Р Е Ш
Е Н И Е №
644
гр.
Русе, 18.04.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав
в публично заседание на 09-ти април през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: МИЛЕН П.
при секретаря Т. ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора……………….., като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 8357 по описа на 2018 г.,
за да се
произнесе съобрази:
Ищецът Е.Й.Б. *** твърди, че ответника Ю.П.Д. е длъжник
по изп.дело
№20188330400258 по описа на ЧСИ с рег. № 833, с район на
действие РОС, образувано по молба на втория ответник Община Русе - взискател по изп. дело. Заявява, че е собственик на недвижим
имот, находящ се в гр.Русе, ул.“Б.“
№., част от който отдал под наем на Ю.П.Д.. Твърди и че
е собственик на описаните в исковата молба движими вещи, а именно: телевизор „Crown-32“ LCD, Каяк-едноместен
и трикрилен гардероб ПДЧ. Сочи, че същите тези вещи са
били описани с Протокол за опис
на движими вещи от 22.10.2018г. на ЧСИ по процесното изп.д., въпреки
възраженията му, че са негова
собственост, а не на длъжника. Моли
съда да постанови
решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответниците
Ю.П.Д.- длъжник по
изп.дело №20188330400258
по описа на ЧСИ с рег. № 833, с район
на действие РОС и Община Русе - взискател по изп. дело, че движими вещи, а именно:
телевизор „Crown-32“ LCD, Каяк-едноместен
и трикрилен гардероб ПДЧ, спрямо които е насочено
изпълнението по изп.дело №20188330400258
по описа на ЧСИ с рег. № 833, с район на действие РОС не принадлежат
на длъжника по изп.дело Ю.П.Д. /съгласно
коригирана ИМ-л.17 и сл./. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът като
взе предвид наведените от ищеца
фактически обстоятелства, на които обосновава
претенциите си и формулирания петитум квалифицира правно предявения иск по 440 ГПК - отрицателен установителен иск за защита на
право, засегнато от принудително изпълнение.
Ответникът Ю.П.Д. *** не
взима становище.
Ответникът Община Русе
счита иска за недопустим и евентуално частично основателен. Моли искът
да бъде отхвърлен.
Претендира
разноски.
От събраните по
делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните по настощето дело,
а и от приложеното заверено копие от изп.д. се установява, че в производството по изп. дело №20188330400258
по описа на ЧСИ с рег. № 833, с район на действие РОС, в което
производство Община Русе е взискател,
а Ю.П.Д. - длъжник, е бил
извършен на 22.10.2018г. опис на движими
вещи. С исковата си молба ищецът
твърди,
че е собственик на
описаните вещи, а именно: телевизор „Crown-32“ LCD, Каяк-едноместен
и трикрилен гардероб ПДЧ и че същите
вещи не са
собственост на " Ю.П.Д..
За установяване
правото на собственост върху движимите вещи от ищеца по
делото са представени копие от търговска
гаранция/л.23/ на телевизор „Crown-32“ LCD, издадена на
името на ищеца.
Безспорно се
установява и че Б. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Р., ул.“Б.“ №../вж. НА-л.5/.
Част от този имот ищеца е отдал под наем на ответника Д. чрез договор за ползване на част от недвижим
имот от 02.09.2018г./л.6/. По силата на този
договор ищеца е предоставил на ответника за временно ползване стая от
собствения си недвижим имот, заедно с обзавеждането в тази стая, легло, секция,
шкаф, нещо от първа необходимост.
По делото
са
разпитани свидетелите на ищцовата страна О. Д. и Б. Б.. И двамата свидетели безпротиворечиво
установяват, че ищеца се е сдобил преди 7-8 години с едноместен каяк, за
ремонта на който са му помагали. Сочат и че процесния
телевизор е
подарък
от колегите му за рождения ден. Свидетелите нямат спомен дали в дома на ищеца е
имало трикрилен гардероб.
С влязло в
сила определение от 09.04.2019г., производството по делото, в частта, с която
се иска да се признае за установено, че Е.Й.Б. е собственик на процесните
вещи е прекратено на осн.чл.130
ГПК.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прави следните
правни изводи:
За допустимостта
на предявения иск съдът следи
служебно във всяко положение на висящия исков
процес. Предвид на
това наличието на правен интерес
за страна от завеждане на
иска е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и при липса на такъв,
производството по делото се прекратява.
Съгласно
чл. 440, ал. 1 , всяко трето лице, чието право е
засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото,
върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на
длъжника, т.е. в закона е предвиден способ за защита на правата на третите
лица, засегнати от принудителното изпълнение, под формата на отрицателен установителен иск. За предявяването му е необходимо
съществуването на правен интерес, който произтича от изричната разпоредба в
закона, както е посочено и в мотивите на ТР № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015
г. на ОСГТК на ВКС, а именно: искът е допустим и е налице правен интерес за
предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично
задължение на длъжника са предприети изпълнителни действия върху дадена вещ,
които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху
вещта, предмет на изпълнението. Правата на третото лице върху вещта, предмет на
изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят
правния интерес за предявяването му.
Безспорно е наличието на правен интерес за ищеца от
така предявения установителен иск по чл.440 ал.1 от ГПК, който съдът намира
за допустим по следните съображения:
Ищецът е трето на изпълнителното производство лице, чието право на
собственост е засегнато от изпълнението и това обуславя правният
му интерес от предявяването на иска с правно
основание чл.440, ал.1 ГПК, с който
да установи, че длъжникът по
изп. дело №20188330400258
по описа на ЧСИ с рег. № 833, с район
на действие РОС не е собственик на процесните
движими вещи, върху които е насочено
изпълнението. Ето защо,
съдът намира предявения иск за допустим, поради
което същият следва да бъде
разгледан по същество.
Следва да се
отбележи, че наведените от Община Русе в отговора на ИМ възражения за недопустимост
са неоснователни. Обжалване на действията на ЧСИ по реда на чл.435, ал.4 ГПК не
е задължителна процесуална предпоставка, обуславяща
съществуването на правото на иск
по чл.440 ГПК.
Установява се
от данните по делото, че
има образувано изп. дело №20188330400258
по описа на ЧСИ с рег. № 833, с район на действие РОС, по
което е извършен опис на движими
вещи в обект, за които се
счита, че са собствени на
ответника Ю.П.Д., длъжник
в изпълнителното производство
– които вещи съвпадат по описание
с тези в исковата молба. Имуществото на длъжника е единственият обект в изпълнителния процес, върху който може
да се насочи
принудителното изпълнение, съгласно принципното правило, визирано в разпоредбата на чл.442 ГПК.
Изключение
от този принцип
са поръчителството, залогът и ипотеката за чужд дълг,
какъвто не се явява процесният
случай. Съгласно общото правило на чл.154, ал.1 ГПК и с оглед характера на иска
по чл.440, ал.1 ГПК, в тежест
на ищецът в настоящото производство е да установи, че
процесните вещи не принадлежат на длъжника, а са негова лична
собственост, както и че движимите вещи,
описани в исковата молба са идентични
с тези, спрямо които по искане
на взискателя-ответника е било насочено принудителното
изпълнение по изпълнителното дело.
От събраните
по делото доказателства се установи, че част
от процесните движими вещи са
собствени на ищеца. Въз основа на
представеното копие от търговска гаранция/л.23/ на
телевизор „Crown-32“ LCD, съдържаща вид,
марка, модел и сериен номер на
процесния телевизор, както
и въз основа на
неоспорените
свидетелски показания, които съдът кредитира, като непротиворечащи на
останалите доказателства, съдът намира
за установено, че ищецът е собственик
на телевизор „Crown-32“ LCD,като иска в
тази му част не се оспорва от ответната Община. Също така, съдът приема и че
ищеца е собственик на Каяк-едноместен, който е придобит от
него преди години. Поради което тези вещи към
момента на описа не са собственост на длъжника и не
могат да служат за реализиране
по принудителен ред на задължението
на длъжника по
изп. дело спрямо
взискателя Община Русе. Предвид
изложеното се установява, че предявения по реда на чл.
440, ал. 1
ГПК, иск се явява основателен за посочените вещи.
По отношение
на останалата вещ, за
която ищецът твърди,
че е собственик, а именно- трикрилен гардероб ПДЧ, съдът намира
този факт за недоказан по
следните съображения: По делото липсват каквито и да
е доказателства тази вещ да е собственост на Б.. Допуснатите до разпит по
негово искане свидетели заявяват, че нямат спомен ищеца да е притежавал такава
вещ. Нещо по-вече, в представения от ищеца договор за ползване на част от
недвижим имот от 02.09.2018г./л.6/ изрично са описани
вещите, които са налични в наетото от ответника помещение: легло, секция, шкаф,
нещо от първа необходимост, но не и процесния
гардероб. Няма основание следователно да се приеме,
че е
описан от ЧСИ на 22.10.2018г. собствен на ищеца гардероб. Поради което
не може да
се установи еднозначно, че трикрилен гардероб ПДЧ, предмет
на описа от 22.10.2018г. по изп. дело е бил собственост
на ищеца и искът се явява
неоснователен относно тази
вещ, поради което следва да
бъде отхвърлен по отношение на
нея.
Ищецът и
Община Русе са
претендирали разноски. По настоящето
производство, ищеца е доказал разноски в размер на 750.00 лв.-заплатени
държавна такса и адв. възнаграждение. На Община Русе
се дължи сумата
от 150.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
25, ал. 1 НЗПП. Предвид изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски за настоящото производство в размер на 450.00 лв.
по компенсация.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Е.Й.Б.,
ЕГН:********** *** по отношение
на Ю.П.Д., ЕГН:**********
***, Булстат: *********, с адрес: гр.Русе, пл. ”Свобода” №6, представлявана
от кмета П.П. С., че
следните
движими вещи: телевизор „Crown-32“ LCD и
Каяк-едноместен, не
са собственост на длъжника по изп.дело №20188330400258
по описа на ЧСИ с рег. № 833, с район на действие РОС Ю.П.Д., ЕГН:********** и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част.
ОСЪЖДА Ю.П.Д., ЕГН:********** ***, Булстат: *********, с адрес: гр.Русе, пл. ”Свобода” №6, представлявана
от кмета П. П.С. да заплатят на Е.Й.Б., ЕГН:**********
*** разноски по делото в размер на 450.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: