Решение по дело №310/2017 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 79, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано по жалба на М. М. П., като кмет на О. А., представляващ Община Априлци, срещу Заповед № РД-08-57/16.08.2017 г. на областен управител на област Ловеч, с която е отменен Акт № 1227 за частна общинска собственост, утвърден от кмета на Община Априлци, с дата на съставяне 09.12.2015 г., вписан под № 160, том I, рег. № 252 от 02.02.2016 г. в Служба по вписванията в [населено място], с който е актуван неурегулиран поземлен имот с [идентификатор] по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. на ИД на АГКК, находящ се в м. „Н. трап“, [жк], [населено място], община Априлци, с площ от 302 883 кв. м.

В жалбата се твърди, че заповедта на областния управител е издадена въз основа на незаконосъобразен акт – протоколно решение № 1/21.03.2014 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, което според жалбоподателя е нищожно, доколкото същото е постановено при несъблюдаване на производствените правила. Оспорващият счита, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществено неспазване на материалния закон. Позовава се на Решение № 20/14.02.1993 г. на Общинска служба по земеделие - Троян за възстановяване правото на собственост. В заключение се моли съдът да отмени оспорената заповед на областния управител, както и да се произнесе по отношение на нищожността на протоколно решение № 1/21.03.2014 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

С писмен отговор с вх. № 3073/16.10.2017 г. в АдмС Ловеч /л. 225/ от заинтересованата страна – Министерство на земеделието, храните и горите се оспорва жалбата и се излагат съображения по същество, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С протоколно определение от с.з. от 29.11.2017 г. производството по делото е разделено на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като производството по настоящото дело е продължило по жалба вх. № 2637/07.09.2017 г. на кмета на Община Априлци срещу Заповед № РД-08-57/16.08.2017 г. на областен управител на област Ловеч, а в останалата част срещу - протоколно решение № 1/21.03.2014 г., издадено от комисия, назначена от директора на Областна дирекция „Земеделие” - Ловеч впоследствие е образувано адм. д. № 419/2017 г. по описа на А. съд – Ловеч, по което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Троян с определение № 214 от 16.03.2018 г., постановено по адм. д. № 419/2017 г. по описа на А. съд – Ловеч, приложено към настоящото дело.

С протоколно определение от с.з. от 31.01.2018 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е спряно производството по настоящото адм. дело № 310/207 г. по описа на А. съд - Ловеч до постановяване на окончателен съдебен акт по адм. д. № 419/2017 г. по описа на А. съд - Ловеч, като са изискани от деловодството на съда месечни справки за висящност на адм. д. № 419/2017 г. по описа на АдмС Ловеч.

Видно от служебна справка на л. 286 от делото, адм. д. № 419/2017 г. по описа на АдмС Ловеч е прекратено и изпратено по подсъдност на Pайонен съд - Троян, където е образувано адм. дело № 244/2018 г. по описа на същия съд, като видно от служебни справки от л. 286 до л. 333 от делото, а и от изисканото за прилагане адм. дело № 244/2018 г. по описа на PC - Троян, с решение от 28.08.2020 г., поправено с решение № 260094 от 25.11.2020 г. по адм. дело № 244/2018 г. по описа на PC - Троян е приключило производството по адм. дело № 244/2018 г. по описа на PC Троян.

Страните не са поискали възобновяване на производството по настоящото дело, поради което с Определение от з.с.з. № 339 от 19.02.2024 г., постановено по адм.д. № 310/2017 г. по описа на А. съд – Ловеч, същото е възобновено служебно от съда /л. 336 от делото/.

Със същото определение към настоящето адм. д. № 310/2017 г. по описа на АдмС Ловеч е приложено адм. д. № 244/2018 г. по описа на PC Троян, което съдържа и адм. д. № 419/2017 г. по описа на АдмС Ловеч.

Със същото определение от з.с.з. на 19.02.2024 г. съдът служебно е заличил като жалбоподател М. М. П. - кмет на О. А. и вместо него е конституирал като жалбоподател О. А..

В съдебно заседание жалбоподателят О. А., чрез кмета, се представлява от адв. Л. от ЛАК, която поддържа жалбата и развива съображения по съществото на спора, като излага, че с Решение №20/14.02.1993 г. на Общинска служба по земеделие – Троян на О. А. се възстановява право на собственост върху имот с площ 356,540 дка, в местността „Н. трап“, VІІІ – категория, т. 171 от решението и счита, че същото легитимира общината с приложена към решението скица като собственик на въпросния имот, който общината идентифицира почти напълно с процесния, за който е съставен акт за общинска собственост. Излага още, че заповед на областния управител за отмяна на издаден акт за общинска собственост /АОС/, може да бъде издадена, само в случай че е налице издаден валиден акт за държавна собственост /АДС/, какъвто в случая няма. Претендира и присъждане на направените по делото разноски по представен списък на л. 351 от делото. В допълнително представена писмена защита развива аргументи по същество.

Ответникът - областен управител на област Ловеч - се представлява от юрисконсулт И., която оспорва жалбата и сочи, че по делото липсват доказателства, от които безспорно да се установи, че визираният в решението на поземлената комисия имот, на което се позовава жалбоподателят, е идентичен с имота, за който е издаден отмененият акт за частна общинска собственост /АЧОС/. Не претендира разноски. В допълнително представена писмена защита излага доводи по съществото на правния спор.

Заинтересованата страна - Министерство на земеделието, храните и горите - се представлява от юрисконсулт Н., която счита, че обжалваната заповед на областния управител е подробно мотивирана и законосъобразна. Счита, че решението, на което се позовава общината не възстановява право на собственост. В допълнително представено писмено становище излага подробни доводи по същество.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по издаване на обжалваната заповед е започнало по повод искане с вх. № ДС-153/25.05.2017 г. от „Северозападно държавно предприятие“ /СЗДП/ ТП Държавно ловно стопанство /ДЛС/ „Русалка“ - [населено място], отправено до областния управител на област Ловеч /л. 42 и сл./, с което е поискано издаване на заповед за отмяна на актове за общинска собственост, с които от О. А. неправилно били актувани имоти държавна собственост. Към искането бил приложен и списък на неправилно актувани държавни имоти - 72 бр., като под номер 68 от този списък е ПИ с [идентификатор], актуван с АЧОС № 160/02.02.2016 г.

Към същото искане били приложени и протоколно решение № 1/21.03.2014 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-12-91/14.09.2011 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч /л. 47 и сл. и л. 226/; Заповед № РД-12-47/24.03.2014 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Ловеч /л. 46 и л. 228/.

Протоколното решение № 1/21.03.2014 г. /л. 47 и сл./ се състои от два раздела - раздел I - приложения от 1 до 4, в които са отразени имоти от землищата на община Априлци: [населено място] поляна, [населено място], [населено място] и [населено място], за които комисията е констатирала, че са общинска собственост съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и раздел II — приложения от 1 до 4, в които са описани имоти от същите землища на община Априлци, които на основание чл. 45в, ал. 6 от ППЗСПЗЗ комисията е констатирала, че не следва да са земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като са имоти, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Съгласно протоколното решение № 1/21.03.2014 г. на комисията е прието, че имотите, отразени в раздел II - приложения от 1 до 4 са гори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/, а съгласно чл. 27, ал. 1 от същия са горски територии - държавна собственост.

Във връзка с подаденото искане, на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, от кмета на община Априлци е изискано становище, като е изпратено писмо № ДС-153/01.06.2017 г. на областен управител на област Ловеч /л. 163/.

Видно от писмените доказателства на л. 9-12, със Заповед № РД-12-125 от 06.04.2016 г. на директора на ОДЗ Ловеч е одобрено приложение № 3 от 05.04.2016 г. към протоколно решение по чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ от 21.03.2014 г. Видно от същото приложение, комисия по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ на основание чл. 45в, ал. 9 от ППЗСПЗЗ е отказала да измени протоколното решение № 1/21.03.2014 г. по отношение на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], като се е мотивирала, че имотът е с НТП – гори и храсти в земеделска земя и е записан в раздел II на протоколно решение №1 с НТП „друг вид трайни насаждения“ и действително състояние – гора. Комисията е приела още, че Община Априлци е предоставила решение за признато право на собственост за имот с НТП „други“ с площ от 356,540 дка, но не е представила решение за възстановено право на собственост. Позовала се е на § 17 от ПЗР на Закона за горите /ДВ, бр.100/2015 г./, съгласно който, залесените и самозалесилите се земеделски земи, които не са предадени на общините по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ, се включват в горските територии - държавна собственост. Посочено е също, че този имот попада в отдел 212 н-ч., посочен в задание на ИАГ от месец септември 2015 г. - т.3.6. - гори, създадени по технически проект за борба с ерозията във водосбора на язовир „А. Стамболийски“, обявени с писмо №1103/20.02.69 г. на МГГП.

С писмо с изх. № 689/09.06.2017 г. /вх. № Към ДС-153/14.06.2017 г./ /л. 164-166/, кметът на Община Априлци е изразил становище и изпратил пълните досиета на цитираните в искането актове за общинска собственост.

Искането е допълнено и с писмо с вх. № Към ДС-153/01.08.2017 г. /л. 186/, като са приложени копия от протокол от 10.11.2016 г. на комисия, назначена със Заповед № РД-12-209/21.09.2016 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Ловеч за повторна проверка и установяване кои имоти, описани в раздел II на протоколите на чл. 45в, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, са гори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ /л. 187-208/. В приложение № 4 към протокола от 10.11.2016 г., [имот номер] попада в териториалния обхват на Т. Д. „Русалка“ – [населено място] и е с действително състояние „гора“ /л. 196 и л. 207/.

В писмо изх. № РД-05-729/28.03.2016 г. на директора на ОДЗ Ловеч /л. 209-210/ е изразено становище относно имотите, посочени в раздел II на протоколното решение от 21.03.2014 г., като е отразено, че посочените имоти от раздел II на протоколното решение по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ не са общинска собственост.

В отговор на писмо изх. № АП-14-35/24.03.2016 г. на областен управител на област Ловеч /л. 211-212/ с писмо изх. № 91-1302/10.06.2016 г. до кмета на О. А. е изложено и становището на министъра на земеделието и храните /л. 213-214/. Видно от същото, на кмета на О. А. е указано да предприеме съответните действия за отписване на имотите, попадащи в раздел II на протоколното решение от актовите книги за общинска собственост, тъй като същите са незаконосъобразно актувани като общинска собственост /л. 214/.

От Акт за частна общинска собственост № 1227 от 09.12.2015 г. /л. 38/ се установява, че неурегулиран поземлен имот с [идентификатор] по КККР, одобрени със Заповед № РД- 18-49/31.08.2007 г. на ИД на АГКК, находящ се в м. „Н. трап“, [жк], [населено място], община Априлци, с площ от 302 883 кв.м. е актуван като частна общинска собственост. В т. 2 от този АЧОС като правно основание е записано: „чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закон за общинската собственост /ЗОС/, във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, протоколно решение № 1/21.03.2014 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и Заповед № РД-12-47/24.03.2014 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч“.

След преценка на събраните писмени доказателства и становища областният управител на област Ловеч издал обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед № РД-08-57/16.08.2017 г., с която отменил Акт № 1227 за частна общинска собственост, утвърден от кмета на О. А., с дата на съставяне 09.12.2015 г., вписан под № 160, том I, рег. № 252 от 02.02.2016 г. в Служба по вписванията в [населено място], с който е актуван неурегулиран поземлен имот с иднетификатор 52218.936.11.

Издателят на заповедта е приел, че посоченото в АЧОС основание не съответства на установените по преписката факти. Приел, че имотът действително е посочен в протоколно решение № 1/21.03.2014 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, но същият е отбелязан към раздел II, т. 4, приложение № 4, а имотите, включени в раздел II, приложения 1-4 от протоколното решение № 1/21.03.2014 г. са имоти, които не са земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и не са общинска собственост. Приел още, че по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ, имотът е гора, а съгласно чл. 27, ал. 1 от същият е горска територия - държавна собственост. С оглед на това, приел, че неурегулиран поземлен имот с [идентификатор] е незаконосъобразно актуван с АЧОС № 1227 от 09.12.2015 г.

От страна на жалбоподателя е представено и Решение № 20 от 14.02.1993 г. на ОСЗ за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място] /л. 13-15/, скица на поземлен [имот номер]-532254-07.12.2015 г. /л. 16/, скица № 186/27.10.1996 г. /л. 17/.

Видно от Решение № 260006 от 28.08.2020 г. по адм. д. № 244/2018 г. по описа на РС - Троян, поправено с Решение № 260094 от 25.11.2020 г. по адм. д. № 244/2018 г. по описа на РС Троян /л. 329-332/, жалбата на О. А. против протоколно решение № 1/21.03.2014 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-12-91 от 14.09.2011 г. и във връзка със Заповед № РД-12-41 от 14.03.2014 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч е отхвърлена като неоснователна. Решението на РС - Троян е влязло в законна сила на 17.12.2020 г. /л. 331/.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадена е в законовия срок. Видно от известието за доставяне на л. 37 от делото, оспорваната заповед е връчена на кмета на О. А. на 17.08.2017 г., а жалбата е изпратена до областния управител на 31.08.2017 г., видно от пощенското клеймо на л. 34 от делото.

Жалбата е подадена и пред местно компетентния административен съд, от лице с активна процесуална легитимация. Заповедта за отмяна на АЧОС е индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността му, поради което жалбата против него е процесуално допустима.

Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – областният управител на област Ловеч, в чиито правомощия съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗДС е издаването на заповед от вида на процесната, а именно - за отмяна на актове за общинска собственост. Липсва и спор между страните досежно компетентността на административния орган. Ето защо, не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа необходимите законови реквизити, включително фактически и правни основания, подписана е от нейния издател. В тази връзка съдът приема, че е спазена формата при издаване на административния акт. Ето защо, съдът намира, че не е налице нарушение и по чл. 146, т. 2 от АПК.

Съдът не констатира в хода на административното производство по издаване на обжалваната заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преди издаването на оспорената заповед административният орган е изяснил всички релевантни обстоятелства, респ. изяснил е фактите и обстоятелствата, явяващи се от значения за случая по смисъла на чл. 35 от АПК и е събрал служебно относимите доказателства в съответствие с чл. 36 от АПК. Във връзка с подаденото искане за отмяна на АЧОС, на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, от кмета на община Априлци е изискано становище, като е изпратено писмо с изх. № ДС-153/01.06.2017 г. на областен управител на област Ловеч /л. 163/. В съответствие с предоставената му възможност, с писмо с изх. № 689/09.06.2017 г. /вх. № Към ДС-153/14.06.2017 г./ /л. 164-166/, кметът на О. А. е изразил своето становище. Събрани са и съответните писмени доказателства и становища от други институции, които са надлежно обсъдени в мотивната част на заповедта. За пълнота следва да се отбележи, че основание за унищожаемост по чл. 146, т. 3 от АПК са само допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, каквито не се установяват.

С оглед на това, не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспорената заповед съответства и на материалния закон.

Съгласно посоченото правно основание за издаване на обжалвания административен акт – чл. 79, ал. 1 от ЗДС, когато незаконосъобразно е актуван имот – държавна собственост, като общински, актът за общинска собственост се отменя със заповед на областния управител.

В настоящия случай, с отменения с оспорената заповед АОЧС № 1227/09.12.2015 г. /л. 38/, ПИ с идентификатор № 52218.936.11 по КККР на [населено място], е актуван като частна общинска собственост, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, протоколно решение № 1 от 21.03.2014 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и Заповед № РД-12-47 от 24.03.2017 г. на директора на ОДЗ – Ловеч. Чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС предвижда, че общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Съобразно ал. 2 на същия член, определянето на имотите по ал. 1 се извършва от комисия, назначена от директора на областната дирекция „Земеделие“, в която участват представители на общинската служба по земеделие, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на общината, на държавните горски стопанства или държавните ловни стопанства. Условията и редът за определянето на имотите по ал. 1 се уреждат в правилника за прилагане на закона. /чл. 19, ал. 3, изр. първо от ЗСПЗЗ/.

В съответствие с чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, комисията определя с протоколно решение имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ в 14-дневен срок от предоставяне на данните по ал. 2 и 3. В протоколното решение се отбелязва и начинът на възстановяване на собствеността върху имотите - в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне. А съобразно ал. 6, комисията описва в протоколното решение по ал. 5 имотите, за които е констатирала, че неправилно са причислени към земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, и излага мотивите за това.

Съгласно чл. 45в, ал. 9 от ППЗСПЗЗ /в приложимата редакция преди изм. с ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 03.10.2017 г./, при откриване на закононарушения, на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение по искане на министъра на земеделието и храните или на заинтересуваните лица, отправено в срок до една година от откриване на новите обстоятелства или новите писмени доказателства, но не по-късно от две години от влизането в сила на протокола по ал. 7, директорът на областната дирекция „Земеделие“ издава заповед за свикване на комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ за преразглеждане на приетото протоколно решение за определяне на земите по чл. 19 ЗСПЗЗ. Този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение. За новите протоколни решения важат разпоредбите на ал. 7 и 8.

От съдържанието на протоколно решение № 1/21.03.2014 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ /л. 47-48, л. 145, л. 161-162/ се установява, че ПИ с [идентификатор] е отбелязан към раздел II, т. 4, приложение № 4, а имотите, включени в раздел II, приложения 1-4 от протоколното решение № 1/21.03.2014 г. са имоти, които не са земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и не са общинска собственост, доколкото фигуриращите в това приложение имоти са такива, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ /арг. чл. 45в, ал. 6 от ППЗСПЗЗ/. Видно и от изложените в протоколното решение мотиви /л. 162/, НТП по кадастрална карта на тези имоти не отговаря на действителното състояние на имотите, като действителното състояние е залесени и самозалесили се земи и имотите са гори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/ и не следва да се причисляват към земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Посочено е още, че е предложена процедура по § 4 от ПЗР на ЗГ и имотите са включени в протокол от 25.06.2012 г.

Това протоколно решение е одобрено със Заповед № РД-12-47/24.03.2014 г. на директора на ОДЗ Ловеч /л. 46/, като липсват данни тази заповед да е била обжалвана, не се навеждат и такива твърдения от страните.

С Решение № 260006 от 28.08.2020 г. по адм. д. № 244/2018 г. по описа на РС - Троян, поправено с Решение № 260094 от 25.11.2020 г. по адм. д. № 244/2018 г. по описа на РС- Троян /л. 329-332/, жалбата на Община Априлци против протоколно решение № 1/21.03.2014 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-12-91 от 14.09.2011 г. и във връзка със Заповед № РД-12-41 от 14.03.2014 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч е отхвърлена като неоснователна. Решението на РС Троян е влязло в законна сила на 17.12.2020 г. /л. 331/.

За пълнота следва да се отбележи, че с втората част от диспозитива на решението на Районен съд – Троян /адм. д. № 244/2018 г. по описа на РС – Троян е приложено към настоящото дело/ е признат за неистински /неавтентичен/ документ екземплярът на протоколно решение № 1/21.03.2014 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, в който гласуването е отбелязано за проведено при следния резултат – 6 гласа „ЗА“ и 6 гласа „ПРОТИВ“, като видно от мотивите на решението на РС Троян, както и от първата част на диспозитива на същото решение, съдът е приел, че решение № 1/21.03.2014 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е законосъобразно, отхвърляйки жалбата на Община Априлци.

Предвид изложеното, съдът намира, че позовавайки се на протоколно решение № 1/21.03.2014 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ в обжалваната заповед областният управител на област Ловеч правилно и законосъобразно е процедирал като е отменил АЧОС № 1227/09.12.2015 г. на Община Априлци.

Видно и от приложение № 3 към протоколно решение № 1 по чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ от 05.04.2016 г. /л. 11-12/, комисията по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ на основание чл. 45в, ал. 9 от ППЗСПЗЗ е отказала да измени протоколното решение № 1/21.03.2014 г. по отношение на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], като се е мотивирала, че имотът попада в отдел 212 н-ч., посочен в задание на ИАГ от месец септември 2015 г. - т.3.6. - гори, създадени по технически проект за борба с ерозията във водосбора на язовир „А. Стамболийски“, обявени с писмо №1103/20.02.69 г. на МГГП.

Следователно, по отношение на процесния имот е установено, че е с характеристиките на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ, именно и поради което същият е бил включен в приложение № 1 към раздел II от протоколното решение по чл. 45в, ал. 6 от ППЗСПЗЗ - като земи неправилно определени по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Горното безспорно се установява и от протокол от 10.11.2016 г. на комисия, назначена със Заповед № РД-12-209/21.09.2016 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Ловеч за извършване на повторна проверка и установяване кои имоти, описани в раздел II на протоколите на чл. 45в, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, са гори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ /л. 187-208 и л. 259/. В приложение № 4 към протокола от 10.11.2016 г., [имот номер] попада в териториалния обхват на Т. Д. „Русалка“ – [населено място] и е с действително състояние „гора“ /л. 196 и л. 207/.

Видно и от приложената на л. 260 от делото карта, заверена от ДЛС „Русалка“ – [населено място], както и описанията към нея /л. 261-262/, в процесния имот има бялборови култури, вид на горите – иглолистни.

Съдът намира за необходимо да посочи, че единствено комисията по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ, съгласно чл. 45в, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, е компетентна да определи имотите по чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ, респективно тези които неправилно са причислени към имотите по чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ. След влизане в сила на заповед на директора на ОДЗ за одобряване на протоколното решение е налице определяне на земи по чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ по арг. на чл. 45в, ал. 7 и ал. 8 от ППЗСПЗЗ, тъй като въз основа на влязлото в сила протоколно решение общинската служба по земеделие служебно отразява определените имоти /чл. 45в, ал. 8 от ППЗСПЗЗ/.

Предвид изрично определената компетентност за определяне земите по чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ, следва, че кметът на О. А. няма компетентност да извършва тази дейност, респ. да актува процесния имот като земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ при наличието на протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, каквото в случая се явява протоколно решение № 1/21.03.2014 г. на комисия, назначена със Заповед № РД-12-91 от 14.09.2011 г. и във връзка със Заповед № РД-12-41 от 14.03.2014 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч, жалбата срещу което, както вече се спомена, е отхвърлена като неоснователна с влязло в законна сила решение на РС Троян /л. 329-332/, като адм. д. № 244/2018 г. по описа на РС – Троян е приложено към настоящото дело.

Предвид горното, съдът намира, че за процесния имот не са били налице материалноправните предпоставки на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за актуването му като частна общинска собственост, респ. посоченото в отменения АЧОС № 1227/09.12.2015 г. основание за актуването на имота като частна общинска собственост не е налице, поради което оспорената заповед на областния управител, с която посоченият АЧОС е бил отменен, е законосъобразна и обоснована.

Следва да се посочи и че съставеният акт за общинска собственост няма правопораждащ ефект, т. е. не прави сам по себе си актувания имот общинска собственост и не изключва собствеността на държавата.

Съдът намира за неоснователни въведените от жалбоподателя доводи, че за наличието на основанието по чл. 79, ал. 1 от ЗДС, следвало преди това имотът да е актуван като държавен. Липсата на съставен акт за държавна собственост за процесния имот не е основание за определянето му като такъв общинска собственост и не предоставя автоматично права на органите на местна власт да съставят акт за общинска собственост за същия. Законосъобразността на съставен акт за общинска собственост предполага наличието на достатъчно доказателства, че имотът отговаря на изискванията на ЗОС и не попада в патримониума на държавата. Тези данни трябва да бъдат събрани от общинската администрация преди предприемане на действия по актуването им. Издаването на заповед на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДС не е задължително обусловено от наличието на предходен акт за държавна собственост, който съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗДС няма правопораждащо действие, а единствено установително такова. В този смисъл, актът за общинска собственост, издаден преди акт за държавна собственост, няма правопораждащ ефект, т. е. не превръща съответния имот в общинска собственост и не изключва собствеността на държавата.

Издаването на заповедта на областния управител, от вида на обжалваната, не е задължително обусловена от наличието на предходен акт за държавна собственост или наличие на установено право на собственост на държавата със сила на присъдено нещо. Областният управител разполага с административната защита на държавната собственост по правилото на чл. 79, ал. 1 от ЗДС, която кореспондира на предвидената засилена защита на държавната спрямо общинската собственост.

Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗДС изисква държавен имот да е актуван незаконосъобразно като общински и не изисква като специална предпоставка за осъществяване на защитата наличието на акт за държавна собственост или установяване с влязло в сила съдебно решение правото на собственост на държавата.

Дори и даден имот да не е актуван като държавна собственост, то не съответства на установения в ЗДС и ЗОС режим на държавната и общинската собственост вменяването в задължение на областния управител всеки път да предявява собственически искове, независимо че по силата на закона имотът е дефиниран като държавен. Именно за да се избегнат тези спорове е предвидена административната защита на държавната собственост по правилото на чл. 79, ал. 1 от ЗДС. Такава защита за общинската собственост не е регламентирана и ако общината счита, че определен имот е нейна собственост, защото оспорва правото на собственост на държавата, то именно тя следва да предяви правата си по общия исков ред - на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДС.

В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, а именно: Решение № 7966 от 18.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2887/2023 г., IV о.; Решение № 2521 от 17.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 98/2022 г., IV о.; Решение № 10720 от 24.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8992/2022 г., IV о.; Решение № 4623 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 480/2021 г., IV о., Решение № 4513 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 984/2021 г., IV о., Решение № 15974 от 29.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7184/2020 г., IV о.

Съдът намира, че оспорената заповед съответства и на целта на закона, тъй като именно с цел защита на държавната собственост, респ. за да се ограничи възможността за своеволно, незаконосъобразно поведение на органите на местната власт, в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗДС изрично е предвидена възможността на областния управител, когато констатира, че имот – държавна собственост е актуван незаконосъобразно като общински, да отменя неправилно съставения акт за общинска собственост върху имоти на територията на областта.

За пълнота следва да се отбележи и че по делото липсват безспорни доказателства, че поземлен имот с [идентификатор], предмет на процесния АОЧС № 1227/09.12.2015 г. е идентичен със сочения от оспорващия имот, визиран в т. 171 от представеното Решение № 20 от 14.02.1993 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място] /л. 13-15/.

Отделно, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДС, пред настоящия съд и с оглед предмета на делото, не следва да се изследва въпроса дали О. А. е придобила, респ. не е придобила право на собственост върху процесния имот, доколкото споровете за материално право се решават по съдебен ред и то по реда на ГПК, а не в хода на съдебно административно производство по оспорване на ИАА по чл. 79, ал. 1 от ЗДС. В настоящето производство не се разрешава със сила на присъдено нещо въпроса - чия собственост е процесният имот - държавна или общинска, а съдът дължи произнасяне относно законосъобразността на оспорената пред него заповед на областния управител, респ. и за съответствие на съставения акт за общинска собственост с приложимите материалноправни норми, т. е. наличието или липсата на нормативно установено основание за издаването му. В случай, че О. А. счита, че процесният имот е нейна собственост, оспорвайки правото на собственост на държавата, то както вече се спомена по-горе, именно общината следва да реализира правата си по общия исков ред /арг. чл. 79, ал. 3 от ЗДС/.

Така и Решение № 10720 от 24.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8992/2022 г., IV о.; Решение № 2521 от 17.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 98/2022 г., IV о.

По изложените мотиви съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразена е с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва законът, поради което същата е законосъобразна и жалбата на О. А. следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора е основателна претенцията на заинтересованата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати в полза на Министерство на земеделието и храните /наименованието е променено с Решение за приемане на структура на Министерския съвет на Република България на Народното събрание на Р България от 06.06.2023 г., обн. в ДВ бр. 50/2023 г./ сумата от 100,00 лева, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По делото от страна на ответния административен орган не е направено искане за присъждане на разноски, поради което и съдът не следва да му присъжда такива.

Поради изложеното, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК следва са се осъди жалбоподателят да заплати на Министерство на земеделието и храните своевременно поисканите и направени разноски в съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 4 от АПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба на Община Априлци, представлявана от кмета, срещу Заповед № РД-08-57/16.08.2017 г. на областен управител на област Ловеч, с която е отменен Акт № 1227 за частна общинска собственост, утвърден от кмета на Община Априлци, с дата на съставяне 09.12.2015 г., вписан под № 160, том I, рег. № 252 от 02.02.2016 г. в Служба по вписванията в [населено място], с който е актуван неурегулиран поземлен имот с [идентификатор] по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. на ИД на АГКК, находящ се в м. „Н. трап“, [жк], [населено място], община Априлци, с площ от 302 883 кв. м.

ОСЪЖДА Община Априлци, Булстат: *********, адрес: [населено място], [улица], да заплати на Министерство на земеделието и храните – [населено място], [улица], сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмС - Ловеч пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните.