МОТИВИ към присъда №7/26.02.2019г.по НОХД
№346/2017г.по описа на НПРС
Делото е образувано
на основание чл.247 ал.1 т.1 от НПК –по внесен обвинителен
акт от Районна прокуратура Н. срещу А.М.С. ***, обвиняем по ДП № 189/2016г.по
описа на РУ Н. за това,че че на
17.08.2016 г. в гр. Н., обл. Ш., отнел чужда движима
вещ: парична сума в размер на 50 лв., от владението на лицето Е.Е.А. ***, собственост на последния, без съгласието на
собственика, с намерение противозаконно да я присвои -престъпление по чл.194
ал.1 от НК.
За НПРП се явява
районен прокурор Глушков.Поддържа изцяло внесеното обвинение.
Подсъдимият А.С.
не се явява.Не е намерен на постоянния си адрес,в резултат на извършеното
местно и общодържавно издирване се установява,че същият живее във ФРГ. на
неустановен адрес.Производството по делото се разгледа задочно,в негово
отсъствие,като същият беше представляван от договорния си защитник адв.Б.И.-ШАК.Не оспорва обвинението.
Както
прокурорът,така и защитата на подсъдимия не възразяват,при преценка на съда,да
бъде приложена разпоредбата на чл.194 ал.3 от НК.
Съдът като
прецени събраните по воденото ДП писмени и веществени доказателства,както и показанията на
разпитаните пред съда свидетели Е.Е.А. , Е.А.Ш. и И.Д.,които
кредитира с доверие като добросъвестно дадени и непротиворечащи помежду си и с
останалия доказателствен материал,прие за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.С. е
с постоянно местоживеене ***.Същият е осъждан ***.
През лятото на 2016
година се установил да живее и работи в гр.Ш.,кв.Д.,а на 17.08.около
обяд,инцидентно пребивавал в родния си град,в централната му част.
По същото това
време,в гр.Н. дошли свидетелите Е.Е.А.,жена му,както
и майка му Е.А.Ш. ***.Ш. *** ,за да подадат молба за
получаване на детски добавки,а А. отишъл да изтегли от банката преведените по
сметката му детски надбавки и ги прибрал в портомонето
на жена си.На стъпалата ред сградата,до офис,находящ
се на ул…“***“№*докато свидетелят чакал двете
жени,към него се приближил подсъдимият С.,който се държал за устата/за зъба/и
го помолил да му развали 50 лева.На въпроса на Ш.“за какво са му“, С. му
отговорил,че го боли зъба и докторът му искал пари.Свидетелят решил да му
помогне,като му казал да изчака,за да види какви пари има в портомонето
на жена му.От там извадил 50 лева -2 банкноти по 20лв и 1 банкнота по 10лв. Докато
ги държал в ръцете си и чакал подсъдимият да му даде банкнота от 50лв.,С.
бръкнал с едната ръка в джоба си,а с другата грабнал от ръцете на Ш.банкнотите
от по 20 лева и 10лева,общо 50 лева и хукнал да бяга в посока зад Общината.
Когато Е.Ш. и снаха
и излезли от сградата на ***, Е. им разказал какво се е случило и те тръгнали
да разпитват хората дали са видели едно момче с бяла риза/с която подсъдимият
бил облечен/ ,да минава оттам и къде е отишъл.Един минувач им казал,че го е
видял да се запътва към кабинета на д-р М..Намерили го седнал на една
пейка.Майката на пострадалия ударила С.
,при което той хукнал да бяга,като ризата му/иззета като веществено
доказателство с Протокол за доброволно предаване от 19.08.2016г.// и предявена
на свидетелите,останала в ръцете й.
А. уведомил органите
на полицията за случилото се,които ,след проведени оперативно-издирвателни
мероприятия,стигнали до автора на деянието.-А.С.,който с Протокол за доброволно
предаване от 18.08.2016г. е предал на органите на РУ Н. противозаконно отнетите
движими вещи –пари ,съответно2 банкноти по 20лв и 1 банкнота по 10лв.,със
саморъчно написани обяснения:“Банкнотите,които предавам са мои.Предавам ги,за
да бъдат предадени на братовчед ми от с.С.,защото бях взел от него заем
петдесет лева на 17.08.2016г.Извинявам се на държавата“.От тези обяснения
,които съдът намира за по-скоро защитна версия,лансирана от подсъдимия ,не
става ясно дали това са парите ,които той е взел от владението на А. ,но
доколкото ги предава по воденото ДНП,очевидно завоалираните обяснения целят да
докажат точно това.
С разписка от
19.08.2016г.,органите на полицията са върнали на пострадалото лице причинените
му с инкриминираното деяние имуществени вреди.
При така
установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства,съдът
намери за установено по несъмнен начин,че на 17.08.2016 г. в гр. Н., обл. Ш.,подсъдимият А.С. е отнел чужда движима вещ: парична
сума в размер на 50 лв., от владението на лицето Е.Е.А.
***, собственост на последния, без съгласието на собственика, с намерение
противозаконно да я присвои,като от обективна страна е осъществен състава на
престъплението „кражба“ по смисъла на чл.194 ал.1 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено при наличие пряк умисъл –деецът е осъзнавал общественоопасния му характер и противоправните
му последици,като е целял настъпването на същите.
Що се касае до
лансираната от страните версия за евентуално наличие на „маловажност“на
престъплението по смисъла на чл.93 т.9 от НК ,съдебният състав счете,че въпреки
сравнително ниската стойност на предмета на престъпното посегателство ,
,вредните последици не следва да се квалифицират като незначителни,тъй като с оглед многобройните предходни осъждания на
подсъдимия,извършеното престъпно деяние се явява с по-висока степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид и същото не може да се квалифицира като маловажност по
смисъла на закона.
За
инкриминираното деяние,нормата на чл.194 ал.1 от НК предвижда наказание „лишаване
от свобода“ за срок до осем години.
Отчитайки,че до
приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд откраднатата вещ е върната,съдът квалифицира деянието като престъпление по
чл.197 т.1 от НК във вр.чл.194 ал.1 от НК ,за което
се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години.
Като съобрази от
една страна смекчаващите вината обстоятелства –оказано от подсъдимия в хода на
воденото ДП съдействие за изясняване на фактическата истина по
делото,отегчаващите такива- обремененото му съдебно минало и изключителната
дързост при извършване на престъплението,въвеждайки в заблуда пострадалото
лице,съдът му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок между минималния и
средния,предвиден в закона,а именно -„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА „за срок от ЕДНА
ГОДИНА при първоначален общ режим.
Съдът разпореди ,на
основание чл.112 ал.1 от НПК вещественото доказателство – 1 бр. риза с къс
ръкав, бяла на цвят, с кафява ивица от вътрешната страна на яката да остане
приложено по делото до поискване на собственика му/подсъдимия А.М.С./.
При така
определеното по вид и размер наказание,съдът счете,че биха били постигнати
целите на генералната и индивидуална превенция на наказанието,залегнали като
основни начала в НК.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
Мотивите са
изготвени на 26.03.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: