Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 3352 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** против Д.Н.Б. с
ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД , за сумата от 703,73лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2016г. до 31.12.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2020г.
Твърди
се, че ответника като собственик на топлоснабден имот: апартамент, находящ се в
***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от
Закона за енергетиката и че за периода от 01.11.2016г. до 31.12.2019г. не е погасил изцяло своите задължения към
ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер
***, като непогасената сума възлиза на 703,73лв., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 08.06.2020г.
Излага
се, че процесната сума били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в
производството по ч.гр.д.№***, в което била издадена заповед за изпълнение, но
срещу нея постъпило писмено възражение от длъжника в законоустановения срок.
Отправя се искане за постановяване
на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу
ответника за сумата от 703,73 лв. –
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2016г.
до 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.06.2020г.
до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът Д.Б. е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, с
който не оспорва исковата претенция.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от
заповедния съд по ч.гр.д.№***, поради което се явява допустим и следва да се
разгледа по същество.
Установява се, че в проведеното
заповедно производство ищеца претендирал издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 863,23лв., представляваща главница за периода от 01.11.2016г. до
31.12.2019г. и сумата от 136,42лв., представляваща лихва за забава за периода
от 03.01.2017г. до 10.02.2020г. Заповед за изпълнение с №596 е била издадена на
26.02.2020г., с която е било разпоредено длъжникът да заплати изцяло дължимите
суми. В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от длъжника по
реда на чл.414а от ГПК, с приложени доказателства за извършено на 08.06.2020г.
плащане на сума в размер на 300лв. От депозираното становище от кредитора е
видно, че са били осчетоводени като платени с посочената сума следните вземания
на ***по издадената заповед за изпълнение: 4,08лв. – лихва за забава върху
главницата за периода от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до датата
на плащането; 136,42лв. – присъдена в заповедното производство мораторна лихва
и 159,50лв. – част от присъдената в заповедното производство главница. При това
указанията на съда за предявяване на установителен иск са отнесени за
претендираната в настоящото производство останала като неплатена главница от
703,73лв.
Безспорно е между страните, че ответника
Д.Н.Б. е собственик на процесния имот, находящ се ***. Безспорно е също така,
че имота се намира в топлоснабдена сграда и за него има открита партида ***с
аб.№***.
Безспорно е и е видно от приложените
преписи на Протокол от ОС на ЕС от 16.09.2020г., Договор от 03.10.2002г. и
споразумителен протокол от същата дата че ***е дружеството, извършващо дялово
разпределение на топлинната енергия, доставяна до сградата, в която се намира
процесния имот.
От приложеното счетоводно извлечение и фактури,
издадени за процесния период е видно, че за периода от 01.11.2016г. до
31.12.2019г. е била начислена стойност на доставена до процесния имот топлинна
енергия в размер на 863,23лв. и 136,42лв. лихва за забава за периода от
03.01.2017г. до 11.02.2020г.
От представената от ищеца справка за
извършени от ответника плащания за начислени вземания на кредитора по партидата
на процесния имот, както и от представените от последния справки, издадени от
ищеца, е видно, че след образуване на заповедното производство са били
извършени следните плащания: 1./на 08.06.2020г. е била заплатена сума в размер
на 300лв., която е съобразена от кредитора при предявяване на установителния
иск и не се търсят в настоящото производство вземанията по издадената заповед
за изпълнение, които са били погасени с тази платена сума; 2/.на 03.07.2020г. е
била платена сума в размер на 100лв.; 3./на 29.09.2020г. е била заплатена сума
в размер на 150лв.; 4/.на 28.10.2020г. е била заплатена сума в размер на
150лв.; 5/.на 10.11.2020г. е била заплатена сума в размер на 150лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Предвид установения факт, че ответника
Д.Б. е собственик на процесния имот, за който има открита партида при ищцовото
дружество с аб.№***, съдът приема, че ответника
има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Доколкото в
сградата, в която се намира процесния имот има изградена АС и топлопреносна мрежа,
то този имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответника като физическо
лице, собственик на топлоснабден имот е лице ползващо ТЕ за битови нужди и има
качеството на потребител на ТЕ. Правоотношението по продажба на топлинна
енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на
закона (чл.150 от ЗЕ) при публично
известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.
Поради горното, съдът счита, че
ответника дължи на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия до
процесния имот през претендирания в
заповедното производство период от време от 01.11.2016г. до 31.12.2019г.,
изчислявана в общ размер на 863,23лв.
Предвид на това, че главниците за
доставена топлинна енергия през процесния период не са били заплащани в
определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. От приложената в
заповедното производство счетоводна справка е видно, че тази лихва се изчислява
в общ размер на 136,42лв. за периода от 03.01.2017г. до 11.02.2020г.
Поради изложеното съдът приема, че
към момента на иницииране на заповедното производство и образуване на ***ответника
е дължал на ищеца претендираните от кредитора вземания.
Установи се, че след издаване на
заповедта за изпълнение ответника е заплатил на 08.06.2020г. сума в размер на
300лв., която е била отнесена за погасяване на натрупана върху главницата лихва
от датата на депозиране на заявлението до датата на плащането, изцяло на
търсената със заявлението мораторна лихва и част от главницата, като е останала
след това плащане непогасена главница в размер на 703,73лв., претендирана с установителния иск.
Установи се също така, че след даване
на указанията от заповедния съд, ответника е извършил плащания в общ размер на
550лв. Този факт следва да се съобрази от съда по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. При такова съобразяване, съдът приема, че непогасена е останала част от
главницата в размер на 153,73лв. (703,73 – 550).
Поради изложеното, съдът счита, че
следва да се признае за установено вземане на ищеца срещу ответника за сумата
от 153,73лв., представляваща неизплатена част от стойността на доставена
топлинна енергия до процесния имот през периода от 01.11.2016г. до 31.12.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2020г. до
окончателното плащане, която представлява част от вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.№***. Искът за
разликата до пълния претендиран в настоящото производство размер от 703,73лв.
следва да се отхвърли като погасен чрез плащане, извършено след образуване на
производството.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК. Плащането, извършено след иницииране на
заповедното производство е ирелевантно при решаване на въпроса за разноските. Поради
това и в съответствие с правилото на чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи изцяло
направените по делото разноски, които са в размер на 75лв. в заповедното
производство (25лв. за държавна такса и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение)
и в размер на 25лв. за платена в исковото производство държавна такса.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Д.Н.Б. с ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ
на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 153,73лв.,
представляваща незаплатена част от стойността на доставена топлинна енергия за
периода от 01.11.2016г. до 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 08.06.2020г. до окончателното й изплащане, представляваща част
от вземането, за което е издадена Заповед №596 за изпълнение на парично
задължение от 26.02.2020г. по ч.гр.д.№***, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата до пълния претендиран размер от 703,73лв., като погасен чрез плащане в хода на
делото.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, Д.Н.Б.
с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 25лв.,
представляваща деловодни разноски исковото производство.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: