О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………….…./………….….2020 г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и
втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши
съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 1302 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 25916/05.05.2020 г., депозирана от Ш.М.П. ЕГН **********, с адрес ***, действащ чрез адв. В.М. и адв. Цветелина Лозева, срещу Решение № 1063 от 28.02.2020 г., постановено по гр. д. № 252/2018 г. по описа на РС-Варна, ГО, с което е отхвърлен, предявеният от ищеца против „Сити
Лизинг“ ЕООД, ЕИК: ********* /в
несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, ул. „Януш
Хунияди“ № 10 иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителния
договор за покупко-продажба, в който се е трансформирал договора за финансов
лизинг № 00000550001/19.11.2008 г. с предмет – лек автомобил „KIA“,
модел „Picanto“, рама № NKNEBA24428T559555,
за окончателен.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемият е
подал писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 30824/26.05.2020 г.
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок,
визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.
260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно
администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса
за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие
на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във
въззивната жалба
се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в
нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се, че приетите за
установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по
делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и постановяване на
нов съдебен акт, с който бъде уважен предявеният конститутивен иск и присъждане
на сторените съдебно-деловодни разноски. Въззивникът излага, че са налице
всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, което
обуславя уважаването му. Твърди, че след изплащане на всички лизингови вноски
договорът за лизинг се е трансформирал в предварителен договор за
покупко-продажба на процесния лек автомобил, което е предпоставка за
сключването на окончателния договор. Поддържа, че единствено диспозитивът на
решението очертава обективните и субективни предели на силата на пресъдено
нещо, но не и мотивите. Оспорва изводите на РС-Варна досежно това, че страните
са обвързани от доказателствената сила на мотивите на представеното по делото
решение на арбитражния съд. Твърди, че арбитражното решение е постановено по
предявен осъдителен иск за предаване владението на процесния лек автомобил и
заплащане на дължимата неустойка и неплатен данък за автомобила, но посредством
него не се преустановява учредената облигационна връзка между страните,
доколкото не е упражнено субективното потестативно право на разваляне на
двустранната правна сделка. Сочи, че приобщените по делото нотариални покани не
обективират изявление по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, като и самият иск, адресиран до
арбитражния съд, не е за разваляне на договора за лизинг, а за удовлетворяване
на гражданските притезания на ответника за парично и непарично вземане. Отделно,
излага, че в конкретния случай е налице неизпълнение, което е незначително с
оглед интереса на кредитора, доколкото по делото се установява по несъмнен
начин, че цялата стойност на лизинговата вещ е изплатена с изключение на
остатъчната стойност по, покриваща разходите по прехвърляне собствеността на
МПС-то, което обуславя приложението на материално правната норма, обективирана
в разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД. Навежда и доводи касателно
потребителското качесвто на ищеца по смисъла на ЗЗП.
В
отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно, поради което депозираната въззивна жалба се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а атакувания
съдебен акт да бъде потвърден. Моли се за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред
въззивния съд.
Делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим
от горното, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 25916/05.05.2020 г., депозирана от Ш.М.П. с ЕГН: **********, с адрес ***, действащ чрез адв. В.М. и адв. Цветелина Лозева, срещу Решение № 1063 от 28.02.2020 г., постановено по гр. д. № 252/2018 г. по описа на РС-Варна, ГО.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1302/2020 г. на ОС-Варна за 22.07.2020 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи
и препис от постъпилия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.