Решение по дело №1483/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1096
Дата: 6 октомври 2022 г. (в сила от 14 октомври 2022 г.)
Съдия: Валерия Братоева
Дело: 20221100901483
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1096
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично при закрити врати
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20221100901483 по описа за 2022 година
РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при
закрити врата, на четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

при участието на секретар Снежана Тодорова, разгледа търг. дело № 1483 по описа за
2022 година и взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба, вх. № 51323/12.08.2022 г. на К. ОУ (в несъстоятелност),
юридическо лице, учредено и съществуващо съгласно законите на Естония, вписано в
Регистрационен отдел към Окръжен съд - Тарту, под регистрационен номер 14519131, със
седалище и адрес на управление: *******, район Кесклин, 10111 Талин, област Харю,
Естония, представлявано от синдика А.Х., за откриване на производство по несъстоятелност
по отношение на "О.М." ЕООД, ЕИК *******, със седалище: гр. София и адрес на
1
управление: гр. София, бул. „*******, поради настъпила неплатежоспособност на
дружеството.
Молителят твърди, че е активно процесуално легитимиран да предяви молбата, тъй
като бил носител на вземания по договор за сътрудничество от 03.10.2019 г. и договор за
сътрудничество от 23.10.2019 г., като по първия договор били дължими 19 равни месечни
вноски в размер 2969,24 евро всяка, падежирали в периода 15.01.2021 г. - 15.07.2022 г., с
общ размер на задължението по този договор - 56415,56 евро и по договор от 23.10.2019 г. -
19 равни месечни вноски в размер 823,04 евро всяка, падежирали в периода 15.01.2021 г. -
15.07.2022 г., с общ размер на задължението по този договор - 15637,76 евро. Тези
задължения не били изпълнени, ответното дружество не обявявало годишни финансови
отчети и било спряло плащанията, което сочело на настъпила неплатежоспособност.
На ответника "О.М." ЕООД, със седалище гр. София, не е предоставен срок за отговор
на подадената молба, съгласно Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, в т. 1
на което изрично е прието, че общите норми на чл. 131 – чл. 133 ГПК са неприложими, като
същото не упражнява правото на участие в настоящото съдебно производство.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното.
Дружеството-ответник по молбата - "О.М." ЕООД, е капиталово търговско дружество с
правно-организационна форма – ЕООД, което е с регистриран капитал от 100 лева, изцяло
внесен и вписан основен предмет на дейност: търговско посредничество.
Съгласно чл. 625 ТЗ активно процесуално легитимиран да подава молба за откриване
на производство по несъстоятелност е кредитор на длъжник по търговска сделка, ето защо
следва да се прецени дали молителят К. ОУ (в несъстоятелност), юридическо лице, учредено
и съществуващо съгласно законите на Естония разполага с активна процесуална
легитимация.
Активната си процесуална легитимация молителят извежда от договори за
сътрудничество, сключени с "О.М." ЕООД, в които последното е посочено като страна
заемополучател и съдържанието на така възникналите правоотношения налага извода, че
предмет на договорите е предоставянето на целеви заеми за реализиране на конкретни
проекти, които заеми следвало да бъдат върнати на месечни вноски в рамките на 36 месеца
при 16 % възнаградителна лихва по договора за сътрудничество № 201910-1/03.10.2019 г. и
при 14 % възнаградителна лихва по договора за сътрудничество №2019/10-09/23.10.2019 г..
Представените от молителя платежни документи установяват, че по договор за
сътрудничество № 201910-1/03.10.2019 г. с четири банкови превода в полза на "О.М." ЕООД
са преведени суми в общ размер от 761038,35 евро, съответно по договор за сътрудничество
№2019/10-09/23.10.2019 г. с банков превод от 31.10.2019 г. е предоставена сумата 211640
евро.
Доказателства ответникът да е изпълнил задълженията за връщане на предоставените
му в заем суми и съответната възнаградителна лихва, чрез престиране на падежиралите
месечни вноски, съгласно уговорените погасителни планове към сключените договори за
сътрудничество, не са ангажирани, поради което се налага извод, че молителят е
неудовлетворен кредитор с вземания, произтичащи от търговски сделки – възмездно
предоставяне на целеви заеми срещу задължение за връщането им в рамките на 36-месечен
срок, заедно със съответната възнаградителна лихва. Към приключване на устните
2
състезания в производството по договор за сътрудничество № 201910-1/03.10.2019 г. са
падежирали 21 месечни вноски, дължими за периода 15.01.2021 г. – 15.09.2022 г. на обща
стойност 62354,04 евро и съответно по договор за сътрудничество №2019/10-09/23.10.2019 г.
- 21 месечни вноски за същия период на обща стойност 17283,84 евро, които са с настъпила
изискуемост и придават на К. ОУ (в несъстоятелност), юридическо лице, учредено и
съществуващо съгласно законите на Естония активна легитимация за провеждане на молбата
по чл. 625 ТЗ.
Следва да се направи уточнението, че предмет на настоящия спор, а следователно и
предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ
решение, е състоянието на неплатежоспособност на ответника и началната му дата, а не
съществуването на самото вземане на молителя – така решение № 277 от 20.07.2007 г. на
ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика с решение № 32
от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК.
Съгласно решение № 71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І ТО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна практика за съдилищата,
неплатежоспособността е едно от двете законоустановени основания за откриване на
производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свръхзадължеността (това основание не е
предявено от Национална агенция за приходите). Тя е обективно трайно икономическо
състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на
търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието
трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи
задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите
задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които
са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. Преценката за способността на
предприятието да погасява краткосрочните си задължения следва да се направи посредством
анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си.
Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не служат за извършване
на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид
предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност,
поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи
на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се
използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в
производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които
именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно
текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.
608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база
реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
3
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали,
стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 год.), краткосрочни
финансови активи (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т. е. за
препродажба) и налични парични средства, като групите, освен по вид, се различават и по
ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като
предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки го.
С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка
на икономическото състояние на предприятието аналогично на посочените групи активи се
формират и 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и
абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) на
краткосрочните задължения (текущите задължения) към определена част или към всички
краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни
активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни
активи, съотнесени към краткосрочните задължения.
Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност
се изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси.
Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните
паричните средства към текущите задължения, поради което при едно действащо
предприятие този показател е най-динамичен (както беше посочено, наличните парични
средства са най-ликвидните активи, които могат да се променят многократно) и не може да е
самостоятелна основа за възприемане на извод за влошено икономическо състояние.
Необходимо е и да се изследва дали текущите активи могат да се реализират съобразно
присъщата за съответния вид актив обращаемост, която зависи и от отрасловия сектор на
икономиката, в който работи предприятието. В случая, основната стопанска дейност на
търговеца е производство и търговия месни продукти, което предполага относително по-
продължителна обращаемост на активите.
Тъй като при осъществяване на дейността си предприятието разчита на целия си
оборотен капитал, чийто активи при извършване на стопанските операции се трансформират
в парични средства, по начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен
индикатор за състоянието на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че
предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством
тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са
реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси
или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на
краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде
реализиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е
включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да
осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да
може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на
краткосрочните активи. Следва да се съобрази и реалната ликвидност на краткосрочните
инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания.
За изследване на финансово-икономическото състояние на предприятието на "О.М."
ЕООД в производството е допуснато изслушването на заключение на финансово-
4
икономическа експертиза, което обаче не е изготвено, поради липса на счетоводна
информация. От възникването си като правен субект през 2018 г. ответното дружество не е
заявявало за обявяване годишни финансови отчети за нито една финансова година, не е
подавало и данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО. Не разполага с вещни права на собственост
с обект недвижими имоти или моторни превозни средства.
При това положение изчисляване на показателите на ликвидност не е възможно, тъй
като са налице единствено данни за наличие на текущи парични задължения към молителя,
без информация за тяхната обезпеченост с ликвидни краткосрочни активи.
Следва да се отбележи, че съгласно легалната дефиниция в чл. 608, ал. 1 ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид
задължения, а именно: парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, публичноправно задължение към държавата или общината, свързано с търговската
му дейност, а от 13.05.2006 г. - и частно държавно вземане. Неплатежоспособността се
презюмира при незаявяване за обявяване на годишните счетоводни отчети за последните
три години преди депозиране на молбата – чл. 608, ал. 2 ТЗ и при спиране на плащанията –
чл. 608, ал. 3 ТЗ.
Презумпциите разместват доказателствената тежест, като ответникът следва да
проведе обратно доказване и да ги обори, каквито доказателства в настоящото производство
не са ангажирани. Годишни финансови отчети не са заявени за обявяване за 2019 г., 2020 г.
и 2021 г., т. е. за три години преди образуване на производството, поради което е налице
презумпционната предпоставка и следва да бъде приложена последицата – извод за
настъпила неплатежоспособност, който се налага и с оглед спрените плащания на
задълженията по двата договора за сътрудничество, които са с настъпил падеж.
Ето защо, следва да се приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност с оглед
приложение на въведените законови презумпции по чл. 608, ал. 2 и чл. 608, ал. 3 ТЗ, което
изисква съдът да определи началната дата на това състояние.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на
длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС - в
решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г.
по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о.,
решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като
момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-
ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността.
Или началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички
елементи от фактическия състав на неплатежоспособността.
Съдът приема, че с падежиране на първата месечна вноска по всеки от двата договора
за сътрудничество - на 15.01.2021 г., които задължения не са изпълнени, считано от
16.01.2021 г. е налице спиране на плащанията, което обуславя приложението на
презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ и представлява най-ранният момент, в който е проявена
невъзможността търговецът "О.М." ЕООД да обслужва текущите си задължения. Затова
като начална дата на неплатежоспособността съдът приема датата 16.01.2021 г., към която
затрудненията на длъжника са проявени и това състояние не е преодоляно да приключване
5
на устните състезания в производството, поради което се характеризира като трайно.
Предвид липсата на данни за наличието на имущество на "О.М." ЕООД, което да е
достатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност и при
неизпълнено задължение от молителя, респ. от другите кредитори за внасяне на сумата
10000 лева, указано им с определение от 23.08.2021 г., са налице всички предпоставки за
откриване на производството по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ,
едновременно с което ответното дружество бъде обявено в несъстоятелност и
производството да бъде спряно. В тази хипотеза временен синдик не се назначава, нито се
определя дата за провеждане на първо събрание на кредиторите.
При този изход на спора, право на разноските за производството се поражда за
молителя К. ОУ (в несъстоятелност), юридическо лице, учредено и съществуващо съгласно
законите на Естония, което доказва извършени такива в размер на общо 12763,74 лева,
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, които следва да се съберат от масата на
несъстоятелността.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "О.М." ЕООД, ЕИК *******, със
седалище: гр. София и адрес на управление: гр. София, бул. „******* и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 16.01.2021 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1
ТЗ, по отношение на "О.М." ЕООД, ЕИК *******, със седалище: гр. София и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ "О.М." ЕООД, ЕИК *******, със седалище: гр.
София и адрес на управление: гр. София, бул. „*******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на "О.М." ЕООД, ЕИК
*******, със седалище: гр. София и адрес на управление: гр. София, бул. „*******.
СПИРА производството по търг. дело № 1483/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-16
състав.
ОСЪЖДА "О.М." ЕООД, ЕИК *******, със седалище: гр. София и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, да заплати на К. ОУ (в несъстоятелност), юридическо
лице, учредено и съществуващо съгласно законите на Естония, вписано в Регистрационен
отдел към Окръжен съд - Тарту, под регистрационен номер 14519131, със седалище и адрес
на управление: *******, район Кесклин, 10111 Талин, област Харю, Естония,
представлявано от синдика А.Х., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 12763,74 лева –
разноски за производството, които да се съберат от масата на несъстоятелността.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА "О.М."
ЕООД, ЕИК *******, със седалище: гр. София и адрес на управление: гр. София, бул.
„*******, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-
годишен срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира
по сметка на СГС, а именно: ******* BIC код на БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА –
6
BNBGBGSD, необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в
размер на 10000 (десет хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано
възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от
търговския регистър на "О.М." ЕООД, ЕИК *******, със седалище: гр. София и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-
дневен срок от вписването му пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.

СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7