РЕШЕНИЕ
№ 754
гр. Благоевград, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас И.ов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас И.ов Гражданско дело № 20221210102102 по описа за
2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация ”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, против Н. Б. Н., ЕГН
**********.
Навежда се в молбата, че съгласно §1, ал. 1, т. 2 от Допълнителни разпоредби на
Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ на
„ВиК“ услуги са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги; юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажна собственост; предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на
други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация,
непредназначена за питейни води. В чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи е посочено, че „получаването на услугите „ВиК“ се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния
регулаторен орган“. Общите Условия се изготвят от „ВиК“ ЕООД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране {КЕВР) към МС на основание чл. 6, ал. 1, т. 5
от ЗРВКУ. Същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и
местен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ,ЗиК” услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. До
настоящия момент в сила са били Общите Условия за предоставяне на ,ЗиК“ услуги на
потребителите, одобрени с Решение .№ ОУ - 09/11.08.2014 г.
1
Твърди се, че ответникът с индивидуален абонатен номер 1151040, съгласно чл. 33,
ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Благоевград, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-09 от 11.08.2014 г., е длъжна да заплаща дължимите суми за ползваните ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране. В настоящия случай предоставените и
ползваните „ВиК“ услуги от потребителя Н. Б. Н., са за имот находящ се на адрес с. *****.
Поддържа се, че доставчикът на ВиК услугите, „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД - Благоевград издава 25 (двадесет и пет) броя фактури по индивидуален абонатен
номер 1151040 на Н. Б. Н., в които се вписват показанията на водомера в имот, с. *****. По
тази абонатен номер са отчетени показания, които са таксувани с посочени единични цени за
„ВиК“ услуга „вода“ и върху общата дължима сума, се начислява данък върху добавената
стойност в размер на 20 на сто върху данъчната основа. Така изчислена сумата по фактурата
се дължи в 30 - дневен срок от датата на издаването й по аргумент на чл. 33, ал. 2 от Общите
условия. След този срок се начислява лихва за забава от първия ден след изтичането на 30 -
дневния срок за плащане на дължимото.
Навежда се, че както в нормативната уредба, така и с разпоредбата на чл. 44 от
Общите условия е предвидено, че при неизпълнение в срок на задължението за заплащане
на ползваните „ВиК“ услуги, потребителят дължи на оператора обезщетение в размер на
законната лихва по аргумент на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване
на падежа до деня на постъпването на дължимата сума по сметка на доставчика
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Благоевград.
Твърди се, че за този период ответникът не е заплащал дължимите по издадената
фактура суми на определения с Общите условия падеж, който е 30-дневен след датата на
фактуриране, заради което е изпаднал в забава. Твърди се, че за периода от 16.07.2020 г. до
07.10.2020 г. на с. *****, с абонатен № 1151040, с адрес: с. *****, е издадена фактура на
стойност 3769.84 лв. с ДДС, за услуга - вода и начислена лихва за 587 дни в размер на 635.64
лева.
Твърди се, че на длъжника е изпратена Покана за доброволно плащане от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Благоевград, като въпреки поканата, длъжникът
не е заплатил задължението си.
Твърди се, че е образувано заповедно производство, като е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, като длъжникът е подал възражение.
Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответникът, че съществува
вземането в общ размер на 4405.48 лв. (четири хиляди четиристотин и пет лева и 48
стотинки), от които 3769.84 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но
неизплатена ВиК услуга за периода от 16.07.2020 г. до 07.10.2020 г. и 635.64 лв.,
представляваща лихва за забава, дължима за периода от 16.11.2020 г. до 21.06.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на иска – 25.07.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото
2
разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
навежда, че искът е неоснователен. Поддържа се, че срещу констативния акт е подадено
възражение от ответника, тъй като акта не отразява действителното фактическо състояние.
Оспорва се от ответника, че е потребявала вода, като след възражението, отправено до
ищеца, сумата от 7643.00 лв. с ДДС е редуцирана на 3770.00 лв.. Сочи се, че не става ясно
как е формирана процесната сума.
Прави възражение, че сумите са погасени на основание чл. 111 ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представените писмени доказателства – че ответникът с индивидуален
абонатен номер 1151040, съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД -
Благоевград, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., е длъжна да заплаща
дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. В
настоящия случай предоставените и ползваните „ВиК“ услуги от потребителя Н. Б. Н., са за
имот находящ се на адрес с. *****. Установява се, че доставчикът на ВиК услугите,
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Благоевград издава 25 (двадесет и пет) броя
фактури по индивидуален абонатен номер 1151040 на Н. Б. Н., в които се вписват
показанията на водомера в имот, с. *****, като за този абонатен номер са отчетени
показания, които са таксувани с посочени единични цени за „ВиК“ услуга „вода“ и върху
общата дължима сума, се начислява данък върху добавената стойност в размер на 20 на сто
върху данъчната основа. Така изчислена сумата по фактурата се дължи в 30 - дневен срок от
датата на издаването й по аргумент на чл. 33, ал. 2 от Общите условия. След този срок се
начислява лихва за забава от първия ден след изтичането на 30 - дневния срок за плащане на
дължимото. Установява се, че за периода от 16.07.2020 г. до 07.10.2020 г. на с. ***** , с
абонатен № 1151040, с адрес: с. *****, е издадена фактура на стойност 3769.84 лв. с ДДС, за
услуга - вода и начислена лихва за 587 дни в размер на 635.64 лева, като на длъжника е
изпратена Покана за доброволно плащане от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД –
Благоевград, като въпреки поканата, длъжникът не е заплатил задължението си.
Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени
доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2
ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното:
В настоящото производство се претендира установяване съществуване на вземане в
полза на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като се твърди,
че главното вземане е породено от неизпълнено задължение по сключен договор за ВиК
услуги, както и акцесорното вземане, с правно основание чл. 86 ЗЗД, за обезщетение поради
неизпълнение на главното парично задължение, в размер на законната лихва.
3
Правното основание на така предявените искове е чл. 422 ГПК. Исковете са
предявени при спазване на особените процесуални изисквания на чл. 415 вр. чл. 414 ГПК и
са процесуално допустими.
Основателността на така заявената претенция зависи от това ищецът да установи при
условията на пълно и главно доказване, както сключването на договор за доставка на ВиК
услуги с ответника и изпълнение на договорената доставка, така и изпадането на длъжника
в забава.
Относно сключването на договор за доставка на ВиК услуги с ответника. През
процесния период, отношенията между страните са били уредени, както с публично
известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от съответния регулаторен
орган.
Ответникът не оспорва, че през процесния период е бил потребител на ВиК
услуга, като оспорва ползването на вода. Между страните не се спори, че приетите по
делото Общи условия са публикувани, че същите са влезли в сила и са действащи, както към
датата на предявяване на иска, така и понастоящем. Договорът между страните попада в
обхвата на регулация и на Закон за защита на потребителите, който урежда защита на
особена категория длъжници – „потребители“, поради което и всички негови предписания
обвързват страните. Съобразно разпоредбата на пар. 13 т. 1 от допълнителните разпоредби
на ЗЗП „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност.
Относно изпълнението на договорената доставка.
Ищецът представя доказателства, от които се установява, че за процесния период за
абонатен номер 1151040 на Н. Б. Н., в които се вписват показанията на водомера в имот, с.
*****, са отчетени показания, които са таксувани с посочени единични цени за „ВиК“ услуга
„вода“ и върху общата дължима сума, се начислява данък върху добавената стойност в
размер на 20 на сто върху данъчната основа, като това е на основание чл. 49 и чл. 50 от
Общи условия.
Съгласно приложената клауза – чл. 50 ОУ, при установяване на незаконно
присъединяване към ВИК системата, оператора прекъсва съответните отклонения, а
изразходваните води се определят по чл. 49 ОУ. Съгласно чл. 49 от ОУ, при отказ на
потребителя, установен с протокола по чл. 24, ал. 4 ОУ, да осигури достъп на длъжностните
лица на ВиК оператора за отчитане показанията на водомер, разходът на вода се изчислява
по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с за
периода до предишен реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца.
Договорът за доставка на ВиК услуги е безспорно потребителски договор за
ползвателя на услугата по смисъла на ЗЗП. Предвид, че договорът между страните е
4
потребителски, той подлежи на служебна преценка относно неравноправни в него
клаузи, които обосновават тяхната нищожност, тъй като неравноправните клаузи не са
обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на СЕ от
5.ІV.1993г. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се
приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че
клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между
страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. Наличието на специална нормативна уредба,
която предвижда определена процедура за оповестяване, обсъждане и приемане на Общите
условия, гарантираща възможността на потребителите да влияят върху съдържанието им,
като изразят несъгласие с определени клаузи, не означава автоматично, че същите са
индивидуално уговорени, поради което и за тях е приложима нормата на чл. 143 ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 4 ЗЗП, тежестта за установяване на
обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху кредитора. По
делото няма спор, че приложената клауза не покриват критериите за индивидуално
договорени клаузи, по смисъла на чл. 3§2 от Директива 93/13/ЕИО. В случая се касае за
договорни клаузи, въведени въз основа на Общите условия, които са неразделна част от
сключваните от „ВиК“ ЕООД, гр. Благоевград, като доставчик на питейна вода,
индивидуални потребителски договори. Съгласно т. 16.“б“ на Приложение към чл. 3§3 на
Директива 93/13/ЕИО на СЕ, неравноправна е тази неиндивидуална клауза, която има за
предмет или резултат „неоснователно изключване или ограничаване на законните права на
потребителя спрямо продавача, доставчика или друга страна по договора при пълно или
частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения от страна на
продавача или доставчика, включително и възможността за компенсация на дълг към
продавача или доставчика с насрещно вземане на потребителя“. Съгласно разпоредбата на
чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като в
разпоредбите на чл. 143 – 148а ЗЗП, се уреждат хипотези на неравноправност на клаузи в
потребителски договори.
Приложената от ищеца клауза на чл. 49 от ОУ, е неравноправна. Критериите,
въведени от законодателя, чрез които се установява неравноправният характер на клауза в
договор, сключен с потребител, са уговорка във вреда на потребителя, неотговаряща на
изискването за добросъвестност и която поради пораждане на последиците по т. 1-19 на
чл. 143 от ЗЗП води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя (така Решение № 53 от 15.08.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 1486/2015 г., ІІ т. о.). За изясняване на понятието „значително неравновесие“ в смисъл на
значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя, трябва да се прецени дали
5
потребителят е поставен в положение, по-неблагоприятно от предвиденото по действащото
национално право, както и дали като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя,
доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи на подобна клауза
при индивидуални преговори. Системата на защита на ЗЗП държи сметка за това, че
потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика от гледна точка както на
преддоговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това го
принуждава да приема предварително установените от доставчика условия, без да може да
повлияе на съдържанието им.
С оглед на това, процесната чл. 49 ОУ се явява неравноправна, тъй като може да се
направи извод, че същата поставя потребителя в по-неблагоприятно положение от
националното право, тъй като ще заплаща услуга, която не е ползвал. От друга страна, той
не може да влияе върху това, тъй като оператора на ВиК услуги е монополист, няма друг
който да предоставя такава услуга, което прави зависим потребителя от по-силната страна.
От друга страна, договорът е типов, предвиждащ, че операторът издава ежемесечни
фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране,
като потребителят е длъжен да заплаща дължимите суми за ползваните от него ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране.
Действително липсва ясна регламентация в договора относно датата, на която
операторът ще издаде фактурата, респ. от който момент ще започне да тече 30-дневният срок
за заплащане на дължимата сума от потребителя, поради което посочената клауза се явява
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 19 от ЗЗП, като неотговаряща на изискването
за добросъвестност и която води до значително неравновесие между правата и задълженията
на доставчика и потребителя.
В процесния случай приложената клауза, е неравноправна, тъй като дава възможност
на оператора, при съмнение за несъобразено със закона присъединяване, самоволно да
избира начина за определяне начислените количество вода, като поставя в невъзможност
потребителя да се защити и поставя получаването на услугата в зависимост единствено от
волята на оператора. Това не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя. Със
същата се ограничават произтичащите от закон права на потребителите и се изисква от тях
плащане на количества неконсумирана вода, чието правилно изчисляване зависи изцяло от
самия доставчик, по ред и начин, определени еднолично от него. Прилагайки тази клауза, в
качеството си на монополист в доставянето на питейна вода, операторът поставя в
неравностойно положение клиентите си, които, като икономически по-слабата страна, нямат
възможност равнопоставено да уговарят клаузи в Общите условия.
Съдът счита, че клаузата на чл. 49, от публично известни Общи условия, че е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 14, т. 15, т. 19 и т. 20 ЗЗП, тъй като ограничава
правата на потребителя. Като неравноправна, съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, на общо
основание, тази клауза е нищожна. Доколкото се касае за потребителски договор, при
констатиране на неравноправни клаузи, водещи до недействителност, съдът е длъжен да не
6
ги прилага, но не е овластен да изменя съдържанието им - по аргумент от чл. 6, параграф 1
от Директива 93/13/ЕИО.
По изложените съображения искът по чл. 422 ГПК, за установяване съществуване на
вземане в полза на ищеца, в общ размер на 4405.48 лв. (четири хиляди четиристотин и пет
лева и 48 стотинки), от които 3769.84 лв. – главница, представляваща стойността на
доставена, но неизплатена ВиК услуга за периода от 16.07.2020 г. до 07.10.2020 г. и 635.64
лв., представляваща лихва за забава, дължима за периода от 16.11.2020 г. до 21.06.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 25.07.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Относно разноските, при този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разноски се следват на ответника.
При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. ****, за установяване Н. Б. Н., ЕГН **********, че
съществува вземането в общ размер на 4405.48 лв. (четири хиляди четиристотин и пет лева
и 48 стотинки), от които 3769.84 лв. – главница, представляваща стойността на доставена,
но неизплатена ВиК услуга за периода от 16.07.2020 г. до 07.10.2020 г. и 635.64 лв.,
представляваща лихва за забава, дължима за периода от 16.11.2020 г. до 21.06.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на иска – 25.07.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата, до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. ****, да заплати на Н. Б. Н., ЕГН **********, сумата в размер на 760.00
лв. (седемстотин и шестдесет лева), представляваща разноски за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7