МОТИВИ:
Въззивното
производство е образувано по жалба от адвокат С.Б. – защитник на подсъдимия Г.М.П.
***, подадена срещу присъда № 19 от 05.12.2019 година, постановена по нохд №
162/2019 г. по описа на Районен съд-град Никопол.
С обжалваната присъда Никополският районен съд е признал
подсъдимия Г.М.П. за виновен в това, че на 10.07.2018 г. в гр. Гулянци,
Плевенска област, пред надлежен орган на властта – полицейски служител при ОД
на МВР-гр. Плевен – РУ-град Гулянци, набедил Момчил Георгиев Спасов в
престъпление, като знаел, че е невинен, поради което и на основание чл. 286,
ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 55, ал. 3 НК съдът не е наложил на
подсъдимия Г.М.П. по-лекото предвидено в закона наказание обществено порицание.
На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението
на наложеното на подсъдимия наказание за срок от три години от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е осъдил подсъдимия Г.М.П.
да заплати по сметката на ОД на МВР-Плевен направените по време на досъдебното
производство разноски по делото в размер на 187.68 лева, а по сметката на
Районен съд-гр. Никопол – направените по време на съдебното следствие разноски
по делото в размер на 311.00 лева.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност на постановената присъда. Твърди се, че подсъдимият не е
извършил престъпление, тъй като по делото е безспорно установено, че той е
получил травматично увреждане, както и че деянието е несъставомерно, тъй като
полицейският инспектор Димитър Костадинов Илиев не е надлежен орган на властта
по смисъла на чл. 286, ал. 1 НК. Прави се искане за отмяна на присъдата и за
постановяване на нова, оправдателна присъда.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от
процесуалния представител на въззивния жалбоподател Г.М.П. – адвокат С.Б..
Прокурорът изразява становище, че присъдата е правилна и
законосъобразна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията,
съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло
правилността на постановената присъда, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на
изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Никополският районен съд е приел, че през 2017 г.
подсъдимият Г.П. подал сигнал на телефон 112, че свид. Момчил Спасов упражнява
психически тормоз над него, изразяващ се в отправени обидни думи и закани.
Жалби с подобно съдържание П. депозирал и до кмета на с. Сомовит, Плевенска
област и до полицията. Подсъдимият не бил доволен от резултатите от извършените
въз основа на неговите жалби проверки. В резултат на тази неудовлетвореност у
него се натрупвало афективно напрежение, което формирало враждебни нагласи у П..
На 10.07.2018 г., около 08.10 часа, подсъдимият се намирал
на ул. „Александър Стамболийски“ № 10 в с. Сомовит, Плевенска област, в близост
до фурната. Край него преминал – управлявайки личния си автомобил, свид. Момчил
Спасов. Г.П. мислел за него, че участва в заговор с полицейски служители и
кмета на с. Сомовит, имащ за цел противопоставяне на неговите жалби, една от
които била по повод „разхищението“ на водата в селото, за което „отговорен“
според подсъдимия бил Момчил Спасов, служител на ВиК. Г.П., с цел да отмъсти на
Спасов за предишен техен конфликт от 2017 г., решил да набеди Спасов, че му е
нанесъл побой. В изпълнение на взетото решение подсъдимият се обадил на телефон
112 и съобщил, че Момчил Спасов му е нанесъл побой, ритайки го в продължение на
няколко минути, след което го блъснал с лекия си автомобил в областта на таза –
движейки се на заден ход.
На мястото на „инцидента“ бил изпратен екип на филиала за
Спешна медицинска помощ /ФСМП/ в гр. Гулянци – свидетелите Христо Дамянов
Христов и Стефан Венциславов Капитанов. Христов и Капитанов заварили подсъдимия
да седи на уличния бордюр, държейки се за главата, охкайки и пъшкайки. П. им
съобщил, че го е блъснала кола и се оплакал, че много го болят гърдите и главата.
Свид. Христо Христов видял, че П. има единствено раничка на носа и я обработил.
Подсъдимият се качил сам в линейката и бил закаран до ФСМП-гр. Гулянци, където
бил сниман на рентген. Снимките не показали травматични увреждания. Въпреки
това, по настояване на П.,***. Там му бил извършен обстоен преглед и направени
нови рентгенови снимки, които също не установили травми и наранявания.
По време на медицинския преглед във ФСМП-гр. Гулянци,
подсъдимият съобщил на изпратения при него полицейски служител Димитър Илиев,
че Момчил Спасов му е нанесъл побой, посочвайки за свидетел на побоя Илия Топчиев
от с. Сомовит.
По повод обаждането на Г.П. на телефон 112 на 10.07.2018 г.
била извършена проверка от РУ-гр. Гулянци. По време на проверката
обстоятелствата в сигнала на подсъдимия не се потвърдили, поради което на Г.П.
бил съставен АУАН № 7 от 18.07.2018 година, за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.
От заключението на назначената по делото
съдебно-психиатрична експертиза става ясно, че подсъдимият не страда от
психично разстройство, липсват данни и за умствена недоразвитост или
краткотрайно разстройство на съзнанието. Г.П. е бил в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
От заключението на вещото лице д-р Надя Филчева Луканова е
видно, че при подсъдимия са установени някои личностови особености. Присъщи са
му засилено преживяване за собствена значимост със завишена самооценка и
егоистично отстояване на претенциите с упоритост, борбеност и неотстъпчивост.
Той е с повишена чувствителност към пренебрежение, критика и обида от околните,
поради засилено чувство за собствено достойнство. Склонен е да доминира във
взаимоотношенията, с изисквания околните да се съобразяват с личните му
позиции. При незачитане на претенциите му е предразположен към открита
предизвикателност и враждебност спрямо лицата, които възприема като
възпрепятстващи го да се чувства комфортно. В подобни ситуации е склонен
погрешно, в свръхценностен порядък да тълкува като враждебни и оскърбителни
действията на околните и борбено, с непреклонно чувство за собствена правота,
да изисква от институции да възстановят „накърнените му права“. Абнормното в
случая е не самото съдържание на идеите за ощетеност, а тяхната необикновена
продължителност, задържането им в съзнанието прекалено дълго и изживяването им
с голяма емоционална наситеност, заемайки доминиращо положение в психиката на
субекта, което възпрепятства нормалното протичане на психичния му живот.
Такива хора /като подсъдимия/ трудно се примиряват с
неуспехи, проявяват злопаметност по отношение на нанесени обиди и оскърбления и
са склонни да бъдат отмъстителни, преднамерени са в отношението към околните,
като не е изключено да изопачават реалността, когато не са удовлетворени,
свръхангажирани са с неоснователни „конспиративни“ обяснения на събитията от
непосредственото обкръжение или в света.
Поведението на подсъдимия по време на деянието е изводимо от
личностовата му структура – склонен е към преекспониране на провокацията на
другата страна в конфликта, с оглед защита на личните интереси и отстояване на
претенции за накърняване на правата му или тези на по-широк кръг от хора. В
ситуация на конфликт в нервна напрегнатост от неудовлетворени стремежи е
склонен да проявява агресия, като при вербалния й израз не е изключено
злепоставяне.
От заключението на назначената по време на съдебното
следствие съдебномедицинска експертиза № 177/2019 г. е видно, че в приложените
към делото медицински документи не са отбелязани травматични увреждания по
главата, тялото и крайниците на подсъдимия, както и че удар от автомобил, дори
и с ниска скорост, неизбежно би оставил следи по тялото на подсъдимия, каквито
при прегледите не са описани.
Описаната фактическа обстановка решаващият съд е приел да
установена и доказана, съобразявайки се с показанията на разпитаните свидетели
Момчил Спасов, Румен П., Илия Топчиев, Димитър Илиев, Калин Кънчовски, Бойко
Митковски, Галя Кузманова, Валентина Георгиева, Христо Христов и Стефан
Капитанов, със заключенията на вещите лица д-р Надя Луканова и доц. д-р Петко
Лисаев, както и със събраните по делото писмени доказателства.
Фактическата обстановка е установена правилно, тъй като
съответства на събраните и проверени на съдебното следствие доказателства по
делото.
При правилно
установената фактическа обстановка, основният съд е достигнал до погрешния
правен извод, че с поведението си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 286, ал. 1 НК т. е. приложил е
неправилно закона. Същото е сторил и прокурорът, който е изготвил обвинителния
акт В разглеждания случай липсва
обективен състав на престъплението „набедяване“.
За осъществяване на престъплението „набедяване“ е необходимо
преди всичко съобщаването за извършено престъпление да е пред надлежен орган на
властта. Надлежни органи на властта при престъплението „набедяване“ са
разследващите, прокурорските и съдебните органи. В този смисъл е и
непротиворечивата практика на ВС на РБ и ВКС на РБ, например решение № 17 от
05.07.1978 г. по н. д. № 15/78 година, ВС, ОСНК.
Надлежни органи на властта при престъплението „набедяване“
са органите, които имат правомощията да образуват /започнат/ наказателно
преследване – разследващите органи, следователите, прокуратурата и съдът.
Въпреки че в наказателния закон не е посочено изрично, че набедяването по чл.
286, ал. 1 НК визира тези надлежни органи на властта, които са оправомощени с
привличане към наказателна отговорност, обектът на защитата и включването на
това престъпление в раздел ІІІ „Престъпления против правосъдието“ на глава VІІІ
от НК „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации
и лица, изпълняващи публични функции“, сочи, че набедяването касае приписване
на престъпление пред разследващите органи, прокуратурата и съда. В аналогичен смисъл са решение № 277 от
07.05.1975 г. по н. д. № 244/75 г., І н. о., решение № 184 от 26.05.2009 г. по
н. д. № 133/2009 г., І н. о. и решение № 327 от 15.07.2009 г. по н. д. №
336/2009 г., І н. о. Такъв орган очевидно не може да бъде свид. Димитър
Костадинов Илиев, който е полицейски инспектор при ОД на МВР-гр. Плевен – РУ-град
Гулянци и не разполага с правомощия да образува /започне/ наказателно
производство и да привлича към наказателна отговорност.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 2, във
връзка с чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК съдът ОТМЕНИ изцяло обжалваната присъда и
постанови НОВА ПРИСЪДА , с която
призна подсъдимия Г.М.П. за невинен в това, че на 10.07.2018 г. в гр. Гулянци,
Плевенска област, пред надлежен орган на властта – полицейски служител при ОД
на МВР-гр. Плевен – РУ-гр. Гулянци, набедил Момчил Георгиев Спасов в
престъпление, като знаел, че е невинен и го ОПРАВДА по обвинението му по чл.
286, ал. 1 НК.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът постанови направените
по делото разноски в размер на 850,68 лева да останат за сметка на държавата.
01.07.2020 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.