Присъда по дело №396/2020 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1
Дата: 19 април 2021 г.
Съдия: Пламен Попов
Дело: 20204000600396
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Велико Търново , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:ПЛАМЕН ПОПОВ

МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
и прокурора Таня Недкова Иванова (АП-Велико Търново)
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПОПОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20204000600396 по описа за 2020 година
въз основа на данните по делото и на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 във
вр. с чл. 334, т. 2 от НПК
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 4 от 18.01.2019 г. по НОХД № 505/2017 г. по
описа на Русенски окръжен съд, вместо което
ПРИЗНАВА подсъдимия П. С. А., роден на 29.10.1964 г. в с. Голямо
Враново, община Сливо поле, област Русе, живущ в гр. Русе, с виеше
образование, женен, неосъждан, с ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това, на
неустановена дата през периода месец март 2016 г. - 09.05.2016 г. в село
Бръшлен, обл. Русе, да е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвъкупление по отношение на повече от две малолетни
лица - А. Д. А., родена на 02.11.2005 г., Ю. М. Ф., родена на 24.07.2003 г. и Е.
Е. Г., родена на 19.06.2006 г., поради което го ОПРАВДАВА по така
повдигнатото му обвинение по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК.
1
ПРИЗНАВА подсъдимия П. С. А., със снета по делото самоличност, за
НЕВИНЕН в това, на неустановена дата през периода месец март 2016 г. -
09.05.2016 г. в село Бръшлен, обл. Русе да е извършил действия с цел да
възбуди полово желание без съвъкупление по отношение на лице,
ненавършило 14 - годишна възраст - А. Д. А., родена на 02.11.2005 г., поради
което го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение по чл. 149, ал. 1,
пр. 1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия П. С. А., със снета по делото самоличност, за
НЕВИНЕН в това, на неустановена дата през периода месец март 2016 г. -
09.05.2016 г. в село Бръшлен, обл. Русе, да е извършил действия с цел да
възбуди полово желание без съвъкупление по отношение на лице,
ненавършило 14 - годишна възраст - Е. Е. Г., родена на 19.06.2006 г., поради
което го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение по чл. 149, ал. 1,
пр. 1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия П. С. А., със снета по делото самоличност, за
НЕВИНЕН в това, на неустановена дата през месец декември 2015 г. в село
Бръшлен, обл. Русе, да е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвъкупление по отношение на лице, ненавършило 14 -
годишна възраст - Т. Р. Г., родена на 09.05.2003 г., като блудството е
извършено чрез употребата на сила, поради което го ОПРАВДАВА по така
повдигнатото му обвинение по чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия П. С. А., със снета по делото самоличност, за
НЕВИНЕН в това, през периода 06.10.2015 г. - 23.06.2016 г. в село Бръшлен,
обл. Русе и в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на 42
пъти, да е държал на компютърни системи (чрез информационна технология),
порнографски материали, за създаването на които са използвани лица, които
изглеждат като ненавършили 18 години, както следва:
1. На стационарен компютър марка „НР”, модел „DC 7700”, със сериен
номер S/N: CZC7201 VPN на логически дял, обозначен като (С:) 25 броя фото
/графически/ файла с наименования и данни, както следва:
[000016].jpg, размер: 4096, дата на създаване: 06.10.2015, дата на
изтриване: 06.10.2015;
2
[000035].jpg, размер: 3072, дата на създаване: 11.07.2015, дата на
изтриване: 11.07.2015;
[000041].jpg, размер: 2560, дата на създаване: няма данни, дата на
изтриване: 11.07.2015;
[000120].jpg, размер: 4096, дата на създаване: няма данни, дата на
изтриване: 06.10.2015;
[000122].jpg, размер: 2560, дата на създаване: 11.07.2015, дата на
изтриване: 11.07.2015;
[000146].jpg, размер: 3584, дата на създаване: 06.10.2015, дата на
изтриване: 06.10.2015;
[000604].jpg, размер: 5120, дата на създаване: 06.10.2015, дата на
изтриване: 18.06.2016;
[000683].jpg, размер: 2048, дата на създаване: 06.10.2015, дата на
изтриване: 06.10.2015;
[000689].jpg, размер: 3584, дата на създаване: 11.07.2015, дата на
изтриване: 11.07.2015;
[000717].jpg, размер: 3584, дата на създаване: 06.10.2015, дата на
изтриване: 06.10.2015;
[000720].jpg, размер: 3584, дата на създаване: 06.10.2015, дата на
изтриване: 06.10.2015;
[000764].jpg, размер: 11776, дата на създаване: няма данни, дата на
изтриване: 06.10.2015;
[000991]-jpg, размер: 31232, дата на създаване: 11.07.2015, дата на
изтриване: 11.07.2015;
[002483].jpg, размер: 9728, дата на създаване: 11.07.2015, дата на
изтриване: 11.07.2015;
[002484].jpg, размер: 9728, дата на създаване: 11.07.2015, дата на
изтриване: 11.07.2015;
[002623].jpg, размер: 11264, дата на създаване: 06.10.2015, дата на
изтриване: 06.10.2015;
[002661].jpg, размер: 7168, дата на създаване: 06.10.2015, дата на
изтриване: 06.10.2015;
[002732].jpg, размер: 12288, дата на създаване: 06.10.2015, дата на
изтриване: 06.10.2015;
[004579].jpg, размер: 2560, дата на създаване: 06.10.2015, дата на
3
изтриване: 06.10.2015;
[004637].jpg, размер: 7680, дата на създаване: 06.10.2015, дата на
изтриване: 06.10.2015;
[004650].jpg, размер: 8192, дата на създаване: 06.10.2015, дата на
изтриване: няма данни;
[005185].jpg, размер: 4096, дата на създаване: 06.10.2015, дата на
изтриване: 06.10.2015;
[005555].jpg, размер: 10240, дата на създаване: 06.10.2015, дата на
изтриване: 06.10.2015;
[006136].jpg, размер: 10240, дата на създаване: 11.07.2015, дата на
изтриване: 11.07.2015;
[006553].jpg, размер: 5632, дата на създаване: 11.07.2015, дата на
изтриване: 11.07.2015.
2. На стационарен компютър /асемблирана компютърна система/ със
сива на цвят кутия, със светло син на цвят преден панел и залепен в долната
част на предния панел стикер с текст „Intel Inside Pentium 4” на логически дял,
обозначен като (С:) 17 броя фото /графически/ файла с наименования и данни,
както следва:
[001912].jpg, размер: 55296, дата на създаване: 23.06.2016, дата на
изтриване: 23.06.2016;
[001915].jpg, размер: 53248, дата на създаване: 13.06.2016, дата на
изтриване: 23.06.2016;
[004178].jpg, размер: 17408, дата на създаване: 13.06.2016, дата на
изтриване: 13.06.2016;
[004447].jpg, размер: 31232, дата на създаване: 13.06.2016, дата на
изтриване: 13.06.2016;
[005330].jpg, размер: 10240, дата на създаване: 13.06.2016, дата на
изтриване: 13.06.2016;
[006366].jpg, размер: 11776, дата на създаване: 25.05.2016, дата на
изтриване: 25.05.2016;
[006432].jpg, размер: 9216, дата на създаване: 25.05.2016, дата на
изтриване: 25.05.2016;
[006460].jpg, размер: 7168, дата на създаване: 28.04.2016, дата на
изтриване: 28.04.2016;
4
[010446].jpg, размер: 47616, дата на създаване: няма данни, дата на
изтриване: 22.02.2016;
[010492].jpg, размер: 20480, дата на създаване: 24.12.2015, дата на
изтриване: 25.12.2015;
[013419].jpg, размер: 23552, дата на създаване: 23.06.2016, дата на
изтриване: 23.06.2016;
[013569].jpg, размер: 24064, дата на създаване: 13.06.2016, дата на
изтриване: 13.06.2016;
[015281].jpg, размер: 16896, дата на създаване: 28.04.2016, дата на
изтриване: 28.04.2016;
[015308].jpg, размер: 48640, дата на създаване: 25.05.2016, дата на
изтриване: 25.05.2016;
[015309].jpg, размер: 46592, дата на създаване: 25.05.2016, дата на
изтриване - няма данни;
[015344].jpg, размер: 18944, дата на създаване: 22.02.2016, дата на
изтриване: 25.02.2016;
- [015354].jpg, размер: 18432, дата на създаване: 24.12.2015, дата на
изтриване: 24.12.2015, поради което го ОПРАВДАВА по така повдигнатото
му обвинение по чл. 159, ал. 6, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Р. Г. от село Бръшлен, обл. Русе, родена
на 09.05.2003 г. с ЕГН **********, представлявана от особен представител –
адв. А. И. от АК Русе, против подсъдимия П. С. А. от гр. Русе, с ЕГН
********** граждански иск за сума в размер на 50 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл.
149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. М. Ф. от село Бръшлен, обл. Русе,
родена на 24.07.2003 г. с ЕГН **********, действаща със съгласието на своя
баща М. А. Ф., против подсъдимия П. С. А. от гр. Русе, с ЕГН **********
граждански иск за сума в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени на същата от престъплението по чл. 149,
ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата
5
на увреждането - 09.05.2016 г. до окончателното изплащане, както
неоснователен и недоказан.
След влизане на присъдата в сила веществените доказателства -
стационарен компютър марка „НР” , модел „DC 7700”, със сериен номер S/N:
CZC7201 VPN и стационарен компютър /асемблирана компютърна система/
със сива на цвят кутия, със светло син на цвят преден панел и залепен в
долната част на предния панел стикер с текст „Intel Inside Pentium 4”, 1 бр.
металотърсач марка Fisher, модел 1266-Х, поставен в черна раница, запечатан
в черен найлонов чувал с надпис „30.06.16 г. Чародейка 206, вх. 2, ет. 6,
металотърсач”; 1 бр. флаш памет, черна на цвят, с надпис Maxell 4GB и
сериен номер SM1122101NY; 1 бр. видеокамера марка "SONY", модел "CCD-
TR808E" със сериен номер 29790, с касета в нея; 1 бр. оптичен носител -
DVD+RW марка "maxell" с капацитет 8,3 GB и сериен номер V6100088DL305
- S01050200742; 1 бр. оптичен носител — CD-R марка "LG" с капацитет 700
MB и сериен номер 07011MMC17D2L26224550, с надпис Networx - BG Setup
CD и 1 бр. оптичен носител - DVD-RW с неустановена марка с капацитет 8,3
GB и партиден номер OSTRAGE; кутия с дискети - 7 бр. марка "maxell" и 1
бр. - марка "TDK"; 1 бр. USB-модем за мобилен интернет на оператора Mtel
марка "HUAWEI", модел "E173u-2" с IMEI 869878004253786; 22 бр.
видеокасети, 24 бр. дискове в кутии с различни надписи; 1 бр. кутия с 26 бр.
дискове; 11 бр. дискове с различни опаковки; 6 бр. дискети марка "Verbatim"
с капацитет 1,44 MB да се върнат на подсъдимия П. С. А..
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски
остават за сметка на Държавата.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен
съд в петнадесетдневен срок от днес.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 1 от 19.04.2021 година по ВНОХД № 396 по описа за 2020
година на ВТАС
ВНОХД № 396/2020 г. по описа на Великотърновски апелативен съд е образувано по
протест на русенска окръжна прокуратура /с представено допълнение към него/ и въззивна
жалба /с представено допълнение към нея/ от подсъдимия П. С. А., чрез упълномощения
защитник адв. А.С. от АК Русе. Атакувана е Присъда № 4 от 18.01.2019 г. по НОХД №
505/2017 г. по описа на Окръжен съд Русе, с която подсъдимият П. С. А. от гр. Русе е
признат за виновен и му е наложено общо наказание по чл. 23, ал. 1 от НК, както и
административно наказание по чл. 78а от НК.
Във връзка с описаните по-горе протест и жалба е било образувано ВНОХД №
289/2019 г. по описа на Великотърновски апелативен съд. Съдът се е произнесъл с нова
Присъда № 40 от 10.02.2020 г. по същото дело.
С Решение № 151 от 14.12.2020 г. по НД № 640/2020 г. на ВКС, трето наказателно
отделение, е отменена Присъда № 40 от 10.02.2020 г. по ВНОХД № 289/2019 г. по описа на
Великотърновски апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане в друг съдебен
състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. По този повод е образувано
настоящото дело.
С атакуваната пред настоящата инстанция присъда по НОХД № 505/2017 г.
първоинстанционният съд е признал подсъдимия П. С. А., роден на 29.10.1964 г. в с.
Голямо Враново, община Сливо поле, област Русе, живущ в гр. Русе, с виеше образование,
женен, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през
периода месец март 2016 г. - 09.05.2016 г. в село Б., обл. Русе, извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на повече от две
малолетни лица - А. Д. А., родена на 02.11.2005 г.; Ю. М. Ф., родена на 24.07.2003 г. и Е. Е.
Г., родена на 19.06.2006 г., поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 и
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия П. С. А. за ВИНОВЕН в това, че на
неустановена дата през периода месец март 2016 г. - 09.05.2016 г. в село Б., обл. Русе,
извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвъкупление по отношение на
лице, ненавършило 14 - годишна възраст - А. Д. А., родена на 02.11.2005 г., поради което и
на основание чл. 149, ал. 1, пр. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на ДЕСЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия П. С. А. за ВИНОВЕН в това, че на
неустановена дата през периода месец март 2016 г. - 09.05.2016 г. в село Б., обл. Русе,
извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвъкупление по отношение на
лице, ненавършило 14 - годишна възраст - Е. Е. Г., родена на 19.06.2006 г., поради което и на
основание чл. 149, ал. 1, пр. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на ДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия П. С. А. за ВИНОВЕН в това, че на
неустановена дата през месец декември 2015 г. в село Б., обл. Русе, извършил действия с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на лице,
ненавършило 14 - годишна възраст - Т. Р. Г., родена на 09.05.2003 г., като блудството е
извършено чрез употребата на сила, поради което и на основание чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с
ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е НАЛОЖИЛ на подсъдимия П. С. А., най-
тежкото от наказанията, определени за горните четири престъпления, а именно - ЧЕТИРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е постановил това наказание да изтърпи
ефективно - при първоначален „общ” режим.
1
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия П. С. А. за ВИНОВЕН в това, че през
периода 06.10.2015 г. - 23.06.2016 г. в село Б., обл. Русе и в гр. Русе, в условията на
продължавано престъпление - на 42 пъти, държал на компютърни системи (чрез
информационна технология), порнографски материали, за създаването на които са
използвани лица, които изглеждат като ненавършили 18 години, както следва:
1. На стационарен компютър марка „НР”, модел „DC 7700”, със сериен номер S/N:
CZC7201 VPN на логически дял, обозначен като (С:) 25 броя фото /графически/ файла с
наименования и данни, както следва:
[000016].jpg, размер: 4096, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
[000035].jpg, размер: 3072, дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване:
11.07.2015;
[000041].jpg, размер: 2560, дата на създаване: няма данни, дата на изтриване:
11.07.2015;
[000120].jpg, размер: 4096, дата на създаване: няма данни, дата на изтриване:
06.10.2015;
[000122].jpg, размер: 2560, дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване:
11.07.2015;
[000146].jpg, размер: 3584, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
[000604].jpg, размер: 5120, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
18.06.2016;
[000683].jpg, размер: 2048, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
[000689].jpg, размер: 3584, дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване:
11.07.2015;
[000717].jpg, размер: 3584, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
[000720].jpg, размер: 3584, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
[000764].jpg, размер: 11776, дата на създаване: няма данни, дата на изтриване:
06.10.2015;
[000991]-jpg, размер: 31232, дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване:
11.07.2015;
[002483].jpg, размер: 9728, дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване:
11.07.2015;
[002484].jpg, размер: 9728, дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване:
11.07.2015;
[002623].jpg, размер: 11264, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
[002661].jpg, размер: 7168, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
[002732].jpg, размер: 12288, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
[004579].jpg, размер: 2560, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
[004637].jpg, размер: 7680, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
[004650].jpg, размер: 8192, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: няма
данни;
[005185].jpg, размер: 4096, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
2
06.10.2015;
[005555].jpg, размер: 10240, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
[006136].jpg, размер: 10240, дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване:
11.07.2015;
[006553].jpg, размер: 5632, дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване:
11.07.2015.
2. На стационарен компютър /асемблирана компютърна система/ със сива на цвят
кутия, със светло син на цвят преден панел и залепен в долната част на предния панел
стикер с текст „Intel Inside Pentium 4” на логически дял, обозначен като (С:) 17 броя фото
/графически/ файла с наименования и данни, както следва:
[001912].jpg, размер: 55296, дата на създаване: 23.06.2016, дата на изтриване:
23.06.2016;
[001915].jpg, размер: 53248, дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване:
23.06.2016;
[004178].jpg, размер: 17408, дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване:
13.06.2016;
[004447].jpg, размер: 31232, дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване:
13.06.2016;
[005330].jpg, размер: 10240, дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване:
13.06.2016;
[006366].jpg, размер: 11776, дата на създаване: 25.05.2016, дата на изтриване:
25.05.2016;
[006432].jpg, размер: 9216, дата на създаване: 25.05.2016, дата на изтриване:
25.05.2016;
[006460].jpg, размер: 7168, дата на създаване: 28.04.2016, дата на изтриване:
28.04.2016;
[010446].jpg, размер: 47616, дата на създаване: няма данни, дата на изтриване:
22.02.2016;
[010492].jpg, размер: 20480, дата на създаване: 24.12.2015, дата на изтриване:
25.12.2015;
[013419].jpg, размер: 23552, дата на създаване: 23.06.2016, дата на изтриване:
23.06.2016;
[013569].jpg, размер: 24064, дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване:
13.06.2016;
[015281].jpg, размер: 16896, дата на създаване: 28.04.2016, дата на изтриване:
28.04.2016;
[015308].jpg, размер: 48640, дата на създаване: 25.05.2016, дата на изтриване:
25.05.2016;
[015309].jpg, размер: 46592, дата на създаване: 25.05.2016, дата на изтриване - няма
данни;
[015344].jpg, размер: 18944, дата на създаване: 22.02.2016, дата на изтриване:
25.02.2016;
- [015354].jpg, размер: 18432, дата на създаване: 24.12.2015, дата на изтриване:
24.12.2015, поради което и на основание чл. 159, ал. 6, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 78а,
ал. 1 от НК, го е ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е наложил
административно наказание - глоба в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева).
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода времето, през което подс. П. С. А. е бил задържан (до довеждането му
в съда, след което и по взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”) в периода от
3
31.05.2017 год. до 05.07.2018 год. и времето, през което е бил с мярка за неотклонение
„Домашен арест” - в периода от 06.07.2018 год. до дата на настъпване на промяна по това
обстоятелство.
Съдът е осъдил подсъдимия П. С. А., с ЕГН ********** да заплати на Т. Р. Г., родена
на 09.05.2003 г., с ЕГН ********** сумата от 8000 лв. (осем хиляди лева) - обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на същата от престъплението по чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр.
с ал. 1 от НК, извършено по отношения на нея, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането (конкретно неустановена дата през месец декември 2015 год.), до
окончателното й изплащане и е отхвърлил иска в останалата му част - за претенцията за
обезщетяване със сума надвишаваща 8000 лева, до 10 000 лева.
Съдът е осъдил подсъдимия П. С. А., с ЕГН **********, да заплати на Ю. М. Ф.,
родена на 24.07.2003г. с ЕГН **********, сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) -
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на същата от престъплението по чл. 149,
ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, извършено по отношения на нея, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането (конкретно неустановена дата през периода месец март
2016 г. - 09.05.2016 г.), до окончателното й изплащане, както и подсъдимият да заплати на
същата разноски, направени за повереници в производството - сумата от 700 лв.
(седемстотин лева) и е отхвърлил иска в останалата му част — за претенцията за
обезщетяване със сума надвишаваща 1500 лева, до 10 000 лева.
Съдът е отнел в полза на държавата вещи, принадлежащи на подсъдимия А.,
послужили за извършване на умишлено престъпление - стационарен компютър марка „НР” ,
модел „DC 7700”, със сериен номер S/N: CZC7201 VPN и стационарен компютър
/асемблирана компютърна система/ със сива на цвят кутия, със светло син на цвят преден
панел и залепен в долната част на предния панел стикер с текст „Intel Inside Pentium 4”.
Съдът е върнал на подсъдимия А. следните веществени доказателства: 1 бр.
металотърсач марка Fisher, модел 1266-Х, поставен в черна раница, запечатан в черен
найлонов чувал с надпис „30.06.16 г. Чародейка 206, вх.2, ет.6, металотърсач”; 1 бр. флаш
памет, черна на цвят, с надпис Maxell 4GB и сериен номер SM1122101NY; 1 бр. видеокамера
марка „SONY”, модел „CCD- TR808E” със сериен номер 29790, с касета в нея; 1бр. оптичен
носител - DVD+RW марка „maxell” с капацитет 8,3 GB и сериен номер V6100088DL305-
S01050200742; 1 бр. оптичен носител — CD-R марка „LG” с капацитет 700 MB и сериен
номер 07011MMC17D2L26224550, с надпис Networx - BG Setup CD и 1 бр. оптичен носител -
DVD-RW с неустановена марка с капацитет 8,3 GB и партиден номер OSTRAGE; кутия с
дискети - 7 бр. марка „maxell” и 1 бр. - марка „TDK”; 1 бр. USB-модем за мобилен интернет
на оператора Mtel марка „HUAWEI”, модел „E173u-2” с IMEI 869878004253786; 22 бр.
видеокасети; 24 бр. дискове в кутии с различни надписи; 1 бр. кутия с 26 бр. дискове; 11 бр.
дискове с различни опаковки; 6 бр. дискети марка „Verbatim” с капацитет 1,44 MB.
Съдът е осъдил подсъдимия П. С. А., с ЕГН **********, да заплати 380 лв. (триста и
осемдесет лева) - държавна такса по гражданските искове, в полза на държавата.
Съдът е осъдил подсъдимия П. С. А., с ЕГН ********** да заплати разноски:
4 501,98 лв. (четири хиляди петстотин и един лева и деветдесет и осем стотинки) - в
полза на Окръжна прокуратура - Русе, за досъдебното производство - 890 лв. (осемстотин и
деветдесет лева) - в полза на Бюджета на съдебната власт - по сметката на Окръжен съд -
Русе, за съдебното производство.
В протеста на Русенска окръжна прокуратура се твърди, че така
постановената присъда е в нарушение на материалния закон, а наложените
наказания за първите четири престъпления са явно несправедливи.
Нарушението на материалния закон се изразявало в неспазване на
4
разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, съгласно която институтът на
освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание не се прилагал при множество престъпления. Настоящия случай
бил такъв, тъй като подсъдимият осъществил съставите на пет престъпления,
без да е осъден за което и да е от тях. По тези обвинения съдът се произнесъл
в рамките на едно съдебно производство и не следвало да го освобождава от
наказателна отговорност за петото престъпление, независимо от вида и
размера на предвиденото за него наказание, тъй като се касаело за множество
престъпления. При признаването на подсъдимия за виновен и по това
обвинение следвало да му се определи наказание по общия ред и на
основание чл. 23 от НК то да се групира с наказанията по останалите
обвинения. Определените по първите четири обвинения наказания били явно
несправедливи. Те се явявали очевидно занижени, с оглед тежестта на
обвиненията. Съдът неправилно приложил материалния закон, като
определил наказания при условията на чл. 55, ал. 1 от НК.
На основание чл. 334, т. 3 във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от НПК се претендира
Апелативният съд да измени първоинстанционната присъда и да наложи на подс. П.А.
наказание - лишаване от свобода и глоба, както и да увеличи размера на наказанията
лишаване от свобода по първите четири обвинения. На основание чл. 23, ал. 1 от НК да
определи едно общо наказание лишаване от свобода, а на основание чл. 23, ал. 2 от НК да
присъедини към него изцяло наказанието глоба.
В допълнението към протеста на Русенска окръжна прокуратура се
излага, че така постановената присъда, при иначе правилно установена
фактическа обстановка, била в нарушение на материалния закон - в частта за
наказанието за престъпление по чл. 159, ал. 6, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК, а наложените наказания за първите четири престъпления били явно
несправедливи. Те се явявали очевидно занижени, с оглед тежестта на
обвиненията, наказанията очевидно не съответствали на обществената
опасност на деянията и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс. Съдът
също така неправилно приложил материалния закон, като определил за тези
четири случая наказания при условията на чл. 55, ал. 1 от НК. За първото
престъпление - по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК съдът приел като
смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите
характеристични данни от работодател и фактът, че реализирал в съответни
периоди от време трудова дейност. Съдът приел като положителен факта
минимална продължителност на престъпното състояние - сравнително малка
продължителност във времево отношение, както и ниско по степен
въздействие върху пострадалите, в сравнение с други подобни случай на
реализирани блудства при тази квалификация и приел, че не са налице
отегчаващи вината обстоятелства. Направил извод, че тези смекчаващи
обстоятелства са многобройни, при което приложил разпоредбата на чл. 55,
ал. 1 НК, като наложил наказание под минимално определеното в чл. 149, ал.
5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК. Този извод на съда бил неправилен и не намирал
опора в закона. Многобройни смекчаващи обстоятелства щяло да има, когато
5
те са повече от обичайния брой и които също оказват много силно влияние
при вземане на решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето
само за себе си, нямало изключителен характер, но именно защото те били
много като количество, те в съвкупност значително намалявали обществената
опасност на престъплението. В конкретният случай това не било налице.
Приетите от съда смекчаващи обстоятелства - чисто съдебно минало, добрите
характеристични данни от работодателя и трудова заетост били обичайни
смекчаващи обстоятелства, не били повече от обичайния брой и не оказвали
много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на
деянието. Не намалявали в съвкупност значително обществената опасност на
дееца. Съдът не отчел като отегчаващо обстоятелство упоритостта в умисъла
на дееца при извършеното престъпление, което изрично било отбелязано от
прокуратурата в искането за определяне на наказанието. Следвало да се
отчете, че през същия период, когато извършил това престъпление,
подсъдимият извършил още три престъпления по Раздел VII „Разврат” на
Глава втора „Престъпления против личността” от Особената част на НК, все
блудствени действия по отношение на лица ненавършили 14 години. Всичко
това увеличавало обществената опасност на извършеното престъпление. По
тази причина съдът неправилно приложил материалния закон - конкретно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и наложил явно несправедливо
наказание, несъответстващо на целите на чл. 36 НК. В конкретният случай
следвало да се приложи основното правило за определяне на наказанието,
уредено в чл. 54, ал. 1 от НК. Чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК
предвиждал наказание - лишаване от свобода от 5 до 20 години. Отчитайки
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, при превес на смекчаващите
обстоятелства, следвало да се определи наказание, както било поискано от
прокуратурата в хода на съдебните прения, преди постановяването на
присъда, в размер на осем години лишаване от свобода. За второто
престъпление - по чл. 149, ал. 1, пр. 1 от НК, с пострадала А. Д. А., съдът
приел същите смекчаващи обстоятелства, каквито приел и при първото
престъпление. И тук аргументите на прокурора били същите. Приетите от
съда смекчаващи обстоятелства - чисто съдебно минало, добрите
характеристични данни от работодателя и трудова заетост били обичайни
смекчаващи обстоятелства. Не били отчетени повече от обичайния брой и не
оказали много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на
деянието. Не намалявали в съвкупност значително обществената опасност на
дееца. И тук съдът не отчел като отегчаващо обстоятелство упоритостта в
умисъла на дееца при извършеното престъпление, което изрично било
посочено от прокуратурата в искането за определяне на наказание. Следвало
да се отчете, че през същия период, когато извършил това престъпление,
подсъдимият извършил още три престъпления по Раздел VII „Разврат” на
Глава втора „Престъпления против личността” от Особената част на НК и
това били все блудствени действия по отношение на лица, ненавършили 14
години. Всичко това увеличавало обществената опасност на извършеното
6
престъпление. По тази причина съдът неправилно приложил материалния
закон - конкретно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и наложил явно
несправедливо наказание, несъответстващо на целите на чл. 36 от НК. В
конкретния случай следвало да се приложи основното правило за определяне
на наказанието, уредено в чл. 54, ал. 1 от НК. Чл. 149, ал. 1, пр. 1 от НК
предвиждал наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години. Отчитайки
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, при превес на смекчаващите
обстоятелства, следвало да се определи наказание, както било поискано от
прокуратурата в хода на съдебните прения, преди постановяването на
присъдата, в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода. За
третото престъпление - по чл. 149, ал. 1, пр. 1 от НК с пострадала Е. Е. Г.,
съдът приел същите смекчаващи обстоятелства, каквито били приети при
първото престъпление. И тук аргументите на прокурора били същите.
Приетите от съда смекчаващи обстоятелства - чисто съдебно минало, добрите
характеристични данни от работодателя и трудова заетост били обичайни
смекчаващи обстоятелства, не били повече от обичайния брой и не оказали
много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на
деянието. Не намалявали в съвкупност значително обществената опасност на
дееца. И тук съдът не отчел като отегчаващо обстоятелство упоритостта в
умисъла на дееца при извършеното престъпление, което изрично било
отбелязано от прокуратурата при искането за определяне на наказанието.
Следвало да се отчете, че през същия период, когато извършил това
престъпление, подсъдимият извършил още три престъпления по Раздел VII
„Разврат” на Глава втора „Престъпления против личността” от Особената част
на НК и това били все блудствени действия по отношение на лица
ненавършили 14 години. Всичко това увеличавало обществената опасност на
извършеното престъпление. По този причина съдът неправилно приложил
материалния закон - конкретно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и
наложил явно несправедливо наказание, несъответстващо на целите на чл. 36
от НК. В конкретния случай следвало да се приложи основното правило за
определяне на наказанието, уредено в чл. 54, ал. 1 от НК. Чл. 149, ал. 1, пр. 1
от НК предвиждал наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години.
Отчитайки смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, при превес на
смекчаващите обстоятелства, следвало да се определи наказание, както било
поискано от прокуратурата в хода на съдебните прения, преди
постановяването на първоинстанционната присъда в размер на три години и
шест месеца лишаване от свобода. За четвъртото престъпление - по чл. 149,
ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, с пострадала Т. Р. Г., съдът приел същите
смекчаващи обстоятелства, както при първото престъпление. И тук
аргументите на прокурора били същите. Приетите от съда смекчаващи
обстоятелства - чисто съдебно минало, добрите характеристични данни от
работодателя и трудова заетост били обичайни смекчаващи обстоятелства. Не
били повече от обичайния брой и не оказали много силно влияние при
вземане на решението за осъществяване на деянието. Не намалявали в
7
съвкупност значително обществената опасност на дееца. И тук съдът не отчел
като отегчаващо обстоятелство упоритостта в умисъла на дееца при
извършеното престъпление, което изрично било отбелязано от прокуратурата
в искането за определяне на наказанието. Следвало да се отчете, че през
същия период, когато извършил това престъпление, подсъдимият извършил
още три престъпления по Раздел VII „Разврат” на Глава втора „Престъпления
против личността” от Особената част НК и това били все блудствени
действия по отношение на лица ненавършили 14 години. Всичко това
увеличавало обществената опасност на извършеното престъпление. По този
причина съдът неправилно приложил материалния закон - конкретно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и наложил явно несправедливо
наказание, несъответстващо на целите на чл. 36 от НК. В конкретният случай
следвало да се приложи основното правило за определяне на наказанието,
уредено в чл. 54, ал. 1 от НК. Чл. 149, ал. 1, пр. 1 от НК предвиждал наказание
- лишаване от свобода от 2 до 8 години. Отчитайки смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства, при превес на смекчаващите обстоятелства,
следвало да се определи наказание, както поискал прокурора в хода на
съдебните прения, преди постановяването на първоинстанционната присъда -
в размер на пет години лишаване от свобода. За петото престъпление - по чл.
159, ал. 6, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК съдът неправилно приложил
материалния закон и го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание - глоба по реда на чл. 78а от НК. Нарушението на
материалния закон в този случай се изразявало в неспазване на разпоредбата
на чл. 78а, ал. 7 от НК, съгласно която институтът на освобождаването от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание не се
прилагал при множество престъпления. Настоящият случай бил такъв, тъй
като подсъдимият осъществил съставите на пет самостоятелни престъпления,
без да е осъден за кое да е от тях. Касаело се за престъпления против
личността на различни лица, което не позволявало да се третират като едно
продължавано престъпление. По тези обвинения съдът се произнесъл в
рамките на едно съдебно производство и не следвало да го освобождава от
наказателна отговорност за петото престъпление, независимо от вида и
размера на предвиденото за него наказание, тъй като се касаело за множество
престъпления. При признаването на подсъдимия за виновен и по това
обвинение следвало да му се определи наказание по общия ред и на
основание чл. 23 от НК то да се групира с наказанията по останалите
обвинения. Отчитайки смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства съгласно чл. 54 от НК, следвало да се определи на подсъдимия
наказание - лишаване от свобода в размер на 10 месеца и глоба 1000 лева. На
основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия П. С. А. трябвало да бъде
наложено едно общо наказание лишаване от свобода, най-тежкото, в размер
на 8 години, което следвало да изтърпи при първоначален „строг” режим. На
основание чл. 23, ал. 3 от НК, към определеното най-тежко наказание
лишаване от свобода следвало се присъедини изцяло и наказанието глоба в
8
размер на 1000 лева. В останалата част присъдата била правилна и
законосъобразна. Неизяснени обстоятелства по делото нямало. Нови
доказателства не следвало да се събират и проверяват от въззивния съд.
С оглед изложеното, на основание чл. 334, т. 3 във вр. с чл. 336, ал. 2, т. 1 от НПК,
прокурорът предлага въззивният съд да измени Присъда № 4 от 18.01.2019 г. по НОХД №
505/2017 г. по описа на Русенския окръжен съд в частта, в която на подсъдимия П.А. са
наложени наказания: За престъплението по чл. 149, ал.5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, за това че
на неустановена дата през периода м. март 2016 г. - 09.05.2016 г. в с. Б., обл. Русе извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение
на повече от две малолетни лица - А. Д. А., родена на 02.11.2005 г.; Ю. М. Ф., родена на
24.07.2003 г. и Е. Е. Г., родена на 19.06.2006 г. и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е
наложено наказание 4 години лишаване от свобода. За престъплението по чл. 149, ал. 1, пр. 1
от НК, за това, че на неустановена дата през периода м. март 2016 г. - 09.05.2016 г. в с. Б.,
обл. Русе, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвъкупление по
отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - А. Д. А., родена на 02.11.2005 г. и на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода. За
престъплението по чл. 149, ал. 1, пр. 1 от НК, за това, че на неустановена дата през периода
м. март 2016 г. - 09.05.2016 г. в с. Б., обл. Русе, извършил действия с цел да възбуди полово
желание без съвъкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - Е. Е.
Г., родена на 19.06.2006 г. и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е наложено наказание 10
месеца лишаване от свобода. За престъплението по чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, за
това, че на неустановена дата през месец декември 2015 г. в с. Б., обл. Русе, извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение
на лице, ненавършило 14-годишна възраст - Т. Р. Г., родена на 09.05.2003 г., като блудството
е извършено чрез употребата на сила и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е наложено
наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. За престъплението по чл. 159, ал. 6, пр.
1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и е
наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева, и съдът да постанови
нова присъда, с която да увеличи наказанията на подсъдимия П.А., които са му наложени за
извършените престъпления, както следва: за първото престъпление - по чл. 149, ал. 5, т. 1
във вр. с ал. 1 от НК наказанието да се увеличи на осем години лишаване от свобода; За
второто престъпление - по чл. 149, ал. 1, пр. 1 от НК с пострадала А. Д. А., наказанието да се
увеличи на три години и шест месеца лишаване от свобода; За третото престъпление - по чл.
149, ал. 1, пр. 1 от НК с пострадала Е. Е. Г., наказанието да се увеличи на три години и шест
месеца лишаване от свобода. За четвъртото престъпление - по чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал.
1 от НК с пострадала Т. Р. Г., наказанието да се увеличи на пет години и шест месеца
лишаване от свобода. За петото престъпление - по чл. 159, ал. 6, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1
НК - да се определи на подсъдимия наказание - лишаване от свобода в размер на десет
месеца и глоба в размер на 1000 лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът да наложи на
подсъдимия П. С. А. общо наказание лишаване от свобода, най-тежкото - в размер на осем
години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а” ЗИНЗС да изтърпи при първоначален
„строг” режим. На основание чл. 23, ал. 3 от НК, към така определеното най-тежко
наказание лишаване от свобода да присъедини изцяло наказанието глоба в размер на 1000
лева. На основание чл. 59 от НК да приспадне при изпълнението му периода на задържането
и действието на мярката „домашен арест”.
С протеста и допълнението към него не са направени доказателствени искания.
С въззивната жалба от подсъдимия П. С. А., подадена чрез
упълномощения защитник адв. А.С. от АК Русе се твърди, че обжалваната
присъда на РОС е неправилна, необоснована и постановена в нарушение на
9
материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.
Претендира се въззивният съд да отмени присъдата на РОС, да признае
подсъдимия П.А. за невинен по така повдигнатите му обвинения и да го
оправдае по всяко едно от тях. Пледира се и алтернативно – ако въззивният
съд намери, че са допуснати съществени процесуални нарушения, да върне
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В допълнението към жалбата на подсъдимия П. С. А., подадена чрез
упълномощения защитник адв. А.С. от АК Русе се твърди, че обжалваната
присъда на Русенски окръжен съд била неправилна, необоснована,
постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения
на процесуалните правила. Налице били допуснати нарушения от съда при
оценката на доказателствената съвкупност, като това довело до неправилни
фактически констатации и правни изводи, както и до неправилно приложение
на материалния закон. Извършеният от съда анализ на доказателствата бил
превратен и провеждан в една посока. Доказателствата по делото не били
оценени съобразно действителното им съдържание и в логическата им връзка.
Изведената фактическа обстановка и правни изводи въз основа на нея били
направени при надценяване на едни доказателства и подценяване на други.
Допуснатите нарушения били съществени, тъй като са свързани с нарушения
на правилата при реализиране на своята доказателствена дейност, а именно
проверката и оценката на доказателствената съвкупност. По този начин съдът
нарушил принципни норми, залегнали в чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 от
НПК. Въпреки, че първата инстанция направила анализ на доказателствата,
тази процесуалната дейност на съда страдала от пороци. Последните били
свързани с допуснати нарушения на процесуалните правила, гарантиращи
правилността при формиране на вътрешното й убеждение. Независимо, че
съдът обсъдил формално показанията на свидетелите в тяхната взаимна
връзка и обусловеност, както и в кореспонденцията им с останалите
доказателства, не ги оценил с необходимата детайлност и прецизност.
Анализирането на доказателствената съвкупност изисквало оценъчна
дейност, както поотделно, така и в съвкупност на доказателствените
материали за фактите в обхвата на чл. 102 от НПК. Нарушение на тези
изисквания било налице, когато решаващият орган игнорирал напълно или
формално е обсъдил някои от доказателствата или превратно интерпретирал
същите, на каквито действия сочело конкретиката по делото. Практиката била
константна, че оценката на доказателствената съвкупност не е произволна, а
следва да се обуславя от обективните условия и дадености, и когато това не е
сторено било налице отменително основание по чл. 348, ал. 3 във вр. с чл.
335, ал. 2 от НПК. Такъв подход бил приложен по отношение на почти всички
свидетели. Съдът анализирал превратно и ценил показанията на свид. Ю.Ф.,
A. A., Е. Г., А. А. и В. Ф.. В показанията на свид. Е. Г., дадени в хода на
съдебното следствие в съдебно заседание, проведено на 22.05.2018 г. същата
заявила: „Всъщност не е вярно, той никой не е закачал... Ю. на мен, на А., на
В. и П. ни каза, в смисъл да излъжем, че Чичкото така и така ни е направил, че
10
искал да ни опипва... Всъщност това не е вярно, че той е правил такива неща...
Не е имало случай да сядам в неговите крака... Без да питат те са влезли в
къщата, отворили компютъра и са гледали простотии - някакви момичета по
бански. Чичкото не беше в къщата, като той беше в двора... Сядах на
седалката, а не върху коленете на Чичкото... И мен и другите деца Чичкото не
е опипвал. Ние си ги измислихме тези неща... Още първите месеци, когато Т.
беше дошла в Б., дядо й я возеше с колата си до спирката... На мен Т. не ми се
е оплаквала за нещо от Чичкото”. В показанията си, дадени на 07.07.2016 г. в
хода на досъдебното производство свид. Е. Г. заявила следното: „Той го
нямаше и ние му влизахме в двора на къщата... Ние прескачахме през
оградата, когато го нямаше... Той я взема и отиде в другата стая и му намери
компютъра. Отвори му компютъра, който беше закрит с бял чаршаф... В.
знаеше как да го включи... Не съм виждала Чичкото да се опипва по тялото...
А. искаше да кара... Беше сама на седалката. Чичкото беше на седалката до
нея... Моите родители знаеха, че ходим в дома на Чичкото... Чичо П. не е
казвал да не казваме на родителите си, че ходим при него”. Свид. Ю.Ф. в
съдебно заседание, проведено на 08.01.2018 г. заявила следното: „Аз лично не
се чувствам пострадала от това престъпление”. При проведения разпит в
съдебно заседание от 06.03.2018 г.: „...Аз не съм виждала, чичкото да целува
някой от нас... което не е вярно, че чичкото ме е пипал... отговарям, че той
мен не ме е докосвал с пръст... винаги сама сядах на шофьорското място”. В
показанията си, дадени в хода на досъдебното производство на 07.07.2016 г.
свид. Ф. заявил следното: „Не съм виждала да целува някой от приятелите
ми... С Е., П. и брат ми караха седяха на седалката пред него... Когато аз
карах, той седеше на предната седалка... Родителите ни знаеха, че ходим в
чичо П....”. Свид. A. A. в показанията си, дадени в съдебно заседание,
проведено на 12.04.2018 г. заявила: „Даваше ни и пари и когато ни даваше
дори казваше на мама... Не е имало случай някой друг да кара... П. не ни
правеше нищо лошо”. В показанията си, дадени в хода на досъдебното
производство на 07.07.2016 г. свид. А. заявила следното: „Никога не се е
държал необичайно с мен... нищо не ни правеше... Никога не е целувал мен и
приятелите ми... Моите родители знаеха, че ходя при чичо П.”. Свид. А. А., в
показанията си дадени в съдебно заседание, проведено на 12.04.2018 г. заявил:
„Той там си правеше ремонта и ние без да го питаме влязохме в неговата
къща... Черпил ни е, ама майка ни тогава знаеше, че ни черпи... Момичетата
на компютъра не бяха чисто голи, а бяха с боксерки и други неща...
Момичетата на компютъра имаха, ей това с което се ходи на плаж с него... П.
никак не е пипал каките... М. каза да отидем да пуснем жалба, дето ни бутал
чичкото. Не беше вярно това да ни е бутал и момичетата не ги е бутал”. В
показанията си, дадени в хода на досъдебното производство на 07.07.2016 г.
свид. А. А. разказал следното: „Чичкото иначе е много добър и нищо не ни
прави на нас... Чичкото стоеше на другата седалка, а аз като карах джипа бях
седнал на седалката и карах сам. Кака и Ю. не искаха чичкото да ги бута и
затова караха сами. Не съм виждал да докосва някоя от каките, освен Е.. Нея я
11
милваше по косичката... Не съм виждал чичкото да се опипва някъде... Мама
и тати казаха, че заедно с бащата на Е. ще си оттеглят жалбата, защото М. го
правел за пари”. Майката на А. и А. искала да си оттегли жалбата. Свид. В. Ф.
в показанията си, дадени в съдебно заседание, проведено на 23.05.2018 г.
заявил: „Показваше ни жени по бикини. Отгоре бяха с нещо като сутиен и
отдолу имаше нещо като гащи, но не бяха голи... П. ми каза да влезем в
къщата първия път, за да гледаме бикини... Докато А. и Ю. караха колата, не
съм видял нещо да се променя П., да каже или да прави нещо... Аз не съм
чувал П. да казва гадни думи… Думата „странно” не знам какво означава”. В
показанията си, дадени в хода на досъдебното производство на 07.07.2016 г.
свид. В. Ф. разказал: „Не съм виждал чичкото да опипва по тялото никой от
моите приятели... Кака ми караше колата сама... Не е направил нищо лошо...”.
Неоснователно били кредитирани показанията на свид. Т.Г.. Съдът, при
оценката на същите, подходил повърхностно. Не отчел явната нелогичност на
тези показания и редица факти, които имали пряко отношение към оценката
им. Свид. Г. страдала от синдром на Аспергер и шизофрения. Синдромът на
Аспергер се характеризирал с неразбиране реакциите на околните,
възприемане буквално думите им, обърквали се много лесно, дори при
минимална смяна на обстановката. Освен това, Т.Г. била обект на домашно
насилие, както и на сексуално насилие, тъй като по отношение на нея бил
правен опит за изнасилване. Това насилие довело до насаждане на страх,
включително и от мъже. Свид. Т. Г. разказвала, че след упражненото насилие
по отношение на Т.Г., тя заживяла при нея от месец ноември 2019 година. От
показанията на свид. Т. Г. и свидетелите С. И., Е. Г., Е. Н., М. Н. ставало ясно,
че първите шест месеца след пристигането и в с. Бършлен, обл. Русенска Т.Г.
всеки ден била водена от дядо си до автобусната спирка и посрещана от него
при завръщането си. Това се налагало, тъй като освен страха, който
изпитвало детето, нямало и точна ориентация за време и място. Преценявайки
това, нелогично звучали показанията на Т.Г., че рано сутринта, отивайки към
автобусната спирка около шест часа, през зимен период - месец януари 2016
година била видяла подсъдимия гол на прозореца на къщата, след което и
въпреки страха си от мъже, само по свое желание влязла в къщата, която не
можела да обясни какво представлява и с какво разположение е. Нелогично
звучало и твърдението, че това се е случило в началото на месец януари 2016
година, тъй като видно от епикриза, издадена на Т.Г. от 25.01.2016 г. тя би
трябвало да е била на лечение, на което постъпила на 05.01.2016 г. и била
изписан на 25.01.2016 г. с диагноза „Параноидна Шизофрения”. Отделно от
това, от показанията на свид. М. М., Л. А.а, С. И., М. Н., С. Д., Д. И., С. Д. се
установило, че от средата на ноември до края на март, подс. А. не живеел в с.
Б., а в град Русе, където бил и постоянния му адрес. От епикриза, издадена на
Т.Г. на 01.06.2017 г. се установявало, че е постъпила на лечение на 12.05.2017
г. и била изписан на 01.06.2017 г. Била лекувана с диагноза „Параноидна
шизофрения”. Боледувала от една година. Ако това било така, нямало как на
25.05.2017 година подсъдимият А. да е имал контакт с нея. Ако показанията
12
на свид. Г. били верни и тя действително е видяла подс. А. гол, следвало да
види, че А. няма белези по тялото си, за наличието на каквито били събрани
категорични доказателства. Русенският окръжен съд вместо да съобрази тези
обстоятелства и да подложи на внимателен и критичен анализ показанията на
свид. Т.Г., която освен всичко друго имала и качеството на пострадала,
кредитирал същите без да са налице основания за това. Недостоверността на
показанията на тази свидетелка се извеждала и от показанията на свид. С. Д.,
който на твърдяната от тази пострадала дата бил заедно с подс. А.. Съдът
кредитирал показанията на тези свидетели без да отчете заявеното от тях, а
именно, че свид. Юлей Ф. е мотивирала другите деца да заявяват неверни
обстоятелства, които тя им казала да разкажат. В показанията на свид. Е. Г.,
дадени в хода на съдебното следствие в съдебно заседание, проведено на
22.05.2018 г. същата заявила: „Всъщност не е вярно, той никой не е закачал...
Ю. на мен, на А., на В. и П., ни каза, в смисъл да излъжем, че Чичкото така и
така ни е направил, че искал да ни опипва... Всъщност това не е вярно, че той
е правил такива неща... Не е имало случай да сядам в неговите крака...”.
Подценени били показанията на свид. М. М., Л. А.а, С. И., М. Н., С. Д., Д. И.,
С. Д. и Е. Г.. Показанията на тези свидетели били логични, последователни,
обстоятелствени, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Русенският
окръжен съд неоснователно не ги кредитирал, а те съдържали важна
информация, свързана с предмета на делото. Показанията, дадени от свид. Б.
Д. първоинстанционният съд приел за фундаментални, като дори ги
използвал като еталон при оценката на останалите свидетелски показания, без
да съобрази, че тази свидетелка не е възприемала факти и обстоятелства,
свързани с предмета на доказване, а възпроизвеждала заявеното от децата.
Обвинителният акт, въз основа на който подсъдимия бил предаден на
съд, нямал необходимото съдържание по чл. 246 от НПК, тъй като липсвало
описание на фактическите обстоятелства, очертаващи признаците на
престъпленията, за които А. бил предаден на съд. Изложените факти били в
пълно противоречие с доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство. Това водело до нарушаване правото на защита на подсъдимия,
водещо и до възпрепятстване на възможността да се ползва от
диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК. Така очертаното
нарушение на процесуалните правила било съществено, тъй като пряко
зА.гало правото на защита на подсъдимия и било от категорията на
отстранимите, чрез внА.не на обвинителен акт в съда, съобразен с
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. Съдът
изградил присъдата си въз основа на заключения на изготвени и приети
СППЕ. Заключението било изготвено в нарушение на Наредба № 2 от
26.10.2011 г. за условията и реда за извършване на съдебномедицинските,
съдебнопсихиатричните и съдебно- психологичните експертизи, включително
и за заплащането на разходите на лечебните заведения. Изследването -
интервю било извършено в нарушение на чл. 24 от Наредбата, тъй като
съдебнопсихиатричните експертизи на малолетни и непълнолетни се
13
извършвали съвместно с психолог, детски психиатър или психиатър, който
работи или е работил в кабинет, отделение или клиника по детска
психиатрия. В случая това не било спазено. Вещото лице доктор Георги
Данов не бил детски психиатър. Към 09.06.2017 г. той работел като ординатор
в отделение по съдебна психиатрия. Това поставяло под въпрос и изготвените
експертизи на свидетелите А. Д. А., Е. Е. Г., Ю. М. Ф., А. Д. А. и В. М. Ф., тъй
като вещото лице очевидно нямало специални знания по смисъла на НПК.
Присъдата била необоснована, тъй като приетите фактически положения
и направените въз основа на тях правни изводи не се подкрепяли от
събраните по делото доказателства. Напълно произволен и необоснован бил
извода на съда, че подсъдимият А. проявявал силен сексуален интерес (имал
сексуално влечение) към деца и по-конкретно към малолетни и непълнолетни
момичета. Този извод бил в пълен разрез със събраната по делото
доказателствена съвкупност. В съдебно заседание по делото, проведено на
03.10.2018 година били изслушани вещите лица В. Д. и С. И.. Същите са
заявили следното: “Не се разкриха данни за разстройство на сексуалното
влечение в някаква психопаталогия. Ако възрастният индивид след 18
годишна възраст има сексуално влечение към дете до пубертетна възраст - до
18 годишна възраст и го демонстрира, говорим за разстройство на
сексуалното влечение - тип „педофилия”. Примерно, ако 52 годишен мъж има
такъв вид влечение и реализира сексуална активност в такава посока, това е
„педофилия”. В случая, при подс. А. сме категорични, че не сме констатирали
разстройство на сексуалното влечение - тип „Педофилия”. Има много
възможни разстройства в сексуалното влечение. В случая сме отговорили за
това, дали подсъдимият А. има разстройство на сексуално влечение, като сме
имали предвид всякакъв вид разстройство, а не само вида „Педофилия”, но
фокусът ни е бил основно по отношение взаимоотношенията с деца.” При
това заключение и при липса на конкретни доказателства, необясним бил
извода на съда, че подсъдимият А. проявявал силен сексуален интерес (имал
сексуално влечение) към деца и по- конкретно към малолетни и
непълнолетни момичета. Необосновани бил извода на съда, че подс. П. С. А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, като на неустановена дата през месец
Декември 2015 г. в село Б., обл. Русе извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на лице,
ненавършило 14 - годишна възраст - Т. Р. Г., родена на 09.05.2003 г., като
блудството е извършено чрез употребата на сила. Този извод на съда бил
резултат на посочените по - горе допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, свързани с доказателствената дейност на съда -
оценката и проверката на доказателствената съвкупност. Показанията на
разпитаните по делото свидетели М. М., Л. А.а, С. И., М. Н., С. Д., Д. И., С. Д.,
Е. Г. били логични последователни, обстоятелствени, непротиворечиви и
взаимнодопълващи се. От тях се установявало, че подс. А. посещава къщата
си с Б. от месец март до края месец ноември, като зимните месеци, какъвто
14
бил и януари, живеел в град Русе. От показанията на свид. Т. Г. и свидетелите
С. И., Е. Г., Е. Н., М. Н. ставало ясно, че първите шест месеца след
пристигането и в с. Бършлен, обл. Русенска, Т.Г. всеки ден била водена от
дядо си до автобусната спирка и посрещана от него при завръщането си. Това
се налагало, тъй като освен страха, който изпитвало детето, нямала и точна
ориентация за време и място. От показанията на свид. С. И. - съседка на свид.
Т.Г. се установявало, че всяка сутрин Г. в 06,30 часа закусва, след което
придружена от дядо си отива до спирката, а вечер ходил да я посреща отново
на това място. Детето не било пускано само да се придвижва. Тези
обстоятелства очертавали като нелогични показанията на Т.Г., че рано
сутринта, отивайки към автобусната спирка около шест часа, през зимен
период - месец януари 2016 година била видяла подсъдимия гол на прозореца
на къщата, след което и въпреки страха си от мъже, само по свое желание,
влязла в къщата, която не можела да обясни какво представлява и с какво
разположение е. Нелогично звучало и твърдението, че това се е случило в
началото на месец януари 2016 година, тъй като видно от епикриза, издадена
на Т.Г. от 25.01.2016 г. тя би трябвало да е била на лечение, на което
постъпила на 05.01.2016 г. и била изписан на 25.01.2016г. с диагноза
„Параноидна Шизофрения”, без промяна. Отделно от това, от показанията на
свид. М. М., Л. А.а, С. И., М. Н., С. Д., Д. И., С. Д. се установило, че от
средата на ноември до края на март подс. А. не живее в с. Б., а в град Русе,
където е и постоянния му адрес. От епикриза, издадена на Т.Г. на 01.06.2017
г. се установявало, че е постъпила на лечение на 12.05.2017 г. и била изписана
на 01.06.2017 г. с диагноза „Параноидна шизофрения”. Боледувала от една
година. Ако това било така, нямало как на 25.05.2017 година подсъдимият А.
да е имал контакт с нея. Ако показанията на свид. Г. били верни и тя
действително е видяла подс. А. гол, то следвало да е забелязала и
особеностите, които той има в областта на тялото си, за наличието на каквито
били събрани категорични доказателства. По тези съображения извода на
съда, че подс. А. е извършил приетите действия, квалифицирани като
блудствени били необоснован. Необоснован бил извода на съда, че
подсъдимият П. С. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, като на
неустановена дата през периода месец март 2016 г. - 09.05.2016 г. в село Б.,
обл. Русе, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвъкупление по отношение на повече от две малолетни лица - А. Д. А.,
родена на 02.11,2005г.; Ю. М. Ф., родена на 24.07.2003 г. и Е. Е. Г., родена на
19.06.2006 г. Този извод на съда се дължал на превратната оценка на
показанията на разпитаните по делото свидетели, включително и свид. Ю.Ф.,
Е. Г. и А. Д., А. А., В. Ф.. В показанията, дадени в хода на съдебното
следствие в съдебно заседание, проведено на 22.05.2018 г. свид. Е. Г. заявила:
„Всъщност не е вярно, той никой не е закачал ... Ю. на мен, на А., на В. и П.,
ни каза, в смисъл да излъжем, че Чичкото така и така ни е направил, че искал
да ни опипва... Всъщност това не е вярно, че той е правил такива неща... Не е
15
имало случай да сядам в неговите крака... Без да питат те са влезли в къщата,
отворили компютъра и са гледали простотии-някакви момичета по бански.
Чичкото не беше в къщата, като той беше в двора... Сядах на седалката, а не
върху коленете на Чичкото... И мен и другите деца Чичкото не е опипвал. Ние
си ги измислихме тези неща... Още първите месеци, когато Т. беше дошла в
Б., дядо й я возеше с колата си до спирката... На мен Т. не ми се е оплаквала за
нещо от Чичкото”. В показанията си, дадени на 07.07.2016 г. в хода на
досъдебното производство свид. Е. Г. заявила следното: „Той го нямаше и ние
му влизахме в двора на къщата... Ние прескачахме през оградата, когато го
нямаше... Той я взема и отиде в другата стая и му намери компютъра. Отвори
му компютъра, който беше закрит с бял чаршаф... В. знаеше как да го
включи... Не съм виждала Чичкото да се опипва по тялото... А. искаше да
кара... Беше сама на седалката. Чичкото беше на седалката до нея… Моите
родители знаеха, че ходим в дома на Чичкото... Чичо П. не е казвал да не
казваме на родителите си, че ходим при него”. Свид. Ю.Ф. в съдебно
заседание, проведено на 08.01.2018 г. заявила следното: „Аз лично не се
чувствам пострадала от това престъпление”. При проведения разпит в
съдебно заседание от 06.03.2018 г. казала: „Аз не съм виждала, чичкото да
целува някой от нас... което не е вярно, че чичкото ме е пипал... отговарям, че
той мен не ме е докосвал с пръст... винаги сама сядах на шофьорското място”.
В показанията си, дадени в хода на досъдебното производство на 07.07.2016 г.
свид. Ф. заявил следното: „Не съм виждала да целува някой от приятелите
ми... С Е., П. и брат ми караха седяха на седалката пред него... Когато аз карах
той седеше на предната седалка... Родителите ни знаеха, че ходим в чичо
П....”. Свид. A. A. в показанията си, дадени в съдебно заседание, проведено на
12.04.2018 г. заявила: „Даваше ни и пари и когато ни даваше дори казваше на
мама... Не е имало случай някой друг да кара... П. не ни правеше нищо лошо”.
В показанията си, дадени в хода на досъдебното производство на 07.07.2016 г.
свид. А. заявила следното: „Никога не се е държал необичайно с мен... нищо
не ни правеше... Никога не е целувал мен и приятелите ми... Моите родители
знаеха, че ходя при чичо П.”. Свид. А. А. в показанията си, дадени в съдебно
заседание, проведено на 12.04.2018 г. заявил: „Той там си правеше ремонта и
ние без да го питаме влязохме в неговата къща... Черпил ни е, ама майка ни
тогава знаеше че ни черпи... Момичетата на компютъра не бяха чисто голи, а
бяха с боксерки и други неща... Момичетата на компютъра имаха, ей това с
което се ходи на плаж с него... П. никак не е пипал каките... М. каза да отидем
да пуснем жалба, дето ни бутал чичкото. Не беше вярно това да ни е бутал и
момичетата не ги е бутал”. В показанията си, дадени в хода на досъдебното
производство на 07.07.2016 г. свид. А. А. разказал следното: „Чичкото иначе е
много добър и нищо не ни прави на нас... Чичкото стоеше на другата седалка,
а аз като карах джипа, бях седнал на седалката и карах сам. Кака и Ю. не
искаха чичкото да ги бута и затова караха сами. Не съм виждал да докосва
някоя от каките, освен Е.. Нея я милваше по косичката... Не съм виждал
чичкото да се опипва някъде... Мама и тати казаха, че заедно с бащата на Е.
16
ще си оттеглят жалбата, защото М. го правел за пари”. Майката на А. и А.
искала да си оттегли жалбата. Свид. В. Ф. в показанията си, дадени в съдебно
заседание, проведено на 23.05.2018 г. заявил: „Показваше ни жени по бикини.
Отгоре бяха с нещо като сутиен и отдолу имаше нещо като гащи, но не бяха
голи... П. ми каза да влезем в къщата първия път, за да гледаме бикини...
Докато А. и Ю. караха колата, не съм видял нещо да се променя П., да каже
или да прави нещо... Аз не съм чувал П. да казва гадни думи.. Думата
„странно” не знам какво означава”. В показанията си, дадени в хода на
досъдебното производство на 07.07.2016 г. свид. В. Ф. разказвал: „Не съм
виждал чичкото да опипва по тялото никой от моите приятели... Кака ми
караше колата сама... Не е направил нищо лошо...”. В разрез с доказателствата
по делото бил извода на съда, че подс. А. предлагал на децата да ги вдига на
ограда и смъква с цел извършване на блудствени действия с тях. Първата
инстанция ценила незадълбочено показанията на разпитаните по делото
свидетели, в частност и тези на свид. Е. Г.. Последната, в показанията си,
дадени в хода на досъдебното производство пред съдия на 07.07.2016 година
разказала следното: „Качвахме се на оградата и му казвахме чичко вземи ни и
той ни вземаше и ни смъкваше от там. Беше ни интересно”. От показанията
на тази свидетелка се установявало, че инициативата за тези действия била
на децата, а не на подс. А.. По изложените по - горе съображения,
необоснован бил извода на съда, че подс. А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 149, ал. 1, пр. 1 от НК,
като на неустановена дата през периода месец март 2016 г. - 09.05.2016 г. в
село Б., обл. Русе, извършил действия с цел да възбуди полово желание без
съвъкупление по отношение на лице, ненавършило 14 - годишна възраст - А.
Д. А., родена на 02.11.2005 и свид. Е. Г.. Извода на съда за извършено
престъпление по чл. 159, ал. 6, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК също бил
необоснован. От заключенията на изготвените експертизи от вещи лица
Любомир Аладжов и Андрей Иванов се установявало, че файловете, приети
от съда, като държани всъщност не само не били налични, но и не били
запазвани. Отбелязаното от вещите лица - дата на създаване и дата на
изтриване всъщност можело да означава и само преглеждане на съответния
файл, без той да е съхранен. Вещите лица не намерили налични файлове със
съдържание, свързано с предмета на делото.
Съдът допуснал нарушение на материалния закон по отношение на
престъпленията по чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, чл. 149, ал. 1, пр. 1
от НК и чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК. Първата инстанция приела, че
подс. А. се насочил към свид. Ю.Ф. с намерение да извърши същото и спрямо
нея, протегнал си ръцете за да я хване и вдигне, при което тя се отдръпнала,
така, че показала на подсъдимия, че не желае това. С последното
подсъдимият започнал изпълнителното деяние - започнал да реализира
действия, присъщи и необходими към постигане на физически контакт с
Ю.Ф., но единствено нейното насрещно, противоположно действие -
отдръпването й от подсъдимия, препятствало, попречило за довършването на
17
изпълнителното деяние /постигането на искания от подсъдимия физически
допир и с тази свидетелка/. Този извод на съда противоречал на материалния
закон. Намеренията, пък дори и били те престъпни, не се наказвали по нашето
законодателство. Съгласно чл. 18, ал. 1 от НК, опитът представлявал
започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което
изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са
настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни
последици на това престъпление. При престъплението блудство опитът бил
невъзможен, тъй като с извършване на съответните действия престъплението
ще бъде довършено - наказателно право на РБ , том. I, стр. 443, абзац 766. По
отношение на свид. A. A. и Е. Г. съдът приел, че подс. А. извършил
блудствени действия, тъй като ги бил хващал за дупетата и във времето на
вдигането им и смъкването им от оградата с ръце, подсъдимият една след
друга хванал всяка от тях през мишниците и при смъкването им обратно,
хващал всяка от тях за седалищните части /за дупетата им/ и така опипвал
всяка от тях, като това било осъществено с цел, и по този начин осъществил
състава на престъплението. По делото не се доказало да са извършвани такива
действия. Дори и хипотетично да се приемело, че имало контакт между
подсъдимия и тези лица, то тези действия по същността си не можели да
бъдат приети като блудствени по смисъла на чл. 149 от НК. Престъплението
по чл. 149 от НК изисквало извършените действия да са във вид и обем,
който би могъл да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление.
Тези действия можело да бъдат твърде различни по вид и интензитет. Във
всички случаи обаче, еднократни действия, като пипане по коса, еднократно и
кратко бутане или други подобни, извършени само веднъж по отношение на
лице, не можело да бъдат характеризирани като блудствени. Такива
действия, еднократно извършени, с несъществен интензитет, нито можели да
възбудят полово желание, нито можели да засегнат до изискуемата от
законодателя степен обществените отношения, охранявани с това
престъпление. Обект на защита с това престъпление били обществените
отношения, които осигурявали половата неприкосновеност и съблюдавали
половия морал и тези, които възниквали по повод правилното духовно и
физическо развитие на подрастващите. В случая, видно от показанията на
децата, каквито и действия да били извършвани по отношение на тях, нито
едно не споделяло, че е възприело същите, като нещо извън нормалното или
обичайното. Този факт ясно показвал, че обществените отношения,
охранявани от това престъпление, не били засегнати. Това пък водело до
липса на обществена опасност, а липсата на последната правела деянието
различно от престъпление. По тези съображения защитата счита, че
постановеният съдебен акт в тази част е незаконосъобразен, поради
противоречие с материалния закон. В нарушение на материалния закон
Русенски окръжен съд приел, че подсъдимият П.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 159, ал. 6,
пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. От обективна страна състава на това
18
престъпление предполагал държане или набавя за себе си или за другиго чрез
някой от начините, описани в нормата на този текст, порнографски материал,
за създаването на който е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице,
което изглежда като такова. В случая подс. А. бил предаден на съд при форма
на изпълнително деяние „държане”. Държането предполагало едно трайно
установено фактическо положение, което е със значителна продължителност.
От заключенията на изготвените експертизи от вещи лица Любомир Аладжов
и Андрей Иванов безспорно се установило, че файловете, приети от съда като
държани всъщност не само не били налични, но и не били запазвани.
Отбелязаното от вещите лица - дата на създаване и дата на изтриване
всъщност можело да означава и само преглеждане на съответния файл, без
той да е съхранен. Вещите лица не намерили налични файлове със
съдържание, свързано с предмета на делото. За повече от файловете - тези
които са създадени и изтрити на един ден, не можело да се установи нито
продължителността на съхраняването, нито дали се касае за съхраняване или
само преглеждане и затварянето им, без въобще да са създадени като файлове
и съхранявани. Приемайки обратното, съдът постановил съдебен акт, който
бил не само необоснован, но бил постановен в нарушение на материалния
закон. От заключението на изготвените по делото съдебно - технически
експертизи се установявало, че само четири файла са с малко по - дълга
продължителност. Наличието обаче само на четири файла, които дори и да се
приемело, че са порнографски материал, за създаването на който е използвано
лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова,
представлявало деяние, което не зА.га значително обществените отношения,
които се охраняват с нормата на чл. 159, ал. 6, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК. Такова деяние следвало да се приеме за малозначително, поради своята
явно незначителност и предвид обстоятелството, че само формално
осъществявало състав на престъпление. Приложима била хипотезата на чл. 9,
ал. 2 от НК.
Претендира се въззивният съд да отмени обжалваната присъда, с която подсъдимия П.
С. А. е признат за виновна в извършване на престъпленията, описани в жалбата и да
постанови нова присъда, с която да го признае за невинен и да го оправдае по обвиненията,
за които е предаден на съд. Пледира се и алтернативно - ако съдът прецени, че са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуални права на страните, да отмени обжалваната присъда и да върнете делото за ново
разглеждане от друг състав на РОС.
С допълнението към въззивната жалба е направено доказателствено искане – съдът да
назначи повторна СППЕ на свидетелката Т. Р. Г., като вещите лица, след като се запознаят с
материалите по делото и изслушат лично свидетелката, да дадат заключение, през периода
01.12.2015 - 18.01.2019 г., както и към днешна дата, същата страда ли от психични
заболявания и евентуално какви. Да отговоря и с оглед на физическото и психическото й
състояние, същата способна ли е правилно да възприема фактите и обстоятелствата, които
имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. В допълнението към жалбата
се сочи, че няма други неизяснени обстоятелства и не се налага събиране на доказателства за
установяването им. В съдебно заседание, проведено на 08.02.2021 г. по настоящото дело
съдът остави без уважение искането на подсъдимия за допускане на повторна СППЕ на
19
свидетелката Т. Р. Г., по съображения, изложени в протоколното определение.
С определението по чл. 327 от НПК съдът допусна Повторна съдебно – техническа
експертиза на веществени доказателства от вещото лице Е. К. Л. със задача, поставена й с
определение от 28.10.2019 г. и определение от 14.11.2019 г. по ВНОХД № 289/2019 г. по
описа на ВТАС. Съдът откри съдено следствие. Вещото лице беше изслушано, и
експертизата приета, в съдебно заседание на 08.03.2021 г. по делото.
В съдебно заседание на 08.03.2021 г., по искане на защитата беше допуснат до разпит и
изслушан свид. М. М. А. В съдебно заседание на 19.04.2021 г. по делото бяха разпитани
повторно свидетелите Д. Г. П. и А. А. П..
В съдебно заседание подсъдимият П. С. А. и неговият защитник адв. А.С. от АК Русе
поддържат въззивната жалба и направените искания с изключение на това, за връщане на
делото на първоинстанционния съд. Излагат доводи, подобни на тези от жалбата. Оспорват
протеста на Русенска окръжна прокуратура.
Частният обвинител и граждански ищец Т. Р. Г. не се явява пред настоящата инстанция
и не взема лично становище, независимо от предоставената възможност. Нейният особен
представител адв. Н.В. от ВТАК оспорва жалбата на подсъдимия. Не оспорва протеста на
Русенска окръжна прокуратура и моли съдът да се произнесе, като го уважи.
Частният обвинител и граждански ищец Ю. М. Ф., действаща лично и със съгласието
на своя баща М. Ф., не се явява пред настоящата инстанция и не взема лично становище,
независимо от предоставената възможност. Нейният особен представител адв. В.М. от
ВТАК оспорва жалбата на подсъдимия. Не оспорва протеста на Русенска окръжна
прокуратура и също моли съдът да се произнесе, като го уважи.
Прокурорът от Великотърновска апелативна прокуратура поддържа протеста на
окръжната прокуратура. Оспорва жалбата на подсъдимия. Моли да се произнесе с нова
присъда, с която да уважи исканията на Русенска окръжна прокуратура.
Протестът и въззивната жалба са подадени от активно легитимирани страни, в срока по
чл. 319 от НПК и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което са
процесуално допустими. Разгледани по същество, въззивната жалба е основателна, а
протестът е неоснователен.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с материалите на досъдебното
производство и събраните доказателства по време на съдебното следствие, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П. С. А. е роден на 29.10.1964 г. в село Голямо Враново, обл. Русенска.
Завършил виеше образование специалност „Зооинжинерство” в ВИЗВМ - Стара Загора,
женен, не е осъждан.
Съпругата на подсъдимия - свид. Л. Х. А..а имала наследствена къща намираща се в
село Б., обл. Русенска, на ул. „Дунав” № 1. От години през пролетта, лятото и есента
подсъдимият живеел предимно в къщата в с. Б., като работел в село Голямо Враново, а в
следващи отделни отрязъци от време в периода септември 2009 год. до 2014 год., общо две
години и три месеца подсъдимия работел на различни длъжности в професионална гимназия
по селско стопанство „Ангел Кънчев”, в кв. „Образцов чифлик”. През 2015 и 2016 год.
продължавал да пребивава и живее сам в къщата в село Б., като 2016 год. няколко месеца
работел в кооперацията на селото като комбайнер. Съпругата и сина му С. П.ов А. живеели
в апартамента им в гр. Русе на ул. ******, а посещавали къщата в Б. спорадично -
обикновено в някой от почивните дни. През зимните месеци подс. А. се прибирал в гр. Русе,
където живеел до пролетта, а след това отново се премествал в с. Б., където в двора на
къщата си обособил малък автосервиз.
В обвинителния акт се твърди, че подсъдимия А. проявявал силен сексуален интерес
20
(имал сексуално влечение) към деца и по-конкретно към малолетни и непълнолетни
момичета. Това твърдение, възприето и от окръжния съд в обжалваната присъда, не се
доказа в производството по делото.
В обвинителния акт се твърди и, че един от начините, по който подсъдимият
удовлетворявал този си силен сексуален интерес, бил да разглежда порнографски
материали, на които били заснети или били изобразени графически, лица, изглеждащи като
ненавършили 18 - годишна възраст. Това твърдение също не се доказва в производството.
Подс. П.А. имал два компютъра - стационарен компютър, който се намирал в къщата в
село Б. и стационарен компютър, който се намирал в апартамента в гр. Русе (иззети
впоследствие - част от веществените доказателства по делото). На всеки от компютрите
била инсталирана операционна система Microsoft Windows ХР Professional.
В ОА се твърди, че подсъдимият последователно във времето, боравейки със
съответния компютър, със съответната команда изтеглял от интернет или от други външни
носители на информация (като флаш памет, външен диск или други възможни), множество
фото и графически файлове с детска порнография и така ги записвал като информация
(създавал ги като файл) върху твърдия диск на съответния компютър и по-конкретно на
логически дял, обозначен като (С:) - диск С. В резултат на това файловете се намирали и
престоявали (били държани) на съответните компютърни системи - на единия и съответно
на другия компютър. Твърди се, че за периода от 06.10.2015 г. - 23.06.2016 г. след като
изтеглял тези файлове, те престоявали определено време на логическия дял С в твърдия
диск на съответния от двата посочени компютри, след което на същата дата, а за част от
файловете - на друга следваща дата, подсъдимия или променял местоположението на
дадения файл в съответния компютър - от логически дял С, на друг логически дял, папка,
директория, или го изтривал изцяло (напълно) от компютъра. Твърденията за „умишлено
държане” на такива файлове в двата компютъра също не се доказват в производството по
настоящото дело. В обвинителния акт са описани находките в твърдите дискове на
устройствата, материализирани в експертизи по делото.
В обвинителния акт се твърди, че „един ден” през месец декември 2015 год. около 6,30
часа сутринта (конкретно неустановена дата от доказателствата по делото), свид. Т. Р. Г.
минавала по пътя покрай къщата на ул. „Дунав” № 1, отивайки към спирката, от която да
хване автобуса за гр. Сливо поле за училище. Спряла се пред вратата с надпис „Зла котка”.
Подсъдимия излязъл през входната врата на къщата облечен само с тениска (гол в долната
част на тялото). Поканил Т.Г. в къщата, за да й „покаже котката”. Правел се, че търси
котката, а в последствие и куче. В един момент започнал да се опипва между краката.
Показал половия си член на Г., целунал я по бузите, хванал силно едната ръка на свид. Г.
над китката и я издърпал към гениталиите си, при което допрял ръката й до члена си. Свид.
Г. избягала от къщата, но не споделила с никого за случилото се. Осъществяването на
такива действия от страна на подс. А. също остава само твърдение на обвинението и не се
доказва от материалите по делото.
Децата А. Д. А., Ю. М. Ф. и Е. Е. Г. обичали да посещават имота на подс. П.А..
Свидетелката А. Д. А. е родена 02.11.2005 год. Имала по-малък брат - свид. А. Д. А., роден
на 10.05.2007 год. Обръщали се към него с името „П.”. Свидетелката Ю. М. Ф. е родена на
24.07.2003 г. Имала по-малък брат - свид. В. М. Ф., роден на 26.08.2006 год. Свидетелката Е.
Е. Г. е родена на 19.06.2006 год. Децата живеели с родителите си в същото село, в къщи
недалеч от къщата на подсъдимия. Подс. А. ходел и на работа в кооперацията на селото. В
останалото време стоял в къщата и в двора, където имало и гараж и механизъм за повдигане
на автомобили и някои инструменти, като подсъдимият от време на време правил ремонт на
автомобили. Петте деца често се събирали заедно и играели в района на улицата, в близост
до двора на подсъдимия, тъй като мястото им харесвало за игра. Имало парк, в който си
били направили къщичка и често ходили там.
21
Един ден в началото на месец март 2016 г. свид. А. А. (П.) занесъл при подсъдимия
един мотор, за да му направи някакъв ремонт и така се запознали. След известно време свид.
A. A. също започнала да посещава имота на подсъдимия. Междувременно, по същото време
подсъдимият създал контакт и със свид. Е. Г.. Това станало при случай, в който карала
колело по улицата покрай къщата му. Подсъдимият я срещнал, казал й, че каплата била
крива и предложил на свидетелката да я поправи. Тя се съгласила. Подсъдимият взел
колелото в двора си и го поправил. Като се запознала по този начин с подсъдимия, свид. Г.а
малко след това завела там и приятелката си свид. Ю.Ф.. Освен това свид. Е. А. разказал за
подсъдимия и на приятеля си свид. В. Ф.. Петте деца и преди това играели заедно, и след
като се запознали с подсъдимия започнали често да ходят в неговия имот. Той се отнА.л
добре към тях, обръщал им внимание, а освен това на децата им харесвало, че в двора и
гаража имало интересни за тях неща - някои съоръжения, машини и инструменти, както и се
ремонтирали автомобили. Започнали да ходят почти всеки ден там, като подсъдимият им
оправял копелетата, играел с тях, разрешавал им да влизат в двора му, в автомобила му,
където те се правели, че го управляват. Също ги черпел с бонбони, давал им да ядат от
плодове в двора, в някои случаи им давал неща от скарата, често им давал пари - по няколко
лева, да си купят нещо от магазина, давал им да стрелят с харпун и въздушен пистолет.
Децата имали и достъп и до къщата, като някой от тях влизали в стаите. Подс. А. казал на
децата да идват следобед при него, след като се е връща от работа, но в някои от дните те
отивали там и по-рано, прескачали оградата и си играели и сами в двора, в отсъствие на
подсъдимия. Като се сближили по този начин с подсъдимия и им харесвало да играят там,
от пролетта на 2016 год. и занапред във времето, почти ежедневно (обикновено в
следобедните часове) децата започнали да посещават дома на подсъдимия. Наричали го
„Чичкото” или „Чичо П.”.
В обвинителния акт се твърди, че подсъдимият „неслучайно проявявал такава
отдаденост към децата”. Така ги предразположил да го посещават често, и така да има
възможността да хваща, опипва момичетата по различни места по тялото, да ги милва и да
ги целува, за да възбужда и удовлетворява по този начин сексуалното си влечение към деца
от женски пол. Това твърдение на прокурора не се доказва по делото. Не се доказва и
твърдението, подсъдимият да е отправял сексуални намеци към децата да е „оглеждал” свид.
Ю.Ф. и свид. A. A. по задните им части, да е предлагал на децата да им показва „това, с
което се правят бебетата”, да е говорил нецензурни дами пред тях, да е вкарвал ръката си
под гащеризона, с който бил облечен и да се е опипвал в областта на половия член.
Вярно е твърдението, че през пролетта на 2016 година децата играели в имота на
подсъдимия. Не се доказва твърдението, че в този период подсъдимият ги е вдигал и
смъквал от оградата, че ги е хващал през мишниците и за дупетата и така ги опипвал.
Вярно е, че в периода месец между м. март 2016 год. и 09.05.2016 год. децата поискали
от подсъдимия да ги разходи с автомобила си извън селото и той се съгласил, както
конкретна дата не е установена. В колата се возили A. A., брат й А. А., Е. Г., Ю. Ф. и брат й
В. Ф.. По делото не е доказано по категоричен начин, че някое от децата е управлявало
самостоятелно джипа на П.А., доколкото в показанията си пред съда A. A. не си спомня да е
карала джипа, А. А. въобще отрича децата да са карали джипа, В. Ф. казва, че децата карали
джипа, но не и Е. Г., а Е. Г. казва, че карала, но не е сядала върху краката на „чичкото” а той
й направил място да седне пред него. Не се установява и дали децата са е возили в джипа на
П. един или няколко пъти и кои от тях са присъствали в конкретните случаи.
Един ден, докато за пореден път децата се намирали в двора му, подсъдимият показал
на свидетелите В. Ф. и А. А. на компютъра си снимки на момичета, които били облечени в
бански. Това станало след като около половин час В. го молел да им покаже снимките.
Имало и друг случай, при който П.А. заварил В. и А. сами при компютъра и ги изгони от
стаята. Не се доказва подсъдимият да е пускал филми на В. Ф. и А. А.. По делото
22
категорично се опровергава твърдението, че подсъдимият А. няколко пъти обяснявал на
децата, че не трябва да разказват на родителите си за разговорите между тях и въобще за
посещението в имота му.
Не се доказа подс. А. да е държал на собствените му компютърни системи файлове,
представляващи порнографски материал, за създаването на който са използвани лица, които
изглеждат като ненавършили 18 години.
На 09.05.2016 г. свидетелят М. Ф. /с прякор М./ посетил домовете на М. М. и Е. Н.,
както и Д. А. и С. И.. Казал им, че „натиснал” дъщеря си и тя му разказала, че П. пускал в
дома си на момчетата снимки на голи момичета, карал Ю. да си съблича блузката, викал
децата да ходят да играят на неговия басейн, момичетата по бикини, а момчетата по
боксерки, обяснявал на Ю. как се правят деца, питал ги какво бельо носят. Веднага след това
М. М. и Е. Н. разпитали Е. Г., а Д. А. и С. И. разпитали A. A. и А. А., за да разберат дали
това е вярно. Всички деца отрекли тези твърдения да са верни. Независимо от това,
родителите се притеснили и първоначално повярвали на казаното от М. Ф..
На 10.05.2016 год. сутринта М. Ф., Е. Г. Н. и М. М. отишли заедно в РУ Сливо поле,
където били приети от полицейския служител свид. Б. Д., работеща по него време като
инспектор Детска педагогическа стая. Всеки от тримата попълнил заявление, както и
саморъчно обяснение (приложени на л. 9 до л. 14, папка 1 от ДП). При извършване на
действията в полицейското управление присъствал и свид. Свилен Велев - служител на
криминална полиция.
Във връзка със заявленията, в РУ Сливо поле била образувана полицейска преписка и
свид. Д. продължила работа по тях, като в следващите дни последователно снела устни и
писмени обяснения от децата в полицейското управление, след което и от подсъдимия П.А..
На 01.06.2016 г. след призоваване, подс. А. се явил в РУ Сливо поле при свид. Б. Д.,
като при нея бил и друг полицейски служител - свид. П. П. Свид. Д. запознала накратко
подс. А. с факта, че са подадени заявления и с обстоятелствата в тях, за негови действия
срещу децата. Подсъдимият бил поканен да даде обяснения по този повод, ако желае. Подс.
А. се съгласил и отговорил на конкретни въпроси от страна на полицейските служители,
след което написал и обяснение (приложено на л. 20 от папка п.1 от ДП). След конкретни
въпроси, подсъдимият заявил, че познава въпросните родители и деца. Казал, че понякога
децата идвали да играят в неговия двор, че имало случаи, в които бил в двора на маса,
правил барбекю и за да не го гледат само децата, им давал пари да си купят нещо. Не
отрекъл, че е возил някои от децата с автомобила си „Дайхатсу Фероза” около село Б.
(заявил, че това станало два пъти), като само той го управлявал, децата били единствено на
седалката за пътника до него или отзад, без някое от тях да е било на коленете му. Отрекъл
да е пускал компютъра си на децата да гледат (въобще, както и съответно да им е пускал
порно), както и отрекъл да е опипвал децата. Във връзка с въпросите за компютъра му,
служителите питали подсъдимия дали е съгласен да предостави компютъра си доброволно
за проверка, за което щяло да бъде съставен протокол. Той категорично отказал това, след
като написал и саморъчното си обяснение. Веднага след това, свид. Д. съставила на
основание и по реда на чл. 65 от ЗМВР протокол за писмено предупреждение (л. 21 от папка
1 от ДП). Подсъдимият се запознал с него и го подписал, както го подписал и свид. П.
Съгласно протокола, подсъдимия бил предупреден да не извършва блудствени действия с
лица, ненавършили 14 - годишна възраст - Е. Г., Ю.Ф., В. Ф., А. А., А. А. - всички от село Б.,
и да не извършва други престъпления от общ характер спрямо горепосочените лица и
техните семейства.
На 02.06.2016 г. свид. Д. изготвила писмена Справка за извършената проверка и с
писмо от същата дата изпратила събраните писмени материали по нея, в това число и
уведомления от същата дата до тримата родители, подали заявления, в Окръжна
прокуратура – Русе. Там на 09.06.2016 год. било образувано досъдебно производство срещу
23
подс. А. с работна насоченост - извършено блудство през месец март 2016 г. по отношение
на повече от две малолетни лица - A. A., Ю.Ф. и Е. Г..
На 30.06.2016 г. било извършено претърсване и изземване в къщата в село Б., област
Русенска, ул. „Дунав” № 1, в която живеел подсъдимия. Бил установен и иззет стационарен
компютър марка „НР”, модел „DC 7700”, със сериен номер S/N: CZC7201 VPN, както и
други вещи. Било установено наличие и на харпун и газов пистолет, които не били иззети.
За иззетото подсъдимият написал в протокола на съответното място, че били негови лични
вещи. (Протокол на л. 135-137, папка 1 на ДП и препис на л. 140-141). Същият ден било
извършено претърсване и изземване и в апартамент в град Русе, ж.к. „Чародейка”, ********
ползван от подсъдимия и семейството му. Там бил установен и иззет стационарен компютър
/асемблирана компютърна система/ със сива на цвят кутия, със светло син на цвят преден
панел и залепен в долната част на предния панел стикер с текст „Intel Inside Pentium 4” и
други вещи. По идентичен начин, подсъдимият записал в съдържанието на протокола, че
вещите, и конкретно компютъра бил негов /протокол и препис на л. 140-144, папка 1 от ДП/.
Разследването по образуваното досъдебно производство продължавало, и като част от него,
вече били разпитани значителната част от родителите, свид. Д., както и децата (в това число
в т.нар. „синя стая” в присъствието на съдия).
Подсъдимия А. продължавал да живее в къщата в село Б.. На 25.05.2017 год. около 19 -
19,30 часа свид. М. М. и децата й били при къщата на свид. Т.Г., като баба й и първата
правели компоти. Децата искали да играят на ластик и в тази връзка се разбрали Т.Г. да
отиде да вземе ластика от къщата на A. A.. Къщата се намирала в близост до тази на подс.
А.. По делото не се доказва къде се е намирал подсъдимия в това време. Не се доказва в този
период подсъдимият да е заговарял свид. Т.Г., да е казвал „О, котенце, ела да те пипна
отттук, оттук, ако може даже оттук” и да е посочвал с ръката си към гърдите й, дупето й, и
половия й орган, както и да е искал да я целува. Доказано е единствено, че известно време
след заминаването си, свид. Т.Г. се е върнала, като плакала. Отишла при къщата на A. A. и
продължавала да плаче. Кучетата започнали да лаят. В момента в къщата бил само бащата
на A. A. - свид. Д. Б. Той излязъл от къщата и видял на дворната врата свид. Г., която
плачела. Затова й казал да влезе в двора и я питал какво е станало. Свид. Г. казала, че П.А. й
отправил сексуални предложения, и че се страхува. По-конкретно казала, че подсъдимият
искал да я пипа и целува, сочейки гърдите си и между краката си. В това време подс. А.
също дошъл при къщата на свид. Б. Започнал да вика нещо на свид. Б.във връзка с друг,
предходен случай в селото. Свид. Б.имал отношение към предходен конфликт между подс.
А. и свид. М. Ф. в селото на 14.02.2017 г., станал предмет на спора по НЧХД № 1986/2017 г.
по описа на Районен съд - Русе, приключило с присъда, с приложение на реторсия при лека
телесна повреда. Свид. Б.му казал, че детето е много уплашено, да се махне от там, и
подсъдимия временно се отдръпнал от мястото. Малко след това дошъл отново, при което
свид. Б.пак успял да го отстрани и решил да сигнализира полицията за случващото се. Тъй
като нямал телефония номер на съответния районен полицай, отишъл при едни комшии и
казал да се обадят на полицията, това станало, като една жена - М. Й., се обадила по
телефона с тази молба на кмета на селото - свид. Д.П., казвайки му, че пред къщата на Д. А.
имало скандал. Свид. Д.П. веднага заедно със съпругата си свид. А.П., тръгнал с колата си
към мястото, а междувременно след като били чули силните викове и лай на кучета, натам
отишли последователно и свид. М. М. и съседката, която се обадила на кмета и съпруга й, а
малко по-късно и бабата на Т.Г. - свид. Т. Г.. Свид. П. разбрал от намиращите си при къщата
на свид. Д. А., че Т.Г. се скрила в нея, защото била много уплашена и твърдяла, че е от
действия на подс. А.. Свид. П. видял детето и възприел, че плаче. Тогава свид. П. се обадил
по телефона на кварталния инспектор на селото, както и на дежурния на РУ „Полиция” гр.
Сливо поле и съобщил за случая. След минути подс. А. отново дошъл при събралите се пред
къщата на Д. А.. Започнал да отправя словесни обвинения към свид. П., че симпатизирал на
дадена партия и изразил недоволство към от свид. Д. А. във връзка с предходни случаи.
24
В това време пристигнали полицейски служители от РУ - Сливо поле (свидетелите Б.
Б. и Н. А.). Изслушали свид. Т.Г. и баба й. След като получили съгласие от свид. Д.П.,
разпоредили на присъстващите да отидат в кметството на селото за снемане на обяснения по
случая. Свид. П. закарал с колата си до там съпругата си, както и Т.Г. и баба й. По делото не
се установи по категоричен начин Т.Г. да е разказвала в автомобила за предходен случай с
подсъдимия и по-конкретно за такъв през месец декември 2015 год. На 25.05.2017 год., в
кметството на село Б., по новообразуваната полицейска преписка, били снети обяснения от
свид. Т.Г., от баба й Т. Г., от свид. П., свид. Д. Б. съседката М. М., както и от подс. А.. Свид.
Б. съставил срещу подсъдимия протокол за полицейско предупреждение. При снемане на
обясненията, подс. А. отрекъл да е извършвал спрямо свид. Т.Г. действията, заявени от нея
същия ден по-рано. На 26.05.2017 г. свид. Б. съставил докладна записка за действията по
случая. На същата дата, полицейските служители свид. Д. и свид. Свилен Велев отишли в
училището в гр. Сливо поле, където учела свид. Т.Г., и снели обяснения. На 29.05.2017 г.
свид. Д. съставила справка във връзка с работата по тази преписка и материалите по нея
били изпратени в Окръжна прокуратура - Русе с мнение за присъединяване към
предходната. Това било направено съгласно Постановление от 30.05.2017 г., след което А.
бил привлечен като обвиняем, разпитан и задържан.
По време на разследването е назначена и изготвена Комплексна съдебно психиатрична
- психологична експертиза, съгласно изводите на която и изявленията на експертите пред
РОС, подсъдимият П. С. А. не се води на учет в Център за психично здраве - Русе ЕООД и
не страда от психични заболявания, към момента на извършването на деянията е разбирал
свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. По смисъла
на Международната класификация на болестите - 10 - та ревизия, А. не страда от
разстройство на сексуалното влечение (не страда от такова психично заболяване). Същият
не страда от психично заболяване и е психически годен да участва в досъдебното
производство. Подсъдимият е в състояние правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда фактите, имащи значение за досъдебното производство.
По време на разследването са назначени и изготвени отделни Комплексни съдебно
психиатрични и съдебно психологични експертизи, съгласно изводите на които, въпреки
малолетието им тогава, и конкретното си физическо и психическо състояние, свидетелите
A. A., Ю.Ф., Е. Г., А. А. и В. Ф. не са били с нарушени годности да възприемат фактите,
които са от съществено значение за делото и да дават достоверни показания за тях, ако
желаят. Експертите не откриват патопсихологична склонност (в клиничния смисъл на
понятието) към преувеличаване и фантазиране на фактите по делото, а отчетените на
моменти разминавания в показанията на свидетелите и споделеното от тях по време на
експертното интервю се тълкуват като защитен механизъм, предвид възрастта им. Според
експертите, при посочените свидетели е налице съответствие между физическо и
психическо развитие.
По време на разследването била назначена Комплексна съдебно психиатрична и
съдебно психологична експертиза и относно свид. Т.Г., от която става ясно, че същата не се
води на диспансерен учет в Център за психично здраве - Русе ЕООД. От наличната
медицинска документация е видно, че свид. Г. е провела осем поредни лечения в ДЮЦ при
ЦПЗ - Русе и едно в УМАБЛ - Варна по повод следните диагнози – Шизофрения,
Параноидна шизофрения, Други смесени разстройства на поведението и емоциите,
Генерализирани разстройства в развитието, Синдром на Asperger. Според заявеното от
експертите пред окръжния съд, при изготвянето на експертната оценка не са били
установени клинични маркери, които да покриват диагностичните критерии на
Шизофрения, параноидна форма. Експертите са достигнали до извода, че при свид. Г. е
налице: „Други смесени разстройства на поведението и емоциите” в следствие от
преживяно травмено събитие или серия от травмени събития. Въпреки малолетието и
конкретното си физическо и психическо състояние, тя не е била с нарушени годности
25
правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, които са от значение за делото
към периода м. декември 2015 г. - м. юни 2016 г., 25.05.2017 г. и да дава достоверни
показания за тях, ако желае. Преживяванията, описани от свид. Г., касаещи факти, свързани с
инкриминирания период са структурирани правилно, не се отчитат патопсихологични
белези за склонност към преувеличаване или фантазиране на факти, касаещи преживения
период. Достигнат е извод за съответствие между физическото и психическото развитие при
свид. Т.Г..
Съгласно назначените, изготвени и приети по делото Съдебна техническа и
Комплексна съдебно - техническа и аудиовизуална художествена експертизи (л. 174 - л. 270,
папка 2 от ДП), както и поясненията дадени на експертите в съдебно заседание пред РОС, в
иззетите стационарни компютърни системи, ползвани от подс. А. - веществени
доказателства по делото, са открити множество фото файлове с порнографски материали, за
създаването на които са използвани лица, изглеждащи като ненавършили 18 години. При
изготвянето на експертизите било установено, че файловете са изтрити и възстановяването
им е извършено чрез специализирани компютърни програми, като са посочени дати на
създаване и изтриване на файловете. На стационарен компютър марка „НР” , модел „DC
7700”, със сериен номер S/N: CZC7201 VPN, на логически дял, обозначен като (С:), били
открити общо 36 фото (графични) файла с порнографски материали, имащи отношение към
предмета на производството. Снимките отразяват открито сексуално поведение, изразяващо
се в похотливо показване на половите органи, полово сношение, мастурбация, фелацио,
кунилингус и др. За създаването им са използвани лица от женски и мъжки пол, които
изглеждат като ненавършили 18 години. Момичетата са с детски или юношески ръст и
телосложение. Липсва окосмяване в областта на подмишниците и пубиса или се наблюдава
само начална проява на такова. Развитието на гърдите е без видими прояви на развитие над
гръдния кош или само с начални видими прояви над гръдния кош. Външните срамни устни
изглеждат неразвити. При лицата от мъжки пол определящо за определяне на видимата им
възраст са ръстът, телосложението, големината на пениса и тестисите.
На стационарен компютър (асемблирана компютърна система) със сива на цвят кутия,
със светло син на цвят преден панел и залепен в долната част на предния панел стикер с
текст „Intel Inside Pentium 4” на логически дял, обозначен като (С:), били установени 19 фото
графични файла, имащи отношение към предмета на разследване. Снимките отразяват
открито сексуално поведение, изразяващо се в похотливо показване на половите органи,
полово сношение, мастурбация, фелацио, кунилингус и др. За създаването са използвани
лица от женски и мъжки пол, които изглеждат като ненавършили 18 години. Момичетата са
с детски или юношески ръст и телосложение. Липсва окосмяване в областта на
подмишниците и пубиса или се наблюдава само начална проява на такова. Развитието на
гърдите е без видими прояви на развитие над гръдния кош или само с начални видими
прояви над гръдния кош. Външните срамни устни изглеждат неразвити.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен
начин чрез съпоставка на обясненията на подсъдимия П.А. пред окръжния съд и
приобщените по съответния ред обяснения ат ДП с писмените и гласните доказателства по
делото - показанията свид. Т. Р. Г. - дадени по време на съдебното следствие - л.292 - 303,
т.2 от съд. п/во и тези, приобщени към доказателственият материал по делото, дадени на
досъдебното производство (л.48-51, п.2 от ДП); от показанията на свидетелката А. Д. А. -
дадени по време на съдебното следствие - л.323-324, т.2 от съд. п/во и тези, приобщени към
доказателственият материал по делото, дадени на досъдебното производство (л.2- 5, п.2 от
ДП); от показанията на свидетелката Ю. М. Ф. - дадени по време на съдебното следствие - л.
196-202, т.1 от съд. п/во и тези, приобщени към доказателственият материал по делото,
дадени на досъдебното производство (л.7- 10, п.2 от ДП); от част от показанията на
свидетелката Е. Е. Г. - дадени по време на съдебното следствие - л.393-399,т,2 от съд. п/во и
в цялост от тези, приобщени към доказателственият материал по делото, дадени на
26
досъдебното производство (л.12-16, п.2 от ДП); от показанията на свидетеля В. М. Ф.,
дадени по време на съдебното следствие - л.380 - 388, т.2 от съд. п/во и тези, приобщени към
доказателственият материал по делото, дадени на досъдебното производство (л. 18-20, п.2 от
ДП); от значителната част от показанията на свидетеля А. Д. А., дадени по време на
съдебното следствие - л.324-328, т.2 от съд. п/во и цялостно от тези, приобщени към
доказателственият материал по делото, дадени на досъдебното производство (л.23-26, п.2 от
ДП); от показанията на свидетелката Б. Т. Д. - дадени по време на съдебното следствие - л.
177-191, т.1 от съд. п/во и тези, приобщени към доказателственият материал по делото,
дадени на досъдебното производство (л.27-32 и л.61-63, п.2 от ДП); от показанията на
свидетеля Д. Г. П. - дадени по време на съдебното следствие - л.214-218, т.1 от съд. п/во и
тези, приобщени към доказателственият материал по делото, дадени на досъдебното
производство (л.56-58, п.2 от ДП); от значителна част от показанията на свидетеля М. С. М. -
дадени по време на съдебното следствие - л.225-233, т.1 от съд. п/во и от част от тези,
приобщени към доказателственият материал по делото, дадени на досъдебното
производство (л.33-35, п.2 от ДП); от показанията на свидетеля Д. А. Б.- дадени по време на
съдебното следствие - л.222-225, т.1 от съд. п/во и тези, приобщени към доказателственият
материал по делото, дадени на досъдебното производство (л.59-60, п.2 от ДП); от част от
показанията на свидетелката С. С. И. - дадени по време на съдебното следствие - л.312-320,
т.2 от съд. п/во и част от тези, приобщени към доказателственият материал по делото,
дадени на досъдебното производство (л.36-39, п.2 от ДП); от част от показанията на
свидетеля Е. Г. Н. - дадени по време на съдебното следствие - л.400 - 405, т.2 от съд. п/во; от
показанията на свидетеля М. А. Ф. - дадени по време на съдебното следствие - л.202 - 209,
т.1 от съд. п/во и тези, приобщени към доказателственият материал по делото, дадени на
досъдебното производство (л.40-42, п.2 от ДП); от показанията на свидетелката М. В. П. -
дадени по време на съдебното следствие - л. 192 - 196, т.1 от съд. п/во; от показанията на
свидетеля П. М. П.- дадени по време на съдебното следствие - л.541 - 545, т.2 от съд. п/во; от
показанията на свидетелката Т. Г. Г. - дадени по време на съдебното следствие - л.306-312,
т.2 от съд. п/во и тези, приобщени към доказателственият материал по делото, дадени на
досъдебното производство (л.53-55, п.2 от ДП); от показанията на свидетлката А. А. П. -
дадени по време на съдебното следствие - л.218-221, т.1 от съд. п/во и тези, приобщени към
доказателственият материал по делото, дадени на досъдебното производство (л.64-66, п.2 от
ДП); от част от показанията на свидетеля С. В. Д. - дадени по време на съдебното следствие
- 438 - 441 и л.549, т.2 от съд. п/во; от показанията на свидетеля Б. Г. Б. - дадени по време на
съдебното следствие - л.537-541 и л.597-599, т.2 от съд. п/во; от показанията на свидетеля С.
В. Д. - дадени по време на съдебното следствие - л.545-549, т.2 от съд. п/во; от част от
показанията на свидетеля Н. Р. А. - дадени по време на съдебното следствие - л.613-616, т.2
от съд. п/во; от част от показанията на свидетеля Д. П. И. - дадени по време на съдебното
следствие - л.441-443, т.2 от съд. п/во; от част от показанията на свидетеля В. Т. В. - дадени
по време на съдебното следствие - л.443-444, т.2 от съд. п/во; от част от показанията на
свидетелката М. С. Н. - дадени по време на съдебното следствие - л.385 - 388, т.2 от съд.
п/во; от част от показанията на свидетелката Л. Х. А..а - дадени по време на съдебното
следствие - л.234 - 239, т.1 от съд. п/во, от изводите на Комплексна съдебно психиатрична -
психологична експертиза и установяващото се при разпитите на експертите, при приемането
й в съдебно заседание, относно подс.А. /л.71-78, п.2 от ДП/.; от изводите на Комплексни
съдебно психиатрични - психологични експертизи и установяващото се при разпитите на
експертите, при приемането им в съдебно заседание, относно всеки от свидетелите A. A.,
Ю.Ф., Е. Г., А. А., св.В. Ф. и св.Т.Г. /Е-зи на л.86 - 166, п.2 от ДП/, от Съдебна техническа
експертиза № 195 и разясненията по изводите й при разпита на експерта при приемането й в
съдебно заседание /л. 175-194, п.2 ДП/; от Комплексна съдебно-техническа и аудиовизуална
- художествена експертиза /л.199 - 270, п.2 от ДП/ и разясненията по изводите й при разпита
на експерта при приемането й в съдебно заседание /л.494-497, т.2 от съд. п/во/; от Писмо и
27
приложени към него документи по преписка вх.№ 453000-631/2016г....по описа на РУ -
Сливо поле /л.5 - л.21, п.1 ДП/, от справка по отношение собственик на МПС /л.25, п.1 от
ДП/; от Уведомления до податели на заявления /л.26 до 28, п.1 от ДП/; от Постановление от
30.05.17г. на РОП /л.29, п.1 от ДП/; от Писмо и приложени към него документи по преписка
вх.№ 453р-2745/17г. по описа на РУ - Сливо поле /л.31 - л.46, п.1 ДП/; от удостоверение за
граждански брак и Удостоверение за раждане /л.93 и 94, п.1 от ДП/; от Протокол за
претърсване и изземване и препис от същия /л. 132-137, п.1 от ДП/; от Протокол за
претърсване и изземване и препис от същия /л. 140-144, п.1 от ДП/; от съдържанието на лист
хартия, приложен в найл. плик към протокол за разпит от 07.07.16г. на св.В. Ф. /л.21, п.2 от
ДП/; от Удостоверение за раждане относно Т.Г. /л.52, п.2 от ДП/; от Молба от 04.07.17г.
отсв.Е. Г. Н. и Постановление от 04.07.17г. на РОП /л.67 и 68, п.2 от ДП/; от справка за
заявления на /л.9, п.З от ДП/; от разпечатки от НБД “Население“ за децата - л.11 - 17, п.З от
ДП/; от Приемо -предавателен протокол на веществено доказателство /л.72, п.З от ДП/; от
Приемо - предавателен протокол на веществено доказателство /л.74, п.З ДП/; от Служебна
характеристика на подсъдимия /л.113, т.1 от съд. п/во/; от служебно изготвени копия на 2 бр.
справки /л.166 - л.170, т.1 от съд. п/во/; от съдържанието на лист хартия, приложен на л.289,
т.1 от съд. п/во; от Справка на л.337, т.2 от съд. п/во; от Веществените доказателства по
делото и конкретно двата описани по-горе компютри, иззети от село Б. и гр.Русе, от Справка
за съдимост, декларация и автобиография относно подс. А. /л.80- 83, п.1 от ДП/,
веществените доказателства по делото, приетата от настоящият състав Повторната съдебно –
техническа експертиза на веществени доказателства № 2020/КСМ-06, изготвена от вещото
лице Е. К. Л. /л. 16 – 26 от ВНОХД № 396/2020 г./, разпитаният пред настоящата инстанция
свидетел М. М. А. показанията на повторно разпитаните пред настоящата инстанция
свидетели Д. Г. П. и А. А. П..
За да постанови нова, оправдателна присъда, въззивният съд съобрази следното:
Окръжният съд се е произнесъл, обсъждайки същите доказателства, но ги е оценил
неправилно, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. Нови доказателства пред
настоящата инстанция са единствено Повторна съдебно – техническа експертиза на
веществени доказателства от вещото лице Е. К. Л., показанията на свид. М. М. А.и
преразпита на свидетелите Д. Г. П. и А. А. П.. Въпреки това, липсата на достатъчно и
убедителни доказателства за произнА.не на осъдителна присъда по отношение на подс. П.А.
по което и да е от повдигнатите му обвинения е следвало да се установи и от
първоинстанционния съд.
Относно престъплението по чл. 159, ал. 6, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК:
Престъпление е това общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е
обявено от закона за наказуемо. За престъплението по чл. 159, ал. 6 от НК отговаря този,
който държи или набавя за себе си или за другиго чрез информационна или съобщителна
технология или по друг начин порнографски материал, за създаването на който е използвано
лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова. П.А. е обвинен в това,
че е държал на компютърни системи порнографски материал, за създаването на който са
използвани лица, които изглеждат като ненавършили 18 години.
Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и
разследващите органи. Преди всичко подлежи на доказване извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него /чл. 102, т. 1 от НПК/.
Настоящият състав на ВТАС прие, че в производството по ВНОХД № 396/2020 г. не се
доказа по несъмнен и категоричен начин подс. П. С. А. да е извършил престъпление по чл.
159, ал. 6, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК по следните съображения:
Безспорно е, че съгласно изготвените по делото Съдебна техническа и Комплексна
съдебно - техническа и аудиовизуална художествена експертизи, в иззетите стационарни
28
компютърни системи, ползвани от подс. А. - веществени доказателства по делото, са
открити множество фото файлове с порнографски материали, за създаването на които са
използвани лица, изглеждащи като ненавършили 18 години. При изготвянето на
експертизите било установено, че файловете са изтрити и възстановяването им е извършено
чрез специализирани компютърни програми, като са посочени дати на създаване и
изтриване на файловете. Снимките отразяват открито сексуално поведение, изразяващо се в
похотливо показване на половите органи, полово сношение, мастурбация, фелацио,
кунилингус и др. За създаването им са използвани лица от женски и мъжки пол, които
изглеждат като ненавършили 18 години. Момичетата са с детски или юношески ръст и
телосложение. Липсва окосмяване в областта на подмишниците и пубиса или се наблюдава
само начална проява на такова. Развитието на гърдите е без видими прояви на развитие над
гръдния кош или само с начални видими прояви над гръдния кош. Външните срамни устни
изглеждат неразвити. При лицата от мъжки пол определящо за определяне на видимата им
възраст са ръстът, телосложението, големината на пениса и тестисите.
Престъплението по чл. 159, ал. 6, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК обаче е умишлено.
Деецът следва да съзнава общественоопасния характер на това свое деяние, да предвижда
неговите обществено опасни последици и да иска настъпването на тези последици.
Извършителят на престъплението не може да държи порнографските материали без да знае
за това.
Видно от Повторната съдебно – техническа експертиза на веществени доказателства №
2020/КСМ-06, изготвена от вещото лице Е. К. Л. /л. 16 – 26 от ВНОХД/, изследването е
извършено при спазване на принципите на компютърно криминалистичното изследване -
запазване на данните непроменени и ненарушени. На предоставените за изследване обекти
са установени данни от проведените компютърно техническите изследвания при изготвяне
на експертизите от А. С. И., експерт- криминалист от сектор БНТЛ при ОД на МВР- гр. Русе
и Л. А. А. - главен експерт в Дирекция „Авторско право и сродните му права” при
Министерство на културата, които са заличили част от изтритите данни. При компютърното
изследване, изготвено от Л. А. А. - главен експерт в Дирекция „Авторско право и сродните
му права” при Министерство на културата, системния часовник на обект 2 е върнат на
фабрични настройки, което прави невъзможен анализа на файловете във файловата
структура на изследвания носител по отношение на дата на последен достъп и последна
модификация. Със специализиран програмен продукт EnCase v.8.09 и технически средства
за компютърно криминалистични изследвания, с които разполагат експертите на НИК -
МВР, в хода на изготвяне на експертизата са възстановени изтрити файлове, чието
съдържание няма отношение към воденото разследване - порнографски материали и др. С
лицензиран програмен продукт Belkasoft Evidence Center 8.4 за компютърно
криминалистични изследвания от системен файл pagefile.sys /в който се съхраняват данни от
временната RAM памет на използваното устройство/ са възстановени умалени изображения
/икони/ на фотографии и/или кадри от видео, на които се виждат лица в голо състояние.
Възстановените изображения не съхраняват данни за файла, от който са направени, като
наименование, дата на последен достъп, дата на създаване, дата на последна модификация и
пълен път във файловата система. С програмни продукти Data Recovery Wizard Professional
6.1 и Recuva 1.53.1087 са изследвани предоставените обекти и са възстановени файловете,
цитирани в експертизите, изготвени от А. С. И., експерт - криминалист от сектор БНТЛ при
ОД на МВР гр. Русе и Л. А. А. - главен експерт в Дирекция „Авторско право и сродните му
права” при Министерство на културата. Възстановените файлове представляват умалени
изображения /икони, thumbnails/, които визуализират файлове, съдържащи снимки,
картинки, кадри от видео, презентации и др. и не съхраняват системните данни /метаданни/
за оригиналния файл, от който са направени. Със специализираните програмни и технически
средства, с които разполагат експертите на НИК - МВР и със свободно разпространяващите
се програми за възстановяване на изтрити файлове, не са установени запазени данни за
29
наименование, дата на последен достъп, дата на създаване, дата на последна модификация и
пълен път във файловата система на файловете с визуализираното съдържание. Наличието
на множество възстановени от изследваните обекти, умалени изображения /thumbnails/,
които визуализират сексуални сцени с лица на видима възраст под 18 години означава, че
потребител на изследваните обекти е ползвал файлове с такова съдържание. На
предоставените за изследване обекти, към момента на изготвяне на експертиза не са
установени данни за инсталирани и използвани специализирани програмни продукти за
изтриване на данни от носителя, освен средствата на операционната система. На
предоставените за изследване обекти, към момента на изготвяне на настоящата експертиза
не са установени данни за инсталирани и използвани специализирани програмни продукти
за автоматично изтегляне на файлове от Интернет с определено съдържание и изображение.
В съдебно заседание, проведено на 08.03.2021 г., пред настоящия съдебен състав,
вещото лице Е. К. Л. поясни, че при всички случаи, установеното в компютърните системи
представлява остатъци умалени изображения на оригинални изображения. Намерени са само
умалените изображения, които могат да се нарекат „остатъци”. Те могат да бъдат от
разглеждане на външен носител, където са съхранени тези данни. Може да са от облачното
пространство на хранилище в облака, може да бъде и на сайт в Интернет, в цялото интернет
пространство, включително и от физически външен носител. Тези остатъци не са запаметени
от потребителя. Те са запаметени от операционната система. На обектите не е намерен
някакъв софтуер, който да сваля един преглед автоматично и да прави съхранение съответно
на компютъра. Също така тези файлове може да са били на компютъра и да са изтрити и
предвид факта, че тези остатъци са умалени и те по-трудно се припокриват от други данни,
затова към момента на изготвяне на експертизата да са намерени те. Когато има папка напр.
от хиляда снимки, с оглед да бъде улеснен потребителя и с оглед бързо действие, по-бързо
да се зареждат снимките, веднъж вече погледнати, се създават тези умалени изображения.
Вещото лице допуска потребителят да ги е съхранил и след това да ги е изтрил. Ако те са
били на външен носител, операционната система си е направила остатъците. Тези
изображения може да са остатъци от снимки или от клипове. По начина, по който
изглеждат, предвид факта, че са умалени изображения, те не са целите файлове. Предвид
факта, че са много на брой, може и целият клип да е на кадри, въпреки, че няма много
повторяемост на участниците, които са вътре. Намерени са само умалените изображения.
Това са отпечатъци, остатъци, които не носят данни от характеристиките на файла, от който
са направени. По тази причина, от тях не може да се черпи информация за файловете. Ако
започнат да изскачат много рекламни прозорци се слага софтуер, който да ограничи тези
нежелани материали. Ако изскачат реклами е възможно да изглеждат по този начин.
Тематично тук има едно натрупване и тогава ще има редуване с музика, с новинарски
сайтове, ще има едно насищане от такъв вид материали. Тъй като флаш не е предоставян за
изследване, възможно е всичките тези оригинални снимки да са на флаш и само да са
гледани на тези компютри. Не е възможно да се пренесат на флашка снимки с други
материали. Изрично трябва са съхранени. Те се създават в операционната система на
определено място в системните дялове. Те не са на носители. Тези снимки, които са
намерени на компютъра, не са били видими без програмата за възстановяване, която ползват
експертите.
От заключението на вещото лице Е. К. Л. и от поясненията, които даде пред настоящия
състав, следват няколко важни извода. Намерените в компютърните системи на подсъдимия
така наречени „порнографски материали” всъщност представляват умалени изображения,
отпечатъци на съществуващи файлове, но те самите не са файлове и не са носители на
информация. Тези умалени изображения се наслагват в компютърната система от
операционната система, а не от потребителя. Умалените изображения могат да възникнат
/да се самозапаметят/ в паметта на компютъра при разглеждане на снимки и гледане на
видео от външен носител, от разглеждане /търсене/ на подобно съдържание в Интернет и пр.
30
Целта на умалените изображения е при ново търсене на вече отваряно съдържание, по-бързо
да се зареждат снимките. Както каза вещото лице, „веднъж погледнати се създават тези
умалени изображения”. По този причина въпросните изображения се третират като
„остатъци” т.е. белег от един несъществуващ в компютъра файл, но с възможност за по-
бързото му намиране при ново търсене /напр. ново търсене във външната памет или в
Интернет/. Самият потребител не съхранява изображенията и не ги „държи” по смисъла на
чл. 159, ал. 6, пр. 1 от НК. Той дори може да не знае за съществуването им. Такива
изображения могат да възникнат в компютърната памет дори след появата на изскачащи
рекламни прозорци, които потребителят е затворил и не е разглеждал. Самият потребител не
може да отвори файла със съдържанието /в случая порнографското съдържание/ ползвайки
само умалените изображения, тъй като файловете не са запаметени, не са налични в
устройството и не са достъпни. Горното се потвърждава и от факта, че тези изображения,
които са намерени на компютърните системи, не са били видими без програмата за
възстановяване, която ползват експертите. От умалените изображения не може дори да се
разбере дали те произхождат от снимки или от клипове, тъй като от гледаните клипове също
се запаметяват автоматично определени кадри под формата на „умалени изображения”.
При тези обстоятелства се опровергава твърдението, че през периода 06.10.2015 г. –
21.06.2016 г. подс. А. е държал на компютърни системи порнографски материал, за
създаването на който са използвани лица, които изглеждат като ненавършили 18 години. Да,
лицата изглеждат като такива ненавършили 18 години. Но откритото в компютърните
системи на А. не представлява порнографски материал, тъй като не е самостоятелен файл и
носител на информация. Откритото в компютърните системи е отпечатък, остатък от
разглеждан преди време файл, който може никога да не е бил запаметяван на твърдия диск
на компютъра. Може дори да не е бил отварян за преглеждане, ако е напр. остатък от
затворен рекламен прозорец. Подс. А. по всяка вероятност не е знаел за тези отпечатъци
/остатъци/, тъй като не е имал достъп до тях, а за отварянето им е необходима специална
програма, каквато ползват вещите лица от на НИК на МВР. Такава специална програма не е
била инсталирана на компютърните системи, собственост на А.. Подсъдимият би могъл да
разгледа отново снимките и да гледа филмите, само ако отново намери това съдържание в
Интернет или от външен носител, като експертът Л. не може да уточни какъв е бил
източника, носител на файловете. Разглеждането на снимки от Интернет не е престъпление,
независимо какво е съдържанието им. Разглеждането на снимки и гледането на филми от
Интернет и външен носител не води до запаметяване на съдържанието в компютъра, т.е. до
„държане” на това съдържание. Умалените изображения могат да възникнат като „остатък”
всякакво съдържание, достъпно в Интернет. Могат да възникнат дори от рекламни
изскачащи прозорци, които потребителят нито е търсил, нито има желание да разглежда, а
още по-малко да съхранява. От най-съществено значение е констатацията, че подобно
съдържание се съхранява автоматично от операционната система на компютъра, независимо
от волята и знанието на потребителя.
След като в компютърните системи на П.А. не са намерени действително
съществуващи файлове, носители на порнографски материал, а само неизползваеми
отпечатъци /остатъци/ от разглеждани в по-ранен момент такива, съдът намери, че деянието
по чл. 159, ал. 6, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК не е осъществено от обективна страна.
След като такива отпечатъци /остатъци/ могат да попаднат в компютърните системи без
знанието на потребителя, без възможност да ги ползва и дори от нежелани рекламни
прозорци, съдът намери, че деяние по чл. 159, ал. 6, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК не
може да се докаже и от субективна страна. По тази причина съдът счете, че подс. П. С. А.
следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 159, ал. 6, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В протеста на прокурора основателно е единствено възражението, че при множество
престъпления, разпоредбите на Глава осма, раздел IV от НК не могат да намерят
31
приложение, което произтича от текста на чл. 78а, ал. 7 от НК. В случая това е без значение
за произнА.нето, тъй като не се доказа извършването на престъпление по чл. 159, ал. 6, пр. 1
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, но пък налага необходимост от по-внимателно запознаване с
разпоредбите на НК от страна на решаващия състав на първоинстанционния съд.
Относно престъплението по чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК с пострадала Т.
Р. Г. :
Престъпление е това общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е
обявено от закона за наказуемо. За престъплението по чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК
отговаря този, който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, чрез употреба на
сила или заплашване. П.А. е обвинен в това, че е извършил блудствени действия по
отношение на ненавършилата 14 години Т. Р. Г. чрез употреба на сила.
Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и
разследващите органи. Преди всичко подлежи на доказване извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него /чл. 102, т. 1 от НПК/.
Настоящият състав на ВТАС прие, че в производството по ВНОХД № 396/2020 г. не се
доказа по несъмнен и категоричен начин подс. П. С. А. да е извършил престъпление по чл.
149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК по следните съображения:
За блудствени действия с употреба на сила, каквито са описани в ОА, се твърди
единствено в показанията на свид. Т.Г.. Свидетелите Т. Г., Д.П., А.П. и Б. Д. пресъздават
единствено думи, чути от Т.Г..
Свидетелката Т. Р. Г. е дала показания на л. 292 – 303 от НОХД № 505/2017 г. и на л.
48 – 51 от папка 2 на ДП, приобщени по съответния ред. В тези свои показания Т.Г. описва
факти, подобни на изложените в обвинителния акт, а именно, че видяла надпис „зла котка”
на вратата, подсъдимият я извикал в къщата, за да й покаже котката, направил се, че търси
котка а после и куче, показал й половият си орган, хванал ръката й и я допрял до него, след
което Г. избягала.
Дадените от Т.Г. показания съдържат съществени вътрешни противоречия и такива с
показанията на свидетелите Т. Г., Д.П. и А.П., които няма как да бъдат пренебрегнати. На л.
296 от НОХД № 505/2017 г. свид. Т.Г. твърди: „Аз не казах на баба си за случая през м.
декември за надписа и тя също не е разбрала. Аз не й казах, защото не исках да я
притеснявам… Аз разказах за всички тези случаи на баба ми през май месец 2017 г.
Разказах й за всички случаи, след като ме беше предупредила да не ходя при П.…
Полицаите казаха на П. и всички да ги последваме до кметството. Аз не казах на баба ми
какво се е случило, изобщо не й казах за П. и това, което беше направил малко по-рано,
същия ден. Аз в кметството разказах на полицая, който ме разпитва. Беше мъж”. Видно е, че
тези изявления на Т.Г., записани през десет реда в протокола, съдържат взаимно
противоречиви твърдения. Веднъж свидетелката твърди, че казала на баба си „за всички
тези случаи” през м. май 2017 г., след като Т. Г. я предупредила да не ходи при П.. Така
излиза, че към дата 25.05.2017 г., когато Т. е избягала в къщата „чичо А.”, нейната баба вече
е знаела за предходните случаи с П., включително и за станалото през м. декември 2015 г.,
когато Т. чела надписа „Зла котка”. По пътя до кметството пък въобще не е разказвала на
баба си за случката през същия ден. Разказала на полиция, който я разпитал в кметството. В
противоречие на изложеното на л. 296 от НОХД № 505/2017 г., малко по – нататък, на л. 303
от делото свидетелката Т.Г. твърди: „Докато бяхме в колата аз разказах всички случаи
между мен и П.. Баба ми тогава разбра за случката през декември месец и за всички
случаи.”. При това положение не може да се разбере дали преди пътуването в автомобила на
кмета Д.П., бабата Т. Г. вече е знаела за случката през месец декември 2015 г. или не е
знаела. Разказвала ли е в автомобила Т.Г. пред пътуващите за стореното от подсъдимия през
32
месец декември 2015 г., както и на 25.05.2017 г. или не е разказвала. При пътуването в
колата Т. скрила ли е от баба си какво се е случило същия ден или не е скрила. При
пътуването в автомобила ли е научила бабата за събитията през месец декември или е
научила за това в друг момент.
Противоречията се задълбочават с прочита на показанията, дадени от останалите
свидетели, имащи връзка със случая. На л. 307 от НОХД № 505/2017 г. свидетелката Т. Г.
/бабата/ твърди, че първо била случката пред дома на Д. А. Б., а „по-късно” Т. й разказала,
че имало друг случай, в който отишла до вратата и загледала, че пишело „зла котка” и П. „се
опитал да блудства с Т.”. Обратно на изнесеното от Т., нейната баба твърди, че не е узнала за
случката с „котката” през м. май 2017 г., когато предупредила Т. да не ходи при П., не е
узнала и на 25.05.2017 г., когато е бил инцидента пред дома на Д. А. и ходенето в
кметството, а е научила за събитията, станали през м. декември 2015 г. след дата 25.05.2017
г., в един по-късен момент. На л. 308 бабата Т. Г. уточнява, че разбрала за „тези неща” при
разпита на Т. в синята стая. Тогава разбрала, че П. карал Т. насила да пипа члена му. Тогава
разбрала и, че имало случай, при който П. стоял на прозореца гол и махал на Т.. Това е в
пълно противоречие с казаното от Т.Г. в съдебно заседание пред РОС.
На л. 55 от папка 2 на ДП бабата Т. Г. твърди, че „още в колата и след това пред
кметството Т. се разплакала и започнала да обяснява за по-стар случай, отново с П.А.”, т.е
случая с „котката” през м. декември 2015 . Разказала пред „А. – съпругата на кмета”. Бабата
видяла, че Т. е много разстроена и плаче, оставила я при А. и отишла при полицаите. И тези
показания противоречат с казаното от Т.Г.. След прочита на показанията, дадени по време
на ДП, бабата заяви, че разказът бил в колата на кмета т.е. не извън нея. Тя „не могла да
издържи докато Т. го разказвала и слязла от колата”. Това противоречи на казаното от Т. Г.
по време на ДП, където твърди не, че е слизала от колата защото „не могла да издържи”, а че
оставила внучката си при А., защото била разстроена и отишла при полицаите.
При съществените противоречия в показанията на Т.Г. и Т. Г., както вътрешни, така и
по между им, съдът намери, че следва да бъдат преразпитани свидетелите Д.П. и А.П. /кмета
и жена му/, за които се твърди, че са транспортирали пострадалата и баба й до кметството, и
ако е имало разговори за стари случаи с П.А. в колата и извън нея, е следвало да ги
възприемат.
На л. 60 - 62 от ВНОХД № 396/2020 г., пред настоящия състав, свид. Д. Г. П. твърди, че
не може да си спомни „какви са били диалозите” в колата. Горното буди силно съмнение,
тъй като все пак се твърди, че Т.Г. е съобщила драматични събития, свързани с блудство
спрямо нея, с употребена сила, при което точно политическият опонент на кмета –
подсъдимия П.А. е карал детето да го хване за члена, когато е бил гол. Свид. Д.П.
единствено „мисли”, че Т. и бабата „си говорели нещо”. Т. Г. помолила П. да извика
полиция, но не казва по какъв повод. Твърди единствено, че детето Т.Г. била „нервна и
превъзбудена”. В съдебно заседание бяха прочетени показанията на свид. Д.П., дадени на л.
56 – 58 от папка 2 на ДП. В тези показания П. единствено твърди, че при пристигането си
пред дома на Д. А. на 25.05.2017 г. е разбрал за въздушни целувки, които П.А. бил изпратил
на Т.Г. и предложение „да я гали”. Това било по думите на Г.. Не споменава за разговори в
колата и за по-стар случай, при който А. да е искал от Т. да го хване за члена. За такива
факти не се сети и след прочита на показанията, дадени по време на ДП. Заяви, че поддържа
показанията, дадени по време на ДП. В показанията си на л. 214 – 218 от НОХД № 505/2017
г. пред РОС свид. П. също не казва нещо по-различно, с изключение на това, че Т.Г.
плачела, когато пристигнал на място, а също и, че той не е съветвал бабата Т. Г. да подава
жалба в полицията.
На л. 62 – 63 от ВНОХД № 396/2020 г., пред настоящия състав, свид. А. А. П. твърди,
че не си спомня подробности. Станал скандал с участието на Т., но не си спомня какъв
точно. По пътя Теодорка „разправяла някои неща”, които към момента свидетелката не си
33
спомня. Разбрала, че П. „имал някакви взаимоотношения с това момиче Т.”. За последно
А.П. е виждала Т.Г. преди година. Сторила й се „неадекватна”, вървяла „като пияна”. Бяха
прочетени показанията на свид. А.П., дадени на л. 64 – 66 от папка 2 на ДП. В тези
показания П. твърди, че като дошла със съпруга си пред къщата на Д. А. разбрала, че П. бил
правил на Т. знаци, като целувки и с жестове показал, че иска да я опипва. По време на
пътуването Т. разказала, за случая със „злата котка”. П. я поканил да види котката, после я
търсили, после търсили куче и тогава П. си извадил половия член. На свидетелката А.П. й
станало „гадно”. Следва да се обърне внимание, че свид. П. казва, че според Т.Г., П. си бил
„извадил” половия член т.е. бил е обут, за да го „извади”. Обратно на това, Т.Г. веднъж
твърди, че П. е бил чисто гол, а друг път, че бил по тениска, а гол само от кръста надолу.
След прочита на показанията от ДП, свид. П. заяви, че ги подържа. Не може да каже дали
според разказа на Г., П.А. е бил гол или облечен. Не може да каже дали Г. е пипала члена на
А. или не е. В колата не била казвала. Останалите коментари на свид. П. са свързани с това,
че според нея бабата не се грижи добре за Т.Г., а също и че „бабата оказва влияние върху
детето”, макар да не е сигурна „дали за случая с котката Т. е била подтиквана от някого да
разказва”. В показанията си на л. 218 – 221 от НОХД № 505/2017 г. пред РОС свид. А.П.
отново разказа за чутото по случая с „котката” и отново твърди, че П. си „извадил” половия
орган пред Т., а не че е бил напълно гол. Казва също, че „вече не се спомня”, тъй като й
било много „гадно”. Не твърди да е чула П.А. да е дърпал със сила ръката на Т. към половия
си член.
Видно е, че свидетелските показания на Д.П. и А.П. не могат да се възприемат като
такива, в подкрепа на казаното от свид. Т.Г.. Самата Т.Г. в едни свои показания отрича да е
казвала нещо за случая с котката в колата, а в други свои показания твърди, че баба й точно
там разбрала за този случай. Бабата Т. Г. веднъж заявява, че е разбрала за този случай в един
по-късен момент, едва при разпита в синята стая, а след това твърди, че чул за станалото в
колата. Свид. Д.П. има предходни пререкания с подс. П.А. заради инцидент между А., свид.
М. Ф. и свид. Д. А. няколко месеца по-рано. Би следвало да прояви интерес, ако в
управлявания от него автомобил се говори за блудство, извършено от А.. Въпреки това,
свид. Д.П. отрича да е чул нещо такова в автомобила. Това противоречи на заявеното от
съпругата му А.П. за обстоен разказ на Т.Г. по случая с „котката” в този автомобил. Няколко
години след събитията, свид. А.П. вече не си спомня нищо за разказа на Т.Г. в колата, макар
по време на ДП да твърди, че е била силно впечатлена и й станало „гадно”. Спомените й не
са ясни дори пред първоинстанционния съд, което самата тя твърди. Пред настоящият
съдебен състав свид. П. изразява съмнение, че бабата влияе на детето и не се грижи добре за
него.
Свидетелят Б. Г. Б. е полицейският служител, посетил кметството и взел обяснения от
Т.Г. на 25.05.2017 г. Дал е показания на л. 537 - 541 и л. 597 – 599 от НОХД № 505/2017 г.
Пред РОС свид. Б. е заявил, че при снемане на обясненията му направило впечатление, че
детето „много точно и конкретно се изказвало с точните наименования… казвало нещата с
терминологията им”. По тази причина свид. Б. останал с впечатлението, че детето е
„подготвено” предварително за снемането на такова обяснение, което разбира е само
субективно мнение на свидетеля, а не обективен факт, който възпроизвежда. Пред свид. Б.
малолетната Т.Г. разказала за случай, в който П.А. й отправил неприлични сексуални
намеци пред дома си. Не е споменавала да е влизала в къщата или да е имало физически
контакт между нея и А.. Както е видно, минути след „емоционалния” разказ на Т.Г. в колата
за случая с „котката”, същата пропуска да спомене този случай пред полицейския служител.
Това е в противоречие и със собствените й показания, в които твърди, че „разказала на
полицая” за м. декември 2015 г.
Обяснението, което свид. Б. е снел на 25.05.2017 г. от Т.Г. е приложено на л. 35 от
папка 1 на ДП. В него се сочи, че на същата дата П. нарекъл Т. „котенце” и искал да я бута
по гърдите и задните интимни части. После Т. отишла до дома на А., който е баща на
34
нейната приятелка А.. П.А. дошъл в дома на А., но последният го изгонил. Записано е също,
че свид. Г. „няма какво да добави”. Остава неясно, защо след като Т.Г. е разказвала в
автомобила толкова емоционално за случая с „котката”, за блудствени действия с много по-
голям интензитет и с проявено насилие и плакала пред останалите свидетели, пред
свидетеля Б. Б., а също и в писмените си обяснения, е спестила изцяло това събитие и не е
казала /написала/ дори и дума за него. Снемането на обяснения от Б. е станало
непосредствено след пристигането на автомобила на свид. П. в кметството. Не е възможно
за това кратко време Т. да е забравила от какво се е оплаквала на останалите свидетели.
Вместо това, свид. Г. се е оплакала единствено, че същият ден е била наречена „котенце” и,
че А. искал да я „бута”, без да уточнява как конкретно е заявено това желание.
Свидетелката Е. Е. Г. се сочи като едно от пострадалите деца в ОА. Освен, че отрича
казаното от децата при разпита в синята стая да е вярно, съобщава също, че Т. имала видим
проблем в общуването, поради което другите деца я отбягвали. Пред нея Т.Г. не се е
оплаквала от конкретни действия на П.А., въпреки, че била единствената й приятелка.
Обратно на това, в показанията си на л. 295 от НОХД № 505/2017 г. Т.Г. твърди, че през
месец юли 2016 г. ходила с другите деца в двора на къщата на подс. А.. Е. я извикала и й
казала, че П. нищо няма да й направи. Към този момент Г. била разказала на Е. Г. за „всички
случаи с П. до момента”. Както вече споменахме, свид. Е. Г. отрича пред нея Т. да се е
оплаквала от конкретни действия на П.А.. Според свид. Е. Г., Т.Г. имала особеност, че „ако й
кажеш нещо, тя отива и го казва на другия по обратен начин, обръща нещата и казва, че
този или оня е виновен, и че тя винаги е права”. Е. Г. твърди, че бабата и дядото на Т. се
отнА.ли зле с нея, каквото твърдение се среща и показанията на други свидетели.
Действително, както се сочи в пледоарията на защитата, от показанията на свид. Л. Х.
А..а /съпруга на подсъдимия/ става ясно, че П.А. има белег на гърба, отзад в областта на
лявата плешка, също и бенка вдясно на слабините, която се виждала добре. На л. 301 от
НОХД № 505/2017 г. свид. Т.Г. твърди, че като видяла П.А. гол, само по тениска, „нищо
особено на й направило впечатление по срамните му части”. Т.Г. твърди, че е виждала П.А.
гол на прозореца на къщата му и през м. януари 2016 г., когато също не е възприела някакви
особености по тялото му.
Основателно съмнение буди и факта, че показанията на Т.Г. са противоречиви относно
обстоятелството бил ли е облечен с тениска подс. А., когато я повикал да й покаже котката и
я накарал да го пипне за члена или е бил изцяло гол. В показанията си, дадени по време на
ДП твърди, че А. я посрещнал пред къщата си „чисто гол” /л. 50 от папка 2 на ДП/. Тогава
твърди, че я бил целунал по бузите един път, твърдение, което изчезва при следващите
разпити. В показанията си на л. 292 – 303 от НОХД № 505/2017 г. свид. Т.Г. вече не твърди,
че А. е бил „чисто гол” а е бил гол от кръста надолу, като отгоре имал облечена тениска.
Различават се и твърденията за това, когато й показал пениса си, дали го е нарекъл
„кученце”, „зайче” или по друг начин.
Свидетелката Т.Г. твърди, че след като приятелят на майка й се опитал да я изнасили в
гр. Берковица, тя вече имала „антипатия” към мъжете, страхувала се от тях /л. 301 и 302 от
НОХД № 505/2017 г./. Напълно необяснимо остава защо, след като А. излиза гол пред
къщата си, с видим полов член, и кани Г. да влезе, и след като тя има антипатия и страх от
мъжете вследствие на опит за изнасилване, същата се е съгласила да влезе в дома му сама и
да търси котка, куче или каквото и да било друго. Това действие на свидетелката
противоречи на всякаква здрава логика, дори и за дете на нейната възраст. Разяснението на
л. 302 от НОХД № 505/2017 г., че „не се притеснила да влезе с него в къщата този път, не се
уплашила, защото го мислела за добър и тръгнала да й покаже котката” са лишени от
всякакъв смисъл и не могат да бъдат възприети, колкото и съдът да се опитва да ги оцени
през призмата на мисленето, което има свидетелката Г..
Действително, както твърди защитата, според показанията на свидетелите Л. А.а, М.
35
М., С. И., М. Н., С. Д. и Д. И. всяка година през зимните месеци, от средата на м. ноември
до края на м. март подс. П.А. не живее в село Б., а се прибира в гр. Русе, където е
постоянния му адрес. Изнесеното от тези свидетели се потвърждават и от свид. М. М. А.
разпитан пред настоящата инстанция. Горното освен това е и логично, тъй като през
зимните месеци подс. А. няма земеделска работа на полето, нито може да ремонтира
автомобили в открития импровизиран сервиз в двора на къщата си. При тези данни
възниква още по-голямо съмнение в твърдението на Т.Г., че е видяла подсъдимия гол в
къщата си в с. Б. през м. декември 2015 г. и през м. януари 2016 г., тъй като по това време
той не живее там.
Основателни са доводите в жалбата, че от показанията на свидетелите Т. Г., С. И., Е. Г.,
Е. Н. и М. Н. става ясно, че първите шест месеца след пристигането си в с. Б. през м.
ноември 2015 г. Т.Г. е била транспортирана от дядо си до автобусната спирка с автомобил и
вземана по този начин. Това се налагало, тъй като детето нямало точна ориентация къде се
намира, което е заявено в показанията на баба му Т. Г.. Възниква още по – голямо съмнение
как точно в този декемврийски зимен ден, в който „времето било студено” според свид. Т.Г.,
в 6 без 15 часа, тя е тръгнала сама и пеша към спирката на автобуса и е срещнала
подсъдимия в къщата му, която той не обитава по това време на годината.
Свид. С. Д. е ремонтирал коли заедно с подс. П.А. в импровизирания сервиз в с. Б. в
къщата на подсъдимия. Това вършил и на 25.05.2017 г. Твърди, че не му е направило
впечатление да се е случвало нещо особено, освен, че около 16 – 17 часа по пътя минало
момиче с колело на възраст около 12 – 13 години, което не се е спирало при тях. Половин
час след това свид. Димитров си тръгнал от сервиза на А.. Показанията на този свидетел не
могат да внесат яснота за случилото се на 25.05.2017 г. с участието на свид. Т.Г., тъй като
видно от показанията на свид. Д.П. /л. 57 от папка 2 на ДП/, сигналът за скандал пред
къщата на Д. А. е подаден около 19,35 часа. Свидетелката А.П. /л. 65 от папка 2 на ДП/ също
казва, че сигналът до кмета по телефона е подаден след 18 – 19 часа.
Както се твърди във въззивната жалба, по делото има данни за няколко епикризи на
Т.Г., описани подробно в Комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична
експертиза на л. 152 – 166 от папка 2 на ДП. Тези епикризи не могат да се приемат като
доказателство, че Т.Г. действително е била на лечение в лечебно заведение през посочените
периоди. На л. 161 от папка 2 на ДП се описва епикриза от 01.06.2017 г., в която е отразено,
че свидетелката е постъпила на лечение на 12.05.2017 г. и е изписана на 01.06.2017 г. Както
става ясно по-горе, на 25.05.2017 г. Т.Г. се е намирала в с. Б., като в късния следобед е
посетила къщата на свид. Д. А. с оплакването, че е получила сексуални намеци от подс.
П.А.. По-късно заедно с баба си и свидетелите Д.П. и А.П. е посетила кметството, където е
дала обяснения пред полицейския служител Б. Б.. Този факт е безспорен по делото. Няма
как на 25.05.2017 г. Гълъбово да е била в лечебно заведение, след като се е намирала в с. Б..
По тази причина съдът прие, че периодите на лечение, описани в епикризите, не гарантират,
че такова хоспитализиране е действително осъществено.
В същата Комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза се
твърди, че Т. Р. Г. е с диагноза – Шизофрения. Параноидна шизофрения. Други смесени
разстройства на поведението и емоциите. Синдром на Аспергер. По-долу в експертизата
обаче се сочи и, че въпреки малолетието и конкретното физическо и психическо състояние
на Г., същата не е била с нарушени годности правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда фактите, които са от съществено значение за делото към периода м. декември
2015 г. – 25.05.2017 г. и да дава достоверни показания за тях, но само ако желае. Съдът прие,
че заболяванията на Т.Г. не са пречка дадените от нея показания да бъдат ценени. Оценката
на тези показания обаче води до извод, че те са изключително противоречиви, както
вътрешно, така и с показанията на другите свидетели и останалите доказателства по делото.
Свид. Т.Г. сочи въздействие върху нея в период, през който подсъдимия не обитава село Б..
36
През този период Г. е била транспортирана с автомобил до спирката на автобуса и не е
минавала пеш покрай къщата на подс. А.. Дава различни показания относно външния вид на
подсъдимия пред къщата и не може да опише ясно видими белези по тялото му, които
следва да е забелязала. Твърди, че е травмирана от предходен опит за изнасилване, но без
притеснение влиза в дома на мъж, който е гол на двора и я кани вътре да търсят котки и
кучета. Силно противоречиви са свидетелските й показания кога за първи път Г. е разказала
за инцидента през м. декември 2015 г., не е ясно след като е описала толкова емоционално в
автомобила на Д.П. за случката през м. декември 2015 г., защо след това не е споменала и
дума за този инцидент пред полицая - свид. Б. Б.. Свид. Д.П. е бил в същия автомобил, но
няма спомен да е чул за случката с „котката”. Свид. Г. твърди, че е разказала за поведението
на П.А. и на свид. Е. Г., но последната отрича нейната приятелка да е имала такива
оплаквания. Обсъдените противоречиви доказателства не дават възможност да се приемат за
верни и останалите твърдения, за срещи на Г. с А. през м. януари 2016 г. и на 25.05.2017 г.,
макар за тях да няма повдигнати обвинения. Безспорно е, че в дома на Д. А. е плакала, но
дали е заради това, което е разказала там, не може да се приеме за доказано.
При това положение, и след като по делото са налице единствено противоречивите
показания на Т.Г., неподкрепени от останалите доказателства, съдът намери, че твърдението
за извършено престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК през м. декември 2015
г. не е доказано по безспорен и категоричен начин. От така представените доказателства
може да се направи само едно неубедително предположение, че подс. П.А. е имал някакви
отношения с Т.Г., без да е ясно какви са били те, кога са осъществени и покриват престъпен
състав от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, присъдата не може да почива
на предположения. Основателни са и доводите на защитата, че като граждански ищец Т.Г.
има допълнителен стимул да представя неверни обстоятелства, в полза на финансовата й
претенция. Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е
извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и
когато деянието не съставлява престъпление – чл. 304 от НПК. Тъй като по делото не се
установява по безспорен начин деянието по чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК през м.
декември 2015 г. да е извършено, съдът намери, че подс. П. С. А. следва да бъде признат за
невинен и оправдан по така повдигнатото му обвинение. Изводите на окръжния съд по
отношение на това обвинение са погрешни и се дължат на неправилно тълкуване на
доказателствата по делото.
Относно престъпленията по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 149, ал. 1,
пр. 1 от НК, с пострадали А. Д. А., Ю. М. Ф. и Е. Е. Г. :
Престъпление е това общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е
обявено от закона за наказуемо. За престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК отговаря този,
който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст. За престъплението по чл. 149, ал.
5, т. 1 от НК отговаря този, който извърши такова действие с две или повече малолетни
лица.
Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и
разследващите органи. Преди всичко подлежи на доказване извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него /чл. 102, т. 1 от НПК/.
Настоящият състав на ВТАС прие, че в производството по ВНОХД № 396/2020 г. не се
доказа по несъмнен и категоричен начин подс. П. С. А. да е извършил престъпления по чл.
149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 149, ал. 1, пр. 1 от НК, с пострадали А. Д. А., Ю.
М. Ф. и Е. Е. Г. по следните съображения:
Обвиненията за тези престъпления се разглеждат заедно, тъй като почиват на едни и
същи доказателствени източници. Като преки очевидци на действията на подс. А. отново се
сочат единствено малолетни лица. Това са свидетелите А. Д. А., А. Д. А., В. М. Ф., Ю. М.
37
Ф., Е. Е. Г. и Т. Р. Г.. По време на ДП децата са разпитвани в т. нар. „синя стая”, като се е
очаквало това да ги предразположи да отговорят вярно на поставените въпроси, макар и да
не носят наказателна отговорност за неверни данни. Вярно е, че съгласно изготвените
съдебно – психиатрични и съдебно – психологични експертизи по делото, всички деца
свидетели са в състояние да възприемат правилно фактите и да дават достоверни показания,
но не следва да се забравя, че те ще дадат верни показания, само ако пожелаят да го
направят. Това налага сравнителен анализ на изнесеното от децата, сочени в ОА като
очевидци на стореното от подс. А..
По време на ДП разпитаните деца са заявили следното:
По време на ДП свидетелката Ю. /Ю./ М. Ф. е дала показания на л. 7 – 10 от папка 2.
Пред следовател, и в присъствието на съдия е заявила, че когато били при П., той заглеждал
нея и А. „отзад”, питал ги как се правят деца, искал да им покаже, вдигал ги, обяснил им за
„половите членове”, кое къде влиза и какво излиза, използвайки нецензурни думи, казал им,
че от мъжкият полов орган излиза „бяло гълъбче”, викал А. да й покаже половия си орган,
но тя отказала. Като вдигал А. и Е. с ръце ги пипал по дупетата и косата. Когато гледал
децата си вкарвал ръката в гащеризона и я мърдал. П. обяснил, че прави така, защото имало
нещо в половия му член, което трябвало „да се изпразни”. Питал децата дали носят бикини.
Казал на А., че на Ю. й личало, че носи бикини. П.А. возил децата Ю. М. Ф., А. Д. А., В. М.
Ф., Е. Е. Г., А. Д. А. /П./ и сестрата на А. – Асрет в джипа си, бял на цвят. Учел децата да
карат по черните пътища. Е., А. и В. сядали на седалката пред него. Един път пипнал косата
на Е., когато карала. Когато Ю. карала, П. бил седнал на предната седалка. На компютъра си
П. показвал на момчетата снимки на чисто голи жени.
По време на ДП свидетелката А. Д. А. е дала показания на л. 2 – 5 от папка 2. Пред
следовател, и в присъствието на съдия, е заявила, че „Чичо П.” нищо не им превел. Хващал
под мишниците Е., В. и А.. А. не му давала да я вдига. Само веднъж я вдигнал. Един път
опипал Е. по гърба и по косата. П. се опипвал по гащеризона и обяснил, че „му се надървя
оная работа”. Питал А. какви бикини има. Казал, че на Ю. гърдите са по-големи от тези на
А.. Обяснявал на малолетните как се правят деца и кое къде се пъха. Возил децата с джипа.
А. карала, като седнала в него. После децата му казали, че е „много червен” по лицето. По
същият начин карали В. и А.. Ю. /Ю./ карала самичка. Тогава „чичкото” бил на другата
седалка. На компютъра П. пускал на А. да гледа голи „японки – мяпонки” по прашки. А. Д.
А. казала на майка си, че П. си пипа „оная работа”, а тя й казала повече да не ходи там.

По време на ДП свидетелят А. Д. А. /П./ е дал показания на л. 23 – 26 от папка 2. Пред
следовател, и в присъствието на съдия е заявил, че „чичкото нищо не им правел на тях” и
бил „много добър”. Ю. карала джипа сама, а чичкото стоял на другата седалка. А. и А. също
карали сами. Чичкото „никъде не е бутал Ю.”. Искал да бута А. по косата. Питал А. и Ю.
имат ли гащи. Чичкото „бутал” А. и Е.. Свид. А. Д. А. казва, че не е виждал П. да докосва
някоя от каките, освен Е.. Нея я милвал по косичката. Чичкото два пъти целувал Е. по всяка
буза по веднъж. Тя се засилвала срещу него, той я вдигал и после, като я смъкне, я целувал.
А. не е виждал чичкото да се опипва. Веднъж чичкото питал А. и Ю. /Ю./ имат ли гащи.
Веднъж А. и Ю. разказали на А., че чичкото им казал как се правят деца, но той не е чувал
лично. Чичкото им показвал на компютъра си „голи глупости”. Бащата и майката на А. и А.
казали, че ще оттеглят жалбата си. Казали и че, бащата на В. се „правел на тарикат”.
По време на ДП свидетелят В. М. Ф. /брат на Ю.Ф./ е дал показания на л. 18 - 20 от
папка 2. Пред следовател, и в присъствието на съдия е заявил, че чичкото се държал
„странно” и вдигал А., него, П., кака му и Е.. Пипал по задника Е. и А.. Пускал на него и на
П. голи снимки, по бикини, на компютъра. Не е виждал чичкото да опипва по тялото никой
от неговите приятели. Видял го да целува Е. по бузите. След това казва, че го научил от П. и
лично не е виждал чичкото да целува Е.. Чичкото говорил глупости и казал думата „К****”.
38
Не обиждал никого, просто така го казал. А. го питала „как се родяват деца” и той й казал.
Това го чул от П.. Чичкото питал А. какви гащи носи. По време на разпита на свидетеля В.
М. Ф. е даден бял лист, на който той написал думите, които чичкото казал на А., а именно
„х**, п****, дупе”. Децата искали от чичкото за карат джипа. Когато В. карал, бил седнал
върху чичкото, „П. също, също и А.”. Когато А. седнала върху чичкото да кара, той станал
„червен като домат”. Обяснил, че е станал червен „защото А. е тежка”. Докато карала А.,
ръцете на чичкото били на кормилото. Когато В. и П. сядали върху чичкото да карат, той не
ставал червен. Ю.Ф. карала сама.
По време на ДП свидетелката Е. Е. Г. е дала показания на л. 12 – 16 от папка 2. Пред
следовател, и в присъствието на съдия е заявила, че чичкото ги вдигал нагоре и ги смъквал.
След като го попитали казал, че най-много тежи А.. Чичкото искал да ги вдига. Децата се
качвали по оградата, а той ги смъквал. Като смъквал децата от оградата, чичкото ги пипал
по дупетата. По други места не ги е пипал. Като ги смъквал, хващал ги по дупетата за малко,
като „закачка”. Чичо П. казал на Е., че е най-сладка, защото е най-малка. Свид. Е. Г. не е
виждала чичкото да се опипва докато е била там. Никой от приятелите й не е казвал чичкото
да е правил това. Децата поискали да карат джипа на чичкото. Е. Г. карала няколко пъти „по
черно”. Е., П. и В. сядали в чичкото за да карат. А. Карала сама. Ю. също карала сама.
Веднъж В. откраднал бинокъла на чичкото. Чичо П. не е казвал на децата да не казват на
родителите си, че ходят при него.
По време на ДП свидетелката Т. Р. Г. е дала показания на л. 48 - 51 от папка 2, както и
пред съда, на л. 292 – 303 от НОХД № 505/2017 г. Свид. Г. дава показания, освен за
собствените си срещи с П.А., също и за срещите на останалите деца с него. Твърди, че я е
вдигал на стенда за коли, като за целта я хващал и повдигал, за да седне. Тя се уплашила. Не
е виждала П. да прави „нещо” с другите деца. Само един път е ходила в имота на П., през
лятото на 2016 г. Питал Ю. дали носи сутиен, а Е. я „носил на конче”. Казал на Е., А. и Ю.,
че те и Т. трябвало да облекат къси поли и да отидат при него, за да може „да ги бута там,
където не трябва – по интимните части, по дупето, по гърдите”. П. не е бутал Т. по тези
части. Не знае дали е бутал другите деца. Освен, че само Т.Г. заявява такива обстоятелства,
които не се подкрепят от никакви други доказателства, ще припомним, че показанията на Г.
са силно противоречиви и не следва да бъдат кредитирани с доверие.
Същите деца са изслушани и в съдебно заседание пред Русенски окръжен съд.
Показанията, които са дали по време на ДП са приобщени по съответния ред и са имали
възможност да ги чуят. Пред съда повечето от тези свидетели излагат съвсем различни
факти.
Пред съда свидетелката Ю. /Ю./ М. Ф. е дала показания на л. 196 – 202 от НОХД №
505/2017 г.. Твърди, че като ходили в имота на П., „през цялото време” той си държал
ръката в гащеризона. Питал нея и А. какви гащи носят и дали са бикини. Питал ги дали
знаят как се прави бебе и им обяснил кое къде влиза и как излиза „бялото гълъбче”. А.
казала, че видяла в къщата на чичкото В. и А. да гледат снимки на голи жени. П. ги показвал
на компютъра. Когато карали джипа, само Ю. карала сама. Всички други сядали в чичкото.
А. попитала защо чичкото си държи ръката в гащеризона и той отговорил, че „му се
надървя”. Тя попитала какво е това. Той я повика в една барака, за да й покаже, но тя не
искала. Когато вдигал А. и Е. ги пипал по дупетата. Искал да вдига и Ю., но тя не искала и
избягала. На л. 198 свид. Ю.Ф. изрично казва, че нея не я е вдигал. Вдигнал един път А. и Е.
два пъти. Като ги свали ги пипнал за кратко по дупетата, без да си задържа ръката. Свид.
Ю.Ф. не е виждала П. да целува децата, но „чула”, че бил целунал Е. по бузата. На л. 198
свид. Ю.Ф. твърди: „Единственото нещо, което ми създаде неудобство във връзка със случая
е, че цялото село е разбрало нещо, което не е вярно – че чичкото ме е пипал, че съм сядала в
него, че ме е целувал и такива неща”. На л. 199 свидетелката отново заявява, че не искал
чичкото да я пипа и затова карала джипа сама и отказала да я вдига. След прочита на
39
показанията от ДП, свид. Ю.Ф. е заявила, че ги поддържа. Тогава не казала думата
„надървя”, защото я било срам.
От показанията, които дава свид. Ю.Ф. е видно, че същата твърди за действия на П.А.
само по отношение на другите деца – вдигане, пипане, сядане в него по време на управление
на джипа и пр. Както по време на ДП, така и пред съда, свид. Ю.Ф. категорично отрича да е
била докосвана от подсъдимия под каквато и да била форма. Дори казва, че единственото
неудобство за нея било, че се разчуло из селото, че я е пипал, а това не било вярно.

Пред съда свидетелката А. Д. А. е дала показания на л. 323 – 324 от НОХД № 505/2017
г. Пред съдебния състав е заявила, че при возенето с джипа само П.А. е карал автомобила.
Имало случай, в който В. само държал волана, но не помни къде е сядал. Свид. A. A. не е
гледала нищо на компютъра на П.. Родителите на свидетелката знаели, че ходи да играе в
къщата на подсъдимия и не са й забранявали да го прави. П. не превел на децата нищо
лошо. След прочита на показанията, дадени по време на ДП свид. А. Д. А. е казала, че „не се
сеща за тези неща”, не се сеща за „пипането”, за колата, а също и за компютъра момчетата
на него.
Пред съда свидетеля А. Д. А. е дал показания на л. 323 – 328 от НОХД № 505/2017 г.
Пред съдебния състав е заявил, че децата играели в имота на П. и той не можел да ги изгони
защото е много добър. А. и В. влезли в къщата, видели включения компютър, но П. им казал
да излизат от там и го изключил. Не са гледали нищо на компютъра. При возенето с джипа
само чичкото карал. Той само ги возел. Свидетелят не помни дали някое от децата е въртяло
волана. Родителите на А. и А. казвали на децата да не ходят при П., за да „не го
притесняват”, но те ходели при него. След прочита на показанията от ДП, свид. А. А. е
заявил, че М. е казал, че ще вземе 5000, а не 500 лева от П.. Напоследък чул и за 10000 лева.
Отново твърди, че при возенето с джипа само чичкото карал. Момичетата на компютъра не
били голи а с „боксерки и други неща”. В. молел П. поне половин час да покаже снимките
на компютъра. В синята стая А. Д. А. казал, че снимките били на голи момичета, защото
„вярвал на Ю. и В.”, но това не било вярно. Преди посещението на синята стая, в дома им
дошли М., Ю. и В. и те казали, че момичетата били голи, но това не било вярно. Бащата на
А. А. повярвал и затова подал жалба. Това за бутането също не било вярно. Свидетелят
казва: „П. никак не е пипал каките… Не помня да е имало случай, като кара джипа, да ги е
хващал и притискал към себе си другите деца. Момичетата не са карали джипа, само седяха
отзаде”. Не било вярно казаното в синята стая, че е карал джипа. Свид. А. А. казва също:
„Още като се запознах с чичкото, и М. ни караше да казваме лоши неща за чичкото. Като
дойде в нас М., каза да отидем да пуснем жалба, дето ни бутал чичкото. Не беше вярно това,
да ни е бутал и момичетата не ги е бутал”. Свидетелят отрича да е писал и обясненията на л.
19 от папка 1 на ДП, които са му били предявени. На л. 328 свид. А. А. продължава: „Там
казах това, което ми казаха М. и другите, което не е истина. Това, което казвам сега е
истина”.
Пред съда свидетеля В. М. Ф. е дал показания на л. 380 – 384 от НОХД № 505/2017 г.
Пред съдебния състав е заявил, че П. показвал на компютъра на него и на П. жени по
бикини. Отгоре имали нещо като сутиени, не били голи. Твърди, че при разходката с джипа
първо го карал П., после той, след това А. и накрая кака му. Като карал джипа, В. Ф. бил
седнал върху чичкото. Ю. карала сама на шофьорската седалка. Два пъти карала така. А.
карала, като била седнала в П.. На л. 381 свид. В. Ф. казва: „Докато А. и Ю. караха колата,
не съм видял нищо да се променя в П., да каже или да прави нещо”. А. попитала П. как се
правят деца. В. бил настрани с П. и не чул отговора на П.. След прочита на показанията от
ДП, свид. В. Ф. е заявил, че П. действително пипал А. и Е. по дупетата. Няколко пъти
целувал Е. по бузите. Поддържа и, че П. ставал „червен като домат”. Свид. В. Ф. заявява, че
не е чувал П. да казва „гадни думи”. Не го е чувал да казва думата „К****” на някого.
40
Свидетелят не знае какво означава думата „странно”, каквато дума е записана в протокола
му за разпит на л. 19 от папка 2 на ДП. Свидетелят не може да отговори кога П. е пипал Е.
„по задника”, както е казал в синята стая. Не знае дали П. е пипал А. „по задника”.
Пред съда свидетелката Е. Е. Г. е дала показания на л. 393 – 399 от НОХД № 505/2017
г. Твърди, че действително е карала колата на П.. Той се отдръпвал назад, оставало празно
място и Е. сядала там. Нищо друго не й правил. Чичкото нищо не е казвал за външността на
Е. Г.. Другите все се престрували, „че ги е бил закачал”. Вярното било, че той никой не е
закачал. Най-вече Ю. си измисляла. На л. 393 свидетелката казва: „Тя казваше, че чичкото
ме бил опипвал и разказвала на цялото село и още разказва. Още първия път в Сливо поле,
когато ме разпитваха, Ю. на мен, на А., на В. и П. ни каза, в смисъл да излъжем, че чичкото
така и така ни е правил, че искал да ни опипва, че искал да ни прави нещо, да ни целува –
едни такива гадни неща. Всъщност това не е вярно, че той е правил такива неща… После
като ни разпитваха в синята стая, аз вече казах истината. Някои неща, които казах на
полицайката в Сливо поле не бяха правилни, че е правил някакви неща – това да ни е
опипвал и целувал”. Свидетелката Е. Е. Г. е чула, че М. иска пари от чичкото и говорила с
родителите си за това. При управлението на джипа Е. Г. не е сядала в скута на П., а на
свободното място, което й оставял. Родителите на Е. й казали, като дойде в съда, да каже
само истината. Е. Г. не си спомня чичкото да е канил децата да идват в къщата му. Децата
сами решавали, че ще отидат. П. и В. влезли в къщата при компютъра сами, без да питат, за
да гледат момичета по бански. Когато чичкото разбрал, казал им да затворят компютъра и да
излязат навън. След прочита на показанията от ДП, свид. Е. Г. отново е заявила, че при
управлението на джипа не е сядала върху краката на П., а на свободното място, което й
оставял. И П. и В. сядали по същия начин. Свидетелката казва също, че някои от нещата,
казани в синята стая също са „променени”. Има предвид, че В. и П. не са сядали „в
чичкото”. Сега казва истината. На л. 396 свид. Е. Г. казва: „Това, което съм разказала за
опипването, това е второто нещо, за което бяхме решили с Ю. и А. да си го измислим. Това
не се е случило. И мен и другите деца чичкото не е опипвал. Ние си ги измислихме тези
неща, защото не знаехме, че ще се стигне до жалба и до дело”.
При анализа на показанията, дадени от децата по време на Досъдебното производство
/в синята стая/, на първо място правят впечатление сериозните различия в съобщените
факти, и по-конкретно кого, къде и как е вдигал и смъквал П.А., кои деца, къде и колко пъти
са били пипани, пляскани или бутани, целувани ли са, кои от тях и колко пъти, какви думи е
изричал пред децата, държал ли си е ръката в гащеризона и какво е правил, постоянно или
не и какво е обяснил за това, колко пъти децата са карали джипа и къде са ходили, кой къде
е стоял в джипа и по какъв начин, каква е била реакцията на А. в джипа и по какъв повод,
знаели ли са родителите им за това, сами ли са ползвали компютъра на подсъдимия
малолетните А. и В., какво са гледали на него – голи или облечени жени, каква е била
реакцията им.
Тези противоречия се обясняват от децата по време на разпитите им пред съда.
Свидетелката Е. Е. Г. ясно заявява, че децата са били мотивирани да говорят неверни неща за
поведението на П.А. от тяхната приятелка Ю.Ф., която е била под влиянието на своя баща
М. Ф. /М./. Децата се съгласили да говорят неверни неща, защото не знаели, че от това ще
има тежки последствия за П.А.. Пред съда А. Д. А. също твърди, че бил мотивиран да
говори неверни неща от М., Ю. и В. защото им „вярвал”. Отрича подсъдимият да е пипал
момичетата /каките/, като и децата да са карали неговия джип. Твърди, че момичетата, които
гледали на компютъра били по бански, а не голи. Подсъдимият показал снимките на
компютъра след половин часова молба от страна на В.. Свидетелката А. Д. А. също твърди,
че П.А. не е правил нищо лошо на децата. Не се сеща да е имало „пипане”, каране на джипа
от децата и разглеждане на снимки на компютъра. Дори и след като са й прочетени
показанията, дадени по време на ДП, тя не се сеща за подобни обстоятелства. Единствената
свидетелка, която поддържа пред съда, че подсъдимият е извършвал някакви неправомерни
41
действия е Ю.Ф.. Нейните показания са противоречиви. По време на ДП е казала, че П.
обяснил, че си държи ръката в гащеризона, защото „имало нещо в половия му член, което
трябвало да се изпразни”. Пред съда твърди, че отговорил, че си държи ръката там защото
„му се надървя”. На л. 8 от папка 2 на ДП Ю. казва „…заглеждаше А. и мен отзад… вдигаше
ни” т.е. заглеждал и вдигал и двете. В следващите си показания свидетелката Ф. отрича да е
вдигана и въобще докосвана от П.. Ю.Ф. сочи редица нецензурни думи, които П.А.
употребявал в присъствието на децата. Сам брат й В. Ф. в разпита си на л. 383 от НОХД №
505/2017 г. казва: „Аз не съм чувал П. да казва гадни думи”. Под „гадни думи” без съмнение
следва да се разбира нецензурни думи и изрази. Пред съда останалите деца също не
споменават за такива. Според Ю.Ф., П. викал А. в една колиба да й покаже това, което се
„надървя”. Както по време на ДП, така и пред съда свид. A. A. не съобщава подобен факт.
Свид. Ю.Ф. твърди, че А. и В. гледали чисто голи момичета на компютъра. Свид. А. А.
отрича да е гледал чисто голи момичета на компютъра на П.. Дори свид. В. Ф. не подкрепя
казаното от сестра си Ю.Ф.. Пред съда е казал, че жените на компютъра били по бикини и
по „сутиени”, а не голи. Не знае П. да е пипал А. и Е. „по задника”, както сам се изразява.
Пред съда свидетелят В. Ф. отрича да е чувал от П. думата „К****”, както и да знае
значението на думата „странно”, каквато е записана в протокола за разпита му по време на
ДП. Това навежда на съмнение, че в протокола от разпита в „синята стая” не са отразени
негови думи. Самата свидетелка Ю.Ф. пък отрича по отношение да нея да е имало „пипане”,
да е карала джипа седнала в П. и въобще да е докосвана от него. Твърди за физически
въздействия само върху другите деца, които пък те отричат в своите разпити пред съда. За
да приеме фактическа обстановка, каквато е описана в ОА съдът следва да се позове
единствено на противоречивите показания на Ю.Ф., което е недопустимо. Следва да се
съгласим и със становището на защитника адв. А.С., че като граждански ищец, Ю.Ф. има
интерес да изнА. неверни факти в полза на претенцията си. За оказано въздействие от страна
на Ю.Ф. и родителите й по отношение на останалите малолетни свидетели говорят в
показанията си Е. Г. и А. А..
В мотивите към присъдата си окръжният съд е отдал голямо значение на показанията
на свид. Б. Т. Д., която е полицейски служител и е снела извънпроцесуални обяснения от
децата, след постъпване на жалбите против П.А.. Както е обърнал внимание ВКС и в своето
Решение № 151 от 14.12.2020 г. по НД № 640/2020 г., децата са разпитвани впоследствие по
реда на чл. 223 от НПК и разказаното пред Д. в неформална беседа, проведена не по
правилата на НПК, не може да завиши степента на достоверност на свидетелските
показания. Освен това, на л. 180 от НОХД № 505/2017 г. свид. Д. сама заявява, че изнесеното
от нея почива предимно на обясненията, които е снела от Ю. М. Ф.. Вече изложихме, че
показанията на свид. Ю.Ф. са противоречиви и не се подкрепят от показанията на останалите
свидетели до делото. Още по-малко може да има характера на доказателство за
обстоятелства по делото протокола за полицейско предупреждение, съставен от Д., тъй като
това е стандартна превантивна процедура по ЗМВР и се предприема, независимо дали е
доказано неправомерното действие или не е.
С цел установяване на фактите, по делото са разпитани и родителите на малолетните
деца, а имено – М. П. – майка на Ю. и В. Ф., М. Ф. – баща на Ю. и В. Ф., Д. Б.– баща на А.
Д. А. и А. Д. А., М. М. – майка на А. Д. А. и А. Д. А., С. И. – майка на Е. Г., Е. Н. – баща на
Е. Г..
В показанията си на л. 192 – 196 от НОХД № 505/2017 г. свидетелката М. В. П. – майка
на Ю. и В. Ф. е заявила, че за случилото се е разбрала от дъщеря си, както и от А., която
казала, че „чичкото” ги разпитвал „какви гащички носят”. Както вече изложихме, пред съда
свид. А. Д. А. отрича да е имало нещо такова. Подобни действия отрича и брат й А. Д. А..
Свид. М. П. потвърждава, че заедно с М. Ф. са ходили в дома на Д. Б.и М. М. да им кажат, че
ще пуснат жалба в полицията за разказаното от Ю. и А. по повод посещението им при П.А..
42
В показанията си на л. 202 – 208 от НОХД № 505/2017 г. свидетелят М. А. Ф. /с прякор
М./ – баща на Ю. и В. Ф. е казал, че той е подал заявлението срещу П. в полицията. За
случилото се разбрал от Ю. и В.. Говорил с родителите на другите деца и останал изненадан,
че родителите на Е. Г. вече знаели. Твърди, че не познавал П. до случая изобщо, нито по
физиономия, нито по име. След прочита на показанията, които е дал на л. 40 – 42 от папка 2
на ДП свид. М. Ф. заявява, че ги поддържа. В тях е заявил обстоятелства, подобни на тези,
изложени пред съда. Свид. М. Ф. твърди, че семействата на Д. Б.и Е. Н. станали близки и се
разбрали да оттеглят жалбите си срещу П.А., но прокурор или следовател им обяснил, че
това е невъзможно.
По делото са приложени НЧХД № 1986/2017 г. на РРС и ВНЧХД № 273/2018 г. на
РОС, от които става ясно, че М. А. Ф. е признат за виновен в извършването на престъпление
по чл. 130, ал. 2 от НК за това, че на 14.02.2017 г. в с. Б., обл. Русе е причинил лека телесна
повреда на П. С. А. от гр. Русе. И двамата са били освободени от наказателна отговорност
на основание чл. 130, ал. 3 от НК. По граждански иск М. А. Ф. е осъден да заплати на П. С.
А. обезщетение в размер на 1000 лева, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от
5000 лв. Инцидентът на 14.02.2017 г. в Туристическия информационен център на с. Б. се
описва подробно и в показанията на свидетелите Д.П. и А.П.. Пред РОС свид. М. А. Ф. не
отрича, че на тази дата е ударил подсъдимия по настоящото дело П. С. А., след което е
избягал.
В показанията си на л. 312 – 320 от НОХД № 505/2017 г. свидетелката С. С. И. – майка
на Е. Г. е заявила, че жалбата в полицията я подал мъжа й Е. Когато казали на П., че са
подали жалба /обяснение/ против него, той останал втренчен и учуден, бил „шокиран”.
Свид. И. не е чела обяснението на мъжа си. Забранила на Е. да ходи в къщата на П., защото
там имало опасни инструменти. М. казал, че трябва да се подадат жалби. На него пък, това
му го казал кмета. Е.не искал да ходи да подава жалба, но М. бил разпитвал децата си Ю. и
В. и казал, че нещата са сериозни. След разпита в синята стая, Е. постоянно казвала, че това,
което казали другите деца, не било вярно. Казала, че не било вярно, че е „обарвана и
целувана от П.”, не била „пипана с пръст”, нито другите деца са били засегнати от П.. Ю.
казвала на Е. и на А. „какво да кажат и какво да си измислят”. Пред свидетелката Йбрахим,
A. A. също отрекла казаното в синята стая да е вярно. С. и Е.искали да си оттеглят жалбата,
но разбрали, че е невъзможно. При разговор с М., той казал, че ще вземе на П. 5000 лева от
делото. Според свид. И., за да подадат жалбата те „се подвели от децата”.
Свидетелката С. С. И. е дала показания и на л. 36 – 39 от папка 2 на ДП. Там твърди
същите обстоятелства, а именно че „Е. казала, че нищо от това, което е казала Ю. на баща си
не е вярно… Казва също: „Когато говорих с децата на М. – А. и П., те казаха, че като
говорили по между си децата, Ю. им казала какво да говорят”. И тук свид. И. съобщава, че е
чула М. да се заканва, че ще вземе от П. 4000 – 5000 лева. След прочита на тези показания,
свид. И. е заявила, че ги поддържа. Допълва и, че скоро преди заседанието отново е говорила
с Е. за случая и тя пак казала, че нещата, които са казали по време на досъдебното
производство са били „измислени”. Своите преживявания във връзка със случая с П.А., свид.
С. С. И. е споделила със свид. М. С. Н. /л. 285 – 388 от НОХД № 505/2017 г./. Пред нея е
казала, че била подведена от децата за случилото се, и че М. заявил, че няма да се откаже,
докато не спечели от П. 4 – 5 хиляди лева. Пред свид. М. Н.а детето Е. Г. също е обяснило,
че А., Ю. и В. са я изчакали да слезе от ученическото автобусче от Тутракан в 15,30 ч. и „се
наговорили да излъжат”.
В показанията си на л. 400 – 405 от НОХД № 505/2017 г. свидетелят Е. Г. Н. – баща на
Е. Г. е казал, че е подал жалба против П.А., защото родителите на Ю. и А. му казали, че е
имало посегателство върху неговото дете. От Е. знаел, че имало „един чичко П.”, който и
оправял колелото, давал на децата по един лев и един път ги возил до сметището. В
полицейското управление М. казал, че П. бил опипвал децата, че ги вдигал на ръце и, че ги
43
„разнА.л” с колата. Свид. Е. Н. заявил на полицейския служител, че не може да подаде
жалба, преди да е говорил с Е.. „Следователката” казала, че не става дума за жалба, а за
заявление. Н. подал такова заявление, в което написал това, което знае от Е. – че П. е
оправил колелото, давал на децата по един лев и ги возил до сметището. Свид. Е. Н. твърди,
че в заявлението не е писал обстоятелства, чути от М.. Всъщност, от заявлението,
приложено на л. 10 от папка 1 на ДП е видно, че Е. Н. съобщава за един съсед, който
опипвал децата и им пускал порно. Моли „да се обърне внимание”. След предявяването на
този документ свид. Н. е заявил, че записаните факти ги е научил от Е., но впоследствие тя
отрекла да са верни. Същата вечер, след подаване на заявлението, говорил с Е. за случая. От
нея разбрал, че Ю. е казала на Е. да излъже в показанията си. След това жена му С. С. И.
говорила с М., казала му, че „има нещо гнило тук”, че децата „поизлъгват” и, че трябва да си
оттеглят жалбите. М. отговорил, че ще вземе на П. „поне 5 – 10 хил. лева”. При следващи
разговори между Е. и родителите й се изяснило, че „не е имало опипване и децата се
наговорили да излъжат, майтап да си направят”. Това го предложила Ю.. Свид. Е. Н. искал
да оттегли жалбата си, но „следователката” му казала, че не може. На л. 68 от папка 2 на ДП
действително има молба от Е. Н., в която той иска да се разпитат съпругата му и дъщеря му,
тъй като показанията на Е. Г. не отговаряли на истината и били дадени под въздействието на
Ю. – дъщерята на М. Ф.. Сега Е. Г. съжалявала, че е излъгала.
Свидетелят Д. А. Б. е баща на А. Д. А. и А. Д. А.. Дал е показания на л. 59 и 60 от
папка 2 на ДП. В тази показания говори предимно за случая с Т. на 25.05.2017 г., на който не
е очевидец. Единствено потвърждава, че дошла в дома му и плакала. Относно неговите деца,
разбрал, че П. им пускал порно и им давал шоколади и пари. Децата не искали да му кажат
подробности, защото знаели, че ще ги набие. В показанията си на л. 222 – 225 от НОХД №
505/2017 г. потвърждава казаното по време на ДП и не излага нови факти.
В показанията си на л. 225 – 233 от НОХД № 505/2017 г. свидетелката М. С. М. –
майка на А. Д. А. и А. Д. А. е заявила, че виждала децата да играят пред къщата на П.. Те
нямали оплаквания от него. М. казал, че разбрал от неговите деца, че „чичкото” питал
децата какви гащи и бюстието имат. М. и Д. питали А. и А. вярно ли е това, и те
отговорили, че не е вярно. Независимо от това, родителите се притеснили. На следващият
ден отишли в полицията в Сливо поле и писали, „каквото им казали”. Нейните деца не се
оплаквали от „чичкото”. М. предложил да се ходи в полицията. М. и Д. помислили, че А. и
А. не смеят да кажат какво е правил П., защото може да са уплашени. А. /П./ казал, че е
гледал на компютъра на П. голи жени. Казал го само на М., защото се страхувал от баща си.
Това притеснило свидетелката и на следващия ден отишла в полицията. А. казала само, че се
возили на джипа на чичкото. Не е казвала децата да са карали джипа. Свид. М. разрешила на
А. да отиде да се вози на джипа. Свидетелката разпознава заявлението на л. 11 от папка 1 на
ДП и казва, че тя го е писала. Обяснението на л. 19 от папка 1 на ДП не било на А., защото
той не можел да пише „толкова хубаво”. Той само си написал името. Когато разказвал за
снимките на компютъра, П. не казал дали са били снимки на изцяло голи жени или е имало
облекло по тях. Когато давал пари на децата, П.А. уведомявал М. М. за това. Свидетелката
знаела, че децата играят в двора на П., включително когато го нямало. П. казал, че П. се
скарал на децата, когато пипали компютъра му без негово знание.
Свидетелката М. е дала показания на л. 33 – 35 от папка 2 на ДП. В тях е заявила, че
другите родители също знаели, че децата им играят в двора на П.. Вечерта преди подаването
на жалбата, в дома им дошъл М.. Той казал, че П. може да „направи нещо” на децата. Ю.
била казала на М., че П. им пуска порно и, че ги питал какви гащи носят и имат ли сутиени.
М. и Д. извикали А. и А. и ги попитали вярно ли е това. Те казали, че не е вярно. Тогава М. и
Д. повярвали на М. и затова пуснали жалба. По време на разпита свид. М. заявява: „Това,
което съм написала в жалбата не е вярно. Тогава повярвах на М., че е вярно това, което той
ни каза, когато дойде в нас. Моите деца не са казвали такива неща”. После М. разбрала от
С., че М. казвал на дъщеря си Ю. какво да говори. Искал да вземе от П. 5000 лв. А. казала, че
44
Е. е сядала в чичкото да я учи да кара кола, но не на сила, а защото тя поискала. П. казал, че
момичета на компютъра не били голи, а по бикини и сутиени. А. казала, че чичкото ги питал
какъв цвят им е бодито, но не е искал да го види. Свидетелката М. казва също, че съжалява
за това, че е подала жалба. След прочита на тази показания, свид. М. М. заявява, че ги
поддържа. Допълва, че е срещала майката на П.А.. Жената не казала нищо лошо, а само
искала да разбере какво действително се е случило. Имало случай, в който С. И. идвала при
М. М. и й донесла написана молба, с която искала да си оттеглят жалбите. Свид. М. дори не
разбрала къде трябва да се прати молбата и я скъсала.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите С. И., Е. Н., Д. Б.и М. М.. От
техните изявления става ясно, че М. Ф. /М./ е този, който е посетил домовете им и е твърдял,
че има проблеми с П., за които научил от дъщеря си Ю.. Както М. М., така и С. И. и Е. Н. са
разпитвали своите деца, дали казаното е вярно и по-конкретно, дали П. им е пускал порно,
дали ги е питал какви гащи и сутиени носят, дали децата са опипвани, вдигани и целувани
от П.. Всички деца, а именно A. A., А. А. /П./ и Е. Г. са отрекли пред родителите си това да е
вярно. Отново всички деца казали, че Ю.Ф. е наговаряла останалите малолетни какво да си
„измислят” в полицията, което те приели като „майтап”, без да осъзнават сериозността на
случващото се. Показанията на С. И., Е. Н., Д. Б.и М. М., кореспондират с показанията на
техните деца A. A., А. А. и Е. Г., дадени пред РОС по НОХД № 505/2017 г. дадените в
съдебната фаза показания от тези свидетели са последователни, логични и непротиворечиви.
Всеки един от тези свидетели разяснява, че жалбите пред полицията в гр. Сливо поле са
подадени, тъй като М. посетил домовете им, съобщил, че бил чул „притеснителни” неща от
дъщеря си Ю. и накарал останалите родители да подадат жалби. Свидетелите С. И. и Е. Н.
са възприели лично закана на М. Ф., че ще вземе 5000 лева от П.. Лошите отношения между
М. Ф. и П.А. се потвърждават от приложените НЧХД № 1986/2017 г. на РРС и ВНЧХД №
273/2018 г. на РОС, от които става ясно, че между тях е имало спор за нанесена лека телесна
повреда. По този повод М. Ф. е осъден да плати на П.А. сума в размер на 1000 лева.
Конфликтът между тях е възникнал на 14.02.2017 г. т.е. след като са подадени жалбите в РУ
Сливо поле през 2016 г., но е бил вече съществуващ, когато М. Ф., М. П. и Ю.Ф. са давали
показания по НОХД № 505/2017 г. Това обяснява защо пред съда не са казали истината за
случая, както са направили останалите свидетели.
Показанията на М. Ф. и Ю.Ф. са и противоречиви. По време на ДП М. Ф. твърди, че
дъщеря му е била галена по косата от П.А.. Самата Ю. на л. 198 от НОХД № 505/2017 г.
твърди, че П. „не я е докосвал с пръст” дори. Свид. М. Ф. е казал на свид. С. И., че П. „карал
дъщеря му Ю. да си съблича блузката” – л. 37 от папка 2 на ДП. Такова обстоятелство Ю.Ф.
не съобщава в показанията си нито по време на ДП, нито пред съда. Според свид. М. Ф.,
подс. П.А. обяснявал на Ю. и А. кое къде влиза и как излизало „бяло гълъбче”. Когато
карали колата, опипвал краката и дупето на Е., а А. толкова била свикнала с разговорите, че
сама предлагала „Да ти покажа ли гащичките?”. Свидетелите A. A., А. А. и Е. Г. отричат по
отношение на тях да е имало такива въздействия. Свид. М. Ф. твърди, че разбрал от сина си
В. Ф., че подсъдимият му е показвал на компютъра голи жени, като само някои били с
дрехи. Самият В. Ф. в показанията си заявява, че П. показвал на компютъра, на него и на П.,
жени по бикини. Отгоре имали нещо като сутиени и не били голи. По време на разпита си
пред съда свид. М. Ф. е казал, че от дъщеря си научил, че „от П. имало някакво опипване по
себе си, докато им показвал тези неща, както и с момичетата пак” Казва също: „Според мен
най-вероятно така е предизвикал интереса им, опипвал се е отпред в гащите”. По време на
ДП свид. М. Ф. не споменава да е чул от дъщеря си за такова „опипване”. Това твърдение се
появява едва в съда. Свид. М. Ф. твърди, че П. карал децата с колата „скрито” без да казват
на родителите си. Обратно на това, свид. М. М. изрично заявява, че е разрешила на А. и А.
да се возят на джипа на П.. Нещо повече – от разпита на свид. Л. А.а на л. 235 от НОХД №
505/2017 г. става ясно, че дори съпругата на подсъдимия знае и е виждала децата да се
качват и возят на джипа. Те сами поискали това. Така звучи още по нелогично П.А. да
45
извършва сексуални посегателства върху деца, за които и съпругата му знае, че в този
момент са с него. На л. 10 от папка 2 на ДП свидетелката Ю.Ф. твърди: „Чичо П. ни казваше
да не казваме на родителите си, че ни е давал пари и какви неща правим там, защото ще има
разправии. Обратно на това, на л. 229 от НОХД № 505/2017 г. подс. П.А. е попитал
свидетелката М. М.: „Когато съм давал пари на децата ти, идвал ли съм да те уведомя?”.
Свидетелката М. е отговорила: „Да”.
Отново ще припомним, че свидетелите М. Ф. и М. П. не са преки очевидци на действия
от страна на подсъдимия, каквито са описани в ОА. Те пресъздават думи, които твърдят, че
са чули от дъщеря си Ю.Ф.. Последната от своя страна отрича да е била пипана и въобще
докосвана по какъвто и да е начин от П.А.. Съобщава за такова докосване, пипане, галене,
целуване и пр., което е осъществено спрямо другите деца, но не и по отношение на нея. От
своя страна другите деца A. A., А. А. и Е. Г. отричат да е имало подобни действия от страна
на П.А.. Родителите на тези деца са ги питали вярно ли е това, а децата отрекли да е вярно.
Показанията на М. Ф. и Ю.Ф. не се подкрепят дори от тези на брата на Ю. - В., доколкото
той твърди, че момичетата на компютъра не са били голи, а са били с бикини и сутиени, и не
може да уточни кога и как П. е пипал Е. и А. по „задника”, макар да го споменава. Относно
разказаното пред свидетелката Б. Т. Д. децата A. A., А. А. и Е. Г. заявяват, че са били
подучени от Ю.Ф. да излъжат. Впоследствие отричат да е имало някакво въздействие от
страна на подсъдимия и изразяват съжаление, че са излъгали. Още след подаване на жалбите
в полицейското управление в Сливо поле децата A. A., А. А. и Е. Г. са обяснили на
родителите си, че твърденията на Ю.Ф. са неверни.
Както е видно, единственият свидетел, сочен за пряк очевидец, който подкрепя
фактите, описани в ОА остава свидетелката Ю.Ф.. Нейните показания не могат да се
кредитират с доверие поради същественото им противоречие с показанията на всички
останали свидетели, включително и най-близките й. Показанията на Ю.Ф. не могат да се
кредитират с доверие и поради факта, че същата се е опитала да манипулира останалите
деца, като им казва какво да си „измислят” пред полицейските и разследващите органи и
първоначално дори е успяла да постигне целта си. Не следва да се забравя, че Ю.Ф. е
граждански ищец и има сериозен интерес да представя фактите такива, че да бъдат в полза
на финансовата й претенция. Съмненията се засилват от изявленията на баща й М. Ф., който
е казал пред родителите на другите деца, че ще „вземе” от П. 5000 лева и дори е пояснил, че
с тях ще си поправя банята. Към това следва да се добавят и трайно лошите отношения
между свид. М. Ф. и подс. А.. Твърдението на защита, че Ю.Ф. е подучена какво да говори с
цел да се реализират дивиденти за семейството й не беше оборено от прокурора и частните
обвинители. Напротив – налице са данни за манипулиране мнението на останалите деца от
страна на Ю.Ф. и мотивирането им какво да кажат в началния етап на разследването. Децата
A. A., А. А. и Е. Г. са отрекли пред родителите си твърденията на Ю.Ф. да са верни, веднага
след подаването на жалбите, а впоследствие са заявили и пред съда, че не са били обект на
въздействие от страна на П.А..
Преди да се обсъди какво всъщност подлежи на доказване по делото, следва да се
обърне внимание и на твърденията от обвинителния акт, както и да се изясни в какво се
изразява блудството според прокурора. Според записаното в ОА, по отношение на Ю.Ф., A.
A. и Е. Г. подс. П.А. е осъществил – опипване по различни части на тялото - гърба и косата,
пляскане по дупетата, целуване, вдигане и смъкване на ръце, говорене на нецензурни думи,
въпроси с какво са облечени, като при всички тези действия се опипвал под гащеризона, а
също и возене в скута му при управление на джипа, като при возенето на А. „видимо се
зачервил”. Всички тези твърдения остават недоказани по делото, тъй като са отречени точно
от свидетелите, по отношение на които се твърди, че са били осъществени, както и от
техните родители. Данни за тях има единствено в противоречивите показания на Ю.Ф. и
частично в преразказаните нейни думи от страна на бащата М. Ф.. За престъплението по чл.
149 от НК отговаря този, който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово
46
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст. По
делото не се изяснява как точно е искал П.А. да удовлетвори свое конкретно полово
желание. Твърдение за т.нар. „бъркане в гащеризона” отново се среща единствено в
показанията на Ю.Ф., но дори самата тя не може да изясни защо чичкото си е бъркал
гащеризона и какво е правил. Останалите свидетели отричат да е имало такъв факт. По
делото не се изяснява и „видимото зачервяване” на П. при возенето на А. /без да е известно
къде се е проявило това зачервяване/ и какво точно сексуално действие представлява това
зачервяване. Ако зачервяването е било по лицето, отново не стана ясно как такова
„зачервяване” следва да се свърже с акт на удовлетворяване на полово желание. Не е ясно и
„извършването на активни телодвижения”, като натискане на педалите и управляване с една
ръка на автомобила имало ли е за цел удовлетворяване полово желание на подсъдимия и как
по-точно е следвало да се удовлетвори. Следва да разясним, че автомобилът по принцип се
управлява чрез „активни телодвижения” с натискане на педалите и управление посредством
волана. Относно галене по косата на Е. Г., такова се отрича от самата свидетелка. Не се
доказва А. да е галил по косата което и да било от децата. Опипването по гърба и косата е
твърде пресилено да се приеме за сексуално посегателство, освен ако не се докаже някаква
тясна връзка с конкретно действие по удовлетворяване на конкретно полово желание.
Такова по делото не се доказва. Същото се отнА. и за така нареченото „вдигне и смъкване”
от оградата. Пляскане по дупетата на децата също не се доказва по делото и всяко от тези
деца отрича по отношение на него да е имало такова, включително и Ю.. Не се доказва П.А.
да е целувал някое от децата. Говоренето на нецензурни думи и въпроси за бельото може да
се приеме като непристойно поведение, но не и като сексуално действие, освен ако не е
свързано с някаква специфична конкретика. Такава по делото не се установява, нито се
установява П.А. да е изричал нецензурни думи пред децата или да ги е разпитвал за бельото
им.
Във фазата по същество адв. С. твърди, че описаните в ОА действия на подсъдимия
били близки до „родителски ласки” и нямало данни, към тях да се е насложила цел на
подсъдимия да удовлетвори свое полово желание. Това възражение щеше да е основателно,
ако се беше доказало, че е имало опипване, пляскане по дупетата, целуване, вдигане и
смъкване на ръце, говорене на нецензурни думи, въпроси за бельото, опипване на члена под
гащеризона и возене в скута на подсъдимия. За такива действия от страна на П.А. по делото
липсват убедителни и необорени доказателства. По повод възражението на защитата ще
допълним и, че не се доказва подсъдимият да е имал сексуално влечение към децата, а още
по-малко да е демонстрирал такова с действия, както и да е поддържал каквото и да било
поведение с цел удовлетворяване на полово желание. В подкрепа на този извод може да се
отнесе Комплексната съдебно психиатрична - психологична експертиза /л. 71 – 78 от папка 2
на ДП/, съгласно която П. С. А. не страда от разстройство на сексуалното влечение. От
изявлението на вещото лице С. И. на л. 492 от НОХД № 505/2017 г. се изяснява, че под
липса на разстройство на сексуалното влечение следва да се разбира и липса на данни за
„Педофилия”. Свид. Д. П. И. е съсед на подс. П.А. /л. 441 – 443 от НОХД № 505/2017 г./.
Казва, че има басейн и двете му дъщери са постоянно в него. Твърди също: „Ако е имал
някакъв интерес /П./, щях да го видя някъде да е застанал или да гледа, не съм виждал такова
нещо”.
При това положение, след като по делото са налице единствено противоречивите
показания на свид. Ю.Ф., неподкрепени от останалите доказателства, и които показания не
могат да се кредитират с доверие по изброените множество причини, съдът намери, че
твърденията за извършени престъпления по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК и по чл.
149, ал. 1, пр. 1 от НК, с пострадали А. Д. А., Ю. М. Ф. и Е. Е. Г. не могат да се счетат за
доказани по безспорен и категоричен начин. От така представените доказателства не може
да се направи дори предположение, че подс. П.А. е блудствал с децата, след като всяко от
тях отрича по отношение на него да е имало такова въздействие. Дори Ю.Ф. отрича
47
подсъдимият да я е докосвал. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.1 от НПК, присъдата не
може да почива на предположения. Още по-малко може да има осъдителна присъда при
опровергани обвинителни твърдения. Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се
установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или, че е извършено от
него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление – чл. 304 от НПК. Тъй
като по делото не се установява по безспорен начин деянията по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с
ал. 1 от НК и по чл. 149, ал. 1, пр. 1 от НК, с пострадали А. Д. А., Ю. М. Ф. и Е. Е. Г. да са
били извършени, съдът намери, че подс. П. С. А. следва да бъде признат за невинен за всяко
едно от тях и оправдан по така повдигнатите му обвинения. Изводите на окръжния съд по
отношение и на тези обвинения са погрешни и се дължат на неправилно тълкуване на
доказателствата по делото.
По отношение на предявените граждански искове:
В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск от Т.
Р. Г. от село Б., обл. Русе, родена на 09.05.2003 г. с ЕГН **********, представлявана от
особен представител – адв. А. И. от АК Русе, против подсъдимия П. С. А. от гр. Русе, с ЕГН
********** сума в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от престъплението по чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, с правно
основание чл. 45 от ЗЗД .
В наказателното производство е приет за съвместно разглеждана и граждански иск от
Ю. М. Ф. от село Б., обл. Русе, родена на 24.07.2003 г. с ЕГН **********, действаща със
съгласието на своя баща М. А. Ф., против подсъдимия П. С. А. от гр. Русе, с ЕГН
********** за сума в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени на същата от престъплението по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 09.05.2016 г. до
окончателното изплащане, с правно основание чл. 45 от ЗЗД .
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. По делото
липсват доказателства подс. П.А. да е извършил престъпления, включително и такива по чл.
149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК с пострадали Т.
Р. Г. и Ю. М. Ф.. По тази причина А. е признат за невинен по всяко едно от тях и е оправдан
по така повдигнатите му обвинения. След като не се доказва подсъдимият да е извършил
престъпленията, от които гражданските ищци считат, че са претърпели неимуществени
вреди, той не може да отговаря и за обезщетяването на такива вреди на деликтно основание.
Като взе предвид горното, съдът намери, че предявените от Т. Р. Г. и Ю. М. Ф.
граждански искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.
След като не е съобразил, че поделото липсват убедителни доказателства за извършени
престъпления от страна на подсъдимия П.А., окръжният съд е постановил една неправилна
присъда. На основание чл. 336, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 334, т. 2 от НПК апелативният съд
отмени Присъда № 4 от 18.01.2019 г. по НОХД № 505/2017 г. по описа на Русенски окръжен
съд, вместо което призна подсъдимия П. С. А. за невинен в това, на неустановена дата през
периода месец март 2016 г. - 09.05.2016 г. в село Б., обл. Русе, да е извършил действия с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на повече от две
малолетни лица - А. Д. А., родена на 02.11.2005 г., Ю. М. Ф., родена на 24.07.2003 г. и Е. Е.
Г., родена на 19.06.2006 г. и го оправда по така повдигнатото му обвинение по чл. 149, ал. 5,
т. 1 във вр. с ал. 1 от НК.
Съдът призна подсъдимия П. С. А. за невинен в това, на неустановена дата през
периода месец март 2016 г. - 09.05.2016 г. в село Б., обл. Русе да е извършил действия с цел
да възбуди полово желание без съвъкупление по отношение на лице, ненавършило 14 -
годишна възраст - А. Д. А., родена на 02.11.2005 г. и го оправда по така повдигнатото му
48
обвинение по чл. 149, ал. 1, пр. 1 от НК.
Съдът призна подсъдимия П. С. А. за невинен в това, на неустановена дата през
периода месец март 2016 г. - 09.05.2016 г. в село Б., обл. Русе, да е извършил действия с цел
да възбуди полово желание без съвъкупление по отношение на лице, ненавършило 14 -
годишна възраст - Е. Е. Г., родена на 19.06.2006 г. и го оправда по така повдигнатото му
обвинение по чл. 149, ал. 1, пр. 1 от НК.
Съдът призна подсъдимия П. С. А. за невинен в това, на неустановена дата през
месец декември 2015 г. в село Б., обл. Русе, да е извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на лице, ненавършило 14 -
годишна възраст - Т. Р. Г., родена на 09.05.2003 г., като блудството е извършено чрез
употребата на сила и го оправда по така повдигнатото му обвинение по чл. 149, ал. 2, т. 1
във вр. с ал. 1 от НК.
Съдът приза подсъдимия П. С. А. за невинен в това, през периода 06.10.2015 г. -
23.06.2016 г. в село Б., обл. Русе и в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление -
на 42 пъти, да е държал на компютърни системи (чрез информационна технология),
порнографски материали, за създаването на които са използвани лица, които изглеждат като
ненавършили 18 години, както следва:
1. На стационарен компютър марка „НР”, модел „DC 7700”, със сериен номер S/N:
CZC7201 VPN на логически дял, обозначен като (С:) 25 броя фото /графически/ файла с
наименования и данни, както следва:
[000016].jpg, размер: 4096, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
[000035].jpg, размер: 3072, дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване:
11.07.2015;
[000041].jpg, размер: 2560, дата на създаване: няма данни, дата на изтриване:
11.07.2015;
[000120].jpg, размер: 4096, дата на създаване: няма данни, дата на изтриване:
06.10.2015;
[000122].jpg, размер: 2560, дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване:
11.07.2015;
[000146].jpg, размер: 3584, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
[000604].jpg, размер: 5120, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
18.06.2016;
[000683].jpg, размер: 2048, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
[000689].jpg, размер: 3584, дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване:
11.07.2015;
[000717].jpg, размер: 3584, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
[000720].jpg, размер: 3584, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
[000764].jpg, размер: 11776, дата на създаване: няма данни, дата на изтриване:
06.10.2015;
[000991]-jpg, размер: 31232, дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване:
11.07.2015;
[002483].jpg, размер: 9728, дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване:
11.07.2015;
[002484].jpg, размер: 9728, дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване:
11.07.2015;
49
[002623].jpg, размер: 11264, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
[002661].jpg, размер: 7168, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
[002732].jpg, размер: 12288, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
[004579].jpg, размер: 2560, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
[004637].jpg, размер: 7680, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
[004650].jpg, размер: 8192, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване: няма
данни;
[005185].jpg, размер: 4096, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
[005555].jpg, размер: 10240, дата на създаване: 06.10.2015, дата на изтриване:
06.10.2015;
[006136].jpg, размер: 10240, дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване:
11.07.2015;
[006553].jpg, размер: 5632, дата на създаване: 11.07.2015, дата на изтриване:
11.07.2015.
2. На стационарен компютър /асемблирана компютърна система/ със сива на цвят
кутия, със светло син на цвят преден панел и залепен в долната част на предния панел
стикер с текст „Intel Inside Pentium 4” на логически дял, обозначен като (С:) 17 броя фото
/графически/ файла с наименования и данни, както следва:
[001912].jpg, размер: 55296, дата на създаване: 23.06.2016, дата на изтриване:
23.06.2016;
[001915].jpg, размер: 53248, дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване:
23.06.2016;
[004178].jpg, размер: 17408, дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване:
13.06.2016;
[004447].jpg, размер: 31232, дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване:
13.06.2016;
[005330].jpg, размер: 10240, дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване:
13.06.2016;
[006366].jpg, размер: 11776, дата на създаване: 25.05.2016, дата на изтриване:
25.05.2016;
[006432].jpg, размер: 9216, дата на създаване: 25.05.2016, дата на изтриване:
25.05.2016;
[006460].jpg, размер: 7168, дата на създаване: 28.04.2016, дата на изтриване:
28.04.2016;
[010446].jpg, размер: 47616, дата на създаване: няма данни, дата на изтриване:
22.02.2016;
[010492].jpg, размер: 20480, дата на създаване: 24.12.2015, дата на изтриване:
25.12.2015;
[013419].jpg, размер: 23552, дата на създаване: 23.06.2016, дата на изтриване:
23.06.2016;
[013569].jpg, размер: 24064, дата на създаване: 13.06.2016, дата на изтриване:
13.06.2016;
[015281].jpg, размер: 16896, дата на създаване: 28.04.2016, дата на изтриване:
28.04.2016;
[015308].jpg, размер: 48640, дата на създаване: 25.05.2016, дата на изтриване:
50
25.05.2016;
[015309].jpg, размер: 46592, дата на създаване: 25.05.2016, дата на изтриване - няма
данни;
[015344].jpg, размер: 18944, дата на създаване: 22.02.2016, дата на изтриване:
25.02.2016;
- [015354].jpg, размер: 18432, дата на създаване: 24.12.2015, дата на изтриване:
24.12.2015 г. и го оправда по така повдигнатото му обвинение по чл. 159, ал. 6, пр. 1 във вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдът отхвърли предявения от Т. Р. Г. от село Б., обл. Русе, родена на 09.05.2003 г. с
ЕГН **********, представлявана от особен представител – адв. А. И. от АК Русе, против
подсъдимия П. С. А. от гр. Русе, с ЕГН ********** граждански иск за сума в размер на 50
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
престъплението по чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, като неоснователен и
недоказан.
Съдът отхвърли предявения от Ю. М. Ф. от село Б., обл. Русе, родена на 24.07.2003 г.
с ЕГН **********, действаща със съгласието на своя баща М. А. Ф., против подсъдимия П.
С. А. от гр. Русе, с ЕГН ********** граждански иск за сума в размер на 10000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на същата от
престъплението по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 09.05.2016 г. до окончателното изплащане, като
неоснователен и недоказан.
На основание чл. 109 и сл. от НПК съдът постанови след влизане на присъдата в сила
веществените доказателства - стационарен компютър марка „НР” , модел „DC 7700”, със
сериен номер S/N: CZC7201 VPN и стационарен компютър /асемблирана компютърна
система/ със сива на цвят кутия, със светло син на цвят преден панел и залепен в долната
част на предния панел стикер с текст „Intel Inside Pentium 4”, 1 бр. металотърсач марка
Fisher, модел 1266-Х, поставен в черна раница, запечатан в черен найлонов чувал с надпис
„30.06.16 г. Чародейка 206, вх. 2, ет. 6, металотърсач”; 1 бр. флаш памет, черна на цвят, с
надпис Maxell 4GB и сериен номер SM1122101NY; 1 бр. видеокамера марка "SONY", модел
"CCD- TR808E" със сериен номер 29790, с касета в нея; 1 бр. оптичен носител - DVD+RW
марка "maxell" с капацитет 8,3 GB и сериен номер V6100088DL305 - S01050200742; 1 бр.
оптичен носител — CD-R марка "LG" с капацитет 700 MB и сериен номер
07011MMC17D2L26224550, с надпис Networx - BG Setup CD и 1 бр. оптичен носител - DVD-
RW с неустановена марка с капацитет 8,3 GB и партиден номер OSTRAGE; кутия с дискети
- 7 бр. марка "maxell" и 1 бр. - марка "TDK"; 1 бр. USB-модем за мобилен интернет на
оператора Mtel марка "HUAWEI", модел "E173u-2" с IMEI 869878004253786; 22 бр.
видеокасети, 24 бр. дискове в кутии с различни надписи; 1 бр. кутия с 26 бр. дискове; 11 бр.
дискове с различни опаковки; 6 бр. дискети марка "Verbatim" с капацитет 1,44 MB да се
върнат на подсъдимия П. С. А.. Тези веществени доказателства не са предназначени и не са
послужили за извършване на престъпление, не са предмет на умишлено престъпление и
притежаването им не е забранено, поради което следва да се върнат на лицето, от което са
иззети.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски следва да останат
за сметка на Държавата.
В този смисъла апелативният съд постанови новата присъда.

51
Съобщи за изтекли лични данни