№ 118
гр. Благоевград, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20221200500132 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба № 3993/ 08.02.2022 г.,
подадена от Н. ИВ. АЛ., ЕГН **********, против разпореждане от 28.01.2022
г. за отказ за прекратяване на изп. дело № 817/ 2012 г. по описа на ЧСИ В.Т., с
рег. № 795 по описа на КЧСИ на РБ.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител счита,
че частната жалба е допустима, но неоснователна като излага съображения в
тази насока.
По делото е депозирано възражение от страна на взискателя.
Настоящият състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в
изпълнителния процес в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.
436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване по силата на чл. 435, ал. 2, т.
6 от ГПК действие на ЧСИ.
Разглеждана по същество жалбата е неоснователна.
1
Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
Изпълнително дело № 817/ 2012 г. по описа на ЧСИ В.Т., с рег. № 795
по описа на КЧСИ на РБ е образувано по молба на взискателя „****“ АД, въз
основа на изпълнителен лист за парична сума.
Извършвани са изпълнителни действия по делото. С последователни
актове са наложени обезпечителни мерки и изпълнителни действия,
изразяващи се във вписване на запор на банковите сметки на длъжника,
вписване на възбрани върху недвижими имоти.
С оглед наложен запор, до датата 30.07.2018 г. Национален
осигурителен институт е извършвал преводи по сметката на ЧСИ за
задълженията на длъжника.
На 31.07.2020 г., присъединения взискател „****“ ЕООД (частен
правоприемник на първоначалния взискател по договор за цесия от
21.03.2018 г.), е направил искане за опис и оценка на движими вещи,
находящи се на адреса на длъжника.
На 17.01.2022 г. е постъпила молба с вх. № 1234/ 17.01.2022 г., с която
длъжникът е поискал да бъде прекратено изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като на 28.01.2022 г. Частния съдебен
изпълнител издал Разпореждане, с което постановява отказ да прекрати
изпълнителното дело, поради липса на правни основания.
При така изложената фактическа обстановка по изпълнителното дело и
след анализ на представените доказателства настоящият съдебен състав стига
до следните правни изводи.
В чл. 433 от ГПК са посочени лимитивно основанията, при наличието
на които съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнителното
производство.
Видно от данните по изпълнителното производство, не е налице нито
един от двата елемента на фактическия състав на перемпцията: процесуално
бездействие на взискателя и изтичането на двугодишен срок, в който
продължава това бездействие. Съгласно закона, което не е спорно и в
съдебната практика, срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от
последното изпълнително действие по изпълнителното дело. В хода на
настоящото изпълнително производство наред с извършените изпълнителни
2
действия. Въпросните процесуални действия на съдебния изпълнител следва
да се квалифицират като изпълнителни, тъй като са насочени към погасяване
на изпълняемите права на взискателпте. Обратният извод би обезсмислил
един от изпълнителните способи в гражданския изпълнителен процес - запор
върху вземания на длъжника по трайни правоотношения (напр. трудово,
осигурително), при които третото задължено лице извършва ежемесечни
удръжки, внасяни по специалната банкова сметка взискателя чрез платежни
нареждания. В подкрепа на това твърдение е и решение по т. 10 от TP №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ВКС, съгласно което, давността се прекъсва с
предприемане на кое да е изпълнително действие: насочването на
изпълнението чрез налагане запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. В настоящия случай,
изпълнението е насочено върху трудово възнаграждение на длъжника, като е
наложен на 02.08.2012 г. запор върху трудовото му възнаграждение. На второ
място, релевантно е в случая за прекъсване на давността е предприемане на
действия по принудително изпълнение чрез реализиране на изпълнителен
способ – в случая насочване на изпълнението чрез налагане на запор, като е
ирилевантно дали е проявил действие запора. Следователно не е изтекъл
двугодишният срок, визиран в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради и
което не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното
производство.
От друга страна, на 30.07.2018 г. е извършено последното плащане по
наложения запор, като на 31.01.2020 г. е направено искане от взискателя
„****“ ЕООД за опис на движими вещи на длъжника. Искането е редовно,
поради което е това действие по принудително изпълнение е прекъснало
давността.
За да е релевантно за прекъсване на давността, следва да е налице
предприемане на действия по принудително изпълнение чрез реализиране на
редовен изпълнителен способ, тъй като нередовния изпълнителен способ не
прекъсна давността. Следователно, след като последният реализиран
изпълнителен способ – наложен запор, който способ е приключил на
30.07.2018 г. с последното плащане по него, то от този момент до следващия
3
редовен изпълнителен способ – 31.07.2020 г.. Съобразно правилата за
изчисляване на срокове по чл. 60, ал. 2 от ГПК, двугодишният срок,
предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е изтекъл на 31.07.2018 г. и поради
липсата на бездействие от взискателя, изпълнителното производството не
следва да се прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
В този смисъл частната жалба е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
По искането за разноски, същото се явява основателно с оглед резултата
от производството и съгласно чл. 78 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 3993/ 08.02.2022 г.,
подадена от Н. ИВ. АЛ., ЕГН **********, против разпореждане от 28.01.2022
г. за отказ за прекратяване на изп. дело № 817/ 2012 г. по описа на ЧСИ В.Т., с
рег. № 795 по описа на КЧСИ на РБ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4