
Във въззивната жалба се излага, че решението е недопустимо, евентуално
неоснователно в отхвърлителната му част. Сочи се, че съдът се е произнесъл по предявените
искове по член 49 от ЗЗД като по един общ иск, въпреки уточнението на всяка една вреда по
основание и размер, което го прави недопустимо, тъй като понесените имуществени вреди
не са от едно действие на ответника и всяка вреда представлява отделно основание за
отделен иск. Освен това съдът се е произнесъл и по непредявени искове, като не е съобразил
изложеното в исковата молба, а отразеното в заключението на тройната съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/. По отношение неоснователността на решението се излага, че спрямо
вещото лице са били налице достатъчно съмнения за пристрастност, но въпреки това
първоинстанционният съд не е уважил възражението на въззивниците. Твърди се, че съдът е
достигнал до необосновани изводи, които не отговарят на действителните отношения между
страните, също така е дадена вяра на свидетели, които са явно заинтересовани от изхода на
спора. С подробно излагане на обстоятелствата излага позицията си по фактическите
твърдения и събраните доказателства. Иска се обезсилване на решението като недопустимо
и връщането му за ново разглеждане от друг състав на ВРС, евентуално – отмяната му в
отхвърлителната част и уважаване изцяло на претенциите.
Малчеви са депозирали и въззивна жалба против решение № 260216 от 02.09.2020 г.,
постановено по първоинстанционното дело, с което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в решението, в която обосновава отново тезата си, че не е налице
очевидна фактическа грешка в решението, а недопустимост на същото.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК ответната страна „Дончев комерс 96“ ЕООД е
депозирало писмен отговор и на двете жалби, в които изразява становище за
неоснователността им. Сочи, че наведените във въззивната жалба доводи са неверни от
фактическа страна, а и по същество не се отразяват на правилността на решението в
обжалваната му част. Желае се потвърждаване на атакуваното решение.
Постъпила е въззивна жалба и от „Дончев комерс 96“ ЕООД чрез пълномощника
адвокат Десислава Везенкова срещу посоченото по-горе решение в следните части: с която е
осъдено дружеството да заплати на М. П. М. сумата от 914,97 лева, съставляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди – пукнатини по стени и тавани, укрепване на
2
жилищната сграда, с подсилване на носещи стени, направа на вътрешно подпорно скеле в
стаите, обработване на хоризонталните, вертикалните и наклонените фуги по стени,
обработване на получените хоризонтални фуги между стените и таваните, отстраняване на
старата мазилка от тавани и стени, полагане на нова мазилка в засегнатите участъци и
шпакловка на същите, боядисване на стани и тавани в стаите, ремонт на фугата между
покрива на процесната сграда и новоизградената такава, разпокриване на покрива и сваляне
на керемидите в участъка до калкана, изграждане на калканна стена на процесната сграда в
участъка на покривната конструкция, ремонт на дървената покривна конструкция, с
полагане на топлоизолация, дъсчена обшивка и керемиди в участъка до калкан, на жилищна
сграда, находяща се в град Варна - ул. „Беласица“ № 3А, с идентификатор 10135.1501.340.1
-, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в
съда /03.07.2018 г./ на основание член 49 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/; да
заплати на А. Р. М. сумата за разликата от 457,48 лева, съставляваща обезщетение за
нанесени имуществени вреди – пукнатини по стени и тавани, укрепване на жилищната
сграда, с подсилване на носещи стени, направа на вътрешно подпорно скеле в стаите,
обработване на хоризонталните, вертикалните и наклонените фуги по стени, обработване на
получените хоризонтални фуги между стените и таваните, отстраняване на старата мазилка
от тавани и стени, полагане на нова мазилка в засегнатите участъци и шпакловка на същите,
боядисване на стани и тавани в стаите, ремонт на фугата между покрива на процесната
сграда и новоизградената такава, разпокриване на покрива и сваляне на керемидите в
участъка до калкана, изграждане на калканна стена на процесната сграда в участъка на
покривната конструкция, ремонт на дървената покривна конструкция, с полагане на
топлоизолация, дъсчена обшивка и керемиди в участъка до калкан, на жилищна сграда,
находяща се в град Варна - ул. „Беласица“ № 3А, с идентификатор 10135.1501.340.1 -, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда
/03.07.2018 г./ на основание член 49 от ЗЗД/; да заплати на Е. Р. М. сумата за разликата над
457,48 лева, съставляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди – пукнатини по
стени и тавани, укрепване на жилищната сграда, с подсилване на носещи стени, направа на
вътрешно подпорно скеле в стаите, обработване на хоризонталните, вертикалните и
наклонените фуги по стени, обработване на получените хоризонтални фуги между стените и
таваните, отстраняване на старата мазилка от тавани и стени, полагане на нова мазилка в
засегнатите участъци и шпакловка на същите, боядисване на стани и тавани в стаите,
ремонт на фугата между покрива на процесната сграда и новоизградената такава,
разпокриване на покрива и сваляне на керемидите в участъка до калкана, изграждане на
калканна стена на процесната сграда в участъка на покривната конструкция, ремонт на
дървената покривна конструкция, с полагане на топлоизолация, дъсчена обшивка и
керемиди в участъка до калкан, на жилищна сграда, находяща се в град Варна - ул.
„Беласица“ № 3А, с идентификатор 10135.1501.340.1 -, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда /03.07.2018 г./ на основание
член 49 от ЗЗД; осъдено е дружеството да заплати на М. П. М. , А. Р. М. и Е. Р. М. сумата от
1 202,59 лева, представляваща съдебно–деловодни разноски съразмерно уважената част на
3
предявените искове, на основание член 78, алинея 1 от ГПК, като решението е постановено
при участието на трети лица–помагачи на ответника - Г. Ц. А. и „Строй контрол сервиз“
ООД – Варна.
Излага се, че решението в тези части е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, като се моли то да бъде отменено и иска отхвърлен изцяло. Твърди се,
че дружеството не е пасивно легитимирано да отговаря за обезщетяване на претърпените от
ищците имуществени вреди, тъй като възложители на строителството са „Т-Инвест“ ЕООД
и останалите собственици на вещното право на строеж, а на ответника по иска. Неправилна
е преценката на съда за наличие на противоправно увреждащо действие от страна на
изпълнителя на строителния обект, която е в противоречие със събраните по делото
доказателства, защото са останали недоказани в хода на процеса твърденията за извършено
подкопаване основите на сградата на ищците при извършване на изкопните работи. Също
така се набляга, че районният съд не е обосновал кои именно СМР като стойност към кои
точно дефекти /вреди/ се отнасят, още повече, че заключението на вещото лице касае
комплексното отстраняване на всички вреди без значение времето на тяхното възникване.
Излага се, че първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум. Сочи се, че
решението се основава изцяло и единствено на предположение относно начина на
изпълнение на изкопните работи, което е опровергано от събраните по делото доказателства,
както и, че е неправилна преценката за наличие на приченно-следствена връзка между
строителните работи в съседния имот и уврежданията в собствения на ищците имот.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК насрещната страна е депозирала писмен отговор
на жалбата, в който изразява становище за нейната неоснователност, като сочи идентични на
изложените във въззивната им жалба аргументи.
Във въззивната жалба на Малчеви е направено искане за допускане на един свидетел,
който ще установи, че с покрива и пукнатините преди строителството ищците не са имали
проблем, и за допускане на съдебна експертиза, която да даде заключение каква е стойността
на описаните в исковата молба обезщетения за възстановяване на заявените с исковата
молба вреди, необходими ли са именно тези възстановителни работи, заявени от ищците и
какви СМР са относими към тях, какви допълнителни укрепителни и възстановителни
работи следва да се извършат, съответно на каква цена. Последното искане обосновава с
допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който е отказал поискана
експертиза с такава задача.
Ответната страна оспорва направените доказателствени искания със становище за
недопустимост.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че искането за допускане на свидетел е
относимо към предмета на спора, доколкото първоинстанционният съд е приел в решението
4
си, че наличните пукнатини и височината на комина са способствали за вредите, и
допустимо съобразно разпоредбата на член 266, алинея 1 от ГПК.
В съдебно заседание, проведено на 24.01.2020 г., Малчеви са поискали да бъде
допусната СТЕ със задача да направи конструктивен проект за укрепване на сградата и
съответно остойностяване на необходимите СМР, а във въззивната жалба СТЕ е поискана
със задача да даде заключение каква е стойността на описаните в исковата молба
обезщетения за възстановяване на заявените с исковата молба вреди, необходими ли са
именно тези възстановителни работи, заявени от ищците и какви СМР са относими към тях,
какви допълнителни укрепителни и възстановителни работи следва да се извършат,
съответно на каква цена. Доколкото предмет на изследване от двете СТЕ пред първата
инстанция са били същите обстоятелства, то въззивниците следва да бъде дадена
възможност да конкретизират задачата на вещите лица, след което съдът ще се произнесе по
допускането й.
Воден от горното и на основание член 267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит един свидетел при условията на водене от страна на
въззивниците М. П. М. , А. Р. М. и Е. Р. М. ще установи, че с покрива и пукнатините преди
строителството ищците не са имали проблем.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на М. П. М. , А. Р. М. и Е. Р. М. в срок до съдебно заседание
да конкретизират задачата на вещите лица.
5
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 18.01.2021 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6