Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………23.10.2020 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав
На………двадесет
и пети септември…….…….……………..……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Теодор П.…..………………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от……………..…………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 5444……по описа за……..….….…………2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът С.П.С. твърди, че съгласно нот.акг за
покупко-продажба на недвижим имот № 150, т.И, рег.№ 3202, д№ 287 / 09.12.2011
г. е собственик на обект № 4 по КККР, представляващ Бутик № 4, намиращ се в сутерена
на масивна обществено-стопанска сграда № 1 по схема на АГКК, построена с
отстъпено право на строеж в ПИ с идентификатор 68850.503.561, с предназначение
на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, който
бутик представлява самостоятелен обект в сграда в идентификатор
68850.503.561.1.36 и е със застроена площ от 17,50 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имот № 68850.503. 561.1.37 и
имот № 68850.503.561.1.35, под обекта : няма, над обекта: няма, по схема на
АГКК - СГКК - Стара Загора, и при граници на бутика по нот.акт: от север -
коридор, от изток - бутик № 3, от юг - бул.“Цар Симеон Велики № 4 и от запад -
бутик № 5, заедно с прилежащите на бутика идеални части от 14 бр.бутици в
сутерена на сградата помещения, а именно: санитарен възел с преддверие и две
клетки, стая за почивка на персонала и коридор, заедно с прилежащите му
съответни ид.части от общите части на цялата сграда съгласно чл.38 от ЗС, както
и съответното право на строеж върху ПИ, в който е построена сградата.
На 01.10.2019 г. узнал, че собствениците на другите
обекти в етажната собственост, а именно: Иван Василев Любенов, собственик на
бутик № 6, В.Ж.П., собственик на бутик №10, Росен Димитров Трендафилов,
собственик на бутик №5, М.Д.М., собственик на бутик №7, З.С.Д., собственик на
бутик №14, С.П.Ж., собственик на бутик №9, М.П.М., собственик на бутик №8 и Новачко
Филипов Новачков, собственик на бутик №1,2, 3 и 11 в качеството на собственици
на обекти в Бизнес център „Европа” гр.Стара Загора бул.”Цар Симеон Велики”№
105, вх. 0 ет. - 1 , поземлен имот с идентификатор 68850.503.561.1 /в отсъствие
на други собственици, включително и на ищеца/ са взели следните решения:
Собствениците на бутиците дават своето съгласие за преместването на преградните
стени от гипсокартон и стъклопакети /които били носещи стени/ в моментното им
състояние към днешна дата, дават за ползване освен основната площ на бутиците и
общите части, включваща и санитарен възел и две клетки - стая за почивка на
персонала и коридор, както и със съответните идеални части от общите части на
цялата сграда, съгласно чл.38 от ЗС и от правото на строеж дават съгласие за
проект - достъпна среда, потвърждават съгласието си за експлоатация и поддръжка
на видео наблюдение в Търговските обекти и общите части, потвърждават съществуващия
правилник за вътрешен ред, потвърждават разпределението на рекламната площ в
процентно съотношение спрямо площта на бутиците.
Ищецът счита, че всички решения, взе по-горе са
незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Сочи, че били нарушени чл.13,
чл.15 във връзка с чл.17, ал.1 т.2 от ЗУЕС, а именно липсвало валидно взето
решение за свикване на общо събрание съгласно чл. 13 от ЗУЕС - общото събрание
не било свикано по предвидения от Закона ред, тъй като - липсвала покана до
етажните собственици в предвидения от Закона срок. Лично ищецът не бил уведомен
по надлежния ред за свикване на събранието, въпреки, че уведомил писмено етажните
собственици да го уведомяват за свикване на събрание и всякакви други въпроси
на посочената от него електронна поща или на мобилния му телефон., за което
представял и писмени доказателства. Освен това решенията на общото събрание на
етажната собственост не били взети с предвидения кворум съгласно разпоредбите
на чл. 15, ал.1 от Закона, тъй като с едно от решенията се вземало решение за
промяна в разпределението на общите части и в правото на ползване на същото,
което следвало да е с единодушно съгласие на всички собственици, представляващи
100% от общите части на сградата.
Като собственик на магазинно помещение той бил
възпрепятстван ефективно да си упражнява правото на собственост, тъй като в
търговския обект, притежателите на самостоятелни обекти самоволно били
преместили стените, като в резултат на това били завзели по-голямата част от
коридорите, което възпрепятствало ефективното ползване на обекта му.
Отделно от това ищецът сочи, че в протокола било
посочено кои собственици присъстват, без да е отразено колко идеални части от
общите части на сградата представляват, за да се удостовери: законно ли е ОС на
ЕС, налице ли е необходимият кворум, съгласно чл.17 ЗУЕС, за да се
материализира в решение всяка една от точките в посочения дневен ред. Дневният
ред на ОС бил представен като даване на съгласие за извършени от Новачков и
вече констатирани от компетентните органи закононарушения, удостоверени с
експертизи на вещи лица. Не било посочено с колко реални идеални части от
общите части на сградата е обективирано и материализирано това съгласие,
представено като решения на ОС на ЕС и налице ли е необходимото мнозинство,
съгласно чл.17 от ЗУЕС.
Искането е да
се постанови съдебно решение на основание чл. 40 ал. 1 от ЗУЕС като се отменят
така взетите на Общото събрание на етажната собственост на обособена част от
бизнес сграда, търговски център „Европа”, гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон
Велики” № 105 вх. 0 по протокол от 25.09.2019год. като незаконосъобразни.
Претендира са разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата
молба по чл. 131, ал. 1 ГПК от управителя на ЕС Новачко Новачков. Твърди се, че
исковата молба не била подадена в срок – ищецът се запознал с протокола от ОС
на 01.10.2019 г., в предвидения 7-ем дневен срок за обжалване, /според
цитираните от него обстоятелства в исковата молба/, но е подало възражение на
05.10.2019 г. след изтичане на срока по чл.16, ал.9. Общото събрание било
свикано на основание чл.12, ал.2 и ал.5 от ЗУЕС, както и на основание, че
избраният преди няколко години Управител /С.П.С./ не изпълнявал задълженията си
по чл. 23, ал.1 и 2. Лицето С.П.С. бил уведомен съгласно чл.13, ал. 3 устно
лично от собственика Новачко Новачков в установения срок. На въпроса ще
присъства ли на събранието отговорил може да присъствам, може и да не
присъствам“. След това на излизане от етажната собственост демонстративно
скъсал сложената обява на входа за провеждане на ОС. Относно провеждането ОС,
във връзка с чл.15, ал.1, от ЗУЕС ответникът сочи, че присъствието на 11
собственици на бутици, при общ брой 14 на етажната собственост, формира повече
от 67% на идеалните части от общите части. Съотношението на общата площ на
обектите на присъствалите на събранието е 204,5 м2 ,а на останалите 43,5 м2,
което представлява над 80% и ако се преобразува съгласно чл17, ал.4 ще се
получи почти същият процент. Решенията отговаряли на изискванията на чл.17,
ал.7, т. от 1 до 6 ЗУЕС. В протокола било записано, че става въпрос за ползване
на общите части, което отговаря на изискванията на чл.17, г.6.,а не за
преразпределение на общите части, както е записано в исковата молба. В
представените документи /искова молба, възражение/ от ищеца, той категорично
отхвърлял решенията на проведеното на 25.09.2019 г. ОС, но припознавал в тях г-н
Новачков, като управител на етажната собственост, което резонно може да се
тълкува, че приема тези решения. Моли за отхвърляне на иска.
Старозагорски
районен съд, като съобрази правните доводи на страните, събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Предявен е конститутивен иск с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
От представените по делото от ищеца писмени
доказателства - Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 150, том
ІІ, рег. № 3202, дело № 287 от 09.12.2011 г. на Нотариус с рег. № 086 на НК, с
район на действие – Районен съд – гр. Стара Загора /л. 8 от делото/, се
установява, че същият е собственик на самостоятелни обекти в процесната етажна
собственост. Изводът, който се налага е, че иска за отмяна на решенията на
проведеното на 25.09.2019 г. Общото събрание на Етажната собственост, е
предявен от легитимирано лице.
От представените с исковата молба писмени доказателства
се установява, че на 25.09.2019 г., е било проведено Общо събрание на
собствениците на Етажната собственост на търговски обекти находящи се в в
сграда на бул. „Цар Симеон Велики“ № 105, ет. 0 /сутерен/ по покана /л. 19 от
делото/. За проведеното събрание е бил изготвен Протокол, от който, се
установява, че Общото събрание е разглеждало следния дневен ред и взело редица
решения описани в протокола /л.20-22 от делото/, вкл. Правилник за вътрешния
ред /л. 23 от делото/. На 05.10.2019 г. ищецът отправил възражение срещу
протокола за проведеното Общо събрание /л. 46 от делото/.
Ищецът е отправил писмо /уведомление/ до собствениците
на обекти в етажната собственост за получаване на покани, уведомления и др.,
като е посочил адреси за тяхното получаване /л. 17 -18 от делото/.
По делото е представена от Община Стара Загора
преписката по регистрация на процесната етажна собственост в сутерена /л. и протокол от Общо събрание на собствениците
на самостоятелни обекти в сградата на адрес: бул. „Цар Симеон Велики“ № 105, ет.
1-6 /без сутерена/ /л.91-92 от делото/.
Ицещът оспорва, като незаконосъобразни приетите на
процесното ОС на ЕС решения, поради нарушение на процедурните правила,
предвидени в ЗУЕС за свикване и провеждане на ОС, като излага подробни
съображение в тази насока. Твърди, че противно на отразеното в протокола за
проведеното събрание, поканата не е била оповестена по законоустановения ред,
не бил спазен законоустановения срок за оповестяване и отправяне на поканата.
Не ставало ясно, кое лице и в какво качество е свикало събранието, както и как
е изчислен необходимия кворум за провеждане на събранието.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест
в гражданския процес, ищецът следва да докаже, че е собственик на самостоятелен
обект в процесната сграда - Етажна собственост, както и че атакуваните решения
са взети на проведеното на 25.09.2019 г. Общо събрание на процесната ЕС. В
тежест на ответната страна е да докаже, че при вземане на решенията са спазени
правилата за свикване и провеждане на общото събрание, и за вземане на решения
от същото, регламентирани в ЗУЕС. С доклада по делото, съдът е указал тежестта
на доказване на страните по делото. Въпреки указанията на съда до ответниците и
указаната доказателствена тежест, ответниците не посочиха никакви доказателства
по делото, освен копие от публикация в интернет, която се твърди да е от ищеца
/л. 65 от делото/.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, „Общото
събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото
събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата
не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не
по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват
върху поканата от лицата, които свикват общото събрание...“. В чл. 13, ал. 3 ЗУЕС се дава възможност на собственици, които не ползват имота си или отсъстват
за повече от един месец да бъдат уведомявани по телефона при спазване на
определена процедура за отразяване на уведомяването или по електронна поща. До
приключване на производството по събиране на доказателствата, по делото бе
представена единствено самата покана, но не и всички останали доказателства за
свикване на процесното Общо събрание.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният иск, предмет на разглеждане на настоящото
дело, черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, според
която всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на
общото събрание, и има за предмет установяване законосъобразността или
незаконосъобразността на проведено Общо събрание на етажна собственост. Съгласно
чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, молбата се подава пред районния съд по местонахождението на
етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на
чл. 16, ал. 7. В последната разпоредба, във вр. и с ал. 6, е предвидено, че
председателят на управителния съвет /управителят/ в 7-дневен срок от
провеждането на събранието поставя на видно и общодостъпно място на входа на
сградата съобщение за изготвянето на прото-кола. За поставяне на съобщението се
съставя протокол от председателя на управителния съвет /управителя/ и един
собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото
на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на ОС, заверен с
надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията към него, се предоставят на собствениците,
ползвателите или обитателите /при поискване/. В случая дори е без значение на
коя дата процесният протокол от 25.09.2019 г. е предоставен на молителя /макар,
че ответникът в отговора на исовата молба сочи датата 01.10.2019 г., което се
признава от ищеца/, тъй като исковата молба е подадена на 17.10.2019 г., т.е.
преди изтичане на едномесечен срок считано от деня на провеждане на ОС. При
това положение, следва да се приеме, че молбата е подадена в преклузивния срок
по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС – на 17.10.2019 г., и е предявена от надлежна страна -
собственик на самостоятелен обект в етажната собственост.
Следва да се има предвид, че при предявен
конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която
е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата
молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните
актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е
исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания
/така решение № 58/25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013 г., I г.о./.
Поради това настоящият съд счита, че следва да бъдат разгледани единствено
възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в
исковата молба. Възраженията на ищеца най-общо могат да се разделят на две
групи: 1. нарушена процедура по свикването и провеждането на общото събрание;
2. нарушени изисквания за приемане на всяко едно от отделните решения.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответникът не
успя да проведе успешно доказване, че процесното Общото събрание е свикано при
спазване на изискванията на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС.
Съгласно чл. 12, ал. 1 - 6 ЗУЕС са регламентирани пет
начина за свикване на общо събрание на етажната собственост - първият се отнася
до нововъзникнала етажна собственост /чл. 12, ал. 6 ЗУЕС/, следващите три
начина са съответно по инициатива на управителния съвет /управителя/, от
контролния съвет /контрольора/ или по писмено искане на собственици с най-малко
20 % идеални части от общите части на сградата /чл. 12, ал. 1 – 3 ЗУЕС/. Петият
начин е по почин на всеки един от собствениците или ползвателите в неотложни
случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо
събрание чл. 12, ал. 5 ЗУЕС/.
Нормите на чл. 13, ал. 1-8 ЗУЕС подробно регламентират
реда за свикване на ОС. Според чл. 13, ал. 1 ЗУЕС общото събрание се свиква
чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се
поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни
преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа.
Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от
лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото
събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след
датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа
след поставянето й. Съгласно чл. 13, ал. 7 ЗУЕС в поканата се посочват дневният
ред на общото събрание, датата, часът и мястото на провеждането му.
Нормите на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС са императивни и
нарушаването им има за последица незаконосъобразност на решенията на ОС на ЕС
/така решение № 260098/15.07.2020 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 689/2020
г./.
При изчерпателно посочване на кръга от лица, имащи
право да свикат ОС в различните изброени хипотези, е въведена и рестрикция за
съдържанието на поканата. В този смисъл за етажните собственици е от значение,
дали ОС е свикано от лице/лица, имащи право на такава инициатива, мястото на
провеждане на ОС, датата и часа на ОС, дневния ред на ОС, тъй като в
правомощията на ОС е да вземе решения, пряко засягащи интересите на
собствениците на самостоятелни обекти в ЕС. От кого изхожда инициативата се съди
от поканата, тъй като според чл. 13 ЗУЕС тя трябва да е подписана от лицата,
които свикват общото събрание /вж. решение № 12/19.02.2015 г. на ВКС по гр.д. №
5368/2014 г., I г.о./. Както бе посочено по-горе, по делото бе представена
единствено покана за насроченото ОС без обаче дори да се съдържа дневния ред в
нея. Не бе представен протокол за поставянето й на съответните за това места в
ЕС, с отбелязани дата и час на поставянето, с подпис на лицата, присъстващи при
залепване на поканата. Датата и часът на поставянето
задължително следва да се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват
общото събрание, за което се съставя протокол. Предвид гореизложеното, съдът
намира, че етажните собственици не са били уведомени за свикването на ОС на ЕС
на 25.09.2019 г., което води до извод за неспазване на изискването на чл. 13,
ал. 1 ЗУЕС и се приравнява на липсата на покана.
Следва да се посочи още, че часът на
разлепване на поканата за свикване на ОС, следва да бъде отразен именно в
поканата, а не в протокола към нея, поради което и неотбелязването на часа в
поканата се счита за нарушение, което не е направено в случая. В този смисъл е
и решение № 149/16.07.2013 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 1210/2013 г., I г.о., в което се сочи следното: „Според разпоредбата
на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС „Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от
лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно
място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в
неотложни случай- не по-късно от 24 часа. Датата и часът задължително се
отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се
съставя протокол“. Действително, в закона съществува неяснота по въпроса коя
дата и час следва да се отбележат върху поканата според чл. 13, ал. 1, изр. 2
от ЗУЕС - датата и часът на провеждане на общото събрание или датата и часът на
поставянето на поканата на видно и общодостъпно място на входа на сградата.
Настоящият състав на ВКС счита, че разпоредбата на чл. 13, ал. 1, изр. 2 от ЗУЕС е в смисъл, че върху поканата следва да се отбележат датата и часа на
нейното поставяне на видно и общодостъпно място на входа на сградата. Това е
така, тъй като именно с това отбелязване се удостоверява спазването на
предвидените в чл. 13, ал. 1 ЗУЕС срокове за поставяне на поканата преди датата
на провеждане на общото събрание /7-дневен и 24-часов/. Това тълкуване на
закона се налага и от факта, че е нелогично и ненужно датата и часът на
провеждането на общото събрание допълнително да се отбелязват на поканата от
лицата, които свикват общото събрание, тъй като тези дата и час са част от
съдържанието на самата покана“ /така и решение № 260047/18.08.2020 г. на Бургаски
окръжен съд по в.гр.д. № 1312/2020 г./.
Отделно от това тези обстоятелства могат да бъдат
установявани в процеса само с писмени доказателства, като събирането на гласни
доказателства за факт, за който законът изисква да се удостовери чрез съставяне
на писмен документ, е нарушение на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК
/така решение № 295/11.10.2012 г. по гр.д. № 212/12 г. на ВКС, І г. о./.
Независимо колко отделни основания за
незаконосъобразност на решението са посочени в исковата молба, искът по чл. 40 ЗУЕС е един. В този смисъл са определение № 588/18.07.2014 г. на ВКС по ч.гр.д.
№ 4046/2014 г., ІV г. о.; решение № 37/20.04.2016 г. на ВКС по гр.д. №
4432/2015 г. на I г.о. Когато решението е засегнато от порок при свикване и
провеждане на Общото събрание и формиране на волята, то решението се отменя
изцяло. Когато порокът е в съдържанието на решението и касае само отделна част
от него, на отмяна подлежи само тази част. Следователно, при извод за нарушения
на реда за свикване и провеждане на Общото събрание, на отмяна подлежат всички
атакувани решения, взети на това Общо събрание. Разпоредбите на ЗУЕС, касаещи
свикването и провеждането на общото събрание, са императивни, поради което и
неспазването им обуславя незаконосъобразността на приетите решения от ОС.
Всичко изложено до тук води до краен
извод, че предявеният иск е основателен поради допуснати нарушения при
свикването на ОС, проведено на 16.07.2019 г., поради което не следва да се
обсъждат доводите на ищеца за нарушения при провеждането на това общо събрание,
както и възраженията за материална незаконосъобразност на приетите решения по
дневния ред на събранието /така и решение № 260047/18.08.2020 г. на Бургаски
окръжен съд по в.гр.д. № 1312/2020 г., в което е прието, че само на това основание, поради неспазване на
императивна норма относно свикването на общото събрание, взетите решения на
това общо събрание се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени,
независимо от доводите за тяхната незаконосъобразност поотделно за всяко от
решенията/.
Затова и без да
обсъжда възраженията против отделните решения, взети на ОС от 25.09.2019 г. по
същество, съдът счита, че тези решения следва да бъдат отменени изцяло поради
незаконното свикване на ОС, в нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС,
поради което атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него – постановено
ново, с което да бадат отменени изцяло взетите на ОС решения от 25.09.2019 г.
По отношение на възраженията на ответниците досежно
допустимостта на иска следва да се посочи, че дори да се приеме, че процесната
етажна собственост не съществува по арг. от чл. 8, ал. 2 ЗУЕС резултатът по
делото би бил същият, а искът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС не е недопустим.
Неспазването на различни правила от предвидените не е
равностойно, но специалният закон /ЗУЕС/ не определя кои пороци водят до
нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в
рамките на съдебното производство по чл. 40 ЗУЕС, което включва специфични
правила /така определение № 157/25.09.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2621/2020 г.,
I г. о./.
Съгласно решение № 39/19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., І г.о., решение № 122/06.11.2019 г. на ВКС по т.д. № 1830/2018 г., I т.о., решенията на ОС на ЕС са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Налице е специална уредба относно процедурата за вземане на тези решения /ЗС, ЗУЕС/, спазването на която е основание за действителността на решенията. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на решенията на ОС на ЕС, които по правната си същност не са сделки и за тях не намира приложение ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересованото лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на ЕС е съдебен, ограничен със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаване на решението, извършено по реда за уведомяването на събранието - чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Извън определения срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Дадено е разрешение, че тук е неприложим принципа нищожност да се установява без срок. Съгласно така даденото разрешение, настоящият съд, приема, че по възраженията за нищожност и незаконосъобразност се прилагат правилата на ЗУЕС, включително и чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, т.е. само в срока по този текст може да си иска отмяна на решенията на ЕС, независимо от това дали се твърди нищожност или незаконосъобразност.
Дори според част от съдебната практика на ВКС решението
на общото събрание на ЕС е нищожно когато редът на ЗУЕС е изключен, защото
етажна собственост не съществува или дори да съществува, е налице
отклонението от чл. 2 или изключението от чл. 3 ЗУЕС; общото събрание е упражнило
правомощие, каквото от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС не произтича; или липсва /не е
взето/ решение, въпреки че така е отразено в протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС
/така определение № 309/22.07.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1396/2020 г., III
г.о., решение № 53/11.03.2016 г. на ВКС
по гр.д. № 4753/2015 г., III г.о., определение №
151/05.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4443/2019 г., IV г. о./. Доколкото обаче в
ЗС и в ЗУЕС не са регламентирани специални основания за нищожност на решенията
на общото събрание на етажната собственост, е прието, че защитата срещу
порочните решения, включително нищожните, може да бъде осъществена само по
специалния ред, предвиден в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС - чрез иск, предявен в 30-дневен
срок от получаване на решението /така определение № 137/04.08.2020 г. на ВКС по
ч.гр.д. № 1267/2020 г., I г.о./.
Казаното дотук означава, че независимо от това, коя
практика на ВКС би се възприела и дали решенията ще бъдат приети за нищожни или
незаконосъобразни съгласно така дадените разрешения общото по тях е единствено,
че по възраженията за нищожност и незаконосъобразност се прилагат правилата на
ЗУЕС, включително и чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, т.е. само в срока по този текст може да
си иска отмяна на решенията на ЕС, независимо от това дали се твърди нищожност
или незаконосъобразност. Резултатът по делото обаче винаги би бил един и същ –
отмяна на решенията на Етажната собственост.
Поради това във всички разгледани от ВКС случаи искът
по чл. 40 ЗУЕС е допустим независимо от това дали е спазена разпоредбата на чл.
8, ал. 2 ЗУЕС и единственото възражение на ответниците в тази връзка се явява
неоснователно.
По разноските:
Конститутивният иск с правно основание чл. 40 ЗЕУС е
неоценяем /така определение № 625/07.12.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4228/2015 г.,
I г. о./.
С оглед изхода на делото и направеното
искане, на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски в първоинстанционното производство в размер на сумата от 200,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за
един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца
и адв. И.П. за сумата от 850,00 лв. от които са
били реално заплатени 200,00 лв. по признания на ищеца и адв П. обективирани в споразумителен
протокол, /л. 103 от делото/. Договорът между ищеца и адв. Ива И., според който
ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство
в размер на сумата от 180,00 лв. е неотносим, защото както се посочи се дължи
възнаграждение за един адвокат. Съгласно ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер, но договореното по настоящето дело адвокатско
възнаграждение е под този минимален размер, изчислен съобразно чл. 7, ал. 1, т.
4 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /а именно
300,00 лв./, и не може да бъде намален още. На ищеца следва да бъде заплатена и
сумата от 81,50 лв. представляваща държавна такса по делото.
Претенциите за всички останали разноски
– транспортни разходи, пощенски разходи, разходи за нощувки, разходи за
нотариални покани /отправени спрямо лица, които не участват в производството/, разходи
за частни експертизи, канцеларски консумативи са неоснователни, тъй като не са
разноски за производството съгласно трайната практика на ВКС обективирана
най-вече в решение № 189/20.06.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5193/2013 г., IV г.о.
В посочения съдебен акт на ВКС е прието, че отговорността за разноски е
уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването на
неоснователен или недопустим иск и включва само внесените такси и
възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е ограничена,
защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по
делото /напр. пътните разноски за явяването
на страните пред съда/ и е обективна, защото ищецът отговаря без вина,
стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото. Така и напр.
определение № 379/16.10.2018 г. на ВКС по
ч.гр.д. № 3121/2018 г., III г.о. /и сочената в него съдебна практика/, решение
№ 192/25.06.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5663/2013 г., IV г. о., определение №
697/29.10.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3880/2015 г., IV г. о.
Същото е разбирането и на
административните съдилища - разноските следва да се разбират като суми, които
страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса,
докато разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните
процесуални представители по събиране на доказателствата - изготвяне на копия
от документи, банкови такси, телефонни разговори, транспорт, разходи по повод
пътуване до седалището на компетентния съд и др. подобни не представляват разноски
по смисъла на чл. 143 АПК, подлежащи на присъждане и стоят извън обхвата на
отговорността за разноски /така решение № 7087/18.05.2012 г. на ВАС по адм.д. №
48/2011 г., решение № 3568/13.03.2014 г. на ВАС по адм.д. № 2459/2013 г., решение
№ 15209/19.11.2013 г. на ВАС по адм.д. № 7308/2012 г./. В определение № 1468/06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. №
378/2016 г., IV о. ясно се сочи, че заплатените суми за билети за какъвто и да
е транспорт - автомобилен, железопътен, воден, въздушен, не се включват в
разноските по производството, макар и да са разход. Всяка страна сама си
преценява как и кога да пътува, дали да се яви по делото лично или чрез
пълномощник. Разходите за човекопътувания, както и т.н. загуби от ползи, не се
включват в понятието „съдебни разноски“ и не са разноски по производството по
смисъла на закона. В определение №
9937/15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16165/2013 г., VII о., се сочи, че
фактическите действия на страните по събиране на доказателствата, които да
представят по делото, командировки, пътни разноски и пр. не представляват
такива разноски. Заплащането на разходи по повод пътуване до седалището на
компетентния съд също е извън обхвата на отговорността за разноски, отделно от
това - личното явяване на страната не е задължително - сравни чл. 142, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и чл. 224 и чл. 269, ал. 1 НПК.
Паричната сума внесена като гаранция по
обезпечението ще бъде възстановена на ищеца при отмяна на обезпечението.
Така мотивиран и на
основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ,
на основание чл. 42, ал. 2 ЗУЕС
всички взети решения от 25.09.2019 г. на Общото събрание на Етажната
собственост на сграда с идентификатор 68850.503.561, с административен адрес:
гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон
Велики“ № 105, ет. 0 /сутерен/, обективирани в протокол от същата дата - 25.09.2019
г.
ОСЪЖДА
етажните собственици от Етажната собственост на сграда с идентификатор
68850.503.561, с административен адрес: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон
Велики“ № 105, ет. 0 /сутерен/ както следва: Г.А.Н., „Треком 21“ ЕООД, ЕТ „ВелиС.Иван
Любенов“, М.Д.М., М.П.М., С.П.Ж., В.Ж.П., М.Н.Х., А.А.З., З.С.Д. да заплатят на
Слав П.С., ЕГН: *********** и адрес: *** сумата от общо 281,50 лв. /двеста
осемдесет и един лева и петдесет стотинки/ разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: