Решение по дело №3346/2010 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1440
Дата: 21 октомври 2010 г. (в сила от 17 ноември 2010 г.)
Съдия: Диана Георгиева Ганева
Дело: 20102120203346
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 август 2010 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1751                                               21.10.2010г.                                 град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,          наказателно отделение,                  ХІV състав

На деветнадесети октомври                                                                 година 2010

В публично заседание в следния състав:

 

    Председател: ДИАНА ГАНЕВА

    Съдебни заседатели:

 

Секретар: Мария Милева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ГАНЕВА  

НАХ дело №3363 по описа за 2010 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от ДКК от гр.Бургас, к-с „*****Г”, ет.1, с ЕГН **********, против наказателно постановление №4551/31.05.2010г., издадено от Началник група в сектор ПП-КАТ към ОДП Бургас, в частта му,  с която на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено следното административно наказание: лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два / месеца.

С жалбата се моли съда да намали по размер само наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС. Не се представят доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимирано и заинтересовано лице.

В съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят не се явява, не изпраща представител.

За административно-наказващия орган, редовно призовани, представител не се явява.

Бургаският районен съд като съобрази разпоредбите на закона и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Вечерта  на 13.05.2010г. свидетелите К М и ТТ –полицейски служители били на работа.  Около 21.13 часа контролните органи спрели за проверка лек автомобил с английска регистрация. При проверката на документите свид.К М установил, че водач на автомобила е жалбоподателя Д К К. В хода на проверката свид. К М извършил проверка за употреба на алкохол на жалбоподателя с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410 +” с фабр. №0069, което отчело 0,55 промила. С оглед на тази констатация свид. М съставил Акт за установяване на административно нарушение против Д Кза нарушение на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП и иззел свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя. Водачът не пожелал да даде кръв за химичен анализ, което обстоятелство било вписано в съставения акт.

Въз основа на съставения АУАН, впоследствие е било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление №4551/31.05.2010г. от Началник група в сектор ПП-КАТ към ОДП Бургас.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания на К М (актосъставител) и от съдържанието на АУАН  (по силата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП).

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С  обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, според която санкционна норма се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв., който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително.

С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти, съдът приема, че в случая жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 13.05.2010г., около 21.13  часа, в с.Твърдица,  е управлявал МПС, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, а именно 0.55 промила. От обективна страна това нарушение е извършено чрез действие. От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като жалбоподателя е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че не трябва да управлява МПС след употреба на алкохол, но въпреки това е управлявал автомобила, с което е целял настъпването на общественоопасните последици от своето деяние. Предвид на това съдът намира, че правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление, в частта му за реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на това административно нарушение.

При така установените факти по делото съдът счита, че административнонаказващият орган правилно е оценил значимите за определяне на административните наказания обстоятелства, за нарушението по чл.174, ал.1 от ЗДвП, в частта относно наказанието лишаване от право да управлява МПС, което е довело до наказание,  правилно определено и наложено.

Цитираната разпоредба на чл.174, ал.1 от ЗДвП предвижда за такъв вид нарушение две кумулативни наказания – лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец до 1 година и глоба от 200 до 500 лв. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая за това нарушение административнонаказващият орган е определил наказание глоба в размер близък до минималния предвиден от закона - 300 лв. / в тази част  НП не е обжалвано/ и лишаване от право да управлява МПС малко над минималния предвиден от закона размер - за срок от 2 месеца. Съдът счита, че определения размер на наказанието лишаване от право да управлява МПС е справедлив, тъй като  е съобразен с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. По конкретно административно-наказващия орган е взел предвид, че личността на нарушителя е с ниска степен на обществена опасност - по делото липсват данни за предходни нарушения по ЗДвП или други противообществени прояви. С оглед на така изтъкнатите смекчаващи отговорността обстоятелства, които съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН обуславят налагане на по-леко наказание, настоящата инстанция намира, че наложеното на жалбоподателя на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца е справедливо и адекватно на тежестта на извършеното. Достатъчно е за постигане целите на административните наказания по чл.12 от ЗАНН. С оглед на изложеното наказателното постановление  в тази част се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице предпоставките за намаляне размера на наложеното наказание.

Мотивиран от гореизложените съображения, и на основание чл.63, ал.1, предл. 1 и 2 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №4551/31.05.2010г, издадено от Началник група в сектор ПП-КАТ към ОДП Бургас, в частта, с която на Д К К от гр.Бургас, к-с „**** вх.”Г”, ет.1, с ЕГН **********, на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 (два) месеца.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр. Бургас, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

                                                                        СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

ММ