Решение по дело №10666/2018 на Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 18.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

    Членове: Пепа Тонева

                                                                                      мл.съдия: Биляна Коева

 

при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 10 666... по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от М.П.Р., с която обжалва решение № 325  205 от 29.01.2018 г., постановено по гр.д. № 60 319/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 41 състав, в частта, в която са уважени предявените искове. Твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. В тази връзка твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е събрали дължимата държавна такса. Твърди, че съдът в нарушение на всякаква съдебна практика е разгледал делото, без да съобрази ЗЗП. В тази връзка твърди, че ответницата не е поръчвала топлинна енергия, поради което не следва да заплаща същата. Твърди, че съдът безрезервно е приел заключението на техническата експертиза. Наведени са доводи, че липсват доказателства за наличието на облигационна връзка, не е доказан размера на потребената енергия, тъй като вещото лице е работило по частни документи, както и че ищецът не е представил поискани докученти/ отчетен картон за показанията на общия топломер, свидетелства за метрологична проверка, протоколи за въвеждани в експлоатац;ия, отчетите за дялово разпределение. Моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него се постанови ново, с което се отхвърлят исковете, като неоснователни и претендира и разноски.

                        Ответникът по въззивната жалба „Т.С.“ ЕАД редовно уведомен оспорва жалбата.  Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да се потвърди. Претендира разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.

                        Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД редовно уведомено не взима становище по жалбите.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

          Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 325  205 от 29.01.2018 г., постановено по гр.д. № 60 319/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 41 състав, че съдът е признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД срещу М.П.Р., искове с правно основание чл.124, ал.1, във вр.чл.415 ГПК и чл.422 ГПК, във вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ и чл.124, във вр.чл.415 ГПК и чл.422 ГПК, във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, че М.П.Р. дължи на „Т.С.” ЕАД, от сумата от 644.76 лева главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. до топлоснабден имот - апартамент № 75, находящ се в гр. София, ул. „******с аб. № 009198, включваща и сума за дялово разпределение за периода, ведно със законна лихва върху главница от датата на депозиране на заявление по чл.410 ГПК (12.06.2017 г.) до окончателното плащане и сумата от 89.47 лева законна лихва за забава за времето от 15.10.2015 г. до 02.06.2017 г., която включва и лихва върху сума за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.06.2017 г. по ч.гр.дело № 38 120/2017 г. по описа на CPC, I ГО, 41-ви състав; осъдил е на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, М.П.Р. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 575 лева, представляващи разноски по делото за тази съдебна инстанция и е осъдил М.П.Р. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 75 лева, представляващи разноски в заповедното производство.

           Не се спори между страните, а се установява и от представеното по делото ч.гр.д. № 38 120/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 41състав, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу М.П.Р. за сумите от 644.76 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. до топлоснабден имот - апартамент № 75, находящ се в гр. София, ул. „******с аб. № 009198, ведно със законна лихва за периода от 12.06.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 89.47 лв. за периода от 15.10.2015 г. до 2.6.2017 г. и 75 лв. разноски по делото, от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт. Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата, че заповедта е редовно връчена лично на длъжника, които в срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирал възражение срещу дължимостта на сумите по издадената заповед. С депозираното възражение М.П.Р. е оспорил дължимостта на претендиралите суми с твърдението, че сумата е недоказана, не е ползвана ТЕ, консумацията е нулева.

           Не се спори, а се установява и от представения по делото договор за замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 55, том XXXXXIV, дело № 9 489/1990 г., нотариален акт за собственост на недвижим имот № 157, том II, per. № 17965, дело № 315/2016 г. на Р.Р., нотариус per. № 104 на Нотариалната камара и удостоверение от ГИС - София изх. № 68-00-827/01.06.2017 г., че ответникът е придобил собствеността на горепосочения недвижим имот на 11.12.1990 г.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че сградата по местонахождение на апартамента е топлоснабдена през исковия период и услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради -етажна собственост или в сграда е повече от един потребител в гр.София се е осъществявано от „Т.с.“ ЕООД.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че за процесния имот при ищеца е открита партида е аб.№ 009198, чийто титуляр е ответникът.

           По делото са представени извлечения от сметки за аб.№ 009198 за процесния период, съобщения към фактури, индивидуални справки за дялово разпределение и е прието и заключение на комплексна съдебна счетоводна и техническа експертиза, които установяват размера на доставената топлинна енергия.

           От заключението на КССчТЕ, се установява, че сумите за ТЕ са начислявани съгласно действащата нормативна уредба за исковия период. На база данните от приложените справки за дялово разпределение за начислената ТЕ в имота на ответника, КССчТЕ е формирал извод, че дружеството за топлинно счетоводство е извършвала дялово разпределение съобразно действащата нормативна уредба и правилата, посочени там. Установено е, че ответникът е ползвал ТЕ за отопление на процесния имот през целия исков период и такава му е била начислявана от ищеца, била е начислявана ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ за доставка на битово горещо водоснабдяване /БГВ/. В заключението си вещите лица твърдят, че ответникът е разполагал в жилището с 3 броя отоплителни тела — радиатори, на които са били монтирани 3 броя топлинни разпределители и 3 броя термостатни вентили, разполагал е и с 2 броя водомери за отчитане на БГВ. През целия отоплителен сезон месец 05.2014 г. - месец 04.2015 г. е извършвано дялово разпределение на база служебен отчет поради неосигурен достъп, като оценката на разхода е извършена по данните от предходен период, показанията на трите броя индивидуални разпределители за разход на отопление са занулени, тъй като са затапени, през следващия отоплителен сезон, включен в период потреблението е минимално. Твърдят, че през периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. ТЕ, отдадена от сградна инсталация е определяна съобразно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. През периода ТЕ за БГВ е определено на база реален отчет на показанията на 2 броя технически изправни и узаконени водомери за топла вода. Редовно за сметка на ищеца са отчислявани технологични разходи на ТЕ в абонатната станция. Общият топломер и средствата за търговско измерване редовно, в съответствие с нормативната уредба на всеки две календарни години е преминавал през метрологични проверки за техническа изправност и експлоатационна годност, извършвани от лицензирани юридически лица. Вещото лице твърди, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. възлиза на 648.82 лева. Посочената сума включва и сума за дялово разпределение за исковия период. Вещото лице е взело предвид всички издадени през периода изравнителни сметки.

           От същото заключението на КСчСТЕ с установява, че лихвата върху стойността на доставената ТЕ от техническата част от експертизата за периода за времето от 15.10.2015 г. до 02.06.2017 г. възлиза на 222.41 лева и включва и лихва върху главница за дялово разпределение.

           От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

            Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно съединени искове, при условията на кумулативното обективно съединяване, с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79. ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ  и чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК,  вр. с чл. 86 ЗЗД.

          С атакуваното решение № 325  205 от 29.01.2018 г., постановено по гр.д. № 60 319/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 41 състав, че съдът е признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД срещу М.П.Р., искове с правно основание чл.124, ал.1, във вр.чл.415 ГПК и чл.422 ГПК, във вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ и чл.124, във вр.чл.415 ГПК и чл.422 ГПК, във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, че М.П.Р. дължи на „Т.С.” ЕАД, от сумата от 644.76 лева главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. до топлоснабден имот - апартамент № 75, находящ се в гр. София, ул. „******с аб. № 009198, включваща и сума за дялово разпределение за периода, ведно със законна лихва върху главница от датата на депозиране на заявление по чл.410 ГПК (12.06.2017 г.) до окончателното плащане и сумата от 89.47 лева законна лихва за забава за времето от 15.10.2015 г. до 02.06.2017 г., която включва и лихва върху сума за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.06.2017 г. по ч.гр.дело № 38 120/2017 г. по описа на CPC, I ГО, 41-ви състав; осъдил е на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, М.П.Р. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 575 лева, представляващи разноски по делото за тази съдебна инстанция и е осъдил М.П.Р. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 75 лева, представляващи разноски в заповедното производство.

            По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

            По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.

            Релевираните в жалбата основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с твърдения за липса на договорни отношения между страните, за недоказаност на пвавното на собственост, като в тази връзка твърди, че едиственото доказателство за собственост е нотариалния акт, за размера на доставената топлинна енергия. Така релевираните основания съдът намира за основателни по следните съображения:

            Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потреби-тел/клиент на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР (отм.) на ЗЕ, действал до 17.07.2012 г., "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

    Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. С оглед данните по делото и предвид липсата на оспорване от страна на ответникът на представените нотариални актове за собственост, следва да се приеме, че същият е собственик на процесния имот, а наведеното възражение, в тази връзка, че единственото доказателство за правото на собственост е нотариалният акт е неоснователно, тъй като не почива на събраните по делото доказателства.

    По отношение на наведените доводи за неправилност на решението и свързани с установяването на действителното количество енергия, доставяно на ответниците съдът намира,         че същите са неоснователни. За да постанови решението си съдът е кредитирал заключението на назначената по делото СТЕ. Неоснователен е наведеният довод, че по делото не са представени доказателства, поискани от ответника. Видно от доказателствата по делото, третото лице помагач е представило исканите такива, без протоколите за въвеждане на АС в експлоатация. Същите са ирилевантни по отношение на изправността на уредите за отчитане на доставената топлинна енергия.

    Ето защо настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно на твърдените от въззивниците основания, поради което следва да се потвърди.

    По отношение на направените изявления за разноски съдът намира, че такива се дължат на въззиваемата страна. Ето защо въззивниците следва да бъдат осъден да заплатят сумата от 20 лв., възниграждение за юрисконсулт.

    Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

           

Р   Е   Ш   И:

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение № 325  205 от 29.01.2018 г., постановено по гр.д. № 60 319/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 41 състав, като правилно и законосъобразно.

                        ОСЪЖДА М.П.Р., ЕГН:**********, с адрес *** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******сумата от 20 (двадесет) лв., на основание чл.78 от ГПК.

           Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Т.с.“ ЕООД.

                        Решението  не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

            Председател:                                              Членове: 1.

 

 

                                                                                                                                  2.