Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 731 Година 25.06.2020
Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас,
ХVІ-ти състав, на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря
С. Х.
Прокурор
Христо Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 828 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
касационна жалба подадена от М.И.Н. с ЕГН ********** *** срещу решение № 34/21.02.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 28 по описа за 2020г. на Районен съд Царево. Счита
решението за неправилно, тъй като АУАН е съставен, а НП издадено в нарушение на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Оспорва съставомерността на констатираното деяние и излага
доводи за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Прави искане за отмяна на съдебното решение
и оспореното наказателно постановление.
Ответникът – Областна дирекция по безопасност на
храните - Бургас, редовно уведомен, не
изразява становище по касационната жалба
Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава
становище за основателност на касационната жалба и отмяна на обжалваното
решение и потвърденото с него наказателно постановление.
Административен съд Бургас намира, че касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
С обжалваното решение Районен съд Царево е потвърдил
наказателно постановление № 102/25.10.2019г. на директора на ОДБХ Бургас, с което на основание чл.42, ал.2 от
Закон за храните (ЗХ) на М.Н. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1 500 лв., за нарушение на чл.12 от ЗХ. За да постанови
решението си, съдът е приел, че АУАН е съставен, а НП
издадено в съответствие с разпоредбите на чл.37 и чл.47 от ЗАНН, като същите са
постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална
компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Твърденията
за допуснати нарушения в административно наказателното производство са намерени
от съда за неоснователни. По същество е обоснован извод, че е осъществен
състава на нарушението по чл. 12 от ЗХ, като фактическите обстоятелства са
безспорно установени в хода на съдебното производство и се потвърждават от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, поради което правомерно на основание
чл.42 от ЗХ е ангажирана отговорността на наказаното лице. Наложеното административно
наказание е намерено от съда за правилно определено в минимален размер,
съобразно изискванията на чл.27, ал. 1 и 2 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Според мнозинството от съдебния състав възраженията
на касатора са основателни.
От събраните по делото доказателства се
установява, че М.Н. е установена на 10.09.2019г. от контролни длъжностни лица
при ОДБХ Бургас да извършва търговия с храни – домати, грозде и мед срещу
паркинга на супермаркет „Лидл“ в гр.Царево, без обекта да бъде регистриран по
реда и условията на чл.12 от ЗХ. Нарушението е квалифицирано по чл.12 от ЗХ и за извършването му Н. е санкционирана на основание чл.42, ал.1 от ЗХ, като и е
наложена глоба в размер на 1 500,00 лева.
Закона за храните, по който е санкционирано лицето е отменен с приемането
на нов закон, със същото наименование от 09.06.2020г., като в случая не е
налице по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗХ (отм.) производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти,
регистрирани по реда на закона, които отговарят на посочени условия.
Съгласно чл.42, ал.1 от ЗХ (отм.),
който произвежда или търгува храни в обект, нерегистриран по този закон, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1500 до 2000 лв., а при
повторно извършване на същото нарушение - с глоба от 2000 до 4500 лв.
Субект на
административнонаказателната отговорност по чл.42, ал.1 от ЗХ (отм.) е
търговецът, а не конкретния продавач, които извършва търговската дейност от
негово име и за негова сметка.
Съгласно §1, т.61 от ДР на ЗХ
(отм.), „Търговец на храни“ е всяко физическо или юридическо лице,
което се занимава с търговия с храни по смисъла на т.60, а съгласно т.60 „Търговия“
е процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за
продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и
предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни.
В хода на административнонаказателното
производство, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, са направени възражения от М.Н.
срещу съставения АУАН, че в момента на проверката тя е замествала сина си,
които има издадени разрешителни. Към възражението са представени приходна
квитанция от 05.09.2019г. на община Царево, удостоверение за вписване №
47/09.11.2015г. на ОБДХ Бургас и разрешение № ТП-45/19/05.09.2019г. на Община
Царево.
Съгласно удостоверение за вписване
№ 47/09.11.2015г. на ОБДХ Бургас, К.К. е вписан в списъка на производителите,
които извършват директни доставки на малки количества суровини и храни от
животински произход до кроен потребител или до местни обекти за търговия на
дребно. Съответно в удостоверението изрично е записано, че заявителя е вписан в
Списъка на производителите на първични продукти, регистрирани в съответствие с
чл.1, ал.1 от Наредба № 26/14.10.2010г. за специфични изисквания за директни
доставки на малки количества суровини и храни от животински произход – за
пчелен мед.
Разрешение № ТП-45/19/05.09.2019г.
на Община Царево е издадено за разполагане на преместваем обект за търговска
дейност за обект „Продажба на Странджански манов мед и зеленчук“, в гр.Царево,
срещу входа на магазин „Лидл“. В разрешението е описана и представената
приходна квитанция от 05.09.2019г..
След като разрешението за
разполагане на преместваемия обект е издадено на името на Константин Киров и
безспорно той е производителя на продаваната земеделска продукция, в случая,
търговец по смисъла на § 1, т.61 от ДР на ЗХ (отм.), е той, а не неговата майка
М.Н.. В този смисъл, следва да се имат в предвид и свидетелските показания на
актосъставителя разпитан в хода на първоинстанционното съдебно производство, в
които за М.Н., се говори като продавачка, а по време на проверката е дошъл и сина
и́, който е земеделски производител.
След като по делото не се
установява М.Н. да е имало качеството на търговец, по смисъла на § 1, т.61 от
ДР на ЗХ (отм.), към момента на извършване на проверката, то не е нейно
задължението по чл.12 от ЗХ (отм.) да извърши регистрацията по ЗХ на търговския
обект, за които е издадено разрешение за поставяне на К.К.. Съответно тя не се
явява и субект на нарушенията по чл.42, ал.1 от ЗХ (отм.) и неправилно е
ангажиране нейната административнонаказателна отговорност.
Като е стигнал до изводи различни от изложените
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното
наказателно постановление.
Мотивиран от горното,
Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
34/21.02.2020г., постановено по н.а.х.д. № 28/2020г. по описа на Районен съд Царево и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление наказателно постановление № 102 издадено на 25.10.2019г. от директора
на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.о.м. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
от съдия Веселин Енчев
по н.а.х.д. № 828/2020 година
Не
съм съгласен с мотивите и диспозитива на решението.
М.Н.
е наказана за това, че при осъществена проверка на 10.09.2019 година в град
Царево е констатирано, че извършвала търговия с храни – домати, грозде, мед -
срещу паркинга на супермаркет „Лидл“, без обектът, чрез който е осъществявала
търговската си дейност, да е регистриран при реда и условията на чл. 12 от
Закона за храните (отм.).
Според
мнозинството на касационния състав, субект на отговорността по чл. 42 ал.1 от
Закона за храните (отм.) може да бъде само търговец, но не и конкретен продавач,
който извършва търговската дейност от негово име и за негова сметка.
Мнозинството е кредитирало възражението на госпожа Н., че в момента на
проверката е замествала сина си – Костадин К., вписан в Списъка на
производителите на първични продукти, съгласно удостоверение от 09.11.2015
година на ОДБХ – Бургас и на името на когото от Община Царево е издадено
разрешение от 05.09.2019 година за разполагане на преместваем обект за
търговска дейност срещу входа на магазин „Лидл“ в град Царево.
Не
споделям тезата на мнозинството, че субект на нарушението по чл. 42 ал.1 от
Закона за храните (отм.) може да бъде само лице, притежаващо качеството
„търговец“, по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, при ограничението по чл. 2
т. 1 от Търговския закон. Нормите на § 1 т. 60 – 61 от ДР на Закона за храните
(отм.), в случая специални по отношение на разпоредбите на Търговския закон,
дават легални определения на понятието "търговия" - процес на внос,
износ, съхранение, транспорт, продажба
и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено
хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни,
както и на понятието "търговец на храни" - всяко физическо или
юридическо лице, което се занимава с търговия с храни по смисъла на т. 60.
Съгласно
чл. 42 ал.1 от Закона за храните (отм.), който
произвежда или търгува храни в обект, нерегистриран по този закон, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1500 до 2000 лв., а при
повторно извършване на същото нарушение - с глоба от 2000 до 4500 лв. Така
формулираната санкционна норма предвижда отговорност за всяко едно физическо
лице, тъй като отговорността на юридическите лица и едноличните търговци е
регламентирана изрично в разпоредбата на чл. 42 ал. 2 от Закона за храните
(отм.).
Санкционираното
лице Н. не е „търговец“ по смисъла на Търговския закон, но предвид дейността,
която е развивала, се явява именно „търговец на храни“ по смисъла на специалния
Закон за храните (отм.) и може да бъде субект на отговорността по чл. 42 ал. 1
от закона.
По
делото е било спорно дали М.Н. е осъществявала дейността от свое име или от
името на сина си Костадин К.. Считам, че в производството по налагане на
наказанието и при оспорването му пред РС санкционираното лице не е представило
каквито и да е доказателства, че е осъществявало дейността си от името и за сметка на производителя К..
Налице са единствено твърдения в тази насока, възприети от мнозинството на
касационния състав, които приемам като упражняване на защитна теза от Н.. Във
възражението срещу съставения АУАН Н. е посочила, че в „момента на проверката“
е замествала сина си „за първи път“ (лист 14 от н.а.х.д. № 28/2020 година). В
съставения АУАН, обаче – в частта „обяснения и възражения на нарушителя“ – тя е
посочила „продавам от 3 дни“, без да излага никакви твърдения за извършването
на продажбите от името и за сметка на трето лице, каквато би била
естествената/логичната ѝ житейска позиция, ако е осъществявала дейност от
името и за сметка на сина си К. (лист 11 от н.а.х.д. № 28/2020 година).
Отделно,
считам, че от жалбоподателя не са ангажирани каквито и да е доказателства и за
идентичност между местоположението на обекта (сергията), от която тя е
осъществявала дейността си, и местоположението на преместваемия обект,
поставянето на който е било разрешено на К.. Според разрешението, издадено от
общината, на К. е било разрешено поставяне на обект „срещу входа на магазин
„Лидл““ (лист 17 от н.а.х.д. № 28/2020 година). Според съставения АУАН, обаче,
продажбите са извършвани „срещу паркинга на супермаркет „Лидл““, като от
приложената снимка се констатира, че обектът е разположен върху тротоар на
улица, без за разполагането му да е представена скица с точното му
местоположение, утвърдена от общината (лист 8 и 39 от н.а.х.д. № 28/2020 година).
Съгласно
чл. 12 ал. 1 от Закона за храните (отм.), производство и търговия с храни в
страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона.
Обектът,
в който е установена продажбата на хранителни продукти от М.Н., не е бил
регистриран по реда на чл. 12 ал. 1 от Закона за храните (отм.) – нито на нейно
име, нито на името на Костадин К.. На името на К. от общината е издадено
единствено разрешение за разполагане на преместваем търговски обект, чието
местоположение не е установено да съвпада с местоположението на обекта на Н., а
предвид направените възражения доказателствената тежест в тази насока е била
възложена именно върху жалбоподателя.
Доколкото
твърденията на наказващия орган за констатирания отрицателен факт – липса на
регистрация на обекта, в който е била извършвана търговия с храни, по смисъла
на Закона за храните (отм.) – не са били опровергани от санкционираното лице,
РС законосъобразно е потвърдил издаденото наказателно постановление. Затова
решението му следва да бъде оставено в сила.
СЪДИЯ: В.
Енчев