Решение по дело №1745/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                           03.02.2020г., град Дупница

 

IV, г.о.

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	23.01.		2020

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Светлана Стефанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		1745		2019

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

    

           Производството е образувано по искова молба, депозирана от Х.Г.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. К.Д.,***, представлявана от Кмета инж. М.Ч., с адрес: ***, площад „Свобода“, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

           Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община Дупница, че е собственик по наследство и давностно владение на Поземлен имот с идентификатор 04220.9.105, с площ от 628 кв.м. в местността „Над селото”, при съседи: 04220.9.104; 04220.100.35; 04220.9.106 и улица, по КККР на с. Б., община Дупница, одобрени със заповед № 300-5-60/05.08.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК. Поддържа, че дядо му Х. ***, починал на 20.12.2007г., е бил собственик на основание покупко-продажба от 1946 год. на недвижим имот, находящ се в землището на с. Б., община Дупница, местността „Над селото”,  известна и с името „Махалата” с площ от около 4, 000 кв.м. В този имот е изграден и семейният му дом, където е живяло цялото семейство. До 19**год. имотът е бил един, но по това време през него са направили път и го разделили на две части, в едната част от около 1400 кв. м. е останала наследствената къща на ищеца, а другата част около 3200 кв.м. срещу къщата, през улицата, останала за ползване като зеленчукова и овощна градина. Част от имота попаднала в новоизградената улица. Тези имоти по КККР на с. Б., община Дупница са със следните номера: имотът в регулация, в който е построена къщата на ищеца е с идентификационен номер 04220.56.204, с площ от 1325 кв.м. с административен адрес с. Б., ул. „Горица” № 1, а имотът срещу него е имот с идентификационен номер 04220.9.105, с площ от 628 кв.м. в местността „Над селото”. Имотът срещу къщата, който след изграждането на пътя останал от другата му страна, винаги се е ползвал от дядото на ищеца и семейство му. Тази част от имота никога не е била включвана в блок на ТКЗС, нито пък е била причислена към държавния поземлен фонд, никога не е била отнета юридически или фактически от семейството на ищеца. Тези два имота винаги са се ползвали от семейството на ищеца за зеленчукова и овощна градина. Приживе през 1984 год. дядото на ищеца Х. Мирчев Начев прехвърлил имота с къщата на бащата на ищеца Георги Х. Мирчев, а той през 1997 год., от своя страна го прехвърлил на ищеца, след което последният и семейството му започнали да живеят в къщата и да ползват и имота, намиращ се от другата страна на пътя. Имотите и в регулация и земеделския срещу къщата от 1997 год. се владеят и ползват само от ищеца и семейството му и никой не му оспорва това владение. Тези земеделски имоти винаги са били оградени и двата като един имот - първоначално с прозирна ограда, а преди около 4 години ищецът изградил от към пътя и плътна ограда и към момента имотът се ползва предимно за овощна градина. Описаният имот по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № 300-5-60/05.08.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК, е заснет като поземлен имот с идентификационен номер 04220.9.105, с площ от 628 кв.м. в местността „Над селото”, при съседи: 04220.9.104; 04220.100.35; 04220.9.106 и улица, и е записан като собственост на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ на Община Дупница. За този имот дядото на ищеца не е подавал заявление в Общинска служба по земеделие гр. Дупница за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, тъй като винаги е бил владян от него наследниците му, никога не е отнеман и не е одържавяван, и към момента се ползва от ищеца и семейството му като дворно място.

           В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната община, с който се оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.  Твърди, че ищецът не е спазил административната процедура, предвидена в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като не е подал заявление да бъде изменено протоколно решение № 1/04.06.2012г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-05-76/07.06.2012г. на Директора на ОД „Земеделие“ Кюстендил относно процесния недвижим имот. Отделно от това, ответникът оспорва предявения иск като неоснователен, по следните съображения: за описания в исковата молба поземлен имот е съставен акт за частна общинска собственост № 3434/06.08.2014г., на основание чл. 56, ал. 1 от Закона за общинската собственост и Протоколно решение № 1 от 04.06.2012г., одобрено със Заповед № РД- 05-76 от 07.06.2012г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” гр. Кюстендил. Същият имат статут на земеделска земя и са предоставени за управление на Кмета на общ. Дупница на основание чл. 12, ал. 5 от ЗОС. Оспорва твърденията на ищеца, че посочения имот, заедно с имота, на който се легитимира като собственик по силата на представения нотариален акт, са били едно цяло и са владени непрекъснато и необезпокоявано от ищеца и неговите наследодатели. Оспорва, че ищецът е придобил описания имот по давност. Излага правни съображения в тази насока.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

           Видно от представеното с исковата молба Удостоверение изх. № 95/12.08.2019г., издадено от общ. Дупница, Х. Мирчев Начев, бивш жител ***, починал на 19.12.2007г., е оставил следните наследници по закон: Петра Стоянова Начева-съпруга, починала на 30.03.2013г., Йорданка Христова Иванова-дъщеря, и Георги Х. Мирчев-син, починал на 01.11.2009г. Последният, от своя страна, след смъртта си е оставил следните наследници по закон: Латинка Иванова Мирчева-съпруга, Диана Г. Таскова-дъщеря и Х.Г.Х.-син.

           Видно от приетите като доказателство по делото Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 67, том ІV, дело 1415/1997 г. на нотариус при Дупнишки районен съд Ася Радкова и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61, том ІІ, рег. № 3382, дело 230/2008 г. на Ася Радкова – нотариус с район на действие Дупнишки районен съд, ищецът е собственик на поземлен имот с идентификационен номер 04220.56.204, с площ от 1 325 кв.м. с административен адрес с. Б., ул. „Горица” № 1 и построената в него жилищна сграда.

           Видно от представения от ответната община като доказателство по делото Акт № 3434/06.08.2014г., процесният имот е актуван като частна общинска собственост.

           От показанията на разпитаните по делото свидетели С. Кирилова Колибарска,  Б.Д.М.и К.Ч.О., които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, се установява, че процесният имот е се е владял от дядото на ищеца - Х. Мирчев Начев, като преди е бил едно цяло с имота, който се намира на отсрещната страна на улицата, който е собственост на ищеца и в който е построена къщата, в която живее. След прокарването на улица, имотът, владян от дядото, а след това и от бащата на ищеца, бил разделен на две части, като частта, останала от другата страна на улицата се ползвала от семейството на ищеца. Имотът е ограден от всички страни с мрежа и колове. Имотът никога не е внасян в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации.

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предложение 2-ро  от ГПК-положителен иск за собственост, по който ищецът трябва да установи правния си интерес от предявяване на иска, както и да докаже при условията на главно и пълно доказване придобивното основание, по силата на което е станал собственик на процесния имот.

           Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес, тъй като е имал възможност да инициира пред ОД „Земеделие“ гр. Кюстендил процедурата по чл. 45в, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Целта на установителния иск е да се внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като неоснователно друго лИ.твърди, че има права върху същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика (Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК). В настоящия случай такова оспорване на правото на собственост на ищеца е налице, видно от съставения Акт за частна общинска собственост № 3434/06.08.2014г.

           За да бъде уважен разглеждания положителен установителен  иск ищецът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведените от него придобивни основания. Именно установеността на правото на собственост на ищеца към момента на приключване на устните състезания по делото, определя изхода от спорното правоотношение. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безсъмнен начин, че наследодателят на ищеца - Х. Мирчев Начев, е бил собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с. Б., община Дупница, местността „Над селото”. До 19**год. имотът бил един, но след това през него бил прокаран път, който го разделил на две части: в едната част, с площ от около 1300 кв.м. останала къщата на семейството на ищеца, а другата част, находяща се срещу къщата през улицата, останала за ползване като зеленчукова градина. Тези имоти по КККР на с. Б., община Дупница са със следните номера: имотът в регулация е с идентификационен номер 04220.56.204, с площ от 1325 кв.м. с административен адрес с. Б., ул. „Горица” № 1, а имотът срещу него е с идентификационен номер 04220.9.105, с площ от 628 кв.м. в местността „Над селото“, с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Друг вид нива”.

           Релевантно за изхода на настоящия спор е дали процесният имот е попадал в приложното поле на ЗСПЗЗ, тоест дали е подлежал на възстановяване по реда на този закон, както твърди ответната страна. С оглед на това, че процесният имот никога и по никакъв начин не е бил отнеман от ищеца, респ. от неговия наследодател, то този имот не е и подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не би могъл да бъде включен в земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ и съответно е нямало как да стане общинска собственост. Възстановяването на собствеността се извършва по отношение на посочените в чл. 10 от ЗСПЗЗ имоти, но хипотезите му касаят случаи, в които или собствеността е била отнета, както е при одържавяването например, или без да бъде отнета не е упражнявана в реални граници, както при включване на имотите в ТКЗС или други сродни организации, без значение дали реално са били обработвани от тях или не. Ако собственик на земеделска земя не е бил член-кооператор, а по делото не се установява ищецът, респ. наследодателят му да са били, и е владял земята си в реални граници до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по отношение на тези имоти не се прилага реституционното производство, предвидено в този закон. При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 от ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищеца не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствената тежест да установява обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налИ.предпоставките за издаване на акт за общинска собственост. Общината-ответник е следвало да установи чрез пълно и пряко доказване, че процесният имот попада в приложното поле чл. 19 от ЗСПЗЗ, т.е. подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил своевременно заявен за възстановяване и като такъв е станал общинска собственост. Действителното правно положение на процесния имот безспорно го очертават като такъв, който макар и земеделски, никога не е бил включван в блоковете на ТКЗС, ДЗС, АПК или пък одържавяван по какъвто и да е начин и като такъв, спрямо него не се прилага нито разпоредбата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ заличаваща изтеклия до влизането в сила на тази разпоредба давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито пък разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че незаявените за възстановяване земеделски земи, преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години, стават общинска собственост. Поради това съдът намира, че не са били налИ.пречки и забрани за придобиване по давност на правото на собственост върху процесния имот. В подкрепа на изложеното до тук са и събраните по делото гласни доказателства. Разпитаните свидетели бяха категорични в показанията си, че още дядото на ищеца, след това неговият баща, а в последствие и самият ищец и неговото семейство, непрекъснато и необезпокоявано са владели имота, полагали са грижи за него, както и че имотът никога не бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или други организации.

           По изложените съображения искът, предмет на настоящото производство се явява основателен и следва да бъде уважен. Така мотивиран, съдът

 

 Р Е Ш И :

           

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Дупница, представлявана от кмета М.Ч., с адрес: ***, пл. „Свобода” № 1, че Х.Г.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, е собственик на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 04220.9.105, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № 300-5-60/05.08.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Б., община Дупница, обл. Кюстендил, в местността „Махалата”, целият с площ от 628 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 009105, при съседи на имота: ПИ с идентификатори: 04220.9.104; 04220.100.35; 04220.9.106; 04220.56.199.

 

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от връчването му в препис на страните.

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: