РЕШЕНИЕ
№ /18.10. Година
2017 гр.
С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 19.09. 2017 година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И секретаря Диана И., като разгледа докладваното от
съдията СИМИТЧИЕВ т.д. № 265 по
описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба от “С.Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С.З.***,
с ЕИК ***, представляван от управителя ***, чрез адв. И.И. против “К.Н.” ЕООД
със седалище и адрес на управление: гр. С.З.***, с ЕИК ***.
Предявени са искове с
правна квалификация по чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата молба, че между “С.Б.” ЕООД и “К.Н.” ЕООД са съществували търговски
взаимоотношения, като ищеца е извършил следните доставки на “К.Н.” ЕООД, за
което са издадени данъчни фактури:
•Фактура №
2031 от 31.05.2013г. за доставка на бетон В 12 и В 15 на обща стойност с ДДС -
40 092,00лева;
•Фактура №
2081 от 31.07.2013г. за доставка на силози за цимент на обща стойност с ДДС -
50 400 лева.
Посочва се,
че и на двете фактури е посочено плащането да стане по банков път. Твърди, че
са водени многократни разговори с ответника, но към датата на подаване на
настоящата искова молба, дължимата сума по фактурите общо в размер на 90 492,00
лева не е платена.
Заявява, че
за забавата ответника дължи законна лихва, както следва;
•
За
фактура № 2031/31.05.2013г. се дължи лихва за периода от 01.06.2013г. до
25.10.2016г. в размер на 13 870,92лева;
•
За
фактура № 2081/31.07.2013г. се дължи лихва за периода от 01.08.2013г. до
25.10.2016г. в размер на 16 581,13 лева.
С оглед на
така изложените факти и обстоятелства, се поддържа, че за „С.Б." ЕООД
възниква правен интерес от предявяване на осъдителни искове относно неплатените
задължения.
Моли съда
да постанови решение, с което да осъди “К.Н.” ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. С.З.***, с ЕИК *** да заплати на “С.Б.” ЕООД гр.С.З., с ЕИК ***
сума в размер на 90 492,00 лева, представляваща главница по неплатени
фактури с № 2031/31.05.2013г. и № 2081/31.07.2013г., както и дължимата законна
лихва за периода, както следва:
•
За фактура № 2031/31.05.2013г., обезщетение за
забава върху дължимата главница за периода от 01.06.2013г. до 25.10.2016г. в размер
на 13 870,92лева
•
За фактура № 2081/31.07.2013г., обезщетение за
забава върху дължимата главница за периода от 01.08.2013г. до 25.10.2016г. в размер
на 16 581,13лева
Моли съда
да осъди ответника да заплати законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите, както и да му присъди направените по делото
съдебни разноски и адвокатски хонорар.
В отговора на исковата молба, ответникът заявява, че оспорва предявените
искове, като счита, че същите са допустими, но по същество са неоснователени и
недоказани по основание и размер поради обстоятелството, че тези задължения са
прихващани до размера на по-малкото от тях, с вземания на ответника от ищеца.
Не оспорва
факта, че между страните е имало трайни търговски отношения. Признава и
доставките от ищцовото дружество на материали обективирани в процесните две
фактури под № 2031/31.05.2013г. за доставка на бетон В 12 и В 15 на обща
стойност с вкл. ДДС 40 092 лв. и фактура № 2081/31.07.2013г. за доставка на
силози за цимент на обща стойност с вкл. ДДС в размер на 50 400 лв. Посочените
търговски сделки са между двете страни и по тези отношения ответното дружество
е в качеството си на клиент на ищцовото дружество.
Твърди, че
и ищцовото дружество е клиент на ответното дружество, като в резултат от извършените
продажби и доставки от ответника на ищеца са издадени и следните данъчни
фактури:
- Фактура №
**********/ 25.07.2013 г. на стойност 7 704 лв.
- Фактура №
**********/31.08.2013 г. на стойност 50 400 лв.
- Фактура №
**********/ 20.09.2013 г. на стойност 5 396,03 лв.
- Фактура №
**********/21.09.2013 г. на стойност 3 801,60 лв.
- Фактура №
**********/26.09.2013 г. на стойност 3960 лв.
- Фактура №
**********/28.09.2013 г. на стойност 7 689,60 лв.
- Фактура №
**********/ 01.10.2013 г. на стойност 11 642,40 лв.
- Фактура №
**********/ 03.10.2013 г. на стойност 3 974,40 лв.
- Фактура №
**********/ 04.10.2013 г. на стойност 3 938,40 лв.
- Фактура №
**********/ 05.10.2013 г. на стойност 3 852 лв.
- Фактура №
**********/ 08.10.2013 г. на стойност 7 905,60 лв.
- Фактура №
**********/ 12.10.2013 г. на стойност 3 888 лв.
- Фактура №
**********/ 16.10.2013 г. на стойност 3 902,40 лв.
- Фактура №
**********/31.05.2013 г. на стойност 40 092 лв.
- Фактура №
**********/31.07.2013 г. на стойност 50 400 лв.
Посочва, че
по гореописаните фактури, задължението на ищцовото дружество към "К.Н.''
ЕООД е в размер на 118 054,43 лв., което и до настоящия момент не е
заплатено.
Сочи, че същото
е дължимо, ведно с мораторната лихва, считано от падежа на всяка една фактура,
до извършеното възражение за прихващане което прави с настоящия писмен отговор.
Ответникът
твърди, че на 17.10.2013г., направил изявление за прихващане на двете насрещни
задължения до размера на по-малкото от тях и в резултат на извършеното
прихващане "С.Б." ЕООД останало да дължи на "К.Н." ЕООД
незаплатен и неприспаднат остатък от 27 562,43 лв. Това прихващане страните
обективирали в споразумение за насрещно прихващане от 17.10.2013г. Сочи, че неговия
екземпляр не е подписан от управителя на ищцовото дружество, но изявлението е достигнало
до същия, като счита, че е породило правното си действие и прихващането е
извършено.
Извън това,
с настоящия писмен отговор отново прави изявление за прихващане на двете
насрещни задължения главници и дължими лихви до размера на по-малкото от тях и
в резултат на извършеното прихващане "С.Б." ЕООД остава да дължи на
"К.Н." ЕООД незаплатен и неприспаднат остатък от 27 562,43 лв.
по главниците на гореописаните фактури. Сочи, че за този незаплатен остатък на
25.11.2013г. отправил до ищцовото дружество покана за доброволно изпълнение, но
задължението остана незаплатено. Твърди, че неудоволетворените му молби го
принудили със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК да поиска издаването на заповед за изпълнение и по ч.гр.д. № 66/2014г.
по описа на РС С.З. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК от 07.01.2014г., с която е разпоредено длъжника -
ответник да му заплати сумата от 19 368,00 лв. главница, представляваща дължима
сума по ф-ра № ********** от 25.07.2013г. на стойност 6 000 лв. без ДДС, №
********** от 08.10.2013г. на стойност 5 577,60 лв. без ДДС, № ********** от
12.10.2013г. на стойност 3 888 лв. без ДДС, № ********** от 16.10.2013г. на
стойност 3 902,40 лв. без ДДС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.01.2014г. до изплащане на вземането. Посочва, че по
горепосоченото дело /заповедно производство/ е постъпило възражение от "С.Б."
ЕООД, че не дължат плащане и ответника предявил установителен иск въз основа на
който е образувано гр.д. № 463/2014г. по описа на Районен съд С.З., който иск е
уважен и потвърден от Окръжен съд С.З., като ищеца е осъден да му заплати претендираните
суми. Заявява, че към настоящия момент това задължение, което е предмет на
съдебното дело му е изплатено и за него няма претенции.
С допълнителната искова молба, ищеца заявява, че поддържа
изцяло всичко изложено в исковата молба. Сочи, че споразумението за прихващане
приложено към отговора не му е връчено и ищцовото дружество не е запознато с неговото
съдържание. Сочи, че за да е налице прихващане по смисъла на чл. 103 във връзка
с чл.104 от ЗЗД е нужно да има изявление от едната страна, което да достигне до
другата страната. В случая ищеца за първи път узнава за това изявление за
прихващане. Твърди, че към отговора липсват доказателства за изпращането му и
уведомяване на ищеца за представеното споразумение за прихващане. Оспорва
твърденията, че изявлението за прихващане е достигнало до ищеца и е породило
правното си действие.
Поддържа,
че е смущаващо защо, след като ответникът е решил да прихваща взаимно издадени
фактури, е предявил иск пред РС С.З. за част от фактурите, изброени в
споразумението. В случай, че взаимоотношенията са уредени между страните след
т.нар. прихващане, то противоречи на всякаква логика ответника да претендира
плащане за фактури. В образуваното и свършено гр.д. № 463/2014г. на РС С.З., “К.Н.”
ЕООД не споменава прихващане на взаимни задължения между страните.
Освен, че
оспорва съдържанието и истинността на споразумението, заявява, че фактура №
13862 от 31.08.2013г. на стойност 50 400 лева с ДДС е платена по банков
път на 20.09.2013г. /видно от дневно извлечение и платежно нареждане от същата
дата/.
Сочи, че следващите
фактури с номера № 13877 от 20.09.2013г.; № 13880 от 21.09.2013г.; № 138887 от
26.09.2013г.; № 13892 от 28.09.2013г.; № ********** от 01.10.2013г.; №
********** от 03.10.2013г.; № ********** от 04.10.2013г. и № ********** от
05.10.2013г. са неплатени в счетоводството на “С.Б.” ЕООД.
Отбелязва,
че са налице суми, платени в касата на “К.Н.” ЕООД, за които са издадени
единствено квитанции от ответното дружество и за които не се знае за кои
фактури се отнасят, като за този възникнал спор е образувано гр.д. №
5333/2016г. по описа на РС С.З., което е висящо.
С оглед на
така изложените факти и обстоятелства поддържа изцяло предявения първоначален
иск.
С отговора на допълнителната искова молба, ответникът посочва, че
тъй като
ищеца не е плащал задълженията си по издадени фактури от „К.Н." ЕООД,
ответното дружество, с представител-пълномощник Николай Благоев от името на „С.Б."
ЕООД и в присъствие на негов служител - Росица Партенева е внесъл в банковата
сметка на ответника сумите, събрани по ПКО квитанции от 2013г., за да се
погасят неплатените издадени фактури, които е трябвало да се платят по банков
път. Сочи, че след извършване на операцията, двете страни са били длъжни да
унищожат издадените ПКО 2013г. за да не се получи дублиране на плащанията. В
изпълнение на договорката, сумите са наредени от Николай Благоев, но от името
на ищеца, в присъствието на Росица Партенева, която е служител на ищеца, в
банкова сметка *** „К.Н." ЕООД в банка ДСК кл.С.З., бул."Руски"
и по този начин издадените фактури, с плащане по банков път, са погасени и то
по банков път. Твърди, че издадените квитанции и ПКО не са унищожени от страна
на „С.Б." ЕООД, с което се злоупотребява от тяхна страна, защото въз
основа на събраните от тях пари, Николай Благоев извършва паричен банков превод
и погасява дължимите фактури на ищеца към ответника.
Посочва, че
фактурите, които са били заплатени от извършения паричен банков превод от
Николай Благоев по получените квитанции от 2013г., от името и за сметка на „С.Б."
ЕООД, са следните: ФЕ13759, ФЕ13764, ФЕ13771, ФЕ13773, ФЕ2000000608,
ФЕ2000000611, ФЕ2000000615, ФЕ2000000632, ФЕ2000000638, ФЕ2000000643, ФЕ13811, ФЕ13818,
ФЕ13823 всички от 2013г., като посочва, че има и други незаплатени фактури от
2013г., които и те са закрити-заплатени именно с остатъка от предадените с тези
квитанции парични суми.
Поддържа твърдението си,
че на 17.10.2013г. е направил изявление за прихващане на двете насрещни
задължения до размера на по-малкото от тях и в резултат на извършеното
прихващане "С.Б." ЕООД останало да дължи на "К.Н." ЕООД
незаплатен и неприспаднат остатък от 27 562,43 лв.
Старозагорският окръжен съд, като взе предвид твърденията и
възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие за
установено следното:
Предявените искове са с квалификация по чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
С проекта за доклад на делото, неоспорен от
страните, по делото са признати за безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване фактите относно сключването на
описаните в исковата молба търговски сделки между страните, за което от ищеца
са издадени посочените в Им фактури, изпълнението на задълженията на ищеца,
като продавач, по същите чрез доставка и предаване на стоките на купувача.
Ответникът, също така, не оспорва и че дължимите от него суми по процесните две
фактури - № 2031/31.05.2013г. за доставка на бетон В 12 и В 15 на обща стойност
с вкл. ДДС 40 092 лв. и № 2081/31.07.2013г. за доставка на силози за цимент на
обща стойност с вкл. ДДС в размер на 50 400 лв, не са платени.
Съгласно основното
заключение на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, процесните
фактури са надлежно осчетоводени при ищеца и ответника, като са вписани в
дневниците за продажбите и за покупките ищеца и на ответника и са отразени
сумарно в месечната справка декларация по ЗДДС за съответния отчетен период.
Вещото лице не е установило постъпили плащания от страна на “К.Н.”ЕООД в полза
на “С.Б.”ЕООД за погасяване на задълженията по двете ф-ри, общо в размер на
90492 лв. Следователно, посочената сума по 2-те ф-ри, предмет на главните
искове, сбор от дължимата цена на доставените по всяка ф-ра стоки, е дължима от
ответника.
В тази връзка, според заключението, в счетоводството на “К.Н.”ЕООД е
отразено извършено прихващане на 01.01.2015г. на задължението на дружеството за
сумата от 50400 лв по ф-ра № 2081/31.07.2013г., със задължение на “С.Б.”ЕООД по
ф-ра №13862/31.08.2013г. в размер на 50400 лв, както и прихващане от същата
дата на задължението по ф-ра №2031/31.05.2013г. на стойност 40092 лв със
задължения на “С.Б.”ЕООД по следните ф-ри, на обща стойност 46764 лв, а
поотделно, както следва:
№ 13880 от 21.09.2013г. на стойност 3801,60 лв, № 138887 от 26.09.2013г. на
стойност 3960 лв, № 13892 от 28.09.2013г. на стойност 7689,60 лв, № **********
от 01.10.2013г. на стойност 11642,40 лв, № ********** от 03.10.2013г. на
стойност 3974,40 лв, № ********** от 04.10.2013г. на стойност 3938,40 лв, №
********** от 05.10.2013г. на стойност 3852 лв и №**********/08.10.2013г. на
стойност 7905,60 лв. В заключението не е отразено на какво основание са
извършени посочените прихващания, а по делото няма доказателства, от които да
се направи извод, че към 01.01.2015г., когато са извършени, са били налице
предпоставките по чл.103 и 104 ЗЗД, вкл. че вземанията на “К.Н.”ЕООД, с които е
извършено прихващането, са били изискуеми и ликвидни, както и че изявлението за
прихващане на ответника е достигнало до
другата страна. Ето защо, следва да се приеме, че на посочената в
счетоводството на ответника дата 01.01.2015г. не е извършено прихващане между
горепосочените насрещни задължения на страните по делото, с което задълженията
към ищеца по процесните ф-ри да са погасени, на основание чл.104, ал.2, вр.
чл.103, ал.1 ЗЗД..
Съгласно чл.327, ал.1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорено друго. При липса на установени други уговорки между
страните, следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава относно
изпълнение на задължението си за плащане на цената на доставената му стока по
двете процесни ф-ри от деня, следващ получаването на всяка от ф-рите и стоките
по тях от „К.Н.“, което не се оспорва от последното и което е осъществено на
датата на издаването им, видно от същите. Така, обезщетението за забава за
дължимата по фактура № 2031/31.05.2013г. за доставка на бетон В 12 и В 15, на
обща стойност с вкл. ДДС 40 092 лв., за периода 01.06.2013г. – 25.10.2016г. е в
размер на 13870,92 лв (изчислено от съда с он-лайн калкулатор), а по ф-ра №
2081/31.07.2013г. за доставка на силози за цимент на обща стойност с вкл. ДДС
на обща стойност 50 400 лв, обезщетението за забава за периода от 01.08.2013г.
до 25.10.2016г., е в размер на 16581,13
лв.
В тази връзка, като защита
срещу исковете, ответникът е заявил няколко правопогасяващи възражения.
На първо място, в подадения отговор на ИМ се поддържа, че вземането на
ищеца по процесните ф-ри е погасено чрез отправено от „К.Н.“ЕООД на
17.10.2013г. изявление за прихващане с насрещни вземания на ответника, в общ
размер на 118 054,43 лв, в резултат на което двете насрещни задължения се
погасили до размера на по-малкото и "С.Б." ЕООД е останало да дължи
на "К.Н." ЕООД незаплатен и неприспаднат остатък от 27 562,43 лв.
Това прихващане страните били обективирали в споразумение за насрещно
прихващане от 17.10.2013г., като въпреки неподписването на екземпляр от същото от
управителя на ищцовото дружество, изявлението било достигнало до него и
породило правното си действие, т.е прихващането било извършено.
Освен това, ответникът е заявил, че с подадения отговор на ИМ отново
прави изявление за прихващане на двете насрещни задължения за главници и
дължими лихви (т.е. на своите задължение, предмет на исковете от общо 120944,05
лв, с насрещните задължение на ищеца, в общ размер на 118 054,43 лв) до
размера на по-малкото от тях. Направил е и аналогично възражение за прихващане,
което е поискал да се приеме за разглеждане и да се обсъди по същество, при
евентуално уважаване на исковете на „С.Б.“ЕООД.
Гореизложеното налага, на
първо място, да се извърши преценка дали действително ответникът е направил
твърдяното изявление за прихващане преди завеждане на делото и ако това е така,
дали и кога изявлението му е породило целените правни последици, т.е. дали и
кога е извършено прихващане с вземанията на ищеца по процесните фактури.
Прихващането в материалноправен аспект, като способ за погасяване на
задължения, е регламентирано в чл. 103, ал. 1 ЗЗД, съгласно който, когато две
лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях,
ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението
си. В този случай насрещните вземания се погасяват до размера на по-малкото към
момента, в който условията за прихващане са били налице, а не към датата на
компенсационното волеизявление. Следователно, изискванията на закона са
вземането на прихващащата страна да е изискуемо (т.е. с настъпил падеж) и
ликвидно (безспорно по основание и установено размер ).
В конкретния случай, ответникът е представил неподписано от другата
страна споразумение за насрещно прихващане от 17.10.2013г., което няма
доказателства да е достигнало до другата страна преди завеждане на настоящото
дело. Освен това, не може да се направи обоснован извод, че посочените в него
вземания на „К.Н.“ЕООД към „С.Б.“ООД са изискуеми и ликвидни, тъй като нито има
данни кога е падежът на всяко от тях, нито пък са безспорни по основание и
установени по размер. В практиката се приема, че ликвидни за вземанията, които
са установени по основание и размер с влязло в сила решение или заповед за
изпълнение, като може да се приеме, че ликвидно би било и вземане, което
другата страна, длъжник по същото, признава ясно и недвусмислено по основание и
размер.
По делото обаче няма доказателства вземанията на ответника, които са
посочени в споразумение за прихващане от 17.10.2013г., да са били съдебно
установено или признати за безспорни по основание и размер от ищеца. Изключение
правят вземанията на ответника, за които по ч.гр.д. № 66/2014г. по описа на РС С.З.
му е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК от 07.01.2014г., с която е разпоредено „С.Б.“ЕООД да му заплати сумата от
19 368,00 лв. главница, представляваща дължима сума по ф-ра № ********** от
25.07.2013г. на стойност 6 000 лв. без ДДС, № ********** от 08.10.2013г. на
стойност 5 577,60 лв. без ДДС, № ********** от 12.10.2013г. на стойност 3 888
лв. без ДДС, № ********** от 16.10.2013г. на стойност 3 902,40 лв. без ДДС,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.01.2014г. до
изплащане на вземането, които са установени с влязло в сила решение по гр.д. №
463/2014г. по описа на Районен съд С.З.. Ответникът обаче е посочил в отговора
на ИМ по настоящото дело, че към настоящия момент, задълженията, предмет на
посоченото съдебно дело, са му изплатени и за тях няма претенции, поради което
и с тях не може да се извърши прихващане, тъй като явно са удовлетворени.
От дотук изложеното, се налага извод, че направеното от ответника
изявление за прихващане от 17.10.2013г. не е произвело действието, предвидено в
чл.104, ал.2 ЗЗД, тъй като не се установи вземанията на „К.Н.“ да са били
изискуеми и ликвидни, съгласно изискването на чл.103 ЗЗД.
По отношение направеното от ответника с отговора на ИМ изявление за
прихващане със същите вземания, посочени в споразумението за насрещно
прихващане от 17.10.2013г. за да се прецени дали същото е произвело действие,
следва да се обсъдят извършените, също след завеждане на делото, изявления и
признания на ищцовата страна, направени по повод въпроси на съда за изясняване
на фактите по делото, на основание чл.145, ал.1 ГПК, в 1-то по делото
заседание. В същото, по повод съдържащо се в допълнителната ИМ твърдение, че
ф-ри с № **********/20.09.2013г., № **********/26.09.2013г., №
**********/21.09.2013г., № **********/28.09.2013г., № **********/01.10.2013г.,
№ **********/03.10.2013г., № **********/04.10.2013г. и №
**********/05.10.2013г., издадени от „К.Н.“ЕООД, са неплатени в счетоводството
на „С.Б.“ ЕООД, ищецът, чрез пълномощника си, е попитан, дали признава или
съответно оспорва, че съществуват задължения по горепосочените фактури към
ответника. Пълномощникът на ищеца е отговорил, че към настоящия момент тези
задължения съществуват, че съгласно справка, представена на вещото лице,
сумарно са 25 940,50 лв и че съществуват, защото към настоящия момент не е
представено това споразумение за прихващане и „С.Б.“ЕООД не ги е прихванало
срещу свои вземания, а всички останали фактури са изплатени.
Съгласно чл.175 ГПК, направеното от страна или от неин представител
признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по
делото.
В настоящия случай, направеното от ищеца признание не е достатъчно
конкретно и ясно, за да доведе до безспорност на вземанията на ответника по
основание и размер, т.е. до ликвидност на същите, тъй като не е налице
признание колко е задължението по всяка от посочените фактури. Също така, сумарно,
признатото от ищеца съществуващо задължение по същите от общо 25940,50 лв не
кореспондира със сбора от сумите по всяка ф-ра (общо 44254,43 лв), така, както
са индивидуализирани в отговора на ИМ, с който е направено изявлението за
прихващане, поради което не може да се приеме, че ищецът признава вземанията по
посочените ф-ри като безспорни по основание и размер. Освен това, позоваването
от пълномощника на ищеца на справка от заключението на ССЕ, изготвено по
настоящото дело, според която задължението на ищеца е 25940,50 лв, налага да се
посочи, че според въпросната справка, дадена на експерта от счетоводството на
ищцовото дружество, инкорпорирана в основното заключение (л.120 от делото),
сумата от 25940,50 лв отразени счетоводно задължения на „С.Б.“ЕООД към „К.Н.“ЕООД,
включва задължения по ф-ри, които не са сред обхванатите от признанието на
ищеца – напр. ф-ра №692/12.10.2013г. на стойност 3888 лв и същевременно не
включва задълженията по ф-ра № **********/04.10.2013г. и № **********/05.10.2013г.,
които се съдържат в признанието на
ищеца.
Ето защо, следва да се приеме, че и направеното от ответника с отговора
на ИМ изявление за прихващане с вземанията му към ищеца, посочени в
споразумението за насрещно прихващане от 17.10.2013г., не е произвело
действието, предвидено в чл.104, ал.2 ЗЗД, тъй като не се установи вземанията
на „К.Н.“ЕООД, с които е заявено прихващане на ищцовите вземания по процесните
ф-ри, да са били изискуеми и ликвидни, съгласно изискването на чл.103 ЗЗД, за
да могат да бъдат прихванати с вземанията на ищеца, предмет на предявените
искове.
Тъй като исковете на ищеца за главниците и за обезщетенията за забава са
доказани по основание и размер, следва да се разгледа заявеното от ответника
при евентуалност и прието за разглеждане по делото възражение за прихващане
на вземанията на ищеца по фактури с № **********/31.05.2013г. на стойност
40 092 лв. и с № **********/31.07.2013г. на стойност 50 400 лв., предмет
на предявения иск, с вземанията на ответника по следните фактури, а именно:
- Фактура № **********/31.08.2013г. на стойност 50 400 лв.
- Фактура № **********/ 20.09.2013г. на стойност 5 396,03 лв.
- Фактура № **********/21.09.2013г. на стойност 3 801,60 лв.
- Фактура № **********/26.09.2013г. на стойност 3960 лв.
- Фактура № **********/28.09.2013г. на стойност 7 689,60 лв.
- Фактура № **********/ 01.10.2013г. на стойност 11 642,40 лв.
- Фактура № **********/ 03.10.2013г. на стойност 3 974,40 лв.
- Фактура № **********/ 04.10.2013г. на стойност 3 938,40 лв.
- Фактура № **********/ 05.10.2013г. на стойност 3 852 лв.
От данните от представената в допълнителното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза таблица №1, съдържаща сравнение на всички ф-ри,
предмет на търговските взаимоотношения между страните по делото, касаеща горепосочените
ф-ри, вземанията по които са предмет на възражението за прихващане на „К.Н.“ЕООД,
се установява следното (л.153 от делото):
- Фактура № **********/31.08.2013г. на стойност 50 400 лв, е отразена
като платена и в счетоводствата на двете дружества;
- Фактура № **********/ 20.09.2013г., издадена за сумата от 7509,60 лв, в
счетоводството на „С.Б.“ЕООД е отразена като частично платена, като са погасени
5 396,03 лв и е налице остатък 2113,57 лв, а в счетоводството на „К.Н.“ЕООД е
отразена като платена в пълен размер;
- Фактура № **********/21.09.2013г., на стойност 3 801,60 лв, в
счетоводството на „С.Б.“ЕООД е отразена като неплатена, а в счетоводството на „К.Н.“ЕООД
е отразена като платена в пълен размер;
- Фактура № **********/26.09.2013г., на стойност 3960 лв, в
счетоводството на „С.Б.“ЕООД е отразена като неплатена, а в счетоводството на „К.Н.“ЕООД
е отразена като платена в пълен размер;
- Фактура № **********/28.09.2013г. на стойност 7 689,60 лв, в
счетоводството на „С.Б.“ЕООД е отразена като неплатена, а в счетоводството на „К.Н.“ЕООД
е отразена като платена в пълен размер;
- Фактура № **********/ 01.10.2013г. на стойност 11 642,40 лв, в
счетоводството на „С.Б.“ЕООД е отразена като частично платена, като са погасени
11129,07 лв и е налице остатък 513,33 лв, а в счетоводството на „К.Н.“ЕООД е
отразена като платена в пълен размер;
- Фактура № **********/ 03.10.2013г. на стойност 3 974,40 лв, е
отразена като неплатена, а в счетоводството на „К.Н.“ЕООД е отразена като
платена в пълен размер;
- Фактура № **********/ 04.10.2013г. на стойност 3 938,40 лв, в
счетоводството на „С.Б.“ЕООД е отразена като платена в пълен размер, а в
счетоводството на „К.Н.“ЕООД също е отразена като платена в пълен размер;
- Фактура № **********/ 05.10.2013г. на стойност 3 852 лв, в
счетоводството на „С.Б.“ЕООД е отразена като платена в пълен размер, а в
счетоводството на „К.Н.“ЕООД също е отразена като платена в пълен размер;
В заключението се посочва, че всички фактури по Таблица №1 са надлежно
осчетоводени и в двете дружества и посочените суми се водят и в двете
счетоводства, с изключение на ф-ра №**********/09.08.2011г. на стойност 127,50
лв, която липсва в счетоводството на ответника.
Начинът на плащане на сумите по фактурите, посочени в Таблица №1, е
посочен поотделно за всяко от двете дружества в Таблици №2 и №3 от доп.
заключение.
Въз основа на установеното от доп. заключение на ССЕ, съдът намира, че
доколкото отразяванията в счетоводството на „С.Б.“ЕООД относно неудовлетворени
задължения към „К.Н.“ЕООД по Фактура № **********/ 20.09.2013г., Фактура №
**********/21.09.2013г.,Фактура № **********/26.09.2013г., Фактура №
**********/28.09.2013г.,Фактура № **********/ 01.10.2013г.,Фактура №
**********/ 03.10.2013г., със сумите по които ответното дружество е направило
възражение за прихващане, представляват неизгодни за „С.Б.“ЕООД факти, следва
да се приеме, че тези счетоводни записвания са редовни и установяват
неудовлетворени задължения на „С.Б.“ЕООД към “К.Н.” в общ размер на 22052,50
лв, а поотделно, както следва: 2113,57 лв по Фактура № **********/ 20.09.2013г.,
3 801,60 лв по Фактура № **********/21.09.2013г., 3960 лв по Фактура №
**********/26.09.2013г., 7 689,60 лв по Фактура № **********/28.09.2013г.,
513,33 лв по Фактура № **********/ 01.10.2013г., 3 974,40 лв по Фактура №
**********/ 03.10.2013г., като тези записвания в счетоводните книги на ищеца
имат материална доказателствена сила за отразените неизгодни за дружеството
факти.
По отношение на задължението от 50400 лв по Фактура №
**********/31.08.2013г., задължението от 3 938,40 лв по Фактура №
**********/ 04.10.2013г. и задължението от 3 852 лв по Фактура № **********/
05.10.2013г., доколкото в счетоводството и на „С.Б.“ЕООД и на „К.Н.“ЕООД,
същите са отразена като платени в пълен размер, следва да се приеме, че тези вземания
на ответника не съществуват, респ. не могат да бъдат прихванати със
задълженията на ответника по предявените по настоящото дело искове, поради
което възражението за прихващане на ответника, касаещо същите, ще се отхвърли
като недоказано.
С оглед гореизложеното, следва да се извърши прихващане на вземанията на „К.Н.“ЕООД
към ищеца “С.Б.”ЕООД, в общ размер от 22052,50 лв, а поотделно, както следва: 2113,57
лв по Фактура № **********/ 20.09.2013г., 3 801,60 лв по Фактура №
**********/21.09.2013г., 3960 лв по Фактура № **********/26.09.2013г., 7 689,60
лв по Фактура № **********/28.09.2013г., 513,33 лв по Фактура № **********/
01.10.2013г., 3 974,40 лв по Фактура № **********/ 03.10.2013г., срещу
задължението на „К.Н.“ЕООД към “С.Б.”ЕООД по Фактура № 2031 от 31.05.2013г. за доставка
на бетон В 12 и В 15, в размер на 40 092,00 лв с ДДС, с което задължението
към ищеца “С.Б.”ЕООД ще се погаси
частично със сумата от 22052,50 лв до размер от 18039,50 лв, до който ще бъде
уважен искът за задължението на „К.Н.“ЕООД по Фактура № 2031 от
31.05.2013г. за доставка на бетон В 12 и В 15, ведно със законната лихва от
датата на подаване на Им – 26.10.2016г. до окончателното изплащане. Искът ще
бъде отхвърлен за разликата над сумата
от 18039,50 лв, до пълния предявен размер от 40092 лв, като
неоснователен, поради извършеното прихващане със вземанията на „К.Н.“ЕООД към “С.Б.”ЕООД от 22052,50
лв.
Като основателни и доказани, следва да бъдат уважени искът на “С.Б.”ЕООД за
осъждане на „К.Н.“ЕООД да му заплати
сумата от 50 400 лева с ДДС по Фактура № 2081 от 31.07.2013г. за
доставка на силози за цимент, ведно със законната лихва от датата на подаване
на Им – 26.10.2016г. до окончателното изплащане, както и акцесорните искове на
“С.Б.”ЕООД за осъждане на „К.Н.“ЕООД да
му заплати 13 870,92 лева обезщетение за забава по фактура №
2031/31.05.2013г. на стойност 40 092,00 лв с ДДС, за периода от
01.06.2013г. до 25.10.2016г., както и 16 581,13 лева обезщетение за забава
по фактура № 2081/31.07.2013г., на стойност от 50 400 лева с ДДС, за периода от 01.08.2013г. до
25.10.2016г.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, на ищеца се следват разноските
съразмерно с уважената част от исковете, а на ответника – съразмерно с
отхвърлената част. Съдът намира, че при установени разноски на ищеца от 9000 лв
за адв. хонорар, 4837,76 лв за държавна такса и 565 лв за експертизи, т.е. общо
14402,76 лв, следва да му се присъдят по съразмерност общо 11776,61 лв разноски
по делото, които ответникът да му заплати. Съответно, при установени разноски
на ответника от 8260 лв, от които 8000 лв адв. хонорар и 260 лв за експертиза,
по съразмерност ще му се присъдят общо 1569,40 лв разноски по делото, които
ищецът следва да му заплати.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “К.Н.” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. С.З.***, с ЕИК ***, представлявано от ***
да заплати на “С.Б.” ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр.С.З.***, с ЕИК ***, представляван от управителя ***,
сумата от 18039,50 лв дължима цена
по Фактура № 2031 от 31.05.2013г. на стойност 40 092 лв с ДДС, за доставка
на бетон В 12 и В 15, ведно със законната лихва от датата на подаване на Им –
26.10.2016г. до окончателното изплащане, както и 13 870,92 лева
обезщетение за забава по фактура № 2031/31.05.2013г., на стойност 40 092 лв
с ДДС, за периода от 01.06.2013г. до 25.10.2016г., КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
главницата за разликата над уважения
размер от 18039,50 лв, до пълния предявен размер от 40092 лв, като
неоснователен, поради извършеното съдебно прихващане със вземания на “К.Н.”
ЕООД към “С.Б.”ЕООД в размер на 22052,50 лв, а поотделно, както следва: 2113,57 лв по Фактура № **********/
20.09.2013г., 3 801,60 лв по Фактура № **********/21.09.2013г., 3960 лв по Фактура
№ **********/26.09.2013г., 7 689,60 лв по Фактура № **********/28.09.2013г.,
513,33 лв по Фактура № **********/ 01.10.2013г., 3 974,40 лв по Фактура №
**********/ 03.10.2013г.
ОСЪЖДА “К.Н.” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. С.З.***, с ЕИК ***, представлявано от ***
да заплати на “С.Б.” ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр.С.З.***, с ЕИК ***, представляван от управителя ***,
сумата от 50 400 лева с ДДС
по Фактура № 2081 от 31.07.2013г. за доставка на силози за цимент, ведно със
законната лихва от датата на подаване на Им – 26.10.2016г. до окончателното
изплащане, както и 16 581,13 лева обезщетение за забава по фактура №
2081/31.07.2013г., на стойност от 50 400
лева с ДДС, за периода от 01.08.2013г. до 25.10.2016г.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на “К.Н.” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. С.З.***, с ЕИК ***, представлявано от ***,
на вземанията му срещу “С.Б.”ЕООД
в размер на 50400 лв по Фактура №
**********/31.08.2013г., 3 938,40 лв по Фактура № **********/ 04.10.2013г.
и 3 852 лв по Фактура № **********/ 05.10.2013г., срещу задълженията на “К.Н.”
ЕООД към “С.Б.”ЕООД по фактури с №
**********/31.05.2013г. на стойност 40 092 лв. и с №
**********/31.07.2013г. на стойност 50 400 лв.
ОСЪЖДА “К.Н.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С.З.***,
с ЕИК ***, представлявано от *** да заплати на “С.Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С.З.***, с
ЕИК ***, представляван от управителя ***, сумата от общо 11776,61 лв разноски по делото за държавна
такса, адвокатски хонорар и възнаграждение за експертизи съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА “С.Б.” ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр.С.З.***, с ЕИК ***, представляван от управителя ***
да заплати на “К.Н.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С.З.***, с
ЕИК ***, представлявано от ***, сумата оо общо 1569,40 лв разноски по делото за адвокатски хонорар и
възнаграждение за експертиза съразмерно с отхъврлената част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване пред П. апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: