Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 47/17.01.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Ваня Кирева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1348
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от
ГПК.
Образувано е по искова молба от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Франция, чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу Р.Й.Д..
Ищецът
твърди, че между него и ответника бил сключен договор за потребителски заем № PLUS-14846075 от
09.06.2017 г. за сумата от 1 526,00 лв., която била изплатена по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което кредиторът бил изпълнил
задължението си. Въз основа на чл. 3 от договора, за ответника възниквало задължението да погаси
заема на 15 месечни вноски, всяка една по 125,52 лв., които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния
процент на разходите 40,29 % и годишния лихвен процент 29,53 %, посочени в параметрите по договора. Твърди се, че ответникът
преустановил плащането на вноските по кредита на 05.03.2018 г., като към тази дата били погасени 7 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора вземането
на ищеца ставало изискуемо в пълен
размер, ако ответникът просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка по
заема в размер на 1 004,16 лв., представляващ оставащите 8 броя погасителни вноски към 05.04.2018 г., към която дата бил станал изискуем в целия му размер. Освен това всички суми по договора били дължими и поради изтичането и
падежирането на последната погасителна вноска по него, която била на 05.10.2018 г., т.е. преди датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК. Сочи се и че
ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 78,44 лв. за периода от настъпване на изискумостта на кредита - 05.04.2018 г. до 11.02.2019 г. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение пред РС - Хасково, по което образувано
заповедно производство ч. гр. д. № 473/2019 г. по описа на съда и била издадена заповед за изпълнение, но тя била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че
дължи на ищеца по договор за потребителски заем № PLUS-14846075
от 09.06.2017 г. суми в размер на: 901,47
лв., представляваща главница по кредита; 102,69 лв., представляваща
възнаградителна лихва по договора;
78,44 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 05.04.2018 г. до 11.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 473/2019 г. по описа на РС - Хасково до окончателното й изплащане. Претендират се и направените
деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител, счита предявените искове
за допустими, но неоснователни и ги оспорва по основание и по размер. Твърди се, че договорът за потребителски кредит № PLUS - 14846075/09.06.2017 г. бил недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, като неотговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и т. 20 от с.з., както и поради липсата приети писмено общи условия. Освен това не ставало ясно как били изчислени процесните суми. Предвид изложеното се моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.06.2017 г. в гр. Хасково страните са сключили договор за
потребителски заем № PLUS-14846075. Този договор заедно със сертификата към него,
както и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити са представени по
делото и от тях е видно, че имат посоченото в исковата молба съдържание, поради
което не следва да се излага отново съдържанието им, като при необходимост клаузите
му бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи,
основани на тях.
От
материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 473/2019 г. по описа на РС-Хасково, приложено
като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 3584/20.02.2019 г. в полза на ищеца срещу ответника е
издадена Заповед за изпълнение № 218/21.02.2019 г. за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2019 г., както и направените
разноски – 25,00 лв. за държавна
такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 15.04.2019 г. на ищеца е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен
срок и последният е сторил това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и
неоспорено от страните, се установява, че кредитът по
процесния договор е бил усвоен от ответника на 09.06.2017 г. Той е извършил
плащания по него в размер общо на 878,64 лв., като размерите на останалите дължими
суми са: 901,47 лв. за главница; 102,69 лв. – договорна лихва, 78,38
лв. - лихва за забава за периода от 05.04.2018 г. до 11.02.2019 г.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на
обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от
заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния
срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно
процесните вземания при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, първият и
третият иск са частично основателни,
вторият е изцяло основателен, поради следните
съображения:
От събраните по делото писмени доказателства по
несъмнен начин се установява, че между страните е бил сключен валиден договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК. Съдържанието на това правоотношение е подробно регламентирано в представения договор за потребителски заем №
PLUS-14846075 от 09.06.2017 г. Това съглашение
е подписано и от ответника, като автентичността му не е оспорена от него, а в него са
инкорпорирани и т.нар. общи условия, поради което възражението на процесуалния
му представител в тази връзка е неоснователно. Освен това в последното
изречение на раздел „Удостоверявания“ е посочено, че той е получил уговорената
сума. Тук е уместно да се отбележи и че същото отговаря на установените в
закона изисквания за форма и съдържание на този вид договор. Ето защо следва да се приеме, че то е породило уговорените с него правни последици, а именно дружеството му е отпуснало кредит в размер на 1 526,00 лв., който е
трябвало да погаси
чрез изплащането на определени вноски в предвидените срокове и размери. На
следващо място няма спор, а и от заключението на вещото лице К.Р. се
установява, че ответникът не е погасявал текущите си задължения съобразно
уговореното, като е заплатил сума в общ размер от 878,64
лв. Вещото лице изяснява и че размерите на непогасените вземания на ищеца за главница и договорна лихва съвпадат с претендираните такива,
а именно: 901,47 лв. и съотв. 102,69 лв. Тук е уместно да се посочи и че те са били възникнали
и изискуеми към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение,
тък като уговореният
падеж за изпълнение вече е бил настъпил. Относно сумата в размер на 49,00
лв., включена в главницата на кредитния дълг, съдът споделя изцяло доводите на
особения представител на ответника, че по съществото си представлява прикрита
такса, свързана с усвояване и управление на кредита управление на кредита,
поради което и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК е нищожна, тъй като така се
заобикаля посочената забрана по чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Ето защо тя следва да се
изключи от вноските за главница.
По отношение на лихвата за забава следва да се
има предвид, че съгласно чл. 5 от условията по договора за кредит при забава на
една или повече месечни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на забавата до окончателното й погасяване. Тази клауза е съобразена със специалната норма на чл. 33, ал. 2 ЗПК,
която ограничава базата за определяне размера на обезщетението за забава именно до размера на
законната лихва. При това положение и с
оглед установената по делото липса на плащания от страна на ответника след
първите седем вноски, той дължи обезщетение за забавено плащане върху непогасената главницата,
считано от 05.04.2018 г. /датата, на която е станала изискуема осмата вноска/ до посочената от ищеца дата – 11.02.2019 г. /която предхожда датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение/. В случая размерът
на това обезщетение, определен от вещото лице за релевантния период, възлиза на
78,38 лв.
Предвид изложеното съдът намира,
че исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да бъдат уважени частично
- за сумата от 852,47 лв., съотв. 78,38 лв., а в останалата им част - за разликата над
тях до пълните предявени размери от 901,47 лв., съотв. 78,44
лв. – да бъдат отхвърлени, а този по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД следва
да бъде изцяло уважен за сумата от 102,69 лв.
Вземането за главница е дължимо ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 473/2019 г. по описа на РС – Хасково -
20.02.2019 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът,
който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към
този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо
следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч.
гр. д. № 473/2019 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени
доказателства се установява, че те са действително направени, но съобразно установените по делото размери на спорните вземания, те следва да се намалят на
общо 71,60
лв.
С оглед изхода на настоящото производство и че ищецът претендират
разноски, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК, на същият следва да се присъдят такива в размер общо 558,49 лв., съразмерно на уважената
част от исковете и представения
списък по чл. 80 ГПК. На ответника не се дължат разноски, тъй като по делото липсват твърдения и
доказателства за извършването на такива от негова страна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, по отношение на Р.Й.Д. ЕГН ********** ***, че дължи на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Франция, с рег. № ********* в Търговския и фирмен регистър на Париж, седалище
и адрес на управление: бул. „Осман“ № 1, 75009, Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА Р.Й.Д. ЕГН **********
***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Франция, с рег. № ********* в Търговския и фирмен
регистър на Париж, седалище и адрес на управление: бул. „Осман“ № 1, 75009, Париж, Франция, чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/