№ 4753
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110147043 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.03.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на двадесет и трети март 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
47043/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от
ТЗ за сумата от 631,53 лв. , чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 132,74 лв. , чл. 266, ал. 1 от ЗЗД
1
за сумата от 27,39 лв. , чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 7,11 лв.
Ищецът „, твърди, че за периода май 2018 г. – април 2020 г. е доставял топлинна енергия на
ответниците К. Й. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „,, Д. В. В., ЕГН:
**********, адр. гр. София 1715, ж.к. „,, И. В. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715,
ж.к. „,, Й. В. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „,, на същия адрес. Твърди, че за
този период стойността на потребената от ответниците топлинна енергия възлиза на сумата
от 631,53 лв. , която сума не е заплатена от ответниците. Твърди, че поради неплащането на
сумата ответниците са в забава, като за периода от 15.09.2019 г. – 16.08.2022 г. , размера на
обезщетението за забавено плащане възлизал на 132,74 лв.
Ищецът „, твърди, че за периода юли 2019 г. – април 2020 г. е доставял услугата „дялово
разпределени“ на ответниците К. Й. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „,, Д. В.
В., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „,, И. В. П., ЕГН: **********, адр. гр. София
1715, ж.к. „,, Й. В. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „,, на същия адрес.
Твърди, че за този период стойността на услугата възлиза на сумата от 27,39 лв. , която сума
не е заплатена от ответниците. Твърди, че поради неплащането на сумата ответниците са в
забава, като за периода от 31.08.2019 г. – 16.08.2022 г. , размера на обезщетението за
забавено плащане възлизал на 7,11 лв.
Предвид гореизложеното, моли да му бъдат присъдени разделно при квоти съответно 3/6 за
първия и по 1/6 за втория, третия и четвъртия ответник, сумите в размер на 631,53 лв. –
стойността на потребената топлинна енергия за периода май 2018 г. – април 2020 г. , и в
размер на 132,74 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.09.2019
г. – 16.08.2022 г. Ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Моли още да му бъдат присъдени разделно при квоти съответно 3/6 за първия и по 1/6 за
втория, третия и четвъртия ответник сумите в размер на 27,39 лв. – стойността на доставена
услуга „дялово разпределение“ за периода юли 2019 г. – април 2020 г. , и в размер на 7,11
лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 31.08.2019 г. – 16.08.2022 г.
Ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на сумата.
Моли присъждане на деловодни разноски.
Ищецът е привлякъл, като подпомагаща страна „,” ООД, ЕИК/БУЛСТАТ: ,, който не
оспорва предявения иск.
Ответниците оспорват изцяло исковете по съображения, изложени в отговор на исковата
молба. Предявяват възражение за изтекла погасителна давност. Претендират деловодни
разноски.
2
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Съдът приема за установен факта, че за процесния период страните са били във валидна
облигационна връзка, по която ответника е доставял на ищеца топлинна енергия по
следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и
съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната
ефективност, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава
по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или
ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от
ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна
енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им
приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги само
ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна
връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Видно от
приложените под л.л. №№ 32-33 от делото ОУ/2002 г. , ОУ/2005 г. и ОУ/2008 г. , за
процесния период ищецът е обявил надлежно ОУ за доставка на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ
(отм.), несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия,
могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото
възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на
топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да
уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна
облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.
Освен изложеното до тук, за да приеме наличието на валидна облигационна връзка между
страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия, съдът
обсъжда и протоколното определение от съдебното заседание от 23.03.2023 г. , с което е
отделен като безспорен фактът, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден
имот при квоти 3/6 за първия и по 1/6 за втория, третия и четвъртия ответник.
Видно, от неоспорения доклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК, за процесния период ответниците са
ползвали топлинна енергия, като стойността й възлиза на 631,53 лв. – колкото е
претенцията.
Видно, от неоспорения доклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК, ответниците не са заплатили
процесни вземания.
Съдът приема за установен факта на забавата на ответниците за плащане на главницата, във
връзка с изчисленията по посочената ССЕ, по следните съображения: както се посочи по-
3
горе, съдът установи наличие на валидна облигационна връзка между страните по делото с
предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т.т. 1,2 и 3 от ЗЕ, независимо от избрания начин от
потребителя на топлинна енергия за плащане на цената, то задължението е винаги за
месечна вноска или изравнителна вноска. Видно от приложените под л.л. №№ 32-33 от
делото ОУ/2002 г. – чл. 30, ал. 1, ОУ/2005 г. – чл. 32, ал. 1 и ОУ/2008 г. – чл. 33, ал. 1,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по
силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било да бъде канен от ищеца,
доколкото задълженията му са били срочни.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена,
или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, ответниците от една страна, и ищеца от друга, са в облигационни
отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон, като за
периода май 2018 г. – април 2020 г. ответниците не са заплатили потребена топло-енергия,
цената на която възлиза на 631,53 лв. – толкова, колкото се твърди в исковата молба. В този
смисъл, искът, в частта за главницата, е изцяло основателен.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност за претендираната главница:
съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, с изтичането на 3 г. се погасяват вземанията
за наем, лихви и други периодични плащания. Тази специално 3-годишна давност се възприе
и от тълкувателната практика на ВКС, поради което съдът приема, че искът за главницата се
погасява с изтичането на 3-годишна давност. И тъй като, в конкретния случай, най-старото
претендирано вземане е за периода май 2018 г. , а исковата молба е депозирана на 31.08.2022
г. , то задълженията за главница за периоди преди 31.08.2019 г. – началото на 3-годишен
срок до датата на подаване на исковата молба, са погасени по давност. В този смисъл,
доколкото искът за плащане на главницата е установен по своето основание, и съгласно
разпоредбата на чл. 162 от ГПК, съдът приема, че размера на непогасеното по давност
задължение за плащане на главница възлиза на 330 лв. При определяне на този размер съдът
взема предвид периода, за който иска за главницата не е погасен по давност, както и приетия
размер на задължението за главницата за процесния период. Следователно, искът по чл. 327,
ал. 1 от ТЗ е основателен до размера от 330 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
4
деня на забавата. В конкретния случай, съдът приема, по съображенията изложени в
обстоятелствената част на решението, че за процесния период, за който се претендира лихва
за забава, а именно - 15.09.2019 г. – 16.08.2022 г. , ответниците са в забава. Ищецът
претендира лихва за забава в размер на 132,74 лв. , но по делото няма достатъчно данни за
размера на лихвата. Ето защо, и на основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че искът в
частта за лихвата е изцяло основателен. За да приеме това съдът взема предвид, както
приетата по делото главница /непогасена по давност/, така и периода, за който се начислява
лихвата.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност за претендираната лихва:
съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, с изтичането на 3 г. се погасяват вземанията
за наем, лихви и други периодични плащания. И тъй като, в конкретния случай, най-старата
дата, от която се претендира лихва за забава е 15.09.2019 г. , а исковата молба е депозирана
на 31.08.2022 г. , то задълженията за лихва за забава за периоди преди 31.08.2019 г. –
началото на 3-годишен срок до датата на подаване на исковата молба, биха били погасени
по давност. Това, обаче, не е станало, доколкото началния период на лихвата е в рамките на
посочения 3-годишен давностен срок. В този смисъл, доколкото искът за плащане на лихва
за забава е установен по своето основание, и съгласно разпоредбата на чл. 162 от ГПК,
съдът приема, че размера на лихвата за забава възлиза на 65 лв. При определяне на този
размер съдът взема предвид присъжданата главница и намалява съразмерно лихвата, поради
акцесорния характер на това вземане. Следователно, искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е
основателен до размера от 65 лв.
Както се посочи в обстоятелствената част на решението, съдът прие за установено по
делото, че процесния топлоснабден имот е съсобствен на ответниците при квоти 3/6 за
първия и по 1/6 за втория, третия и четвъртия ответник. Съдът изложи по-горе съображения
за произхода на процесната облигационна връзка, предпоставяна от собствеността на
топлоснабдения имот, което налага извода, че всеки от съсобствениците е задължен за
съответна на квотата му от съсобствеността част от общо дължимата цена. Ето защо, съдът
приема, че ответниците са материално-правно легитимирани да отговаря по предявения
срещу тях иск съобразно с квотата си.
Съдът не приема възражението на ответниците, че само ответника К. Й. П. е материално-
правно отговорна по исковете, доколкото видно от приложената под л. № 14 от делото
молба-декларация, ответника К. Й. П. е подала до ищеца искане за откриване на партида на
нейно име и за целия топлоснабден имот, което искане било уважено – видно от фактурата
за ползвана топлинна енергия, издадена изцяло на нейно име, която е приложено под л. №
20 от делото. Това било, навеждат ответниците, индивидуален договор на ответника К. Й. П.
с ищеца, който, по смисъла на задължителните указания до съдилищата на т. 1 от ТР от
17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК, изключвал договорните правоотношения с
другите ответници. Видно е от приложената под л. № 14 от делото молба-декларация, че
5
ответника К. Й. П. е подала до ищеца искане за откриване на партида на нейно име и за
целия топлоснабден имот, което искане е било уважено – видно от фактурата за ползвана
топлинна енергия, издадена изцяло на нейно име, която е приложено под л. № 20 от делото.
При тези факти, обаче, съгласно задължителните указания до съдилищата на т. 1 от ТР от
17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК, индивидуалният договор с ответника К. Й. П. не
изключва отговорността на другите съсобственици, доколкото такова изключване не е
уговорено, нито следва от някакво логическо тълкуване на фактическата обстановка.
Върховните съдии тълкуват, че при тези данни е налице по-скоро встъпване в дълг поп чл.
101 от ЗЗД за задълженията на другите ответници. Всякакво освобождаване на задължени по
облигационната връзка с предмет доставка на топлинна енергия лица, следва да е
договорено с доставчика изрично. В конкретния случай няма такива данни.
По исковете с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Тук следва да се посочи, че искът е изцяло основателен в частта за претендираното
възнаграждение за доставена услуга дялово разпределение и съответно лихва за забава. Това
е така, доколкото фактите по доставената услуга са безспорни, а са видни и от
доказателствата, приложени под л.л. №№ 15-18 от делото. По делото не се събраха и
доказателства за плащане на тази сума от ответниците. Следва да се уважи изцяло и иска за
лихвата, поради неговата акцесорност.
Исковете следва да се уважат, обаче, съответно до 25 лв. за главницата и до 6 лв. за лихвата,
като се приложат съответно гореизложените съображения за изтеклата погасителна давност
и акцесорността на лихвата за забава.
Както се посочи в обстоятелствената част на решението, съдът прие за установено по
делото, че процесния топлоснабден имот е съсобствен на ответниците при квоти 3/6 за
първия и по 1/6 за втория, третия и четвъртия ответник. Съдът изложи по-горе съображения
за произхода на процесната облигационна връзка, предпоставяна от собствеността на
топлоснабдения имот, което налага извода, че всеки от съсобствениците е задължен за
съответна на квотата му от съсобствеността част от общо дължимата цена. Ето защо, съдът
приема, че ответниците са материално-правно легитимирани да отговаря по предявения
срещу тях иск съобразно с квотата си. Тук отново следва да се препрати към мотивите по-
горе относно т. 1 от ТР от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК, които обосновават
материално-правната отговорност на всички ответници.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 159,99 лв. по настоящото производство, съобразно квотата на всеки от
ответниците. Съдът прилага разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК на база ДТ – 200 лв. и
възнаграждение за юрисконсулт 100 лв. Съдът приема, че определената ДТ от 800 лв. е
неправилно определена с разпореждане от 26.09.2022 г. във връзка с разпоредбата на чл. 72,
6
ал. 1 от ГПК, поради което това разпореждане следва да се отмени в частта за сумата от 600
лв. на основание чл. 253 от ГПК, която сума следва да се възстанови на ищеца.
Ответниците не направиха разноски в производството, но техните адвокати поискаха да им
се присъдят разноски на основание . чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв – като указващи безплатно
правна помощ на материално затруднени лица. В откритото съдебно заседание от 23.03.2023
г. ищецът направи възражение, че няма доказателства ответниците да са материално
затруднени лица, което възражение съдът приема. Няма данни да се направи друг извод,
доколкото ответниците са в работоспособна възраст съсобственици на имот и срещу
присъждането на възнаграждение по . чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв се направи изрично
възражение. За пълнота следва да се посочи и това, че адвокатите на ответниците искат
прилагане на . чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв във вр. чл. 7, ал. 2 , т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като минимумът от 400 лв. се
присъди за всеки съединен иск за парично вземане – главници и лихви, което е неправилно.
Минималното адвокатско възнаграждение се определя като се вземе предвид общата цена на
съединените искове за парични вземания по конкретно дело.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника К. Й. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „, да заплати на
ищеца „,, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, 3/6 от сумата 330 лв. – стойността на потребена
от ответника топлинна енергия за периода 31.08.2019 г. – април 2020 г. , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2022 г. , до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния
предявен размер от 3/6 от 631,53 лв. и за периода май 2018 г. – 31.08.2019 г.
ОСЪЖДА ответника К. Й. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „, да заплати на
ищеца „,, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, 3/6 от сумата 65 лв. – лихва за забава на
присъжданата главница от 3/6 от 330 лв., за периода 15.09.2019 г. – 16.08.2022 г. , като
отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 3/6 от 132,74 лв.
ОСЪЖДА ответника К. Й. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „, да заплати на
ищеца „,, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, 3/6 от сумата 25 лв. – стойността на доставена
услуга „дялово разпределение“ за периода 31.08.2019 г. – април 2020 г. , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2022 г. , до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния
предявен размер от 3/6 от 27,39 лв. и за периода юли 2019 г. – 31.08.2019 г.
ОСЪЖДА ответника К. Й. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „, да заплати на
7
ищеца „,, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, 3/6 от сумата 6 лв. – лихва за забава на
присъжданата главница от 3/6 от 25 лв., за периода 31.08.2019 г. – 16.08.2022 г. , като
отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 3/6 от 7,11 лв.
ОСЪЖДА ответника Д. В. В., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „, да заплати на
ищеца „,, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, 1/6 от сумата 330 лв. – стойността на потребена
от ответника топлинна енергия за периода 31.08.2019 г. – април 2020 г. , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2022 г. , до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния
предявен размер от 1/6 от 631,53 лв. и за периода май 2018 г. – 31.08.2019 г.
ОСЪЖДА ответника Д. В. В., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „, да заплати на
ищеца „,, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, 1/6 от сумата 65 лв. – лихва за забава на
присъжданата главница от 1/6 от 330 лв., за периода 15.09.2019 г. – 16.08.2022 г. , като
отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 1/6 от 132,74 лв.
ОСЪЖДА ответника Д. В. В., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „, да заплати на
ищеца „,, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, 1/6 от сумата 25 лв. – стойността на доставена
услуга „дялово разпределение“ за периода 31.08.2019 г. – април 2020 г. , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2022 г. , до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния
предявен размер от 1/6 от 27,39 лв. и за периода юли 2019 г. – 31.08.2019 г.
ОСЪЖДА ответника Д. В. В., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „, да заплати на
ищеца „,, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, 1/6 от сумата 6 лв. – лихва за забава на
присъжданата главница от 1/6 от 25 лв., за периода 31.08.2019 г. – 16.08.2022 г. , като
отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 1/6 от 7,11 лв.
ОСЪЖДА ответника И. В. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „, да заплати на
ищеца „,, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, 1/6 от сумата 330 лв. – стойността на потребена
от ответника топлинна енергия за периода 31.08.2019 г. – април 2020 г. , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2022 г. , до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния
предявен размер от 1/6 от 631,53 лв. и за периода май 2018 г. – 31.08.2019 г.
ОСЪЖДА ответника И. В. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „, да заплати на
ищеца „,, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, 1/6 от сумата 65 лв. – лихва за забава на
присъжданата главница от 1/6 от 330 лв., за периода 15.09.2019 г. – 16.08.2022 г. , като
отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 1/6 от 132,74 лв.
ОСЪЖДА ответника И. В. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „, да заплати на
ищеца „,, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, 1/6 от сумата 25 лв. – стойността на доставена
услуга „дялово разпределение“ за периода 31.08.2019 г. – април 2020 г. , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2022 г. , до
8
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния
предявен размер от 1/6 от 27,39 лв. и за периода юли 2019 г. – 31.08.2019 г.
ОСЪЖДА ответника И. В. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „, да заплати на
ищеца „,, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, 1/6 от сумата 6 лв. – лихва за забава на
присъжданата главница от 1/6 от 25 лв., за периода 31.08.2019 г. – 16.08.2022 г. , като
отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 1/6 от 7,11 лв.
ОСЪЖДА ответника Й. В. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „, да заплати на
ищеца „,, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, 1/6 от сумата 330 лв. – стойността на потребена
от ответника топлинна енергия за периода 31.08.2019 г. – април 2020 г. , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2022 г. , до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния
предявен размер от 1/6 от 631,53 лв. и за периода май 2018 г. – 31.08.2019 г.
ОСЪЖДА ответника Й. В. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „, да заплати на
ищеца „,, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, 1/6 от сумата 65 лв. – лихва за забава на
присъжданата главница от 1/6 от 330 лв., за периода 15.09.2019 г. – 16.08.2022 г. , като
отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 1/6 от 132,74 лв.
ОСЪЖДА ответника Й. В. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „, да заплати на
ищеца „,, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, 1/6 от сумата 25 лв. – стойността на доставена
услуга „дялово разпределение“ за периода 31.08.2019 г. – април 2020 г. , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2022 г. , до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния
предявен размер от 1/6 от 27,39 лв. и за периода юли 2019 г. – 31.08.2019 г.
ОСЪЖДА ответника Й. В. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „, да заплати на
ищеца „,, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, 1/6 от сумата 6 лв. – лихва за забава на
присъжданата главница от 1/6 от 25 лв., за периода 31.08.2019 г. – 16.08.2022 г. , като
отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 1/6 от 7,11 лв.
ОСЪЖДА ответниците К. Й. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „,, Д. В. В.,
ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „,, И. В. П., ЕГН: **********, адр. гр. София
1715, ж.к. „,, Й. В. П., ЕГН: **********, адр. гр. София 1715, ж.к. „, да заплатят на ищеца „,,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разделно при квоти съответно 3/6 за първия и по 1/6 за
втория, третия и четвъртия ответник, сумата от 159,99 лв. деловодни разноски.
ОТМЕНЯ разпореждане от 26.09.2022 г. частта за определената ДТ от 600 лв. , на
основание чл. 253 от ГПК, като възстановява сумата от 600 лв. на ищеца, внесена по
сметка на СРС с вносна бележка от 28.09.2022 г.
9
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на „,” ООД,
ЕИК/БУЛСТАТ: ,.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10