РЕШЕНИЕ
Гр. София, 14.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Маврова
ЧЛЕНОВЕ: Стилияна Григорова
Райна Мартинова
като разгледа
докладваното от съдия Мартинова частно гражданско дело № 16325 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба
на „Т.С.“ ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 20198510402369 по описа на ЧСИ М.П.срещу
постановление от 08.11.2019 г. на частен съдебен изпълнител, с което е отказал
да намали разноските по изпълнението.
Жалбоподателят поддържа,
че незаконосъобразно частният съдебен изпълнител е определил разноските в
изпълнението и е оставил без уважение искането му. Твърди, че неправилно е
определено възнаграждение както за образуване на изпълнително дело, така и за
представителство по изпълнителното дело, тъй като не били предприемани
изпълнителни действия. Неправилно била определена и таксата по чл. 26 от
ТТЗЧСИ. Моли обжалваното постановление да бъде отменено.
Взискателят в
производството И.Д.М.чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като поддържа,
че не са налице основания за отмяна на обжалваното постановление. Моли жалбата
да бъде отхвърлена.
На основание чл. 436,
ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител М.П.е представила подробни мотиви, в
които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и
мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:
Производството
по изпълнително изпълнително дело № 20198510402369 по описа на ЧСИ М.П.е
образувано по молба от И.Д.М.от 17.10.2019 г., въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 10.10.2019 г. по гр.д. № 41452/2015 г. по описа на СРС, 45 състав, с
който „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на И.Д.М.сумата от 844,78 лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса и
сумата от 450 лева на основание чл. 273, вр. 78, ал. 3 от ГПК.
Към молбата е представен Договор за правна
защита и съдействие, с който взискателят и упълномощения адвокат Р.Б.Н.са
уговорили адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално
представителство в размер на 300 лева, която е платена към датата на сключване
на договора.
В
Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е посочено, че длъжникът има
задължение от 300 лева – адвокатско възнаграждение и 261,10 лева – такси по
ТТЗЧСИ.
На 28.10.2019
г. „Т.С.“ ЕАД е подало възражение против определените разноски в изпълнителното
производство в частта относно адвокатското възнаграждение.
С
Постановление от 30.10.2019 г. ЧСИ М.П.е постановил отказ да намали приетите по
делото разноски. Съобщение е връчено на длъжника на 08.11.2019 г.
Съдът намира
от правна страна следното:
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника.
Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на
надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение. Вземането за
разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния
съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на
основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.
Предмет на обжалване
в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител – Постановление
от 30.10.2019 г., по изпълнително дело № 20198510402369 по описа на ЧСИ М.П..
Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е частично основателна.
Направените от
взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение
са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са
представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за
образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и
съдействие, от който се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение е
внесено изцяло и в брой.
Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното
от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и
правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по
искане на другата страна, но не по малко от определения в чл. 36 от Закона за
адвокатурата размер. В чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело
възнаграждението е 200 лв. - за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл.
10, т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания възнаграждението е в размер на 1/2 от съответното възнаграждение,
посочен в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Настоящият съдебен състав намира, че уговореното
и платено адвокатско се явява прекомерно, доколкото неговият размер е определен
под минимума от 360,32 лева, определен съгласно чл. 10, т. 1 и 2 във връзка с
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС. Неоснователно е
възражението на длъжника, че не е дължимо възнаграждение за процесуално
представителство, доколкото по делото няма данни взискателят да е възложил на
частния съдебен изпълнител изпълнение действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Жалбата се явява
основателна в частта, с която е обжалван акта на частния съдебен изпълнител, с
който е оставено без уважение искане за изменение на размера на дължимата
пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ).
Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските по
изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на
министъра на правосъдието след съгласуване с камарата на частните съдебни
изпълнители. В чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ е предвидено, че пропорционалните такси се
събират в процент според материалния интерес. В изпълнение на законовата
делегация е приета Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), като в т. 26 от нея са определени размерите на
дължимата от длъжника пропорционална такса.
Съдът като съобрази
размера на вземането, за което е издаден изпълнителен лист, намира, че
съдебният изпълнител неправилно е определил размера на пропорционалната такса
по т. 26 от Тарифата, тъй като при определяне на материалния интерес по смисъла
на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ е включил и сумата от 300 лева, представляващи
направени разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство.
Под „парично вземане“ съгласно т. 26 от Тарифата се разбира само вземането,
което е предмет на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело, но не и таксите и разноските в изпълнението. С оглед размера на паричното
вземане по изпълнителния лист – 1294,78 лева, размерът на пропорционалната
такса, определен по т. 26, б. „в“ от
ТТРЧСИ е 123,58 лева.
Съгласно чл. 83, ал.
2, изр. посл. от ЗЧСИ сборът от всички пропорционални такси за сметка на
длъжника или взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава
една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в
тарифата, надвишава този размер. Дължимата пропорционална такса, определена при
спазване на чл. 83, ал. 2, изр. първо и т. 26 от ТТРЗЧСИ не надвишава една
десета от вземането, за което е издаден изпълнителен лист. Общият размер на
дължимите такси е 189,58 лева, в който са включени и 66 лева обикновени такси
съгласно издадена сметка на ЧСИ.
Предвид на
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК-**********, със седалище и адрес на
управление *** - длъжник по изпълнително
дело № 20198510402369 по описа на ЧСИ М.П.Постановление от 30.10.2019 г., в
частта, с която оставено без уважение искането за изменение на размера на
дължими суми по Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители над сумата от 189,58 лева и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ размер
на дължими такси по Закона за частните съдебни изпълнители по изпълнително дело
№ 2019851040083 по описа на ЧСИ М.П., дължима от „Т.С.“ ЕАД в размер на 189,58
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част като
неоснователна.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.