МОТИВИ към НЧХД 2404/19:
Производството
е образувано по тъжба на.Н.Г.К. против М.Х.И. за извършено престъпление по чл.
146, ал.1 от НК и против В.И.И. за извършено престъпление о чл. 130, ал.2 от НК.
В съдебно
заседание тъжителят, чрез повереника си, поддържа обвинението и пледира за
осъдителна присъда.
Защитникът
оспорва съставомерността на престъплението,
пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимите
не се признават за виновни и молят да бъдат оправдани.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки
се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Подсъдимите са майка и дъщеря. Живеят в блок в гр. Пазарджик, на един етаж, но в съседни апартаменти с
тъжителката и дъщеря й св. К..
На 07.10.19г. около 20.30ч. подсъдимата се прибрала със своя внук и
забелязала, докато се изкачвали към етажа си по неосветеното стълбище, че има разпилени
профили от монтирана дограма. В едни от тях той си спънал и тя го прихванала да
не падне и не се нарани. След като оставила внука си в апартамента им и
разбрала от своята снаха св. Р.– И., че тези профили са на сем. К., които
правят ремонт, позвънила на вратата им. Отворила тъжителката, която подсъдимата
помолила да изхвърлят остатъците от ремонта, тъй като са опасни по това
неосветено стълбище. Тъжителката й отговорила „Те ли ще ми кажеш, ма, П.!“,
след което я прихванала с едната ръка за мишницата и започнала да навива косата
й в другата и да скубе. Изтласкала я към стената на асансьора, след което
отново я дръпнала и блъснала в посока към другата. Появила се дъщерята на К. –
св. М. К., която прихванала подсъдимата от другата страна и също понечила да я
блъсне. Междувременно тъжителката й държала здраво за косите, скубела ги и я
навеждала чрез този захват надолу, към пода.
В този момент подсъдимият, който
дочул от апартамента им разправията, излязъл и видял, че майка му, която
стенела, е хваната и наведена от М. и Н.
К.. Той извадил спрея, който носил в джоба на панталона си и директно напръскал
майката и дъщерята с него. Те пуснали подсъдимата и синът й буквално я изнесъл
в дома им.
Минути по –късно тъжителката подала сигнал на ЕЕНСП 112, в който съобщила,
че била напръскана и тя и дъщеря й с лютив спрей от подсъдимата, като спреят
проникнал в дома им, където има и лежащо болна възрастна жена. На място бил
изпратен полицейски патрул, в състава на който били свидетелите Ц. и М.. Те се
срещнали със страните в спора и узнали за напръскването със спрея.
След четири дни тъжителката и дъщеря й посетили кабинет по съдебна медицина
и тъжителката получила СМУ – л.6.
На 08.10.19г. подсъдимата подала жалба
до РП Пазарджик, в която описала отразената горе ситуация. По жалбата били
снети обяснения от К. и подсъдимата и постановен отказ на прокурор да се
образува наказателно производство с указания, че жалбоподателката -
подсъдимата може да води дело от частен
характер за причинена лека телесна повреда.
На 19.12.19г. тъжителката подала настоящата тъжба, в която излага
обстоятелства, че след позвъняването на И. и действията й по изхвърляне на профилите
от входа, тя и отговорила да не ги изхвърля, като я прихванала и за ръката, за
да я спре, а в този момент И. й нанесла удар с корема; на помощ на тъжителката
се притекла дочулата спора нейна дъщеря, която също хванала подсъдимата, тъй
като последната се опитвала да продължи да нанася удари на тъжителката; тогава
излязъл подсъдимия, който напръскал майката и дъщерята с лютив спрей.
Всъщност последното инкриминирано обстоятелство е установено напълно
безспорно от всички доказателствени източници. То се признава от самия
подсъдим, чиито обяснения сочат, че възприел, излизайки от апартамента им,
ситуацията, в която майка и дъщеря К. били уловили майка му, привели я надолу и
я блъскали , поради което той, за да я защити, ги напръскал с намиращия се в
джоба му спрей. Фактът на това негово действие е безспорно установен, както и
този, че той го е извършил в момент, когато майка му била уловена от
тъжителката и дъщеря й. Спорно по делото е, с оглед на конфронтиралите се
доказателствени източници, е дали това
действие на двете е защитна реакция за нападнатата от подсъдимата тъжителка (
както сочат К.) или те двете са нападнали подсъдимата , в чиято защита се
намесил подсъдимия.
Следва важното уточнение, че на
инцидента е присъствал само един очевидец извън участващите в него три жени– и
това е била св. Р.– И., която обаче е съпруга на подсъдимия и снаха на
подсъдимата. Поради тази й, съответно юридическа и родствена, връзка с
подсъдимите нейните показания се обсъдиха особено внимателно, с оглед
съмнението за депозиране на твърдения в интерес на подсъдимите. Непосредствените
впечатления при разпита й и пълното съответствие с твърденията на подсъдимите
обаче отхвърли това съмнение. Необходимо е в тази връзка да се отбележи, че
съвсем добросъвестно свидетелката и подсъдимите и. не представят подсъдимия
като очевидец на началото на конфликтната ситуация, а заявяват, че се е появил
в момента на нейното развитие и възприемайки насилието над майка му, директно
активирал спрея към тях.
Подсъдимата още в деня след инцидента – на 08.10.20г. подала жалба до РП
Пазарджик, в която описала инцидента, аналогично на начина, по която го
възпроизведе в съдебно заседание. Към жалбата си дори представила оскубаните и
от тъжителката кичури с коса, което се заявява и от св. пол. Г. В., който
работил по жалбата и снел писмени обяснение на трите жени, участващи в
инцидента. В писмените си обяснения ( виж показанията на В. ) К. са посочили, че И.
първа е нападнала тъжителката с удар в корема и след това в нейна защита се
намесила дъщеря й. Точно така твърди в показанията си св. К. и пред Съда. Тези
твърдения обаче не се възприеха за достоверни. Имено тъжителката е подала
сигнала на ЕЕНСП 112, но в съобщението си ( дори и при второто позвъняване от
оператора) не е съобщила за нанесения й удар в корема. Не съобщила за този удар
и при посещението в Спешно отделение, където още същата вечер им била оказана
първа помощ ( виж листа за преглед на пациент, където е отразено само
напръскването със спрея и зачервяването на очите).
За този удар тя не е съобщила и при
посещението си в кабинет по Съдебна медицина – четири дни след инцидента и на
11.10.019 г., видно от анамнезата в СМУ-то.
Твърденията за този удар се появяват една при даване на писмените обяснения
пред пол.В., защото дори и пред
пристигналите на място полицейски служители св.М. и Ц. не е имало такива
оплаквания.
На св. К., която подпомагала К. след напръскването със спрея в
домакинството и грижите за възрастната и лежащо-болна майка на тъжителката, е
споделено за удара с юмрук и го заявява с показанията си. Но – тази свидетелка
не може да каже колко време след инцидента е срещнала К.. Защото – от
обсъдените горе доказателства стана ясно, че първоначално те въобще не са твърдели
за удара с юмрук, но в един момент това твърдения се появява при разказите им
за инцидента. Освен това – от показанията на К. стана ясно, че когато К. ги
срещнала , те били с автомобил, който свидетелката К. управлявала. С автомобил
ходили и до Кабинета по Съдебна медицина
, а според показанията на К. и К. очите на майката и дъщерята били силно
възпалени и сълзящи. Ясно е, че водачът на автомобил не може да го управлява,
ако има силно неразположение на очите си. Всъщност, установен и с представените
от тях медицински документи ( за двукратни посещения при офталмолог), факт е,
че св. К. е имала възпаление на очите, при което остава неясно как е
управлявала автомобила. Фактически е възможно това да се случи само след като
възпалението е отминало и било поне частично излекувано, което означава, че
срещата с К. не е била няколко дни след инцидента и конкретно при посещението
на кабинета по Съдебна медицина, както твърди К..
Поради изложените горе съображения Съдът не прие обвинителната теза, респ. поддържащите я
твърдения на св. К. и К..
Прие се по споделените горе съображения, че инцидентът между трите жени и
последващата намеса на подсъдимия е настъпил по възприетия в изложената
фактическа обстановка начин. Подсъдимата не е била нападател и не е обидила и ударила тъжителката
, а е жертва на нападението на тъжителката и последващото такова на дъщеря
й, а подсъдимият се е намесил в рамките на продължаващото нападение над майка
му в нейна защита.
Фактическите действия на майка и дъщеря К. (удряне, блъскане, скубане) са
били противоправни, тъй като са засягали телесния интегритет на подсъдимата. Тяхното нападение е създало реална и
непосредствена опасност за живота и здравето на подс. И. . Нападението им не е
било предполагаемо, а реално и безспорно възприето от подсъдимия – двете са
държали мишниците на подсъдимата и са я навеждали ниско към земята, а
тъжителката е скубела силно косите й.
тези действия са били активни и към момента на напръскването със спрея.
Тоест към момента на реакцията на подсъдимия нападението над майка му не е било
приключило. Той е постигнал този резултат едва след въздействието на спрея.
Горното обсъждане даде основание да се приеме, че подсъдимият е действал
при неизбежна отбрана. Тя съставлява упражняване право на защита, при която
нападнатият или други граждани могат да причинят вреди на нападателя с цел
защита и отблъскване на нападението. Законът предоставя право на отблъскване на
това нападение не само на нападнатия, но и на всеки гражданин, както е и в
конкретния казус, без да е необходимо да се търси намесата на специализираните
държавни и обществени органи. Правото на гражданите да се намесят и отблъснат
нападението произтича от принципа на морала за взаимопомощ между членовете на
обществото. Такова поведение следва да се толерира, защото има изключително
важно възпитателно и предупредително значение и съдейства за ограничаване на
пасивността, безразличието и равнодушието на околните, които виждат, че се
върши престъпление, но не се намесват. Последното пък насърчава нарушителите на
обществения ред, утвърждава у тях съзнанието, че свободно и спокойно могат да
нарушават законите, правата и свободата на човешката личност.
Не е необходимо отбраната да бъде единствено средство за защита.
Нападнатият или защитаващият нападнатият може, но не е длъжен по закон да се
откаже от активна защита, да бяга и се укрива, да търси помощ от държавните и
обществените органи или трети лица. Като предоставя право на гражданите да
отблъснат нападението чрез причиняване вреди на нападателя, законът допуска
това, само ако защитата е в пределите на неизбежната отбрана. А защитата е в
пределите на неизбежната отбрана, не само когато е налице съответствие между
нея и нападението, но и при несъответствие, ако то не е явно. Съответствието се
определя от съвкупността на всички обстоятелства, отнасящи се до силата и
интензивността на нападението и защитата, значението на защитавания и увреден
обект, степента на опасността, застрашава нападнатия, неговите сили и възможности
за отбрана, средствата за нападение и защита, броя на нападателите и
отбраняващите се, мястото и времето на нападението и др.
В настоящият казус защитата, която подсъдимият оказал на своята майка съответства изцяло на характера и опасността
на нападението, което тъжителката и дъщеря й осъществили против нея, предвид
експертното заключение на съдебния лекар д-р М.. Според него и предвид разпита
на вещото лице в съдебно заседание - на тъжителката
( респ. и на дъщеря й) е била причинена в резултат на въздействието на лютивия
спрей лека телесна повреда по чл. 130, ал.2 от НК, каквато е причинена и на
подсъдимата ( л.164).
Горните разсъждения дадоха основание на Съда да постанови своята
оправдателна присъда, доколкото не установи подсъдимата да е изрекла или
направила нещо, унизително за честта и достойнството на тъжителката, а
стореното от подсъдимия по отношение на последната не притежава един от
елементите на престъплението тъй като не е обществено опасно.
Тъжителката бе осъдена да заплати на
всеки от подсъдимите сторените от него
разноски, които са в размер на по 600 лева.
В тежест на тъжителката Нина
Николаева Кръстева бяха присъдени и разноски в размер на 298 лв., в полза на
държавата по сметка на Районен съд- Пазарджик сторените по делото ( за СМЕ на
д-р М. 198+20; за СОЕ извън внесените като депозит 150 лева, остават 60 за
изготвянето +20лева за явяване и изслушване)
По изложените мотиви Съдът
постанови оправдателната си присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: