СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІII "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
при участието на
секретаря Ели Гигова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски
въззивно гражданско дело № 4483 по
описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20275231/14.12.2020г. по
гр.д.№ 6106/2018г. по описа на Софийски районен съд, 150 състав са отхвърлени
предявените от Н.Н. А., ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ с правно основание чл. 71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр за установяване на
извършена през периода 14.04.2014 – 15.01.2018г. дискриминация по признак
„лично положение“, изразяваща се в неравностойно третиране по отношение на
правото му на образование по отношение на лица лишени от свобода в други
затвори и с правно основание чл. 71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр за осъждане на
ответника да преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от
понататъшни нарушения.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Н.Н. А., с която се твърди,че решението е неправилно,
в нарушение на материалния закон. Поддържа, че по отношение на него е упражнена непряка
дискриминация на признака лично положение, а именно поради това че е
позициониран в затвора в Пазарджик, където няма училище предлагащо обучение до
12 ти клас. Посочва, че по този начин налице неравноправно третиране по
отношение на него спрямо излежаващите присъди в други места за лишаване от
свобода. Излага, че съгласно Правилата за условията и реда за образование,
обучение и квалификация на лишени от свобода, обвиняеми и подсъдими, настанени
в местата за лишаване от свобода, одобрени със заповед № Л-2619/2/29.06.2016г. е
предвидена възможност за лицата които не подлежат на задължително обучение да
се обучават при изявено от тях желание. Сочи че съгласно ЗИНЗС и правилата е
възможно лицата настанени на специален режим при заповед на директора да
участват в съвместно с останалите лишени от свобода в образователни дейности.
При това положение намира че е налице дискриминация по отношение на него и моли
за отмяна на решението и постановяване на ново с което исковете се уважават.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с който се взема становище за нейната
неоснователност. Сочи че не е налице дискриминация тъй като за да е налице
дискриминация следва да са налице сравними сходни обстоятелства. В настоящия
случай такива липсвали тъй като ищецът не можел да се сравнява с останалите
лишени от свобода, изтърпяващи наказания на по-леки режими. Изтъква че
сравнимите сходни обстоятелства следва да се преценят спрямо затворниците в
същия затвор изтърпяващи същите наказания. Въззиваемия се позовава на решение №
244/14.08.2012г. по гр. д. 777/2011г. на ВКС. Моли за потвърждаване на
решението.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
насрещните страни, намира за установено следното:
Предявени са за
разглеждане искове с правно основание чл. 71, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДискр.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 о т ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По отношение на
правилността на първоинстанционното решение настоящият състав намира следното:
Не е спорно, а и се
установява от доказателствата по делото, че с присъда № 78/12.04.2010 на ищеца
е наложено наказание доживотен затвор. Изтърпяване на наказанието е започнало
на 24.01.2007г. като за периода 24.01.2007г. – 14.03.2014г. е изтърпявал
наказанието в затвора в Стара Загора. Със заповед на главния директор на ГД
„ИН“ на 14.03.2014г. Н.Н. А. е преведен в затвора в Пловдив, а на 14.04.2014г.
той е преместен отново, този път в затвора в Пазарджик.
Не е спорно, а и се установява от
приложеното по делото свидетелство за завършено основно образование, че ищецът
е завършил основното си образование през учебната 1996/1997 г.
Не се спори по делото че в затвора в
Пазарджик има училище, което предлага само начално обучение.
От приложените писмени доказателства се
установява, че ищецът е заявил желание да продължи образованието си във връзка
с което е депозирал редица молби за преместване в затвора във Враца където има
училище до 12-ти клас.
С молба от 22.05.2018г. Н.Н. А. до
директора на ГД „ИН“. е поискал преместването му във Врачанския затвор с цел
продължаване на образованието си след 8 ми клас.
С писмо с изх. № 5148/30.05.2018г. ищецът А.
е уведомен чрез директора на затвора, че молбата му е оставена без уважение,
тъй като на задължително обучение подлежат само лицата до 16-годишна възраст.
С молба от 28.08.2018г. ищецът е отново е поискал преместване в
затвора във Враца за продължаване на образованието му. Заедно с молбата е
подадено и заявление до директора на затвора във Враца за записване като ученик
в 9-ти клас.
С писмо с изх. № 8945/10.09.2018г. Н.Н. А.
е уведомен, чрез директора на затвора, че е постановен отказ на молбата му за
записване в училище СУ „М.О.“.
Спорен по делото е въпросът дали е налице
непряка дискриминация по отношение на ищеца Н.Н. А. по признака „лично
положение“.
Разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗЗДискр въвежда
забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на посочените в
закона признаци, вкл. „лично положение“. Пряка дискриминация е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставяне на лице на
основата на признаците по ал.1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с
други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако
тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на
законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
Специалният закон цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно
третиране според признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. От друга страна,
неравното третиране според нормата на § 1, т.7 от ДР на ЗЗДискр е всеки акт,
действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни
интереси. Форма на непряка дискриминация е и липсата на правила, които да
изравняват положението на различни /с оглед защитен признак/ лица или групи от
лица. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени
всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма;
като неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица
трябва да е обвързан от признак по чл.4 от ЗЗДискр.
От значение при установяването на
дискриминация е обективно съществуващият недопустим противоправен резултат при
упражняване на дейността, проявен, в която и да е от очертаните в ЗЗДискр.
форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при
осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания,
както и от субективното отношение на дееца. Т.е., непосредствената цел на
извършващия дискриминационните действия се афишира като друга, но е налице
обективно неравно третиране на определени лица по посочените в закона признаци.
В конкретната ситуация, съдът намира, че не са
налице предпоставките за непряка дискриминация по чл.4 ал.3 от закона, тъй като
е осъществена хипотезата на правната норма - съществува привидно неутрална
разпоредба, която обаче дава възможност за поставяне на заинтересованата страна
в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица.
Това
е така поради следното:
На
ищеца е постановен отказ от записване в Средно училище „М.О.“, но същият е извършен, тъй като ищецът не е спазил изискванията на Правилата за условията и реда за образование, обучение
и квалификация на лишени от свобода, обвиняеми и подсъдими.
Съгласно
чл. 28 от Правилата, в срок до 31 ви юни желаещите лишени от свобода да бъдат
включени в образователна квалификационна дейност за придобиване на
образователна степен, която не се предлага в затвора в който са настанени,
предоставят на инспектор СДВР заявление по образец и документ за завършен клас
или образователна степен.
В случая
депозираната от ищеца молба от 22.05.2018г. не е съдържала заявление по образец
и документ за завършен клас или образователна степен.
Следващата му
молба е подадена извън законоустановения в чл. 28 от правилата срок.
Видно от
показанията на свидетелката П.В.П., разпитана по делегация на 10.07.2020г. от
РС Пазарджик. се установява, че ищецът бил завършил осми клас в училището в
село Ахрянско, което впоследствие било закрито. Свидетелката посочва че тя
съдействала на ищеца за снабдяване с удостоверение за завършен осми клас. Сочи
че на 23.08.2018г. от СУ „Васил Левски“ в гр. Ардино където се съхранявал
архивът на закритото училище от с. Ахрянско изпратили дубликат от
свидетелството ме за завършен осми клас.
Предвид
изложеното следва извода, че ищецът не е спазил процедурата разписана в правата
даваща възможност на лицата настанени в местата за лишаване от свобода да
получат образование.
В тази връзка
следва да се посочи че са неоснователни и аргументите на ищеца че
позиционирането му в затвора в Пазарджик е проява на дискриминация, тъй като съгласно
практиката на ВКС /виж решение № 244/14.08.2012г. по гр. д. 777/2011г. на ВКС
ІV г.о./ се сочи, че по-неблагоприятно третиране на лишени от свобода в
зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е
сред предвидените в чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. или в друг закон признаци, то не
представлява дискриминация по признак лично /при установяване във всеки
конкретен случай на обективен, същностен за личността белег, позволяващ да бъде
прилаган еднакво/ или обществено положение.
С оглед на
гореизложеното и при съвпадение на изводите на първата и въззивната инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на
разноските.
При този изход
на производството въззивникът няма право на разноски.
На разноски има
право въззиваемия който претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно правилата на чл. 78, ал.8 от ГПК и чл. 37 от ЗПрП на следва да бъде
определен размер на юрисконсултското възнаграждение от 100 лв.
На основание чл.
280, ал.3 от ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран от
гореизложеното
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20275231/14.12.2020г. по гр.д.№ 6106/2018г. по описа на Софийски районен съд,
150 състав.
ОСЪЖДА Н.Н. А., ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 100 лв. представляващи
разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.